Мотиви към решение № 193 по ВАНД № 1223/2013 г. по описа на ОС Стара Загора

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С Решение № 597 от 07.06.2013 г., постановено по АНД № 747/2013 г. по описа на Районен съд Стара Загора, обвиняемата М.К.О. е призната за невинна в това, че на 11.02.2011 г. в гр. Стара Загора е потвърдила неистина в писмена декларация – Приложение № 2 за придобиване на собствеността по чл. 12а, т. 6 от Наредба I – 45 от 2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, издадена на основание чл. 140, ал. 2 от ЗДвП, която се дава пред орган на властта - ОД на МВР – Стара Загора, а именно че товарен автомобил марка “***”, модел “***” с рама *** е закупен/внесен от Великобритания, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по обвинението за престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

Така постановеното решение е протестирано в законния срок. Според прокуратурата то е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Моли съда да признае обвиняемата за виновна, като я освободи от наказателна отговорност и й наложи административно наказание.

В съдебно заседание пред въззивна инстанция защитата на обвиняемата О. твърди, че няма убедителни доказателства, които да установяват по категоричен начин, че лекият автомобил не е закупен от Великобритания. Твърди, че О. изцяло се е доверила на св. Я. за произхода на автомобила и освен това видяла, че въпросният автомобил е с десен волан и с английски номер и подписала декларацията. Оспорва справката, направена от прокуратурата по отношение на регистрацията на автомобила на територията на Великобритания и казва, че дори и въпросният автомобил да е закупен в България пак е възможно да е внесен от чужбина, а функцията на самата декларация е да установи произхода на автомобила.

След възобновяване на съдебното следствие пред настоящата инстанция обвиняемата М.О. твърди, че поддържа казаното от защитата, а именно, че не е действала умишлено.

Окръжният съд, след като се запозна с направените в протеста оплаквания, събраните доказателства по АНД № 747/2013 г. по описа на РС Стара Загора, обясненията на обвиняемата пред настоящата инстанция, изразените становища на страните и провери изцяло правилността на обжалваното решение, намери за установено следното:

Протестът е основателен.

Първоинстанционният съд е възприел фактическа обстановка, която не се споделя от настоящата инстанция, която намира за установени следните факти:

Към инкриминираната дата 11.02.2011 г. обвиняемата М.О. е била управител на “***” ЕООД гр. Стара Загора, което дружество се занимавало с реклама. За нуждите на представляваното от нея дружество О. възложила на св. Я.Я., който работел по същото време в “***” ЕООД, да закупи товарен автомобил. Последният намерил подходящ автомобил и го закупил от неустановено лице от село край гр. В. С покупката на автомобила Я. получил фактура на английски език и свидетелство за регистрация на МПС. На 11.02.2011 г. т.а автомобил “***” модел “***”, с рама *** бил регистриран в КАТ като собственост на “***” ЕООД. За целта обвиняемата, в качеството си на Управител на дружеството, подписала декларация по образец – Приложение № 2 за придобиване на собствеността по чл. 12а т. 6 от Наредба I – 45 от 2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, издадена на основание чл. 140, ал. 2 от ЗДвП. В декларацията обвиняемата потвърдила неистина, а именно че товарният автомобил е закупен/внесен от Англия.

За разлика от изводите на първоинстанционния съд настоящата инстанция намира, че са събрани достатъчно доказателства, които подкрепят постановлението на районна прокуратура.

След привличането й като обвиняема О. дава обяснения, с които не се признава за виновна, защото само е подписала декларацията “на доверие”, а не я е попълнила. Добавя, че не била догледала в самата декларация да е било написано от Я., че е закупила автомобила от Англия. Пред първа инстанция заявява, че възложила на Я. да закупи необходимия за дружеството товарен автомобил, като му дала 5- 6 000 лева лични средства. Когато трябвало да подаде документите в КАТ за регистрация той попълнил данните, а О. само подписала декларацията. Добавя, че били говорили с Я. да замине за Англия, но като го попитала откъде е автомобила, той й отговорил, че е закупен от Варна. При самата регистрация видяла, че автомобилът е с десен волан и с английски номера и затова възприела, че бил внос от Англия. Признава, че автомобилът не е заприходен в счетоводството на дружеството, като причина посочва, че счетоводителката не получила никакви документи. В съдебно следствие пред настоящата инстанция казва, че след като подписала декларацията разбрала, че камионът не е бил внесен от Англия, а е закупен от България и отново повтаря, че възприела автомобилът да е от тази държава именно, защото бил с десен волан и с английски номера. Настоящата инстанция намира, че не следва да бъдат взети предвид показанията й, дадени в качеството на свидетел в досъдебната фаза. О. има качеството на обвиняем в настоящото производство и е недопустимо да се приобщава разпитът й като свидетел пред разследващ полицай. Разпоредбата на чл. 281 от НПК регламентира правилата, по които следва да се приобщават показания на свидетел, дадени в досъдебното производство пред съдия или пред разследващ полицай и единственото правило, което позволява да се смесват качествата свидетел и обвиняем и преодолява разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от НПК е ал. 2 на чл. 281 от НПК, а в конкретната ситуация тази хипотеза не е налице. Настоящият състав след като обсъди внимателно показанията на обвиняемата и като взе предвид, че обясненията й следва да се тълкуват не само като доказателство, но и като защитна теза, намира, че те не следва да бъдат кредитирани, доколкото са вътрешно противоречиви и не отговарят на обективната истина. Като управител на “***” ЕООД, в чийто патримониум заявява О., че е процесният товарен автомобил, тя е била длъжна да декларира по закон (чл. 140, ал.2 от ЗДвП във вр. с чл. 12а, т. 6 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства) произхода на собствеността на този автомобил, като представи документи за това и попълни декларация. В обясненията си веднага след като е привлечена като обвиняема тя първо казва, че не догледала, че в декларацията пишело автомобилът да е закупен от нея от Англия. После казва, че планирали някакво пътуване на Я. в Англия, без да дава подробности и казва, че е научила от него, че автомобилът е закупен от Варна, а при последния си разпит уточнява - това узнаване е станало след като попълнила декларацията.

По делото са разпитани още Я. Я. (който работи в същото дружество) и неговият брат Д. Я.. В досъдебното производство Я. Я. заявява категорично, че е закупил автомобила от някакво село край Варна, продавачът, от който закупил автомобила, му предал английският талон и фактура, необходими за регистрация на същия. Брат му Д. Я. не дава съществени обяснения пред разследващия полицай, които да са от значение за настоящото обвинение. В съдебно заседание пред първа инстанция св. Я. Я. представя съвсем различно обяснение за произхода на автомобила, като вече подкрепя написаното в декларацията и казва, че в изпълнение на служебните си задължения всъщност закупил автомобила от автокъща в Англия. Обяснява, че представил друга версия пред разследващия полицай, защото сам карал товарния камион от Англия до България, без да има свидетелство за управление на такава категория МПС. Не може да назове конкретни имена на лица, с които е пътувал и от които е закупил камиона и които да могат да бъдат проверени. Настоящият състав намира, че не следва да се подкрепят тези показания (дадени в хода на съдебното следствие пред районния съд) на св. Я. Я., доколкото те са изпълнени с противоречия, твърде фрагментарни и не дават достоверна и логична последователност на събитията около предполагаемото закупуване на товарния автомобил от Англия. В показанията си пред районният съд Д. Я. отбелязва, че знаел, че брат му Я. Я. е ходил до Англия за купуването на камион, но не дава подробности нито кога точно, нито с кой и откъде е закупил въпросното МПС.

По делото са събрани и множество писмени документи по отношение на собствеността на автомобила – копие на фактура за покупко – продажба ведно с легализиран превод, оригинал талон за регистрация на английски език ведно с легализиран превод, оригинал на декларация – Приложение № 2 за произхода на автомобила, отговор от Дирекция “Международно оперативно сътрудничество” към МВР за справка в регистрите на Интерпол. Прави впечатление, че в самата фактура, която би следвало да удостоверява покупко – продажбата между посоченото лице М.К. с адрес в Англия и “***” ЕООД не е посочена цената за придобиване на автомобила. Самият оригинал на тази фактура не е представен по делото, въпреки изричното му изискване от страна на съда. Обяснението на св. Я. е, че при регистрацията на автомобила са му поискали оригинала на този документ. От приложените и приети писмени отговори между КАТ Стара Загора, Районна прокуратура и Районен съд Стара Загора се установява, че в КАТ Стара Загора е оставено копие на инвойс фактурата, което настоящият съд намира за съвсем логично, доколкото оригиналът на документа за собственост остава у собственика с оглед последващото му осчетоводяване. От така представените документи настоящият въззивен състав намира, че не е налице валиден документ, удостоверяващ покупко – продажба на т.а. автомобил “***” модел “***” между М.К. и “***” ЕООД. От изисканата и приложена справка от Дирекция “Международно оперативно сътрудничество” към МВР извършена чрез Интерпол Лондон се установява, че процесният автомобил с посочен номер на рама и двигател не е регистриран на територията на Великобритания и лице с името М.К. не фигурира в техните регистри на населението. При преценка на тези две доказателства първата инстанция правилно е установила, че в посочената справка е даден номер на двигател, който не отговаря на свидетелството за регистрация на автомобила, а само номерът на рамата съвпада. Също така правилно е отбелязано в мотивите, че липсата в регистрите на населението във Великобритания на лицето М.К. не изключва абсолютно възможността такова лице да съществува. Тези доказателства, макар и косвени и с по – ниска доказателствена стойност, са обаче също една индиция, която подкрепя обвинението, че процесният автомобил не е бил закупен от Англия. Така следва да бъде ценена и справката за задграничните пътувания на свидетеля Я. Я.. Тя не показва той да е напускал страната в периода, когато твърди да е извършена сделката във Великобритания, макар и регистрацията на границата в тези случаи да не е задължителна.

