М О Т И В И :

 

Подсъдимият Л.Й.О. е предаден на съд за престъпление по чл.304а, предложение трето  във връзка с чл.304, ал.1  от НК за това, че на 11.10.2013 г., в град Стара Загора, дал подкуп – пари, 1 бр. банкнота с номинал десет лева със сериен № *** на длъжностно лице, полицейски орган – старши полицай Н.Х.И. от група “Охрана на обществения ред” на Сектор “Охранителна полиция” към Първо РУ “Полиция” – Стара Загора, за да не извърши действие по служба, а именно  - за да не  състави по отношение на Л.Й.О., като водач на моторно превозно средство – л.а., марка “Форд”, модел “Транзит”, с рег.№ ****, фиш за административно нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП – неносене на контролен талон към Свидетелство за управление на МПС.

 

Подсъдимият Л.Й.О. по реда на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия, съпоставено със събраните в хода на досъдебното производство доказателства, съдът прие за установено  следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият Л.Й.О. е роден на *** ***. Има  основно образование. Постоянният адрес на подсъдимия е в град *****.

Подсъдимият има три навършили пълнолетие деца. От няколко години, заедно със съпругата си,  както и със семейстата на децата си – включая и внуците, се е установил в Р Гърция, където работи.

 

Горепосочените обстоятелства се установяват от обясненото от подсъдимия в съдебно заседание, съпоставено с данните съдържащи се в декларация за семейно, материално и имотно състояние – л.20 ДП.

 

На 11.10.2013 г. подсъдимият Л.Й.О. тръгнал със собствения си автомобил марка “Форд”, модел “****” с ДК № ***** от град Нова Загора за град Стара Загора, заедно със съпругата си – свидетелката Р.К.О..  Същия ден, около 15.00 часа  двамата потеглили обратно към град Нова Загора, където е и постоянният им адрес.  Автомобилът управлявал подсъдимият Л.Й.О., а съпругата му се возела на предната дясна седалка, до шофьора. В същото, време полицейските служители – свидетелите И.К.Т. и Н.Х.И. с патрулен автомобил извършвали обход на паркинга на “Парк Мол” – Стара Загора, по повод зачестили кражби от моторни превозни средства.

Свидетелят Н.Х.И. е полицай І степен и е старши полицай в група “Охрана на обществения ред”, сектор “Охранителна полиция” при Първо РУ “Полиция” – Стара Загора при ОД на МВР – Стара Загора, видно от съдържащата се на л.24 ДП справка рег. № 68174/14.10.2013 г. на ОД на МВР – Стара Загора. Длъжностните му права и задължения са регламентирани в типова длъжностна характеристика (л.46 ДП) рег.№ У-53247/17.05.2013 г., утвърдена с МЗ № Із-1745/2012 г.  Със заповед № 184/22.01.2013 г.  – л.49 ДП – на Директора на ОД на МВР – Стара Загора поименно бил определен  като полицейски служител от сектор “Охранителна полиция” при Първо РУ “Полиция” – Стара Загора с правомощия за съставяне на актове за установяване на административни нарушение  и извършване на контролна дейност по ЗДП.

Свидетелят И.К.Т. е полицай ІІІ степен в група “Охрана на обществения ред” на Сектор “Охранителна полиция” към Първо РУ “Полиция” – Стара Загора, видно от горепосочената справка рег. № 68174/14.10.2013 г. на ОД на МВР – Стара Загора,  съдържаща се на л.24 ДП.

Част от длъжностните права и задължения  и на двамата свидетели е работа по осигуряване на обществения ред, предотвратавянае и оказване на съдействие при разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната територия.

От представената по делото  ежедневна ведомост (л.21 ДП)  на личния състав от  група “ООР” при Първо РУ “Полиция” – Стара Загора за 11.10.2013 г. се установява, че свидетелите И.К.Т. и Н.Х.И. са встъпили в наряд за обслужване на постове, маршрути и патрулни участъци  в района на Първо РУ “Полиция” – Стара Загора на 11.10.2013 г.,  в 08.00 часа  с продължителност до 20.00 часа  същия ден.

