Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 210                                  18.11.2013 година                        град Стара Загора

 

Старозагорски окръжен съд,    наказателно    отделение,   първи състав, в  открито заседание на двадесет и трети октомври,  две хиляди и  тринадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ:  СОНЯ КАМЕНОВА

ВАНЯ ТЕНЕВА

СЕКРЕТАР: Н.К.

ПРОКУРОР:  ХРИСТО  МИШОВ

                

като разгледа докладваното от съдия КАМЕНОВА   ВНОХД № 1211 по описа за 2013  година,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по глава ХХІ на НПК.

 

С Присъда № 214/22.12.2011 г., постановена по НОХД № 542/2011 г. по описа на Районен съд – Казанлък, подсъдимият Т.Е.И., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 24.09.2010 г. по ПП-І-6  между км 305 + 183 и км 305 + 164 в землището на с.Копринка, общ. Казанлък, при управление на моторно превозно средство – л.а. марка “***”, с ДК № *** РВ, в  нарушение  на правилата за движение на чл.21, ал.2 във връзка с ал.1 и чл.23, ал.1 от ЗДП, по непредпазливост е причинил телесна повреда на повече от едно  лице – средна телесна повреда на С.Г.А., ЕГН **********, изразяваща се в трайно затруднение на движението на горния десен крайник и средна телесна повреда на Д.Й.К., ЕГН **********, изразяваща се в трайно затруднение на движението на снагата и трайно затруднение на движението на долния ляв крайник, поради което и на основание чл.343, ал.3, предложение четвърто, б.”а”, предложение второ във връзка с ал.1 във връзка с чл.342, ал.1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, като  е признат за невинен в това да е  извършил престъплението и чрез нарушаване на  чл.20, ал.2 от ЗДП, поради което е оправдан в тази част от повдигнатото срещу му обвинение.

С присъдата е постановено отлагане на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на  наложеното на подсъдимия Т.Е.И. наказание лишаване от свобода  за срок от три години.

Постановено е лишаване на подсъдимия  Т.Е.И. на основание чл.343г от НК от право да управлява МПС за срок от една година.

Подсъдимият Т.Е.И. е осъден да заплати по сметка на Районен съд – Казанлък направените по делото разноски в размер на 953.80 лв.

 

В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана пред Окръжен съд – Стара Загора от подсъдимия  Т.Е.И..

 

В жалбата  на подсъдимия и допълнителните писмени изложения към нея  са повдигнати оплаквания за  доказателствена необоснованост  на  фактически приетото,  както и за неправилно приложение на материалния закон.

 ИСКАНЕТО във въззивната жалба е присъдата да бъде отменена и  да бъде постановена нова, с която подсъдимият Т.Е.И.  да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото срещу му обвинение.

 

По горепосочената въззивна жалба на подсъдимия Т.Е.И.,  първоначално пред Окръжен съд – Стара Загора е  образувано ВНОХД № 1077/2012 г., по което е постановено Решение № 109/31.07.2012 г., с което е потвърдена Присъда № 214/22.12.2011 г. по НОХД № 542/2011 г. по описа на Районен съд – Казанлък.

 

С Решение № 71/09.07.2013 г. по НОХД № 2314/2012 г. на ВКС на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК   е отменено Решение  № 109/31.07.2012 г. по ВНОХД № 1077/2012 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, въззивното производство по  ВНОХД № 1077/2012 г. е възобновено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

При новото разглеждане на делото в Окръжен съд – Стара Загора, подсъдимият  Т.Е.И. поддържа въззивната жалба.

 

Окръжна прокуратура – Стара Загора  застъпва становището, че  тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че след пътно-транспортното произшествие подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалите,  извършеното от същия деяние следва да бъде квалифицирано като престъпление по чл.343а, ал.1, б.”в” във връзка с чл.343, ал.3, предложение четвърто, б.“а”, предложение второ във връзка с ал.1  във връзка с чл.342, ал.1 от НК, за което  - поради наличие на законовите предпоставки – на основание чл.78а от НК да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание.

 

Окръжен съд – Стара Загора,  след  извършена, съгласно чл.314 от НПК, цялостна служебна проверка на обжалваната  присъда и  по  доводите  във въззивната жалба, прие за установено следното:

 

Във фактически план, приетите от първоинстанционния съд в обжалваната присъдата  обстоятелства, относими към конкретната пътна обстановка, както и поведението на участниците в ПТП, са  недостатъчно пълно и обективно изяснени. В основата на  извършения от районния съд доказателствен анализ стоят заключенията на назначени по делото в хода на досъдебното производство основна (л.76 ДП)  и в хода на съдебното следствие допълнителна (л.68) авто-техническа експертиза, в заключенията на които – поради липса на обективни изходни данни, скоростта на движение на автомобилите при приближаването на мястото на удара (изключая на този, управляван от подсъдимия) е определена  изцяло въз основа на гласни доказателства, без да е проверено от техническа гледна точка достоверността на съобщеното от свидетелите и в  които заключения са възпроизведени,  при това неточно (видно от отменителното решение на ВКС на РБ),  констатациите при огледа на местопроизшествие за регистрирани множество следи от протриване на гуми, без да е посочено оставени ли са от МПС, участници в произшествието и  от кои,  респективно – каква е  връзката им  с механизма на осъществяване на транспортната злополука. 

 

С оглед указанията, съдържащи се в решението  на ВКС на РБ, с което е постановено възобновяване на производството и в изпълнение на задълженията си като втора инстанция по фактите, въззивният съд,  след собствен анализ на събраните по делото доказателства – включващи и заключението на назначена от него повторна авто-техническа експертиза, прие за установени следните фактически обстоятелства:

 

На 24.09.2010 г., по път І-6, в землището на с.Копринка, около 18.00 – 18.30 часа, в посока към с.Дунавци, се движели  в последователност:

-л.а. “Ауди 80” с  ДК  № СА **** ВВ  с  водач  - свидетелят  А.И.Н. (л.38 нохд), който пътувал с приятелката си свидетелката М.Р.С. (л.38 нохд);  

-л.а. “Сеат Кордоба” с  ДК №  СТ *** АВ с водач  свидетелят О.И.Я. (л.75 нохд); 

-л.а. “Пежо 806” с  ДК №  А **** КА с водач  свидетелят Н.Я.С. (л.37, л.76 нохд), заедно с който пътували –  пострадалата Д.Й.К.  (негова тъща) и тъст му П.К.К., съпругата му  - свидетелката Е.П.С. (л.37 нохд) и двете им деца;   

-л.а. “***” с  ДК № В *** РВ с водач  - подсъдимият Т.Е.И.,  в който автомобил пътувала  втората пострадала –С.Г.А..

Произшествието е протекло в светлата част на денонощието, при ясно, сухо време и суха  дребно-зърнеста асфалтова настилка.  Поради това, че пътният участък в района на произшествието (километър 305+183  до 305+164)  е оформен като прав пътен участък, реалната северозападна посока на движение  на горепосочените автомобили към село Дунавци, в протокола за оглед на местопроизшествие е означена като западна посока.

Пътният участък в района на местопроизшествието бил с двупосочна организация на движението, с по една лента за движение във всяка посока,  разделени с прекъсната осова линия, при ширина на платното за движение – 7.70 м., на северната лента – 3.80, на южната – 3.90 м., като  посочените размери, видно от заключението на изслушаната пред въззивния съд повторна авто-техническа експертиза, се отнасят за лентите и пътното платно, ограничени от бели ограничителни линии.

Съгласно протокола за оглед – л.4 ДП,  произшествието е настъпило  в зоната на действие на пътен знак “В 26”, ограничаващ скоростта на движение на 60 км/ч. За наличието на такова ограничение на скоростта в района на произшествието съобщават и водачите на л.а. “Ауди 80”  - свидетелят А.И.Н. и  на л.а. “Пежо 806” – свидетелят Н.Я.С., както и свидетелите Г.Д.Г. (л.64 нохд) и А.И.М. (л.65 нохд) – служители на КАТ при РУ “Полиция” – Казанлък, посетили местопроизшествието,непосредствено след извършването му. Никой от разпитаните по делото свидетели не твърди за наличието преди мястото на произшествието на знак, отменящ ограничението  за скорост до 60 км/ч. На отбелязването в протокола и съобщеното от посочените свидетели съответства справка от “Областно пътно управление” – Стара Загора (л.56 нохд), от която е видно, че към датата на произшествието – 24.09.2010 г.,  разглежданият пътен участък все още е бил със статут на път в ремонт (рехабилитация), за окончателното приключване на който на  10.12.2010 г. е  съставен Акт обр.15 (л.58 нохд).

При приближаване на километър 305+183  до 305+164, първите три автомобила се движели в близост един след друг с реална скорост на движение около 80 км/час.

Правият пътен участък в   района на произшествието е  предшестван от ляв завой  с оглед посоката  на движение на автомобилите към с.Дунавци, с голям радиус на кривина – около 1280 м. От заключението на повторната авто-техническа експертиза се установява, че видимостта в завоя, в рамките на платното за движение, е била не по-малка от 200 м, а при включване на страничните банкети – не по-малка от 300 м.

След достигане началото на правия  пътен участък, водачът на л.а. ”Ауди 80”  - свидетелят А.И.Н., възприел   навлизащи в лентата му за движение котета.  Този водач  реагирал   с плавно спиране (не екстремно) и когато лекият автомобил е бил на около 9.1 м  преди приетите при огледа ориентири започнал процес на спиране, без отлагане на спирачни следи.  Към момента на започване  на намаляването на скоростта на л.а.  “Ауди 80”, останалите три леки автомобила се  движели след него, като  предната част на л.а. “Сеат Кордоба” била  на около 13.7 – 14.7 м след задната част на л.а. “Ауди 80”.

 На около 10.5 – 9.5 м след задната  част  на л.а. “Сеат Кордоба”,  била предната част на автомобил “Пежо 806”.  На разстояние около 31.4 м след задната част на л.а. “Пежо 806” се  движел  управляваният от подсъдимия л.а. “***” със скорост около 97.2 км/час.  Водачът на л.а. “Сеат Кордоба” възприел спирането на л.а. “Ауди 80”  и  от своя страна реагирал за намаляване на скоростта  си на  движение и за изпреварване на л.а. “Ауди 80”.  Водачът на автомобил “Пежо 806”  също предприел  действия за намаляване на скоростта си на движение. При намаляването на скоростта на движението двата автомобила – “Сеат Кордоба” и “Пежо 806” не отложили  спирачни следи. Л.а. “Пежо 806” започнал  да намалява скоростта си около 3 секунди преди да достигне положението си  от последващия удар с л.а. “***”. В този момент л.а. “***” се намирал  на около 74.8 м  от положението си при удара с л.а. “Пежо 806”.   В процеса на спиране и на четирите  автомобила, автомобилът “Сеат Кордоба” навлязъл  в насрещната лента, изпреварвайки  л.а. “Ауди 80”,  а водачът на л.а. “***” – подсъдимият Т.Е.И., възприемайки в по-късен етап възникналата ситуация, реагирал за спиране, когато управляваният от него автомобил бил на разстояние 52.5 м от положението си при  удара с л.а. “Пежо 806”. Водачът на л.а. “Пежо 806” приближавайки л.а. “Ауди 80”, предприел действия за започване на  изпреварване на л.а. “Ауди 80”.

Към момента на започване на отклоняване на л.а. “Пежо 806”, за осъществяване изпреварване на  л.а. “Ауди 80”,  л.а. “***” го достигнал и се осъществил попътен, леко кос удар между предната част на л.а. “***” и задната част л.а. “Пежо 806” (започнал процес на изпреварване на автомобил л.а. “Ауди 80)”. По отношение на платното за движение ударът  е осъществен  в напречно направление  на 1.6 – 3.1 м на юг от северния край на платното за движение (разположение на застъпващите се при удара повърхнини на автомобилите), а в надлъжно направление на около 20.5 м на запад от приетия при огледа на местопроизшествието помощен ориентир.  Скоростта на л.а. “Пежо 806”  при този удар  била около 47.7 км/час, а на л.а. “***” – 83.7 км/час.  След края на този първи удар, л.а. “Пежо 806” се отклонил наляво, заобикаляйки л.а. “Ауди 80”. Под въздействието на ударния импулс се осъществила  минимална ротация, в посока обратна на часовниковата стрелка, като л.а. “Пежо 806” започнал отлагане на следи от плъзгане на гумите.  Към момента на  удара между  л.а. “Пежо 806” и  л.а. “***”, задната част на л.а. “Ауди 80” била на около 7 м преди положението си при последващия удар с л.а. “***”, а  задната част на автомобила “Сеат Кордоба”  била на около 3.3. – 3.4 м  пред предната част на л.а. “Ауди 80”. При последващия процес на движение на автомобилите се осъществил  попътен удар между предната част на л.а. “***” и задната част на  л.а. “Ауди 80”.  Ударът по отношение на платното за движение също се  осъществил в северната лента на платното за движение, в напречно направление  -  на 0.9 – 2.6 м на юг от северния край на платното за движение. В надлъжно направление ударът се осъществил на около 36 м на запад от приетия при огледа на местопроизшествието помощен ориентир, на  15.5 м след  мястото на удара между л.а. “***” и л.а.  “Пежо 806”. Скоростта на л.а. “***” при този удар  била  около 30 км/час, а  на л.а. “Ауди 80”  - около 10 км/час. След този удар  леките автомобили “Ауди 80” и “***” продължили  движението си, като водачите им  ги установили  в установеното при огледа положение.

Л.а. “Пежо 806”, придобивайки допълнителна скорост от удара с л.а. “***”, продължил движението си около средата на платното за движение и застигнал л.а. “Сеат Кордоба”. Осъществил  се попътен удар между предна част на л.а. “Пежо 806” и задната част на л.а. “Сеат Кордоба”.  В напречно направление ударът е осъществен  на 3.0 – 4.6 м на юг от северния край на платното за движение, а в надлъжно – на около 50 м на запад от приетия при огледа на  местопроизшествието помощен ориентир. Скоростта на л.а. “Сеат Кордоба ” при този удар  била около 30 км/час, а на л.а. “Пежо 806” - 33 км/час. След този удар водачите на автомобилите ги спрели в положенията, установени при огледа на  местопроизшествие.

 

Горепосоченият механизъм на пътно–транспортното произшествие, установен от въззивния съд,   кореспондира напълно,  като последователност на  ударите между пътните превозни средства, на разказа относно случилото се на свидетелите  А.И.Н. и  М.Р.С. (водач и пътник в л.а. “Ауди 80”), О.И.Я. (водач на л.а. “Сеат Кордоба) и Н.Я.С. (водач на л.а. “Пежо 806”).  Относно скоростта и местоположението едно  спрямо друго на всички пътни превозни средства в динамиката на  пътно-транспортното произшествие   (от момента, в който водачът на л.а. ”Ауди 80” е  възприел  навлизащи в лентата му за движение котета и  е реагирал с плавно спиране до момента на преустановяване на движение  от четирите л.а.) – въззивният съд  кредитира като пълно, ясно и обосновано заключението на изслушаната от него повторна авто-техническа експертиза, което отговаря на съобщеното от горепосочените свидетели и е съобразено  със следите и находките, установени при огледа на местопроизшествие и  обяснява  наличието им.

 

Установеният от районният съд  механизъм на пътно–транспортното произшествие – като  последователност на ударите между пътните превозни средства –   не се различава същностно от гореприетия от въззивния съд,  макар и  районният съд  да е счел, че водачът на  л.а. “Ауди 80”  към  време  на  осъществяване на първоначалния удар  (между л.а. “Пежо 806” и л.а. “***”)  напълно е  бил преустановил движение;  както и  че  посоченият  първоначален удар е осъществен “преди св. Я. да завърши маневрата си” заобикаляне отляво  (а не към момента на започване на отклоняване на л.а. “Пежо 806” в ляво за осъществяване изпреварване на  л.а. “Ауди 80”) –  който етап от осъществяване на приетата  от районния съд маневра заобикаляне предпоставя ударът да е осъществен в южната лента за движение,  въпреки, че  в  последствие съдът е уточнил, че  обсъжданият първоначален удар е настъпил в северната лента за движение.

Първоинстанционният съд е приел и, че при приближаване на мястото на злополуката  скоростта  на  всеки един от движещите се в пакет три леки автомобила – “Ауди 80”, “Сеат Кордоба” и “Пежо 806”, е  била 60 км/ч. –  хипотеза на осъществяване на произшествието, разгледана подробно в констативно-съобразителната част (л.22) от заключението на повторната авто-техническа експертиза.  Въззивният съд прие друга  скорост на движение на  посочените участници в  произшествието – 80 км/ч – тъй като от заключението на  посочената експертиза се установи, че от техническа  гледна точка тази скорост на движение към момента на задействане на спирачната система от  страна на водача на л.а. “Ауди 80” (поради навлезли в лентата му за движение котета) е  по-достоверна.

Първоинстанционният съд е счел и, че скоростта на л.а. “***” при приближаване на мястото на злополуката е била  88 км/ч,  която скорост въззивният съд -  кредитирайки като пълно, ясно и обосновано заключението на повторната авто-техническа  експертиза -  прие, че е била 97.2  км/ч.

 

Според обясненията на подсъдимия, дадени в с.з. от  22.11.2011 г. пред районния съд, първоначалният удар е  настъпил  когато с управлявания от него л.а. “***” осъществявал  маневра изпреварване на л.а.  “Пежо 806” и  вече се  бил  изнесъл в лявата (южна лента) за движение,  по време на осъществяване на която,  изпреварваният от него автомобил, който се движел близо до осовата линия, рязко навлязъл в южната лента на пътното платно, което принудило подсъдимият да се върне  в северната лента за движение.

Окръжният съд, също както и първоинстанционния съд, не възприема съобщения от подсъдимия механизъм на произшествието. За да се аргументира, районният съд е влязъл в анализ на оставените на местопроизшествието спирачни следи.  В констативно-съобразителната част на заключението на повторната авто-техническа експертиза, на л.15, след подробен анализ на установените следи от протриване на автомобилни гуми, задирания по асфалтовата настилка и зони на разпръснати парчета от счупени автомобилни части, е  посочено  от вещото лице  коя  от обективно установените  следи от протриване на гуми, съответно  - спирачни следи,   от кой автомобил – участник в произшествието е оставена.  Въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря в съдебния си акт  посочената част от заключението на вещото лице,  тъй като  фиксираните спирачни следи са само един от факторите, определящи механизма на произшествието.   Спирачните следи, като част от обективно установените находки,  уврежданията по автомобилите, разположението им след удара, снимковия материал от фотоалбума на произшествието и показанията на свидетелите са  обстойно анализирани в  посоченото заключение, резултатът от който  технически анализ  - а  в  правилността му  не съществуват основания за съмнение - е, че  произшествието е осъществено по механизма, изложен по-горе и  приет от окръжния съд, респективно –  че този, съобщен  от подсъдимия от техническа гледна точка е недостоверен.

 

От показанията на свидетеля Н.Я.С. (л.37 нохд) – водач на л.а. “Пежо 806” се установи, че подсъдимият Т.  Е.И. веднага след като управляваният от него автомобил преустановил движение, се обадил на Бърза помощ и заедно с всички останали водачи останал на местопроизшествието до  пристигане на линейки от ЦСМП – Казанлък  и органите на КАТ.

 

С оглед  гореустановения механизъм на  транспортното произшествие, от заключението на повторната авто-техническа експертиза се установява, че от техническа гледна точка са били налице следните  възможности за  предотвратяване на настъпването му:

Лек автомобил “Ауди  80” се е движил преди и по време на осъществяване на ударите в съответстващата на посоката му на движение пътна лента. Той е бил първи в колона от четири автомобила (заедно с него).  При възприемане на намиращи се в лентата пред автомобила животни, водачът му е реагирал  с намаляване на скоростта на движение, един вид служебно спиране,  съпроводено с  подаване на светлинен авариен сигнал  към останалите участници в движението за възникналата ситуация. Ударът  за този лек автомобил е отзад. Установените данни, независимо от скоростта  на движение на л.а. “Ауди 80”,  определят, че водачът му не е имал техническа възможност да избегне настъпването на произшествието.

Водачите на леките автомобили “Сеат Кордоба”  и  “Пежо 806”  са възприели спирането на л.а. “Ауди 80”. И двамата водачи са предприели действия за намаляване на скоростта на движение и маневри за изпреварване на л.а. “Ауди 80”. Л.а. “Сеат Кордоба” е бил в края на втора фаза на изпреварване на л.а. “Ауди 80”  при ударите. Удар между л.а. “Пежо 806” и л.а. “Ауди 80” не е осъществен. Ударът между л.а. “Пежо 806” и л.а. “Сеат Кордоба” е бил с малък интензитет -   осъществен е  след удара на  л.а. “Пежо 806”  от л.а. “***”, като на  практика между двата удара,  л.а. “Пежо  806” се е движил с максимално закъснение (спирайки). В този аспект, след придобиване от л.а. “Пежо 806” на допълнителна скорост в следствие на удара от “***” – осъществен  в лентата им за движение (северната пътна лента),  водачът на л.а. “Пежо 806” не е имал техническа възможност да предотврати удара с л.а. “Сеат Кордоба”. В съвкупност, от техническа гледна точка, водачите на л.а. “Сеат Кордоба” и “Пежо 806” не са разполагали с възможност да предотвратят произшествието.

При движение на предходните автомобили със скорост 80  км/ч, ако водачът на л.а. “***” -  подсъдимият Т.Е.И., е реагирал за спиране,  към момента на задействане на спирачната система от водача на л.а. “Пежо 806”, то  при достигане на мястото на удара с л.а. “Пежо 806”,  би   имал   скорост  от  56,2  км/ч, която сравнена със   скоростта   на  л.а. “Пежо   806” при   удара   - 47,7  км/ч,  определя,  че  при  посочения начин на реагиране на водача на л.а. “***”, удар пак би се осъществил, но с по-малка скорост.

Ако  управляваният от подсъдимия л.а. “***”, включая и автомобилите пред него са се движили със скорост 60  км/ч, необходимото разстояние за спиране на този автомобил е 44.7 м, което сравнено с  разстоянието  до  мястото на удара между л.а. “***”   и  л.а. “Пежо 806” – 52.5 м, определя, че при хипотезата  за  движение на автомобилите със скорост 60  км/ч, ако водачът на автомобил “***” е реагирал за спиране, към момента и в положението когато действително е реагирал, удар между л.а. “***” и   л.а. “Пежо 806” е нямало да бъде осъществен.

С оглед на попътното движение на л.а. “Пежо 806”  и л.а. “***”, ударът между тях е нямало да се осъществи, ако водачът на  л.а. “***” е  намалил скоростта си на движение до тази на  л.а. “Пежо 806”  при удара между тях – 47.7  км/ч.  При движение  на автомобилите “Ауди 80”,  “Сеат Кордоба”  и “Пежо 806”  със скорост 80 км/ч, водачът на  л.а. “***”, при  своевременно реагиране от негова страна на предприетото намаляване на скоростта от страна на  водача на л.а. “Пежо 806”, е  разполагал с  време за  намаляване на скоростта си  до тази на  л.а. “Пежо 806”, тъй че помежду им да не се осъществи удар,  при положение, че се е движил след л.а. “Пежо 806” със скорост не по-голяма от 85.3 км/ч.

Ако водачът на  л.а. “***”, към момента на задействане на спирачната система на  л.а. “Пежо 806” е  реагирал  с маневра за намаляване на скоростта и изпреварване на лек автомобил “Пежо  806” (с оглед на липсата на насрещно движещи се превозни средства), то той е можел да отклони автомобила в насрещната лента и да предотврати удара с лек автомобил “Пежо 806”.

От гореизложените възможности за предотвратяване настъпването на пътно-транспортното произшествие е видно, че причина за настъпването му е поведението на подсъдимия като водач на л.а. “***”, който  е реагирал закъснително  на  предприетото намаляване на  скоростта от  страна на водача на л.а. “Пежо 806” и  който  (при  установеното движение на  автомобилите “Ауди 80”,  “Сеат Кордоба”  и “Пежо 806”  със скорост 80 км/ч)  ако се е  движил след л.а. “Пежо  806”, вместо с установената скорост -  97.2  км/ч.,  със  скорост  от  85.3 км/ч  и  по-малка от нея,  е щял  да избегне удара  между управлявания от него л.а. “***” и л.а. “Пежо 806”.

 

Тъй като  постановената от първоинстанционният съд присъда не е протестирана в оправдателната й част – за  нарушаване  на  чл.20, ал.2 от ЗДП,  последното изречение от която  законова разпоредба ангажира  отговорността на водача на ППС  за несвоевременно, закъснително  реагиране на възникнала опасност за движението му, подсъдимият като водач се явява отговорен единствено за нарушаване на чл.21 от ЗДП.  При установените конкретни обстоятелства на осъществяване на пътно-транспортното произшествие, въззивният съд прие, че правилото на  чл.23, ал.1 от ЗДП, касаещо безопасната дистанция,  няма  отношение  към  осъществената  злополука.

 

От заключението  на  назначена в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни – л.54 ДП – се установява, а и по делото няма спор, че в резултат на пътно-транспортното произшествие, пътничката в л.а. “***”, управляван от подсъдимия – С.Г.А.,  е претърпяла счупване на дясната ключица, причинило  трайно затруднение в движението на горния й крайник за срок по–дълъг от 30 дни.

От представените пред въззивния съд Удостоверение за сключен граждански брак № 0002013395 и Удостоверение за раждане № 0020131687 – и двете издадени от община Варна, се установява, че  понастоящем  пострадалата С.Г.А. и подсъдимият са съпрузи (сключили са граждански брак на 31.05.2013 г.), както и че същите имат малолетен син.

 

Безспорно е и причиняването в резултат на произшествието на средна телесна  повреда на още едно лице – Д.Й.К., пътничката в л.а. “Пежо 806”, която,  видно от заключението на друга съдебно медицинска експертиза по писмени данни  (л.61 ДП),  е претърпяла:

-счупване на тялото на трети поясен прешлен, довело до трайно затруднение в движението на снагата за срок по–дълъг от 30 дни;

-разкъсване на вътрешната глава на мускулус гастрокнемиус на долния ляв крайник, довело до трайно затруднение в движението на долния крайник за срок по–дълъг от 30 дни;

-мозъчно сътресение, което не е било съпроводено с изпадане в безсъзнателно състояние до степен на кома, причинило разстройство на здравето, неопасно за живота;

-контузия на десния бъбрек, причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

 

От изложеното по-горе е видно, че в резултат на пътно-транспортната злополука, осъществена, поради виновното поведение на подсъдимия Т.Е.И. като  водач на МПС, две лица са претърпели средни телесни повреди  по смисъла на чл.129 от НК.

Подсъдимият е действал по непредпазливост под формата на небрежност. Той е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните  последици.

Първоинстанционният съд е квалифицирал извършеното от подсъдимия деяние  като престъпление по  чл.343, ал.3, предложение четвърто, б.”а”, предложение второ във връзка с ал.1 във връзка с чл.342, ал.1 от НК. Приел е, че искането на подсъдимия за прилагане на привилегирования състав на чл.343а от НК  - предвид безспорно установеният факт, че след пътно-транспортното произшествие е направил всички зависещо от него за оказване на помощ на пострадалите –  е неоснователно, тъй като посочената законова разпоредба е приложима само към състави на престъпления по ал.1  и  ал.2 на чл.343 от НК.

Въззивният съд приема, че правилната правна квалификация  на извършеното от подсъдимия деяние е  по чл.343а, ал.1, б.”в” във връзка с чл.343, ал.3, предложение четвърто, б.“а”, предложение второ във връзка с ал.1  във връзка с чл.342, ал.1 от НК, поради следното:

Препращането в  чл.343а, ал.1, б.”в” към ал.2 на чл.343 от НК очевидно има предвид съдържанието на чл.343, ал.2 преди преномероването й като ал.3 със ЗИД на НК, обн. ДВ бр.92/2002 г., с който е създадена нова ал.2 в чл.343. Очевидно, тъй като ал.2 на чл.343 от НК в настоящата й редакция (тя предвижда случаи, в които наказателното производство се прекратява, ако пострадалият поиска това) няма нищо общо с чл.343а, ал.1, б.”в” от НК.  В Решение № 100/04.05.2006 г. по нд № 713/2005г., І н.о., ВКС на РБ е  констатирано, че случаят е типичен пример на законодателен пропуск при промените в НК, обнародвани в ДВ бр.92/2002 г. – преномерирането в чл.343 на ал.2 в ал.3 да бъде съответно отразено и в текста на следващата законова разпоредба – чл.343а от НК.

 

Искането на защитата за прекратяване на наказателното производство  срещу подсъдимия в частта, в която е водено и за причинена средна телесна повреда на пострадалата С.Г.А. (сега съпруга на подсъдимия)  предвид това, че същата още в хода на досъдебното производство е направила такова искане, е без законово основание. В разпоредбите на чл.343, ал.2 и тази на чл.343а, ал.2 от НК, регламентиращи  възможност на прекратяване на наказателното производство, ако пострадалият поиска това,  изрично е указано, че се отнасят за случаи на престъпления по чл.343, ал.1, б.”а”  или б.”б” от НК, съответно по чл.343а, ал.1, б.”а” във връзка с чл.343, ал.1, б.”б”  от НК. Или иначе казано,  възможността за прекратяване на наказателното производство е обусловена не само от волята на пострадалия, но и от конкретния вид престъпление, като  това, извършено от подсъдимия,  не е сред изчерпателно посочените  в  закона.

 

За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.343а, ал.1, б.”в” във връзка с чл.343, ал.3, предложение четвърто, б.“а”, предложение второ във връзка с ал.1  във връзка с чл.342, ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до четири години.

Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по чл.78а от НК. От съдържащите се в материалите от досъдебното производство (л.25 – л.28) протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, талон за медицинско изследване и  заключение на химическа експертиза, обективирано в протокол  № 771/27.09.2010 г., е видно, че в  иззетата след произшествието проба кръв от подсъдимия не е установено наличие на алкохол или упойващо вещество.

Имайки предвид причинените в резултат на пътно-транспортното произшествие  имуществени вреди, изразяващи се в претърпените повреди по леките автомобили, участвали при осъществяването му, първоинстанционният съд е отказал приложението на чл.78а от НК (за престъплението, в извършването на което подсъдимият е признат за виновен от първоинстанционния съд,  е  предвидено наказание до пет години лишаване от свобода),  като се е  позовал на т.5 от ПП 7-88 на ВС на РБ, намерила  друг прочит в  новата практика на съдилищата.  В  Решение № 490/20.09.2002 г. на ВКС по н. д. № 356/2002 г., I н. о., докладчик зам. - председателят Р.Н.,  в Решение № 200/3.04.2002 г. на ВКС по н. д. № 71/2002 г., I н. о., докладчик председателят на отделение Б.П. и  в  Решение № 445/10.07.2003 г. на ВКС по н. д. № 227/2003 г., II н. о., докладчик съдията Г. И. (без изброяването на практиката на ВКС на РБ в посочената насока да е изчерпателно) се  приема, че при обсъждане на  предпоставките за приложение на чл.78а от НК е от значение възстановяването само на съставомерните имуществени вреди; че вредите от имуществен характер, които не са предмет на обвинението, защото по отношение  на тях отсъствува изискването за съставомерност,  са неотносими  при решаване на въпроса за наличието на материалноправните предпоставки за приложение по чл. 78а НК.

Съобразявайки се с  ТР № 88/17.12.1982 г. по нд № 73/1982 г. на ОСНК (“Когато имуществените вреди са елемент от състава на престъплението и са установени по размер, за да се приложи чл.78а, ал.3 от НК, те трябва да са възстановени напълно.”)  и с горепосочената практика на ВКС на РБ,  Окръжен съд – Стара Загора прие, че  невъзстановяването на несъставомерните имуществени вреди не се явява пречка за приложение на чл.78а от НК по отношение  на извършеното от подсъдимия престъпление по чл.343а, ал.1, б.”в” във връзка с чл.343, ал.3, предложение четвърто, б.“а”, предложение второ във връзка с ал.1  във връзка с чл.342, ал.1 от НК.

Предвид всичко гореизложено, Окръжен съд – Стара Загора прие, че на основание чл.78а от НК подсъдимият Т.Е.И. следва да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл.343а, ал.1, б.”в” във връзка с чл.343, ал.3, предложение четвърто, б.“а”, предложение второ във връзка с ал.1  във връзка с чл.342, ал.1 от НК и да му бъде наложено административно наказание.

 

При определяне на наказанието,  въззивният съд взе предвид следните обстоятелства: ниска степен на обществена опасност на подсъдимия като деец предвид добрата му репутация като водач на МПС, имайки предвид данните от справката за нарушител от региона на Сектор КАТ – Варна; средна степен на обществена опасност на конкретното престъпление, за което са налице предпоставките на чл.78а от НК, от една страна  предвид наличието на несъставомерни  вредни последици, от друга страна предвид обстоятелството, че едно от пострадалите лица е съпруга на подсъдимия; изключително позитивните характеристични данни за личността на подсъдимия, съдържащи се в изготвената по отношение на същия характеристика (л.99 ДП), основните от които се състоят в това, че подсъдимият е   млад човек,  който води уседнал начин на живот, трудово ангажиран, вече и баща на малолетно дете;  обстоятелството, че от извършване на деянието към време на постановяване на настоящото решение са изтекли повече от три години  - без продължителността на този срок да е обусловена от некоректно процесуално поведение на подсъдимия, обстоятелството, че чрез обясненията си по фактическите обстоятелства на произшествието, макар и интерпретирани през призмата на заетата защитна позиция, подсъдимият съдейства за установяване на обективната истина

Предвид всичко гореизложено, отчитайки изразен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, Окръжен съд – Стара Загора  прие, че на  подсъдимия  следва да  бъде  наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и  лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила, като на основание чл.59 от НК бъде зачетено за изтърпяване на това наказание времето през което е било отнето свидетелството за правоуправление на подсъдимия по административен ред.

Макар и чл.78а, ал.4 от НК да дава възможност и да не бъде налагано наказанието лишаване от право да се управлява МПС за определен срок,  настоящият съд прие, че такова следва да бъде наложено – макар и за срок от шест месеца, имайки предвид  горепосочената степен на обществена опасност на деянието, за което се прилага чл.78а от НК.

 

Освен на разноските, за които е осъден от районния съд, подсъдимият Т.Е.И. следва да бъде осъден да заплати и разноските, направени пред въззивната инстанция – 450 лв.

 

Водим от всичко  гореизложено,  на  основание  чл.337, ал.1,  т.2 и т.4 от НПК, Окръжен съд – Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ Присъда № 214/22.12.2011 г., постановена по НОХД № 542/2011 г. по описа на Районен съд – Казанлък, както следва:

 

ОТМЕНЯ  присъдата в наказателно-осъдителната й част, вместо което

 

П О С Т А Н О В И:

 

ПРИЗНАВА  подсъдимия Т.Е.И.,  ЕГН **********  (с посочена в присъдата самоличност)  за виновен в това, че на 24.09.2010 г. по ПП – І – 6,  между км 305 + 183 и км 305 + 164, в землището на с.Копринка, общ. Казанлък,  при управление на моторно превозно средство – л.а. марка “***”, с ДК № В 89 35 РВ,  нарушил  чл.21, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДП,  в резултат на което по непредпазливост е причинил  средна телесна повреда на повече от едно  лице – на С.Г.А., ЕГН **********, изразяваща се в трайно затруднение на движението на горния десен крайник и на Д.Й.К., ЕГН **********, изразяваща се в трайно затруднение на движението на снагата и трайно затруднение на движението на долния ляв крайник,  като след деянието  направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалите – престъпление по чл.343а, ал.1, б.”в” във връзка с чл.343, ал.3, предложение четвърто, б.“а”, предложение второ във връзка с ал.1  във връзка с чл.342, ал.1 от НК, за което на основание чл.78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание глоба в размер на 1000 лв. (хиляда лв.) в полза на Съдебната власт, платима по бюджетната  сметка на ВСС.

 

ЛИШАВА подсъдимия Т.Е.И. от право да управлява моторно превозно средство за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане в сила на решението, като  зачита  на основание чл.59 от НК  при изтърпяване на това наказание времето, през което  му е било отнето свидетелството за правоуправление  по административен ред.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Т.Е.И. за НЕВИНЕН в това да е извършил горепосоченото престъпление, за което е освободен от наказателна отговорност  на основание чл.78а от НК и  чрез нарушаване на чл. 23, ал.1 от ЗДП, както и деянието му да е престъпление по чл.343, ал.3, предложение четвърто, б.”а”, предложение второ във връзка с ал.1 във връзка с чл.342, ал.1 от НК, поради което го ОПРАВДАВА  в посочената част и по така повдигнатото му по-тежко обвинение.

 

ОСЪЖДА  подсъдимия Т.Е.И. да заплати  сумата от 450 лв. (четиристотин и петдесет лв.) – разноски по делото, в  полза на Съдебната власт, платима по бюджетната  сметка на ВСС.

 

ПОТВЪРЖДАВА решението  на Районен съд – Казанлък в оправдателната му част и в частта относно разноските.

 

Решението  не подлежи на жалба и/или протест.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:

 

 

                                                            1.

 

 

                                                            2.