Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер213                         28.11.2013 г.               град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд                                                   Наказателен състав

На  02 октомври                                                            Година 2013

В открито заседание, в следния състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

 

                                           ЧЛЕНОВЕ:1. НИКОЛАЙ УРУКОВ                                                                                                                                2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

 

Секретар М.Д.

Прокурор ХРИСТО МИШОВ

като разгледа докладваното от  съдия  ХРИСТАКИЕВА

внох дело №1206 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

        Въззивното производство е образувано по жалба, подадена   от  адв.Т.А., в качеството на защитник на подсъдимия И.М.И., като в подадената жалба и допълнение към същата се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на постановената присъда.  Искането, което се прави с жалбата, е за отмяна на постановената присъда и постановяване на оправдателна такава, като бъде отхвърлен гражданския иск изцяло.

         В срока по чл.319 НПК е постъпила жалба от  подсъдимия А.Т.Д., като в същата се излагат съображения за незаконосъобразност  и необоснованост на постановената присъда.  Искането, което се прави с жалбата, е за отмяна на постановената присъда и постановяване на оправдателна такава, като бъде отхвърлен гражданския иск изцяло.

        В съдебно заседание  защитникът на жалбоподателя И.М.И. - адв. Т.А., поддържа въззивната жалба и изложените аргументи в нея.

        Служебният защитник на подсъдимия А.Т.Д. – адв.К. поддържа жалбата и моли въззивният съд да уважи жалбата и направените искания със същата.

Въззиваемата гражданска ищца и частен обвинител Р.И. в съдебно заседание изразява становище, че подсъдимите са извършителите на деянието, за което съдът ги е осъдил и взема становище, че присъдата следва да бъде потвърдена.

Представителят на обвинението, в хода на  съдебните прения,  изразява становище, че жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, а постановената присъда на  Радневски районен съд  - потвърдена.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени във въззивната жалба, становищата на страните, изразени в съдебно заседание, събраните доказателства по нохд №264/2012 г. на Радневски  районен съд, намери за установено следното:

        С Присъда №171/24.04.2013 г., постановена по нохд №264/2012 г. по описа на Радневски районен съд подсъдимият А.Т.Д.,  ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 23.05.2012 г. в с. Сърнево, Общ. Раднево, като извършител в съучастие с И.М.И., като извършител се съвъкупил с лице от женски пол - Р.Т.И. ***, като я принудил за това със сила, престъпление - изнасилване от две или повече лица, за което и на основание чл. 152 ал.3 т.1, вр. чл.152 ал.1 т.2 от НК и чл.54 от НК е осъден на пет години „лишаване от свобода”, което наказание да изтърпи при първоначален „общ" режим в открит тип затворническо общежитие.

        На основание чл.59 ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е задържан по мярка за неотклонение „Задържане под стража", считано от 23.05.2012 г.

        С постановената присъда  на Радневски районен съд подсъдимият И.М.И., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 23.05.2012 г. в с.Сърнево, Общ.Раднево, като извършител, в съучастие с А.Т.Д., като извършител се съвъкупил с лице от женски пол - Р.Т.И. ***, като я принудил за това със сила, престъпление - изнасилване от две или повече лица, за което и на основание чл.152 ал.3 т.1 вр. чл.152 ал.1 т.2 от НК и чл.54 от НК е осъден на пет години „лишаване от свобода”, което наказание да изтърпи при първоначален „общ" режим в открит тип затворническо общежитие.

        На основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е задържан по мярка за неотклонение „Задържане под стража", считано от 23.05.2012 г.

        Подсъдимите А.Т.Д. и И.М.И. са осъдени да заплатят на пострадалата Р.Т.И., ЕГН **********, сумата от 10 000 лв./десет хиляди лева/, представляваща размера на причинените й неимуществени вреди в резултат на извършеното от тях престъпление с правно основание чл.152 ал. 3, т. 1  вр. чл.152 ал. 1 т.2 от НК, ведно със законната лихва, считано от 23.05.2012 г., както и сумата от 500 лв., представляваща размера на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, като е отхвърлен иска в останалата му част като неосноватален и недоказан до размера на 20 000 лв./двадесет хиляди лева/.

        С присъдата на Радневски районен съд е постановено  веществените доказателства по делото, след минаване нуждата от тях, да се върнат на собствениците им.

        С постановената присъда  подсъдимите А.Т.Д. и И.М.И. са осъдени да заплатят в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР - Ст.Загора направените разноски по досъдебното производство в размер на 712,21 лв.,  в полза на държавата по сметка на ВСС сумата в размер на 400 лв., представляваща размера на държавната такса върху уважената част на гражданския иск, както и по сметка на Радневски районен съд 380 лв. - разноски по делото за вещи лица и 5/пет/ лева за издаване на изпълнителен лист.

        Настоящият състав, в изпълнение разпоредбата на чл.314 ал.1 от НПК, извърши цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и намери, че атакуваната  присъда е постановена при спазване на материалния и процесуалния закон, поради което не са налице основания за изменение или отмяна на същата.

        Първоинстанционният съд, в хода на проведеното съдебно следствие, е събрал всички доказателства, необходими за обективно, всестранно и пълно разкриване на обстоятелствата по делото. Въз основа на анализа им е приел за установена фактическа обстановка, която се споделя изцяло от настоящата инстанция, с оглед на което не счита за необходимо да преповтаря същата.        

        Съдът е обсъдил обясненията на подсъдимия И., който твърди, че не е участвал в извършване на престъпното деяние, заедно с подсъдимия Д., като правилно е приел, че те са израз на защитна теза. Отчетени са противоречията между обясненията на подсъдимия И. от една страна и показанията на свидетелката Колева относно конкретни обстоятелства. От друга страна са обсъдени и противоречията между показанията на св. Колева от една страна и от друга обясненията на подс. Д., показанията на гр. ищца Р.И.. След задълбочен анализ на всички гласни доказателствени средства, които установяват противоречиви обстоятелства, първостепенният съд е изложил мотивите си кои от тях приема за установени и въз основа на какви доказателства.      

        Така например, твърдението на св. Колева, че подс. И.И. се опитал да спре А.Д. докато се съвъкупявал с Р.И. правилно не е възприето като достоверно, с оглед на това, че не е подкрепено от нито едно друго доказателство, още повече че дори подс. Д. го отрича при очната ставка.

        Радневски районен съд е обсъдил внимателно и показанията на пострадалата свидетелка Р.И., граждански ищец и частен обвинител по делото, като ги е кредитирал с доверието си, поради това че са детайлни, последователни и вътрешно логични. Твърденията на пострадалата И. относно начина на извършване на деянието от всеки един от подсъдимите се потвърждават от заключението на съдебномедицинска експертиза №159/2012 г., установяваща разкъсванията по половия орган  и  тялото на същата. От друга страна съдът е отчел заключението на психологопсихиатричната експертиза, съгласно което И. с оглед леката степен на умствена изостаналост, от която страда, не би могла да проектира своите усещания върху подсъдимия И. и да го набеди в извършването на престъпление. Същевременно нивото на интелектуалния й дефицит не я лишава от психическата годност да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, т.е. тя е способна да възприема фактите, които имат значение за делото и да има достоверни обяснения за тях. От друга страна именно леката умствена изостаналост я е направила толкова доверчива и е улеснила извършването на престъплението спрямо нея..

        Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено обстоятелството, че подс. И. е участвал в извършване престъпното деяние, заедно с подс. Д., с оглед на това, че  е установено наличието на зелено оцветяване от трева в областта на коленете по анцуга му, с който е бил облечен през процесната вечер и който е приложен като веществено доказателство по делото. Този извод по същността си е правилен и се споделя от настоящата инстанция с оглед на това, че по делото няма нито едно доказателство, което да обясни наличието на петна от трева  по анцуга на подс. И., в областта на коленете. 

        Наличието на кръв по боксерите на подсъдимия И., която съгласно уточнението на експерта в съдебната зала е възможно да е единствено и само на пострадалата Р.И., както и белезите от трева по коленете на анцуговото долнище, ведно с останалите събрани в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, налагат извода относно участието на подс. И. в извършеното престъпление.

        Другото основно доказателствено средство, обсъдено от радневски районен съд, са обясненията на подсъдимия Д., дадени в хода на досъдебното производство пред съдия и присъединени към доказателствата по делото по реда на чл.279 ал.1 т.З от НПК, от които се установяват съществените факти в процеса. В тези обяснения той установява както своите, така и на И. действия, а именно как сломяват съпротивата на пострадалата и как извършват съвъкуплението. Тези обяснения напълно кореспондират с целият доказателствен материал по делото - както с показанията на всички свидетели(с изкл. на св.Колева) така и с всички експертизи по делото.

        Причинените травматични увреждания на пострадалата, състоянието й непосредствено след инцидента, вкл. необходимостта от оказване на медицинска помощ, правилно са приети от първоинстанционния съд като белег, че двамата извършители са действали противно на волята й.           

        При приетата за установена фактическа обстановка съдът е квалифицирал деянието на всеки един от подсъдимите като такова по чл.152, ал.З, т.1, вр. с чл. 152, ал.1, т.2 от НК. При определяне правната квалификация на деянията на подсъдимите не е допуснато нарушение на материалния закон по следните съображения:

        От обективна страна е установено, че двамата подсъдими на инкриминираните дата и място са осъществили съвкупление с пострадалата против волята й, като последователно са прониквали във влагалището на св. И.. По този начин всеки от тях е осъществил първия елемент от изпълнителното деяние на двуактното престъпление - изнасилване.

        За сломяване съпротивата на пострадалата всеки един от двамата подсъдими е използвал  физическа сила, изразяваща се в отмъкването й извън сладкарницата против волята й, в нанасянето на множество удари в областта на лицето, както и причиняване на разкъсвания на гениталиите й. Тези действия обективно са били  насочени към ограничаване съпротивата на пострадалата, като чрез тях подсъдимите са въздействали върху волята й да се противопостави на посегателството. Възползвайки се от породения страх, всеки от подсъдимите е употребил физическа сила спрямо пострадалата, за да проникне с мъжкия си полов член във влагалището й. С оглед на това е налице довършено престъпление, в което двамата подсъдими са участвали като съизвършители. Тази особена форма на съучастие, изразяваща се в извършването на съвкупление от две лица от мъжки пол с една и съща жена, е обективен елемент от квалифицирания състав на чл. 152, ал.З, т.1 НК, която изключва приложението на обикновеното съучастие по смисъла на чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК. Престъплението е извършено от всеки един от подсъдимите виновно, при форма на вина – пряк умисъл.

        При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд е взел предвид принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК.

        По отношение на подс. Д. като смекчаващи отговорността обстоятелства са отчетени изразеното от същия критично отношение към извършеното, самопризнанията му, чистото съдебно минало. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът е отчел обществената опасност на конкретното деяние предвид вида и характера на употребената за извършването му принуда - сила,включваща и множество удари в лицето и устата, т.е. действия, достатъчни да възбудят страх у пострадалата, освен за телесната и половата й неприкосновеност, но и за живота й.

        Съпоставяйки всички тези обстоятелства съдът е определил на практика наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно "лишаване от свобода" за срок от пет години.

        По отношение на подс. И. като смекчаващи отговорността обстоятелства са отчетени чистото му съдебно минало и по-малкото участие в извършеното престъпление. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът е отчел обществената опасност на конкретното деяние предвид вида и характера на употребената за извършването му принуда - сила,включваща и множество удари в лицето и устата, т.е. действия, достатъчни да възбудят страх у пострадалата, освен за телесната и половата й неприкосновеност, но и за живота й.

        Съпоставяйки всички тези обстоятелства съдът е определил на практика на подс. И. наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно "лишаване от свобода" за срок от пет години.

        Така определените  наказания следва да бъдат изтърпяни от подсъдимите в затворническо  общежитие от открит тип при първоначален "общ" режим съобразно чл.59, ал.1 и чл.61, т.3 от ЗИНЗС.

        На основание чл. 59, ал.1, т.1 от НК съдът е приспаднал при изпълнение на наложеното с настоящата присъда наказание на подсъдимите времето, през което те са били задържани по настоящото наказателно производство, считано от 23.05.2012 г.

        Определените наказанията на подсъдимите съответстват на тежестта на извършеното от тях престъпление и не са налице основания за намаляването им.

        При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от пострадалата, причинени й в резултат на извършеното от двамата подсъдими престъпление, първоинстанционният съд е отчел особеното състояние на пострадалата към момента на извършването на деянието-бременна в осми лунарен месец, настъпилите промени в психическото здраве и емоционалния й статус вследствие извършеното, нанесените травматични увреждания по лицето и половия й орган. Съобразявайки се с критериите за справедливост, визирани в чл.52 от ЗЗД, съдът е намерил че гражданският е основателен и доказан до размера на сумата от 10 000 лева, поради което и го е уважил до този размер, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането /23.05.2012 г./ до окончателното изплащане на сумата, респективно - отхвърлил същия в останалата му част над уважения размер от 10000 лева до претендирания размер от 20 000 лева, като недоказан в тази му част. Настоящият състав счита, че  с този размер ще се компенсират пълноценно и справедливо претърпените от пострадалата неимуществени вреди.

Поради гореизложените съображения проверяваната присъда е законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.

Водим от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК, съдът

 

 

                                  Р    Е     Ш      И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  Присъда №171/24.04.2013 г., постановена по нохд №264/2012 г. по описа на Радневски районен съд.

       

РЕШЕНИЕТО  не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.  

                  

             2.