Вниманието на  полицейските служители - свидетелите И.К.Т. и Н.Х.И., привлякъл микробус необичайно криволичещ по пътното платно, който излизал от бензиностанцията, намираща се северозападно от бензиностанция “Петрол” и северно от бул. “Никола Петков”.  На паркинга на комплекс “Анди” полицейските служители спрели за проверка водача на микробуса, като паркирали патрулния автомобил на около два метра пред него. Полицейските служители И.К.Т. и Н.Х.И. поискали от водача на микробуса документите за проверка, от които се установявало, че  това е подсъдимият Л.Й.О.. В хода на проверката на документите на водача и на управляваното от него моторно превозно средство свидетелят Н.Х.И. констатирал, че водачът на л.а. “Форд Транзит” с ДК № ***, не носи в себе си  контролен талон към  свидетелството си за управление на МПС.  Полицейският служител Н.Х.И. обяснил на подсъдимия, че за това нарушение ще му бъде съставен фиш по Закона за движение по пътищата. Подсъдимият Л.Й.О. се обърнал към полицейските служители с думите: “Дай да се разберем!”, но никой от тях не  му отговорил. Свидетелят Н.Х.И. се запътил към патрулния автомобил, за да вземе кочана с фишове и докато изваждал бланките от куфар, намиращ се на задната лява седалка на патрулния автомобил, подсъдимият Л.Й.О. отворил предната лява врата на патрулния автомобил и  на предната лява седалка  на същия  пуснал една банкнота с номинал от десет лева с думите – “Това е, да се почерпите!”.  Свидетелят Н.Х.И., заедно с колегата си – свидетелят И.К.Т., задържали подсъдимия и докладвали на ОДЧ при Първо РУ “Полиция” за случая.

 След пристигането на дежурния екип бил изготвен протокол за оглед на местопроизшествие – л.2 ДП, при извършване на което действие по разследването от предната лява седалка на полицейския автомобил била иззета една банкнота с номинал от 10 лв., със сериен номер -  № БА 2556499.

Подсъдимият Л.Й.О. бил отведен в Първо РУ “Полиция” – Стара Загора, където от свидетеля Н.Х.И. му бил съставен фиш по ЗДП  - л.26а  ДП -  за извършеното нарушение  по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП.

 

Събраните по делото доказателства – посочени по-горе при  фактологичното изложение на случилото се, което съдът прие за установено по несъмнен и категоричен начин, са непротиворечиви, като фактите, установени чрез тях и въз основа на самопризнанието на подсъдимия Л.Й.О. по чл.371, т.2 от НПК, взаимно се допълват. Поради това, не  се налага излагането на съображения  относно  това кои от доказателствените материали съдът кредитира като съответстващи на направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които се явяват установени по безспорен начин.

 

При така установените с категоричност фактически обстоятелства, съдът прие следното от ПРАВНА СТРАНА:

 

С деянието си на 11.10.2013 г. подсъдимият Л.Й.О. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.304а  във връзка с чл.304, ал.1 от НК.

От обективна страна, подсъдимият Л.Й.О. е дал подкуп – една банкнота от 10 лв. на полицейски органи – старши полицай Н.Х.И. от група “Охрана на обществения ред” на Сектор “Охранителна полиция” към Първо РУ “Полиция” – Стара Загора,  за да не извърши  действие по служба – да не състави срещу  му  фиш за административно нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП, за това, че не е носел контролен талон към свидетелството за управление на МПС,  което е управлявал.   Даването на паричната сума е предхождало съставянето на фиша за административно нарушение. Изпълнителното деяние е довършено с поставянето на предната, лява седалка на патрулния полицейски  автомобил на една банкнота с номинал десет лева, предоставяйки по този начин парите на разположение на полицаите. Ирелевантно  за отговорността на подсъдимия е дали свидетелят – старши полицай  Н.Х.И., е взел или не предложената банкнота.  От правно значение е фактът, че подсъдимият е преустановил своята фактическа власт върху банкнотата от 10 лв.

