Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 197                                     07.11.2013 година             град Стара Загора

 

Старозагорски окръжен съд,    наказателно    отделение,   първи състав, в открито  заседание на двадесет и трети октомври,  две хиляди  и  тринадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР РАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:  СОНЯ КАМЕНОВА

ВАНЯ ТЕНЕВА

 

СЕКРЕТАР: Н.К.

ПРОКУРОР: ХРИСТО МИШОВ

                

като разгледа докладваното от съдия КАМЕНОВА   ВНОХД № 1275 по описа за 2013  година,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по глава ХХІ на НПК.

 

С Присъда № 130/31.07.2013 г., постановена по НОХД № 371/2013 г. по описа на Районен съд – Казанлък, подсъдимият Ю.Д.Д., ЕГН ********** е признат за невинен в това, че през периода 08.12.2009 г. – 29.01.2010 г., в с.Т., общ.Мъглиж, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – машинист, сжм/влекач, в кръга на службата си, е съставил официални документи – 5 броя пътни листове, в които е удостоверил неверни обстоятелства, а именно извършена дейност с моторен влекач АГМУ2-ХІV и разхода му за гориво, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства, поради което е оправдан в това да е извършил престъпление по чл.311, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

 С присъдата е постановено на основание чл.112, ал.4 от НПК веществените доказателства – пътни листове №№ 0433/08.12.2009 г., 0434/09.12.2009 г., 0436/11.12.2009 г., 0440/28.01.2010 г. и 0461/29.01.2010 г., да се приложат по делото до неговото унищожаване.

 

В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е протестирана пред Окръжен съд – Стара Загора от Районна прокуратура - Казанлък.

В протеста е повдигнато оплакване - без в подкрепа на същото да са изложени аргументи -  за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. 

ИСКАНЕТО в протеста е оправдателната присъда да бъде отменена и  да бъде постановена нова, с която подсъдимият Ю.Д.Д.  да бъде признат за виновен  и осъден по повдигнатото срещу му обвинение.

 

Окръжна прокуратура – Стара Загора не поддържа протеста, по съображения, че не са налице основания за отмяна на атакувания съдебен акт.

 

Окръжен съд – Стара Загора, след като извърши цялостна служебна проверка на протестираната присъда – съгласно чл.314 от НПК, прие следното:

 

С атакуваната оправдателна присъда, подсъдимият Ю.Д.Д. е предаден на съд за престъпление по чл.311, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК за това, че през периода 08.12.2009 г. – 29.01.2010 г., в с.Т., общ.Мъглиж, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – машинист, сжм/влекач, в кръга на службата си, е съставил официални документи – 5 броя  конкретно посочени пътни листове, в които  удостоверил неверни обстоятелства, а именно - извършена дейност с моторен влекач АГМУ 2-ХІV и разхода му за гориво, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства.

 

По посочения обвинителен акт, пред Районен съд – Казанлък първоначално  е било образувано НОХД № 585/2012 г., присъдата по което - № 145/25.10.2012 г. – е отменена с Решение № 38/07.03.2013 г. по ВНОХД № 1357/2012 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. За да отмени обжалваната пред него, тогава осъдителна, присъда и върне делото за ново разглеждане на Районен съд - Казанлък, въззивният съд е констатирал наличието на съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъответствия между мотивите и диспозитива на първоинстанционния съдебен акт.  

Окръжен съд – Стара Загора, в настоящия си състав, счита, че при горепосоченото, първо разглеждане на делото  от въззивния съд, последният е пропуснал да констатира, освен установеното съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато от първоинстанционния съд и наличието на такова от хода на досъдебното производство. По-конкретно - че внесеният за разглеждане обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК.  Това е така, тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт, декларативно е посочено, че подсъдимият е удостоверявал недействително извършена дейност с моторния влекач и разхода му за гориво, като посочвал в конкретния пътен лист изминати километри, по-големи от реално изминатото разстояние. По отношение на нито един от пътните листове, не е пояснено защо обвинението приема, че реално изминатите километри са различни от тези, посочени в съответния пътен лист от подсъдимия и е ли реално изминатото разстояние равно на  номиналното разстояние на дестинацията, посочена в съответния пътен лист.

Гореизложеното относно съдържанието на обвинителния акт има за последица неяснота в обвинителната теза, която пък води до ограничаване правото на защита на подсъдимия – винаги съставляващо съществено нарушение на процесуалните правила. В конкретния случай, обаче,  допускането му не е основание за отмяна на атакуваната присъда, тъй като с постановената оправдателна такава, във възможно най-пълен обем, е охранено правото на защита на подсъдимия.

Приетите  при повторното разглеждане на делото в районния съд фактически обстоятелства се основават на събраните  и проверени в хода на съдебното следствие - при  спазване изискванията на процесуалния закон  - доказателства,  преценени  поотделно и  в  тяхната взаимовръзка и съвкупност, и в съответствие с правилата на формалната логика. Тъй като въззивният съд възприема напълно фактическите положения, приети от районния съд, в настоящия съдебен акт не е необходимо да бъдат преповтаряни, както те, така и анализа на доказателствената съвкупност, въз основа на която са изведени.

За да постанови атакуваната оправдателна присъда, първоинстанционният съд на първо място е приел, че под реално изминато разстояние във внесения за разглеждане обвинителен акт се разбира номиналната дължина на дестинацията, посочена в съответния пътен лист. Първоинстанционният съд аргументирано, обстойно,  обсъждайки събраните по делото доказателства по отношение на всеки един от петте пътни листове, е приел, че действително вписаните километри във всеки от тях не отговарят на номиналното разстояние на съответната дестинация, но че от този факт не може да бъде направен извод, че реално не е изминато отразеното разстояние в пътния лист, съответно, че не е изразходвано посоченото гориво от моторния влекач. Посочените решаващи изводи на първоинстанционния съд са правилни и обосновани. От събраните по делото доказателства се установява, че работата на моторния влекач не е свързана само с придвижване от една точка до друга,  а е свързана с подготовка на машината за работа, включваща, освен първоначалното пускане на двигателя, още товарене на материали от различни части на гарата, което става с маневри, разтоварването им в района на междугарието и сигнализиране на района за наличието на работна група. Различни  видове маневри се извършвани и за заемане на коловоз при гариране на моторния  влекач. В един от пътните листове - № 046/29.01.2010 г., л.14 ДП, първоинстанционният съд е констатирал, че има отбелязване за топъл престой. От събраните по делото доказателства се установява, че топлият престой не е свързан с излизане на моторния влекач извън мястото на гариране, а е свързан с пускане на двигателя на празен ход с цел поддържането на моторния влекач (спирачно налягане, прочистване на въздухопроводите от конденз  и заряд на акумулаторите) в работна готовност при аварийни ситуации. На решаващите изводи на първоинстанционния съд съответства обективният факт, че при регулярно извършваните проверки за съответствие на действителния разход на гориво с този по пътни листове, не е установявано несъответствие, както и неоправдано завишаване дължината на изминатото разстояние.

В съответствие с установените фактически обстоятелства, правилно първоинстанционният съд е приложил закона, признавайки подсъдимия Ю.Д.Д. за невинен в това да е извършил престъплението по чл.311, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК  и го е оправдал по повдигнатото срещу му обвинение.

Предвид гореизложеното и тъй като при извършената цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт и по доводите, изложени в протеста, Окръжен съд – Стара Загора не установи основания за отмяната му, същият прие, че на основание чл.338 от НПК следва да потвърди присъдата на Районен съд – Казанлък.

 

Водим от горното, Окръжен съд – Стара Загора

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 130/31.07.2013 г., постановена по НОХД № 371/2013 г. по описа на Районен съд – Казанлък.

 

Решението не подлежи на жалба и/или протест.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                           

                                                            1.

 

 

 

                                                            2.