М О Т И В И  към Присъда № 63 /07.11.2013г.

по НОХД № 397 /2013г. по описа на Окръжен съд гр.Стара Загора:

 

Производството е на основание чл.343а, ал. 1, б."б", вр. с чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, и чл.58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал.1, т.2 б. „б” от НК, вр. с чл. 42а, ал.1 и ал.2, т.1 и т.2  от НК.  

 

На 20.08.2013г. е внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура- гр.Стара Загора против подсъдимия Б.К.Д. с ЕГН ********** за това, че на 14.12.2012г. в с. Е., общ. К., обл.С.З. на ул."П.М." до дом № 8, при управление на моторно превозно средство -лек автомобил марка "В." с peг. № СТ 2282 АК, е нарушил правилата за движение по Закона за движението по пътищата, а именно: чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП;  Чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП ; Чл. 20, ал. 2, изр. II-ро от ЗДвП; Чл. 116 от ЗДвП,   като по непредпазливост е причинил смъртта на Х.Н.Х. с ЕГН **********, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия - престъпление по чл.343а, ал.1, б."б" вр. с чл.343, ал. 1, б. "в" вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Представителят на Окръжна прокуратура–гр.Стара Загора поддържа изцяло така предявеното и внесено с обвинителния акт в съда обвинение като заявява, че  намира същото за изцяло обосновано и доказано и предлага на съда подсъдимия Б.К.Д. да бъде признат за виновен изцяло по предявеното му обвинение. С оглед обстоятелството, че е налице самопризнание от страна на подсъдимия и делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие, счита, че на същия следва да бъде наложено наказание при условията на чл.58а от НК към средния размер на предвиденото от закона  и същото да бъде намалено с 1/3. Освен това предлага на подсъдимия да бъде наложено и кумулативното наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срока на наложеното му наказание. А наказанието „Лишаване от свобода” да бъде отложено на основание чл.66 от НК за срок от три години.

         Повереникът на частния обвинител Л.Х.Н. – адв.К. заявява, че по делото е безспорно установено, че вредоносния резултат е настъпил в резултат на виновното поведение на подсъдимия. Последният според нея е нарушил визираните в обвинителния акт правила за движение визирани в ЗДвП, тъй като е забелязал пострадалия на достатъчно разстояние, както и че същия представлява едно препятствие на пътното платно, поради което е следвало  да предвиди неговите действия. Още повече, че пострадалия е бил човек на години и като такъв по-бавно подвижен. Намира, с оглед заключението на СМЕ, както и това на АТЕ и събраните по делото доказателства, включително и самопризнанието на подсъдимия настъпилото ПТП е било напълно предотвратимо – чрез спиране или чрез заобикаляне. Поради това, че същият не е следил внимателно пътната обстановка, не се е съобразил с появата на човек на пътното платно същият е извършил едно грубо нарушение на правилата за движение по пътищата. Предоставя на съда решаването на въпроса с оказването на помощта на пострадалия, като счита че това е по-скоро една лична заинтересованост, а не реално оказване на помощ. По въпроса за съпричиняването намира, че с оглед наличието на заледявания по тротоара пострадалият е нямало как  да се движи по друг начин, освен по пътното платно. Поради което счита, че не е налице такова. Счита, че изразеното от подсъдимия съжаление е по-скоро към самия него, а не за извършеното от него. Поради което счита, че предвид тези обстоятелства на подсъдимия следва да бъде наложено наказание около средния размер, предвидени в закона, а именно 3 години „Лишаване от свобода”, което след редуцирането по чл.58а от НК следва да остане 16 месеца /или 1г. и 4 месеца/Лишаване от свобода”, чието изтърпяване да бъде отложено на основание чл.66 от НК. Счита, че подсъдимия следва да бъде лишен и от правото да управлява МПС за срок от три години, предвид грубото му и безотговорно поведение и с оглед тенденцията на постоянно увеличаващите се наказания за този род престъпления, както и с оглед целите на специалната и генералната превенция.

Частният обвинител Л.Н. поддържа казаното от повереника си.

Защитника на подсъдимия Б.К.Д. – адв.К. намира, че с оглед на обстоятелството, че събраните по ДП доказателства са твърде оскъдни и самото обвинение е изградено единствено и въз основа на самопризнанията на подзащитния им, съдът следва да вземе предвид тези обстоятелства при определяне на наказанието. На първо място оспорва довода на повереника на частния обвинител за проявена груба небрежност от страна на подсъдимия като заявява, че преди настъпването на ПТП той е осъществявал наблюдение на пътното платно, тъй като от 50-60 метра е забелязал паркирания автомобил и движещия се зад него пешеходец, както и паркирания от другата страна на пътя автомобил с ремарке. Т.е., забелязал е усложнената пътната обстановка, и се е опитал да вземе своевременни мерки за предотвратяване на произшествието: не се е движил плътно вдясно, а странично, като се е стремял да избегне както паркирания автомобил, така и пешеходеца зад него, поради което удар с автомобила все пак не е настъпил. Ударът е настъпил поради това, че точно преди това е трябвало да се размине с насрещно движещ се автомобил, поради което е отклонил вниманието си от пешеходеца. Въпреки това приема за правдоподобен описания в заключението на АТЕ, механизъм на автопроизшествието с оглед обективните находки по автомобила и пострадалия, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие и в заключението на СМЕ на труп.