От субективна страна, деянието е извършено при пряк умисъл. С предоставянето във фактическа власт на полицейския служител  - старши полицай Н.Х.И.,  на процесната банкнота от 10 лв. подсъдимият Л.Й.О. е съзнавал, че цели да постигне съгласие относно съдържанието на исканото от него бездействие по служба.  Доказано е съдържанието на умисъла на подсъдимия, че с  дара от 10 лв. същият е искал да склони полицай Н.Х.И.  към бездействие, изразяващо се в осуетяване съставянето срещу му на фиш за административно нарушение по ЗДП.

 

 

 

Относно наказанието:

В справката за съдимост на подсъдимия Л.Й.О. – рег. № 861/02.12.2013 г. и бюлетините за съдимост към нея,  се съдържат данни за следните осъждания:

 

 1./С Присъда № 79/05.05.1993 г. по НОХД № 50/1993 г. на Районен съд – Нова Загора, влязла в сила на 13.05.1993 г., за престъпление по чл.195, ал.1, т.2, 4 и 5 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.18, ал.1 от НК, е осъден на една година лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години и шест месеца.

За горепосоченото осъждане подсъдимият е реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК.

 

2./С Присъда № 122/10.04.1997 г. по НОХД № 407/1996 г. на Районен съд – Нова Загора, влязла в сила на 18.04.1997 г., за престъпление  по чл.343в, ал.1 от НК, извършено на 18.10.1996 г.,  му е наложена глоба в размер на 8000 лв. (неденоминирани).

Въпреки положените усилия, по делото не се установи кога е изпълнена горепосочената присъда (кога е платена наложената глоба), но в справката за съдимост на подсъдимия  и в  съставения бюлетин за съдимост  относно  това осъждане се съдържа отбелязване с дата 03.04.2006 г. за реабилитация по чл.88а от НК.

 

3./С Присъда № 222/17.06.1998 г. по НОХД № 178/1998 г., влязла в сила на 03.07.1998 г., за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, извършено на 14.06.1998 г.,  е осъден на три месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години, като   на основание чл.343г от НК е  лишен и  от право да управлява МПС за срок от три месеца.

От служебно изисканата  справка – рег. № 1650/06.12.2013 г. по описа на Районна прокуратура – Нова Загора, се установява, че наказанието лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК за срок от три месеца, наложено по  НОХД № 178/1998 г., е изтърпяно на 15.09.1998 г.

 

4./С Присъда  № 64/27.02.2003 г. по НОХД № 314/2002 г. на Районен съд – Нова Загора, влязла в сила на 01.04.2003 г., за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и 5 от НК, извършено на 07/08.06.1992 г., е осъден на четири месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание е отложено за срок от три години.

 

5./С Присъда  № 424/23.12.2005 г. по НОХД № 445/2005 г. на Районен съд – Нова Загора, влязла в сила на 31.12.2005 г., за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, извършено на 17.12.2005 г., е осъден на пробация  с пробационни мерки -  задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител  за срок от шест месеца, безвъзмезден труд в размер на 250 часа, в рамките на 2006 г., като  на основание чл.343г от НК е  лишен и  от право да управлява МПС за срок от три месеца.

От служебно изисканите  справки – рег. № 1650/06.12.2013 г. по описа на Районна прокуратура – Нова Загора и рег. № 6132/06.12.2013 г. по описа на ГД “ИН”, Областна служба “Изпълнение на наказанията” – Сливен, се установява, че наказанието лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК за срок от три месеца, наложено по  НОХД № 445/2005 г., е изтърпяно на 18.03.2006  г., а наказанието пробация (с посочените пробационни мерки) по същото дело -  на  07.10.2006 г. 

 

Въз основа на горепосочените данни за осъжданията на подсъдимия и времето на изтърпяване на наложените му наказания по всяко от тях, прилагайки следните основни правила -  че когато с присъдата са наложени няколко кумулативни наказания за едно и също престъпление, погасителната давност за изпълнение на което и да е от отделните видове наказания се определя според най-тежкото наказание и че предприетите мерки за привеждане в изпълнение на присъдата, спрямо което и да е от наказанията, прекъсва  давността за всички кумулативни наказания, определени за  едно и също престъпление  -   съдът прие, че, съгласно чл.88а, ал.4 във връзка с ал.1  от НК, за  осъждането под № 3 срокът по чл.82, ал.1, т.4 от НК   е изтекъл на 15.09.2006 г.;  за осъждането под № 4   срокът по чл.82, ал.1, т.4 от НК е изтекъл на 01.04.2011 г.; за осъждането  под № 5  срокът по чл.82, ал.1, т.5 от НК е изтекъл на 07.10.2008 г.  или иначе казано, че към време на извършване на престъплението, предмет на обвинението,  на основание чл.88а, ал.4 от НК подсъдимият е реабилитиран, тъй като са изтекли предвидените в чл.88а, ал.1 – 3 от НК срокове за всички осъждания.

 

За извършеното от подсъдимия Л.Й.О. престъпление законът – чл.304а във връзка с чл.304, ал.1 от НК, предвижда наказание лишаване от  свобода до десет години и глоба до 15 000 лв.

С оглед на това, че настоящото производство се разви по Глава ХХVІІ от НПК и по-конкретно при хипотезата, предвидена в чл.371, т.2 от НПК, то в този случай,  разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК задължава съда да определи на подсъдимия наказание при условията на чл.58а от НК, т.е. да приложи чл.58а, ал.1 от НК, като редуцира с една трета определеното съгласно Общата част на НК наказание лишаване от свобода или ако едновременно с това са налице условията на чл.55 от НК, да приложи тази разпоредба, явяваща се по-благоприятна за дееца.

Водим от горното и изхождайки от разпоредбата на чл.54 от НК, съдът взе предвид следните смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства:

-ниска степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, обусловена от начина и обстоятелствата, при които е извършил престъплението, както и с оглед на съдебното му минало (както вече се посочи подсъдимият е реабилитиран на основание чл.88а от НК);

-невисока към средна степен на обществена опасност на конкретното престъпно деяние, сравнена с тази на престъпления от същия вид – от една страна, предвид стойността на материалната облага, предмет на престъплението, а от друга страна – предвид нарастващия брой на този вид престъпления и отношението на обществото към тях;

-характеристичните данни за личността на подсъдимия -  води уседнал начин на живот;  цял живот трудово ангажиран, с постоянна месторабота.

Преценявайки  горепосочените обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че е налице превес на смекчаващите отговорността такива.

Предвид гореизложеното, съдът прие, че следва да определи на подсъдимия Л.Й.О. наказание лишаване от свобода в размер на девет  месеца,  което след като бъде редуцирано с една трета  на основание чл.58а, ал.1 от НК,  се равнява на  шест месеца лишаване от свобода, на каквото го и осъди.

Отчитайки наличието на предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изтърпяването на наложеното на подсъдимия Л.Й.О. наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съгласно чл.58а, ал.5 от НК, горепосоченият специфичен механизъм на определяне на наказанието е неприложим по отношение на наказанията по чл.37, ал.1, т.2 – т.11 от НК.  Съобразявайки се с горепосочените обстоятелства по чл.54 от НК, както и с данните относно имотното и материално състояние на подсъдимия (декларация за семейно, материално положение и имотно състояние – л.20 ДП), съдът прие, че на подсъдимия Л.Й.О.  следва да бъде наложено наказание глоба в размер на 200 лв., на каквато и го осъди, платима в полза на Съдебната власт, по бюджетната сметка на Висшия съдебен съвет.

Съдът счете, че така определеното наказание е достатъчно, справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия деяние, като същото ще изиграе, както своята превъзпитателна и предупредителна роля по отношение на подсъдимия, за да коригира противоправното си поведение, така и за постигане на останалите цели на наказанието, визирани в чл.36 НК.

На основание чл.189 от НПК съдът осъди подсъдимия Л.Й.О. да заплати  по бюджетната сметка  на ОД на МВР – Стара Загора сумата от 10.04 лв. – разноски по делото, направени в хода на досъдебното производство.

На основание чл. 307а във връзка с чл.53, ал.1, б.”б” от НК съдът постанови да бъде отнета в полза на Държавата иззетата като веществено доказателство  банкнота с номинал 10 лева със сериен номер -  № ***.

 

Воден от горните съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: