МОТИВИ към ПРИСЪДА № 65/11.11.2013г.

по НОХД № 633/2012г. по описа на СТАРОЗАГОРСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД

 

Производството по настоящото дело е за извършено от подсъдимия Н.Д.Н. с ЕГН ********** престъпление по чл.257, ал. 1, предложение първо/отм., в ред. му Д. в. бр. 62/1997 год./, във вр. с чл. 256/ изм.,  ред. Д.в. бр. 62/1997 год./, вр. с чл. 2, ал.2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

С обвинителен акт от 10.04.2006г. Окръжна прокуратура - гр.Стара Загора обвинява подсъдимия  Н.Д.Н. с ЕГН  ********** в това, че през периода м.декември 1999г. - 08.02.2000г. в с.Р., общ.Ч., и в гр.Ч., като председател на ЗК„Р.", действайки като извършител, в съучастие с М.С.Г., ЕГН **********, главен счетоводител на същата кооперация, починала на 04.06.2011г., с цел да осуети установяването на данъчни задължения по ЗДДС в големи размери  на ЗК„Р." -с.Р.,  водил счетоводна отчетност с невярно съдържание и ползвал счетоводни документи с   невярно съдьржание - Справки - декларации по ДДС, които се изискват по силата на закон- чл.100 ал.3 от ЗДДС, и съответните дневници  за покупки с включени фактури, по които не са извършвани такива покупки, като с деянието са укрити данъчни задължения на ЗК„Р."-с.Р., в особено големи размери - 90 263,20 лева- престъпление по чл.257, ал. 1, предложение първо, във вр. с чл.256, вр. с чл.20, ал. 2 от НК./Видно от самия обвинителен акт, прокурорът не е посочил кой според него е приложимия закон, нито пък дали счита, че горепосочените разпоредби на закона следва да бъдат приложени в старата им редакция по време на извършване на деянието, или в новата им редакция по време на внасяне на ОА в съда/.

След отмяна на първоначално постановената присъда по НОХД № 415/ 2006г. с решение № 186/ 22.11.1012г. по ВНОХД № 372/ 2012г. на ПАС делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на съда с дадени за изпълнение от въззивния съд задължителни указания.

Във връзка с мотивите на това решение настоящият съдебен състав е приел, че следва да прекрати производството по делото по отношение на гражданския иск и да заличи конституирания по делото като граждански ищец пострадал- Държавата в лицето на Министъра на финансите, което е направил в първото по делото заседание с мотивирано определение. Това определение не е било обжалвано от пострадалия и е влязло в законна сила.

В съдебно заседание след проведеното ново съдебно следствие представителят на Окръжна прокуратура- гр.Стара Загора поддържа изцяло повдигнатото обвинение като намира същото за изцяло доказано с оглед събраните по ДП и при двете разглеждания на делото доказателства, като счита че вината на подсъдимия е доказана по един безспорен и категоричен начин. Счита, че всички доказателства, събрани по ДП, са потвърдени по време на съдебното следствие и потвърждават изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Поради което моли подсъдимия да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание „Лишаване от свободакъм минималния предвиден за това размер при превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства. Предлага поради наличие на основанията на чл.66 от НК изтърпяването на наложеното му наказание „Лишаване от свобода” да бъде отложено за изпитателен срок в минимален размер, както и да му бъде наложено и кумулативно предвиденото в закона наказание „Глоба” в минимален размер

Защитникът на подсъдимия адв.М.М. *** моли за оправдателна присъда, с оглед липсата на събрани по делото доказателства, потвърждаващи обвинителната теза, и наличието на такива, събрани в хода на ДП, опровергаващи обвинителната теза, основана според него само на издадения ДРА. Взема конкретно отношение по двата пункта на обвинението като относно първия пункт – сделките по фактурите с фирма „А.” и ЕТ”ГС-Г.С.”, заявява, че било нелогично кооперацията, чиито председател е подсъдимия, сама да привлече вниманието на данъчните органи като издаде „обратни” фактури. Още повече, че подсъдимият е без икономическо образование и не можел да направи такова нещо с цел да осуети данъчно задължение. По отношение на второто обвинение – фактурите, издадени от ЕТ”Г.Н. – П.” и ЕТ”А.– А.Д.”, взема отношение, че тъй като не била налична пълната счетоводна документация на ЕТ”Г.Н. – П.”, не можело да бъдат направени изводите, такива каквито са направени от прокуратурата, а именно че няма извършени реални сделки по процесните фактури издадени от този контрахент. Нещо повече, счита че чрез изискването от съда на следственото дело, водено срещу  св.Г.Н., били събрани доказателства, че сделките по две от фактурите, а именно: фактура № 745 /17.01.2000г. и № 749 /21.01.2000г. са отразени в дневника за продажби на този доставчик. Поради което следвало да се приеме, че тези сделки са реални. С оглед на което счита, че наличните доказателства не са достатъчни, за да обосноват постановяването на една осъдителна присъда. С оглед на което моли подзащитният му да бъде оправдан изцяло по предявеното му обвинение.

Другият защитник на подсъдимия адв.Й.М. ***, също моли подзащитният им да бъде признат за невинен по предявеното му обвинение поради това, че прокуратурата, на която лежи доказателствената тежест, не е представила категорични доказателства, от които да се направи извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.257, ал.1, предл.І-во, вр. с чл.256, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Счита, че обвинението е изградено изцяло върху констатациите в ДРА, тъй като прокуратурата приемала, че щом е налице данъчно нарушение, е налице и престъпление по чл.256 от НК. Прави довод, че ако за ревизиращите органи било налице такова основание съгласно чл.109, ал.11 и ал.12 от ДПК/ при невъзможност да се извърши насрещна проверка поради ненамиране на издателя на фактурата на посочения адрес или при липса на издадена документация, отразена в счетоводството му/, да приемат, че  не са изпълнени изисквания на чл.64 от ЗДДС, и не възниква правото на приспадане на данъчен кредит в полза на получателя на доставката, за нуждите на наказателно производство това не е така- това, че ДЗЛ не е намерено на адреса  или не представя документация, не означава автоматично, че е налице умишлено действие за водене на невярна счетоводна документация с цел осуетяване установяването на данъчни задължения.  По отношение на фактурите, издадени от „Агарта” и ЕТ”Г.Н. – Пе.”, прави конкретен довод, че по отношение на тези сделки от субективна страна деянието е недоказано, тъй като за подзащитния и, който е агроном по образование и не притежава счетоводни познания, издадените фактури са били редовни от външна страна и това му е дало право да приеме, че следва да бъдат осчетоводени в счетоводството на ЗК”Рупките”. Освен това счита, че по някои от фактурите, включени в обвинителния акт от доставчик  ЕТ”Г.Н. – П.”, са налице извършени реални доставки и това се доказвало от заключението на вещото лице, изслушано в последното съдебно заседание /по отношение на две от фактурите с доставчик ЕТ”Г.Н. – П.”/. На второ място прави и друг довод- че по време на ДП не били извършени никакви действия по разследването за доказване въз основа на първичните счетоводни документи действителността на сделките, което е било напълно възможно тогава. Към днешна дата поради невъзможност на активиране по надлежния ред на счетоводната програма било невъзможно да се проследи счетоводната документация на ЗК„Р.", и да бъде извършена такава проверка. По отношение на доставките от фирма „А.” счита, че в тежест на прокуратурата е да докаже реалността на сделките. Освен това прави довод, че с издаването на обратните фактури се занулявало данъчното задължение на ЗК”Рупките” за тези фактури.

На трето място излага довода, че тъй като подзащитният и бил ръководител на земеделска кооперация, той нямал никакъв пряк интерес от осуетяване установяването на данъчното задължение. Такъв интерес според нея имат  само собствениците на  едноличните търговски дружества, както и каквито и да е частни юридически лица със собственост на капитала, които разполагат неограничено и свободно с паричните средства, поради което липсвал мотив у подзащитния и за водене на документация с невярно съдържание с цел осуетяване установяването на данъчното задължение. Поради което счита, че по отношение на тези сделки изобщо отсъства субективен състав на деяние по чл.256 от НК. От обективна страна също липсвал състав на престъпление по чл. 256 от НК, тъй като би следвало подзащитният им да е бил в предварителен сговор с издателя на фактурата. Предвид което моли за оправдателна присъда.

Подсъдимият Н.Д.Н. дава обяснения по делото като заявява, че цялото дело срещу него е един „сценарий”, плод на усилията на  разпитания по делото свидетел В.Б., който „имал връзка с данъчните служители и на по-високи нива”. Той бил негов доставчик години наред, от когото той доставял за кооперацията материали, стоки, суровини, горива и препарати за растителна защита. Тъй като му се доверил, по негов съвет ползвал услугите на финансова счетоводна къща в гр.Пловдив. Освен това по негов съвет взел заем от една холандска фондация, в резултат на което и на лоши стопански години кооперацията, която преди това отчитала голяма годишна продукция, и не е имала задължения, стигнала до невъзможност да погасява с готова продукция задълженията си. Свидетелят В.Б., който бил негов основен доставчик, отначало се съгласявал да му предоставя стоки и материали срещу авансово плащане, но това  продължило до 1999г., когато поради лошата стопанска година приключили без печалба и задлъжнели по взетия кредит. Впоследствие поради невъзможност за издължаване по този кредит сградния фонд и техниката на кооперацията били взети от В.Б., който станал неин председател. Във връзка с това срещу него било образувано и друго наказателно производство за присвояване, по което обаче не бил предаден на съд. Заявява, че няма счетоводно образование и е изненадан как е стигнал дотук, тъй като при извършените одити на ЗК”Рупките” никога не били констатирани нарушения. По отношение на счетоводната дейност винаги се е доверявал на счетоводителката си-подс. М.Г., тъй като тя имала много контакти с одиторите и данъчните органи. Признава, че само през първите години от взаимоотношенията им с В.Б. към фактурите по сделките е имало и придружаващи документи като товарителници или стокови разписки, но след това всичко е ставало въз основа само на телефонни разговори с него. По отношение на връзките си със счетоводната къща в гр. Пловдив заявява, че именно св.Б. го е свързал с лицето А.В. – бивш служител в данъчното от гр. П., с чиято сестра той живеел на семейни начала по това време. От него той поискал по отношение на сделките, за които след това издал насрещни фактури, тъй като стоката не била платена, да му издадат данъчни кредитни известия, а той да им издаде насрещни фактури. Тъй като А.В. му отказал, той издал тези насрещни фактури, но тъй като данъчните служители не могли да намерят никого на адреса на „А.”ООД, впоследствие те не му били признати. Затова го посъветвала и неговата счетоводителка/подс. М.Г./, която му казала че няма проблем, и затова останал учуден, че ДДС не е бил внесен. Счита, че като „следващ по веригата” не следва да носи наказателна отговорност и затова, че доставчика му св.Г.Н. при насрещната проверка от данъчните служители не е намерен на адреса и не е внесъл дължимото ДДС. По отношение на горепосочените сделки заявява, че са реални, но не знае как е станало осчетоводяването им. Признава обаче, че другата подсъдима по делото-  М. Г., починала в хода на делото,  изпълняваща ролята на счетоводител, не е правела нищо без негово знание.

По отношение на сделките с ЕТ”А.– А.Д.” заявява, че не го познава, не познава и свидетелката У., тъй като той разчитал на А.В.. Заявява, че е имало действително изпълнение на услуга по фактурата, издадена от ЕТ”А.– А.Д.”, а именно за направата на навес в селскостопанския двор на кооперацията. Той обаче към момента бил демонтиран и не е наличен.  По време на съдебното следствие пред настоящия съдебен състав е дал и други обяснения.

В предоставената му дума за лична защита заявява, че няма какво да добави към казаното от защитниците му. В последната си дума заявява, че е невинен.

