Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  208                                              11.11.2013 г.                         град Стара Загора

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД         ПЪРВИ  НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На девети октомври                                        две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                              

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМЕНОВА

ВАНЯ ТЕНЕВА

 

СЕКРЕТАР: И.Г.

ПРОКУРОР: ВАНЯ МЕРАНЗОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Тонев

ВНОХД № 1241 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

 

С присъда № 90 от 17.05.2013 г., постановена по НОХД № 104/2012 г. по описа на Районен съд – Казанлък, подсъдимият П.А.Т. е признат за виновен в това, че на 13.09.2011 год. в гр. Казанлък в ромската махала, е причинил на М.Ю.И. средна телесна повреда – едно проникващо прободно – порезно нараняване по задната повърхност на дясната гръдна половина, представляващо нараняване, което прониква в гръдната кухина, като деянието представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл.131а предл. ІІ-ро във вр. с чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” вр. с чл.54 от НК като е осъден на ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода при първоначален СТРОГ режим в затвор.

Със същата присъда подсъдимият П.А.Т. е признат за виновен и в това, че на 13.09.2011 год. в гр. Казанлък, в ромската махала, е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 на повече от едно лице – порезна рана на гръдния кош на М.Р.М. и порезна рана на дясната ръка на А.П. С., поради което и на основание чл. 131 ал.1 т.4 предл. ІІІ-то във вр. с чл.130 ал.1 вр. с чл.54 от НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода при първоначален СТРОГ режим в затвор.

Двете наказания са кумулирани на основание чл. 23, ал. 1 от НК и е наложено едно общо най – тежко наказание на подсъдимия в размер на ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода при първоначален СТРОГ режим в затвор.

На основание чл.53 ал.1 б.”а” от НК в полза на държавата са отнети веществените доказателства – един брой черна кожена кания и един брой нож от бял метал с дължина на острието около 15 см.

Постановено е веществените доказателства - 1 брой къси панталони светло сини на цвят с емблема и надпис “***” да се върнат на собственика им подсъдимия П.А.Т., а 1 брой тениска на райета в сив, бял и черен цвят с надпис “***” да се върне на собственика и пострадалия М.Р.М..

Подсъдимият е осъден да заплати на КзРС направените по делото разноски в размер на 416.00 лв.

Горепосочената присъда е обжалвана от подсъдимия П.А.Т., чрез защитника му адв. М.. В жалбата се твърди на първо място, че е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение на досъдебното производство и се иска връщане на делото на прокурор за ново разглеждане. На второ място се иска да бъде изменена първоинстанционната присъда, като се приложи закон за по – леко наказуемо престъпление. Последното искане е да се отмени постановената присъда поради явна несправедливост на наложеното наказание.

Постъпил е и протест на районна прокуратура Казанлък след подадената вече жалба, с който се иска изменение на постановената присъда като се завиши размерът на определеното наказание.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия - адв. М. заявява, че поддържа жалбата. В допълнение излага съображения, че присъдата е постановена при неизяснена фактическа обстановка, а именно не са събрани от прокуратурата доказателства дали пострадалият М.И. е биологичен баща на подсъдимия. Излага твърдения, че незаконосъобразно са четени показания на свидетели по делото, дадени в досъдебното производство. Акцентира се, че всъщност според свидетелски показания конфликтът е бил провокиран от други лица, а не от подсъдимия, а наръгването на И. е станало случайно. Иска съдът да върне делото на прокуратурата за ново разследване до доизясняване на всички обстоятелства. Алтернативно иска определяне на наказание под минимума.

Подсъдимият поддържа казаното от защитника му, а в последната си дума казва, че не иска да влиза в затвора.

Становището на Окръжна прокуратура – Стара Загора е, че и жалбата и протеста са неоснователни, като присъдата следва да бъде оставена в сила. Прокурорът излага несъгласие само с определената от районния съд форма на вина, като счита че се касае за евентуален, а не пряк умисъл.

 

Окръжен съд – Стара Загора на основание чл. 314, ал.1 НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, в т.ч. и по наведените от страните основания и прие за установено следното.

         Жалбата и протестът са неоснователни.

         За да постанови присъдата си Казанлъшкият районен съд е събрал необходимите гласни и писмени доказателствени материали – справка за съдимост, характеристична справка, показания на свидетелите Х.М., А.И., А.С., М.И., С.С., З.З., И.М., М.М., Р. М., съдебно – медицински експертизи, разпит на вещите лица Т.Т. и Т.С., обяснения на подсъдимия, протоколи и писмени документи от досъдебното производство.

Възприетата по делото от първа инстанция фактическа обстановка се споделя и от настоящата инстанция, като съдът не намира за необходимо да я преповтаря, а излага накратко основните моменти.

Подсъдимият П.А.Т. е роден на *** ***, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, живущ ***, осъждан, с ЕГН: **********.

На 13.09.2011 г. в гр. Казанлък, късно вечерта, пострадалият М.М., заедно с още двама души – свидетелите Х.М. и С.С. отишли с лекия автомобил на М. до ромската махала, за да купят цигари. По пътя на връщане срещу автомобила им излязъл внезапно подсъдимият Т., който вървял заедно с още двама души – пострадалият М. И. и жената, с която последният живеел на съпружески начала. След като спрели автомобила М. слязъл и между подсъдимия и него възникнал словесен конфликт. В този момент се намесили и другите двама пътуващи в колата свидетели, както и пострадалият И. Последният нанесъл удар с ръка в лицето на М.. Свидетелят М. се опитал да прекрати конфликта между двамата, но се сборичкали с И. и паднали на земята. В това време подсъдимият извадил нож и нанесъл удар отпред в гръдния кош на М.. Докато М. и И. се боричкали, последният успял да се наложи и да застане с тялото си върху М., а подсъдимият замахнал с ножа и ударил с него в гърба (задната дясна повърхност) пострадалия М. Иванов. След като М. видял течаща кръв от тялото на М., той и С. хукнали да бягат, а подсъдимият ги преследвал. Свидетелят М. се качил обратно на автомобила си и се прибрал у дома, където синовете му, след като видели нараняването, решили да го закарат във ФСМП – Казанлък. Междувременно подсъдимият се върнал на мястото на конфликта и тичайки в посока бл. „***“ се натъкнал на св. А. С.. Последният се опитал да го спре и да му вземе ножа, но подсъдимият го наръгал в китката на дясната ръка и продължил да бяга. Видял св. З.З. и го помолил да го скрие. Св. З. го пуснал в барчето на блока и взел ножа му, като впоследствие го предал на полицията.

Въз основа на анализа на посочените доказателства и доказателствени средства първоинстанционният съд е приел също така, че подсъдимият е осъждан нееднократно, както следва:

-         С Присъда от 07.02.2005 г. на РС Казанлък по НОХД № 274/2004 г. за престъпление по чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1 т. 3 от НК, като престъплението е извършено на 03.11.2003 г. Наложено е наказание 10 месеца лишаване от свобода, като изпълнението му е отложено за срок от две години;

-         С Присъда № 714 от 26.05.2006 г. на РС Казанлък по НОХД № 303/2005 г. за престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като престъплението е извършено на 14.07.2004 г. Наложено е наказание от 3 години лишаване от свобода при общ режим, като изпълнението му е отложено за срок от три години.

Извършена е кумулация с предходната присъда и е определено едно общо най – тежко наказание в размер на 3 години лишаване от свобода при общ режим, като изпълнението му е отложено за срок от три години.

-         Споразумение от 11.01.2007 г. на РС Казанлък по НОХД № 1032/2006 г. за престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 20, ал. 1 от НК, като престъплението е извършено на 16.09.2006 г. Наложено е наказание в размер на 1 година лишаване от свобода. Постановено е да изтърпи отделно наказанието по НОХД № 303/2005 г. в размер на три години лишаване от свобода при общ режим.

-         Присъда № 108 от 05.06.2007 г. на РС Казанлък по НОХД № 335/2007 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7 вр. чл. 28, ал. 1 и чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, извършено на 03.08.2006 г. Наложено е наказание в размер на 6 месеца лишаване от свобода при общ режим. Така наложеното наказание е кумулирано с определеното наказание по НОХД № 1032/2006 г. като е определено едно общо наказание в размер на 1 година лишаване от свобода. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение определеното след кумулация по НОХД № 274/2004 г. и по НОХД № 303/2005 г. общо наказание в размер на 3 години лишаване от свобода при общ режим и е зачетено изтърпяното до момента наказание на осн. чл. 25, ал. 2 от НК.

-         С Присъда № 137 от 22.10.2007 г. на РС Казанлък по НОХД № 786/2007 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 5 и 7 вр. чл. 194, ал. 1, чл. 28, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1, извършено на 04/05.09.2007 г. Присъдата е в сила от 06.11.2007 г. Наложено е наказание от 9 месеца лишаване от свобода при общ режим.

На основание чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК е извършена кумулация на наказанията по НОХД № 1032/2006 г., НОХД № 335/2007 г и НОХД № 786/2007 г., като му е определено едно общо наказание в размер на 1 година лишаване от свобода при общ режим. Приспаднато е изтърпяното до момента наказание.

На 20.08.2010 г. е освободен от Затвора гр. Стара Загора.

Тези фактически положения са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните доказателствени материали не са допуснати логически грешки. Съдът е анализирал свидетелските показания, заключението на приетите по делото експертизи и обясненията на подсъдимия и е обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на показанията на свидетелите, като не е допуснато превратно тълкуване на доказателства. До промяна във фактическата обстановка не доведоха и разпитите на двамата нови свидетели, разпитани за първи път пред настоящата инстанция. В показанията пред настоящия състав Р.Е. казва, че е видял подсъдимият да го гонят с кола. Казва, че не знае кой е бил и не е наблюдавал целия инцидент, защото е влязъл в училището в ромската махала. Другият свидетел М.М. казва, че е видял да слизат хора от някакъв бус и да удрят подсъдимия, да го плашат, като твърди, че именно те са започнали първи побоя, като не дава подробни обяснения и не назовава конкретни лица. Казва, че не е видял нож в ръцете на подсъдимия и не твърди той въобще да е наранил някого. Доколкото тези показания са фрагментарни и противоречат на останалите събрани по делото показания, съдът намира, че не следва да се кредитират.

В изпълнение на задълженията си за цялостна проверка на присъдата и спазване на принципа по чл. 14 от НПК настоящата инстанция извърши собствен доказателствен анализ по делото.

От събраните по делото в двете инстанции доказателства се установява категорично, че подсъдимият е автор на нараняванията на пострадалите лица, описани в обвинителния акт и че те са нанесени с иззетия по делото нож. Самият подсъдим заявява в обясненията си, че не се признава за виновен, като изтъква, че е нанесъл удара в тялото на пострадалия М. И. (за който има твърдения, че му е биологичен баща), без да иска и казва, че е действал при самозащита. Описва пострадалия М.М. (М.) като пиян по време на инцидента и признава, че са се скарали, защото се е изпречил внезапно на пътя на автомобила на св. М. и е одраскал колата му с носената от него китара. Твърди, че св. М. е скочил веднага да го бие, без да му иска обяснения, като уточнява, че “другите” от колата го държали, а М. е нанасял удари по главата му и според него са искали да го убият. В показанията си обаче противно на фактите, които излага, казва, че не е ходил на лекар, защото не е имал никакви наранявания. Казва също, че заедно с шофьора – М., в колата са били 4- 5 човека, което противоречи на показанията на всички останали събрани доказателства, от които категорично се установява, че в автомобила са се возили заедно с М. само още двама души. По отношения на нараняванията, които е нанесъл на останалите пострадали, твърди че е било тъмно и не е видял точно кой е наранил, а нож не е носел в себе – такъв му е бил даден от някой по време на сбиването, но не си спомня точно кой. Твърди, че неволно е наранил св. Иванов, защото той е тръгнал да ги разтървава и не го видял, когато е замахнал с ножа.

По отношение на инцидента и собственото си нараняване св. М. И. (М.) твърди в съдебно заседание пред първа инстанция, че е видял автомобил и трима души в него, като автомобилът е спрял и подсъдимият и пътуващите в колата са се скарали и са започнали да се бият, като не уточнява кой първи е започнал боя. Опитал се да успокои ситуацията с думи, като след като е започнал да бута участниците в конфликта е получил нараняването в гърба си от подсъдимия Т.. По делото са присъединени и показанията му от досъдебното производство, които пострадалият Иванов също подкрепя. Те са по – детайлни от показанията му в съдебно следствие по отношение на сбиването. Пред разследващия полицай той уточнява, че Х.М. (***) е излязъл от колата и е ударил с глава подсъдимия. Това го накарало да се намеси и след като М. и С. (С. “***”) го ударили с юмруци, той се сборичкал с М. и тогава получил нараняването с нож в гърба. Казва, че от него течало много кръв и го закарали в почти веднага в Бърза помощ, а оттам в болницата в Стара Загора, но тъй като нямал необходимите средства почти веднага напуснал болницата. В разпита си пред разследващия полицай свидетелят казва, че същата вечер непосредствено преди инцидента подсъдимият е дошъл в дома му, за да пият. Направило му впечатление, че и преди да дойде Т. вече е употребил алкохол.

Правилно първата инстанция е преценила, че трябва да се анализират внимателно тези показания доколкото пострадалият И. се счита за биологичен баща на подсъдимия, макар и по делото да няма документ, удостоверяващ официално припознаване. В показанията си И. не казва, че е видял как подсъдимият е наранил с ножа М., а по отношение на собственото си нараняване твърди, че не осъзнал кой точно го е извършил. Въпреки липсата на категоричност от неговите показания за авторството на деянието, настоящата инстанция, както правилно е преценил и районният съд, намира че по делото има достатъчно други доказателства, откъдето може да се направи категоричен извод за това – а именно обясненията на самия подсъдим, цялостното протичане на инцидента и не на последно място показанията на свидетеля И., който е бил безпристрастен наблюдател на побоя. След преценка на районния съд показанията на този свидетел и от досъдебното производство са присъединени. В тях той казва, че към инкриминирания час 22.30 – 23.00 ч. бил привлечен от врява на улицата и след като излязъл, видял как подсъдимият се карал с някакви момчета. Сред тях И. разпознал св. М.. Твърди, че е възприел как подсъдимият е наръгал св. М. и св. И. Не дава показания за противоправно поведение на М. или друг участник в побоя, а напротив казва, че М. се опитал да усмири ситуацията с думи. Подчертава в края на разпита, че подсъдимият изглеждал като “луд – псува всички, мушка наред, посяга на всички”. В съдебно заседание пред първа инстанция подкрепя тези показания, а не казаното пред съда.

Другите двама очевидци на инцидента пред автомобила на св. М. са Х.М. (А.) и С.С. (С.), които са пътували в колата заедно с пострадалия М.. В показанията си пред съда С. е категоричен, че е видял как подсъдимият е наръгал М., като също обяснява как се е стигнало до изпречването на Т. пред колата. Карали са полека, което съдът приема за достоверно доколкото се установява от показанията на други свидетели, че на това място има сметище. Стигнало се до словесен конфликт с подсъдимия, след като той ударил с юмрук по колата, като М. след като слязъл, заявил на подсъдимия “Аз не ща да те убия и да вървя в затвора !” Според него П. първи е започнал караницата. М. от своя страна заявява, че след като М. (М.) слязъл от колата първо казал на подсъдимия да се дръпне настрани, което подкрепя и думите на С. за това, което е чул, както и думите на св. И.. Казва в съдебно заседание, че М. е скочил да бие подсъдимия, като му ударил шамар. Възприел е, че именно Т. е нанесъл удар с нож в гърба на И., а в показанията си в досъдебното производство казва, че е видял как подсъдимият наръгва св. М.. Подкрепя показанията си, дадени в досъдебната фаза, където заявява, че именно И. (М.) първи е ударил пострадалия М. и които съдът счита за по – достоверни и безпристрастни. Признава, че са били пияни по време на инцидента.

Свидетелят М., който е и пострадал от деянието, твърди в съдебно заседание пред първа инстанция, че карал бавно и след като подсъдимият се изпречил пред колата му и я ударил с китарата си, се стигнало до словесен сблъсък. Подразнил се от поведението на подсъдимия, който го попитал “Ти бабаит ли си ?”, слязъл от колата и тогава подс. Т. му нанесъл удар с нож. Подчертава, че подсъдимият изглеждал видимо пиян и твърди, че другите двама пътници в автомобила са слезли, виждайки че назрява конфликт, но не е вярно, че са посегнали да бият Т..

От така събраните гласни доказателства на свидетелите очевидци на деянието правилно първата инстанция е преценила, че обвинението се подкрепя. В конкретната ситуация не е от съществено значение кой първи е предизвикал конфликта – от събраните доказателства съдът намира, че предвид състоянието на алкохолно опиянение на участниците в побоя и словесните пререкания се стигнало до взаимна ескалация на конфликта, при която подсъдимият е реагирал крайно, като е използвал нож и в тъмното, без да вижда кой точно наранява с него е нанесъл удари на двама души – св. М. и св. И. Не се подкрепят думите му, че се е защитавал така, тъй като останалите (св. М. и пътуващите с него в колата) се опитали да го убият. Самият той не твърди да са му отправени словесни заплахи за живота му и казва, че не е получил наранявания. Не се доказа твърдението му, че М. и С. са го държали, докато М. му нанасял побой. Настоящата инстанция намира, че при така установените фактически положения не е било налице непосредствена заплаха за живота му или този на И., посочен като негов биологичен баща.

По делото са събрани гласни доказателства и от свидетелите Р. Р. и И. М., които твърдят, че са синове на пострадалия М.М.. И двамата не са очевидци на нараняването на баща им, а преразказват чутото от пострадалия М.. И двамата са категорични, че М. им е казал, че наръгването отпред в гърдите е получил от подсъдимия П.Т..

Третият пострадал от сбиването на инкриминираната дата 13.09.2011 г. е А. С.. От показанията, дадени в съдебно следствие и от разпита му в досъдебното производство се установява, че той е получил нараняването си след като се е опитал да спре подсъдимия. Описва как Т. е идвал от посока кв. К. и тичал “като луд” и в момента, в който е С. е стигнал до него, е бил наръган в ръката. Казва, че за нараняването му са се погрижили в Бърза помощ, където само е превързан. Не описва последващи болки или страдания от раната. Веднага след това казва, че свидетелят З.З. е скрил подсъдимия в кварталното барче. Самият свидетел З. дава показания, че подсъдимият изглеждал уплашен и повтарял, че ще го убият. Казва, че “другите”, без да уточнява кой точно, са гонели Т. и търсили пред барчето, където св. З. го е скрил и взел ножа, който по – късно е предаден и на полицията.

За да бъдат квалифицирани телесните повреди на тримата пострадали в досъдебното производство са назначени съдебно – медицински експертизи. По отношение на травмата на пострадалия М. И. е изготвено заключение, което се позовава на писмени данни и разпит на пострадалото лице от досъдебното производство. Според това заключение наръгването с нож е причинило прободно порезно нараняване, проникващо в гръдния кош, което правилно е квалифицирано като средна телесна повреда съгласно чл. 129, ал. 2 от НК. Съгласно заключението на експертизата по отношение на пострадалия М.М. нараняването е порезна рана на гръдния кош, което е временно разстройство на здравето, неопасно за живота и следва да се квалифицира като лека телесна повреда. Съдебната експертиза по отношение на пострадалия С. дава заключение за повърхностно нараняване на дясната ръка, което е временно разстройство на здравето, неопасно за живота и следва да бъде квалифицирано отново като лека телесна повреда. Заключенията са приети, без да има оспорване от страните в процеса.

От правна страна деянието на подсъдимият Т. по отношение на пострадалия И. е причиняване на средна телесна повреда, което деяние е извършено при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1 б. “а” от НК. Първата инстанция неправилно е приела дадената от прокуратурата квалификация за опасен рецидив по и по двете букви на чл. 29, ал. 1 от НК, доколкото е видно, че част от престъпленията са извършени от подсъдимия като непълнолетен. По отношение на субективната страна на деянието настоящата инстанция приема заключенията на районния съд, че с оглед така приетата фактическа обстановка, при нараняването на пострадалия Иванов подсъдимият е действал с пряк умисъл. Размахвайки ножа в тъмното и в резултат на възникналия конфликт, той твърди, че е целял да предпази себе си и баща си, но ударът е попаднал по погрешка в тялото на М. И. (за който посочва, че му е баща). Извършвайки тези действия той е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е предвиждал, че може да наръга лицата около него, като е искал възможното или сигурно настъпване на тези последици. За този интелектуален и волеви момент заключенията на съда намират опора в твърденията му, че се е защитавал така, защото са искали да го убият, както и в действията му по отношение на нанесените удари – на св. И. удар е бил нанесен, след като двамата със св. М. са паднали на земята т.е. без в този момент да е имало някаква пряка заплаха. Ето защо първата инстанция правилно е коментирала в мотивите си, че не подкрепя тезата за самозащита на подс. Т.. Наистина по делото не се събраха данни, които да изключат обществената опасност на извършеното от подсъдимия – няма доказателства да е получил наранявания от сбиването, нито да е имало непосредствено нападение от страна на пострадалите, което да създава реална опасност за живота или здравето на подсъдимия. Твърденията на свидетелите З. и М., че е имало хора, които да го гонят показват, че това се е случило след сбиването и наръгването на няколко човека. С оглед обясненията на подсъдимия и твърденията на защитата, че наръгването на И. е станало случайно, то настоящата инстанция намира, че това не може да оневини действията му, доколкото той е действал при пряк умисъл и фактът, че ударът на ножа е попаднал в тялото на И., а не на друг от участващите в побоя, не води до липса на вина за действията му. Коментирането на грешката в лицето от първата инстанция е правилно. По отношение на твърденията на защитата, че прокуратурата не е изяснила дали И. и подсъдимият са баща и син, което според защитата ще доведе до промяна в правната квалификация, то настоящата инстанция намира, че са положени разумни усилия в досъдебното производство за изясняване на този факт с оглед исканата справка от ГРАО за роднините на подсъдимия. От друга страна вярно е, че за средна телесна повреда на възходящ наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. В разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от НК е пропуснат чл. 131а от НК, а именно когато се касае за телесна повреда, извършена при условията на опасен рецидив, то наказателното преследване следва да започне по общия ред т.е. дори и да се докаже, че пострадалият и подсъдимият са баща и син това няма да доведе до липса на основание за прокуратурата да започне наказателно преследване по общия ред. Ето защо настоящата инстанция намира, че подсъдимият е извършил не само от обективна, но и от субективна страна престъпление по чл. 131а, предл. второ във вр. чл. 129, ал. 2 от НК във вр. с чл. 29, ал. 1 б. “а” от НК, като е нанесъл на М.Ю.И. едно проникващо прободно – порезно нараняване по задната повърхност на дясната гръдна половина, представляващо нараняване, което прониква в гръдната кухина.

По отношение на леките телесни повреди, причинени на другите двама пострадали – А. С. и М.М., то настоящата инстанция намира, че правилно районният съд е преценил, че не е от неговата компетентност да прави преценка на обстоятелствата по чл. 49 от НПК, въз основа на които е повдигнато и обвинение по общия ред за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия. Единствено следва да се направи преценка дали обвинителния акт е внесен в преклузивния шестмесечен срок, която проверка беше извършена от страна на настоящата инстанция. По отношение на умисъла въззивният съд намира, че с оглед действията на подсъдимия и цялостната фактическа обстановка е налице отново пряк умисъл и за тези две наранявания на М. и С.. Ето защо правилна е квалификацията по отношение на тези двама пострадали по чл. 131, ал. 1 т. 4 пр. трето във вр. чл. 130, ал.1 от НК.

По отношение на индивидуализацията на наказанието.

Деянието, с което е причинена средна телесна повреда на И., е извършено на 13.09.2011 г. т.е. след като е изменена разпоредбата на чл. 131а от НК и е завишено наказанието по нея. Ето защо съдът правилно е определил наказанието според действащата разпоредба на НК. Минимумът наказание, предвиден в нея е пет години лишаване от свобода и за да слезе под този минимум за съда следва да са налице предпоставките по чл. 55 от НК, а именно многобройни смекчаващи обстоятелства. Настоящата инстанция намира, че по делото не се доказа да са налице такива обстоятелства – от справката за съдимост е видно, че лицето е многократно осъждано за кражби и е изтърпял ефективно лишаване от свобода в затвора в Стара Загора. Пуснат е на 20.08.2010 г., като година по – късно е извършил и престъпленията, за които му е повдигнато обвинение и по настоящото дело. Има категорични данни, че е бил пиян по време на инцидента. Като смекчаващи обстоятелства първата инстанция е приела младата му възраст, семейното му и материално положение. Доколкото материалното положение не може да бъде във връзка с мотива за извършване на престъплението, то следва да се изключи. С оглед справката за съдимост е видно, че престъпленията, за които е осъждан подсъдимият са предимно кражби т.е. той няма трайно изградени престъпни навици по отношение засягане на неприкосновеността на личността. Правилно е определила първата инстанция наказанието на Т. в размер на пет години лишаване от свобода, както и режима на изтърпяване – строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Въззивната инстанция не споделя мотивите в протеста на прокуратурата за завишаване на наказанието – неоказването на съдействане на органите на досъдебното производство, фактът, че не признава вината си и изгражда защитна позиция са гарантирани от закона права на всеки подсъдим и в никакъв случай не могат да доведат до утежняване положението на подсъдимия. Останалите мотиви – характеристичните данни и осъжданията са взети предвид при индивидуализацията на наказанието.

По отношение на възраженията на защитата, доколкото на повечето от тях е отговорено с гореизложените мотиви, съдът намира за необходимо да добави само, че първата инстанция правилно е чела показанията на свидетелите по делото, позовавайки се на чл. 281, ал. 1 т. 1 и т. 2 във вр. ал. 4 от НПК. Представените пред настоящата инстанция възражения за съществени процесуални нарушения във връзка с непосочването кому принадлежат веществените доказателства в обвинителния акт и каква е тяхната доказателствена стойност не е от категорията на тези нарушения, които водят до нарушаване на правата на подсъдимия и не обосновават връщане на делото на етап досъдебно производство.

По разноските.

Съдът потвърждава така присъдените разноски в първа инстанция. С оглед направените разноски за свидетели пред настоящата инстанция следва да се присъди в тежест на подсъдимия и сумата от 16 лева.

Предвид гореизложено и след като установи, че има основания за отмяна на обжалваната присъда само в частта относно квалификация на престъплението по чл. 29, ал. 1 б. “б” от НК, Окръжен съд – Стара Загора намира, че същата на основание следва да бъде изменена в тази част, а в останалата да бъде потвърдена като правилна.

 

Водим от горното, Окръжен съд – Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ присъда № 90 от 17.05.2013 г., постановена по НОХД № 104/ 2012 г. по описа на Районен съд – Казанлък в частта, с която подсъдимият П.А.Т. е признат за виновен и е осъден извършеното от него престъпление на 13.09.2011 год. в гр. Казанлък в ромската махала по чл.131а предл. ІІ-ро във вр. с чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 от НК да е извършено при условията на опасен рецидив по чл. 29 ал.1 б.”б” от НК, като признава подсъдимия П.А.Т. за невинен в това, че извършеното от него престъпление по чл. 131а предл. II – ро във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК е при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1 б. “б” от НК, поради което го оправдава в тази част по повдигнатото му обвинение.

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 90 от 17.05.2013 г., постановена по НОХД № 104/ 2012 г. по описа на Районен съд – Казанлък в останалата й част.

ОСЪЖДА подсъдимия да заплати сумата от 16 лева разноски по сметка на ОС Стара Загора

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                ЧЛЕНОВЕ: 1

 

 

2.