МОТИВИ

към присъда № 62/05.11.2013 год. по НОХ дело № 628/2012 год. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора

 

Обвинението против подсъдимата С.С.А. е за престъпление по:

чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че през периода от 09:13 до 09:18 часа на 11.05.2012 год., в гр. Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, използвала платежни инструменти, както следва:

-дебитна карта № ***, издадена от Банка „ДСК" АД, без съгласието на титуляра С.П.С.,***, като получила обща сума в размер на 380 лв.

 -дебитна карта № ***, издадена от „Първа инвестиционна банка" АД, без съгласието на титуляра С.П.С.,***, като получила сума в размер на 10 лв., като деянието не съставлява пo-тежко престъпление.

В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора, базирайки се на събраните в хода на наказателното производство доказателства и направените от подсъдимата  А. самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК поддържа първоначално повдигнатото обвинение, като доказано по безспорен и категоричен начин. Предлага подсъдимата  А. да бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение и наказана, като съда й определи наказание към  минималния размер предвиден от закона за този род престъпление, като счита, че при определяне на наказанието на подсъдимата А., съдът следва да се съобрази с нормата на чл.58а от НК. Предлага на съда да определи на подсъдимата наказание от 2 години и 8 месеца лишаване от свобода и “глоба” до двойния размер на получената сума, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1  от НК да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.

 

Подсъдимата С.С.А. се признава за виновна по така повдигнатото й обвинение. Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява пред съда съгласие да не се събират доказателства във връзка с тези факти, както и да се ползват всички доказателства, събрани в хода на досъдебното производство.

Лично и чрез защитникът си – адв. Д. моли съда, да приложи разпоредбата на чл. 58а от НК, като й наложи наказание около минимума предвиден за този вид престъпления.

 

 

 

От самопризнанието по чл. 371, т. 2 от НПК, направено от подсъдимата  А. и от събраните в хода на наказателното производство доказателства: отчет по сметка при Първа инвестиционна банка АД л.17, извлечение от Банка ДСК ЕАД л. 18 - 19, 3 бр. писма протокол за разпит на обвиняема л.38, протокол за разпит на свидетел С.П. л. 39 - 40 и л. 41, информация за карта л.42, договор за откриване и водене на банкова сметка и предоставяне на платежни услуги л. 43, протокол за разпит на свидетел  М.С.П. л. 44, протокол за извършена техническа експертиза № 306/14.08.2012 год. л. 47 - 59, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние л. 62, характеристична справка л.63 и приложените по делото медицинско удостоверение по отношение възможността за явяване пред разследващите органи и органите на съдебната власт, фиш за неотложна медицинска помощ, 2 бр. епикризи и справка за съдимост №2125/19.06.2013 год. и актуална справка за съдимост и останалите събрани в хода на досъдебното производство и приети по установения ред писмени и гласни доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

 

Подсъдимата С.С.А. е с постоянен адрес с. ***, общ. Р., като през пролетта на 2012 год. живеела в гр. Р. заедно с децата си.

По повод на възникнала необходимост от свидетелство за съдимост, подсъдимата А. трябвало да посети гр. С., по повод на което, на 10.05.2012 год., същата по телефона, се свързала със свако си - свид. С.П.С., като в телефонния разговор подсъдимата помолила С. да пренощува в дома му в гр. С., за което същият се съгласил.

На същата дата, около 18.30 часа, свид. С. се срещнал пред блока в гр. С., кв. „***" **** с подсъдимата А., като я поканил в дома си, в който живеел заедно с дъщеря си - свид. М.С.П..

Вечерта, след като вечеряли, свид. С. легнал да спи във всекидневната, а подсъдимата А. и дъщерята на С. - М., легнали да спят в детската стая.

Свид. С. имал сметки в „ДСК" и „Първа инвестиционна банка", като за сметката в „ДСК" имал дебитна карта № ***, а за сметката в „Първа инвестиционна банка" имал дебитна карта № ***.

Посочените карти свид. С. съхранявал в шкафче в секция, намираща се в хола на апартамента.

 

 

 

 

През нощта на 11.05.2012 год., около 0200 часа, подсъдимата А. станала да отиде до тоалетната, след което отишла в хола на апартамента, отворила едно от шкафчетата на холовата секция, откъдето взела две дебитни карти - едната, издадена от „Първа инвестиционна банка" № ***, а другата, издадена от „ДСК" № ***, като картата, издадена от „ДСК" се намирала в оригиналния плик на банката, в който плик се намирал и ПИН - кодът за картата.

ПИН - кодът на картата, издадена от „Първа инвестиционна банка" бил написан на листче, което стояло до самата карта.

Тъй като нито свид. С., нито свид. П. разбрали за вземането на картите от страна на подсъдимата А., на сутринта тримата напуснали апартамента, като подсъдимата се качила на автобус и отишла в гр. Стара Загора, където спряла на спирка „Алана", като отишла до намиращия се в близост банкомат на „Първа инвестиционна банка", на бул. „***" № ***, където, в 09:13:01 часа подсъдимата А. направила справка за наличност по картата, издадена от „Първа инвестиционна банка" и в 09:13:41 часа на същата дата подсъдимата изтеглила сумата от 10 лв. по картата.

В 09:14:39 часа на същата дата подсъдимата А., използвайки картата, издадена от банка „ДСК", направила справка за наличността в картата, след което в 09:17:14 часа, изтеглила сумата от 300 лв., като по-късно, в 09:18:37 часа изтеглила и сумата от 80 лв.

По двете карти подсъдимата А. въвела съответните кодове, които взела заедно с картите от дома на свид. С..

На 12.05.2012 год. на свид. С.С. се наложило да изтегли пари, при което установил, че по сметката му в „ДСК" няма достатъчна наличност и тъй като за същата сметка имал издадени две карти, същият се върнал в дома си, при което установил, че липсва както втората му дебитна карта от „ДСК", така и дебитната му карта, издадена от „Първа инвестиционна банка", като същият изразил съмнение, че картите му са взети именно от подсъдимата С.А..

На същия ден - 12.05.2012 год., С. уведомил съответните банки, че картите му са откраднати.

По-късно, по повод установената липса на картите, свид. М.П. се обадила на подсъдимата С.А., при което в телефонния разговор подсъдимата признала, че е взела картите и че е изтеглила сумите по тях, като обещала да върне парите.

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно – техническа експертиза, която съдът възприе като пълна, ясна и обоснована се установява, че от представените оптични

 

 

 

носители, съдържащи записи от видеонаблюдение, собственост на „Първа инвестиционна банка" АД, са свалени кадри на хартиен носител - приложени снимки на листи от 49 до 58 от ДП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимата  А. по чл. 371, т. 2 от НПК, както и от многобройните писмени и гласни доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и приети от съда по установения ред, от заключението на извършената съдебно – техническа експертиза и от показанията на свидетелите С.П.  С. и М.  С.П. и вещото лице Р.Х.М..

Съдът кредитира изцяло показанията на горе цитираните свидетели, тъй като същите кореспондират с останалите доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, подкрепят направените от подсъдимата  А. самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК и допринасят за изясняване на приетата за установена фактическа обстановка.

 

Правна квалификация

 

Предвид гореизложеното съдът счита, че подсъдимата С.С.А. с деянието си на 11.05.2012 год. от обективна и субективна страна е осъществила състава на престъплението по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

От обективна страна, подсъдимата С.С.А. през периода от 09:13 до 09:18 часа на 11.05.2012 год., в гр. Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, използвала платежни инструменти, както следва:

 -дебитна карта № ***, издадена от Банка „ДСК" АД, без съгласието на титуляра С.П.С.,***, като получила обща сума в размер на 380 лв.

-дебитна карта № ***, издадена от „Първа инвестиционна банка" АД, без съгласието на титуляра С.П.С.,***, като получила сума в размер на 10 лв., като деянието не съставлява пo-тежко престъпление.

От субективна страна, деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като същата е съзнавала обществено опасния им характер, предвиждала е неговите обществено-опасни последици и е искала настъпването на тези последици, поради което и на основание цитираните по - горе законови текстове, следва да бъде призната за виновна и наказана.

 


Вид и размер на наказанието

 

За извършеното от подсъдимата  А. престъпление по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК законът предвижда наказание от 2 до 8 години лишаване от свобода и “глоба” до двойния размер на получената сума.

С оглед на това, че настоящото производство се разви по Глава ХХVІІ от НПК и по-конкретно при хипотезата, предвидена в чл. 371, т. 2 от НПК, то в този случай, разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК задължава съда да определи на подсъдимата наказание при условията на чл. 58а от НК, т.е. да приложи чл. 58а, ал. 1 от НК, като редуцира с една трета определеното съгласно Общата част на НК наказание лишаване от свобода или ако едновременно с това са налице условията на чл. 55 от НК, да приложи тази разпоредба, явяваща се по-благоприятна за дееца.

 

Водим от горното и изхождайки от разпоредбата на чл. 54 от НК, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства направените самопризнания, критичното отношение към извършеното престъпление, тежкото материално и семейно положение, а отегчаващи отговорността обстоятелства, че деяние извършено в условията на продължавано престъпление.

 

Предвид гореизложеното, съдът прие, че следва да определи на подсъдимата С.С.А. наказание лишаване от свобода в размер на три години, което след като бъде редуцирано с една трета на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, се равнява на две години лишаване от свобода и “глоба” в размер на СТО ЛЕВА, на каквото я и осъди.

На основание чл. 66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на така наложеното наказание за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

 

На основание чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК съдът кумулира така определеното наказание на подсъдимата С.С.А. с наказанията наложени й с присъда № 96/03.05.2012 год., постановена по НОХ дело № 1084/2011 год. по описа на Старозагорския районен съд и присъда № 232/15.11.2012 год., постановена по НОХ дело № 242/2012 год. по описа на Радневския районен съд, като й определя едно общо наказание в размера на най-тежкото от тях, а именно ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и “глоба” в размер на СТО ЛЕВА.

На основание чл. 66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на така определеното общо наказание за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

 


На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимата С.С.А., с посочена по-горе самоличност, да заплати по бюджетната сметка на ОД на МВР гр. Сливен сумата от 57,20 лв. – разноски по делото направени в хода на досъдебното производство.

 

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимата С.С.А. да заплати направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 67.39 лева по сметка на Окръжен съд гр. Стара Загора.

 

Причини – стремеж към облагодетелстване по неправомерен начин.

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: