Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 203                                   11.11.2013 година           град Стара Загора

 

      В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                        ІІ наказателен състав

на шестнадесети октомври                                                     2013 година                                                                   

В публично съдебно заседание в следния състав:                

               

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

           

                                         ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА                                         

                                                                       КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

СЕКРЕТАР : М.Т.

ПРОКУРОР: ДИЧО А.

като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

ВНОХД № 1242 по описа за 2013 година

За да се произнесе взе в предвид следното:

         

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

 

    С Присъда № 112 от 17.06.2013г., постановена по НОХД № 331/2013г. по описа на Старозагорски районен съд, подсъдимият  П.П.А., ЕГН **********, Е ПРИЗНАТ за ВИНОВЕН в това, че на 30.04.2012г. в гр. *****, при  управление на МПС – лек автомобил, марка „Опел”, модел „Вектра”, рег. № СТ 2440 АМ, нарушил правилата за движение по пътищата – Закон за движение по пътищата, а именно:

 - чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата: „Всеки участник в  движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; 

- чл. 8, ал. 1 от Закона за движението по пътищата: „Водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на движението си…”;

 - чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: когато платното за движение има две ленти – да навлиза … в лентата за  насрещно движение…”;

  - чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например… да завие наляво…за навлизане по друг път…преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в  движението, които … минават покрай него и да извърши маневрата, като се  съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение…”;

- чл. 37, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства…”, като с деянието си по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И.А.И., ЕГН **********, изразяваща се в счупване на ІІ поясен прешлен и ІІІ поясен  прешлен, довело до трайно затруднение на движението на снагата за повече от 30  дни, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, буква „б”, предл. второ, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като на основание чл. 305, ал. 5, предл. последно от НПК, във връзка с чл. 78а от НК Е ОСВОБОДЕН от наказателна отговорност и МУ Е НАЛОЖЕНО административно наказание „Глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева. На основание чл. 343г от НК, във връзка с чл. 343, ал. 1, буква „б” , предл. второ, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, подсъдимият П.П.А. Е ЛИШЕН от правото да управлява МПС за срок от ТРИ МЕСЕЦА.

 

    Със същата присъда подсъдимият П.П.А. Е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец И.А.И. сумата в размер на 9000 /девет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.04.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 900 /деветстотин/ лева разноски за повереник, като искът е отхвърлен в останалата му част до размера на 50 000 /петдесет хиляди/ лева, като неоснователен и  недоказан.

 

Със същата присъда подсъдимият П.П.А. Е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева, представляваща дължимата държавна такса върху уважения размер на граждански иск, както  и сума в размер на 579 /петстотин седемдесет и девет/ лева, представляваща направени разноски.

 

В срока по чл.319, ал.1 от НПК горепосочената присъда е обжалвана пред Окръжен съд-Стара Загора от защитника на подсъдимия П.П.А. – адв. Н.И.М. ***.

 

В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност  на постановената присъда. Прави се искане  да бъде постановена оправдателна присъда, алтернативно да бъде намалено наложеното наказание „Глоба” и да бъде отменено наказанието „Лишаване от право”.

 

         

          Подсъдимият П.П.А. поддържа доводите на защитника си.

 

          Становището на Окръжна прокуратура - Стара Загора е, че тъй като не са налице основания за изменяване или отменяване на обжалваната присъда, същата следва да бъде потвърдена.

 

          Окръжният съд, след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата и взе в предвид основанията, изтъкнати в жалбата, прие за установено следното:

 

          За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за безспорно установена следната фактическа обстановка:

 

          На 30.04.2012г. свидетелят И.А.И., около 16.00ч. управлявал собствения си лек автомобил – такси, марка „Опел”, модел „Астра”, рег. № СТ 4060 СХ, в посока север-юг по улица, находяща се в кв. „*****” в град ****, в близост до блок ***. По същото време и по същата улица в посока от юг на север се движил лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра”, рег. № СТ 2440 АМ, управляван от подсъдимия. При пристигане на кръстовището, находящо се под блок *** подсъдимият предприел маневра завой наляво. При извършването на  тази маневра със скорост 12.5 км/ч подсъдимият навлязъл в опасната зона за спиране на насрещно движещият се автомобил „Опел Астра”, спрял в лентата за насрещно движение и отнел предимството на автомобила, управляван от И.А.И.. Последният, за да избегне удара между двата автомобила предприел спасителна маневра като отбил управлявания от него автомобил рязко плътно вдясно, при което автомобилът му се ударил в бордюра на кръстовището.

Подсъдимият веднага преместил автомобила си в улицата над кръстовището.

          Непосредствено преди произшествието на около 20-30 метра след автомобила, управляван от И., се движел лек автомобил, управляван от свидетеля Ж.. В него на предната седалка до  водача бил свидетелят В.. Веднага след произшествието Ж.в спрял автомобила си, в 16.33 часа се обадил на телефон 112 /справка лист 76 от ДП/.

           На мястото пристигнала линейка и екип на „Пътна полиция” – свидетелите Т. и Т.. Направен е оглед на местопроизшествие и е изготвен фотоалбум.

           Видно от огледния протокол, асфалтовото покритие сухо, незапрашено, пътят е двупосочен без разделителна линия, широчината на пътното платно е 7,50 метра, видимостта е ясна, слънчево време, не са открити спирачни следи.

           Свидетелят Т., в 16.50 часа, на 30.04.2012г. съставил протокол за ПТП № 1338348/30.04.2012г., подписан от подсъдимия и свидетеля И. /лист 86 от ДП/.

          Свидетелят И. бил откаран в ЦСМП при МБАЛ „****** за оказване на медицинска помощ. Постъпил същия ден в неврохирургично отделение на същата МБАЛ с история на заболяването № 7728.

 

           Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни № 192/2012г., изготвена от ******, в резултат на настъпилото ПТП на св. И. са причинени телесни увреждания: мозъчно сътресение и счупване на ІІ и ІІІ поясни прешлени. Счупването на ІІ и ІІ поясни прешлени е причинило трайно затруднение на движението на снагата за повече от 30 дни и по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК представлява средна телесна повреда, като оздравителният процес ще трае около 12 месеца до степен годност за физически труд. Счупването на поясните прешлени е било възможно по индиректен механизъм при инерционно натоварване в поясната област при внезапна промяна посоката на движение и скоростта на движение на превозното средство. Травматично увреждане – мозъчно сътресение непридружено от загуба на съзнание е причинило разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, срокът на възстановяването не е повече от един месец с оглед и на което по смисъла на закона увреждането представлява лека телесна повреда.

 

        Видно от заключението на съдено-автотехническата експертиза, ПТП е настъпило в резултат на отнемане на предимството на л.а. „Опел Астра” от водач на л.а. „Опел Вектра”, ударът на л.а. „Опел Астра” е бил неизбежен, тъй като л.а. „Оперл Вектра” е навлязъл в лентата му за движение в опасната му за спиране зона. В деня на настъпването на ПТП пътната настилка е била суха и не е имало ограничение на видимостта и за двамата водачи на превозните средства. Видимостта е била на разстояние от порядъка на 180-200 метра. С оглед и на това подсъдимият е нямал пречки от техническо естество да спре управлявания от него лек автомобил и изчака да премине насрещно движещият се автомобил, управляван от св. И., давайки му предимство в лентата му на движение.

 

        Видно от заключението на допълнителната съдебно-автотехническа експертиза, технически правилната маневра в случая „спасителна” е задействане на спирачната система на автомобила и отбиване максимално вдясно, както е постъпил св. И..

        Съдът е приел заключенията на изслушаните експертизи за добросъвестно и компетентно изготвени.

 

         За да приеме за безспорно установена гореизложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е подложил всички събрани доказателства по делото на задълбочен и прецизен анализ. Ясно е посочено кои доказателства са кредитирани с доверие и кои не. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд изцяло споделя изводите на решаващия съд. Следва да се отбележи, че законосъобразно първоинстанционният съд е възприел обясненията на подсъдимия относно механизма на възникване на ПТП-то като негова защитна позиция, тъй като същите са в явно противоречие с всички други доказателства по делото - показанията на свидетелите И., Ж., В. – очевидци на ПТП-то, Т. и Т. – *******, пристигнали на местопроизшествието, логични и непротиворечащи помежду си, кредитирани с доверие от решаващия съд, заключенията на автотехническите и съдебномедицинската експертизи.

           Предприетата от пострадалия И. спасителна маневра е правомерна, тъй като същият е бил поставен в състояние на крайна необходимост /чл. 13, ал. 1 от НК/ и е предприета в опасната зона за спиране, тъй като неправомерното поведение на подсъдимия П.А. като участник в движението /случайно събитие/ е създало непосредствена опасност за постъпване на вредни последици. В случая не са причинени смърт или телесна повреда на трето лице.       

          Деянието е извършено от подсъдимия А. по непредпазливост при условията на съзнаване непредпазливост, тъй наречената престъпна самонадеяност. Подсъдимият не е желаел и целял настъпването на обществено опасните последици, но е предвиждал възможността за настъпването им, като е разчитал, че може да ги предотврати.

        При определяне вида и размера на наказанието, първоинстанционният съд е съблюдавал принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл. 54 от НК и целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Законосъобразно първоинстанционният съд е счел, че са налице предпоставките за приложение на чл. 78а, ал. 1 от НК и е освободил подсъдимия от наказателна отговорност като му е наложил административно наказание “Глоба”. При определяне на наказанието правилно са отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, липсата на данни за предишни нарушения на правилата за движение по пътищата. Като отегчаващо вината обстоятелство са отчетени допуснатите множество нарушения на правилата за движение по пътищата при ПТП-то – нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 8, ал. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 25, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от ЗДвП. При наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, наложеното на подсъдимия А. административно наказание “Глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева се явява явно справедливо.

          Законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл. 343г вр. с чл. 343, ал. 1, б. “б”, предл. второ във вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, като по гореизложените съображения районният съд е лишил подсъдимия А. от правото да управлява МПС за срок от три месеца. Доводите за влошено здравословно състояние на съпругата на подсъдимия не биха могли да обусловят неналагането на това наказание.

         Предвид акцесорния характер на гражданския иск, същият правилно е бил уважен до размера на 9000 /девет хиляди/ лева, като основателен и доказан – съобразени са заключението на съдебномедицинската експертиза, показанията на свидетелите И. и И., съответната медицинска документация и срокът на възстановителния процес, като до размера на 50 000 /петдесет хиляди/ лева е отхвърлен. Предвид постановената осъдителна присъда, последица се явява и осъждането на подсъдимия да заплати  направените по делото съдебни и деловодни такива.     

                 

          Водим от гореизложеното, Окръжен съд Стара Загора намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и наложеното наказание на подсъдимия е явно справедливо, поради което на основание чл.334, т.6 от НПК, същата следва да бъде потвърдена. Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА присъда № 112/17.06.2013г., постановена по НОХД № 331/2013 г. по описа на Районен съд-Стара Загора.

 

          РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                          2.