Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 214                                      29.11.2013 г.                         град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд                                                              ІІ Наказателен състав

На 09.10.                                                                     Година 2013

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                   КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

Секретар  Р.Р.     

Прокурор ХРИСТО МИШОВ      

като разгледа докладваното от съдия ИВА СТЕФАНОВА

ВНОХ дело номер 1203 по описа за 2013 година,

за да се произнесе, намери за установено следното:

 

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 89 от 09.05.2013 г., постановена по н.о.х.д. № 2040/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд, подсъдимият И.М.Г. е признат за виновен в това, че на 17.02.2012 г., в гр. Стара Загора, е причинил на С.Ж.Д. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите на лявата предмишница, което е довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник, поради което и на основание чл.129, ал.2, във връзка с ал.1, във връзка с чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода.

На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на така наложеното на подсъдимия Г. наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда подсъдимият И.М.Г. е осъден да заплати на С.Ж.Д. сумата в размер на 7000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието – 17.02.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, като гражданският иск в останалата му част до размера на 10 000 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият И.М.Г., който я е обжалвал в законния срок. Според жалбоподателя Г., присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, като обвинението не е доказано по несъмнен начин. Моли въззивния съд да я отмени, като го оправдае по повдигнатото обвинение. Подробни съображения за това развива в пледоарията си защитникът му адв. Т.В..

                                                       - 2 -

Въззиваемият С.Ж.Д. счита, че присъдата е правилна и законосъобразна и моли съда да я потвърди. Подробни съображения за това развива в пледоарията си повереникът му адв. П.П..

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема становище, че обжалваната присъда е законосъобразна и правилна и като такава следва да бъде потвърдена.

Пред въззивния съд не бяха направени искания за повторен разпит на подсъдимия, свидетелите и експерта.

Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбите оплаквания, събраните доказателства по н.о.х.д. № 2040/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд, изразените становища на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

Жалбата на И.М.Г. е неоснователна.

Първоинстанционният съд при разглеждане на делото и постановяване на присъдата е приложил правилно закона за извършеното престъпление, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на делото, и фактическите положения, приети за установени, се подкрепят от доказателствата по делото.

Жалбоподателят Г. твърди, че не е нанесъл на пострадалия Д. описаната по-горе средна телесна повреда и че няма никакви доказателства по делото в тази насока. Счита, че районният съд превратно е тълкувал събраните по делото доказателства, които са противоречиви и от които не може да се направи обоснован извод за неговата вина. Моли съда да отмени осъдителната присъда и да го оправдае.

С оглед събраните по д.п. № 156/2012 г. по описа на 02 РУП – Стара Загора и в хода на съдебното следствие по н.о.х.д. № 2040/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд доказателства, първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел за доказано, че жалбоподателят Г.  е извършил престъплението по чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 от НК

Районният съд подробно и задълбочено е обсъдил твърдението на жалбоподателя Г., че не е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, че самият той е получил множество телесни повреди и че ръката на пострадалия Д. е счупена в резултат на падането му на земята /пострадалият е бил пиян и е използвал наркотици, според Г./.

Обосновано и правилно първоинстанционният съд е приел горните твърдения като защитна позиция на подсъдимия Г., тъй като те се опровергават от събраните в хода на наказателното производство гласни и писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност.

Районният съд е направил подробен и задълбочен анализ на посочените по-горе доказателства, като е изложил защо и на кои свидетелски показания дава вяра, като изчерпателно е обсъдил гледната точка на всяка една от страните.

Старозагорски окръжен съд                          - 3 -                      в.н.о.х.д. № 1203/2013 г.

 

Въз основа на всестранното и прецизно обсъждане на доказателствената маса, районният съд е приел за установена фактическата обстановка по делото. Въззивният съд изцяло споделя както нея, така и изложените от първата инстанция логически и правни изводи за инкриминираното деяние.

А именно, че на 16.02.2012 г., около 20 ч., подсъдимият И.М.Г. отишъл на гости в дома на братовчед си /свидетелят М.С.Е./. Там двамата консумирали алкохол. Около 22 ч. им се обадил свидетелят Х.Т.Т. и предложил да отидат на заведение.

След това подсъдимият Г. и свидетелите Т. и Е. отишли в заведението „Чановете”, намиращо се в близост до денонощен магазин „Аскент” в гр. Стара Загора. С тях били и свидетелките П.Ж.П.а и Т.Д.Д.. Всички те седнали на маса при свои познати – свидетелите П.И.П. и Данчо Тихомиров С..

В същото заведение, но на съседна маса, били свидетелите С.Ж.Д., Н.Н.К., Д.К.К. и Л.В.Т..

И двете компании си поръчали храна и алкохолни напитки.

Около 24 ч., по повод съборено и счупено стъклено изделие от масата на свидетелите Д., К., К. и Т., отломки от което стигнали до масата на подсъдимия, Г. отишъл на масата на Д. и приятелите му да иска обяснение за държанието им. Това се повторило няколко пъти, като било съпроводено с размяна на реплики между подсъдимия Г., от една страна, и свидетелите Д., К., К. и Т., от друга страна.

Вследствие на това отношенията между двете компании се изострили.

Около 1 ч. на 17.02.2012 г. свидетелите П. и Т. си тръгнали, а малко след това компанията на подсъдимия Г. също напуснала заведението.

Подсъдимият Г. и свидетелите Е., Д., П. и С. се отправили към междублоковото пространство към ул. „****”, под магазин „Аскент”, където имало спрели таксиметрови автомобили.

Мястото било добре осветено.

След малко от заведението излезли и свидетелите Д., К., К.и Т.. Между двете компании отново възникнали пререкания.

Тези пререкания прераснали в сбиване. По време на боя между двете групи подсъдимият Г. замахнал да нанесе удар на свидетеля Д. с тръбовиден твърд метален предмет /тип палка/. За да се предпази, Д. вдигнал лявата си ръка пред главата и нанесеният от подсъдимия удар попаднал в областта на предмишницата на пострадалия. Д. изпитал силна болка – започнал да вика и изревал силно, че му е счупена ръката, след което паднал на колене на земята.

През това време подсъдимият Г. хвърлил предмета, с който нанесъл удара върху Д. под паркиран наблизо автомобил, и побягнал надолу /на юг/ заедно със свидетеля Е..

                                                        - 4 -

В близост до закусвалня „Тракия” на бул. „****” свидетелят Е. хванал такси и се прибрал вкъщи.

А подсъдимият Г. бил настигнат от свидетеля Т., който го съборил на земята. Дошли и свидетелите К. и К.. Тримата приятели нанесли няколко удара на Г., след което избягали.

Тъй като Д. продължавал да крещи от болка, ръката му била в кръв и се виждали счупени кости, пробили мускули и кожа, свидетелите К., К.  и  Т.качили пострадалия в автомобила на К. и го откарали до ЦСМП – Стара Загора, където Д. бил приет за болнично лечение и опериран поради фрактура на лява предмишница.

На мястото на инцидента по подаден сигнал за сбиване бил изпратен патрулен автомобил със свидетелите Е. Г. Т., Г.С. М., И. Д. Г. /служители на 02 РУП – Стара Загора/.

Полицейските служители заедно с подсъдимия Г. също отишли в ЦСМП, където заварили Д., К., К. и Т..

Свидетелките П. и Д. също отишли с такси до ЦСМП – Стара Загора, за да видят какво е състоянието на Д., за когото се притеснили.

За изясняване на случая след това подсъдимият Г. *** и задържан за 24 часа, а свидетелите К., Т и К били настанени в заведение за отрезвяване.

Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 100/10.03.2012 г. /л.51 – л.52 от д.п. № 156/2012 г. по описа на 02 РУП – Стара Загора/, свидетелят С.Ж.Д. на 17.02.2012 г. е получил счупване на костите на лявата предмишница. Описаното травматично увреждане е от действието на твърди, тъпи предмети и отговаря да е получено по време и начин, посочени в показанията на пострадалия – нанасяне на удар със сгъваема метална палка в областта на лявата предмишница. Счупването на костите на лявата предмишница е причинило трайно затруднение в движенията на левия горен крайник на Д.. При правилно протичане на оздравителния процес до пълното възстановяване на движенията на левия горен крайник ще е необходим срок от около 5-6 месеца.

При разпита си в съдебното заседание на 22.11.2012 г. експертът д-р С е категоричен, че това счупване на предмишницата на свидетеля Д. е т.нар. „защитно нараняване” и е характерно при нанасяне на удар с твърд тъп предмет и високо вдигната над или около главата  ръка, с която пострадалият се предпазва от удрящия предмет. Такова счупване на предмишницата на пострадалия Д. не може да се получи при падане върху терена от собствен ръст, тъй като тогава се получава счупване на типично място /на израстъка на лъчевата кост/ и е само на едната кост. А в настоящия случай става дума за открито счупване с разместване на двете кости на предмишницата, което е наложило оперативна интервенция и поставяне на метални плаки. Според д-р С, показанията на пострадалия Д. за начина на получаване на травмата му изцяло съвпада с механизма на получаване на този вид счупване на костите на предмишницата.

Старозагорски окръжен съд                          - 5 -                      в.н.о.х.д. № 1203/2013 г.

 

Районният съд обстойно е обсъдил всички гласни доказателства – обясненията на подсъдимия Г. и всички свидетелски показания, като ги е съпоставил с обективните находки по делото и събраните писмени доказателства.

Възражението на жалбоподателя Г., че районният съд превратно е тълкувал събраните по делото доказателства, които са противоречиви и от които не може да се направи обоснован извод за неговата вина, е неоснователно и въззивният съд не може да го възприеме.

Безспорно по делото е това, че на 17.02.2012 г. подсъдимият Г. е бил с бяла шапка, което се потвърждава и от самия подсъдим. Безспорно е и обстоятелството, че докато били в заведението „Чановете”, между подсъдимия Г. и компанията на пострадалия Д. имало пререкания. Не се спори и за това, че след като излезли от заведението „Чановете” компаниите на подсъдимия Г. и на пострадалия Д. се сбили.

Свидетелят Д. разказва, че с периферното си зрение видял как подсъдимият Г., с бялата шапка, се засилва да го удари и замахва към главата му. Д. инстинктивно си вдигнал ръката, където попаднал ударът с палка, нанесен му от Г. /„… иначе с палката щеше да ме удари в главата…”/. Свидетелят Д. изкрещял от болка и чул „как палката се удари в една кола”.

Свидетелите Т, К и К чули виковете на Д., че му е счупена ръката, а К и К чули и как нещо метално издрънчало на земята.

Свидетелите Д и К твърдят, съответно, че подсъдимият Г. биел свидетеля Д. и че след като пострадалият изкрещял, че му е счупена ръката, подсъдимият бил съвсем близко до него.

А свидетелят К. заявява, че се обърнал, след като чул как Д. изревал от болка, но получил удар от подсъдимия Г. по брадата.

Свидетелите Т. и П. са си тръгнали преди инцидента, а свидетелят Е. /втори братовчед на подсъдимия/ твърди, че не е видял Г. да нанася удари на Д..

Полицейските служители – свидетелите Т.М.Г., дават сведения за състоянието на подсъдимия Г., намерен от тях на мястото на сбиването. Показателно за участниците в него е това, че Д. останал в болницата за операция, Г. *** и задържан там за срок от 24 часа, а К., Т. и К. били настанени в заведение за отрезвяване.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя Г., че районният съд не е коментирал противоречията между свидетелските показания, както и показанията на свидетеля С..

Районният съд логично и последователно е изложил своите разсъждения, базирайки се на събраните по делото доказателства, като е обсъдил всички противоречия между тях. Направените фактически и правни изводи са подробно мотивирани и подкрепени от обсъдените доказателства, а не са плод на превратно тълкуване на последните, каквото възражение прави защитата.

                                                     - 6 -

Показанията на свидетеля С. също са подробно обсъдени от районния съд, който е изложил защо и доколко ги кредитира, въз основа на преценката им в съответствие с останалите доказателства по делото и с оглед принципите на вътрешното убеждение и непосредствеността.

Относно разказаното от свидетеля С. за това, че на масата на компанията на свидетеля Д. имало и наркотици, това изявление остава изолирано и неподкрепено от нито едно друго доказателство по делото.

Въззивният съд изцяло възприема коментара на районния съд относно медицинските документи за състоянието на свидетеля Д. и относно показанията на свидетеля д-р **** /лекуващ лекар на пострадалия/.

Безспорни по делото са обстоятелствата, че над свидетеля Д. на 17.02.2012 г. е извършен побой и че той е паднал на колене на земята. Но тезата на жалбоподателя Г., че Д. е получил открито счупване на двете кости на лявата предмишнца в резултат от падане на земята от собствен ръст не се подкрепя от нито едно от събраните доказателства по делото.

Както беше изложено по-горе, заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни № 100/10.03.2012 г. и изразеното становище на експерта д-р С. са категорични и еднозначни. А именно, че счупването на предмишницата на свидетеля Д. е т.нар. „защитно нараняване” и е характерно при нанасяне на удар с твърд тъп предмет и високо вдигната над или около главата  ръка, с която пострадалият се предпазва от удрящия предмет. Такова счупване на предмишницата на пострадалия Д. не може да се получи при падане върху терена от собствен ръст, тъй като тогава се получава счупване на типично място /на израстъка на лъчевата кост/ и е само на едната кост. А в настоящия случай става дума за открито счупване с разместване на двете кости на предмишницата, което е наложило оперативна интервенция и поставяне на метални плаки. Механизмът на получаване на този вид счупване на костите на предмишницата изцяло съвпада с показанията на пострадалия Д. за начина на получаване на травмата му, според д-р С.

За това,  че самият жалбоподател Г. също е получил множество телесни повреди, не се спори по делото – в тази връзка са събрани писмени и гласни доказателства. Но това обстоятелство е предмет на друго наказателно производство и предвид установената фактическа обстановка, е настъпило след като Г. е счупил ръката на Д..

От всичко изложено, което детайлно е обсъдил в мотивите си, районният съд е направил правилния и обоснован извод, че подсъдимият Г. ***, е причинил на пострадалия Д. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите на лявата предмишница, довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник. Налице са всички съставомерни признаци на деянието по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

Поради това въззивният съд счита за неоснователно твърдението на жалбоподателя Г., че районният съд е следвало да го оправдае.

Старозагорски окръжен съд                          - 7 -                      в.н.о.х.д. № 1203/2013 г.

 

Първоинстанционният съд подробно и задълбочено е обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства относно деянието по чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 от НК на подсъдимия Г. – отчел е чистото му съдебно минало, младата му възраст и семейното му положение /има малолетно дете, за което трябва да се грижи/, липсата на критичност към извършеното. Всичко това е дало основание на първата инстанция обосновано и правилно да приеме, че определянето на размера на наказанието на подсъдимия Г. следва да стане при наличие на превес на смекчаващите вината обстоятелства, като районният съд е преценил, че най-справедливо е размерът на наказанието на подсъдимия Г. да е една година лишаване от свобода /за престъпление по чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 от НК наказанието до шест години лишаване от свобода/.

Настоящият съдебен състав напълно споделя горната преценка по чл.54 от НК на районния съд и счита, че наложеното наказание на жалбоподателя Г. е справедливо, законосъобразно и правилно.

Тъй като подсъдимият Г. е неосъждан /реабилитиран/, законосъобразно и правилно районният съд е отложил изпълнението на горното наказание на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.

Съдът счита, че с това наказание ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК, по отношение на подсъдимия  Г. и че не се налага това наказание да бъде намалено, тъй като същото е справедливо, законосъобразно и правилно.

По отношение на гражданския иск срещу подсъдимия  Г. – за причинените на гражданския ищец Д. с деянието неимуществени вреди, въззивният съд счита, че същият е основателен и доказан до уважения размер, а именно – 7 000 лв.

Определеното по този начин обезщетение за пострадалия Д. е съобразено с претърпените от последния неимуществени вреди от нанесената средна телесна повреда – счупване на костите на лявата предмишница, което е довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник. По повод на това счупване пострадалит Д. е претърпял няколко оперативни интервенции /за което са представени съответните епикризи/, преживял е дълъг оздравителен процес /около пет-шест месеца/ и все още не се е възстановил напълно.

С оглед изложеното в мотивите на обжалваната присъда относно конкретните обстоятелства, при които е извършено престъплението по чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, и представените пред първата инстанция доказателства за физическото състояние на Д., за болките и страданията, които е преживял по време на деянието и през възстановителния период, няколкократните оперативни намеси и жестокостта на нанесения му побой, въззивният съд приема, че размерът, до който е уважен гражданският иск – 7 000 лв., е съобразен с чл.52 от ЗЗД.

Относно нанесената на пострадалия Д. травма, авторството и правната квалификация на деянието по чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, въззивният съд разви съображения по-горе.

                                                       - 8 -

А що се отнася до претърпените от гражданския ищец Д. болки и страдания, освен с неговите показания, районният съд се е съобразил и с показанията на баща му /свидетелят Жако Стефанов Д./ и с експертното мнение на д-р Стаматов за протичането на възстановителния процес и как са били отстранени последиците от телесната повреда, с оглед спецификата на получената от пострадалия травма.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не констатира основания за отмяна или изменение на присъдата.

Поради гореизложените съображения съдът счита, че жалбата на И.М.Г. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а постановената присъда следва да бъде потвърдена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, съдът

Р      Е      Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 89 от 09.05.2013 г., постановена по н.о.х.д. № 2040/2012 г. по описа на Старозагорския районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                  2.