МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА  70/ 19.12.2013г.

ПО НОХД № 349/2013г. по описа на СТАРОЗАГОРСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД

 

            Производството е на основание чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, и чл. 58 б. „а”, вр. с чл. 55, ал.1 т.1 и ал.3 от НК.

            На 02.07.2013г. е внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура- Стара Загора против подсъдимите Д.К.М. и К.К.Т. за това, че на 23.01.2013 г. в гр.Казанлък, обл. Стара Загора, на бул.”К.А.Б.” № 38, в съучастие помежду си като извършители, са направили опит да отнемат чужди движими вещи – пари - сумата от 486, 77 лв. от владението на Р.Х.Х. с ЕГН **********,  с намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това заплашване и грабежът по отношение и на двамата представлява опасен рецидив- престъпление по чл.199, ал.1, т.4,  вр. чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК.

              Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора поддържа изцяло повдигнатото обвинение, счита същото за напълно обосновано и доказано, и предлага на съда подсъдимите да бъдат признати за виновни изцяло по повдигнатите им обвинения като им се наложи максималното предвидено в закона наказание „Лишаване от свобода” с оглед и на поведението им в съдебната зала-отправената заплаха за убийство на пострадалия от единия от подсъдимите. Счита, че едно такова наказание, макар и да не може да подейства поправително и превъзпитателно спрямо подсъдимите с оглед тяхната личност, би ги изолирало и би предпазило обществото от една потенциална опасност, каквато те представляват, а що се отнася до обстоятелството, че двамата непосредствено преди деянието са дишали бронз счита, че това не би могло да представлява смекчаващо вината обстоятелство с оглед и на заключението на назначената по делото КСППЕ.

           Служебният защитник на подсъдимите адв. С. Л. *** взема становище, че влизането на подсъдимите в магазина на пострадалия не е било с цел грабеж, а за просия, която макар и „нагла” е традиционна за ромския етнос. Според него влизането им в магазина в състоянието, в което са се намирали, и употребата на ножовете не е нападение, а израз на самозащита в резултат на оказания от пострадалия „отпор”, вследствие на който двамата са били изкарани от магазина. От името на подзащитните си моли за снизхождение при преценката на обстоятелствата по случая.

            Подсъдимите Д.К.М. и К.К.Т., известни в гр. Казанлък като „клошари”, по време на ДП са били с  МН „Подписка”, и въпреки че подс. М. е нарушил тази МН, поради което е бил обявен за ОДИ, не е било направено искане за изменение на същата от страна на прокуратурата. В първото по делото заседание и двамата подсъдими  не се явиха, въпреки че бяха редовно призовани на посочения от тях адрес, което наложи обявяването им за общодържавно издирване и принудително довеждане, както и вземане спрямо тях на МН „Задържане под стража”.

             Подсъдимият Д.К.М. не се признава за виновен по предявеното му обвинение като заявява, че същия ден с брат си са дишали бронз, от което ставали „като пияни”, и че той само е взел един развален портокал от наредените отвън пред магазина на пострадалия кашони, което станало причина собственикът да нанесе побой на брат му, заради който даже се наложило да потърсят медицинска помощ. Признава, че по- малкия нож, иззет като веществено доказателство по делото, намерен у него при извършения му обиск, е негов, а за другия не знае нищо.

              Подсъдимият К.К.Т. също не се признава за виновен по предявеното му обвинение като заявява, че брат му е взел само два портокала от наредените отвън през магазина кашони без да пита собственика, след което последният излязъл от магазина и ударил него, а брат му дошъл да го спасява като заплашил собственика с малък нож/чекийка/, с който режел кашони. Той лично не бил заплашвал собственика на магазина с нож, нито е искал пари. Въпреки това „българинът” му нанесъл множество удари в бъбреците с „железен кол”, заради което се наложило да потърсят медицинска помощ. По време на ДП е твърдял, че в болницата му е поставена инжекция, но в обясненията си по време на съдебното следствие заявява, че там са му отказали медицинска помощ поради това, че не бил здравно осигурен. На другия ден били задържани от полицията, при което у брат му са намерили двата ножа. При предявяването на същите като веществени доказателства по делото заявява, че само по- малкия му е познат като собственост на брат му. За другия заявява, че не го е виждал и не знае на кого е, а той самият режел кашони без нож.

             В съдебно заседание по същество поддържат казаното от защитника си. В последната си дума към съда заявяват, че няма какво да допълнят и молят да бъдат освободени.

             По делото не е предявяван и приеман за съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимите от пострадалия от престъплението Р.Х.Х..

 

ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:

 

          Подсъдимият Д.К.М. е роден на *** ***, общ. Казанлък, обл. Стара Загора, български гражданин .

Видно от приложената справка съдимост (л. 32-34 от ДП) подсъдимият М. е осъждан многократно за извършени от него престъпления против собствеността, а именно:

 Със Споразумение №: 22/05.02.2008 г. по НОХД № 33/2008г. по описа на Районен съд - Пловдив, в сила от 05.02.2008г., подсъдимият М. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, чл.29, ал.1, б.”б” и чл.55, ал.1, т.1 от НК, като е осъден на една година и пет месеца лишаване от свобода при строг режим. Наказанието е изтърпяно на 15.07.2009г. и подс.М. ***.

Със Споразумение №: 47/05.03.2010г. по  НОХД № 159/10г. по описа на
Районен съд - Казанлък, в сила от 05.03.2010 г.,
подс.М. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във вр.с чл.26, ал.2, чл.20, ал.2 вр.с ал.1 и чл. 29, ал.1, б."а" и "б" от НК, като е осъден на една година лишаване от свобода при строг режим.

Със Споразумение №: 161/09.08.2010 г. по НОХД № 365/10г. по описа  на
Районен съд - Казанлък, в сила от 09.08.2010 г.,
подс.М. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр.с чл.195, ал.1, т.4 и 5, чл.29, ал.1 б."'а" и "б" и чл.55, ал.1, т.1 от НК, и е осъден на една година лишаване от свобода при първоначален строг режим, в затворническо общежитие от закрит тип - затвор. С определението за одобряване на споразумение по това дело, е кумулирано наказанието, наложено с определение по НОХД № 365/2010 г. с наказанието, наложено по НОХД № 159/2010 г. по описа на Казанлъшки PC, като му е определено едно общо наказание до размера на най- тежкото от тях, а именно - една година лишаване от свобода, при първоначален строг режим и на  чл.61, т.2 от ЗИНС - затворническо общежитие от закрит тип-затвор. На осн. чл.25, ал.2 от НК зачита изтърпяното до момента наказание. Подсъдимият М. е изтърпял наказанието на 06.04.2011 г. и е освободен от затвора - гр. Стара Загора.

От гореизложеното е видно, че деянието  за него е извършено в условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, тъй като е извършил  престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по –малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК.

Подсъдимият К.К.Т. е роден на *** г. в гр.Казанлък, живущ ***, български гражданин от ромски произход, без образование,  неженен, безработен, осъждан.

Видно от приложената справка съдимост (л. 35-39 от ДП) подс.Т. е осъждан многократно за извършени от него престъпления против собствеността, а именно:

С Присъда от 28.02.2001г. по НОХД № 885/2000г. на Районен
съд - Казанлък, в сила от 30.03.2001 г. подс.Т. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.4 и т.5, чл.29 ал.1, б."а" и чл.54 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години при строг режим. С определение от 24.08.2001г. е кумулирано горното наказание с наказанията, наложени по НОХД № 462/97г., НОХД № 137/98г., НОХД   79/2000г., НОХД № 836/1999г., НОХД № 69/2000 г. и НОХД № 557/98г. всички по описа на КРС, като е определено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца при общ режим. Постановено е наказанията, наложени с присъди по НОХД № 808/99 г., НОХД № 418/2000 г., НОХД № 394/2000 г.и НОХД № 885/2000г. да бъдат изтърпени  поотделно. На 22.04.2009г. подс. Т. ***, като наказанието е изтърпяно в периода от 25.04.2000 г. до 22.04.2009 г..

Със Споразумение №: 47/05.03.2010 г. по НОХД № 159/10 г. на
Районен съд - Казанлък, в сила от 05.03.2010 г. подс. Т. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във вр.с чл.26, ал.2, чл.20, ал.2 вр. с ал.1 и чл.29, ал.1, б. "а" и "б" от НК, като му е наложено наказание една година лишаване от свобода при строг режим.

Със Споразумение №: 161/09.08.2010 г. по  НОХД № 365/10 г. по описа на Районен съд - Казанлък, в сила от 09.08.2010 г. подс. Т. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр.с чл.195, ал.1, т.4 и т. 5, чл.29, ал.1, б. "а" и "б" и чл.55, ал.1, т.1 от НК, като е осъден на една година лишаване от свобода, при първоначален строг режим, в затворническо общежитие от закрит тип - затвор.

С определение №: 161/09.08.2010 г. по НОХД № 365/2010г. по описа на Районен съд - Казанлък, в сила от 24.08.2010 г. е кумулирано наказанието, наложено с определение по НОХД № 365/2010 г. на Казанлъшки районен съд с наказанието, наложено по НОХД № 159/2010 г.по описа на Казанлъшки PC, като му е определено едно общо наказание до размера на най - тежкото от тях, а именно - една година лишаване от свобода при първоначален строг режим в Затворническо общежитие от закрит тип - затвор. На осн. чл.25, ал.2 от НК е зачетено изтърпяното до момента наказание. На 16.02.2011 г. е изтърпял общото наказание и е освободен от Затвора - гр. Стара Загора.

Със Споразумение №: 21/24.01.2012 г. по НОХД № 1033/2011 г. по описа на Районен съд - Казанлък, в сила от 24.01.2012 г., подс.Т. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр.с чл.195, ал.1, т.3, чл.194, ал.1, чл.29, ал.1, б."а" и "б" и чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода при строг режим в затвор. На 01.06.2012 г. е изтърпял наказанието и е освободен от Затвора – гр. Стара Загора.

            От гореизложеното е видно, че деянието  и за този подсъдим е извършено в условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, тъй като е извършил  престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по –малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК. Освен това към момента на извършване на настоящото деяние от изтърпяването на наказанията по предишните им присъди, за които са били налице условията на чл. 28 и чл. 29 от НК, са изтекли пет години, поради което с оглед разпоредбата на чл. 30 от НК настоящото им деяние правилно е било квалифицирано като опасен рецидив по смисъла на чл. 29 б. „а”и б. „б” от НК. 

На 23.01.2013 г. пострадалият  Р.  Х.Х., собственик на фирма „К. – БИ” ЕООД – гр. Казанлък, бил в стопанисвания от него търговски обект- магазин за хранителни стоки, находящ се на бул. „К.А.Б.” № 38 в гр. Казанлък.

Около 19:20 часа пострадалият Х. приключвал работата си за деня, тъй като в него вече нямало клиенти, когато в него влезли подс.Д.М. и подс.К.Т., целите омазани с бронз, който дишали същия ден. Подсъдимият М. останал до вратата, а брат му – подс.К.Т. с клатеща се походка се запътил към пострадалия Х., който в този момент приключвал работата си като отчитал ежедневния оборот, поради което стоял зад касата. Когато отишъл до него му отправил заплашителните думи: „Дай парите!” По това време в касата на магазина имало 486, 77 лева/а не 505 лв. както е отразено в обвинението/, представляващи дневния оборот на магазина и други пари от предния ден  /видно от представеното и прието като писмено доказателство по делото ксерокопие от книгата за дневните финансови отчети на фирма „К.-Б.” ЕООД- гр. Казанлък за датата 23.01.2013 г. и приложените ксерокопия от приключващия фискален бон за същата дата- л. 127-130 от делото/.

Въпреки че не знаели каква е точната сума, намираща се в касата, тъй като често минавали оттам, събирайки отпадъци, двамата са имали достатъчно наблюдения, за да предположат, че в нея има достатъчно пари от ежедневния оборот, както и да забележат/ през осветената витрина/, че тази вечер пострадалият е сам в магазина. Нещо повече, в съдебно заседание същите заявиха, че им е известно и обстоятелството, че в магазина има инсталирани камери. Тъй като на ДП не са били иззети записи от тези камери, а и пострадалият заяви, че същия ден те не били включени на запис, съдът не намери за нужно да изяснява този въпрос допълнително.

Първоначално пострадалият св.Х., виждайки неадекватното им състояние и следите от употребата на бронз по лицето и дрехите им, не възприел на сериозно думите му, но самата обстановка- факта, че бил сам в магазина, и че входът му бил препречен от двамата подсъдими, а навън било тъмно и нямало други хора, както и проявената вербална агресия от подс. Т., го накарали да се почувства заплашен за имуществото си. Решил, че трябва да предприеме незабавно действия и да се защити, поради което нанесъл на подс. Т. удар с юмрук в долната дясна част на врата му, от който последният паднал на земята. Този удар бил по- скоро отбранителен, тъй като почти веднага подс. Т. се надигнал от пода, извадил дълъг нож /като „щека на автомат”, отговарящ по описание на пострадалия на приложеното по делото ВД № 1/ от дрехите си и насочвайки го към пострадалия, отново повторил репликата „Дай парите!”. Въпреки че подсъдимите отричат да са виждали този нож, именно този нож е иззет при извършения обиск от подс. М.. В този момент другият подсъдим- Д.К.М., който стоял до вратата, също извадил от дрехите си по- малък нож/ отговарящ по описание на пострадалия на приложеното по делото ВД№2/, и тръгнал към него.

Вследствие на това недвусмислено нападение от две лица, което застрашавало вече и живота му,  пострадалият се уплашил и първоначално се скрил в склада на магазина зад касовата зона като заключил вратата./ вж. показанията на пострадалия пред съда/. В склада пострадалият Х. потърсил и успял да намери подръчно средство за защита, а именно дървена дръжка от чадър, с който пазел стоката си през лятото от слънцето, с дължина 0,40-0,50 м, след което отключил вратата и излязъл. През цялото време докато бил вътре в склада двамата блъскали по вратата, опитвайки се да я отворят и да влязат при него.

След като го видели да излиза двамата подсъдими се насочили към него и отново започнали да размахват заплашително ножовете си срещу него на височината на гърдите му. Пострадалият Х., за да се защити, започнал да нанася удари по телата им с подръчното средство, което сам си направил, с цел да ги изгони от магазина. Тъй като в резултат на оказаната съпротива от пострадалия, а и от дишането на бронз, били леко зашеметени, подсъдимите били успешно изкарани от пострадалия  навън, но продължили да размахват ножовете си срещу пострадалия и пред магазина на улицата. Само благодарение на случайната поява на свидетеля Ж.С.К./ установен по време на съдебното следствие/, който видял случилото се, двамата преустановили действията си и се оттеглили в различни посоки. Св. К., който успял да забележи и ножа/ВД № 1/ в ръцете на подсъдимия Т., след като се приближил и разговарял с пострадалия, по негова молба позвънил на националния оператор „112” от своя телефон като съобщил за опита за грабеж. Същия бил  предупреден изрично от пострадалия да не влиза  в пререкания с тях, тъй като може да пострада поради факта, че и двамата имат ножове.

От даденото подробно описание за извършителите на деянието, и след проведени ОИМ на следващия ден- 24.01.2013 г., подсъдимите били задържани от органите на РУП – Казанлък. При извършения в управлението личен обиск на двамата подсъдими у подс. М. са били намерени и иззети като веществени доказателства по делото двата ножа, описани от пострадалия: 1 брой нож с дължина 26 см. и дължина на острието 15,5 см. със сива пластмасова дръжка и 1 бр. нож с дължина 17,5 см.и дължина на острието 7,6 см. с черна на цвят пластмасова дръжка. От показанията на пострадалия се установява, че по- дългият нож/ с дължина 26 см. и дължина на острието 15,5 см. със сива пластмасова дръжка/ е  на подс. К., а по- късият/ с дължина 17,5 см.и дължина на острието 7,6 см. с черна на цвят пластмасова дръжка/- на подс. М..

Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин преди всичко от показанията на пострадалия свидетел Р.Х.Х.. Същият по време на ДП не е разпитван пред съдия, но по време на съдебното следствие в общи линии потвърди казаното от него в разпита му на ДП, макар с известни неточности. Категоричен е за отправената към него вербална заплаха от подсъдимия Т., както и за последвалата такава с ножовете от двамата подсъдими, като заявява, че докато е отблъсквал нападението с намереното подръчно средство се е страхувал за живота си, а впоследствие и за живота на други лица. Предвид проявената агресия и обстановката, при която е станал инцидента/ нощно време, липса на случайни минувачи по улицата, състоянието на подсъдимите/ агресивни, ”надишани с бронз”, което е било очевидно/ , съдът намира, че заплахата за извършване на някакво деяние спрямо здравето и живота на пострадалия, действително е била непосредствена и е създала у него основателен страх от увреждане не само на имуществото, но и на здравето и живота му.

От показанията на св. Д.Х.Д., поемно лице при извършения обиск/ разпитан по време на съдебното следствие/ се установява, че при задържането им на другия ден подсъдимите отново са били „бронзирани”, но тъй като не са оказали съпротива, са били сложени да седнат един до друг в служебния автомобил без да бъдат обискирани или задържани с белезници. Последното обяснява намирането и на двата ножа само у подс. М./ вж. протокола за личен обиск на лице от 24.01.2013 г.- на л. 49 от ДП, както и протокола за доброволно предаване от същата дата на л. 50 от ДП/.

В хода на досъдебното производство е било извършено и друго процесуално- следствено действие- разпознаване на лица и предмети, при което св.Р.Х.Х. категорично е разпознал  и двамата подсъдими- подс.К.К.Т. и подс.Д.К.М., като извършители на деянието/вж. протоколите за това от 24.01.2013 г. на л.22-26 от ДП/.

С оглед данните за употреба на бронз/представляващо упойващо средство/ по време на ДП е била назначена  и изготвена по делото съдебно – психиатрична експертиза само на подс. К.К.Т./тъй като подс. М. не е бил намерен/, от която се установява, че същият не страда от психическо заболяване. По време на деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си;  бил е в състояние правилно да възприема фактите, имащи значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях; психичното му състояние към настоящия момент позволява той да участва във фазите на наказателното производство, както и да изтърпява наказание.

По време на съдебното следствие с оглед изясняване  противоречията в процесуалното поведение на подс. Т. при дадените от него обяснения по делото, а и с оглед липсата на назначена по делото СППЕ на другия подсъдим – подсъдимия М., както и за изясняване на въпроса дали състоянието, в което са се намирали към момента на деянието- след употреба на бронз, е представлявало пречка двамата да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си, и дали към момента са в състояние правилно да възприемат фактите и да дават достоверни обяснения по тях, по делото бе назначена и изслушана комплексна СППЕ и на двамата подсъдими.

Видно от заключенията на тази експертиза, приети като писмени доказателства по делото, подсъдимият К.К.Т. не страда от психично заболяване, вкл. и от зависимост от алкохол и психоактивни вещества, като към момента на деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си, въпреки многократната употреба на бронз през деня и при наличието на една редовно ежедневна употреба на бронз. Същият по време на ДП, както и към момента е в състояние правилно да възприема фактите имащи значението за делото и да дава достоверни обяснения за тях, като психичното му състояние позволява да участва във фазите на наказателното производство, както и да изтърпява наказание. Освен това липсват обективни причини да не си спомня какво се е случило на инкриминираната дата – 23.01.2013г., поради състоянието в което се е намирал, а понастоящем да има спомени във вида, който ги разказва. Категоричния извод на експертизата е, че не е имал качествено нарушение на съзнанието и фактите и мотивите, които посочва могат да бъдат последствие от себеоневиняваща интерпретация.

Видно от заключението на КСППЕ подсъдимият Д.К.М. страда от „Умствена изостаналост – лека степен. Код по МКБ 10: F70.0.”. Това му страдание обаче и въпреки многократната ежедневна употреба на бронз, не представляват пречка същият да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си, както към момента на деянието, така и понастоящем. По време на ДП също е бил в състояние правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Понастоящем психичното му състояние позволява да участва във фазите на наказателното производство, както и да изтърпява наказание. Същият не страда от някаква зависимост от психотропни субстанции и редовната употреба на бронз, както и психичното му състояние не  ограничава възможностите му, както правилно да възприема фактите и да дава достоверни обяснения за тях, така и възможността му да участва в наказателното производство и да изтърпява наказание. Наличното  страдание – „Умствена изостаналост  – лека степен. Код по МКБ 10: F70.0.”, не стеснява съзнанието му до степен да дава достоверни обяснения и да се извършват с него процесуално валидни следствени действия. Категоричен е извода, че фактите и мотивите, които същия посочва в обясненията си, могат да бъдат повлияни от себезащитна интерпретация. Съдът обаче намира, че това му страдание го прави по-лесно податлив и донякъде зависим от други лица, в случая от брат му- другия подсъдим К.  К.Т., който в случая се е опитал да прехвърли отговорността само върху него/видно от дадените от него обяснения на ДП/, а по време на съдебното следствие се опитваше да го контролира.

Видно от устните разяснения в съдебно заседание, вещото лице от КСППЕ Н. е категоричен, че въпреки дадените от подсъдимите  обяснения по делото няма данни към момента на деянието и двамата подсъдими да са изпадали в абстиненция, т.е. в някакъв момент съзнанието им да е било стеснено до степен да не разбират свойството и значението на извършеното. Съдът напълно възприе това заключение с оглед неговата пълнота и категоричност, както и с оглед пълното му съответствие с останалите събрани по делото доказателства.

Установеният чрез изискване на справка от Националния оператор „112” и разпитан по време на съдебното следствие свидетел Ж.С.К., подал сигнала на тел „112”,  който е видял действията на подсъдимите от момента, в който същите са били изкарани пред магазина, и са продължили да размахват ножовете, също косвено потвърждава показанията на св. Х. като заявява, че непосредствено след като се е приближил до пострадалия след разбягването на подсъдимите, същият му е заявил, че те са влезли вътре в магазина му и настоятелно са искали пари, насочвайки ножове срещу него. Освен това заявява, че е видял по дрехите му следи от бронз, същите, каквито е видял и по лицата и дрехите на подсъдимите, а освен това е забелязал нож в ръцете на единия. При предявяване на ВД по делото разпознава ВД №1 като ножа, който е видял в ръцете на единия от лицата. Неговите показания, преценени съвкупно с тези на пострадалия свидетел Р.Х.Х., дават основание да бъдат преценени последните като напълно достоверни и да бъдат възприети изцяло, така, както са изложени от същия по време на съдебното следствие.

Предвид гореизложеното, въпреки липсата на признания от страна на подсъдимите, съдът прецени, че по безспорен начин е доказано, че по описания начин с деянието си подсъдимите Д.К.М. и К.К.Т. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.199, ал.1, т.4 във вр.чл.198, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1 букви ”а” и „б”, във вр. с чл.20, ал. 2, вр. с чл. 18, ал.1 от НК.   

         Въз основа на гореизложеното съдът прие, че по описания начин двамата подсъдими Д.К.М. и К.К.Т. в съучастие помежду си като съизвършители, като са употребили заплаха, са направили опит да отнемат от владението на пострадалия Р.Х.Х. въпросните парични средства- сумата от 486, 77 лв. без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, както от обективна, така и от субективна страна, като деянието представлява опасен рецидив - престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. с чл.198, ал.1, вр. с чл.29, ал., б. „а” и „б”, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл. 18, ал.1 от НК.

  Гореизложената фактическа обстановка се доказва изцяло от събраните по делото писмени доказателства: протоколите и другите документи, събрани по ДП № ЗМ 105 /2012г. по описа на РУ”Полиция”- гр.Казанлък, съдържащи факти, имащи значение за изясняване обстоятелствата по делото, а именно:  постановление за привличане на обвиняемия Д.К.М.  и вземане на МН  /л.13 от ДП/; протокол за разпит на обвиняемия Д.К.М. /л.14 от ДП/;  постановление за привличане на обвиняемия К.К.Т.  и вземане на МН  /л.17 от ДП/; протокол за разпит на обвиняемия К.К.Т. /л.18 от ДП/;  протокол за разпит на пострадалия свидетел Р.Х.Х.  /л.19 от ДП/; протокол за разпит на  свидетел Д.К.М.  /л.20 от ДП/; протокол за разпит на  свидетел Р.Г.Т.  /л.21 от ДП/; протокол за разпит на  свидетеля Р.Х.Х. преди разпознаване на лице  /л.22 от ДП/; протокол за разпознаване на лица и предмети /л.23 от ДП/; протокол за разпит на свидетел преди разпознаване на лице /л.24 от ДП/, протокол за разпознаване на лица и предмети /л.25 от ДП,  фотоснимки /л.26 от ДП/,Справка за съдимост на подсъдимия Д.М. /л.32-34 от ДП/; Справка за съдимост на подсъдимия К.Т. /л.35-39 от ДП/; Характеристична справка на подсъдимия Д.К.М. /л.40 от ДП/; Характеристична справка на подсъдимия К.К.Т. /л.41 от ДП/; Декларация за СМПИС на Д.М. /л.42 от ДП/; Декларация за СМПИС на К.К.Т. /л.43 от ДП/;  протокол за личен обиск  /л.49 от ДП/; протокол за доброволно предаване /л.50 от ДП/; предавателно-приемен протокол от 06.06.2013г. /л.50-А от ДП/; протокол за предявяване на разследването /л.69 от ДП/ и заключително обвинително мнение  /л.70-71 от ДП/, и веществените такива, посочени по- горе, както и служебно изисканите по настоящото дело доказателства: актуални справки за съдимост на подсъдимите с рег.№ 1919 от 10.09.2013г. и рег. 1918 от 10.09.2013г., издадени от БС при Районен съд – гр.Казанлък ведно с бюлетините към тях и Справки от унифицираната информационна система на Прокуратурата на РБългария към датата 09.09.2013г. за двамата подсъдими.

              Разпитани в хода на досъдебното производство и пред съда подсъдимите не се признават за виновни, но предвид гореизложеното дадените от тях обяснения и заключението на КСППЕ, че същите могат да са плод на една оневиняваща интерпретация, същите следва да се приемат за една защитна позиция.        

 

ОТНОСНО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

 

  При така изяснената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено, че с горепосоченото си поведение подсъдимите Д.К.М. и К.К.Т. за това, че на 23.01.2013 г. в гр.Казанлък, обл. Стара Загора, бул.”Княз Александър Батенберг” № 38, в съучастие помежду си като извършители са направили опит да отнемат чужди движими вещи – пари - сумата от 486, 77 лв. от владението на Р.Х.Х.,  с намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това заплашване и грабежът представлява опасен рецидив,  са извършили престъплението по чл.199, ал.1, т.4,  вр. чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. с чл. 18, ал.1 от НК.

 В настоящия случай се касае за квалифициран грабеж, представляващ по-тежко наказуемият състав на престъплението по чл.198, ал.1 от НК, деяние с висока степен на обществена опасност. Грабежът по смисъла на чл.198, ал.1. от НК е типично двуактно престъпление, състоящо се от два акта: 1/ употреба на принуда /физическа или психическа/ и 2/отнемане на вещта. Принудата/ която може да бъде психическа или физическа/ е начинът за преодоляване съпротивата на лицето, от което се отнемат вещите. Според съдебната практика принудата може да бъде насочена към преодоляване на реална или възможна съпротива на лицето./ В този смисъл са Решение № 436 /06.06.1996г. на ІІ-ро н.о. на ВС и др./. В случая употребата на заплаха се е наложила за предотвратяване на възможна съпротива на жертвата при опита за отнемането на вещта. Вторият акт на изпълнителното деяние на грабежа е отнемането на вещите от владението на пострадалия с намерение противозаконното им присвояване /кражба/. При грабежа е необходимо принудата винаги да предхожда или да съпровожда отнемането на вещите. В случая е налице първата хипотеза. От субективна страна освен наличието на пряк умисъл на дееца е необходимо също така да бъде доказано и намерението за противозаконно присвояване на чуждите вещи. В случая предвид гореизложеното и с оглед конкретната заплашителна реплика:”Дай парите!”, за чието изричане са налице и косвено показанията на св. К., които са станали причина за активната съпротива на пострадалия, безспорно е доказано присвоителното намерение на извършителите.

Грабежът подобно на кражбата може да се осъществи само при пряк умисъл– деецът трябва да съзнава, че принудата обективно улеснява отнемането.  И двамата подсъдими с оглед осъществените от тях действия, а именно- вербалната заплаха към пострадалия „Дай парите!” от подсъдимия Т., и изваждането на ножовете и размахването им по посока на пострадалия на нивото на гърдите му, чукането и блъскането по врата на склада с цел да го принудят да излезе и отвори касата, говорят, че и двамата достатъчно ясно са съзнавали, че с посочените действия обективно се улеснява отнемането и са извършили същите със съзнанието, че по този начин ще отнемат парите от владението на собственика им. Предвид което не може да бъде възприет за основателен довода на защитата, че действията на подсъдимите не са нападение, а израз на самозащита в резултат на оказания от пострадалия „отпор”.

Тъй като и двамата подсъдими са взели участие в самото изпълнение на престъпното деяние и не може  да бъде разграничено ролята на всеки един от тях в причиняването на престъпния резултат съдът намира, че деянието е извършено в условия на съучастие по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, и правната квалификация на деянието, посочена в обвинителния акт, е правилна. Макар първоначално принудата да се е изразила само във вербалната заплаха „Дай парите” спрямо пострадалия и да е била осъществена само от подс. Т., а другия подс. М. да не е изричал такава, същият е стоял до вратата на магазина като е пазел външни хора да не забележат случващото се там, като същевременно само с присъствието си е представлявал такава заплаха, а впоследствие и сам  е извадил нож, и както подс. Т. е започнал да го размахва на нивото на гърдите на пострадалия, т.е. участвал е в принудата чрез заплахата с нож. Освен това самото му присъствие в магазина представлява акт на застрашаване спрямо личността на пострадалия и подготовка за извършване на деянието.

        Принудата, осъществена чрез заплаха спрямо пострадалия, отначало само вербална/от страна на подс. Т./, а впоследствие и чрез употреба на намиращите се в тях ножове/ въпреки очевидното предназначение на същите за  кухненски цели или за рязане на  хартия/-от страна и на двамата подсъдими, определя деянието като извършено в съучастие. Макар и тези ножове по естеството си да са кухненски, употребата им за заплашване в дадената фактическа обстановка, както и обективната възможност да бъде осъществено с тях заплашващото деяние, не омаловажава характера на отправената заплаха, и не я прави правно ирелевантна. Достатъчно е, че  чрез извършените с тях действия от подсъдимите е бил създаден основателен страх у пострадалия, че за него може да настъпи тежка опасност за здравето, живота, честта или имота му. В този смисъл се е произнесла отдавна и съдебната практика/напр. Р № 563/ 18.09.1971 г. по н. д. № 461/ 71 г., ІІ н.о. на ВСР/. Това обстоятелство е абсолютно установено и доказано както от показанията на пострадалия свидетел Х., така и от показанията на св. К., пред когото той е споделил за страха си.

                        Съдът обсъди и довода на защитата, че е възможно думите „Дай пари!” или „Дай парите!” да са били произнесени от подс. Т. като молба, а да са били възприети от пострадалия като заплаха без да е била налице в действителност такава. Предвид гореизложеното обаче и от цялостното поведение на подсъдимите и на пострадалия такъв довод не може да бъде възприет. Поради което прие, че още първоначалната реплика на подс. Т. „Дай парите!”/ конкретизирана в разпита на пострадалия по ДП още по драстично/ „или ще те заколя”/, са израз не само на една наглост, но и представляват целенасочена заплаха за имуществото и живота на пострадалия, която е била необходима за преодоляване на евентуалната му съпротива, тъй като целта е била единствено отнемането на паричната сума в касата, зад която той е стоял, но не и на други вещи, намиращи се в магазина. Тъй като същият се е съпротивлявал и веднага е отблъснал нападателя си като му е нанесъл удар и го е повалил на земята, но със ставането си е извадил нож, което действие е било възприето от пострадалия като още по- застрашаваща опасност вече и за живота му, заплахата е приела още по- застрашителни размери. Същата е била удвоена при изваждането на ножа и от подс. М., който също е започнал да размахва ножа си срещу пострадалия. Единствено бързите и решителни действия по самозащита и проявената смелост и хладнокръвие от пострадалия /практически рядко срещани в обкръжаващата действителност/ са спомогнали за успешното преодоляване на нападението от страна на двамата  извършители, и изтласкването им от магазина на улицата. Факта, че веднага след като е видял св. К., пострадалият го е помолил да позвъни на националния оператор „112” говори, че въпреки отблъснатото нападение пострадалият е продължил да се страхува за живота си и за този на други случайни минувачи. Употребата на ножовете обаче е целяла именно париране на съпротивата на пострадалия, както и успешно довършване на започнатото чрез принуждаване на същия да им даде парите в касата. С оглед на което следва да бъде направен извода, че всеки от подсъдимите е участвал в самото изпълнение на деянието- опита за отнемане на въпросните движими вещи- парична сума след осъществена и от двамата заплаха с цел отнемането и от собственика. Константна практика на ВСР е, че при грабежа не е необходимо всеки от съизвършителите да участва непосредствено в принудата. Достатъчно е съзнанието, че те действат заедно за постигане на резултата от общата им дейност.

Независимо, че за няколко минути след залостването на пострадалия в склада на магазина двамата са останали в досег с касата на магазина, от показанията на пострадалия се установява, че същата е могла да се отваря само със специален бутон и е била здраво закрепена на земята, поради което съдът не възприе довода за липсата на съставомерност на деянието от обективна и субективна страна, респ. за наличието само на хулигански действия. Въпреки демонстрираната от подсъдимите в съдебно заседание неадекватност и опита за внушение, че поради състоянието си не са могли да преценят обстановката, а и не са взели нищо от магазина, съдът прецени, че само това обстоятелство/че не са могли да отворят касата/, е станало пречка същите да довършат започнатото. За това свидетелства и факта, че докато пострадалият се е намирал в склада те са продължили да опитват да отворят вратата и да се доберат до него като единствен начин да го принудят да отвори касата и да им даде парите. Поради което прие, че действията им не са извършени по хулигански подбуди, а мотивът им е бил именно отнемането на вещите/паричната сума в касата/ от владението на собственика им с намерение да ги присвоят. Без значение е, че не са се възползвали от временното отсъствие на пострадалия, за да си набавят други вещи/хранителни стоки/ от магазина, тъй като в случая отправената към него реплика е била „Дай парите!”, т.е. целта им е била пари, а не други предмети, до които те безспорно в един момент са имали достъп. Което завишава степента на обществена опасност на деянието и на самите дейци.

Според съдебната практика е достатъчно деецът да е упражнил насилие срещу пострадалия с цел да отнеме от него пари или вещи, когато е извършил всички действия за отнемането и от места, където обикновено се държат. Дори в момента те да не са се намирали там, както и когато не са били там, но не са намерени, е налице опит за грабеж. В случая  самият факт, че  подсъдимият Т. се е насочил към пострадалия с влизането си в магазина, който в този момент е стоял зад касата, и това обстоятелство е било видимо, както и момента към който тези действия са осъществени, /а именно в края на работния ден, когато се предполага, че в касата са били налице достатъчно средства от оборота/,  говори за наличие на пряк умисъл за опит за грабеж. Поради което съдът намери, че в случая и това обстоятелство е безспорно доказано.

За довършване на престъплението единствената пречка е била не само оказаната съпротива от пострадалия, но и обстоятелството, че касата се е заключвала по специален начин и не е могла да бъде отворена от тях, както и не е могла да бъде изнесена от магазина поради закрепването за пода на помещението. Горните обстоятелства са установени по безспорен начин от доказателствата по делото.

Съгласно чл. 18 от НК опитът е започналото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено, не са настъпили предвидените от закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление. В случая деянието, макар и да е започнало, не е било довършено по независещи от дееца причини и е спряло във фазата на опита, тъй като поради оказаната съпротива на пострадалия подсъдимите са били принудени да напуснат магазина, и на второ място – поради това, че са забелязали св. К., който случайно е минал покрай мястото на инцидента, са се оттеглили, разделяйки се в различни посоки.

При извършване на деянието подсъдимите са действали със съзнанието, че прилагат заплаха върху пострадалия,  за да отнемат  вещта от владението му. Грабежът подобно на кражбата може да се осъществи само при пряк умисъл– деецът трябва да съзнава, че принудата обективно улеснява отнемането. С оглед осъществените от подсъдимите действия е бил направен опит за принудителното отнемане на паричната сума в касата на магазина, с  което  достатъчно ясно и категорично е манифестиран умисълът.

При така изяснената фактическа и правна обстановка съдът намира, че подсъдимите М. и Т. са съзнавали обществено опасния характер на деянието, предвиждали са настъпването на обществено опасните последици, като са искали и целели настъпването на тези последици, поради което при извършването на деянието са действал умишлено/ при наличие на пряк умисъл/ по смисъла на чл. 11, ал.2 пр.1 от НК. В случая предвид гореизложеното  съдът прие, че вината на подсъдимите, вкл. и присвоителното намерение, е безспорно доказана.

           С оглед на което съдът намира, че подсъдимите Д.К.М. и К.К.Т. са осъществили състава на престъплението, за което съдът ги  призна за виновни както от обективна така и от субективна страна и то при наличието на при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 пр.1 във връзка с  чл.199, ал.1, т.4,  вр. чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. с чл. 18, ал.1 от НК.

               Тъй като относно паричната сума над размера от 486, 77 лв. /до сумата от 505 лв./ не се събраха доказателства, че парични средства в такъв размер над 486, 77 лв., са били държани от пострадалия в касата на магазина към момента на деянието, съдът намери в тази му част обвинението за недоказано. Поради което призна подсъдимите за невинни за разликата над тази сума и ги оправда по обвинението за разликата до сумата от 505 лева.

 

ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА:

 

При така изяснената фактическа и правна обстановка съдът намира, че дейците – подсъдимите М. и Т. са съзнавали обществено опасния характер на деянието, предвиждали  са настъпването на обществено опасните последици, като са искали и са целели настъпването на тези последици, поради което при извършването на деянието са действали умишлено/ при наличие на пряк умисъл/ по смисъла на чл. 11, ал.2 пр.1 от НК.

           С оглед на което съдът намира, че подсъдимите  Д.К.М. и К.К.Т. са осъществили състава на престъплението, за което съдът го  призна за виновни, както от обективна така и от субективна страна и то при наличието на при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 пр.1 във връзка с  чл.199, ал.1, т.4,  вр. чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. с чл. 18, ал.1 от НК.

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

 

Разпоредбата на чл.199, ал.1, т.4,  вр. чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. с чл.18, ал.1 от НК предвижда налагането на наказание в размер от пет до петнадесет години „Лишаване от свобода” и кумулативно- конфискация до една втора от имуществото на виновния.

                 Тъй като става въпрос за опит, и с оглед личността на подсъдимите/ неграмотни лица от ромския етнос, в тежко социално и материално състояние/, както и с оглед недовършеността на престъплението и обстоятелствата по чл.18, ал.2 от НК, и с оглед особеностите на конкретното деяние, при което  поради особеност в състоянието на двамата подсъдими, и предварително взетите мерки от собственика на магазина, не се е стигнало до фактическото отнемане на паричната сума/, съдът прецени, че в случая за постигане целите на наказанието е достатъчно и следва да приложи разпоредбата на чл.58, б.„а” от НК. С оглед на горепосочените обстоятелства съдът прецени, че налагането на наказание на подсъдимите при условие на чл.54 от НК би било несъразмерно тежко за извършеното престъпление. Във връзка с което приложи разпоредбата на чл.55 от НК като определи наказанието под минимума на предвиденото от закона наказание /от пет години/при условията на чл.55, ал.1 т.1 от НК, макар и близо до този размер. Конкретно при определяне размера на наказанието за двамата подсъдими съдът взе предвид следните обстоятелства:

                  И двамата подсъдими са осъждани и с лоши характеристични данни, което е видно от справките им за съдимост с приложени към тях бюлетини, така и от характеристичните им справки /л.40 от ДП/, които обстоятелства ги характеризират като личности с голяма степен на обществена опасност/ изобщо, както и за този вид престъпления. Самото деяние също се характеризира с висока степен на обществена опасност, освен по своя характер и с оглед предмета на отнетото имущество е с немалка стойност – 486, 77 лв..Посочените по-горе обстоятелства бяха преценени от съда като такива, които допълнително задължават съда да определи наказанието в размер, който максимално се доближава до минимума, предвиден за самото престъпление/от 5 години ЛС/, тъй като горните обстоятелства се явяват допълнителни отегчаващи вината и отговорността обстоятелства. Но само по себе си деянието с оглед неговия характер е с висока степен на обществена опасност, извършено е с изключителната наглост/тъй като е извършено на публично място- в обект за хранителни стоки, и от действията на двамата е могло да пострадат и други случайни клиенти на магазина/, които обстоятелства пък следва да бъдат отчетени като отегчаващи вината и отговорноста обстоятелства.

     Съдът счете, че този размер не следва да бъде по-малък от 3 години и 8 месеца „лишаване от свобода”- за подс. Т., и 3 години- за подс. М.. Поради което съдът определи наказанието на подсъдимия К.К.Т. в размер на три години и осем месеца „лишаване от свобода”, а на подсъдимия Д.К.М.- в размер на  три години „лишаване от свобода”. С оглед по-голямото участие на подсъдимия Т. в упражняването на принудата съдът прецени, че на същия следва да бъде наложено по-високо наказание, а именно в размер на три години и осем месеца „лишаване от свобода”. Поради по- малкото участие на подс. М. в осъществяването на принудата и наличното страдание/лека умствена изостаналост, която го прави частично зависим от други лица, в случая- от брат му/, съдът прецени, че на същия следва да бъде наложено малко по-малко наказание, а именно в размер на три години„лишаване от свобода”. Тези размери според съда са най- подходящи и целесъобразни в настоящия случай предвид гореизложените обстоятелства.        

     Съдът определи този размер и вид наказание като взе предвид и обстоятелството, че с оглед справките за съдимост и на двамата подсъдими, и вида на извършваните от тях престъпления, които са главно против собствеността – квалифицирани кражби, както и наложените им до този момент ефективни наказания лишаване от свобода, същите не са изиграли своята поправяща и превъзпитаваща роля. Предвид което съдът счете, че един по-нисък от посочения размер наказание  ЛС не би удовлетворил целите на чл.36 от НК.

                Видно от приложената по дознанието декларация за СИМП подсъдимите са безработни, и не притежават недвижими имоти и МПС. Посочените обстоятелства могат да се считат като единствени смекчаващи вината и отговорността обстоятелства в случая. Императивно кумулативно  предвиденото  в чл.199, ал.1 т.4, вр. с чл. 198, ал.1 от НК заедно с наказанието лишаването от свобода, по-леко наказание- „конфискация до ½ от имуществото” на основание чл.55, ал.3 от НК е по преценка на съда, и  предвид гореизложеното на това основание не следва да бъде налагано.

С оглед на което и на основание чл. 55, ал.3 от НК съдът прецени, че не е целесъобразно налагането на другото комулативно предвидено наказание- „Конфискация до една втора от имуществото”.

 

ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

 

           Съдът прецени, че с оглед липсата на предпоставките  на чл.66, ал.1 от НК: многократни ефективни осъждания, извършване на настоящото деяние в условията на опасен рецидив и за двамата подсъдими, налагане на наказания от и над 3 години, и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на  осъдените, е необходимо същите да изтърпят ефективно наложеното им наказание. Поради което определи наложеното на подсъдимия Т. наказание от три години и осем месеца „Лишаване от свобода” да бъде изтърпяно от него  ефективно в затвор или затворническо общежитие от „закрит тип”  на основание чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС при първоначален “строг” режим на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС.  На основание чл.59, ал.1 от НК приспадна времето, през което осъденият К.К.Т., с ЕГН **********, е бил с МН „Задържане под стража”, считано от 16.10.2013 г..

                 Съдът прецени, че с оглед липсата на горните предпоставки  на чл.66, ал.1 от НК, и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на  подсъдимия М. е наложително определеното му наказание от три години лишаване от свобода също да бъде изтърпяно от него  ефективно в затвор или затворническо общежитие от „закрит тип”  на основание чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС при първоначален “строг” режим на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС. На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна времето, през което осъденият Д.К.М., ЕГН **********, е бил с МН „Задържане под стража”, считано от 16.10.2013 г..

 

ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО

 

            Тъй като веществените доказателства по делото- 1 брой нож с дължина 26 см. и дължина на острието 15,5 см. със сива пластмасова дръжка, и 1 бр. нож с дължина 17,5 см.и дължина на острието 7,6 см. с черна на цвят пластмасова дръжка, оставени на съхранение при домакина в РУП – Казанлък, са послужили за извършване на умишлено престъпление, на основание чл.53, ал.2, б.„а” от НК съдът ги отне в полза на ДЪРЖАВАТА като разпореди след влизане на присъдата в сила същите да бъдат унищожени.    

      

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

 

                Тъй като подсъдимите Т. и М. са признати за виновни и са им наложени съответните наказания  по НК, на основание чл.189, ал.3, във връзка с чл.188, ал.1 и чл. 189, ал.1 от НПК същите са осъдени да заплатят всички направени по делото разноски  в полза на Държавата по бюджетната сметка на МВР направените по досъдебното производство разноски в размер на сумата от 80 лв./ осемдесет лева/, и по бюджетната сметка на Висшия съдебен съвет – гр.София-  направените при разглеждане на делото пред съда разноски в размер на сумата от 689 лв./ шестстотин осемдесет и девет лева/.

 

 

ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ  НА  ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:

 

 

         Като такива следва да се посочат ниското правно съзнание на подсъдимите, незачитане нравствените устои и законите на обществото, и желание да се облагодетелстват по неправомерен начин.

 

                Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                                                                                        СЪДИЯ:

                                                                                                                                  /Сп. Драготинова/