О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 795                                    14.11.2013 година                    град СТАРА ЗАГОРА

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД              НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На четиринадесети ноември                                                          година 2013

В закрито заседание в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ:1. КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

                                                                        2. ВАНЯ ТЕНЕВА

 

като разгледа докладваното от  съдия  ДРАГОТИНОВА

ВЧНД № 1294  по описа за 2013 година,  за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е с правно основание в чл.243, ал.7 от НПК.

          Постъпила е въззивна жалба срещу определение № 357 от 22.07.2013г. на Казанлъшкия районен съд по ЧНД-Д № 997 /2013 на КРС от пълномощника на пострадалата по ДП № ЗМ-1754 /2012г. по описа на РУ”Полиция” – гр.Казанлък П.И.В., адв.А. Б. от АК – гр.София, с което е потвърдено постановление за прекратяване на наказателно производство срещу обвиняемия Б.И.М. с ЕГН ********** за престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” във вр. с чл.342 , ал.1 от НК /причиняване по непредпазливост, причинена при  управление на МПС чрез нарушение на правилата за движение по пътищата на средна телесна повреда /от 05.07.2013 г. по ДП № ЗМ-1754/ 2012 г. по описа на РУ”Полиция- Казанлък/ пр. преписка вх. № 2921/ 2012 г. на РП- Казанлък/.

          В жалбата са направени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение като се развиват подробни и аргументирани доводи   в следните насоки: На първо място жалбоподателят счита, че неправилно в обжалваното  от тях прокурорско постановление   наказателното производство е било прекратено при неизяснена фактическа обстановка по делото и неправилна преценка дори на събраните доказателства като са формирани неправилни правни изводи. Освен това в прокурорското постановление липсвали мотиви, което е самостоятелно основание за отмяната му като незаконосъобразно. Съдът също неправилно бил потвърдил постановлението на прокуратурата за прекратяване на производството по делото, без да извърши задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. Наред с това било налице разминаване между приетото от съда, че обвинението е недоказано по несъмнен и безспорен начин, и извода на прокурора, че изобщо липсвало престъпление. Счита, че в този случай съдът е следвало да отмени постановлението и да върне делото за доразследване на прокурора, а не да потвърждава прокурорското постановление. Намира за логично в тази насока например даването на  указания за извършване на следствен експеримент, за да се установи по безспорен начин налице ли е действително заслепяване на водача като по този начин бъде проверена версията на обвиняемия.

                 Категорично обаче счита, че и при наличните доказателства след правилен анализ както прокурора, така и съда, са могли да стигнат до правилни и законосъобразни изводи, вследствие на което обвиняемия да бъде предаден на съд, тъй като са налице достатъчно доказателства за извършено престъпление. Вместо това обаче прокурорът, както и съдът, са се ограничили в обсъждане на доказателствата за наличието на  съпричиняване от страна на  пострадалата велосипедистка за настъпване на вредоносния резултат. Освен това било налице и процесуално нарушение, тъй като при положение, че още при първата експертиза той бил направил отвод на вещото лице, това възражение обаче не било възприето, а същият е бил включен и в състава на тройната автотехническа експертиза, чиито изводи се оспорват. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на прокурора с указания за всестранно и пълно изясняване на обективната истина, както и с указания за правилното прилагане на материалния и процесуалния закон и внасяне на обвинителен акт срещу обвиняемия за извършено от него престъпление по повдигнатото му обвинение.

           В случай, че съдът разпореди извършването на допълнителни следствени действия /макар че според него делото е било изяснено от фактическа и правна страна и същото не се отличавало с особена фактическа и правна сложност/, да бъде разпоредено своевременното му уведомяване за тези действия, с оглед изричното му желание да участва при извършването на някои от тях.

          Копие от въззивната жалба е изпратена на обвиняемия, както и на Районна прокуратура – гр.Казанлък, но възражения от тях не са постъпили по делото.

          Съдът след съвещание като се запозна с всички доказателства събрани по ДП № ЗМ-1754/ 2012г. по ориса на РУ”П”- Казанлък, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и служебно извърши проверка на обжалваното определение, както и на прокурорското постановление, намери за установено следното:

 

          Въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

          Видно от материалите по приложеното   по ДП № ЗМ-1754 /2012г. по описа на РУ”Полиция” – гр.Казанлък в хода на разследването е установена следната фактическа обстановка:

            Обвинението срещу обвиняемия Б.И.М. с ЕГН ********** е затова, че на 05.10.2013г. около 17:00ч. в гр.Казанлък, управлявайки лек автомобил „А.80” с рег. № СТ ….., в посока изток- запад по ул.”Стара планина”, пресичайки кръстовището с ул.”С.К.”, е блъснал движещата се на велосипед в посока юг-север пострадала свидетелка П.В., вследствие на което същата е получила травматични увреждания като и е била причинена средна телесна повреда – престъпление по  чл.343, ал.1, б.”б” във вр. с чл. 342 , ал.1 от НК. От заключението на единичната и тройната авто-техническа експертиза, както и от свидетелските показания, събрани по ДП, е установено, че пътната обстановка на мястото е била следната:

             Безспорно установено по делото е, че на 05.10.2012г. около 17:00 часа в гр.К. обвиняемият М. се е придвижвал с лекия си автомобил по ул. „С.п.” в посока изток- запад, а по същото време по ул.„С.К.” в посока юг- север се е придвижвала пострадалата П.В. с велосипед. Непосредствено преди кръстовището на ул.„С.К.” и ул. „С.п.” движението на движещите се по посока на движението на пострадалата велосипедистка е било ограничено с пътен знак Б2- „Стоп”. От страна на движещите се по ул„С.п.” е съществувало друго ограничение, а именно на скоростта – чрез пътен знак В26- ”Забранено е движението със скорост по-висока от означената”, която в случая е 40 км/ч,  и пътен знак А19- „Деца”. Освен това непосредствено преди навлизане в кръстовището в източната му част е била налична хоризонтална маркировка тип „М 8.1” – пешеходна пътека, а така също и т. нар.„гърбица”или „пътен полицай”, ограничаващи допълнително скоростта на движение в този участък. В зоната на кръстовището между автомобила и велосипеда е настъпил сблъсък, при който на пострадалата са били причинени описаните по- горе съставомерни увреждания.

               Спорни по делото се явяват обстоятелствата: дали пострадалата свидетелка П.В. е спряла с велосипеда си непосредствено преди пресичане на кръстовището на знака Б2 „Стоп”, огледала ли се е и на какво разстояние в този момент е бил автомобила на обвиняемия; започнала ли е била пострадалата пресичането на кръстовището и била ли е преминала през мисления му център/където според скицата на АТЕ е определено мястото на удара/ и дали е била в опасната зона на спиране на лекия автомобил, съществувала ли е техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП и дали тази възможност е била налице преди или след като е навлязла в кръстовището; от кой момент същата е станала опасност за движението пред автомобила на обвиняемия и имал ли е обвиняемият техническа възможност да предотврати настъпването му; кои разпоредби на закона с оглед технически установените нарушения и на двамата участници в движението/ са били нарушени. По тези въпроси съдът е направил частичен анализ на събраните по ДП доказателства, изхождайки обаче само от мотивите на обжалваното постановление.

              Видно от показанията на самата пострадала- св. В., същата твърди в показанията си, че е спряла на пътен знак В2 „Стоп”, огледала се е отляво-надясно, и тъй като не видяла никакви автомобили, е тръгнала да пресича кръстовището в посока север по ул.„С.К.”. След като пресякла повече от половината на пътя чула силен шум и видяла тъмен автомобил, който изпреварил два автомобила и след това „прелетял” пред „легналия полицай”. В следващия момент този автомобил я ударил. Твърди, че в този момент тя била преминала с предната гума на велосипеда си кръстовището и само задната и гума била все още в кръстовището. Вследствие на удара  тя си ударила главата в предното стъкло на автомобила, превъртяла се и паднала на пътното платно на ул. „С.п.”. Нейните показания не са били обсъдени в светлината на заключенията на експертизите, а са изцяло игнонирани само въз основа на непълните и нямащи пряко отношение показания на св Ш. и св.П.. Видно от заключението на АТЕ, нейните показания не се потвърждават само в частта им, в които тя заявява, че в момента на сблъсъка предната гума на велосипеда и е била вече извън кръстовището. В тази насока следва показанията и да се проверят чрез поставяне на допълнителни задачи на вещите лица, евентуално и чрез назначаване на повторна експертиза.