На второ място обръща внимание и на значителното съпричиняване от страна на пострадалия, който в момента на ПТП се е намирал върху пътното платно при наличието на тротоар, който според тях е давал възможност за безопасно движение на пешеходеца по него, тъй като не е бил заледен и е достатъчно широк. Според нея пострадалият не е направил нищо, за да опази собствения си живот и да предотврати настъпването на ПТП: движил се неправомерно по пътното платно, непротивоположно по посоката на движение, бил е длъжен да спре, да се огледа, да прецени скоростта на движение на движещите се автомобили, да ги пропусне да минат, и след това да извърши заобикаляне на спрелия автомобил като навлезе в пътното платно. Счита, че нарушенията, допуснати от пострадалия, са много повече от тези, които в обвинителния акт са приети за допуснати от подзащитния им. Намира, че с оглед установените по делото, както и в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, признати от подзащитния и, същият не е извършил всички, посочени в диспозитива на обвинителния акт нарушения на правилата за безопасно движение по пътищата, и по- конкретно на: чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, както и разпоредбата на чл.116 от ЗДвП, а само на разпоредбата на чл. 20, ал.2, изр. второ от ЗДВП.

По отношение на индивидуализацията на наказанието заявява, че с оглед изложените от нея обстоятелства относно приноса на пострадалия, това обстоятелство следва да бъде взето предвид от съда при определяне степента на обществената опасност на деянието и дееца. Освен това следва да бъдат взети предвид и: добрите характеристични данни, чистото съдебно минало, липсата на други нарушения извън предмета на обвинението, искрените самопризнания на подзащитния им, пълното разкаяние и тежкото преживяване  на случилото се. Изразява съгласие с квалификацията на деянието в частта му досежно приложението на чл. 343а от НК като заявява, че оказаната помощ на пострадалия е била реална, а не формална. Предвид всичко гореизложено намира, че са налице основанията за приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2 от НК, поради което и предвид заболяването на подсъдимия моли съда да замени предвиденото от закона наказание „Лишаване от свобода” с наказание „Пробация”, като наложи само двете задължителни пробационни мерки – „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”. Алтернативно в случай, че съдът не приеме това и искане, моли да бъде уважено искането на прокурора за налагане на наказание „Лишаване от свобода” при превес на смекчаващите вината и  отговорността обстоятелства с оглед приноса на пострадалия в такъв размер, което след редукцията по чл. 48а, ал.1 от НК да бъде определено на не повече от 3-4 месеца „Лишаване от свобода”, което да бъде отложено на основание чл.66 от НК.

Другият защитник на подсъдимия – адв.Г. поддържа казаното от адв.Калайджиева, като досежно наказателната отговорност  взема отношение, във връзка с посочените в диспозитива на обвинителния акт като допуснати от подсъдимия нарушения по Закона за движение по пътищата. Счита, че от посочените в обвинителния акт обстоятелства, би могло да се вмени на подсъдимия като нарушение единствено това по чл.20, ал.2, изр.ІІ от ЗДвП. Счита, че тъй като  подсъдимият е управлявал МПС с много по-ниска скорост от максимално разрешената, като същата е била и съобразена такава, няма нарушение на посочените други правила за движение по пътищата, а именно: на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП; чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП. Прави довод, че тези правила са общи разпоредби в ЗДвП, поради което едновременното им приложение със специалното правило чл.20, ал.2, изр.ІІ-ро от ЗДвП е недопустимо, съгласно практиката на ВКС. Вторият довод, който прави е също за значителното съпричиняване от страна на пострадалия, който не се е движил по тротоара, а по пътното платно, при наличие за възможност за това. Счита, че освен това действително е налице реално оказана помощ от страна на подсъдимия, който е отишъл при пострадалия, и е придържал главата му, като се опитал според неговите възможности да му помогне и действията му от обективна и субективна страна са били насочени  единствено към спасяването на пострадалия.

Досежно размера на наказанието намира, че съдът следва да отчете изключително ниската обществена опасност на дееца, предвид липсата на предходни осъждания, на криминални прояви, утвърдените му трудови навици и ниска обществена опасност като водач на МПС, с оглед справката му за административен нарушител и изразеното искрено съжаление за случилото се. Предвид което намира, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което моли за прилагане на чл.55 от НК и определяне на наказание на „Пробация” на подзащитния им в размер около година с първите две задължителни пробационни мерки. Счита, че в този си вид и размер едно такова наказание би изпълнило целите на индививуалната и генералната превенция, отчитайки и здравословното състояние на подзащитния им. Алтернативно, ако не бъде приет довода за наличието на многобройни и изключително смекчаващи вината обстоятелства, моли за определяне на наказанието „Лишаване от свобода” в размер до една година при приложение на чл.55 от НК, както и на чл.66 от НК. По отношение на кумулативно предвиденото от закона наказание – „Лишаване от право да управлява МПС” моли същото да определено в по-нисък размер от основното наказание.     

Подсъдимият Б.К.Д. се признава за виновен по така предявеното обвинение, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти, а при постановяване на присъдата да се ползва изцяло съдържанието на събраните на досъдебното производство доказателства. Освен това поддържа Разпитан в качеството на обвиняем, обв. Д.  не дава обяснения, като поддържа дадените от него показания в качеството му на свидетел/ л. 18 т.І от ДП/ и обясненията си по ДП/л. 15 т.І/ и изразява искрено съжаление за случилото се. Твърди, че е карал достатъчно бавно и внимателно и предварително е видял пострадалия в момента, когато той е бил застанал за спрелия автомобил, но не е очаквал да пресече. Заявява, че се е движил възможно най-плътно вляво, тъй като е трябвало да се размине с насрещнодвижещ се автомобил и вниманието му е било насочено към него. Заявява, че веднага след като е чул удара от дясната страна на предното стъкло на автомобила си, е натиснал спирачките, след което е паркирал автомобила си и веднага е отишъл да помогне на пострадалия.  В последната си дума заявява, че чувства дълбока вина, но моли да бъдат взети предвид казаните от него обстоятелства, като му бъде една справедлива и смекчаваща присъда.

         

Съдът като взе в предвид събраните на ДП доказателства, приобщени към делото чрез прочитане и приемане по реда на чл.283 от НПК, както и тези по настоящото дело, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

 

ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА :

 

От събраните по делото доказателства по реда на съдебното следствие, така и от тези на досъдебното производство по приложеното ДП № 2151/ 2012г. по описа на РУ „П”- Казанлък/прокурорска преписка № 153/2013г. по описа на ОП – Ст.Загора/  в ІІ тома, приобщени към доказателствата по делото на основание чл.373, ал.2 вр. с чл. 283 и чл.107, ал.2 от НПК след проверка, прочитане и приемане, включително и от направеното от подсъдимия самопризнание по времена съдебното следствие, протекло по реда на чл. 371 т.2 от НПК, съдът намира, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.

В тази насока са: протокола за оглед на местопроизшествие и албума към него /л.8-12 по ДП/, постановление за привличане на обвиняем  /л.14 от ДП/, протокол за разпит на обвиняем  /л.15 от ДП/, протокол за разпит на свидетели /л.16-21 от ДП/, химическа експертиза /л.22-31 от ДП/, съдебно медицинска експертиза на труп /л.32-38 от ДП/, автотехническа експертиза /л.40-50 от ДП/; препис извлечение от Акт за смърт и Удостоверение за наследници  /л.54-55 от ДП/; писмо от МВР , Дирекция “Национална система 112”, “Районен център 112”-гр.Бургас /л.52 от ДП/, удостоверение за родствени връзки /л.57 и л.58 от ДП/;  характеристична справка / л.61 от ДП/; справка за съдимост /л.62 по ДП/; справка за нарушител в региона издадена от сектор ПП при ОД на МВР – гр.Казанлък /л.63 от ДП/; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л.64 от ДП/; експертно решение на ТЕЛК / л.65 от ДП/; история на заболяването /л.66-174 от ДП/; 2бр. протоколи за предявяване на разследване /л.204-л.205 от ДП/; писмено мнение за приключване на ДР от 17.07.2013г. / л.206 от ДП/, както и изисканите служебно от съда: Актуална справка за съдимост рег.№ 1971 от 23.09.2013г. издадена от Районен съд – гр.Казанлък и Справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на РБългария към 19.08.2013г. издадена от ОП-гр.Стара Загора, както и самопризнанието на подсъдимия Д..

Подсъдимият Б.К.Д. е роден на ***г***, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, безработен, живущ ***, с ЕГН **********.

На 14.12.2012г. около 15.20ч. в с.Е., общ.К.. на ул."П.М." до дом № 8, подсъдимият Д. управлявал лек автомобил "В." с peг. № СТ 2282 АК като се движел в посока север-юг . Заедно с подсъдимия Д. в автомобила на предна дясна седалка пътувала дъщеря му- св. К.В.. По същото време по същия път и в същата посока се движел пешеходецът Х.Н.Х. с ЕГН **********, който вървял по пътното платно. В момента, когато пострадалият Х. се намирал зад паркиран л.а."Р.Т." с peг. № СТ 2882 СК, настъпил удар. Първоначалният контакт при удара е настъпил с дясна странична част на пластмасова облицовка на предна броня на лекия автомобил, управляван от подсъдимия, и задна част на долния ляв крайник на пострадалия Х. на около 50-60 см. от пътното покритие. Произшествието настъпва на прав и равнинен пътен участък, в зоната на което липсва хоризонтална и вертикална маркировка. Пътното платно е било с частични заледявания и наслоен пясък в западния и източния край на платното за движение, покрито със старо асфалтово покритие с неравности. Ударът настъпва в светлата част на денонощието, в условията на ясно време и нормална видимост. След първоначалния контакт е последвало завъртане на тялото на пострадалия надясно около вертикалната ос. След това последвало странично плъзгане на тялото на пострадалия по дясна странична плоскост на л.а.”Волво” и настъпват вторичните удари, които са реализирани с дясна странична част на преден десен калник, предна дясна колона и дясна част на предно панорамно стъкло с дясна част на тялото и главата на пострадалия. След този удар тялото на пострадалия пада на платното за движение вдясно от десните габарити на автомобила. Този механизъм на настъпване на ПТП, описан в  обстоятелствената част на ОА, съдът възприе за напълно достоверен, подкрепящ се от всички налични събрани  по ДП доказателства.

Подсъдимият Д. след удара преместил управлявания от него лек автомобил малко по- напред, за да не пречи на движението, след което слязъл от автомобила и се върнал при пострадалия. Прегърнал главата на пострадалия и започнал да го пита как се чувства. След малко на местопроизшествието спрял л.а.” Нисан” и от него слезли свид. Л.К. и пътуващият с него Д.С.. Те видели, че подсъдимият Д. държи главата на пострадалия и се опитва да му помогне, като попивал кръвта по главата му. Подсъдимият помолил двамата свидетели да звъннат в „Бърза помощ”. По негова молба св. Диан Стойков на два пъти звъннал на тел. 112- съответно в 15,27 часа и 15,37 часа. Малко след това дошъл и свид. Л.Н. – син на пострадалия, който с помощта на подсъдимия Д. подложили яке под тялото на Х. и го завили с одеало. След няколко минути дошла линейка, която отвела пострадалия Х. в Бърза помощ, където бил прегледан и след това откаран в МБАЛ – Стара Загора и настанен за лечение. На 21.12.2012 год. пострадалият Х. починал.

Гореизложения механизъм на настъпване на ПТП е установен по безспорен начин от всички събрани по делото в досъдебната му фаза доказателства. Видно от протокола за оглед за местопроизшествие от 14.12.2012 г. и приложения към него фотоалбум, както и от заключението на АТЕ, и самопризнанията на подсъдимия Д., се установява, че ударът е настъпил на прав и равнинен участък на около 50-60 м след лек десен завой по посока на движение на автомобила, на пътно платно за движение ширина 8,2 метра и в западния и източния край с частични заледявания. Западният тротоар е с ширина 2,1 метра. В момента на настъпване на ПТП липсват свидетелски показания и технически данни за задействане на спирачната система на автомобила непосредствено и към момента на удара, както и липсват такива дали в този момент пешеходеца е бил в движение или неподвижен. Единствените данни от очевидец са показанията на  подсъдимия като свидетел и направените от него самопризнания по фактите и обстоятелствата, приети за установени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Видно от ОА, в който са възприети изцяло изводите на АТЕ: „... Основната техническа причина за настъпване на ПТП е отклоняване на вниманието на водача на от конкретната пътна обстановка, в частност наличието на пешеходец по платното за движение и движение на пешеходеца по платното за движение при налични тротоари / при положение, че същият непосредствено преди и по време на настъпване на произшествието се е движил успоредно на надлъжната ос на пътя/. „.Съдът изцяло възприема този извод, който е във взаимна връзка не само със самопризнанията на подсъдимия, но и с останалите събрани по делото доказателства/ уврежданията по автомобила на подсъдимия, констатирани в протокола за оглед, свидетелските показания/. Същият е подробно е мотивиран и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността на вещото лице, изготвило това заключение.

С оглед на гореизложеното съдът прие за безспорно установено, че скоростта на движение на автомобила на подсъдимия преди и към момента на удара е била в границите на допустимото – 42 км/ч./при максимално разрешена за този пътен участък 50 км/ч/, както и че, в случая липсват данни за технически прегради, нарушаващи линията на конкретната видимост на водача. Поради което прие, че същият е имал техническа възможност да възприеме наличието на пешеходеца върху пътното платно за движение; дължината на опасната зона на спиране при конкретните пътни условия е била 21,6 метра. Въпреки, че към момента на настъпване на ПТП  до мястото на удара се е намирал лек автомобил „Р.– Т.” като левите му гуми са били разположение на пътното платно, а десните на тротоара, е съществувал наличен свободен коридор от около 1,1 – 1,2 метра  между десните габарити на автомобила и масивната ограда, по който пешеходеца е имал възможност да премине. Фактът, че пострадалият е бил на пътното платно за движение/ независимо дали е бил неподвижен или се е опитвал да заобикаля спрения автомобил/, говори за значително съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Още повече при положение, че водачът на МПС /подсъдимият/ не е бил в нарушение на правилата на максималната разрешена скорост, която за този пътен участък спрямо категорията и пътя на автомобила е възлизала на 50 км/ч, /а той се е движил с 42 км/ч/.

Видно от заключението на АТЕ, експертизата приема за основна техническа причина при настъпване на злополуката отклоняването на вниманието на водача от конкретната пътна обстановка, в частност наличието на пешеходец по платното за движение и движение при налични тротоари, при задължение да  намали скоростта, или дори да спре при възникване на опасност за движението, /нарушение на чл.20, ал.2, пр.второ от ЗДвП/.

По начало разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП регламентира поведението на водачите на МПС по отношение на скоростта, когато тя е в рамките на допустимата, както е в настоящия случай. Липсва обвинение за това, че при извършване на деянието подсъдимият е нарушил правилото на чл. 20, ал.2 пр. първо, т.е. същият се е съобразил с останалите фактори от пътната обстановка, посочени в тази разпоредба, поради което по отношение на тези фактори същият се е движел с така нар. съобразена скорост. Единствения фактор, който в случая влияе на преценката за това дали скоростта му е била съобразена, е невземането на мерки за намаляване на скоростта или спиране на автомобила при появата на опасността, в случая на пешеходеца на пътното платно. Същият е направил  неправилна преценка за липса на опасност на пътя, въпреки че е видял пострадалия на пътното платно, възприел е обстоятелството, че същият е престарял човек, поради което и по- бавен и непредвидим, и въпреки задължението си да се отнася с повишено внимание към такава категория лица, не е взел такива мерки, вследствие на което неизпълнение на горните правила за движение е настъпил неправомерния резултат- смъртта на пешеходеца.

С оглед заключението на АТЕ /т.5 от заключението/ и направеното самопризнание от подсъдимия, съдът също счита, че подсъдимият е имал техническа възможност своевременно да възприеме опасността – наличие на пешеходец на платното за движение и чрез задействане на спирачната система да предотврати настъпването на ПТП. В конкретната пътна обстановка безспорно наличието на пешеходец на пътното платно представлява “опасност за движението”, поради което подсъдимият като водач на ППС е бил длъжен да вземе мерки за намаляване на скоростта или да спре/чл.20 ЗДвП/. В случая пострадалият за него е представлявал препятствие, разминаването с което не обезпечава безопасност на движението. Още повече, че същият отдалече е могъл да бъде възприет като престарял човек, макар и движещ се без бастун или патерици, т.е. сигнал за повишена опасност/ съгласно чл. 116 от ЗДвП/. Освен това, в момента, когато го е забелязал, пешеходецът за него е бил извън опасната зона, поради което подсъдимият е бил длъжен вземе незабавни мерки за предотвратяване произшествието, тъй като е имал възможност да забележи, че препятствието/пешеходецът/ може да попадне в опасната зона. Невземането на своевременни мерки за намаляване на скоростта обаче, още повече наличието на техническа възможност да забележи отдалеч движението на пешеходец на пътното платно – престарял човек, както го задължават изискванията на чл.20, ал.2 , предл. ІІ-ро  и на чл.116 от ЗДвП, представляват нарушения, допуснати виновно от подсъдимия като водач на МПС, тъй като те се намират в пряка причинна връзка със смъртта на пострадалия.

Видно от заключението на назначената съдебно медицинска експертиза причина за смъртта на постр.Х. е „възпалителен процес на белия дроб, развил се като усложнение на претърпяната травма. Несъмнена роля за настъпването на смъртта има мастната емболия и тромбозата на кръвоносните съдове в белите дробове.”Настъпилата смърт е в пряка причинна връзка с причинените травматични увреждания на пострадалия Х. от настъпилото пътно транспортно произшествие на 14.122012 год. 

Видно от протокола за химическа експертиза, подсъдимият Б.Д. не е бил употребил алкохол или друго упойващо вещество към момента на настъпване на пътно транспортното произшествие.

Предвид гореизложеното съдът прие за безспорно установено, че пътнотранспортното произшествие, при което постр.Х. е починал, е настъпило в резултат на допуснати от подсъдимия Д. нарушения на правилата за движение, които се изразяват това, че при наличие на опасност за движението, каквато несъмнено представлява наличието на пешеходец на платното за движение, е отклонил вниманието си от конкретната пътна обстановка, не е отчел момента на настъпването на опасността за движение, и не е взел необходимите мерки за предотвратяване настъпването на ПТП чрез намаляване на скоростта или чрез спиране и то при положение, че от достатъчно голямо разстояние е забелязал пострадалия и това, че е престарял човек. В ОА прокурорът е посочил, че описаните по-горе действия на подсъдимия в конкретната пътна ситуация представляват нарушения на чл.5, ал. 1, т. 1, чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 2, изр. II-ро и чл. 116 от ЗДвП. Поради което е приел, че по гореописания начин с деянието си  подсъдимият Бонъо К.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. "б" вр. с чл. 343, ал. 1, б. "в" вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, при осъществяване на всички посочени  по- горе нарушения като с деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на Христо Н.Х. с ЕГН **********, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. Безспорно такива са действията на подсъдимия по спиране на автомобила, отиване до пострадалия, придържането на главата му до момента, в който пристига бърза помощ, попиването на кръвта по главата му, отправянето на молба към двамата да извикат бърза помощ като звънят на тел. 112, подлагането на яке под тялото на Х. и завиването му с одеало. Т.е. това са все действия, извършени лично от подсъдимия, с които същият се е опитал според своите възможности да му помогне като запази живота му, поради което съдът прие, че действията му след произшествието от обективна и субективна страна  са били насочени към спасяването на пострадалия. В тази насока са и показанията на разпитаните по  ДП свид. Л.К. и св. Диян Стойков, приобщени като доказателства по настоящото дело.

С молба от 09.10.2013г. подсъдимият Д. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт като се е съгласил да не се събират повече доказателства за тези факти, и е поискал делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие при направено впоследствие уточнение от защитника му адв. Г., че желаят делото да бъде разгледано по реда на чл. 371 т.2 от НПК. Искането му за разглеждане на делото по този ред е потвърдено и от самия подсъдим, както и от другия му защитник, адв. Калайджиева, в с.з., в което на делото е бил даден ход. Съдът с определение и  поради това, че  с оглед разпоредбата на чл. 370, ал.2 от НПК няма право да откаже такова предварително изслушване, когато са налице условията за това, както и с оглед изявленията на подсъдимия, че признава изцяло фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, като изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти, е допуснал такова изслушване. След разясняване на правата на подсъдимия по чл.371 от НПК и преценка след служебна проверка на доказателствата, събрани по ДП, че същите подкрепят направеното самопризнание, съдът е дал ход на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие на основание чл.371 т.2 от НПК. Съдът с определение на основание чл.372  ал.4, във вр. с чл.371 т.2 от НПК, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното самопризнание от подсъдимия без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част обвинителния акт.

Предвид гореизложеното както и във връзка с направеното от подсъдимия пълно самопризнание на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, и с оглед предварително извършената служебна проверка на събраните по ДП доказателства, съдът счете, че по безспорен начин е установена гореописаната фактическа обстановка.

Във връзка с посочените в обвинителния акт от прокурора нарушения, които според него са допуснати от подсъдимия при осъществяване на деянието, а именно на:  чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП;  чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП ; чл. 20, ал. 2, изр. II-ро от ЗДвП; чл. 116 от ЗДвП,  съдът възприе частично довода на защитата, че разпоредбите на  чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП са общи и се отнасят, само чл.20 от ЗДвП,/ но не и към чл. 116 от ЗДвП/ като общи към специални правила и едновременното им приложение е недопустимо. Видно от текста на разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, те действително се съдържат общи предписания, а не конкретни императивни задължения на водачите на ППС, а първото правило дори е общо за всички участници в движението, а не само за водачите на МПС. Техния общ задължителен характер съответства на конкретните императивни разпоредби на чл. 20, ал. 2, изр. II-ро от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП. В случая общото задължение за всички участници в движението да не създават с поведението си пречки и опасности за движението, да не създават опасност за живота и здравето на хората и да не причиняват имуществени вреди/ чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/, както и правилото, че водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен  и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците …..”/ чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП/ представляват общи правила, а подсъдимият с действията си е нарушил конкретно съответните на тези текстове специални разпоредби от ЗДВП, а именно: на чл. 20, ал. 2, изр. II-ро от ЗДвП- „Водачите са длъжни да намалят скоростта и при необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” и на чл. 116 от ЗДвП- „Водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив  към ….и към престарелите хора”. В соята практика ВСР многократно се е произнасял, че когато действията на подсъдимия са в нарушение общите правила и на съответните специални правила по ЗДвП, са налице  нарушения само на специалните правила. Поради което и във връзка с горното прие, че при осъществяване на деянието по чл.343а, ал. 1, б."б", вр. с чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. с чл. 342, ал.1 от НК, подсъдимият е нарушил само  конкретните разпоредби на чл.20, ал.2, изр. II-ро от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП. По отношение на нарушенията по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, в съответствие с практиката по приложение на закона съдът прие, че подсъдимият е невинен, поради което го оправда по обвинението във връзка с тези нарушения. По отношение на нарушението по чл. 116 от ЗДвП обаче съдът не възприе довода на защитата, тъй като прецени, че в случая не се касае до обща разпоредба. Тази разпоредба съдържа конкретно императивно правило за повишено внимание към определена категория лица, които са по- застрашени в сравнение с обикновените пешеходци и други участници в движението, а именно, както е в настоящия случай, - престарелите хора.

  С оглед на което прие за установено  по безспорен начин, че с деянието си  подсъдимият Б.К.Д. затова, че на 14.12.2012г. в с. Енина, общ. Казанлък, обл. Стара Загора, на ул. "Петко Манолов" до дом № 8, при управление на моторно превозно средство -лек автомобил марка "Волво" с peг. № СТ 2282 АК, е нарушил правилата за движение по Закона за движението по пътищата, а именно:

- чл.20, ал. 2, изр. II-ро от ЗДвП - "Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението" и

- чл.116 от ЗДвП - "Водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към престарелите хора", като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия..

Наред с това съдът възприе довода на защитата за наличие на значително съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Х.. Същият в момента, когато подсъдимият го е видял, т.е. непосредствено преди настъпване на ПТП/ се е намирал върху пътното платно с гръб към движещите се в неговата посока на движение ППС при наличие на достатъчно широк тротоар от неговата и от другата страна на платното на движение. Т.е. не е взел сам мерки за собствената си безопасност, още повече, че пътното платно е било с частични заледявания. Действително в неговата посока на движение е имало паркиран автомобил с десните си гуми върху тротоара, което за него е представлявало някакво препятствие, но до масивната ограда на този тротоар на разстояние 1,1- 1,2 м същият е бил свободен и същият е могъл да го заобиколи от страната на тротоара. Няма данни пешеходецът да се е придвижвал с патерици или с бастун, поради което за него това разстояние до оградата да е било непреодолимо. Дори и да е бил принуден, за да го заобиколи, да избира между опасността да падане върху заледен тротоар и да излезе на пътя, същият безспорно е бил в нарушение на собствените си задължения за движение по ЗДвП -  на чл.108, чл.110, чл.113 и чл.114 от ЗДвП/представляващи специални правила за движение на пешеходец/. От доказателствата по ДП следва да се приеме, че той не е направил нищо, за да се предпази и да предотврати настъпването на ПТП,  да не се яви като опасност за движението и  неговото навлизане на пътното платно да не е причина за настъпилото ПТП. Ако в действителност в момента на ПТП се е намирал на пътното платно поради това, че се е опитвал да го заобиколи откъм страната на пътя,  същият е бил длъжен да спре, да се огледа, да прецени скоростта на движение на движещите се автомобили, да ги пропусне да минат. Макар и в ОА тези нарушения да не са посочени конкретно, самият безспорно установен факт на наличието му на пътното платно за движение, е другата основна техническа причина за настъпването на ПТП/посочена и в заключението и на АТЕ/. Този конкретен принос за настъпване на вредоносния резултат би могъл да бъде установен в отделно гражданско производство предвид реда на протичане и приключване на настоящото производство.

Независимо от това съпричиняване, с оглед горепосочените нарушения на ПДвП от страна на подсъдимия, причина за настъпване на ПТП са и неговите неправомерни действия. Видно от направените от подсъдимия самопризнания по делото, във връзка с което делото е разгледано по реда на чл.371,т.2 и следващите от НПК, същият признава обстоятелствата, изложени в ОА, а именно, че в резултат на описаните там действия по непредпазливост е причинил смъртта на пострадалия.

С оглед на което съдът прие за установено  по безспорен начин, че с деянието си подсъдимият Д. е осъществил състава на престъплението по чл. 343а, ал.1 б.„б”, вр. с чл.343, ал.1, б.„в”, вр. с чл.342, ал.1 от НК - причиняване на смърт по непредпазливост - при управление на МПС чрез нарушаване правилата за движение по пътищата, както от обективна, така и от субективна страна.

 

ОТНОСНО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

 

 При така изяснената фактическа обстановка съдът прие, че с горепосоченото си поведение подсъдимият Д. за това че на 14.12.2012г. в с. Е., общ. К., обл. С.З., на ул. "П.М." до дом № 8, при управление на моторно превозно средство -лек автомобил марка "Волво" с peг. № СТ 2282 АК, е нарушил две от специалните правила за движение по Закона за движението по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2, изр. II-ро от ЗДвП - "Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението" и чл. 116 от ЗДвП - "Водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към престарелите хора", вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на Х.Н.Х. с ЕГН **********, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия,  е осъществил състава на престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. "б", вр. с чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. По отношение на останалите две нарушения, представляващи общи предписания за движение по пътищата, съдът прие, че тъй като е налице нарушение на специалните разпоредби на закона, същите не следва да му бъдат вменявани допълнително, поради което го призна за невинен и го оправда по обвинението за тези нарушения.

           По принцип престъпленията по транспорта са непредпазливи общоопасни деяния, които се осъществяват чрез управление на превозното средство, при което чрез нарушаване правилата за  движение на превозното средство и правилата за безопасност на движението, се е стигнало до засягане живота на друго лице, което вследствие на деянието е починало. Престъплението по чл. 342, ал.1 от НК е резултатно- на поставяне в опасност. Престъплението по чл.343, ал.1, б.”в” във вр- с чл.342, ал.1 от НК е квалифициран случай на общоопасно засягане на транспортно средство, извършено при непредпазливост, при което се стига до реално увреждане. Налице е такова нарушаване на  правилата за движение, което е не само е създало възможност за настъпване на каквато и да е телесна повреда или смърт, но и реално е довело до такава. Тъй като след извършване на деянието подсъдимият е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, деянието правилно е квалифицирано в ОА като такова по- леко наказуемия състав на тази разпоредба на закона – по чл. 343а, ал.1 б. „б” във връзка с чл.343, ал.1, б.”в” във вр- с чл.342, ал.1 от НК.

 

ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА:

 

Формата и видът на вината при това престъпление са непредпазливост в двата и вида, но могат да бъдат и евентуален умисъл.

При така изяснената фактическа и правна обстановка съдът намира, че деецът – подсъдимият Б.К.Д. е извършил деянието виновно, но по непредпазливост. Съгласно чл.11, ал.3 от НК деянието е непредпазливо, когато деецът а/не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или б/ когато е   предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но се е надявал да ги предотврати. В случая с оглед на обясненията на подсъдимия съдът намира, че е налице по- скоро първата форма на небрежността, а именно-налице е непредвиждане на настъпването на обществено опасните последици, които обаче същият е бил длъжен и е могъл да предвиди, а от гледна точка на гражданската/ деликтната/ отговорност за вреди е налице т. нар. „обикновена небрежност”. Съдът не възприе довода на повереника на частния обвинител за наличие на т. нар. „груба небрежност” по чл.11, ал.3 пр.2 от НК с оглед обстоятелството, че подсъдимият към момента на ПТП се е движел с много по- ниска скорост/ 42 км/ч/ от максимално разрешената/ 50 км/ч/, и е наблюдавал пътя, поради което е възприел и пострадалия, и това че се намира зад спрян частично върху тротоара автомобил, а непосредствено  преди ПТП се е опитал да избегне сблъсък с паркиран на отсрещния тротоар автомобил с ремарке, на който само десните гуми са били непосредствено до бордюра, както и с насрещно движещ се автомобил, с който се е разминал в предходния момент. Освен това е успял да не причини вреди и на спрения в неговата посока неправилно спрян лек автомобил, зад който се е намирал пострадалия. Т.е. имало е обективни причини, поради които макар и неправомерно същият е отклонил вниманието си, за да запази друг човешки живот, както и да не причини имуществени вреди; потвърждение на което е и обстоятелството, че в ОА не е предявено, а и от доказателствата по делото не се установява същият да е се е движил с несъобразена спрямо всички други фактори на чл. 20, ал.2, пр. първо от ЗДвП, скорост. Тези му показания съдът възприе като достоверни и предвид обективно установения факт, че пътник в неговия автомобил е била дъщеря му, св. К.Б.В..

С оглед на което съдът прие, че подсъдимият Д. е осъществил състава на престъплението, за което съдът го  призна за виновен, както от обективна така и от субективна страна  при наличието на вина под формата на небрежност по смисъла на чл.11, ал.3 пр.1 във връзка с 343а, ал. 1, б. "б", вр. с чл.343, ал.1, б.”в” във вр. с чл.342, ал.1 от НК, тъй като съгл. ал.4 на чл. 11 от НК непредпазливите деяния се наказват само в предвидените от закона случаи.

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

 

                   Разпоредбата на чл.343а, ал. 1, б. "б", във вр. с чл. 343, ал.1 б.„в”, вр. с чл.342, ал.1 от НК  предвижда налагането на наказание „Лишаване от свобода” в размер „до четири години”. В случая подсъдимият изобщо не е осъждан, в частност не е осъждан  и за престъпления по транспорта; по административен ред има налагани много леки наказания, и не е  бил лишаван от правоуправление и е с много добри характеристични данни. Освен това още от началото на образуваното ДП е оказвал съдействие на разследващите органи, а пред съда е направил и пълни и искрени самопризнания на фактите и е поискал делото да се разгледа пред съда по реда на съкратеното съдебно следствие, разкайва се и тежко преживява случилото се. Неговите самопризнания и показанията му като свидетел по ДП са единствените показания от очевидец. Освен това, налице е значително съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който е допуснал посочените по- горе нарушения на ПБДвП. Това съпричиняване предвид гореизложеното е безспорно доказано и е в значителен размер. Освен това друго изключително смекчаващо обстоятелство е и тежкото здравословно състояние на подсъдимия. Видно от приложените по ДП и приети като писмени доказателства медицински документи: експертно решение на ТЕЛК / л.65 от ДП/; история на заболяването /л.66-174 от ДП/, се установява, че подс. Д.  страда от злокачествено образование на простатата и е с 80% т.н.р. и има други тежки заболявания като е и слуховопротезиран.

                             С оглед направените от подсъдимия самопризнания, изразеното  искрено съжаление и разкаяние за случилото се,  налице е изключително смекчаващо вината и отговорността обстоятелство. Наред с това предвид  императивната разпоредба на закона - чл.373, ал.2 съдът е задължен да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. Тъй като обаче предвид гореизложеното в случая наред със самопризнанието на подсъдимия са налице и други изключителни и многобройни смекчаващи вината и отговорността обстоятелства, съдът следва да определи наказанието при условията на чл.58а, ал.4 от НК, предопределяща налагането на наказанието на подсъдимия при условията на чл.55 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.55 от НК - когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът в случаите, когато за самото наказание не е предвиден най- нисък предел, заменява съгласно чл.55, ал.1 т.2 б. „б” от НК наказанието „Лишаване от свобода” с „Пробация”.  Последното по тежест се нарежда до ефективното лишаване от свобода и съвсем не е леко за изтърпяване предвид продължителността на времетраенето му. Освен това същото при допуснати нарушения на постановените пробационни мерки може винаги да бъде заменено с лишаване от свобода.

             Налице е висока степен на обществена опасност на деянието, което е едно от най- разпространените напоследък престъпления, но не и  на дееца. Въпреки това обаче е налице смъртен резултат, макар и по непредпазливост при допуснати от него две нарушения на правилата за безопасно движение по пътищата. Горното налага с оглед целите на специалната и генералната превенция /чл.36 от НК/ наказателната отговорност спрямо подсъдимия да бъде реализирана при превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл.42а, ал.3 т.1 пробационните мерки са с продължителност от 6 месеца до 3 години/ за мерките по ал.2 т.1 и т.2 от НК/. Предвид гореизложеното съдът определи наказанието на подсъдимия в рамките на двете задължителни пробационни мерки, а именно: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” при периодичност два пъти седмично и „Задължителни срещи с пробационен служител” за срок от ЕДНА ГОДИНА.

Предвид гореизложеното и във вр. с чл.343г от НК, във вр. с чл. 37, ал.1 т.7 и чл. 49, ал.1 от НК, тъй като това наказание е предвидено за самото престъпление, съдът наложи допълнително и предвиденото в закона административното наказание „Лишаване от право да се управлява МПС”, за срок от 1 ГОДИНА И 6 МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила. Този размер съдът определи като взе предвид настъпилия смъртен резултат.

Този размер и вид наказание съдът счете, че отговаря в максимална степен на целите на наказанието по чл. 36 от НК и ще изиграе своята възпираща и превъзпитателна роля както спрямо осъденото лице, така и по отношение на останалите членове на обществото. Друг размер наказание би бил явно несправедлив и несъответстващ на целите на индивидуалната и генералната превенция.

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

 

Тъй като подсъдимият Д. е признат за виновен и му е наложено съответното наказание по НК, на основание чл.189, ал.3 от НПК  същият е осъден да заплати всички направени по делото разноски- общо в размер на сумата от 240 лв., представляваща направените  по делото разноски в досъдебната му фаза и при разглеждане на делото пред съда, както и направените от частния обвинител разноски за възнаграждение на повереника му по ДП и пред съда в размер на сумата от 150 лв.. 

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

СЪДИЯ: