М О Т И В И   към Присъда № 66/15.11.2013 г., постановена по НОХД № 357/2013 г. по описа на Окръжен съд  – Стара Загора:

 

Настоящото производство има за предмет граждански искове, приети за съвместно разглеждане в  наказателния процес по образуваното  пред Окръжен съд – Стара Загора НОХД № 302/2005 г., което  налага  проследяване  на  основни моменти от движението на делото, а именно:

Във внесения за разглеждане обвинителен акт, въз основа на който пред Окръжен съд – Стара Загора  е  образувано НОХД  № 302/2005 г.

-подсъдимият К.Р.К. е предаден на съд за престъпление  по  чл. 219, ал. 1 от НК, за това, че в периода от 04.12.2000 г. до 14.11.2002 г.,  в с. К., обл. Стара Загора, като длъжностно лице към ЕООД  “***” Стара Загора – МОЛ, магазинер на склад за автомобилни гуми, съхранявани като военновременен резерв, собственост на ДА “** и ***” – София,  не положил достатъчно грижи при изпълнение на възложената му работа за стопанисването и запазването на повереното му имущество – автомобилни гуми и от това е последвало разпиляване на имуществото и значителни щети за ЕООД “***” - Стара Загора в размер на 57 045.66 лева и 41 019.18 лева за ДА  “** и ***” – София;

-подсъдимият Х.Р.Х. е  предаден на съд за престъпление по чл. 219, ал. 2 от НК за това, че в периода от 04.12.2000 г. до 14.11.2002 г., в с. К., обл. Стара Загора, като началник отдел “Отбранително мобилизационна подготовка” в ЕООД  “***” - Стара Загора, въпреки задълженията си, не упражнил достатъчно контрол върху работата на подсъдимия К.Р.К., на който е възложено разпореждането и отчитането на обществено имущество, собственост на ЕООД  “***”  - Стара Загора и ДА “** и ***” – София – автомобилни гуми, съхранявани като военновременен запас в склад находящ се в с. К. с МОЛ – подсъдимия К.Р.К. и от това е последвало разпиляване на имуществото и значителни щети в размер на 57 045.66 лева за  ЕООД “***” Стара Загора в размер на 41 019.18 лева за ДА “** и ***” – София;

-подсъдимият  Т.Д.Т. е  предаден на съд за престъпление по  чл. 219, ал. 2 от НК за това, че  в периода от 04.12.2000 г. до 18.09.2002 г. в с. К., обл. Стара Загора, в качеството си на управител на ЕООД “***” - Стара Загора, въпреки задълженията си, не упражнил достатъчно контрол върху работата на подсъдимия К.Р.К. и Х.Р.Х., на които е възложено разпореждането и отчитането на обществено имущество собственост на ЕООД “***” - Стара Загора и ДА “** и ***” – София – автомобилни гуми, съхранявани като военновременен запас в склад, находящ се в с. К. с МОЛ – подсъдимият К.Р.К. и от това е последвало разпиляване на автомобилни гуми и значителни щети в размер на 57 045.66 лв.  за ЕООД  “***” - Стара Загора и 41 019.18 лева за ДА  “** и ***” – София.

 

В съдебно заседание от  12.06.2006 г.   - НОХД 302/2005 г., том ІІ – са приети за  съвместно разглеждане в наказателното производство:

-гражданския иск, предявен от “***” ЕООД гр. Ст.Загора (молба – л.63, том І нохд) със седалище и адрес на управление гр. Ст.Загора, ул.“*** шосе” № 4 солидарно против тримата подсъдими К.Р.К., Х.Р.Х. и Т.Д.Т. за причинени имуществени вреди в размер на 57 045.66 лв., ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане, считано от 14.11.2002 г. до окончателното изплащане на главницата, като  “***” ЕООД – Стара Загора  е конституирано като граждански ищец;

-гражданския иск, предявен от ДА "***” гр. София (молба – л.65, том І нохд) с а**ес на управление ул. “Московска” № 3 против тримата подсъдими К.Р.К., Х.Р.Х. и Т.Д.Т. солидарно за сумата от 59 562.60 лв., ведно със законната  лихва от датата на непозволеното увреждане  - 14.11.2002 г. до окончателното изплащане на главницата, като  Държавна агенция “***” – София  е конституирана като граждански ищец.

 

В съдебно заседание от  04.07.2008 г. –  НОХД № 302/2005 г., том ІІ,  л.722 –  на основание чл.287, ал.1 от НПК  е допуснато изменение на обвинението,  съгласно което:

 -подсъдимият   К.Р.К.  е обвинен в извършване на престъпление по чл.219, ал.4 във връзка  с  ал.1  от НК,  за това, че в периода от 04.12.2000 г. до 14.11.2002 г., в  с. К., обл. Старозагорска,  като длъжностно лице  към ЕООД “***” град Стара Загора – МОЛ, магазинер на склад  за автомобилни  гуми, съхранявани  като  военновременен резерв, собственост на ДА “** и ***” – гр. София,  не положил достатъчно грижи при изпълнение на  възложената му работа за стопанисването и запазването на повереното му имущество - автомобилни гуми и от това е последвало разпиляване на имущество и щети в особено големи размери, за ЕООД “***” гр. Ст.Загора в размер на 104 179.95лв. (в който размер се включват 15 582 лв. - пазарна стойност определена  по заключението на т.8 от комплексна счетоводна експертиза, приета  в с.з. от 12.06.2006   +  88 597.95 лв., представляващи стойност на  разпилените/липсващи  гуми  закупени от АП, заплатени с оборотни средства) и 9 483 лв.   за ДА “** и ***” град София  (размер на щета,  определен по пазарната стойност,  съгласно  заключението на т.8 от комплексна счетоводна експертиза, приета  в с.з. от 12.06.2006 год.), като извършеното престъпление представлява особено тежък случай;

-подсъдимият  Х.Р.Х. е обвинен в извършване на престъпление по чл.219, ал.4 във връзка  с ал. 2 от НК за това, че в периода от 04.12.2000 г. до 14.11.2002 г., в с. К. и  в град  Стара Загора, като началник отдел “Отбранително мобилизационна подготовка” в   ЕООД “***” – Стара Загора, въпреки задълженията си,   не  упражнил достатъчен контрол върху работата на подсъдимия К.Р.К., на  който е възложено разпореждането и отчитането на обществено имущество, собственост на ЕООД “***” - Стара Загора и ДА “** и ***” град София - автомобилни гуми, съхранявани като военновременен запас в склад находящ се в с. К. с МОЛ – подсъдимия К.Р.К. и от това е последвало разпиляване на автомобилни гуми    и  щети в особено големи размери  за ЕООД  “***” Стара Загора в размер на 104 179.95 лв. (в който размер се включват 15 582лв. - пазарна стойност, определена  по заключението на т.8 от комплексна счетоводна експертиза, приета  в с.з. от 12.06.2006 г.   +  88 597.95 лв., представляващи стойност на разпилените/ липсващи гуми  закупени от АП, заплатени с оборотни средства.) и 9  483 лв.  за ДА “** и ***” София  (размер на щета,  определен по пазарна стойност,  съгласно  заключението на т.8 от комплексна счетоводна експертиза, приета в с.з. от 12.06.2006 год.), като извършеното престъпление представлява особено тежък случай;

-подсъдимият Т.Д.Т. е обвинен в извършване на престъпление по чл. 219, ал. 4 във връзка с ал. 2 от НК за това, че в периода от 04.12.2000 г. до 18.09.2002 г.,  в село К. и  в гр. Стара Загора, като управител на ЕООД ”***” гр.Ст.Загора,  въпреки задълженията си, не е упражнил достатъчен контрол върху работата на подсъдимите К.Р.К. и Х.Р.Х., на които е възложено разпореждането и отчитането на обществено имущество, собственост на ЕООД ”***” град Стара Загора и ДА “** и ***” София -  автомобилни гуми,  съхранявани като военновременен запас в склад находящ се в с.К. с МОЛ - подсъдимият К. и от това е последвало разпиляване на автомобилни гуми и  щети в особено големи размери   за ЕООД “***” Стара  Загора в размер на 104 179.95 лв. (в който размер се включват 15 582 лв. - пазарна стойност, определена  по заключението на т.8 от комплексна счетоводна експертиза, приета  в с.з. от 12.06.2006 г. + 88 597.95 лв., представляващи стойност на разпилените/липсващи гуми,  закупени от АП, заплатени с оборотни средства) и 9 483 лв.   за ДА “** и ***” София (размер на щета, определен по пазарната стойност,  съгласно  заключението на т.8 от комплексна счетоводна експертиза, приета  в с.з. от 12.06.2006 г.), като извършеното престъпление представлява особено тежък случай.

 

Въз основа на молба  по чл.116, ал.1 от ГПК от “***” ООД – Стара Загора -  НОХД  № 302/2005 г., том ІІІ, л.742 – в съдебно заседание от 13.11.2008 г. (НОХД № 302/2005 г., том ІІІ, л.745) е  прието увеличение на размера на исковата претенция от “***” ЕООД - Стара Загора против подсъдимите Х.Р.Х., К.Р.К. и Т.Д.Т. от 47 134.29 лв. на 104 179.95 лв.

 

С Присъда № 133/13.11.2008 г., постановена по НОХД № 302/2005 г. по описа на Окръжен съд -Стара Загора

-подсъдимият К.Р.К.  е признат за виновен в това, че в периода от 04.12.2000 г. до 14.11.2002 г., в с. К.,  обл. Старозагорска,  като длъжностно лице  към “***” ЕООД – Стара Загора – МОЛ, магазинер на склад  за автомобилни  гуми  - съхранявани като  военновременен резерв, собственост на Държавна агенция “****” – София,  не положил достатъчно грижи при изпълнение на  възложената му работа за стопанисването и запазването на повереното му имущество - автомобилни гуми и от това е последвало разпиляване на имущество и щети  в особено големи размери, за “***” ЕООД – Стара  Загора в размер на 104 179.95 лв. (в който размер се включват 15 582 лв. - пазарна стойност, определена  по заключението на т. 8 от комплексната счетоводна експертиза, приета  в с.з. от 12.06.2006 г.   +  88 597.95 лв. - стойност на  разпилените/липсващи  гуми,  закупени от “***” ЕООД – Стара Загора, заплатени с  оборотни средства на дружеството) и 9 483 лв.  за Държавна агенция “****” – София  (размер на щета, определен по пазарната стойност,  съгласно  заключението на т.8 от комплексна счетоводна експертиза, приета  в с.з. от 12.06.2006 г.), като извършеното престъпление представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 219, ал. 4 във връзка с  ал. 1 от НК е осъден на  три години лишаване от свобода, при първоначален “общ” режим;

-подсъдимият Х.Р.Х.  е признат за виновен в това, че в периода от 04.12.2000 г. до 14.11.2002 г.,  в с. К. и  в град Стара Загора, като началник отдел “Отбранително мобилизационна подготовка” в  “***” ЕООД  - Стара Загора, въпреки задълженията си,  не  упражнил достатъчен контрол върху работата на подсъдимия К.Р.К., на който е възложено разпореждането и отчитането на обществено имущество, собственост на “***” ЕООД - Стара Загора и Държавна агенция “****” - София - автомобилни гуми, съхранявани като военновременен запас в склад, находящ се в с. К. с МОЛ – подсъдимият К.Р.К. и от това последвало разпиляване на автомобилни гуми  и  щети в особено големи размери  за “***” ЕООД - Ст.Загора в размер на 104 179.95 лв. (в който размер се включват 15 582 лв. - пазарна стойност, определена по заключението на т.8 от комплексна счетоводна експертиза, приета  в с.з. от 12.06.2006 г.  +  88 597.95 лв. – стойност  на разпилени/липсващи гуми,  закупени от “***” ЕООД – Стара Загора, заплатени с оборотни средства) и 9 483 лв. за Държавна агенция “****” - София (размер на щета, определен по пазарна стойност, съгласно  заключението на т.8 от комплексна счетоводна експертиза, приета в с.з. от 12.06.2006 г.), като извършеното престъпление представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 219, ал. 4 във връзка с  ал. 2 от НК е осъден на три години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален “общ” режим;

-подсъдимият Т.Д.Т. е  признат  за виновен в това, че в периода от 04.12.2000 г. до 18.09.2002 г. в с. К. и  в град  Стара Загора, като управител на  “***” ЕООД – Стара Загора, въпреки задълженията си, не   упражнил достатъчен контрол върху работата на подсъдимите К.Р.К. и  Х.Р.Х., на които е възложено разпореждането и отчитането на обществено имущество, собственост на “***” ЕООД - Стара Загора и Държавна агенция “****” - София - автомобилни гуми, съхранявани като военновременен запас в склад, находящ се в с. К. с МОЛ - подсъдимият К.Р.К. и от това е последвало разпиляване на автомобилни гуми и  щети в особено големи размери за “***” ЕООД – Стара Загора в размер на 104 179.95 лв. (в който размер се включват 15 582 лв. -  пазарна стойност,  определена  по заключението на т.8 от комплексната счетоводна експертиза, приета  в с.з. от 12.06.2006 г. + 88 597.95 лв. - стойност на разпилени/липсващи гуми,  закупени от “***” ЕООД – Стара Загора, заплатени с оборотни средства) и 9 483 лв. за Държавна агенция “****” - София (размер на щета, определен по пазарна стойност, съгласно  заключението на т. 8 от комплексна счетоводна експертиза, приета в с.з. от 12.06.2006 г.), поради което и на основание чл. 219, ал. 4 във връзка с ал. 2 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода, при първоначален “общ” режим.

С присъдата,  подсъдимите К.Р.К.,  Х.Р.Х. и Т.Д.Т.  са осъдени  да заплатят солидарно  на “***” ЕООД - Стара Загора обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 104 179.95 лв., ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане - 14.11.2002 г. до окончателното изплащане на сумата,  както и 3 400 лв. -  направени  по делото разноски, а на Държавата -  д.т. в размер на 4 167.20 лв.

С присъдата,  подсъдимите К.Р.К.,  Х.Р.Х. и Т.Д.Т.  са осъдени да заплатят солидарно на  Държавна агенция “****” - София с адрес на управление град София, ул. ”Московска” № 3 обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 9 483 лв., ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане - 14.11.2002 г. до окончателното изплащане на сумата, а на Държавата – д.т. в размер на 379.32 лв., като в останалата част -  до размера на 59 562.60 лв., искът е  отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Подсъдимите К.Р.К.,  Х.Р.Х. и Т.Д.Т. са осъдени да заплатят направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 6 676.99 лв., съразмерно за всеки един от тях, по сметка на Окръжен съд  - Стара Загора.

 

С Решение № 141/22.06.2009 г. по ВНОХД № 181/2009 г. на Апелативен съд – Пловдив на основание чл.334, т.4 във връзка с чл.24, ал.1, т.2 от НПК е отменена  Присъда № 133/13.11.2008 г., постановена по НОХД № 302/2005 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора в наказателно-осъдителната  й част, като подсъдимите К.Р.К.,  Х.Р.Х. и Т.Д.Т. са освободени от наказателна отговорност и от последиците от осъждането и е постановено прекратяване на наказателното производство по делото.

С решението е отменена присъдата в гражданско-осъдителната й част, като е постановено връщане на делото за ново разглеждане от **уг състав на първоинстанционния съд.

 

С Решение № 535/07.12.2009 г. по Н.Д. № 564/2009 г. на ВКС на РБ са оставени без разглеждане касационните жалби на подсъдимите К.Р.К.,  Х.Р.Х. и Т.Д.Т. срещу Решение № 141/22.06.2009 г. по ВНОХД № 181/2009 г. на Апелативен съд – Пловдив.

Със същото решение е оставена без разглеждане касационната жалба на гражданския ищец ДА “***”, Териториална дирекция “****”  - Бургас срещу въззивния акт на АС – Пловдив.

С решението е прекратено производството по Н.Д. № 564/2009 г. на ВКС на РБ.

С решението е постановено връщане на делото на ОС – Стара Загора за произнасяне по приетите за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове.

 

При връщане на делото в Окръжен съд – Стара Загора за разглеждане на приетите в наказателния процес граждански искове е образувано ГР.Д. № 1193/2009 г.  по описа на същия съд.

В с.з. от 27.09.2011 г. (л.197, гр.д. № 1193/2009г.) е допуснато увеличение на исковата претенция на ДА “***” – София, ТД “****” – Бургас със сума в размер 161 903.60 лв., съгласно което този граждански иск се  счита предявен за 221 466.20  лв.

С Решение № 103/08.12.2011 г. постановено по  ГР.Д. № 1193/ 2009 г. на Окръжен съд  – Стара Загора  К.Р.К., Х.Р.Х. и Т.Д.Т. са осъдени да заплатят солидарно на ДА “***” – София  сумата от 221 466.20 лв. обезщетение за претърпени вреди, равняващи се на левовата равностойност на посочени в решението  липсващи автомобилни гуми – военновременен запас, ведно със законната лихва, считано от 14.11.2002 г. до окончателното изплащане на сумата.

С решението е отхвърлен е изцяло искът на “***” ООД – Стара Загора срещу К.Р.К., Х.Р.Х. и Т.Д.Т. за сумата от 104 179.95 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, като неоснователен и недоказан.

 

С Решение № 1472/21.12.2012 г. по В.ГР.Д. № 1299/2012 г. на Апелативен съд – Пловдив е обезсилено изцяло Решение № 103/08.12.2011 г. по ГР.Д. № 1193/ 2009 г. на ОС – Стара Загора и е постановено връщане на делото от друг състав на окръжния съд.

За да обезсили обжалвания пред него съдебен акт, въззивният съд е  посочил, че  при положение, че съдът  не  разполага  с преценка по кой процесуален ред следва да бъдат разгледани споровете, с които е сезиран  с оглед на това, че видът на търсената правна защита се определя от ищеца,  когато същият разполага с възможност за избор, с  решението си, Окръжен съд – Стара Загора се е произнесъл по граждански искове, приети за разглеждане в наказателното производство и е разгледал същите по правилата на ГПК, без никога да е бил сезиран  по реда на  посочения  кодекс  с претенциите за обезщетение, предмет на спора.

 

С Определение № 759/18.06.2013 г. по ГР.Д. № 3245/2013 г. на ВКС на РБ не е допуснато касационно обжалване на Решение № 1472/21.12.2012 г. по В.ГР.Д. № 1299/2012 г. на АС – Пловдив.

 

При  последвалото горното движение на делото,  ново  връщане на същото в Окръжен съд – Стара Загора,  за разглеждане на приетите в наказателното производство по НОХД № 302/2005 г. граждански искове е образувано  настоящото  НОХД № 357/2013 г.

 

Тъй като с  Решение № 1476/21.04.2007 г. по ф.д. № 1419/1997 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора  е  постановено вписване в  търговския регистър при същия съд  на промяна в обстоятелствата, отнасящи се до ЕООД “***”  Стара Загора – граждански ищец в настоящото производство -  една от които промени е в  наименованието на  посоченото  дружество - от ЕООД “***” Стара Загора  в “***” ООД Стара Загора, с определение от 23.09.2013 г.  съдът  прие  уточнение в активната легитимация на приетия  в с.з. от 12.06.2006 г. по НОХД  302/2005 г. за съвместно разглеждане в наказателния процес  граждански иск от “***” ЕООД, съгласно което уточнение следва да се счита, че граждански ищец по този иск е “***” ООД Стара Загора.

 

“***” ООД Стара Загора поддържа исковата си претенция, която е за сумата от 104 179.95 лв., съобразно приетото в  с.з. от 13.11.2008 г. по НОХД № 302/2005 г.  увеличение на размера на  първоначално предявения иск.

 

Държавна Агенция “***” – София  поддържа  също исковата си претенция, чийто размер, тъй както е предявен и приет за съвместно разглеждане –  59 562.60 лв.,  не е  променян  с оглед  допуснатото в с.з. от  04.07.2008 г.  по  НОХД № 302/2005 г.  изменение на обвинението на основание  чл.287, ал.1 от НПК, съгласно което  щетите от липси, причинени на Държавна Агенция “***” – София (наричана по-долу  ДА “** и ***” -  София) са в размер на 9 483 лв.

 

Становището на Окръжна прокуратура – Стара Загора е, че предявеният иск от “***” ООД  град Стара Загора следва да бъде уважен до размера на сумата от 88 597.95 лв. - стойност на липсващи и разпилени гуми,  заплатени от “***” ООД – Стара Загора  с  оборотни средства, а предявеният иск от ДА “** и ***” -  град София  -  до пълния размер на липсите, за който е било обвинението – 9 483 лв.

 

Въз основа на събраните в хода на наказателното производство доказателства, съдът прие за установено  следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

От съдържащия се на л.130, том І сл.д. Договор за възлагане на управление на еднолично търговско дружество с ограничена отговорност е видно, че чрез същия,  сключен на 21.11.1997 г. между  Кмета на Община – Стара Загора и ответника Т.Д.Т., на основание Решение № 304/2007 г.  на Общински съвет Стара Загора от проведено на 13.11.1997 г. заседание, на посочения ответник е възложено управлението на общинско дружество “***” ЕООД – Стара Загора. Като управител, Т.Д.Т. представлявал самостоятелно дружеството и ръководел цялата му дейност, като за изпълнение на задълженията си на управител получавал възнаграждение – в размер и при условия, посочени в договора. В качеството си на управител ответникът  Т.Д.Т. имал право да се разпорежда с материалните активи на дружеството в съответствие с действащата нормативна уредба и клаузите на сключения договор за възлагане на управлението.

Ответникът Т.Д.Т. е вписан в търговския регистър като управител на “***” ЕООД въз основа на Решение № 488/17.06.1998 г., постановено по ф.д. № 1419/1997 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. Същият е бил управител на посоченото  дружество до 30.07.2002 г., когато с Решение № 2104/30.07.2002 г. по ф.д. № 1419/1997 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора е постановено вписване в търговския регистър на освобождаването му като управител на дружеството и вписване на Д. Киров Стоянов като такъв.

Въз основа на трудов договор № 199/05.06.2000 г. – л.171б сл.д. том І, сключен между Т.Д.Т. - в качеството на управител на “***” ЕООД – Стара Загора и ответника Х.Р.Х., последният,   до тогава  на длъжност “магазинер РО по ВО” и “р-л отдел БСД и ВО” –  видно от съдържащите се на л.171 и 171а сл.д. том І трудови договори -  започнал, считано от 02.05.2000 г. да изпълнява задълженията на Р-л рег. отдел  “Отбранително мобилизационна подготовка” (ОМП) в “***” ЕООД Стара Загора. Основните задължения на ответника Х.Р.Х.  били – длъжностна характеристика, л.141, сл.д. том І – да организира и осъществява системен контрол на складовете за военно имущество; да съдейства  за качествено и ритмично осъществяване на проверки, инвентаризации и ревизии; да води стриктен военен отчет; да извършва контрол на текущата документация, свързана с военно мобилизационната подготовка. За изпълнение на тези задължения, изпълняващият посочената длъжност, имал правомощията да **ема решения и извършва всякакви необходими операции, свързани с военно мобилизационната подготовка.

Ответникът К.Р.К.  - въз основа на трудов договор № 14/02.01.2000 г. (л.171, сл.д. том І)  - сключен между него и Т.Д.Т. в качеството на управител на “***” ЕООД Стара Загора, считано от 01.12.1999 г. изпълнявал длъжността магазинер на склад в рег. отд. “ОМП”.  От съдържащата се на л.151 сл.д. том І длъжностна характеристика на тази длъжност се установява, че като магазинер на склад в отдел “ОМП” ответникът К.Р.К. бил на пряко подчинение на ответника Х.Р.Х. – ръководител на посочения отдел. Основните задължения на ответника К.Р.К. били  да отговаря за наличността и състоянието на имуществото, което му е поверено; стриктно да спазва изискванията за предаване и отчет, водейки за това първични счетоводни документи; да следи за движението на имуществото като не позволява изнасянето му от склада без необходимите документи;  да води стриктен отчет на имуществата в склада и да извършва периодични проверки на състоянието на склада, които  да докладва  на началник отдел “ОМП” в дружеството – ответникът Х.Р.Х..

Обстоятелството, че изпълняващият длъжността “магазинер на склад в отдел “ОМП”  е бил на пряко подчинение на  изпълняващия длъжността “р-л рег. отдел  “ОМТ” се установява и от структурата на длъжностните щатове в представеното по делото щатно разписание на “***” ЕООД  в сила от 01.01.2002 г.– л.146, том І сл.д.

 

През 1999 год. на основание Заповед № 313/02.07.1999 г. на Областен управител на Област Стара Загора  - л.153, сл.д. том І -  и писмо  изх. № ОМП -206/14.07.1999 г. на Министерство на транспорта – л.147, сл.д. том І, на общинското дружество ЕООД “***” било възложено  съхранението на  автомобилни гуми  - военновременен запас. Тези гуми се съхранявали в склад намиращ се в с. К., област Стара Загора. Съгласно Наредба за държавни резерви и военновременни запаси, приета с Постановление № 312 на МС от 29.12.1996 г., обн. ДВ бр.2/1997 г.,  ЕООД “***” – Стара Загора, като  външен съхранител,  било задължено да не се разпорежда с автомобилните гуми  - военновременен запас (***); да ги води на строг отчет като стоки на отговорно пазене; да съхранява и опазва автомобилните гуми - *** с грижата на добър стопанин.  Всички щети и липси в случай на неизпълнение на посочените задължения били за сметка на дружеството. ЕООД “***” – Стара Загора можело да се разпорежда с *** единствено и само след разрешение на ГУ “**** и *** – София (впоследствие Държавна агенция при МС на Република  България – виж Закон за държавните резерви и военновременните запаси, обн. ДВ бр.9/2003 г.).  Магазинер на този склад бил ответникът К.Р.К..

На 04.12.2000 год. бил сключен договор № 1688 – л.10, сл.д. том ІІІ, между Главно управление “***” – МС – София (в качеството на продавач) и ЕООД “***” - Стара Загора (в качеството на купувач), представлявано от управителя си – Т.Д.Т.. Съгласно договора,  ГУ “** и ***” – МС  – София продавало на ЕООД “***” - Стара Загора всички налични към момента на сключване на договора автомобилни гуми, съхранявани от дружеството като *** и намиращи се в склада, находящ се в с. К. с магазинер  - ответникът К.Р.К.. дружеството  се задължавало в срок  до 30.03.2001 г. да  заплати цена от 238 409 лева.

Съгласно сключения договор и Наредбата за държавни резерви и военновременни запаси,  продажбата на автомобилните гуми – военновременен  запас  се осъществявала след  предварително заплащане на цената от купувача по сметка на Районна дирекция “****” Бургас (преименувана по-късно в Териториална дирекция “****” Бургас), след  което от Председателя на Държавна Агенция “** и ***”  София се издавала заповед за деблокиране на автомобилните гуми, в  която същите били  индивидуализирани по вид и количество  и стойностно съответствали на преведената сума.  Въз основа на тази заповед за деблокация  и извършеното плащане, Териториална Дирекция “****” - Бургас следвало да издаде  данъчна фактура за сделката. Ответникът К.Р.К. – като магазинер на склада в с. К. -  имал право да изнася от склада  и  предава  на съответния купувач на гуми от “***” ЕООД Стара Загора,  единствено  гуми, посочени по вид и количество в заповедта за деблокация, т.е. наличието на такава е било задължително условие. За тези свои действия ответникът К.Р.К. е бил длъжен да съставя предавателни сведения по образец, които следвало да се изпратят до ТД “****” Бургас  за удостоверяване  на изпълнението на заповедта за деблокиране.

Горепосоченият  механизъм на продажба на гуми, представляващи  *** с купувач – външния им съхранител (какъвто е било “***” ЕООД) е посочен и  в заключението на съдебно-счетоводна и финансово-икономическа експертиза, изготвена в хода на досъдебното производство – л.41,  сл.д. том І - от вещото лице Д. И. П.. Същият се съобщава и от свидетеля Г.Ц.Г. (л.314, т.ІІ нохд 302/2005 г.) -  директор на Териториална дирекция “****” - Бургас до м.11.2003 г.

 

ЕООД “***” - Стара Загора -  поради липса на финансови средства, а и поради затруднения в реализацията на деблокираните като *** автомобилни гуми (резултат от влошеното им качество в следствие на продължителното им съхранение, без грижи за опресняването им, на което съдът ще се спре по-долу)  било  затруднено да изпълни  в срок  поетите  с  горепосочения договор  задължения и да  плати  договорената цена от 238 409 лева на  ГУ ”**** и ***”  – София (впоследствие ДА “**** и ***” - София).

Управителят на “*** “ЕООД – ответникът Т.Д.Т. отправил искания за намаляване на договорената цена и удължаване на крайния срок за изпълнение на Договор № 1688/ 04.12.2000 г.  В резултат на тези му действия, към същия договор били сключени три анекса – л.13, л.14 и л.15 сл.д. том ІІІ.  С Анекс № 1/29.03.2001 г.  крайният срок на договора бил удължен до 29.06.2001 г. С Анекс № 2/23.10.2001 г. било договорено ново удължаване на крайния срок - до 31.03.2002 г.,  като  наред с това за обезпечаване изпълнението на договора, ответникът Т.Д.Т.  като управител на “***” ЕООД подписал в полза на Държавна агенция “***” София запис на заповед  - л.17, сл.д., том ІІІ – за сумата от 255 266 лв. С Анекс № 3/31.03.2002 г. бил договорен  нов  краен срок  за изпълнение на договора  - до 28.06.2002 г.  Отново за обезпечение изпълнението на договора, ответникът Т.Д.Т. като управител на “***” ЕООД подписал в полза на Държавна агенция “***” София  още един запис на заповед  - л.16, сл.д., том ІІІ – за сумата от 165 209.25 лв.

 

Освен, че поради горепосочените причини  ЕООД “***” Стара Загора имало затруднения при изпълнение на Договор № 1688/ 04.12.2000 г., същевременно и управителят на дружеството – ответникът Т.Д.  Т., не създал организация за изпълнение на договора.

Всички автомобилни гуми, т.е. и тези, деблокирани като *** по механизма на договора, били водени задбалансово – като чужди активи, и само стойностно. Деблокираните като  *** гуми не били заведени счетоводно, а били единствено отразени във ведомост обр. № 7. Това обстоятелство се установява от  заключенията на всички  долупосочени експертизи  и по конкретно – заключението  на съвместна съдебно-счетоводна и техническа експертиза (нохд № 302/2005 г.,  том І, л.291.

От събраните по делото доказателства се установява, а видно и от обясненията  на ответниците, в  качеството на подсъдими по нохд № 302/2005 г., том ІІ, л.510 – 514, че ответникът Т.Д.Т. устно възложил на ответниците Х.Р.Х. и К.Р.К. да търсят купувачи на автомобилните гуми. Последните двама започнали да търсят и намират  купувачи сред свои познати.  Някои от тях  срещу приходен касов ордер давали пари в брой на ответниците за определени количества гуми, които купували от склада, като за тези сделки не била съставяна фактура,  макар и в последствие ответниците да предоставяли  получените средства  в счетоводството на дружеството за извършване на плащания към ТД “****” Бургас  (такъв е случаят с гумите, закупени от  ЕТ “БИП” – Н.Д.).  В  други случаи купувачите  (имайки  предвид сделките, извършени със свидетеля  Д. К.Д. и със свидетеля  Н.П.П.)   получавали гуми на консигнация, с уговорката след като ги реализират, да заплатят цената им на “***”, като и в тези случаи не били съставяни документи – счетоводни, удостоверяващи изнасянето на гуми от склада в с. К. и такива, регламентиращи условията и съдържанието на  постигнатата договореност. Стремежът на тримата ответници за бърза реализация на автомобилните гуми довел и до изнасяне на такива от склада без наличието на заповед за деблокация, съответно – без да е извършено плащане към ТД “****” Бургас, т.е. на гуми – представляващи военновременен запас.

 

На 14.11.2002 г. е извършена инвентаризация  на наличните автомобилни гуми в склада в с. К. с МОЛ – ответникът К.Р.К.. Инвентаризацията е извършена по настояване на новия управител на “***” ЕООД Стара Загора  пред свидетеля Г.Ц.Г. – в качеството му на  директор на ТД “****” – Бургас, видно от показанията на последния и от факта, че в състава на комисията по инвентаризация участва  представител на ТД “****” – Бургас.  Комисията, извършила  инвентаризацията е в  състав: председател – ответникът Х.Р.Х. в качеството му на началник отдел “ОМП” и членове – свидетелите Е.П.К. (л.316, т.ІІ нохд 302/2005 г.) като инспектор в ТД “****” Бургас и Ж.Н.В. (л.314, т.ІІ нохд 302/2005 г.) – счетоводител в “***” ЕООД.

За извършената инвентаризация  е съставен Инвентаризационен опис и сравнителна ведомост – л.59, сл. д. том ІІІ. Изготвена е и докладна записка от ответника Х.Р.Х. до управителя на дружеството – л.14, том ІІ сл.д. От съдържанието на тези два документа е видно, което е залегнало като констатация и в  заключението на горепосочената съдебно-счетоводна и финансово-икономическа експертиза – л.41, сл.д. том І, че при извършената инвентаризация (при осъществяването на която не са спазени основни счетоводни правила) не са разграничени нито количествено, нито стойностно  стоково-материалните ценности (гуми)  чия собственост са –  т.е. каква част е военновременен запас, т.е. на Главно управление “***” – София, оставени  на  съхранение в ЕООД  “***”,  съответно каква част е  собственост на  “***” ЕООД като  закупени по договор № 1688/04.12.2000 г., т.е. деблокирани  като военновременен резерв.

Посочената липса на разграничение е  резултат и кореспондира на горепосочения факт, че всички автомобилни гуми са водени задбалансово - като чужди активи.

От заключението на същата експертиза се установява и, че всички гуми – тези, собственост на “***” ЕООД  и тези, оставени на съхранение като военновременен запас – са  били съхранявани в един и същи склад – в с. К. с МОЛ – ответникът К.Р.К.,  като от експертизата не са намерени документи, от които да е видно по какъв начин стоково – материалните ценности в склада са предадени на материално-отговорното лице. Това обстоятелство е   показателно за липсата на  създадена  организация от ответниците  Т.Д.Т. – като управител на “***” ЕООД и  Х.Р.Х.  - като  началник отдел “ОМП” – за съхранение на стоково-материалните ценности,  собственост  на  дружеството и  тези, поверени  на същото  по силата на Договор № 1688/04.12.2000 г.  Що касае качеството на МОЛ на ответника К.Р.К. именно на склада в с. К., същото освен, че не се оспорва от последния, се установява от всички събрани по делото доказателства, като от особена важност в тази връзка са  долупосочените предавателни сведения – съставени въз основа на заповеди за деблокиране на гуми  - ***, съхранявани  в склада в с. К. -  които  предавателни сведения са подписани  (освен от управителя на “***” ЕООД – Т.Д.Т.) от МОЛ – ответникът К.Р.К..

 

На 16 и 17.12.2002 г., на гумите в склада в с. К.,  по искане на ТД “****” Бургас, е извършена проверка от “***” ЕАД София, осъществена от свидетелката З.В.Н. – л.318 нохд № 302/2005 г., том ІІ – като експерт в представителството на дружеството в град Стара Загора. Издаден е Сертификат за стоков контрол № 99/08.12.2002 г., в който са описани установените по гумите  чрез външен оглед дефекти – л.18, том ІІІ сл.д.

 

От  заключението  на съвместна съдебно-счетоводна и техническа експертиза (нохд № 302/2005 г.,  том І, л.291) се установява, че при извършената инвентаризация на 14.11.2002 г. в “***” ЕООД е установена  подробно описаната в заключението наличност от гуми,  общата стойност на които  е  54 259.85 лв. по средни – пазарни цени, без овехтяване и за която наличност от гуми вещите лица (поради липса на счетоводна отчетност) не  се  ангажират с извод чия собственост е.

 В същото заключение  вещите лица посочват, че чисто статистически 100 % от цялото количество  налични  при инвентаризацията гуми  са негодни, поради това, че са били произведени преди повече от 16 години. Вещите  лица  разясняват стареенето  на автомобилните гуми като процес и основните дефекти, до появата на които води.

Вещите лица, изготвили посоченото заключение,  обясняват, че максималният срок, за който могат да бъдат съхранявани автомобилните гуми, се определя от завода – производител; че на база проучване във  Видахим” АД, гр. Видин, където са били произведени гумите, се препоръчва нови, добре съхранявани гуми да не се използват след четиринадесетата година от годината на производството им; че е възможно такъв вид остарели гуми (като установените в наличност) да бъдат използвани за вътрешно-заводски транспорт или за селско-стопански машини.

По отношение на гумите, които  “***” ЕООД е следвало да съхранява като военновременен запас, вещите лица от посочената експертиза поясняват, че  се изисква опресняването им на всеки две години.

 

От изложеното по-горе е видно, че лошото качество на установените в наличност  при инвентаризацията гуми – за които не е определено  каква част  са *** (или всички са ***) -   се дължи на неопресняването им. 

 

Чрез допълнително заключение  на съдебно-счетоводната и финансово-икономическа експертиза (л.50, сл.д., том І)  и  посоченото  по-горе заключение  на съвместна съдебно-счетоводна и техническа експертиза (нохд № 302/2005 г.,  том І, л.291) се установява вида и броя на  липсващите в склада в с. К. гуми, а именно:

-672 комплекта 8.25R - 20PR12, собственост на “***” ЕООД; 

-60 комплекта 8.25R - 20PR14, собственост на “***” ЕООД;

-82 комплекта 9.00R - 20PR12, собственост на “***” ЕООД;

-44 комплекта 10.00R - 20PR12,  от които 23 комплекта - собственост на “***” ЕООД и 21 комплекта – собственост на ГУ “***”;

-318 броя 11-20PR16, собственост на ГУ “***”;

-260 броя 11.00R - 20PR16,  от които 107 броя - собственост на “***” ЕООД и 153 броя – собственост на ГУ “***”;

-655 броя 11.00R - 20PR16,  от които 54 броя - собственост на “***” ЕООД и 601 броя – собственост на ГУ “***”;

-15 бр. колани 11.00R - 20PR16,  собственост на “***” ЕООД.

В първото от посочените две заключения, липсите са оценени по средни –пазарни цени на съответния вид гуми с ДДС, като съгласно това заключение, стойностния  размер  на  липсите за  “***” ЕООД е 57 045.66 лв., а за “***” –  41 019.18 лв.

Във второто от посочените заключения, липсите  от гуми  са ценени  като е съобразено недоброто качество  (годност за експлоатация) на наличните такива, като е  определено, че  по средни пазарни цени към 14.11.2002 г.  общата липса е за 25 065.00 лв., която сума включва  липса на гуми на:

- “***” ЕООД – София  за 15 582 лв.;

-  ГУ “** и ***” – София  за    9 483 лв.

 

Във връзка с извършената на 14.11.2002 г. инвентаризация е поискано обяснение от МОЛ – ответникът К.Р.К., който  със  Сведение  вх. № 3190/26.11.2002 г. – л.21,  том ІІІ сл.д., уведомява управителя  на дружеството, че “са дадени на ЕТ “БИП-58” Н. Д. и **.частни лица” гуми на обща стойност 64 642 лв. “за вулканизиране и освежаване със знанието на тогавашния управител Т.Т.”, както и че “заплащането на гумите ще стане периодично, след реализация на същите”.

В хода на досъдебното производство, от ответника К.Р.К. са представени  два неименувани документа, наричани по-долу разписки (л.111 и л.110 сл.д. том І)    със свободно съдържание, несъдържащи реквизити на първичен счетоводен документ – в уверение  на това, че е дал  (без да е посочено кога е станало това)  на трети лица  (Д. К.Д. и  Н.П.П.) гуми на обща  стойност 40 973 лв.

Относно обстоятелствата, при които е съставена разписката  с неговото име – л.111, сл.д., том І, свидетелят Д. К.Д. в  с.з. (л.426 нохд № 302/2005 г., том ІІ) и  в  хода на досъдебното производство (л.35, том І сл.д.) – където е бил значително по-конкретен,  обяснява, че  в края на 2001 г. разбрал от свой познат, който работел в “***” ЕООД, че “дават гуми на консигнация”.  Свидетелят отишъл при ответника К.Р.К. и **ел “гуми – външни и вътрешни, бройките на които не помня в момента, но бяха за около 26 х.лв.”.  Гумите свидетелят **ел на два пъти, тъй като били голямо количество, като при второто товарене била  съставена обсъжданата разписка, за която  К.Р.К. обяснил, че му е необходима, за отчетност. Свидетелят обяснява, че е получил гумите “на консигнация”, поради което и не ги заплащал. В последствие успял да продаде  само част от тях,  тъй като, гумите, като цяло, не били с добро качество. Свидетелят обяснява още, че няколко пъти търсил ответника К.Р.К., за да му върне непродадените гуми и за да си уреди отношенията с “***” ЕООД  за  **етите гуми.  Тъй като такава среща не се състояла, свидетелят стоварил всички  непродадени гуми в двора на  къщата на ответника К.Р.К. ***.

Свидетелят   Н.П.П. – л.509 нохд № 302/2005 г., том ІІ – във връзка с предявената му разписка обяснява, че също  в  края на 2001 г.  е  **ел  - “за търговия” - гуми от К.Р.  К.. Много малка част от тях успял да продаде, защото гумите били с лошо качество.  Обяснява, че в последствие имал проблеми с връщането на непродадените гуми.  Разбрал, че складът, от който **ел гумите е запечатан и тъй като не искал повече да плаща за паркинг, в района на какъвто държал непродадените гуми, свидетелят стоварил  останалата наличност  “пред дома на К.”.

Показанията на горепосочените двама свидетели – Д. К.Д. и Н.П.П. – са илюстрация за начина, по който са изнасяни гуми от склада в с. К., като  от  обясненията на  ответниците Х.Р.Х. и К.Р.К., дадени в качеството на подсъдими по нохд № 302/2005 г.  – том ІІ, л.510 – 514, а и всички доказателства по делото, се установява, че съобщените от свидетелите случаи, не изчерпват всички такива на изнасяне по сходен, безотчетен начин на гуми от склада. Например ответникът К.Р.  К. обяснява, че имало случаи, в които купувачите му оставяли пари – защото било събота или  неделя – а после той  пък  ги  давал на ответника Х.Р.Х. да ги внесе в касата, което съответства на обясненото от този ответник. Последният съобщава и за случай, в който пари за закупени автомобилни  гуми били оставени от МОЛ на склада – К.Р.К., на медицинската сестра,  които тя му препредала, за да ги внесе в касата на дружеството. Ответникът Х.Р.Х. е категоричен, че винаги е внасял парите в касата на дружеството в уверение на което  в хода на съдебното следствие  от този ответник, тогава подсъдим, са  представени  квитанции  към приходен касов ордер и бордера -  виж л.593 и л.594 нохд 302/2005 г., том ІІ –  част от които  за внесени  лично от него суми  в  касата на  “***” ЕООД.

 

 От  горепосоченото заключение  на съвместна съдебно-счетоводна и техническа експертиза (нохд № 302/2005 г.,  том І, л.291 ) и  първите две допълнителни  заключения  към  същата експертиза  (л. 397 том ІІ нохд № 302/2005 г.  и  л.578, том ІІ нохд № 302/2005 г.)  - всички,  изготвени от вещите лица  Д. И. П., С.С.С., Т.Т.А. и П. Г. П., съпоставени със събраните в хода на наказателното производство доказателства, е видно, че по регламентирания  механизъм  на деблокиране и изкупуване от външния съхранител  (”***” ЕООД) на гуми – военновременен резерв, след сключване на  Договор № 1688/04.12.2000 г. е установено издаването на:

-заповед № V-100-2538/07.12.2000 г., предавателно сведение № 9/12.12.2000 г.,  ДФ № 2487/27.12.2000 г. от РД “****” гр.Бургас  на стойност 16 684.00 лв. с ДДС (л.56 – 58, сл.д. том ІІ);

-заповед № V-100-2001/03.01.2001 г., предавателно сведение № 1/02.02.2001 г., ДФ  № 2520/20.02.2001 г. от РД “****” гр.Бургас   на стойност  15 424.80лв. с ДДС (л.59 – 61, сл.д. том ІІ);

-заповед № V-100-2116/03.07.2001 г., предавателно сведение №2/24.07.2001 г.,  ДФ № 2767/17.08.2001г. от РД “****” гр.Бургас   на стойност  16 016.40лв. с ДДС (л.62 – 64, сл.д. том ІІ);

-заповед № V-100-2000/18.01.2002 г., предавателно сведение № 1/29.01.2002 г., ДФ № 2954/06.02.2002 г.  от ТД “****” гр.Бургас  на стойност  12 180.00 лв. с ДДС (л.65 – 67, сл.д. том ІІ);

-заповед № V-100-2049/30.05.2002 г., предавателно сведение № 4/03.06.2002 г.,  ДФ № 3099/20.06.2002 г.  от ТД “****” гр.Бургас  на стойност  7120.80лв. с ДДС (л.68 – 70, сл.д. том ІІ);

-заповед № V-100-2045/21.05.2002 г., предавателно сведение №2/23.05.2002 г. ДФ № 3058/11.06.2002 г. от ТД “****” гр.Бургас  на стойност 22 338 лв. с ДДС (л.71 – 73, сл.д. том ІІ);

-заповед  V-100-2085/30.07.2002 г., предавателно сведение № 5/29.08.2002 г.,  ДФ № 3258/24.09.2002 г. от ТД “****” гр.Бургас  на стойност  89 683.75 лв. с ДДС (л.74 – 76, сл.д. том ІІ).

От горепосочените заключения се установява, че общо извършените плащания от “***” ЕООД  към РД “****” град Бургас, съответно  към ТД “****” град Бургас,  за 2000 г., за 2001 г. и 2002 г., стойностно надвишават общата стойност на горепосочените данъчни фактури, като според справка от счетоводството на “***” ЕООД  общата стойност на платеното през посочените три години е  201 840.63 лв., а  според  данни от издателя на фактурите – 178 809.80 лв., като вещите лица не се ангажират със заключение за произхода на обсъжданата разлика.

Това, което се установява от посочените експертизи и е от особена важност с оглед предмета на делото, е, че  до 2002 г.  плащанията, извършени от  “***” ЕООД,   са осъществени със средства, получени от продажби на трети лица на деблокираните като военновременен резерв гуми. През 2002 година, “***” ЕООД – Стара Загора е  извършило плащания към ТД “****” град Бургас общо в размер на 118  056.75 лв.  – подробно описани по дати и размер  във второто допълнително  заключение към съдебно-счетоводната и техническа експертиза,  л.578, том ІІ нохд № 302/2005 г. – като от извършена справка в счетоводните документи и регистри на “***” ЕООД Стара Загора е установено, че през 2002 година,  дружеството не е извършвало продажба на гуми -  деблокирани като военновременен резерв,  като посочената  сума от 118 056.75 лв.  е  от оборотните средства на дружеството.

Въз основа на представени - след изготвяне на последното от горепосочените заключения – от защитата на тогава подсъдимия Х.Р.Х.  квитанции към приходни касови ордери за  извършени плащания на гуми  чрез  този ответник и  от  ЕТ “БИП” –  Н.Д.  като купувач   л.593 нохд № 302/2005 г., том ІІ,  както и  въз основа на  проверка в касовата книга на “***” ЕООД,  още  и  в оборотните ведомости на дружеството  (защото в  дневниците за продажби на “***” ЕООД  към справките-декларации по ЗДДС, подадени за 2002 г. няма отразени фактури за  извършени продажби от дружеството   на гуми  на  ЕТ “БИП” – Н.Д.,  установено  чрез  друго  допълнително заключение на съвместната съдебно-счетоводна и техническа експертиза  - л.660, нохд № 302/2005 г. том ІІ),  се е  наложила корекция относно размера на сумата, платена чрез оборотни средства на дружеството.  Чрез  поредното, допълнително заключение на съвместната съдебно-счетоводна и техническа експертиза  - л.627, нохд № 302/2005 г. том ІІ  и  поясненията  на вещите лица към него в с.з.  (л.644, нохд № 302/2005 г. том ІІ)  се  установява, че преведената на  ТД “****”  Бургас  през 2002 г. сума от  118 056.75 лв.  включва  сумата от  29 458.80 лв. –  обща стойност на преводи към ТД “****” Бургас  (осъществени  на 08.05.2002 г. – 19 489.25 лв.; на 16.05.2002 г. – 2 848.75 лв.; на 29.05.2002 г. – 7 120.80 лв.), извършени въз основа на средства от продажби на “***” ЕООД към  трети лица на деблокирани като военновременен резерв гуми.

От гореизложеното е видно, че от извършените през 2002  г.  от “***” ЕООД – Стара Загора плащания към ТД “****” град Бургас,  такива за  88 597.95 лв.  (118 056.75 лв. - 29 458.80 лв.) са осъществени с оборотни  средства на дружеството.

Горепосоченото означава, че към 14.11.2002 г., когато в “***” ЕООД е извършена  инвентаризация, е следвало да  са налице или гуми, деблокирани като военновременен резерв, собственост на “***” ЕООД на  стойност 88 597.95 лв. или  наличност на средства от продажбата на такива гуми.

И тъй като при извършената на 14.11.2002 г. в “***” ЕООД инвентаризация, е установена единствено горепосочената наличност от гуми с почти пълна липса на годност за експлоатация, без да е възможно определянето кои гуми от тази наличност са ***  и  кои - деблокирани като *** (или пък всички – ***)  и тъй като  през 2002 г. от  дружеството не са извършвани продажби на гуми, освен на  ЕТ  “БИП” – Н.Д.  (макар и за тези продажби да не е съставена фактура),  постъпленията  от  които са преведени на ТД “****” и  не  са  част  от  сумата  от 88 597.95 лв.,  тази  сума от 88 597.95 лв. се  явява за “***” ЕООД  стойност на  липсващи  и  разпилени гуми.  И разпилени, защото  от доказателствата по делото се установи, че гуми  собственост на “***” ЕООД  има  оставени на  открито, в двора на  къщата на ответника К.Р.К. ***  (виж фотоалбума към допълнително заключение на съвместна съдебно-счетоводна и техническа експертиза – л.578, нохд № 302/2005 г., том ІІ).

 

Въз основа на гореустановеното, съдът прие следното от ПРАВНА СТРАНА:

В  резултат на виновното си поведение, тримата ответници са причинили щети на “***” ООД  Стара Загора (правоприемник на “***” ЕООД Стара Загора, съгласно горепосоченото Решение № 1476/21.04.2007 г. по ф.д. № 1419/1997 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора) и ДА “***” – София, както следва:

-на “***” ООД  Стара Загора за сумата от 88 597.95 лв.  -  стойност на  липсващи  и  разпилени гуми към 14.11.2002 г., собственост на дружеството;

-на ДА “***” – София за сумата от 9483 лв. – стойност на липсващи гуми,  представляващи *** – към 14.11.2002 г., определена съобразно почти пълната липса на годност за експлоатация на  установените  към посочената дата гуми – складова наличност във външния съхранител.

Съгласно смисъла на закона и съдебната практика разпиляване е налице, когато дадено имущество не може да се използва по предназначението му или изобщо е престанало да бъде на разположение.

По отношение на щетата, причинена на втория ищец - ДА “***” – София,  макар и да счита, че  липсващите гуми – *** не следва да бъдат оценявани като такива с почти пълна липса на годност за експлоатация, тъй като и да са били такива към време на установяване на липсата им, това им състояние се дължи на неопресняването им от външния съхранител с управител – ответникът Т.Д.Т.,  съдът  прие  в  съдебния  си  акт  горепосочената оценка на липсите  (9 483 лв.), тъй  като разглежданият  граждански иск е  предявен в хода на наказателното производство, респективно –  е  обвързан с обвинението, такова какво е било.

 Виновното поведение на ответника К.Р.К. – МОЛ, магазинер на склад за автомобилни гуми  в  “***” (тогава ЕООД)  – съхранявани като военновременен резерв,  се състои в това, че,   в нарушение на  задълженията си, не положил  грижи при изпълнение на възложената му работа за стопанисване и запазване на повереното му имущество като не спазвал изискванията за  съхранение, предаване и отчет на повереното му имущество, не водил редовно и пълно първичната счетоводна документация, не следял за движението на повереното му  имущество от склада,  позволил  безотчетното изнасяне на автомобилни гуми от същия, включително и на такива за които не била налице заповед за деблокация от ДА “***” София.

Виновното поведение на ответника Х.Р.Х. се състои в това, че като началник отдел “Отбранително мобилизационна подготовка” в  тогава ЕООД “***” Стара Загора (сега “***” ООД Стара Загора),  в нарушение на служебните си задължения, не  организирал и не осъществявал системен контрол върху склада  за  гуми – *** и в частност – върху работата на ответника К.Р.К.,  както  и  върху  продажбите на автомобилни гуми от същия  склад -  като  не  **ел мерки за правилното водене на складовата  наличност, съответно -  за правилното отчитане и документиране на всички случаи на  изнасяне на гуми от склада и постъпленията на средства във връзка с това.

Виновното поведение на ответника   Т.Д.Т.  -  в качеството му на управител на ЕООД “***”  Стара Загора (сега “***” ООД Стара Загора) се състои в това, че не упражнил достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложил  съхранението на автомобилни гуми – *** и такива, собственост на дружеството, а  още и  разпореждането и  отчитане  с  имущество – собственост на дружеството, а  именно -  не осъществил контрол върху дейността на ответниците К.Р.К. и Х.Р.Х.,   не създал организация за изпълнението на  договор № 1688/04.12.2000 г.,  сключен  между управляваното от него дружество  и  ГУ “** и ***”  София,  не изисквал воденето на отчетност при  покупката и  продажбата на автомобилни гуми,  не изисквал правилното документиране на  изнасяните  гуми от склада, както  и  събирането на **емания от трети лица -  получили  автомобилни гуми, без да са ги заплатили и  дори  без да е налице заповед за деблокация на същите като ***.

Настъпилата липса и разпиляване на имущество – собственост на съответния граждански ищец, е пряка и непосредствена последица от горепосоченото виновно поведение на всеки от ответниците.

Всеки от предявените граждански искове, съдът прие за доказан  по основание, тъй като са осъществени всички факти от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, ангажиращ отговорността на ответниците за обезщетяване на причинените от същите вреди, пряка и непосредствена последица от поведението им. И тъй като вредите са причинени от неколцина при условията на чл.53 от ЗЗД, ответниците са солидарно отговорни за тях.

Поради изложеното съдът осъди ответниците  К.Р.К., Х.Р.Х. и Т.Д.Т. да заплатят солидарно  на основание чл.45 от ЗЗД

-на “***” ООД – Стара Загора, обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 88 597.95 лв. (осемдесет и осем хиляди  петстотин деветдесет и седем лв., 95 ст.), ведно със законната лихва, считано от 14.11.2002 г. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част– за разликата до размера на 104 179.95 лв.  – отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

-на Държавна агенция “***” – София обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 9 483 лв. (девет хиляди четиристотин осемдесет и три лв.), ведно със законната лихва, считано от 14.11.2002 г. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част – за разликата до размера на 59 562.60 лв. – остави иска без разглеждане и прекрати производството по делото.

Съдът отхвърли иска на “***” ООД – Стара Загора за разликата над  88 597.95 лв.  до размера на 104 179.95 лв. като неоснователен и недоказан, тъй като посочената разлика – 15 582 лв., представлява  стойност на липсващи гуми към 14.11.2002 г.,  собственост на дружеството, оценени   като такива с ниска годност за експлоатация.  Посочените липси са част от сумата 88 597.95 лв., тъй  като същата представлява стойност на липсващи и разпилени гуми, заплатени  с оборотни средства  от тогава  “***” ЕООД  Стара Загора.

За разликата над  9 483 лв.  до  размера  на 59 562.60 лв., съдът остави без разглеждане иска на Държавна агенция “***” – София и прекрати производството по делото в тази му част, тъй като съгласно допуснатото в  съдебно заседание от 04.07.2008 г.  по нохд № 302/2005 г. изменение на обвинението,  същото  е  за липси в  размер на 9 483 лв., причинени на ДА “** и ***” – София  от престъпното  безстопанствено поведение на  ответниците – тогава подсъдими по делото.

Разглежданите граждански искове и в частност – този на Държавна агенция “***” – София, са предявени в наказателното производство.  Поради това,  след като вече е избран от ищците процесуалния ред, по който да отправят претенциите си –  този на НПК, преди започване на съдебното следствие, в хода на  образувано наказателно производство, е без значение обстоятелството, че това наказателно производство е приключило. При връщане на делото за ново разглеждане в гражданската му част, след прекратяване на наказателното производство – както в случая – делото остава наказателно и се разглежда по предвидения ред – този на НПК, при субсидиарно приложение на ГПК.  В този смисъл  Решение  № 31/ 2.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 2981/ 2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Н.Д..  А в  наказателния процес не е допустимо разглеждането  на  граждански  иск  за  имуществени  вреди, за които на подсъдимия не е повдигнато обвинение.  Размерът  на  иска  не може да надхвърля паричната равностойност на предмета на  обвинението. В този смисъл изцяло  Решение № 543/04.07.2005 г. на ВКС по н.д. № 1017/2004 г., ІІ н.о., докладчик съдията Г.И.,  Решение № 737/26.11.1991 г. по н.д. № 626/1991 г., ІІІ н.о., докладчик председателят на отделение Н. Х., Решение № 24/30.01.1980 г. по н.д. № 695/1979 г., ІІ н.о.  Това е така, тъй  като  предмет на гражданския иск в наказателното производство могат да бъдат само вредите, които са пряка и непосредствена последица от деянието, за което е повдигнато обвинение. И тъй като ако  бъде отхвърлен  иска за сумата, надвишаваща паричната равностойност на предмета на обвинението, това би означавало да се преклудира със сила на присъдено  нещо възможността  на ищеца да докаже в друг процес, че претърпените в следствие на деянието вреди са в по-голям размер, за разликата над размера на обвинението (9 483 лв.)  до размера на предявения граждански иск (59 562.60 лв.),  съдът остави без разглеждане предявения граждански иск от Държавна агенция “***” – София и постанови прекратяване на производството по делото.

 

По възраженията на ответниците:

Становището на ответника Т.Д.Т., изразено чрез повереника му, че “***” ООД  не е притежател на материалното право, засегнато от правния спор, тъй като горепосоченото Решение № 1476/21.04.2007 г. по ф.д.   1419/1997 г.  по описа на Окръжен съд – Стара Загора не съдържало вписване,  че  “***” ООД  поема активите и пасивите на “***” ЕООД, е несъстоятелно. В  случая е извършено прехвърляне  по смисъла на чл.129 от ТЗ на  всички дружествени дялове от едноличния  им собственик (Община – Стара Загора) на приетите съдружници (посочени в решението), което не е довело до преобразуване на правния субект по смисъла на чл.261 от ТЗ или до промяна на правната му форма,  а само до промяна  в наименованието на правния субект  - от ЕООД в ООД.

Неправилно е и разбирането на ответниците, че липсващите  и разпилени гуми  били без стойност, следователно не била нанесена щета, както  на  “***” ЕООД  Стара Загора, така и на ДА “** и ***” – София.

За лошото качество на липсващите /разпилени гуми се съди от качеството на  установените в наличност гуми при инвентаризацията. От доказателствата по делото се установи, че влошеното качество на тези гуми се дължи на неопресняването им,  както и че, макар и  силно занижена,  посочените гуми не са без стойност. 

Освен това, дори  и да се приеме, че липсващите и разпилени гуми са били със същото качество като установените при инвентаризацията, т.е.   със силно намалена годност, поради неопресняването им, отговорни за това са  именно ответниците -  управителят,  отговорникът по отбранително-мобилизационната подготовка  и магазинерът на склада, в който се съхраняват гумите,  последният от които е бил длъжен да докладва по вертикалата  за състоянието на съхраняваните от него СМЦ, а първите двама -  да предприемат действия по обновяване на *** и поддържане на материалните запаси в добро състояние. Дори и първоначалния производител на автомобилните гуми -  "Видахим" АД гр. Видин, да  е  прекратил производството на същите,  както  твърдят ответниците, то е следвало съхраняваните такива  като ***  да бъдат опреснени с гуми от друг производител, тъй като съгласно  действащия тогава чл. 16, ал.2 от Н*****, държавните  резерви и военновременните запаси във външни съхранители се подменят и опресняват от самите тях.  И да са съществували причини, поради които материалите не са могли да бъдат освежавани, а  именно поради прекратяване производството на  такива гуми от "Видахим" АД гр. Видин, то  гумите е следвало да бъдат заменени с гуми от същите размери от  други производители,  тъй като по делото  не се установи в  някакви номенклатури  да е  посочено, че съхраняваните в “***” ЕООД автомобилни  гуми -  военновременен  запас,  следва да са производство на "Видахим" АД, още повече, че  не  се и твърди  да не съществуват гуми  със стандарт и размери като установените при инвентаризацията гуми. Неопресняването на гумите –  ***, е  причина и за лошото качество  (почти пълна липса на годност) на гумите, собственост на “***” ЕООД,  тъй като преди да придобият този статут – собственост на  външния съхранител, тези  гуми  са  били ***.   Най-после, ако гумите са нямали нужните качества, то същите  е нямало да бъдат реализирани /липсващи/ и най-вероятно и  са щели  да останат  в склада като негодни. Нормалната житейска логика предполага, че ако една стока е негодна и без търговски качества, то към нея няма да бъде проявен интерес.

Неоснователно е и възражението, че при извършената инвентаризация е установена наличност от гуми,  които били на  стойност, приблизително равна на липсващите гуми,  като и излишък от гуми.

От събраните по делото доказателства се установи, че при инвентаризацията е намерена наличност от гуми,  всички с влошено качество,  за които не  може да бъде  определено  каква част  са *** (или всички са ***), както и излишъци.  Посочената неопределяемост произтича от факта, че, поради липсата на създадена организация за изпълнение на Договор № 1688/04.12.2000 г., всички гуми са били водени задбалансово – като чужди активи,  включая  и гумите деблокирани като ***, като са били отразени единствено във ведомост обр. № 7. 

Предвид обстоятелството, че гумите - военновременен  запас, представляват стоково-материални ценности  със специално предназначение и особен статут, то  относно същите  е налице  специална нормативна уредба - Н*****, където е  предвидено в чл.5, че създаването на военновременните запаси, като вид материал, размери, спецификации, количества и други става по номенклатури от Министерство на отбраната, утвърдени от Министерски съвет, съобразно които номенклатури  става заделянето на материалните запаси по вид и количество.   Следователно, наличието на някакви автомобилни гуми в склада, където са се съхранявали  гумите -  военновременен запас, при това с влошено качество, не освобождава от отговорност за  установената липса на  гуми – военно временен запас.  Същото важи и за установения излишък, като самото му наличие е показателно за липсата на отчетност в склада  в с. К., отговорни за  последиците от която са тримата ответници.  Ако пък се приеме, че  обсъжданата наличност от гуми с почти пълна липса на  годност за експлоатация,  установена при инвентаризацията,  е собственост на “***” ЕООД, то тази наличност несъмнено не се явява имущество годно да замести онова, срещу което е платена с оборотни средства  сумата от 88 597.95 лв.

Относно възражението, че за липсващите автомобилни гуми се е водил търговски спор между ДА "**В и **" и “***" ЕООД и е налице пререшаване на спора, то и това възражение е неоснователно,  поради липса на идентичност на страните по делата.

 

Относно разноските и д.т.:

Направените в хода на делото разноски от “***” ООД  Стара Загора  (включително и свързаните с  разглеждането на ГР.Д. № 1193/2009 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора) са 8 033.60 лв. Размерът на същите, съобразно уважената част на иска на този ищец,  се равнява на 6 832.03 лв., респективно дължимите на “***” ООД  разноски от всеки ответник  - съобразно уважената част  на иска,  е  2 277.34 лв., каквито съдът и присъди.

Направените в хода на делото разноски от ДА “***” София  (включително и свързаните с  разглеждането на ГР.Д. № 1193/2009 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора) са 3 628.50 лв. Размерът на същите, съобразно уважената част на иска на този ищец,  се равнява на 577.70 лв., респективно дължимите на ДА “** и ***” София  разноски от всеки ответник  - съобразно уважената част  на иска,  е  192.57  лв., каквито съдът и присъди.

За осъщественото процесуално представителство, в полза на ДА “***” София съдът присъди и юрисконсултско възнаграждение, чийто общ размер – 468.98 лв. определи, съобразявайки се с уважената част на исковата претенция на този ищец,  по  реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответно осъди всеки от ответниците да заплати юрисконсултско  възнаграждение от по 156.33 лв.

Съдът осъди всеки от ответниците да заплати в полза на Съдебната власт, по бюджетната сметка на ВСС, сумата от 1 307.75 лв. – държавна такса върху уважения размер на гражданските искове.

 

Воден от горните съображения, съдът постанови  съдебния си акт.

 

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: