Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 196                                   06.11.2013 г.                           град Стара Загора

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД         ПЪРВИ  НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На девети октомври                                         две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                             

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР РАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМЕНОВА

     ВАНЯ ТЕНЕВА

СЕКРЕТАР: И.Г.

ПРОКУРОР: ВАНЯ МЕРАНЗОВА

 

като разгледа докладваното от съдия РАЧЕВ

ВНОХД № 1137 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

 

С присъда № 248 от 14.11.2012 г., постановена по НОХД № 1940/2012 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, подсъдимият П.А.О. е признат за невиновен в това, че на 01.04.2012 г. в с. К., общ.Ст.Загора, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага е спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи, собственост на М.Д.М. с ЕГН ********** - два медни бакъра по 25.00 лв. на обща стойност 50.00 лв., за които предполагал, че са придобити от другиго – И.Г.Д. с ЕГН **********, чрез престъпление –кражба, като е оправдан изцяло по повдигнатото обвинение по чл. 215, ал. 1 предл. 3 от НК.

Горепосочената присъда е протестирана от районна прокуратура Стара Загора. В протеста е посочено, че първоинстанционната присъда е неправилна и постановена в противоречие със събрания доказателствен материал.

В съдебно заседание защитникът адв. Г. заявява, че протестът е неоснователен. Според защитата прокуратурата не е доказало по несъмнен начин, че подсъдимият е извършил престъплението, по което му е повдигнато обвинение. Моли присъдата да се потвърди като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият поддържа казаното от защитника му и в последната си дума моли да бъде оневинен.

Становището на Окръжна прокуратура – Стара Загора е, че протестът е основателен и следва да бъде уважен, а първоинстанционната присъда – отменена. Искането е да се постанови нова присъда, с която подсъдимият да се признае за виновен.

Окръжен съд – Стара Загора на основание чл. 314, ал.1 НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, в т.ч. и по наведените от страните основания и прие за установено следното:

С внесен от РП – Стара Загора обвинителен акт подсъдимият П.А.О. е предаден на съд за престъпление по чл. 215, ал. 1, предл. 3 от НК за това, че на 01.04.2012 година в село К., община Стара Загора, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, е спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи, собственост на М.Д.М. с ЕГН ********** – два медни бакъра по 25.00 лева всеки на обща стойност 50.00 лева, за които предполагал, че са придобити от другиго И.Г.Д. с ЕГН ********** чрез престъпление  - кражба.

В производството пред Районен съд – Стара Загора е установена следната фактическа обстановка, която напълно се споделя от настоящата инстанция:

         Подсъдимият О. и свидетелят Д. живеели в с. К., община Стара Загора и се познавали отпреди. На 01.04.2012 г. Д. извършил кражба от дома на свидетеля М.М.. Същият влязъл в двора и оттам взел два броя медни бакъри с общо тегло 3, 600 кг. След като ги смачкал и ги поставил в чувал, предал бакърите на О. с молбата той да ги даде в пункт за изкупуване на цветни метали. Като причина за тази услуга Д. изтъкнал проблемите, които майка му имала точно с този пункт за цветни метали, а на О. обяснил изрично, че вещите не са крадени, а с тях е платено на майка му за свършена работа. Подсъдимият се съгласил и предал бакърите в пункта на свидетелката К.К.. Тя му предала сумата от 18, 00 (осемнадесет) лева и съставила няколко документа за сделката – изплащателна сметка № 000836/01.04.2012 г., в която било отразено, че О. предава собствени отпадъци и която не била подписана от него. Между страните по сделката бил съставен и договор за покупко – продажба, като в него била инкорпорирана декларация за произход на отпадъците, като този договор е подписан от подсъдимия. След като получил сумата за предадените вещи, О. я предал изцяло на свидетеля Д..

         По делото са назначени две съдебно-оценъчни експертизи, като първата от тях оценява стойността на вещите като годни да бъдат използвани за сумата от 50.00 лева. Назначената от съда допълнителна експертиза е установила стойността на медните бакъри като отпадък в размер на 30, 60 лева.

         За да постанови присъдата си първата инстанция се е позовала на следните гласни и писмени доказателства: обяснения на подсъдимия П.О., показания на свидетелите И. Д., М.М. и К.К.; покупко - изплащателна сметка, договор за покупко – продажба, две съдебно – икономически експертизи.

Протестът е неоснователен.

Настоящата инстанция намира за правилни разсъжденията на районния съд по отношение на липсата на вина от страна на подсъдимия О.. От обективна страна е установено безспорно, че медните бакъри са били предмет на кражба от страна на свидетеля И. Д.. По делото във въззивна инстанция беше приложено като доказателство, сключено споразумение между Д. и районна прокуратура Стара Загора, одобрено от РС Стара Загора на 27.08.2012 г. по НОХД № 1806/2012 г. Също така безспорно е установено, както и самият подсъдим признава, че той е предал бакърите в пункт за изкупуване на метали, а така също и че е получил парична сума за тях.

По отношение на субективната страна на деянието подсъдимият казва, че не е знаел, нито е предполагал, че тези вещи са придобити чрез кражба. Обяснява, че на датата на инкриминираното деяние – 01.04.2012 г. той и свидетелят Д. решили да пият кафе. В самото кафене обаче О. отишъл сам, а Д. дошъл малко след това и носел чувал с два смачкани бакъра. След като бил помолен от св. Д. той да предаде медните бакъри, О. попитал изрично последния откъде се сдобил с тях. Обяснението на Д. било, че процесните бакъри са послужили като заплащане за свършена от майка му работа и тъй като тя имала “проблем в тази база” го моли за услуга – той да предаде вещите. В обясненията си подсъдимият казва още, че е разбрал за кражбата едва при воденето на досъдебното производство и е възстановил стойността на вещите като е предал сумата от 50 лева на разследващия орган по делото.

Както правилно е преценила и първата инстанция тези обяснения на подсъдимия кореспондират с показанията, дадени от свидетелите по делото. Извършителят на кражбата – св. Д. също казва в разпита си в хода на съдебното следствие, че не са били заедно с подсъдимия при отнемането на вещите. Така също дава показания и че от кафенето, в което твърди и самият подсъдим, че се е намирал към момента на кражбата, няма видимост към къщата на св. М.. Думите му относно произхода на медните бакъри също съвпадат с казаното от подсъдимия О.. Както правилно е отбелязала първата инстанция свидетелят е категоричен, че едва след като са го заловили за извършеното, той е признал на О., че бакърите са крадени. Така също логично не е отделено съществено внимание по отношение на несъответствия в разпитите на св. Д. и подсъдимия по отношение на несъществени за деянието факти.

Свидетелят М., от чийто имот са отнети процесните бакъри също твърди, че от кафенето, в което се е намирал подсъдимият, не се вижда къщата му. Потвърждава думите на О., че е получил от разследващия полицай сумата от 50 лева, с които му е възстановена стойността на вещите. Твърди, че медните бакъри са били здрави и използваеми, но според показанията на Д. и О. те са били смачкани. Тези показания не са противоречиви, доколкото самият извършител на кражбата, който е и свидетел по настоящото дело на основание чл. 118, ал. 1 т. 1 от НПК, твърди, че е повредил вещите, след като ги е отнел. Тези твърдения звучат логично, доколкото те са били предмет на кражба и с цел по –лесното им пренасяне и укриване Д. е смачкал бакърите.

Свидетелката К., която в деня на извършване на деянието е приела вещите като медни отпадъци, не дава показания, които да са от съществено значение по отношение на обвинението за вещно укривателство. В този смисъл настоящата инстанция не споделя възраженията на прокурора в съдебно заседание по настоящото производство, че подсъдимият е излъгал пред свидетелката откъде има вещите именно защото е знаел, че са предмет на кражба. От думите на св. К. в показанията й пред районния съд не може да се установи категорично дали е попитала подсъдимия П.О. откъде се е сдобил с медните бакъри, както и за неговия отговор. Самата тя казва: “Не зная какво точно ми е казал откъде са вещите. Едва ли съм питала подробно.” При следващия разпит пред съда също се разколебава дали въобще е задала такъв въпрос и какво е отговорено. Съставила е покупко – изплащателна сметка и стандартен договор, като само договорът е подписан от подсъдимия, но той не оспорва, че е предал вещите в пункта със съзнанието обаче, че не са предмет на престъпление. 

По отношение на преценката на двете съдебни експертизи и стойността на вещите първата инстанция правилно е преценила, че те следва да се оценяват като меден отпадък и са на стойност под посочената в обвинителния акт, а именно 30, 60 лева.

По отношение на субективната страна на деянието, а именно наличието на умисъл и специалната цел, първата инстанция правилно е установила след съвкупна преценка на доказателствата, че вина не се доказва. Вярно е посочено от районния съд, че деянието по чл. 215, ал. 1 от 1 от НК е криминализирано само в случаите, когато се докаже, че деецът е формирал категорично знание или предположение с оглед обстоятелствата по делото, че отчуждаваните вещи са придобити чрез престъпление. По делото не се доказа, както е описано в обвинителния акт, че подсъдимият е видял как Д. влиза в двора на пострадалия и излиза с два медни бакъра, откъдето е изведено и заключението за наличие на предположение у подсъдимия. От свидетелските показания на К.К. също не се доказва с поведението си подсъдимият да е показал, че знае медните бакъри да са придобити по престъпен начин. От значение в случая е и естеството на вещите, както и стойността и вида им. Подсъдимият е предал два броя смачкани медни бакъра, които са били оценени на 18 лева в пункта и за които е получил уверението на Д., че с тях е платено в натура на майка му. С оглед липсата на доказана вина по отношение на подсъдимия не би могло да се коментира наличието на користна цел, доколкото същата представлява в случаите на вещно укривателство едно преследвано от извършителя “възнаграждение” за укриването или спомагането за отчуждаване на тези вещи. След като у подсъдимия не е имало формирана представа, че тези предмети са придобити в резултат на престъпление, няма как с получаването на парична сума за тях той да е целял именно такова възнаграждение. Следва да се отбележи, че за съставомерността на деянието няма значение дали тази цел е реализирана, нито дори дали е в полза на дееца или на друго лице, каквито аргументи ирелевантно е изложила първата инстанция.

 

Предвид гореизложено и след като не установи основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, Окръжен съд – Стара Загора намира, че същата на основание чл. 338 НПК следва да бъде потвърдена като правилна.

Водим от горното, Окръжен съд – Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 248 от 14.11.2012 г., постановена по НОХД № 1940/2012 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                ЧЛЕНОВЕ: 1

 

2.