Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 200                                               08.11.2013г.                          гр. СТАРА ЗАГОРА

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                 ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На девети октомври                                                                                            година 2013

в публичното заседание в следния състав:                                     

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                                    КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

                                                                                             

секретар Маргарита Стоянова

прокурор  Радостин Рахнев

като разгледа докладваното от съдията - докладчик  СП. ДРАГОТИНОВА

ВНОХД № 1237 по описа за 2013 година.

 

Производството е на основание чл.313 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивна жалба от подсъдимия  В.Н.В. по НОХД № 274 /2013г. по описа на Районен съд – гр.Чирпан против присъда № 17 от 17.07.2013г., с която е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 197, т.3 във вр. с чл.195, ал.1, т.2 и т.4, предл.1, във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК, затова, че на 27.09.2012г. в землището на с.В., общ.Б.Д., обл.. в съучастие с Р.М.М. като съизвършител, чрез използване на МПС – лек автомобил „О.О.” с рег. № СТ 36 10 АК, отнел чужди движими вещи – 294 кг. грозде сорт „Мерло” на обща стойност 176.40лв., собственост на „Гранд агро” ООД, с представител Й.Д. от владението на МОЛ при „Г.а.” ООД- гр.Р. Я.Г.Л., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като откраднатите вещи не са се намирали под постоянен надзор, и до приключване на съдебното следствие пред  първоинстанционния съд са върнати, поради което и на основание чл.197, т.3 във вр. с чл.195, ал.1, т.2 и т.4, предл.1, във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.54, ал.1 от НК е осъден на ТРИ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода”, като на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от три години. 

             В жалбата са направени оплаквания за незаконосъобразност и  неправилност /необоснованост/ на присъдата, поради нарушение на материалния процесуалния закон, както и за допуснати съществени процесуални нарушения. Същата е бланкетна като само формално в нея е посочено, че са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните му права, без да бъдат същите конкретно посочени. Искането е за отмяна на присъдата и връщане на делото на прокурора или на съда с оглед отстраняване на нарушенията. Алтернативно се прави искане за отмяна на присъдата  като необоснована и постановяване на нова такава – оправдателна.

         Допълнителни аргументи в подкрепа на оплакванията в жалбата се излагат в съдебно заседание от защитника на подсъдимия-  адв.Ю., който прави довод за необоснованост на присъдата поради липса на доказателства както за сорта на гроздето, така и за конкретното количество, и местонахождението и собственика, от който въпросното количество грозде е отнето. В тази насока  се развива и довода за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила поради  липса на отразяване в диспозитива на обвинителния акт на следните обстоятелства:  от кой масив, парцел или местност  противозаконно е отнети 294кг грозде сорт „Ме.”. Поради което счита, че няма доказателства, установяващи по несъмнен начин извършването на деянието и неговото авторство от страна на подсъдимия В.В.. Освен това намира за неправилен и  необоснован извода на съда относно количеството на действително отнетото  грозде, което според него не било седем чувала, а четири чувала, за които имало налице направено самопризнание от страна на подсъдимия.

В съдебно заседание подсъдимият поддържа жалбата си като заявява, че не било вярно, че със св.Р.М.М. този ден са брали от предназначеното за беритба грозде, а са направили „баберка” като били набрали само три чувала грозде и то в момент, когато  гроздоберът бил приключил. В последната си дума моли да бъде оправдан.

          Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Стара Загора взема становище, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна, постановена при отсъствие  на допуснати процесуални нарушения. Наложеното наказание е правилно индивидуализирано в съответствие със закона  и съдебната практика. Поради което счита, че присъдата следва да бъде потвърдена.

След като се запозна с материалите по  първоинстанционното НОХД № 274 /2013г. по описа на Районен съд – гр.Чирпан, както и с оплакванията и доводите на страните пред настоящата инстанция, и анализира мотивите на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд в настоящия си съдебен състав приема за установена  следната фактическа и правна обстановка:

           Въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

           Неоснователни са оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с това, че в диспозитива на обвинителния акт не били посочени обстоятелствата: от кой лозов масив, в коя местност и какъв сорт грозде, собственост на „Г.а.” ООД- гр.Раковски,  са били отнети от владението на МОЛ при „Г.а.” ООД- гр.Раковски – Д.Г.Л.. Видно от обстоятелствената част на обвинителния акт, тези обстоятелства са изложени от прокурора като на стр.2 -  8, 9,10 и 11  ред, като изрично е посочено, че се касае за лозов масив № 20, намиращ се в землището на с.В., обл.Стара Загора, находящ се в местността „К.”, засаден с грозде сорт „М.”. Не е необходимо и не представлява съществено процесуално нарушение неотразяването в диспозитива на обвинителния акт на тези обстоятелства, а именно – въпросните 294кг грозде сорт „Мерло” от кой лозов масив, в коя местност и кое землище са били отнети, т. е. да бъдат конкретизирани и там по начина, по който това е направено в обстоятелствената част на обвинителния акт. Достатъчно е посочването на количеството, сорта и общата му стойност, поради невъзможността същото да бъде индивидуализирано в по-голяма конкретика. С оглед на което  не е налице твърдяното от защитата съществено процесуално нарушение.

          Неоснователен е и довода, че не било установено по безспорен начин чия собственост е въпросното количество грозде, с оглед показанията на свидетелката Я.Л., че в този масив е имало и друг собственик, който обработвал 60 декара, а също така че отнетото грозде е действително сорт”Мерло”, а не „Каберне”, както твърди подсъдимия. Видно от показанията на свидетелите, разпитани пред първоинстанционния съд: Й.Д.и Я.Л./първият- арендатор, а вторият-бригадир в „Гранд агро” ООД- гр.Раковски, което чрез своята бригада на инкриминираната дата е извършвало беритба във въпросния лозов масив, е безспорно установено, че такава е била извършвана именно на грозде сорт „Мерло”, което е единственото такова в целия лозов масив от 350 декара, находящо се в местността „Кърищата” по пътя с.Б.Д.и с.П., като същите са уточнили дори и мястото, от където е извършено отнемането. Според св.Лукова сорт „Каберне” е имало на друг блок, който обаче тя не е показала на разследващите, макар че те действително са обработвали. Именно гроздето в този масив/№20/ е било обрано същият ден- на 27.09.2012г., когато е започнал гроздобера. Всички свидетели са категорични, че деянието е извършено на смрачаване като подсъдимия и неговия съучастник са били забелязани да се придвижват с автомобил и да навлизат в лозовия масив по време, когато там все е имало хора, които са беряли грозде/ но в другия край на редовете/. Кражбата е била установена веднага на другия ден от свидетелката Лукова, която е показала откъде е набрано гроздето, във връзка с което е бил подаден сигнал до РУП– гр.Чирпан. Нещо повече, извършителите са били установени в момента на транспортиране на набраното грозде в чували, като свидетелите М.Пе.  и Н.С. са категорични, че в автомобила, управляван от подсъдимия, са били намерени 7 – 8 чувала грозде сорт „Мерло”в тъмната част на денонощието към 22, 00 часа. След снемане на писмени обяснения в полицията от подсъдимия и св.Р.М., последният е показал мястото, откъдето е било набрано гроздето. Останалите свидетели, разпитани по делото, а именно свидетелите И.М. и Р. Е., също потвърждават обстоятелството, че подсъдимия  В. и неговия съучастник Р.М./включил между другото съдебно споразумение с прокуратурата, във връзка с което производството срещу него е било прекратено – л.133 от ДП/, че са видели лекия автомобил към 17:30 часа докато са чакали автобуса си да навлиза навътре в масива. Независимо от обстоятелството, че по време на съдебното следствие свидетелите Ра.М., св.Г.И.и св.Н.В.  /последният баща на подсъдимия/ са се опитали да променят така установената по време на ДП фактическа обстановка, въззивният съд намира за напълно обоснован  извода на съда, че се касае до показания на заинтересовани свидетели, обслужващи защитната теза на подсъдимия В., както и че техните показания не променят с нищо безспорно установената по делото фактическа обстановка.

           В тази връзка съдът обсъди и другия довод на защитника на подсъдимия адв.Ю., а именно че въпросното количество грозде е било като количество четири чувала, а не седем, поради това, че три от чувалите са се намирали в колата му, тъй като същия ден преди обед ги е закупил от роми, но не знае откъде те са се сдобили с това грозде.  По време на цялото ДП, както и по време на съдебното следствие не са установени като свидетели лицата, за които подсъдимият твърди, че бил купил от тях четири чувала грозде. Безспорен факт е, че седем чувала грозде равняващо се на 294кг грозде, описани в протокола за доброволно предаване /л.27 по ДП/, са били предадени доброволно  от подсъдимия В. *** на 28.09.2012г., което съвсем не може да бъде окачествено като „баберка”. Освен това в разпита си на ДП свидетелят Р.М.М., чиито показания са приобщени на основание чл.283 от НПК чрез прочитането им като доказателства по настоящото дело е заявил, че  подсъдимият го е извикал да берат грозде като в колата му е имало чували и кофи, и че нищо не знае за произхода на гроздето, намерено в колата му. Същият обаче, видно от представеното споразумение на л. 133 от ДП, се е признал за виновен именно за цялото количество грозде, намерено в автомобила, а не за част от него/ . Поради което съдът правилно не е дал вяра на показанията му в тази им част, както и в частта, с която този свидетел потвърждава версията на подсъдимия, че двамата са брали „баберка”, тъй като там, където те брали нямало хора, а тревата  била много висока – около 1,20 метра. Обосновано в тази посока съдът е дал вяра на показанията на свидетеля Й.Д., който е заявил, че тази година те не са обявявали „бране на баберка”, тъй като гроздето е било малко и неговите работници са се стараели да няма каквото и да е остатъчно количество. Категоричен е, че от тези 350 декара всички са обработваеми, а само 200 декара не се обработват, но там няма „баберка”, тъй като въобще не се обработват, а са само „трънаци и камънаци”. Неговите показания в тази им част се подкрепят от показанията на свидетелката Яна Лукова, която е категорична, че въпросното грозде е намерено именно в масива от 260 декара, в който същия ден и нейната бригада е брала грозде, както и от показанията на свидетелите: Н.С., М.П., И. М. и Р. Е., частично от показанията на Радослав Милков. Поради което и този довод на подсъдимия правилно не е бил възприет като доказан от съда.

 С оглед гореизложеното съдът намира, че описаната по-горе фактическа обстановка е установена от първоинстанционния съд по несъмнен начин след внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства.  Не са налице и допуснати както от прокурора, така и от съда, съществени процесуални нарушения при постановяването на присъдата, поради което алтернативното искане за отмяна на присъдата и постановяването на нова такава е също  неоснователно.

Предвид което оплакванията на подсъдимия във въззивната му жалба са изцяло неоснователни. Макар и да не се прави конкретно оплакване относно индивидуализацията на наложеното наказание, както и да не се излага довод за явна несправедливост, съдът намира, че наложеното наказание е правилно и законосъобразно определено в съответствие с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието, визирани в чл. 54 от НК, и то на самия минимум на наказанието лишаване от свобода- три месеца, с приложение на чл. 66, ал.1 от НК при минимален изпитателен срок- от три години.             

          Поради което въззивният съд счита, че обжалваната присъда като правилна, законосъобразна и обоснована, постановена при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, и при липса на явна несправедливост на наложеното наказание, следва да бъде потвърдена изцяло.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.338 във вр. с чл.334 т.6 от НПК, съдът

Р     Е     Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло обжалваната присъда № 17/ 17.07.2013г., постановена по НОХД № 274 /2013г. по описа на Районен съд – гр.Чирпан.

 

На основание чл.346 т.4 от НПК настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                             2.