Съдът с оглед съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал на ДП по следствено дело № 1174-С/ 2005г. по описа на Окръжна следствена служба – гр.Стара Загора /прокурорска преписка №  34/ 2005г. по описа на ОП – Ст.Загора/, съдържащи факти, имащи значение за изясняване обстоятелствата по делото, както следва: Данъчен ревизионен акт № 18/ 23.04.2002 год. /л.106/, ведно с приложените към него справки приложение № 1, 2, 4, 6, 8, 10, 12;  4бр. заверени копия на фактури издадени от “А.” ООД -гр.Пловдив с получател ЗК„Р."- с. Р. /л.35-л.38/, 2бр. копия на фактури  с доставчик “Ж.” ООД и получател ЗК „Р." - с. Р./л.39-л.40/ , 4бр. заверени копия на фактури с доставчик ЕТ”Г.Н. – П.”и получател ЗК„Р."- с. Р./л.41-л.44/; годишна данъчна декларация вх. № 99 /28.03.2002год. /л.43/;  годишна данъчна декларация № 123 /28.03.2003г. /л.50/; годишна данъчна декларация № 24100089 /26.03.2004г. /л.55/,  извлечение по партидата на ЗК„Р."- с.Р. за притежаваните превозни средства на кооперацията към 01.01.2002г. /л.61-л.63/, наказателни постановления: № 948 /0407478 /22.12.2003г. /л.64/,  № 1309/0719582/ 19.05.2004г./л.65/; № 379/0403823/ 17.04.2003г./л.66/,№ 703/0410067/ 01.07.2003г./л.67/, № 880/0407490/ 15.09.2003г./л.68/, № 780/0410093/ 15.09.2003г./л.69/, № 658/690/ 01.08.2001г./л.70/;  декларация по чл.17, ал.1 от ЗМДТ  вх. № 115/ 31.01.2001г./л.71-л.73/;  справка декларация за ДДС № 1559/ 14.11.2003г./л.74/, справка декларация за ДДС № 1680/ 12.12.2003г./л.75/; справка декларация за ДДС № 502 /14.04.2003г./л.76/; справка декларация за ДДС № 700/ 14.05.2003г./л.77/; справка декларация за ДДС №  844 /16.06.2003г./л.78/; справка декларация за ДДС № 1559 /14.11.2003г./л.79/;  справка декларация за ДДС № 1680/ 12.12.2003г./л.80/; справка декларация за ДДС № 382/ 12.03.2004г./л.81/; справка декларация за ДДС № 528 /14.04.2004г. /л.82/; справка декларация за ДДС №  695/ 14.05.2004г. /л.83/; справка декларация за ДДС №  998/ 14.07.2004г. /л.43/; справка декларация за ДДС № 406/ 14.03.2003г./л.85/; справка декларация за ДДС № 530 /14.05.2002г./л.86/; справка декларация за ДДС № 976/ 13.09.2002г./л.87/; справка декларация за ДДС № 1093 /14.10.2002г./л.88/; справка декларация за ДДС №  1166/ 12.11.2002г./л.89/; годишна справка декларации за данък върху добавената стойност с № 45 /15.04.2002г./л.90/; годишна справка декларации за данък върху добавената стойност с № 30 /14.04.2003г. /л.91/; годишна справка декларации за данък върху добавената стойност с № 32/ 14.04.2004г. /л.92/;  постановление за привличане на обв.Н.Н.  и вземане на мярка за неотклонение /л.95/; протокол за разпит на обв.Н.Н. /л.96/; постановление за привличане на обв.М.Г.  и вземане на мярка за неотклонение /л.101/; протокол за разпит на св.Я.Х.Д. /л.110/; протокол за разпит на св.Ж.А.Д. /л.111/; 2 бр. протоколи за снемане на образци за сравнително изследване от св.Ж.А./л.114-л.115/; интернет справки  в регистър Булстат /л.119/; 2бр. фактури  с доставчик ЕООД “Ж.” с получател ЗК„Рупките" - с.Р./л.123-л.124/; протокол за разпит на св.М. Х.Д.  /л.129/;  2 бр. протоколи за снемане на образци за сравнително изследване от св.М.Х.Д. /л.128-л.129/; протокол за разпит на св.С.И.К. /л.130/;  2 бр. протоколи за снемане на образци за сравнително изследване от св.С.И.К. /л.131-л.132/; 4 бр. фактури  с доставчик ЕТ“А.”-ООД с получател ЗК„Р."- с. Р./л.137-л.138/; протокол за разпит на св.Р.Т.У. /л.139/; интернет справка  в регистър Булстат /л.149/; протокол за разпит на св.Г.С.С. /л.151/;  2 бр. протоколи за снемане на образци за сравнително изследване от св.Г.С. /л.153-л.154/; 2бр. оригинални фактури  с доставчик ЕТ“ГС - Г.С.” с получател ЗК„Р."- с. Р. № 0000001703 / 10.12.1999г. и № 0000001702 /01.12.1999г. /л.155-л.156/; протокол за доброволно предаване /л.157/; 2 бр. фактури с № 0000001854 /01.12.1999г. и № 0000001855 /01.12.1999г. с доставчик ЕТ“ГС - Г.С.” с получател ЗК„Р." - с. Р. заверени ксерокопия /л.158/; интернет справки  в регистър Булстат /л.161/; протокол за разпит на св.И.К.В. /л.163/;  интернет справка  в регистър Булстат /л.169/;  4 бр.фактури  заверени копия от оригинални фактури - № 0000000745 /17.01.2000г., № 0000000746 /18.01.2000г., № 0000000747 /19.01.2000г. и № 0000000749 /20.01.2000г. с доставчик ЕТ”Г.Н. *** и с получател ЗК„Р." - с.Р. /л.175-л.178/; интернет справки  в регистър Булстат /л.179/; интернет справки  в регистър Булстат /л.181/; заключение на съдебно-счетоводна експертиза /л.184-л.191 от сл.д./; определение от 28.01.2006г. по ЧНД № 108 /2006г. по описа на ОС-Стара Загора за разкриване на служебна тайна от ТДД /л.195/;   декларация  от 04.02.2002г. от ЕТ “Г.С.” /л.199/;  2бр. заверени копия от фактури № 0000001702 /01.12.1999г. и № 0000001703 /10.12.1999г.  с доставчик ЕТ“ГС - Г.С.”с получател ЗК„Р."- с.Р. /л.200/; 4бр. протоколи за извършени насрещни проверки на „Жидим” ООД № № ДР – 245/ 15.02.2002г., ДР 250/ 12.02.2002г.- на ООД”Агарта”; ДР 130300-1443 /12.03.2002г.- на „Е.к.” ООД; ДР – 247/ 29.03.2002г. на ЕООД „Е.-К. като правоприемник на ЕТ”Г.Н. – Перфект” /л.201-л.204/, 4 бр.фактури  оригинални фактури заверени копие № 0000000745 /17.01.2000г.; № 0000000747 /19.01.2000г.,  № 0000000749 /20.01.2000г. и № 0000000746 /18.01.2000г. с доставчик ЕТ”Г.Н. *** с получател ЗК„Р."- с. Р. .205-206/;  фактура № 0000000136 /05.01.2000г. с доставчик ЕТ “А. – А.Д.” с получател ЗК „Р." - с. Р. – оригинална фактура заверена копие  /л.207/;  справка-декларация за ДДС вх. № 988 /13.11.1998г. /л.208/; дневник на покупките за м.10.1998г. на ЗК„Р."/л.209-л.214/; справка-декларация за ДДС вх.№ 109 /14.01.2000г. с приложен дневник на покупките за същия период на ЗК”Рупките” /л.214-л.217/; справка-декларация за ДДС вх.№ 240–07-120/ 08.02.2000г.  с приложен дневник на покупките за същия период на ЗК„Р."/л.217-218/, справка-декларация за ДДС вх.№ 315 /14.03.2000г. с приложен дневник за продажбите за същия период на ЗК„Р."/л.219-220/, мемориален ордер № 516 за м.02.2000г. /л.221/; данъчни фактури № 0000000849/ 28.02.2000г.; № 0000000850/ 28.02.2000г.; № 0000000847/ 23.02.2000г.; № 0000000848/ 25.02.2000г.; № 0000000845/ 22.02.2000г.; № 0000000846/ 23.02.2000г.; с доставчик ЗК„Р."- с.Р. и получател “А.” ООД– гр.П. /л.222-л.229/; мемориален ордер № 5/4 от м.02.2000г. /л.227/;  справка за съдимост 2бр. справки за съдимост на Н.Н. и М.Г. /л.231 и л.233/; 2 бр. декларации за семейно и материално положение и имотно състояние на Н.Н. и М.Г. /л.234-л.235/; 2бр. протокол за предявяване на следствие на обвиняем /л.240 и л.241/; обвинително заключение /л.242-245/, както и приложените към НОХД № 415 /2006г. доказателства: препис извлечение от акт за смърт  № 8 от 05.06.2011г. издаден от с.Рупките /л.550 от делото/; писмо от “Алианц Банк България” изх.№ 11-03-2206 /27.01.2012г. /л.574 от делото/; писмо от “Уникредит Булбанк” изп.№ 8 от 20.01.2012г. /л.576 от делото/; Допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза /л.585/; писмо от “Алианц Банк България” изх.№ 1103-10964 /27.03.2012г. /л.588/; Допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза /л.601/; уведомление до ЗК”Рупките” от Ойкокредит, вселенско кооперативно дружество за развитие /л.615/; 3бр. извлечения от Апис регистър плюс /л.617-л.621/; както и служебно изисканите по настоящото дело документи: Извадка от база „Делфи” представляваща актуална информация за фирма „Елиса-Комерс” и данни от регистър „Булстат” за „Елиса Комерс” към м.11.2006 /л.43/ извлечение от НИС “Делфи”, представляваща извадка от Търговския регистър за актуалното състояние на “Е.К.” към  датата 05.02.2013г. с последно вписване от 2006г. /л.17/;  справка за съдимост на свидетелката Р.У. ведно с бюлетините към нея; писмо изх.№ 1110-00-23 от 13.03.2013г., издадено от ТД на НАП – гр.София, офис “Красна поляна” и заверено копие от Протокол за доброволно предаване  с дата  21.05.2001г./л.143 от делото/; изпратените от СГП материали и документи, приложени по ДП № 324 /2006г. по описа на Националната Следствена служба – гр.София /пр.преписка № 6116 /2003г. по описа СГП/, съдържащи се в 23 тома, ведно с Постановление от 29.12.2009г. на Софийска градска прокуратура  за прекратяване на наказателното производство по ДП № 324 /2006г. по описа на НСлС – гр.София, приложеното по НОХД № 415/ 2006 г. по описана Ст.З.ОС препис –извлечение от Акт за смърт от 05.06.2011 г. на подсъдимата Марийка С.Г./ л. 551 от делото/, както и справка от Унифицирана информационна система на Прокуратурата на РБългария към датата 10.11.2013г. за висящите производства срещу подсъдимия и актуална справка за съдимост рег. № 695 от 11.11.2013г. за подсъдимия Н.Д.Н., намира за установено следното:

 

ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:

 

ДЗЛ ЗК„Р."–с. Р., общ.Ч., е била вписана на основание чл. 496 от ГПК вр. с чл. 4 от Закона за кооперациите в Регистъра на кооперативните организации с предмет на дейност: производство, изкупуване и преработка на селскостопанска продукция и др.. От самото и създаване същата се представлява и управлява от подсъдимия Н.Д.Н. с ЕГН **********, живущ ***, по професия агроном.

Починалата в хода на производството по делото подсъдима М.С.Г. ***, е изпълнявала фактически длъжността „главен счетоводител" на същата кооперация, макар че кооперацията е имала официално назначен счетоводител- свидетелката св.Я.Д..

Кооперацията е била регистрирана по ЗДДС от 01.04.1994г.. Видно от ДРА № 18/ 23.04.2002 г. на ТДД- гр. Стара Загора- данъчно подразделение Чирпан, /вж. ДРА, л.20 от ДП/, след възстановяване на ДДС за предходен период на кооперацията била извършена ревизия, касаеща периода 01.04.1997г.- 31.12.2001г.. По време на ревизията представляващ и управляващ е бил подсъдимият Н..

От събраните на досъдебното производство доказателства,   прочетени и приобщени към доказателствения материал по делото по съответния процесуален ред,  както и от събраните при проведеното съдебно следствие доказателства и от признанието на подсъдимата, съдът прие за безспорно установено, че констатациите по приложения ДРА са законосъобразни и на ДЗЛ- ЗК„Р."- с. Р. основателно не е било признато правото на приспадане на данъчен кредит за инкриминираните данъчни периоди поради липса на основание за това.

Видно от ДРА, за периода 01.12.1999г.-31.12.1999г. по справка- декларация вх. № 109/ 14.01.2000 г. бил деклариран ДДС за възстановяване в размер 41 986, 35 лв., но данъчните органи признали само 1 735, 35 лв. за възстановяване поради това, че при извършена насрещна проверка на фирмата доставчик „А.” ООД е констатирано, че същият не е намерен на данъчния адрес и не може  да се установи начисляването на ДДС и счетоводното отчитане на издадените от него документи. Поради което данъчните органи са приели наличието на основание по чл.64 от ЗДДС във връзка с чл. 109, ал.11 и ал.12 от ДПК/действал по това време/, и не са признали правото на данъчен кредит в полза на получателя по доставката- ДЗЛ ЗК„Р."-с. Р. в размер на 40 251 лева. При извършена насрещна проверка на друг контрахент за същия период- ЕТ „ГС –Г.С.”*** е било установено липсата на счетоводство във фирмата, поради което на основание чл. 55 от ЗДДС/ с декларация от собственика, че такива сделки реално не са извършвани/ , а и с оглед счетоводната отчетност на ДЗЛ, в която липсват заприходени такива стоки и материални запаси като по тези доставки, данъчните органи са приели отсъствие на предпоставки по чл.6 от ЗДДС, както и на чл. 64 т.2 и т.6 от ЗДДС като са отказали признаването на данъчен кредит по тези фактури.

За данъчен период 01.01.2000г.- 31.01.2000г. по СД № 120/ 08.02.2000г. пък при заявено за възстановяване  ДДС в размер на 81 747,52лв. данъчните органи отказали да признаят данъчен кредит/ ДК/ 50 012, 20лв. като признали само 31 735, 32 лв../л. 24 от ДП/. Разликата в размер на 50 012, 20 лв.съгласно съставения ДРА се дължи на непризнатия ДК на основание чл. 64 от ЗДДС по сделките с ЕТ „Г.Н.-***- А.Д.”***. При извършени насрещни проверки на тези фирми е констатирано, че същите са прекратени и заличени с решение № 7/ 18.10.2001 г. на СГС като техният правоприемник е „Е.К.” ЕООД- гр.София., чиито представител И.К.В. не живее и не е живял на декларирания адрес, и фирмата няма друг офис или лице за контакт. Поради което регистрацията на дружеството е била прекратена служебно, а документите на ЕТ„Г.Н.-*** са предадени на Столична следствена служба. Правото на ДК не е признато на основание чл.64 от ЗДДС във връзка с чл.109, ал.11 и ал.12 от ДПК. Декларираният данък обаче е бил прихванат за дължими държавни вземания с ДАПВ №110/ 15.02.2000г..

Общо за целия период с ДРА не е признато правото на данъчен кредит на ДЗЛ и е определен за внасяне ДДС в размер на 98 257,82 лв. и лихви в размер на 55 735, 65 лв./от тях предмет на обвинението е ДДС в размер общо на 90 263,20 лв.. По време на ревизионното производство са били начислени и внесени по този ДРА само лихви  в размер на 1 321, 67 лв.. На 05.04.2002г. същият е връчен на подсъдимия Н. заедно с приложените към акта доказателства под опис/видно от разписката за това към акта/. По приложената по ДП ревизионна преписка липсват данни същият да е бил обжалван.

Поради това, че ОП- Стара Загора е била сезирана с преписката и след извършена предварителна проверка, е било образувано настоящото наказателно производство срещу подсъдимите Н.Д.Н. и М.С.Г., която е приела, че констатациите от ревизията са основание за започване на разследване срещу двамата. С внесения за разглеждане в съда ОА прокуратурата с оглед събраните по ДП доказателства е приела друго по- малък размер на установеното данъчно задължение по ЗДДС/ като с ОА са изключени сделките от доставчик „Ж.” ЕООД – гр.Бургас.

Съдът прие, че в резултат на разследването по настоящото дело е безспорно установено, че в края на 1999 година, подс.Н., като управител, в съучастие с починалата в хода на делото подс.Г., като фактически изпълняващ длъжността „главен счетоводител”, решил да осуети установяването на данъчни задължения в големи размери на управляваната от него кооперация, като за целта използва в счетоводството на кооперацията фактури за ФИКТИВНИ ПОКУПКИ от различни фирми, описвайки оборотите –покупки, отразени в тези фактури, в справките —декларации, подавани от дружеството с право на възстановяване на пълен данъчен кредит, т.е. водил счетоводство с невярно съдържание на кооперацията, а отразявайки фактурите в дневниците за покупки към справките- декларации- ползвал счетоводни документи с невярно съдържание пред съответните данъчни власти в ТДД -ДП - Чирпан. Подсъдимата Г., въпреки че нямала необходимото образование и не отговаряла на изискванията за това, фактически за периода е изпълнявала длъжността „главен счетоводител” на ЗК „Рупките”, тъй като се ползвала с доверието на председателя на кооперацията, видно и от неговите собствени обяснения в съдебно заседание пред настоящия съдебен състав.

І. За данъчен период от  01.12.1999г. до 31.12.1999г.. в Справка-декларация вх. № 109/14.01.2000 г. и съответния дневник за покупки за същия период, подс. Н. разпоредил, а подс. Г. включила фактури, по които не са били извършвани такива покупки, както следва:

 

Ф-ра

дата

ДОСТАВЧИК

Сделка стойност

лв.

Ддс

лв.

165

02.12.1999

,,А.’’ ООД

 

37 200.00

7 440.00

231

06.12.1999

,,А.’ ООД

 

40000.00

8 000.00

329

14.12.1999

,,А.’’ ООД

 

40000.00

8 000.00

330

20.12.1999

,,А.’’ ООД

 

24800.00

4 960.00

1702

01.12.1999

ЕТ,,ГС-Г.

С."

 

20120.00

4 024.00

1703

10.12.1999

ЕТ,,ГС-Г.

 С."

 

39135.00

7827.00

 

 

 

 

ОБЩО

 

201 255.00

 

40 251.00

 

Видно от горната таблица, тези сделки са с обща данъчна основа от всички тези покупки в размер на 201 255.00 лева, в резултат на които е формиран  данъчен кредит от недействителни сделки  в размер на  сумата от   40 251.00 лева.

Освен от приложения ДРА, имащ значението и приет като доказателство в настоящото производство, са налице и достатъчно други събрани по ДП и от съда доказателства за виновно поведение на подсъдимия като единствен управител и представител на данъчния субект - посочените по- горе. От заключението на назначената по делото съдебно - счетоводна експертиза, изслушана и пред настоящия съдебен състав, се установява, че ползваният данъчен кредит в размер на 40 251,00 лв. за данъчен период от 01.12.1999г. до 31.12.1999г., е в нарушение на изискванията на чл.64 от ЗДДС и законосъобразно е отказано да бъде признат за възстановяване.

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че горепосочените доставки реално не са извършени, а се касае до т. нар. „кухи” сделки, по които е налице префактуриране на стокови потоци, но не и действително прехвърляне на собственост върху стоки/ реални стопански операции/.

Подсъдимият Н. в обясненията си по делото признава, че в началото на м.декември 1999г. св.В.Б., който бил негов доставчик, го запознал със св.Р.У., собственик на счетоводна къща в гр. П.. От разследването по ДП е установено, че водейки счетоводството на други фирми, тя е имала  достъп до техните фактури и печати, и е разполагала с възможността да го снабди с такива. Въпреки че тази свидетелка отрича това, съдът има основание да се съмнява в нейните показания, тъй като от материалите по ДП е установено, че срещу нея в РДВР - Пловдив и ОСС -Пловдив са били образувани досъдебни производства за ползване на документи на чужди фирми и укриване на данъчни задължения, приключили с влезли в сила осъдителни съдебни актове /видно от изисканата и приета като доказателство по настоящото дело справка за съдимост на същата с приложени към нея бюлетини /л.110-118 от наст. дело/. Видно от справката и за съдимост и бюлетините към нея за тази свидетелка, същата е осъждана за престъпления по чл.308, ал.1 от НК, по чл.202 , ал.2, т.1, вр. с чл.201 вр. с чл.26, ал.1 от НК; по чл.206, ал.1  във вр. с чл.26, ал.1 от НК, както и за престъпление по чл.257, ал.1, предл.І /отм./ във вр. с чл.55, ал.1, предл.2 /изм./ във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.2, ал.2 от НК.

Разпитана пред настоящия съдебен състав, същата свидетелка заявява, че  познава подсъдимия  Н. от много години, тъй като не само е обслужвала счетоводно кооперацията, а и се е занимавала със изкупуване на зърно, като тази дейност я е извършвала не повече от шест – седем месеца. Така например твърди, че  през 1988г. и 1990г. фирмата и е  извършила доставка на зърно/!/ на ЗК„Р.". Не си спомня да са доставяли зърно /жито/ на други кооперации. Не взема отношение в какво качество е направила това/дали като посредник или не/.  Макар и да признава, че „А.” ООД е нейна собственост и че само тя е била управител и представляващ фирмата, заявява, че фирмата е имала и друг собственик- свидетеля С.И.К.. По отношение на инкриминираните фактури с номера както следва: № 165 /02.12.1999г.; № 329 / 14.12.1999г ; № 231 /06.12.1999г  и № 330 /20.12.1999г. /л.137 –л.138 от ДП/ заявява, че реално са извършили такива доставки на дизелово гориво на ЗК „Р.” чрез своята фирма „А." ООД не тя лично, а чрез другия си съдружник св. С.К., като е предоставила копия от фактурите на подсъдимия Н.. На въпроса дали е предоставяла такива фактури и от ЕТ„ГС-Г.С."-едноличен търговец, на когото тя водила счетоводството, признава, че неговите печати са били у нея като твърди, че те са доставяли и доставки на препарати за растителна защита на ЗК„Р.". Не си спомня само дали по конкретните доставки действително е имало плащане по сделката, а и в момента не може да провери, тъй като документите и са били иззети във връзка с воденото срещу нея наказателно производство. Признава, че е водила и счетоводството и на ЕТ „ГС-Г.С.", макар и неофициално, както и, че познава св.В.Б., но не помни кой я е запознал с него.

От материалите по ДП се установява, че във връзка с дейността на фирма „Агарта” е бил съставен ДРА и фирмата е била дерегистрирана по ДДС през м.09.2000г. Същата е счетоводител по образование и много добре знае каква е ролята на данъчното кредитно известие, а именно че същото се издава, когато в момента не се извършва плащане по сделката, а същото се отлага за по-дълго време. Ролята му е да отпадне ангажимента към Държавата за плащане на ДДС, тъй като при издаването на фактура издателя се задължава да начисли и да внесе ДДС. Знае, че продавача е длъжен да издаде ДКИ, тъй като има интерес от това да намали стойността на сделката или да развали доставката при неплащане. Твърди, че Законът за счетоводството не забранява в такъв случай да се издаде „обратна” фактура. Заявява, че издаването на ДКИ има противоположен смисъл от издаването на „обратна” фактура, което действително е така. Счита, че с издаването на ДКИ  винаги се анулира, а с издаването на „обратната фактура” се връщат част от парите. Ако „обратната” фактура е издадена за цялата сума, тази сума се прихваща и не се издава ДКИ, но с издаването на „обратната” фактура не се укрива ДДС и не се ощетява бюджета. Предвид обстоятелството, че в случая не се касае до прехвърляне на собственост /реално движение на стокови потоци/ съдът прие, че показанията и са недостоверни и по-скоро целят да услужат на подсъдимия.

Съдът не възприе за достоверни и показанията на тази свидетелка в частта им, в която тя заявява, че фирмата и е разполагала с наети превозни средства; работници и всичко, което е необходимо. Не са разполагали със склад за съхранение на зърно или препарати, а предварително са се уверявали, че купувача разполага с такива складове. В случай че купувача не е плащал в момента на предаване на стоката, са изготвяли товарителници и приемо-предавателни протоколи. При предявяване на процесните четири броя фактури  № 165/ 02.12.1999г.; № 329 /14.12.1999г.; № 231 /06.12.1999г. и № 330/ 20.12.1999г. /л.137– л.138 от ДП/, по които фирмата и е издател, а ЗК „Рупките” получател, подписани от св.С.К., заявява, че те са съставени и подписани от нея, но по тях действително е имало извършени доставки. На въпроса по какъв начин и е била заплащано при доставки заявява, че по принцип плащането по сделките е извършвано на ръка в момента на съставянето на съответните документи – фактури. Видно от горепосочените фактури, като начин на плащане е отразено - чрез платежно нареждане/!/ При насрещната проверка на фирмата и в ревизионното производство обаче не е било открито лице за контакт, поради което показанията и, че фирмата е имала капацитет за извършване на такава търговска дейност са голословни и не се потвърждават от останалите събрани по делото доказателства  Предвид горепосочените обстоятелства за дерегистрация на фирмата и осъжданията на тази свидетелка по горепосочените наказателни дела, показанията и не могат да се приемат за достоверни.

Същите не се потвърждават и от показанията на друг разпитан по делото свидетел С.К., съдружник по документи във фирмата. Последният заявява, че никога не е представлявал дружеството и не е извършвал сделки от името на фирмата, а само е работил като шофьор към нея, поради което не знае дали вписаните във фактурите доставки са действителни или не. По отношение на предявените му фактури  165 /02.12.1999г.; № 329 / 14.12.1999г ; № 231 /06.12.1999г  и № 330 /20.12.1999г. /л.137 –л.138 от ДП/ заявява, че се е съгласил да фигурира неговото име във фактурите по искане на св.У., която го била заблудила, че била МОЛ и не трябвало да фигурира нейното име във фактурите, поради което всичко което е било написано от него е било под нейна диктовка.

Починалата в хода на делото подс.Г. разпитана като свидетел по ДП /л.108 от сл. дело/, в разпита си от 02.02.2006г. по сл. дело № 1174-С/2005 г. на ОСл.С- Стара Загора е твърдяла, че плащане действително не е било извършено. Поради това, че същата е починала в хода на делото, съдът няма възможност да вземе предвид обясненията и, че сделки по въпросните четири фактури не са били реално извършени, както и че подсъдимият Н. и е донесъл и и е разпоредил да ги осчетоводи, когато горивото бъде доставено. В тази насока взе предвид само обясненията на подсъдимия Н., че доставка на гориво е имало, но че кооперацията не го е платила, поради което решили да го върнат на доставчика „А.” чрез издаването на така наречените „обратни” фактури. Пред настоящия съдебен състав той даде обяснения, че те са поискали от доставчика „Агарта” ООД да им издаде ДКИ, но вместо това от финансовата къща са им предложили да префактурират обратно доставките. Те преценили, че  това е възможност да „изчистят” по този начин ДДС, поради което пуснали фактури, по които ЗК „Рупките” били доставчик на „Агарта” за същите стоки, и ги отразили счетоводно в дневниците си за продажби и в СД за този период като счели, че по този начин са върнали ДДС-то, което неправомерно са ползвали. Дори и подс. Н. признава, че е трябвало да издаде- данъчни кредитни известия, но това му станало известно по- късно, тъй като бил агроном по образование,  не бел запознат с изискванията за водене на счетоводство.

Във връзка с обясненията на подсъдимия Н. съдът взе в предвид  показанията на св. В.Б., негов дългогодишен доставчик, от които се установява, че ЗК”Р.” не е имала капацитет за съхраняване на 60 тона гориво, поради това такива доставки не би могло да бъдат извършени.

Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза вещото лице от същата е стигнало до извода, че по свидетелски показания въпросните фактури са с невярно съдържание и ползвания данъчен кредит по тях е в нарушение на изискванията на чл.64 от ЗДДС, като данъчния кредит по тях в размер на 40 251лв., като не следва да се признава. С оглед липсата на достоверни писмени доказателства за придружаващи сделките първични документи като товарителници, складови разписки, и пр., както и за транспортирането на стоките, които са в големи количества, видно от самите фактури, и на такива, че доставчикът е разполагал с трудов потенциал, договори за наети площи за съхранение на стоките, респ. за наеми на такива, както и частичните самопризнания на подсъдимия за липса на плащане по тях, съдът също възприе този извод.

Доказателство за липса на реалност на сделките са и издадените впоследствие във връзка с тези фактури от ЗК „Р.” на „А.” ООД фактури със същия предмет на доставка и същата данъчна основа. Това са фактури с номера както следва: № 849 /28.02.2000г.; № 850 /28.02.2000г.; № 847 /23.02.2000г.; № 848 /25.02..2000г.; № 845 /22.02.2000г.; № 846/23.02.2000г. /находящи се на  л.222 – л.229 от ДП/, представляващи така наричаните от подсъдимия „обратни” или „насрещни” фактури.  По този начин използваните по нареждане на подсъдимия Н. осчетоводени от починалата в хода на делото подс. Г. фактури за фиктивни-покупки от „А." ООД и ЕТ „ГС-Г.С." за м. януари 2000г., били осчетоводени като ползвания през месец декември и януари данъчен кредит бил начислен, като за целта се оформили фиктивни продажби на кооперацията към предходния и доставчик-„А." ООД.  Били  оформени фактури за продажби, в които ЗК „Р." продава на „А." ООД стоки на същата стойност -201 255 лева и ДДС 40 251 лева.

По отношение на тях св. У. заявява, че именно това са фактурите, с които им е била върната стоката, за която ЗК”Рупките” са им дължали пари, но тя лично не е присъствала на връщането на стоката, като вероятно с това се занимавал другия представител на фирмата – св.С.К.. Видно от неговите показания обаче, същият заявява, че винаги е придружавал св.У. в осъществяваните лично от нея контакти с контрахентите и не е извършвал сам никакви действия от свое име, като е бил накаран от нея да се подписва за издател на фактурите.

Видно от заключението на ССЕ и от самите приложени по ДП фактури: № 849 /28.02.2000г.; № 850 /28.02.2000г.; № 847 /23.02.2000г.; № 848 /25.02..2000г.; № 845 /22.02.2000г.; № 846/23.02.2000г. /находящи се на  л.222 – л.229 от ДП/ същите съответстват напълно по съдържание от гледна точка на предмета на доставката, осъществена по тях, като се различават само по издателя/ съответно доставчика/ от горепосочените фактури № 165/ 02.12.1999г.; № 329 /14.12.1999г ; № 231 /06.12.1999г. и № 330 / 20.12.1999г.    /л.137 –л.138 от ДП/ .

Подсъдимият Н., който не оспорва факта, че именно той е техен издател,  при настоящото разглеждане на делото пред съда заявява, че не знае дали към фактурите е имало придружаващи документи, тъй като счетоводната му документация била унищожена и разпръсната по повод образуваното изпълнително производство от св. В.Б. и впоследствие била пренесена в кметството на с.Р.. Във връзка с това по настоящото дело бе назначена и изслушана допълнителна ССЕ, видно от заключението на която се установява, че такава документация относно съхранени първични документи за предаване на стоки по процесните доставки, към момента в цялост действително не съществува. От заключението на тази експертиза обаче се установява, че наличната счетоводна документация не е обработена и архивирана съгласно законовите изисквания. Поради което съдът прие, че дори и да е била съхранена, което не е станало по вина на подсъдимия, не може да представлява годно доказателство за счетоводното и разчитане с бюджета, тъй като счетоводството е водено непълно и съгласно изискванията на закона/Зсч. и НСС/. Освен това ако такава е съществувала в пълен и цялостен вид, задължение на председателя и управляващия кооперацията е боло да я представи още при насрещните проверки по време на ревизионното производство, но видно от приложените по ДП материали по него, това не е направено. Поради което довода за допуснато съществено процесуално нарушение още на ДП от страна на прокуратурата поради неизискване и присъединяване като доказателство по делото на тази документация съдът намери за неоснователен и незаконосъобразен. В случая важи общоприетия принцип в правото, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

Впрочем, самият подсъдим признава в дадените по делото обяснения пред настоящия състав на съда, че по сделките през първите години на функциониране на кооперацията по принцип е имало и придружаващи документи като товарителници или стокови разписки, но след това всичко е ставало въз основа само на телефонни разговори със св.В.Б..

Самата свидетелка У. пък заявява, че е възможно сделките по тези фактури „да са се развалили след като нито е получавала, нито е връщала пари по тях”. Освен това и тази свидетелка въпреки че първоначално заявява, че след като е нямало плащане по сделката и ЗК”Рупките” са им издали документ, с който са им върнали същите стоки вместо пари/т.нар. обратни фактури/, фирмата на подсъдимия     е трябвало да издаде ДКИ. Въпреки, че тази свидетелка всъщност потвърждава твърденията на подсъдимия относно реалността на сделките по двата вида фактури, предвид гореизложеното съдът прецени показанията и като заинтересовани, явно целящи да услужат на подсъдимия, поради което не им даде вяра.

Съгласно изискванията на Закона за счетоводството, така наречената документална обоснованост на сделките, при изменение на данъчната основа на доставката или при разваляне на сделката, за която е издадена вече данъчна фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата като при намаляване на данъчната основа или разваляне на доставката се издава данъчно кредитно известие. Погрешно съставените счетоводни документи по принцип се анулират и се съставят нови, не съществува така наречената „обратна” фактура. Обратна фактура не може да се издаде, когато няма прехвърляне на собственост. Поради което напълно възприе извода на вещото лице в първоначалното му заключение, че в случая ДЗЛ е следвало да издаде ДКИ, а не „обратни”фактури.

Предвид гореизложеното и предвид устните изявления на вещото лице от назначената по делото ССЕ в съдебно заседание/л.127 от делото/, че съгласно чл.95 от тогава действалия ЗДДС, тъй като е било налице неплащане, е следвало да се направи корекция в съдържанието на издадената фактура като се състави данъчно кредитно известие.  Налице е задължение в този случай за ДЗЛ да отрази данъчно-кредитното известие в дневника за покупки, а фактурата- в дневника за продажби. С оглед на което съдът счита, че в случая с издаването на фактурите ДЗЛ е оповестило пред данъчните органи прехвърлянето на стоковата наличност, а не е анулирало сделката, което е следвало да направи само чрез издаването на  ДКИ, с което би коригирало данъчната основа или би оповестило липсата на сделка. Освен това липсват представени каквито и да е    писмени договори, или постигнати споразумения за разсрочено плащане, които да доказват такова действие. В практиката ДЗЛ предпочитат да издават фактури в момента на плащането, тъй като задължение на доставчика е да включи фактурата в данъчния период, за данъчния период, за който се издава, тъй като след това тя не се признава. На това задължение съответства правото на получателя да включи фактурата в дневника на покупките в следващите данъчни периоди /чл.64 от ЗДДС/.

Всъщност предвид гореизложеното съдът прие, че в случая се касае до една от разпространените форми на данъчна измама, при която два данъчни субекта взаимно си фактурират недействителни сделки, така че по различните сделки различни ДЗЛ са доставчици. Всичко това е направено, за да се имитира движение на стокови потоци, зад които на практика не стоят реални сделки. Поради което съдът счете, че в случая действително се е стигнало до нанасяне на  щета за бюджета, тъй като с издадените документи с невярно съдържание представени пред данъчните органи, е била създадена една привидност, че се осъществяват някакви стокови обороти. Това обаче е направено единствено с цел ползване на ДДС, тъй като и двете фирми са ползвали така присвоения данъчен кредит за счетоводното си отчитане и разчитане с бюджета на държавата.

За периода м.12.1999г. подсъдимият Н. разпоредил и подсъдимата Г. е осчетоводила и извършени доставки от ЕТ „ГС-Г.С." към ЗК„Рупките. Досежно сделките/доставки/ по издадените от името на горната фирма фактури № 1703 /10.12.1999г. и  № 1702 /01.12.1999г. /л.155- л.156 от ДП/ съдът прие, че те само привидно са издадени от името на ДЗЛ ЕТ „ГС - Г.С." и няма доказателства по тях да се извършени реални сделки. Видно от заключението на ССЕ назначена по ДП въпросните 2бр. фактури  № 1702 /01.12.1999г. и № 1703 /10.12.1999г. /л.155- л.156 от ДП/ са без подпис за получател на втория екземпляр, с което е нарушено изискването на счетоводните принципи на Закона за счетоводството – чл.5, т.4 – „предимството на съдържанието пред формата” и т.5 – „вярно и честно представяне”. В тази насока са и гласните доказателства по делото. Свидетелят Г.С., разпитан в съдебно заседание пред настоящия съдебен състав заявява, че никога не е търгувал със зърно, а св.У. му е била счетоводител на фирмата за периода от 1997г.– 2000г.. Счетоводството му се е помещавало в офиса на фирмата на Р.У., като той е контактувал и с другия  представител на счетоводната къща – св.С.К.. Печатите на фирмата си е бил предоставил на нея и тя е можела да ги ползва. Едва когато започнали да го викат в данъчното, по повод фактури за доставка на тонове зърно разбрал каква е била дейността на Р.У., поради което през м.12.1999г. е приключил работа с нея и е започнал да ползва услугите на друг счетоводител. Същата разполагала спокойно и с кочани от фирмата му. При предявяване на фактури с № 1703 /10.12.1999г. и  № 1702 /01.12.1999г. /л.155- л.56 от ДП/, свидетелят отрича да ги и съставял и да ги е подписвал. За сравнение по ДП е предоставил други свои фактури, които са съставени и подписани от него самия /л.158 от ДП/. Заявява че не познава подсъдимия Н.. В разпита си при първоначалното разглеждане на делото от 06.12.2007г. /л.136-137/ заявява, че не е разполагал със селскостопанска техника, със  складове на едро, а има само малък книжарски бизнес. Свидетелката У. го е запознал св. В.Б.. Този свидетел заявява,че тази свидетелка е създала проблеми и на много други фирми, които ги е обслужвала счетоводно. Във връзка с издадените от фирмата на св.У. фактури за продажба на зърно от порядъка на 20 тона, бил викан за разпит в полицията, запорирани са му били недвижими имоти, книжарският му бизнес му бил разбит. В подаваните от негово име СД тя била вписвала действително извършени сделки, както и такива, каквито действително не са били извършени. Тъй като е разполагала с няколко фирми, които е обслужвала счетоводно, е вписвала фактури за извършени сделки, такива каквито тя е решила, след което фирмите са били задължени да внасят ДДС. Категоричен е, че същата е извършвала документни измами с фирмата му, тъй като е разполагала с документите и печатите им. Във връзка с констатираните противоречия между показанията на двамата свидетели на основание чл.143 от НПК бе проведена очна ставка/ л.92 от настоящото дело/, при която св.С. потвърди, че само св.У. е имала достъп до печатите на фирма ЕТ”ГС-Г.С.”, какъвто достъп е имала и във връзка със счетоводното оформяне на документацията на неговата фирма. Поради което съдът прецени показанията му като изцяло достоверни.

Разпитаният по делото свидетел В.Б. отрича да е  познавал св.Р.У., както и да е осъществявал някакви сделки с фирма „А." ООД, макар и да признава, че познава лицето А.В. от гр. Пловдив, с чиято сестра е живял на семейни начала. Заявява, че не е имал каквито и да е  взаимоотношения с тази фирма и не е и предоставял препарати и торове. Познава само подсъдимия, с когото е търгувал през 1999г. и началото на 2000г. като е доставял на ЗК”Р.” продукти на отложено плащане. Плащането по принцип е ставало, когато реколтата е била прибирана, във връзка с което са съставени договори за отложено плащане и разписки. Една малка част от стоката е предоставена през септември, октомври – торове, а друга част – препарати- през март и април. От дадените от него пред настоящия съдебен състав показания  се установява, че фактурите са били изготвени три – четири месеца след доставката, тъй като фактурирането се е извършвало, когато кооперацията е заявявала, че има възможност да плати, а не в момента на доставката. От неговите показания се установява, че ЗК”Р.” не е имала капацитет за съхраняване на 60 тона гориво, поради това такава доставка не би могла да и бъде извършена.

Освен това заявява, че ЗК”Р.” е имала около 50 кредита и е дължала много големи суми на различни доставчици, между които и на неговите фирми. Подсъдимият Н. бил взел заем от една холандска банка в размер на 750 000 лева  и въпреки, че в началото се опитал да му помогне като се съгласил да погасява вместо него суми на падежа, впоследствие изкупил дълга на кооперацията като направил цесия.  В потвърждение на показанията му по делото са представени и приети  от защитника на подсъдимия, предоставените от него документи:  уведомление от „Ойкокредит”, Вселенско кооперативно дружество за развитие, както и 3 бр. Извлечение от справки от Апис регистър плюс със списък на юридическите лица свързани с В.Б..  

Предвид гореизложеното съдът прие, че освен от приложения ДРА, имащ значението и приет като доказателство в настоящото производство, са налице и достатъчно други събрани по ДП и от съда доказателства, че ползваният от подсъдимия като единствен управител и представляващ ДЗЛ данъчен кредит в размер на 40 251,00 лв. за данъчен период от 01.12.1999г. до 31.12.1999г. е в нарушение на изискванията на чл.64 от ЗДДС, и законосъобразно е отказано да бъде признат за възстановяване. Всичко това е било направено с цел да не бъде върнат в бюджета неправомерно използвания данъчен кредит по фактурите за продажби с получател „Агарта” ООД – гр.Пловдив. За да бъде възстановен в бюджета неправомерно използвания данъчен кредит е следвало да се изиска от доставчиците, издали фактурите, да издадат ДКИ, с което да се коригира данъчната основа, съгласно чл.95 от ЗДДС и да се внесе дължимия данък.

Издадените фактури са също документи с невярно съдържание, тъй като по тях сделки не са извършвани. Същевременно с оглед на тези доказателства е налице и виновно поведение на подсъдимия като единствен управител и представител на данъчния субект- посочените по- горе

ІІ.За следващия данъчен период -м.януари 2000г. подсъдимият Н.  и подс. Г. решили да използват фактури на други фирми, а ползвания през месец декември и януари данъчен кредит чрез използването на фиктивни-покупки от „А." ООД и ЕТ „ГС-Г.С." ДА БЪДЕ НАЧИСЛЕН, КАТО ОФОРМЯТ ПЪК ФИКТИВНИ ПРОДАЖБИ на кооперацията към „А." ООД. Били  оформени фактури за продажби, в които ЗК „Р.” продава на „А." ООД стоки на същата стойност -201 255 лв. и ДДС 40 251 лева.

За този период, за да осуетят установяването на данъчни задължения в големи размери на ЗК „Р.", двамата използвали като покупки фактури от други фирми: ЕТ „Г.Н. -П." и ЕТ „А. -А.Д.". Сделки - покупки от тези фирми не са били извършвани от кооперацията, но въпреки това подс.Н. казал на подс.Г. да ги включи в СД и в дневника за покупки и тя ги -включила.  По този начин двамата продължили да водят -счетоводна отчетност с невярно съдържание и да ползват счетоводни документи с невярно съдържание, за да осуетяват установяването на данъчни задължения на кооперацията в големи размери.

Подс.Г. изготвила и подала в ТДД - ДП -Чирпан справка-декларация с вх. № 120/08.02.2000г. за данъчен период от 01.01.2000г. до 01.2000г. В тази СД бил деклариран данък за възстановяване по ЗДДС ЗК„Р." -с.Р. в размер на 81747,52лв. В дневника за покупките за същия период подсъдимите включили фактури за покупки, които кооперацията не била осъществявала, както следва:

 

Ф-ра

Дата

Доставчик

Сделка стойност лв.

ДДС

лв.

745

17.01.2000

ЕТ "Г.Н.-П.

42245.00

8 449.00

746

31.01.2000

ЕТ "Г.Н. – П.

91200.00

18 240.00

747

31.01.2000

ЕТ "Г.Н.- П.

48960.00

9 792.00

749

20.01.2000

ЕТ "Г.Н.-П.

5156.00

1 031.20

136

05.01.2000

ЕТ "             А.-А.Д.”

62500.00

12 500.00

 

 

ОБЩО

250 061.00

50 012.00

 

Видно от горната таблица тези сделки са с обща данъчна основа от всички тези покупки в размер на 250 061.00 лева, в резултат на които е формиран  данъчен кредит от недействителни сделки  в размер на  сумата от 50 012 лева.

Това, че горепосочените доставки не били реално осъществени, се установява не само приложения ДРА, имащ значението и приет като доказателство в настоящото производство,  но и от останалите събрани по ДП и от съда доказателства. От назначената по делото съдебно -счетоводна експертиза, изслушана и пред настоящия съдебен състав, се установява, че ползваният данъчен кредит в размер на 50 012.00 лв. за данъчен период от 01.01.2000г. до 31.01.2000г. е в нарушение на изискванията на чл. 64 от ЗДДС и законосъобразно е отказано да бъде признат за възстановяване.

От събраните по делото гласни доказателства също се установява, че горепосочените доставки реално не са извършени, а отново се касае до т.нар. „кухи” сделки, по които е налице префактуриране на стокови потоци, но не и действително прехвърляне на собстност върху стоки.

Видно от ДРА за този период, при извършени насрещни проверки на тези фирми е констатирано, че същите са прекратени и заличени с Решение № 7 /18.10.2001г. на СГС, като техен правоприемник е „Е.– К.” ЕООД – гр.С.. на декларирания от това дружество данъчен адрес не живее и не е живял посочения като управител и разпитан като свидетел по делото И.К.В., във връзка с което дружеството е било дерегистрирано, а документите от данъчното досие на „Г.Н. – П.” са предадени на Столична следствена служба. Т.е. ревизионното производство е приключило при наличие на обстоятелствата на чл.109, ал.11 и 12 от ДПК – доставчикът не е намерен на данъчния адрес и не може да се установи начисляването на ДДС и счетоводното отчитане на издадените от него документи, поради което данъчната администрация е отказала да признае правото на приспадане на данъчен кредит в полза на получателя на доставката /ЗК”Р.”/ на основание чл.64 от ЗДДС.

Видно от заключението на ССЕ по ДП, същата е направила извод, че с оглед липсата на доказателства относно реално извършените покупки от кооперацията за периода посочените във фактурите с ЕТ„Г.Н. – П.” и с ЕТ”А.- А.Д.” не са извършени, а съставените фактури и първични счетоводни документи и съставените въз основа на тях дневник за покупки и СД за периода- като вторични такива, са с невярно съдържание. Ползваният неправомерно данъчен кредит от кооперацията, в нарушение на изискванията на чл.64 от ЗДДС в  размер на 50 012,20 лева за м.01.2000г. не се следва да се признава. Освен това е направен извода, че неправомерно използвания кредит по фактури с доставчици „Агарта” ООД и ЕТ”ГС-Г.С.”*** за данъчния период м.12.1999г. в размер на 40 251.00 лева е начислен за следващ данъчен период- от 01.02.2000г.- до 29.02.2000г. по СД вх. № 315 /14.03.2000г., с което е нанесена щета на бюджета. Видно от това заключение е налице още един период, за който съгласно изискванията на ЗДДС за признаване на данъчен кредит такъв не следва да се признае. Това е данъчния период от 01.09. до 30.09.1998г., по който общата сума на ДДС е 1 108,80лв./деноминирани/. Този период обаче не е бил включен в обвинителния акт и касае сделки с доставчик  фирма „Жидим” ЕООД – гр.Бургас, поради това че не са събрани други доказателства от свидетелски показания.

От свидетелските показания на св.Я.Д., депозирани пред настоящия съдебен състав, която е работила като касиер-счетоводител в кооперацията в инкриминирания период се установява, че същата няма в впечатления досежно реалността на сделките, тъй като само е осъществявала разнасянето на фактурите по счетоводните програми като указанията за това са и били давани от починалата Г.. Същата заявява, че не знае  дали разпорежданията за това кои сделки  да бъдат осчетоводявани са били давани от подсъдимия. По време на първоначалното разглеждане на делото в показанията си е твърдяла, че е разбрала, че по тези фактури няма осъществявани сделки, като след прочитане на тези показания потвърдила същите. Конкретно заявява, че през м.02.2000г. не е виждала да влизат 140 тона гориво в кооперацията, каквито количества са вписани в тези фактури./ вж. фактури с №№ 745/ 17.01.2000г.;  746/ 31.01.2000г.; № 747/ 31.01.2000г.;    749 /20.01.2000г.; издадени от ЕТ”Г.Н. Перфект, и ф. № 136 / 05.01.2000г., издадена от ЕТ”Алдо- А.Д./. Заявява, че през м.12.1999г. и м.01.2000г. комбайните са се намирали в кооперацията, тъй като тогава не е имало нужда да се зареждат с горива. 

По отношение на фактури с № 847 /23.02.2000г.; № 848 /25.02.2000г.; № 845 /22.02.2000г. и № 846 /23.02.2000г., както и  по отношение на № 849 /28.02.2000г. и № 850 /28.02.2000г. заявява, че  тези фактури са издадени от ЗК”Рупките”  на „Агарта” ООД  и са на същата стойност, на която са били издадени фактурите от „Агарта” ООД  на ЗК”Рупките”. Заявява, че сделки по тях не са осъществени, а с тях само е покрит данъчния кредит. Според нейният опит като счетоводител е следвало да се издадат данъчно кредитни известия, а не обратни фактури.

Свидетелят И.К.В., фиктивен управител на фирма „Е.– ко.” ЕООД, по-късно дерегистрирана, заявява, че е купил фирмата през 1999г. като същата е преобразувана в резултат на вливането на две фирми в неговата- ЕТ„Г.Н. –П.” и ЕТ”Алдо- А.Д.” на една и съща дата – 06.08.2002г. Познава собствениците на тези фирми, които окачествява като „мошеници”, и  заявява, че е бил подведен от тях. Заявява, че реално не е извършвал дейност с фирма „Е.– к.” ЕООД. Във връзка с дейността на тази фирма е бил викан в данъчното, по повод на насрещни проверки на тази фирма в офис „Красна поляна” и  срещу него е било образувано дело за задълженията на тази фирма към бюджета. Не е чувал за кооперация ”Рупките”. В показанията си пред друг състав на съда /л.103, т.1 по НОХД № 415 /2006г./ е заявил, че  не е издавал въпросните фактури, не познава подсъдимия и не се е занимавал с резервни части, трактори, комбайни и горива.

От показанията на свидетеля Г.К.Н., разпитан за първи път пред съда при първоначалното разглеждане на делото по искане на подсъдимия, става ясно че последният е негов познат, с когото го е запознал лице на име проф.И.З., понастоящем покойник, бивш народен представител през периода 1999г. – 2000г.. Именно той го е запознал с подсъдимия Н. като го помолил да му помогне с доставката за горива на кооперацията. Заявява, че е осъществил доставката, но до плащане не се е стигнало. Предмет на доставката било дизелово гориво на стойност над 200 000 лева, което според него му било необходимо за сезона./ видно от фактурите касае се за зимен период, когато на практика не е извършвана каквато и да е селскостопанска дейност/. По отношение  възможностите си да извършва такива доставки заявява, че в този период се е занимавал с доставката на горива в големи количества, които закупувал от „Л.– к.” – гр.Л., както и от Румъния и Гърция, които държал в наети складове за горива в  гр.Плевен и гр.Ловеч. Затова имал съставени договори, но всички документи на фирмата прехвърлил на  новата фирма и няма нищо в себе си. Уговорката им била плащането да стане с продукцията на кооперацията от следващата реколта, както и частично с пари. Категоричен е обаче, че към момента на доставката е нямало плащане. Видно от самите фактури  е отразено начин на плащане „чрез платежно нареждане”. Преди продажбата на фирмата му обаче не е постъпило никакво плащане от ЗК”Р.” и кооперацията му останала длъжник. След предявяването на фактурите с № 745/ 17.01.2000г.;  746/ 31.01.2000г.; № 747/ 31.01.2000г.;  749 /20.01.2000г.; издадени от ЕТ”Г.Н.- П.”, заявява, че подписа и съдържанието им е попълнено от него. По отношение на сделките, заявява, че същите са фактурирани, но действително не е бил издаден касов бон, което означава че не е платено. Той обаче е бил „платил предварително” ДДС-то на държавата. Твърди, че по време на доставките е имало съставени приемо-предавателни протоколи и товарителници./такива в представената от него оригинална документация не са открити/. Освен доставка на гориво по тези фактури бил осъществил доставка и на растителни препарати. След като доставял торовете видял, че ЗК”Р.” имала складове, където да ги съхраняват.  Признава, че една и съща фирма е водила счетоводството му и това на свидетеля А.Д.. Заявява, че само поради това   че е бил помолен от проф. Зънзов, въпреки че не получил  пари за тези доставки, не бил издал данъчно кредитно известие. В първичните счетоводни документи на фирмата му обаче би следвало да бъдат установени фактури, стокови разписки, приемо-предавателни протоколи, товарителници, които той винаги издавал в два екземпляра, и които би следвало да се намират и в неговото счетоводство.

Подсъдимият Н. в дадени от него обяснения по настоящото дело/ на л.123-гръб/, във връзка с показанията на този свидетел, заявява, че св.Н. е издал фактурите, защото е имал да взема много ДДС от държавата, а с тези фактури, с които е трябвало да внесе ДДС, щял да компенсира нещата, т.е. по този начин е искал да приспадне свои вземания. Тези му обяснения представляват всъщност признания, че той много добре е съзнавал, че такива доставки не са осъществявани на кооперацията, а само са фактурирани едни фиктивни стокови потоци. Същите обективират умисъла му да разпореди включването на горните фактури в СД и дневниците за покупки, с цел да присвои неправомерно данъчния кредит по тях, въпреки че много добре е съзнавал тяхната фиктивност.

Във връзка с искане на защитника на подсъдимия  адв.М. в хода на настоящото дело, е изискана и приложена като доказателство по делото първичната счетоводна документация на ЕТ„Г.Н. *** следствена служба. С протокол за доброволно предаване от 21.05.2001г. св.Г.К.Н. при поискване е предал цялата си документация, свързана с търговската дейност на фирмата му ЕТ„Г.Н. – П.”, за периода 1998г. – 2000г. във   връзка с образуваното срещу него ДП № 324 /2006г. по описа на Национална следствена служба, пр.пр. № 6116 /2003г. по описа на СГП. Обратното би означавало, че не е искал защитил свои преки интереси във връзка с обвинението си по това дело, което е нелогично. С постановление за прекратяване на наказателно производство от 29.12.2009г. е прекратено наказателното производство  водено срещу св.Г.К.Н. за престъпление по чл. 290, чл. 257, ал.1 във вр. с чл.255, ал.1 от НК и по чл.255, ал.1 от НК. Относно деянието по  чл. 257, ал.1 във вр. с чл.255, ал.1 от НК, поради изтичане на  абсолютната погасителна давност за наказателно преследване, считано от извършване на последното деяние – 12.01.2000г..

Във връзка с приобщените доказателства по това дело към настоящото дело е била назначена и изслушана допълнителна ССЕ /л.181- л.182 от настоящото дело/.  Същата е прегледала оригиналните счетоводни и данъчни документи за извършени през периода 1998г. - 2000г. доставки от ЕТ„Г.Н. – П.” на ЗК”Р.” по това дело и е установила, че  няма извършени счетоводни записвания по фактури за покупки на ЗК”Р.” издадени от ЕТ „Г.Н. – П.” с № 745/ 17.01.2000г.;  746/ 31.01.2000г.; № 747/ 31.01.2000г.;  749 /20.01.2000г. Отразени са само две записвания в дневника за продажби за м.01.2000г. по фактури № 745/ 17.01.2000г. и   749/ 20.01.2000г..Видно от устните обяснения на в. лице в съдебно заседание, в тази документация няма никакви други счетоводни записвания и приложени първични счетоводни документи. Освен това вещото лице заявява, че самите 2бр. фактури, описани в дневника за продажби не са налични. С оглед липсата на първични счетоводни документи, а само на счетоводно отразяване на посочените две фактури в счетоводството на доставчика, съдът прие, че и от тези доказателства не се потвърждава защитната теза на подсъдимия,че сделките с този доставчик са реално извършени, за което не е налице и съответната съставена за тази цел данъчна и счетоводна документация. Поради което прецени и показанията на този свидетел като явно заинтересовани и целящи да услужат на подсъдимия, като не ги възприе за достоверни.

Св.А.Д., едноличен собственик и представител на ЕТ”А.- А.Д.” също заявява, че никога не се е занимавал със строителство и не е извършвал услуга – направа на метален навес. Не познава подсъдимия. Продал е фирмата си на св.И.В. и не познава лице на име Г.Н..

При предявяване на фактура № 136 /05.01.2000г./ находяща се на л.207 на ДП/, заявява, че не я е издал той, и не е упълномощавал други лица да я издадат. Обстоятелството, че счетоводството му се е водело от една и съща фирма като тази на ЕТ„Г.Н. – П.”обяснява възможността за фактуриране на такава „услуга”.

Предвид гореизложеното съдът прие, че и чрез тези доказателства не се установява реално извършване на сделките по посочените фактури, и че става въпрос за префактуриране на стокови потоци без да са налице реално извършени стопански операции.

Предвид гореизложеното и за този период освен от приложения като доказателство по делото и обсъден по- горе ДРА, от назначената по делото съдебно -счетоводна експертиза, изслушана и пред настоящия съдебен състав, и от обсъдените по- горе доказателства, събрани допълнително по делото, се потвърждава извода на данъчните органи, че ползваният данъчен кредит е в нарушение изискванията на чл. 64 от ЗДДС и данъчен кредит в размер на 50012,20 лв. за данъчен период от 01.01.2000 г. до 31.01.2000г.  и и законосъобразно е отказано да бъде признат за възстановяване.

Не е без значение обстоятелството, което е привлякло вниманието на данъчните органи още от самото начало: ненамирането на лице за контакт при насрещните проверки, или пък наличието на фиктивни доставчици, каквито са разпитаните по делото свидетели, непредставянето въпреки по–нататъшните действия и процедури от страна на ТД на НАП – Стара Загора на  счетоводна отчетност- документи, доказващи дейността й, а именно: договори с доставчици и клиенти за доказване на сделките, трудови договори – доказващи наличие на персонал или граждански договори за положен труд от извън трудови правоотношения, счетоводни документи отчитащи дейността на фирмата: придружаващи фактурите документи – товарителници, касови и банкови документи и регистри, счетоводни регистри, оборотни ведомости, баланс и др..

Укритият общо ДДС на кооперацията от подсъдимия за периода м.декември 1999-08.02.2000г. /когато е подадена последната СД/ е в особено големи размери -90 263,20 лева.

Подсъдимият Н. не оспорва обстоятелството, че СД и дневниците за покупки към тях са подписани лично от него като единствен представител и управляващ ДЗЛ, както и че именно той е нареждал как да бъдат осчетоводявани фактурите по инкриминираните доставки, поради което по делото не са назначавани графически експертизи.

Самата ревизия на ДЗЛ и връчването на ДРА е осъществена при липса на представител или упълномощено лице за контакт въпреки изпълнената процедура за това, съгласно ДПК. Изпълнена е била обаче законосъобразно процедурата по закона и подсъдимият е бил  уведомен за започналата данъчна ревизия. Видно от данните по данъчното досие съставения ДРА не е бил обжалван и е влязъл в законна сила.

Видно от материалите по ревизионното производство в рамките на данъчната ревизия на ЗК „Р.” са извършени насрещни проверки на фирмите доставчици, при които  е констатирано, че декларираните сделки са фиктивни, а обективиращите ги фактури не отговарят на изискванията на ЗДДС и ЗСч. От констатациите в ДРА се установява, че в счетоводната отчетност на дружеството са използвани   документи с невярно съдържание, изразяваща се това, че в дневниците за покупки са описвани фактури, отразяващи тези фиктивни сделки, като лъжливо е документирано, че доставките са получени и е платен дължимия ДДС. Предвид гореизложеното разпитаните в хода на  делото на ДП както и по време на съдебното следствие повечето управляващи и представляващи горепосочените фирми, в качеството им на свидетели  твърдят, че не са извършвали действителни сделки със ЗК„Р.”, а предявените им инкриминирани фактури са с невярно съдържание, тъй като отразяват несъстояли се данъчни събития.

С оглед на гореизложеното съдът прие за напълно безспорен извода на СИЕ, че предвид липсата на документална обоснованост на сделките и отчетните регистри на ДЗЛ, неотговарящи на изискванията на чл. 104 от ЗДДС, месечните справки-декларации по ЗДДС и дневниците за покупки и продажби, подавани ЗК „Р.”- с. Р., общ.Ч., не са съставени съгласно изискванията на закона. В счетоводството на фирмата са ползвани фактури, за които не е доказано извършване на реална сделка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС  или липсва основание по чл.25 от ЗДДС, както и не са спазени разпоредбите на чл.64, ал.1, т.6 от ЗДДС. Липсват придружителни документи: предварителни договори за доставката-авансови плащания, описи или спецификации на стоката, товарителници или пътни листи за доказване начина, посредством който се предвижва стоката, касови или банкови документи за извършено разплащане по доставките.

Данъчно задълженото лице ЗК „Р.”- с.Р. обаче е ползвало данъчен кредит по посочените данъчни периоди, и по фактури, за които предвид гореизложеното не са налице реални доставки по смисъла на  действащия към онова време  чл. 6 от ЗДДС / отм./. В същото време липсата на първични счетоводни документи, съставени  съгласно изискванията на  ЗСч. – фактури, ДКИ, платежни документи, складови разписки за стоките и приемо - предавателни протоколи за услугите, документи за извършен транспорт, кадрова и материална обезпеченост и др. – относно  декларираните от ревизирания данъчен ЗК„Р.”- с. Р.  в месечните СД по ЗДДС и дневници за покупки сделки  е самостоятелно основание за непризнаване на  ДК на основание чл. 64, т.6 / отм./, чл. 61, ал.1, т.5  от ППЗДДС / отм./, чл. 109, ал.1, т.3 от ЗДДС / отм./. Непризнаването на това право в полза на ЗК„Рупките”- с. Рупките води до задължаване на дружеството към  държавата.

Относимите към инкриминирания период фактури, по които не е признат данъчен кредит, издадени от името на представляваните от тях фирми, не отразяват действително извършени сделки, и се касае за документи с невярно съдържание. Това изцяло потвърждава направения по–горе извод от ССЕ и от данъчната ревизия, че ЗК„Рупките”- с. Рупките както и контрахентите му попосочените доставки не са разполагали с материални, финансови и трудови ресурси за осъществяване на документираните сделки.

Въз основа на така изяснената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установено, че установените от ревизията  и посочени по – горе счетоводни записвания на ЗК „Рупките”- с.Рупките за посочените период са водени единствено и  само за целите на начисляване на ДДС, без да се отразява цялата стопанска дейност на дружеството.

С оглед на гореизложеното съдът прие, че по безспорен начин е установено, че всички посочени по- горе сделки по инкриминираните фактури са недействителни, същите са с невярно съдържание и са били съставяни и представяни пред данъчните органи с цел неправомерно източване на ДДС.

Предвид гореизложеното съдът прие, за безспорно установено, че с горните деяния/ съгласно първия пункт по обвинението/ са били укрити от ЗК „Рупките”- с. Рупките данъчни задължения на по ЗДДС в особено големи размери-общо 90 263, 20 лева.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

Касае се до престъпление, което е на формално, просто извършване. Няма предвиден престъпен резултат- не се изисква и това да се е стигнало до невнасяне на дължимия данък.

І. С действията си подсъдимият е осъществил и двете форми на изпълнително деяние по чл.256 от НК /стара редакция/- изготвяне на неистински счетоводни документи - водене на счетоводна отчетност- издаваните фактури, Дневници за покупки и продажби, справките – декларации по ЗДДС, годишната данъчна декларация, и едновременно  с това в някои случаи и  ползуването им- чрез създадената и демонстрирана привидна изрядност за издаване от други лица/, които фиктивно са платили дължимия на Държавата ДДС/ се е подготвял да получи от Държавата неправомерно/ ДДС, т.е. присвоил си е правото на данъчен кредит.

Понастоящем с разпоредбата на чл.255, ал.1 от НК/ редакция бр.76/ 2006 г./в предвидените т.1 - т.7 от нея/ изчерпателно се предвиждат няколко форми на изпълнително деяние, които възпроизвеждат дословно/ т.1 и т.2/ или смислово/т.5 т.6, и т.7/ предходните редакции на чл.255 и чл.256 от НК/ Д.в. бр. 62/ 97 г./. В случая се касае по- скоро до смислово възпроизвеждане на старата редакция, съответстваща на новата редакция на чл. 255, , ал.3, във вр. с ал.1 т. 5 т.6, и т.7 от НК/.

Тъй, като съобразно разпоредбата на чл.2, ал.1 от НК за всяко извършено престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му, а в съответствие с ал.2 на същия текст, ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, които е най –благоприятен за дееца. Измененията на чл.255- 257 от НК пък не са основание да не се търси наказателна отговорност по старите приложими състави. Поради което в конкретния случай с оглед  на горната разпоредба съдът счете, че приложимият закон е разпоредбата на чл.257 /отм., в ред. му Д.в. бр. 62/ 1997г./, ал.1 пр. първо, във вр. с чл.256 /изм., в ред. му Д.в. бр. 62/ 1997г./, като на основание чл.2, ал.2 от НК приложи по- благоприятния закон. Основание за това е обстоятелството, че основното наказание „Лишаване от свобода” в приложения от съда материален закон /в сила до изменението на НК с бр.75 /2006г. е с минимален размер до две години, който се явява по-нисък в сравнение с минималния размер от приложимия към момента на постановяване на присъдата закон – от три години/, с оглед на което стария закон, действал по време на извършване на деянието  се явява по-благоприятен от новия, който е в сила към момента.

Деянието по настоящото дело е осъществено от подсъдимия чрез две деяния фактически в условията на продължавана престъпна дейност– чл. 26, ал.1 от НК, макар и тази разпоредба да не е действала към момента на деянието, тъй като отделните  деяния осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща  обстановка и при еднородност на  вината, при което последващите се явяват от обективна и  субективна страна продължение на предшестващите. Без значение съгласно ТР №1/ 2009г. на ОСНК е обстоятелството, че за някои от данъчните периоди стойността на неправомерно присвоения данъчен кредит е под установените в чл. 93 т.14 от НК размери. С това не се нарушава обективната даденост на единното продължавано престъпление при отчитане съставомерността на деянието.        Предмет на престъплението по чл.256 от НК /изм., в редакцията му в ДВ бр. 62/ 97г./ е укриването /респ. избягване плащането/ на данъчни задължения чрез водене на счетоводна отчетност /пр. първо/ и ползването на счетоводни документи с невярно съдържание/ пр. второ/, с цел да се осуети тяхното установяване от органите на данъчната администрация.  

Съдът счете, че в случая това е така въпреки отсъствието към конкретния инкриминиран период на легалната формулировка съгласно чл. 26 от НК. В тази насока взе предвид задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 2 /1999г. на ОСНК, че деянието в неговата фактическа характеристика може да бъде извършено с повече от една прояви, осъществени последователно и в изпълнение на едно решение, предварително взето и непрекъснато подновяващо се в хода на проявлението им при неизменна форма на вината, тъй като след отмяната на легалното определение на чл. 26 от НК не отпада възможността едно престъпление да може да бъде извършено по посочения начин. Обединяващото звено между отделните престъпни въздействия върху правнозащитеното благо е запазването на относително единство и неизменност на условията, при които той се осъществява като: единен субект, време, място, начин и средства на въздействие върху елементите на уврежданото обществено отношение. Настоящият случай е точно такъв. В хода на престъпната дейност за отделните сделки, описани в инкриминираните фактури и справки- декларации през двата данъчни периода не е настъпила никаква промяна. Отделните прояви са еднотипни и представляват елементи на едно усложнено деяние, а следователно и едно престъпление. В този смисъл са напр. Решение № 83 от 21.06.2011г. постановено по ВНОХД № 230 /2011г. по описа на ПАС и Решение № 500 от 14.05.2012г. на ВКС по н.д. № 2393 /2011г. на ІІ-ро н.о., и др..

Поради което дадената от прокуратурата правна квалификация на деянието, възприета от съда, е законосъобразна, тъй като по време на извършване на престъплението е липсвала легална формулировка на продължаваното престъпление. Съдът обаче, макар и да не може в диспозитива на присъдата да отрази, че деянието е извършено „във вр. с чл.26 от НК”, намира, че фактически това е приложимия институт, изхождайки от характеристиката на такива деяния, произтичаща от спецификата на елементите от обективната страна на престъпните им състави. За разлика от усложнените форми на изпълнителните деяния, продължаваното престъпление съдържа правната фикция за едно престъпление, въпреки че практически се състои от множество деяния, осъществяващи признаците на едно и също по вид престъпление. Именно поради това в контекста на горното тълкувателно решение съдът прие, че подсъдимия не следва да бъде осъден разделно за всяко едно от извършените от него деяния, а съобразно причинения общ престъпен резултат. Такива са и указанията в последното ТР№ 1/ 2009 г- на ВКС относно данъчните престъпления.

Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателно отговорно лице. От субективна страна деецът трябва да съзнава, че укрива данъци и има за резултат избягване на тяхното плащане. Престъплението по чл.256 от НК/ стара редакция/, е едно съставно престъпление, състоящо се от два акта: 1/ улесняващото документно престъпление, и 2 преченето/осуетяването на възможността/ данъчните органи да изпълнят своите задължения  като установят наличието и размера на дължимия ДДС. Това е и допълнително предвидения субективен признак- специалната цел да бъде осуетено установяването на данъчни задължения в големи, респ. в особено размери.

За да е налице „ползване” по смисъла на чл. 256, пр.второ от НК, е достатъчно само представянето/ в смисъл на декларирането/ пред данъчния орган от името ДЗЛ на неистинските счетоводни документи, които са представени като верни. „ПОЛЗВАНЕТО” по смисъла на данъчното законодателство и наказателния кодекс би могло да се изрази и само в представянето за осчетоводяване на неистинските първични счетоводни документи и декларирането в съответната месечна справка декларация и приложенията към нея на счетоводните резултати от тях, в смисъл на деклариране пред данъчните органи на възникналото/според регистрираното лице/ данъчно право, в случая - приспадане на данъчен кредит по ЗДДС. Въз основа на неистинските първични счетоводни документи, се поражда за ДЗЛ право на данъчно предимство, водещо до избягване плащането на данъчни задължения по ДДС. С последното пряко се ощетява бюджета, като без значение е дали въпросното лице, ползвало неистинските счетоводни документи, пряко се е облагодетелствало, т.е. дали се е стигнало до изтегляне от бюджета на неправомерно присвоения данъчен кредит. Без значение за това деяние е и самото осчетоводяване на фактурите с невярно съдържание, както и организиране на това осчетоводяване за отразяване на неистинските счетоводни документи в отчетните регистри и в цялото счетоводство на фирмата/ което представляваВОДЕНЕТО по см. на чл. 256, пр. първо от НК на счетоводна отчетност с невярно съдържание. При обвинение за „водене” на счетоводна отчетност с невярно съдържание авторството има безспорно решаващо значение. В случая от подсъдимия се търси наказателна отговорност и за „воденето на счетоводна отчетност”, и за „ползването” на документи с невярно съдържание, вкл. и на невярна счетоводна отчетност. С оглед гореизложеното относно приетото от съда, че деянието е извършено  фактически в условията на продължавана престъпна дейност, е без значение дали за някои от данъчните периоди е налице само ползване, а за други- водене и ползване на невярна счетоводна отчетност. Освен това е без значение, че за някои от установените данъчни задължения са под установените в чл. 94 т.14 от НК минимално определени размери относно понятието „големи размери”. За всеки отделен период, определен от данъчния закон, е налице извършено престъпление по чл. 255 от НК/ чл. 255-чл. 257 от НК, в редакция Д.в. бр. 62/97 г./, когато деянието самостоятелно осъществява елементите от състава на престъплението.

Предвид гореизложеното по отношение на съставените/ като организиране воденето на счетоводство/ и ползваните от подсъдимия  фактури е безспорно установено, че същите представляват частни счетоводни писмени документи с невярно съдържание, в които лъжливо е документирано, че описаните в тях доставки на стоки и услуги са получени от дружеството, и е платен дължимия ДДС, което е направено с цел неправомерно да бъде ползван посочения в тях като платен и отразен във водения дневник за покупки на фирмата ДДС,  както и че с включването им в подадените в ТДД- Ст.-Загора справки- декларации по чл. 100 от ЗДДС и приложените Дневници за покупки към тях подсъдимият умишлено ги е ползвал с цел да се осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери.

Предвид гореизложеното и с оглед на всички събрани по делото доказателства, които са взаимно допълващи се и непротиворечиви, съдът прие, че от обективна страна подсъдимият е осъществил  и двете форми на изпълнителното деяние от състава на престъплението по чл.257 /отм., в ред. му, Д.в. бр. 62/1997 г./, ал.1, предложение първо, във вр. с чл.256 /изм., в ред. му, Д.в. бр. 62/1997 г. /, във вр. с чл.2 ал.2 от НК.                         

Обект на данъчните престъпления по глава VІІ от НК са категория обществени отношения, свързани с нормалното и законосъобразно функциониране на данъчната система. Това са вид финансови правоотношения, в които Държавата е субект с властническо/ надмощно/ положение, пораждащо се на основата на съответните материални данъчни нормативни актове- законови и подзаконови. Нормата на чл.256 и чл.257 от НК борави с понятието „ данъчно задължение”. Законова дефиниция на това понятие е дадена в §1 т.5 от ДР на ДПК. Данъчното задължение е   „в големи размери”, когато съответства на дефиницията в чл. 93 т.14 от НК, а именно- границите му да са фиксирани в стойности между 3 000 лв. и 12 000 лв.. Над тази стойност вече представлява такова „в особено големи размери”. В случая безспорно се касае до такова данъчно задължение, което като общ резултат е „ в особено големи размери”, тъй като общо надвишава стойността от 12 000лв.. Общата стойност на укритите данъчни задължения от подсъдимия Н. по първото му обвинение възлиза на 90 263,20 лева, които по смисъла на чл.93, т.14, предл.ІІ от НК са в „особено големи размери”, тъй като значително надхвърлят сумата от 12 000 лева.

Субект на горепосоченото престъпление е всяко наказателно отговорно лице, върху което тежи задължението да плаща определен данък по закон. Понятието данъчен субект е по- широко и не съвпада с понятието субект на престъплението. Данъчни субекти са не само физически, но и юридически лица, неперсонифицирани местни или чуждестранни дружества.  Данък добавена стойност пък е косвен данък, налаган върху оборотите на стоките и услугите като нормативната му уредба се съдържа в ЗДДС и ППЗДДС. С него се облагат всички обороти на една стока по веригата производство- потребление, известен още с наименованието „многофазен” данък. По същество се избягва многократното данъчно облагане чрез предвидения механизъм за приспадане на т. нар. „данъчен кредит”. Обект на облагане с ДДС е доставката на стоки и услуги. В чл.6 от ЗДДС е дадено легално определение на понятието „доставка”. По смисъла на закона „доставка” е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стоки, респ. извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание сключена сделка или с цел такава да се сключи.  Начисляването по чл.55, ал.1 от ЗДДС се извършва от доставчика на стоката, който е регистрирано лице за всяка извършена от него облагаема доставка  на стока или услуга.  Данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, включващ датата на  възникване на данъчното събитие, по силата на което данъкът е станал изискуем. Понятието „данъчен кредит” е дадено в чл. 63 от ЗДДС и представлява сумата от начисления данък на регистрираното лице за всяка получена от него стока или услуга по облагаема доставка, която лицето/ получателят по сделката/ има право да приспадне. 

Съгласно чл.64, ал.1,т.6 от ЗДДС и чл.7, ал.2 от ЗСч. правото да се приспадне данъчен кредит възниква, когато получателят притежава данъчна фактура или данъчно дебитно известие, отговарящо на изискванията на ЗСч и на ЗДДС, или митническа декларация. Това обаче за целите на данъчното облагане по ДДС не е достатъчно. Съгласно чл.65, ал.4, т.3 и т.4 от ЗДДС органът по приходите може да откаже приспадането данъчен кредит, когато установи, че за декларираната доставка или за предходна доставка доставчикът е начислил данък без да са налице основания за това или не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания от органа по приходите срок, включително и доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните  доставки, по които лицето е получател, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК/респ. по отм.ДПК/. Липсата на документи /наемни договори за складови бази, договори за собственост на транспортни средства, както и за трудови договори установяващи наличието на персонал, с цел неплащане на съответните данъци за това, лишава данъчнозадълженото лице от привилегията да ползва съответното данъчно предимство, в случая правото на данъчен кредит. Освен това тези сделки биха могли да бъдат признати за действителни и в случай, че въпреки тези нарушения данъчнозадълженото лице би могло и е посочило предходен доставчик по тези сделки, водило законосъобразна счетоводна отчетност, доказваща действително извършени сделки и заплащане на дължимия по тези сделки ДДС.

Предвид несъстоятелността на обясненията на подсъдимия, които са опровергани по несъмнен начин от събрания по делото доказателствен материал, преценен съвкупно, и обсъден по- горе, съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на горното деяние.

ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА:

 

От субективна страна деянието на подсъдимия се характеризира с два момента: пряк умисъл- деецът съзнава, че води невярна счетоводна отчетност и ползва счетоводни документи с невярно съдържание, и специфична цел- да осуети установяването на данъчните задължения в особено големи размери.

Съгласно чл. 14 от НК незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление. При така изяснената фактическа и правна обстановка съдът обаче прие, че деецът – подсъдимият Н., е съзнавал обществено.опасния характер на деянията, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, като е искал и е целял настъпването на тези последици, поради което при извършването на деянията е действал умишлено/ и то при наличие на пряк умисъл/ по смисъла на чл.11, ал.2 пр.1 от НК. Същият е бил наясно, че вписаните в инкриминираните фактури доставки, респ. продажби на стоки и услуги, кооперацията не осъществява реална търговска дейност, а само е отразявала фиктивни сделки, които да бъдат отчитани данъчно с цел осъществяване на престъпления срещу данъчната система на РБългария. Ползвал е фактури с невярно съдържание, отразяващи неосъществени данъчни събития за които не са налице съответните придружаващи документи, които е представял като действителни пред органите на данъчната администрация. Такива са подаваните от него месечни справки – декларации, придружени със съответните дневници за покупки към тях, в които е потвърждавал неистина с цел избягване установяването и плащането на данъчни задължения. С оглед на което неговият пряк умисъл в осъществяването на престъпната дейност е налице. Въпреки че подсъдимият не се признава за виновен в извършването на престъплението, за което е подведен под наказателна отговорност, и заявява, че не е имал представа за осъществяваните сделки от дружеството, тъй като не е със счетоводно образование и бил подведен от други лица, но реално е извършвал дейността, съдът намира, че се касае по- скоро до защитна позиция, на която същият безспорно има право. По делото са налице и неговите частични самопризнания, които съдът обсъди по- горе, че по – голяма част от сделките не е водена законосъобразна счетоводна отчетност, че затова е бил подведен от други лица/ св. В. Б./, че е бил взел заем в размер на 750 000 лева, който не е могъл да погасява и е разчитал на благоволението на този свидетел, който по- късно е изкупил дълга на кооперацията. Целта на тези му обяснения е да омаловажи собствената си отговорност за извършеното, както и да внесе съмнение в това, че поради липсата на счетоводни понятия е действал едва ли не като посредствен извършител. Предвид направения по горе анализ на събраните по делото гласни доказателства, съдът обаче прие, че твърденията му не се подкрепят от каквито и да е доказателства, събрани  по време на разследването- както по ДП, така и по време на съдебното следствие. Напротив, същите са безспорно опровергани от показанията на разпитаните по делото свидетели, от наличната по делото данъчна и счетоводна документация, и по- скоро липсата на такава, както и от данните по ревизионната преписка, както и от собствените му обяснения, граничещи с признания. Поради което съдът прие, че тези му възражения и направените в този смисъл доводи от защитниците му са несъстоятелни.

Подсъдимият Н. не е бил фиктивен представляващ и управляващ ДЗЛ- ЗК „Р.”, а е дългогодишен председател на кооперацията. От обясненията му е видно, че същият борави добре и е наясно със счетоводната терминология и има понятие за ДДС, данъчен кредит, ДКИ и пр.. Поради това съдът намира, че същият много добре е съзнавал свойството и значението на извършеното, разбирал е, че с дадените от него разпореждания за водене на счетоводство и подписване на СД и дневниците към тях, които са представяни пред данъчната администрация, зад които не стоят реални сделки, заблуждава държавните органи и създава данъчно предимство за представляваното от него ЮЛ, подготвяйки се да получи от Държавата включения в цената на стоката, но невнесен в бюджета от предходния „доставчик” ДДС. Въпреки това  е извършвал тази дейност в продължителен период от време като е разпореждал и на подс. Г. да води счетоводство с невярно съдържание. Поради което престъплението му е извършено виновно, при пряк умисъл, тъй като същият много добре е съзнавал обществено опасния им характер, предвиждал е техните обществено опасни последици и е искал настъпването на тези последици. В тази насока съдът не възприе довода на защитата, че същият не е бил собственик на ДЗЛ и нямал пряк интерес, т.е. мотив за извършване на деянието. Тъй като съгласно ЗДДС той е „регистрирано лице”, а субект на това престъпление може да бъде всяко наказателно отговорно лице, вкл. и физическото лице, което управлява, представлява или извършва дейност със или без пълномощно, същият е наказателно отговорен. Предвид гореизложеното и липсата на събрани по делото доказателства за наличието на друго лице през инкриминирания период, представлявало и управлявало фактически и самостоятелно кооперацията, същият следва да понесе своята наказателна отговорност за извършеното от него престъпление.

При това престъпление не се изисква наличие на престъпен резултат, който в случая поради признаването на сделките за недействителни, не е бил постигнат. Касае се за формално престъпление – на просто извършване и никакъв резултат не е необходим да бъде постигнат. Достатъчно е само деянието да е извършено със специалната цел, въведена от закона в допълнителен субективен признак – да бъде осуетено установяването на данъчни задължения в особено големи размери без да се е стигнало до самото изтегляне от бюджета. В случая обаче подсъдимият се е възползвал от възможността да предяви неправомерно пред данъчните органи право на приспадане на данъчен кредит по несъществуващи доставки, и такова му е било прихванато за съществуващи задължения на кооперацията за следващ период. С оглед на което се е стигнало и до щета за бюджета.

С оглед на което съдът намери, че подсъдимият Н. е осъществил състава на престъплението, за което съдът го призна за виновен, както от обективна така и от субективна страна, и то при наличието на при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 пр.1 от НК, във връзка с чл.257 /отм., в ред. му, Д.в. бр. 62/1997 г./, ал.1, предложение първо, във вр. с чл.256 /изм., в ред. му, Д.в. бр. 62/1997 г. /, вр. с чл.2 ал.2 от НК.

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА И НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

 

Разпоредбата на чл. чл.257 /отм., в ред. му, Д.в. бр. 62/1997 г./, ал.1, предложение първо, във вр. с чл.256 от НК /изм., в ред. му, Д.в. бр. 62/1997 г./ вр. с чл.2, ал.2 от НК предвижда налагането на наказание в размер от две до десет години „Лишаване от свобода” и кумулативно с това наказанието „Глоба” от  от 5000 -20 000 лева.

Видно от събраните по делото доказателства/ свидетелство за съдимост, декларация за СИМПС и др./ подсъдимият Н. е неосъждан, срещу него към момента няма образувани и водени други досъдебни производства, поради което като личност същият не е с висока степен на обществена опасност. В продължение на години е бил трудово ангажиран и е управлявал стопанска единица- кооперация „Р.”- с. Р.. С оглед  липсата на оттегчаващи вината обстоятелства и обстоятелството, че същият понастоящем е възрастен човек /на 67 години/, както и прекалено дългия период на наказателно преследване с оглед продължилото общо 7 години съдебно разглеждане на делото, поради което е налице нарушение на принципа за разглеждане на делата в разумен срок по чл.22, ал.1 от НПК/, което на практика се явява изключително смекчаващо вината и отговорността обстоятелство, съдът определи наказанието на подсъдимия при условията на чл. 55, ал.1 т.1 от НК- под минимума на предвиденото в закона наказание за престъпленията по чл.257 от НК-стара редакция/от 2 години лишаване от свобода, а именно - 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода”. А предвид данните от декларацията му за СИМПС и обстоятелството, че към момента няма имущества, от които да се издържа, с оглед възможността по чл. 55, ал.3 от НК съдът не наложи  на подсъдимия кумулативно предвиденото в закона наказание- „Глоба”.  

Съдът счете, че този вид и размер на наказанието е изцяло съобразен с фактическата и правната обстановка по делото, вината и отговорността  на извършителя и изцяло отговаря на целите на наказанието, предвидени в чл. 36, ал.1 от НК, а именно- да поправи и превъзпита  осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да въздейства предупредително върху него и да му отнеме възможността да върши други престъпления, както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху други членове на обществото.

Предвид наличието на предпоставките за приложение на института на условното осъждане - чл.66 от НК/ наложено наказание ЛС до 3 години, липсата на предходни осъждания, за които е определено наказание лишаване от свобода за престъпления от общ характер, и най- вече поради  преценката, че за постигане целите на наказанието, и преди всичко за поправянето на осъдения, не е необходимо същият да изтърпи ефективно наложеното му наказание, съдът постанови така наложеното наказание да не бъде изтърпявано ефективно, а да бъде отложено за максимален изпитателен срок от 3 години и 6 месеца. Този срок съдът определи като взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието.

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

 

Тъй като подсъдимият Н. бе признат за виновен и му беше наложено съответното наказание по НК, на основание чл.167, ал.1 във връзка с чл.168, ал.1 и чл.169, ал.1 и 2 от НПК същия бе осъден да заплати в полза на Държавата по бюджетната сметка на МВР направените по досъдебното производство разноски в размер на сумата от 75 лева, и по бюджетната сметка на Висшия съдебен съвет- гр. София- направените при разглеждане на делото пред съда разноски за възнаграждения на експерти и свидетели в размер на сумата от 1143 лева.

 

ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:

 

Като такива следва да се посочат ниското правно съзнание на подсъдимия и стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин, както и недостатъчната ефективност на функциониращата в периода на извършване на престъплението данъчна система на обществото, и празнотите в данъчното и търговското законодателство, даващи възможност за извършването на такъв вид престъпления.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

СЪДИЯ: