Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

     № 201                                              08.11.2013г.                      гр. СТАРА ЗАГОРА

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                 ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

 На втори октомври                                                                                             година 2013

 в публичното заседание в следния състав:                                    

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:   ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                                      ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                                                             

секретар Даниела Хопчева

зам.окръжен прокурор Дичо Атанасов

като разгледа докладваното от съдията - докладчик  СП. ДРАГОТИНОВА

ВНОХД № 1210 по описа за 2013 година.

 

Производството е на основание чл.313 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивна жалба от частния обвинител и граждански ищец Г.Ж.П. против постановената присъда № 106 от 10.06.2013г. по НОХД № 579 /2013г. по описа на Казанлъшкия районен съд,  само в наказателната и част, с която подсъдимата Л.С.Н. е призната за виновна и осъдена по предявеното и обвинение по чл.211, пр.1-во  във вр. с чл.210, ал.1, т.3, пр.2-ро, във вр. с чл.209, ал.1, във вр.с чл.54, и във вр. с чл.58а от НК, във вр. с чл.373, ал.2 от НПК, като я е осъдил на две години “Лишаване от свобода”, а на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от четири години, Подсъдимата е призната за виновна  затова, че на 17.08.2009г. в гр. Казанлък с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила у пострадалия Г.Ж.П. и баща му Ж.П.М. заблуждение, че ще продаде собствения им недвижим имот, находящ се в гр.К., ул.”Д-р Б.№ 5, за сумата от 140 000лв., като измамата е в особено големи размери и е извършена от пълномощник, в кръга на неговото пълномощие – на основание пълномощно от 17.08.2009г., заверено от М.П. като нотариус, с район на действие КРС, вписан под № 445 в Нотариалната камара – гр.София  с упълномощители Г.Ж.П. и Ж.П.М.. С присъдата КРС е уважил изцяло предявения граждански иск като е осъдил подсъдимата Л. Стоянов Н. да заплати на жалбоподателя Г.Ж.П. сумата 37 160 лв., представляваща обезщетение за причинените му от деянието, предмет на наказателното производство, имуществени вреди.

В жалбата са направени единствено оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание като се прави довод за прекалена либералност от страна на съда с оглед тежестта на настъпилите вредни последици- лишаването му от бащиния му имот след отчуждаването му и смъртта на баща му, който скоропостижно починал в резултат на загубата на жилището, а той се бил поболял. Счита, че с оглед принципа на справедливост и целите на наказанието съдът е трябвало да определи ефективно изтърпяване на наложеното наказание на подсъдимата Л.Н., което само можело да я поправи и превъзпита. Всъщност направеното искане е за изменение на присъдата в частта и досежно изтърпяването на наложеното наказание.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Стара Загора счита, че постановената присъда е правилна и законосъобразна, поради което счита че същата следва да бъде потвърдена, а жалбата оставена без уважение.

          Служебният защитник на подсъдимата Л.С.Н. – адв.Д. намира, че присъдата на КРС е правилна и законосъобразна поради което счита, че следва да бъде изцяло потвърдена, а въззивната жалба отхвърлена като неоснователна.

След като се запозна с материалите по първоинстанционното НОХД № 579 /2013г. по описа на Казанлъшкия районен съд, както и с оплакванията и доводите на страните пред настоящата инстанция, и анализира мотивите на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд в настоящия си съдебен състав приема за установена следната фактическа и правна обстановка:

 

Въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя Г.Ж.П., конституиран като частен обвините и граждански ищец по делото, за явна несправедливост на наложеното наказание. С оглед правилно установената по делото фактическа обстановка, правната квалификация на деянието е правилно определена, и не са допуснати при постановяване на присъдата или на ДП съществени процесуални нарушения. Присъдата е постановена въз основа на обвинение, изготвено в съответствие с указанията на съдебните състави от окръжен съд- гр.Стара Загора, дадени в отменителните им решения във връзка с двукратното прекратяване на наказателното производство по делото в досъдебната му фаза. С оглед направените от подсъдимата самопризнания на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, делото е било разгледано по реда на глава ХХVІІ- чл. 371 т.2 от НПК- съкратено съдебно следствие като процедурата за това е спазена.

Тъй като оплакването в жалбата е само против присъдата в частта и досежно наложеното му наказание след направени самопризнания съдът намира, че не следва да обсъжда отново установената по делото фактическа обстановка. От правна страна с оглед и на направените от подсъдимата самопризнания правилно и обосновано е прието, че подсъдимата Н. следва да бъде призната за виновна в извършване на наказателна измама чрез използване на договорни отношения по описания в обвинителния акт начин. В тази насока са и направените от същата самопризнания, поради което делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие- чл. 371 т.2 от НПК.

Основното оплакване в жалбата е относно индивидуализацията на наложеното наказание. В тази връзка е изложен довод за явна несправедливост, изразяващ се в това, че според жалбоподателя съдът бил проявил прекалена либералност с оглед тежестта на настъпилите вследствие на деянието на подсъдимата вредни последици- смъртта на баща му и неговото заболяване в резултат на загубата на жилището. Искането е за изменение на  присъдата в частта и досежно наложеното наказание и постановяване на ефективно осъждане на подсъдимата.

С оглед последната представена по делото актуална справка за съдимост на подсъдимата Л.С.Н. от 06.03.2013г., същата е реабилитирана по право/ осъждането и е по присъда от 08.02.1986г. по НОХД № 103/ 1985г., влязла в сила на 23.02.1986г., с която е била осъдена на 2 години ЛС, отложено с 4 годишен изпитателен срок/. Настоящото и деяние е извършено на 17.08.2009 година, т.е. извън този срок, и при условия на настъпила реабилитация по право. Въпреки че не може да се приеме, че е с много добри характеристични данни, с оглед факта на това предходно осъждане,  същата по смисъла на закона е неосъждана. Освен това не е извършвала в доста голям период от време други престъпления, за които да е осъждана. Посочените обстоятелства представляват допълнителни смекчаващи вината и отговорността обстоятелства. Въпреки че стойността на отнетото съвсем не е малка/37 160 лв./, с оглед личността на подсъдимата, правилно  и законосъобразно съдът  е приел, че едно наказание в размер на минимално предвиденото за това престъпление- от три години ЛС ще е напълно достатъчно за постигане целите на чл. 36 от НК. Предвид разпоредбата на чл.- 58а от НК така определеното наказание законосъобразно е намалено с една трета, поради което правилно е определено  в размер на две години лишаване от свобода, и законосъобразно е отложено в достатъчно дълъг изпитателен срок - от 4 години. Въззивният съд също намира, че така наложеното наказание е достатъчно, за да въздейства поправително и превъзпитателно както върху нея, така и върху останалите членове на обществото.

          Предвид което съдът намира, че наказанието на подсъдимата Н. предвид определения начин на изтърпяване не се явява явно несправедливо, тъй като горните обстоятелства са взети предвид при съвкупната преценка, представляващи допълнителни смекчаващи вината обстоятелства освен правилно отчетените такива/чисто съдебно минало и критично отношение към извършеното/. Предвид което въззивният съд при съвкупната преценка на всички обстоятелства по делото също намира, че с оглед на гореизложеното за постигане целите на наказанието не е необходимо подсъдимата да изтърпи ефективно наложеното и наказание. Поради което намира за неоснователно направеното искане за отмяна на приложението на разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК.                    

          Поради което намира, че жалбата е неоснователна, и че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.338 във вр. с чл.334 т.6 от НПК, съдът

 

Р     Е     Ш    И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА обжалваната присъда № 106 от 10.06.2013г. по НОХД № 579 /2013г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

            На основание чл.346 т.4 от НПК настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                             2.