            От обясненията на обвиняемия М. се установява, че пострадалата е изскочила внезапно от лявата му страна на кръстовището и това е предизвикало ПТП. Според него тя не се е  огледала и не е спряла на поставения непосредствено преди кръстовището пътен знак В2 „Стоп”, и поради това му е отнела предимство, което е било и причината за ПТП. Освен това по негова преценка в този момент, той се е движил със скорост 30-40 км/ч, макар и да признава, че непосредствено преди сблъсъка не е забелязал велосипедистката, и не е употребил спирачки. Неговите обяснения в частта им досежно скоростта обаче не се потвърждават дори и от показанията на св.С.К. – пътник в неговия автомобил, който сочи, че скоростта, с която те са се движили е била по-скоро към 50 км/ч. Именно такава скорост е приета за правдоподобна и в заключението на единичната и тройната авто-технически експертизи. В тази насока не е изяснено имал ли е възможност обвиняемият да забележи навлизането на пострадалата  с нейния велосипед в неговото платно на движение, по което той се е движел с предимство като липсва обсъждане на каквито и да било факти и обстоятелства в светлината на разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДВП, определяща неговите задължения в случая.

                    От свидетелките показания на св.М.Ш., се установява, че пострадалата е била забелязана от нея да управлявала велосипеда си в източния край на пътя по същата улица в посока юг-север преди тя самата да пресече ул.„С.К.”. Тази свидетелка не е била питана къде в този момент се е намирала пострадалата/ на колко метра от кръстовището/. Освен това нейните показания се отнасят само до момента преди навлизането на пострадалата в кръстовището - докато тя самата е пресичала ул.„С.К.”. След пресичането на тази улица тя се е насочила от югозападния край на кръстовището да пресича, а впоследствие е и пресякла и ул.„С.п.”. Т.е. и двете свидетелки/ и тя, и пострадалата/ в един момент са пресичали кръстовището в едно и също направление и посока. За този момент, именно преди тя самата да пресече ул.„С.п.”, същата е депозирала важни за изясняване на делото показания, а именно, че е видяла два автомобила/ единият от които безспорно е автомобила на обвиняемия/, вдясно от себе си, които обаче за нея са били достатъчно далече, за да може тя да пресече. Тази свидетелка изобщо не е питана  дали е забелязала в този следващ момент къде точно /на колко метра от кръстовището или от нея/ пострадалата да пресича кръстовището/ тъй като тя е погледнала в същата посока, където е била и пострадалата/, както и къде са се намирали в този момент забелязаните от нея автомобили, били ли са навлезли в този момент в кръстовището. Не и е бил зададен и въпрос: забелязала ли е тя в този момент пострадалата да спира със своя велосипед на знак Б2 „Стоп” и да се оглежда непосредствено преди да пресече кръстовището, започнала ли е била пресичането на кръстовището, или на колко метра от него се е намирала. Поради което от нейните показания не може да бъде направен безспорен извод, такъв, какъвто е  направен от прокурора в прокурорското постановление и в обжалваното определение, а именно, че тъй като тази свидетелка е видяла двата автомобила /вкл. автомобила на обвиняемия/, не е възможно пострадалата да не е могла да го види и съответно да го пропусне,  от което се прави извода, че пострадалата не се е огледала и е отнела предимството на автомобила на обвиняемия. Този извод е необоснован. Освен това дори и да бъде възприет един такъв извод, не е изяснено според изискванията на закона и съдебната практика какво е било дължимото поведение на водача на този път с предимство- обвиняемия. Не може да бъде споделен и извода относно показанията на св.Е.П./ пътник в другия лек автомобил, който е бил изпреварен от автомобила на обвиняемия/, че тъй като двамата със съпруга и са чули удара от сблъсъка, когато са се намирали на около 20 м. преди кръстовището, то показанията на пострадалата, че в този момент от изток на запад към кръстовището не са се движили автомобили, които тя е следвало да пропусне, задължаващи я за това пътен знак В2, не следвало да се приемат за достоверни. Напротив, именно от показанията на тази свидетелка се установява, че автомобила на обвиняемия се е движил с много висока скорост, поради което съпругът и е решил да му даде път като това е направила и насрещно движеща се кола, която също му е дала път да мине. В тази им част нейните показания изобщо не са били обсъдени! Освен това в тази насока нейните показания се потвърждават и от показанията на друг свидетел- св.С.К., който заявява, че  на около 100м преди кръстовището обвиняемият  е изпреварил друго МПС, а именно светлосив лек автомобил/ този на св.П./, както и че не е намалил скоростта при преминаването през „легналия полицай”, движейки се със скорост м/у 40-50 км/ч.

            Видно от заключенията на единичната, както и на тройната  експертиза се установява, че скоростта на движение на лекия автомобил на обвиняемия непосредствено преди настъпване на ПТП , както и по време на ПТП е била около 50 км/ч, като е надвишавала максимално допустимата за този пътен участък от 40 км/ч. и не е имало нарушение на линията на видимост на водача на лекия автомобил. Макар и да се оспорва заключението на единичната и тройната автотехническа експертиза и да се прави отвод на вещото лице Антон Чакъров, видно от самите заключения отговорите на въпросите са научно обосновани, и са развити във варианти, с оглед това какво следва да бъде прието за установено от останалите доказателства събрани по ДП. Само това безспорно грубо нарушение на правилата за движение по пътищата/ е било достатъчно, или най- малкото е  задължавало прокурора и съда да обсъдят колизията между правилата за движение по път с предимство при преминаване на кръстовище и задълженията на водачите, движещи се по такъв път по чл.20, ал.2 от ЗДвП, и да посочат в чия полза се решава тя.

                Поради което е напълно основателен довода във въззивната жалба относно изводите на прокурора и съда относно обсъждането само на техническите причини за настъпване на ПТП, а не и на юридически изводи, касаещи дължимото поведение на обвиняемия с оглед на така създадената пътна обстановка и причините за настъпването на ПТП. Не е обсъдено дори обяснението на обвиняемия, който признава, че при навлизането в кръстовището слънцето му е пречило да вижда добре какво става  на пътя, поради което не бил видял велосипедистката непосредствено преди удара. Липсват каквито и да е мотиви в тази насока, както в прокурорското постановление, така и в определението на съда. Вместо това е направен едностранен анализ на доказателствата като са обсъждани единствено нарушенията на пострадалата. Липсват каквито и да е правни изводи, съобразени с постоянната практика на ВКС и ВСР относно осъществените от самия обвиняем нарушения на ЗДвП и ППЗДвП. Съдът намира, че в тази насока доводът, че прокурорът е бил длъжен да обсъди визираните в жалбата на стр.4 /горе/ нарушения на чл.139 от ППЗДвП, чл.21 от ЗДвП от гледна точка на съдебната практика, е напълно основателен и законосъобразен. Такъв е и доводът относно необсъждане на обстоятелството относно момента на възникване на опасността, като напълно споделя извода, че пострадалата като велосипедист е представлявала опасност за движението в един много по-ранен момент преди навлизането и в кръстовището на пътя на автомобила на обвиняемия., а не когато реално е започнала да навлиза в кръстовището. Това е моментът, когато автомобилът на обвиняемия е подходил към кръстовището и тъй като е имало ограничение на скоростта, безспорно е могъл да възприеме велосипедистката и намерението и да пресече кръстовището. Прокурорът е бил длъжен да обсъди дали при това положение заслепяването от слънцето го освобождава от отговорност и то при наличието на такава висока скорост, над максимално разрешената за този пътен участък, и то при положение че е имало знак за ограничение за скоростта, знак указващ опасност на пресичащи лица и допълнително ограничение на самото пътно платно чрез поставения там лежащ „полицай”. Въпреки това обвиняемият дори не е намалил скоростта, доказателство  за което е липсата на спирачни следи от автомобила.

          С оглед на което съдът напълно споделя довода, че изясняването на обстоятелствата – кой от водачите как се е движил, в кой момент е възникнала опасността за движението, кой какви задължения е имал и какви законови разпоредби е нарушил, е юридически, а не технически въпрос. Поради което оплакването, че делото е прекратено при непълно изяснена фактическа обстановка като са обсъдени само нарушенията на ЗДвП и ППЗДвП, извършени от пострадалата велосипедистка, а са изцяло игнорирани и не са обсъдени тези допуснати от обвиняемия, е изцяло основателно. В тази насока обжалвания съдебен акт също така страда от необоснованост и липса на мотиви, довели до неправилно приложение на закона. Същият е постановен изцяло в противоречие с изискванията на съдебната практика: ТР № 28/ 28.11.1984г. на ОСНК по н. д. № 10/ 84г., т.3, Решение № 1309/ 16.12.1976г. по н.д. № 1167/ 76г., ІІІ н.о. на ВСР, Решение № 21/ 04.02.1987г. по н.д. № 574/ 86г., ІІІ н.о. на ВСР, Решение № 8  от 25.02.1987г.  по н.д. № 92 / 86г., ОСНК; Решение № 71 от 22.02.1983г. по н.д. № 344 /83г. на ВСР, ІІІ-то н.о.; Решение № 180 от 07.05.1987г. по н.д. № 139 /87г., ІІІ-то н.о. на ВСР; Решение № 1358  от 19.12.1974г. по н.д. № 1268 /74г., ІІІ-то, н.о. на ВСР; Решение № 1257 от 07.12.1976г. по н.д. № 1124 /76г., ІІІ-то н.о. на ВСР; Решение № 1024 от 18.10.1976г. по  н.д. № 878 /76г., ІІІ-то н.о. на ВСР, касаещи дължимото поведение от водача на МПС, съгласно разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП при преминаване през нерегулирано кръстовище, както и отговорността на водача при настъпване на съставомерни последици в опасната зона за спиране на МПС и отпадане отговорността на водача, а също така допускане на нарушение на правилата на движение извън опасната зона за спиране; реакциите на водача на МПС при преминаване през района на действие на предупредителни знаци; реакции на водача на МПС при възникване на опасна пътна ситуация и момент на възникване на задължението на водача да намали скоростта или да спре; развитие на опасна пътна ситуация при движение на велосипедисти /вж. Коментар на горепосочената съдебна практика в Сборника „Транспортни престъпления” 1968г. – 2002г. с автори Петър Раймундов, Ралица Илкова/.

          Наред с това  съдът намира, че е основателен и довода за наличие на противоречие между приетото за установено от съда – че обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин, и приетото от прокурора – че не е извършено престъпление. Действително при извод, че обвинението не е доказано по несъмнен начин е налице по-скоро нужда от продължаване на разследването, което е в досъдебната си фаза, а не в съдебна фаза. Поради което съдът следва да даде указания за продължаване на разследването и събиране на доказателства до степен, в която същото е напълно изяснено, и от които да може да бъде направен извод извършено ли е деяние, извършено ри е то от обвиняемия, както и съставлява ли извършеното престъпление. В този смисъл съдът намира, че от една страна обжалваното определение, както и прокурорското постановление, страдат от липса на мотиви, отнасящи се до анализ на всички събрани по делото доказателства и обсъждане доводите на страните.

 При разследването и съставянето на обвинителния акт прокурорът следва да уважи направените от жалбоподателя искания в жалбата му и особено на искането му да участва в извършването на допълнителните процесуално- следствени действия за по- пълно и всестранно изясняване на обективната истина като прецени следва ли да назначи изцяло нова експертиза по делото или да възложи допълнителни задачи на тройната АТЕ с участието на  лице А.Ч. в зависимост от основанията за отвод, които да бъдат посочени допълнително в отделна молба от адв. Боев, а при обсъждането на доказателствата да изложи мотиви по всичките му доводи във въззивната жалба и при направения правен анализ да обсъди и съдебната практика, посочена по- горе.

              Изрично при връщането на делото за доразследване следва да бъде обърнато внимание на: указанията в Решение № 8 /87г. на ОСНК, имащо характер на тълкувателно, че велосипедист, който се намира по време на движение на повече от един метър от края на платното за движение, представлява опасност за водачите, които го изпреварват от дясната му страна. Опасната зона за спиране на МПС обхваща времето и разстоянието от момента на възникване на опасността до привеждането му в покой.; на приетото в Решение № 180 от 07.05.1987г. по н.д. № 139 /87г., ІІІ-то н.о. на ВСР, касаещо противоречието между правото на предимство при преминаване на кръстовище и задължението да се намали скоростта или да спре при възникнала опасност, че то е в полза на основното правило по чл.20, ал.2 от ЗДвП.- При такива пътни ситуации, водачът трябва да се откаже от правото си на предимство, като при осъществяването му има опасност да настъпи произшествие, за което при настъпване на вредни последици той ще носи отговорност; на Решение № 1257 от 07.12.1976г. по н.д. № 1124 /76г., ІІІ-то н.о. на ВСР, че когато препятствието за движението на ППС се е появило на разстояние, даващо възможност на водача да го възприеме, но същият не извърши действия за предотвратяване на произшествието, той носи отговорност за настъпилите вредни последици, следователно не е налице случайно събитие по смисъла на чл.15 от НК; на Решение № 1309/ 16.12.1976г. по н.д. № 1167/ 76г., ІІІ н.о. на ВСР, че  началото за възникване на опасност за движение за водача на МПС, който се движи по път с предимство, е оня момент, когато задължението да даде предимство премине мястото за спиране и изчакване, и предприеме навлизане в платното за движение; на Решение № 21/ 04.02.1987г. по н.д. № 574/ 86г., ІІІ н.о. на ВСР, че неправомерното навлизане на МПС в път с предимство е начало на възникване на опасност и задължава водача незабавно да реагира, защото за него не е известно дали движението ще продължи, ще се преустанови или ще се извърши маневра за изменяване на скоростта. Изпълнение на задължението на водача при създаване на опасни пътни ситуации не трябва да се основават на субективни преценки,…а изискват незабавно намаляване на скоростта или спиране; на Решение № 1358  от 19.12.1974г. по н.д. № 1268 /74г., ІІІ-то, н.о. на ВСР, че предупредителните пътни знаци манифестират предварително елементи на пътната обстановка, чието проявление още не е настъпило или не е зримо, но представлява опасност за движението, и за това водачът е длъжен да ги има предвид и така да дозира скоростта на ППС, че да е в състояние при възникване на опасност да може да предотврати произшествието.

           При допълнителното разследване по преценка на водещия може да бъде назначена и комплексна съдебномедицинска, психологическа и инженерна/техническа/ експертиза за психофизическото състояние на водача и други участници в ПТП със следни въпроси:

                   1.Могъл ли е водачът на транспортното средство правилно да възприема създаващата се непосредствено преди ПТП  пътна ситуация и своевременно и правилно да я оцени? 2. Какво е времето за реакция на водача на ПТС при появата на препятствие в конкретната ситуация?  3. Могъл ли водачът на ПТС в създадената ситуация да изпълни в зададения отрязък от време действията, които е било необходимо да извърши за да предотврати ПТП? Могъл ли е водачът да предотврати ПТП?

                 Също така на вещите лица могат да бъдат поставени и въпроси за проверка на свидетелските показания, а именно:

                   1. Съответстват ли от техническа гледна точка показанията на свидетеля /Х /на л.д.12/ с направените изводи при експертното изследване? 2.Могат ли от техническа гледна точка да са настъпили действията, на които се позовава водачът на ППС? 3.Ако се вземат за изходни обстоятелствата, изложени в показанията на свидетеля Х, имал ли е водачът техническа възможност да предотврати удара?

                        С оглед на гореизложените съображения съдът намира, че обжалваното определение, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно постановлението на РП-Казанлък за прекратяване на наказателното производство е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, и постановено при  допуснато съществено процесуално нарушение/липса на мотиви или частични мотиви, което се приравнява на първото/, следва да бъде отменено, а делото- върнато на прокурора за продължаване на разследването, изясняване на обективната истина при изпълнение на дадените от съда в настоящото определение указания, и приключването му с обвинителен акт срещу обвиняемия, в който бъдат отразени и допуснатите от пострадалата нарушения на правилата за движение по пътищата с оглед преценката за нейния принос в настъпването на съставомерния резултат.

            Водим от горните мотиви и на основание чл.243, ал.7, във връзка с ал.5 т.3 от НПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

               ОТМЕНЯ обжалваното определение № 357 от 22.07.2013г. на Казанлъшкия районен съд, постановено по ЧНД-Д № 997 / 2013 по описа на КРС, с което е потвърдено постановлението на РП-гр. Казанлък от 05.07.2013 г. за прекратяване на наказателното производство  по ДП № по ДП № ЗМ-1754/ 2012 г. по описа на РУ”Полиция- Казанлък/ пр. преписка вх. № 2921/ 2012 г. на РП- Казанлък/, образувано и водено срещу  обвиняемия Б.И.М. с ЕГН ********** за престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” във вр. с чл. 342 , ал.1 от НК.

 

               ВРЪЩА делото на прокурора за допълнително разследване и съставяне на обвинителен акт срещу обвиняемия при спазване на горните задължителни указания относно приложението на закона.   

 

     ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и  протестиране. 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

                                                     

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                          2.