В досъдебната и съдебна фаза на наказателното производство са събрани и други писмени и гласни доказателства, подробно изброени в мотивите на първата инстанция, и на които настоящата инстанция може да се позове пряко съгласно чл. 378, ал. 2 от НПК, но не намира за необходимо да обсъжда, доколкото те не са относими към настоящото обвинение. Следва да бъде обсъдено обаче какви са били взаимоотношенията между обвиняемата О. и св. Я., за който категорично се доказва, че той пряко е извършил покупката на автомобила. Я. е действал като пълномощник от името на дружеството “***” ЕООД, в което първата инстанция правилно е установила, че е работел. В обясненията си обвиняемата казва, че имала пълно доверие на св. Я. и поради това просто подписала декларацията, виждайки и че автомобилът е с десен волан. От думите й пред първата инстанция и от показанията на Д. Я. се установява, че Я. и О. имат деца и по нейни думи са живеели заедно до 2010 г. От момента, в който тя започнала да отговаря за дружеството, не поддържали отношения, но тя му възложила да изпълнява функциите на “управител” чисто фактически.

При съвкупна оценка на доказателствата по делото и при така установена фактическа обстановка несъмнено се доказва, че от обективна страна е извършено лъжливо документиране. Очевидно т.а. “***” модел “***” не е закупен от Англия, както е посочено в декларацията, а следва да се подкрепят първите показания, които св. Я. дава в досъдебната фаза, а именно че автомобилът е закупен в България.

От субективна страна М.О. е потвърдила неистина в представената от нея декларация, действайки при пряк умисъл. Престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК е формално и се явява довършено с факта на осъществяване на изпълнителното деяние. Обвиняемата е съзнавала, че като законен представител на “***” ЕООД е следвало да декларира пред КАТ Стара Загора обстоятелството откъде е закупен товарният автомобил, а с полагането на подписа си, тя е съзнателно е потвърдила неистина. За наличието на пряк умисъл от страна на обвиняемата, съдът намира че са налице достатъчно доказателства по делото и обяснението й, дадено в последното съдебно заседание, че е научила впоследствие за истинския произход на автомобила, следва да се приема изцяло като защитна теза. Думите й не се потвърждават от св. Я., който е извършил покупката – в нито един свой разпит той не казва, че е уведомил обвиняемата за този факт след като била попълнила декларацията. От близките отношения между двамата, фактът, че работят заедно и тя му има достатъчно доверие, за да му възложи “фактически” да изпълнява управленски функции, показват, че е била в течение с обстоятелствата около закупуването на така необходимия за дружеството автомобил.

Ето защо въззивният съд намира, че обвиняемата М.К.О., родена на *** ***, с ЕГН **********, българка, с българско гражданство, следва да бъде призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК и съобразно внесеното постановление на прокуратурата и съответния протест да бъде освободена от наказателна отговорност по чл. 78а от НК.

При определяне размера на наказанието – глоба, въззивният съд взе предвид тежестта на деянието и смекчаващите отговорността обстоятелства – младата възраст на обвиняемата и чистото й съдебно минало, поради което намери, че налагане на глоба в минимален размер от 1000 лева е достатъчно, за да подейства превъзпитателно на обвиняемата.

По тези съображения, съдът постанови своето решение, което не подлежи на обжалване съгласно чл. 346, т. 2 от НПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

 

2.