Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 225                                       30.12.2013 г.                        град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд                                                              ІІ Наказателен състав

На 27.11.                                                                     Година 2013

В публично заседание в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                   КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

Секретар  Р.Р.     

Прокурор ВАНЯ  МЕРАНЗОВА  

като разгледа докладваното от съдия ИВА СТЕФАНОВА

ВНОХ дело номер 1222 по описа за 2013 година,

за да се произнесе, намери за установено следното:

 

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 3 от 21.06.2013 г., постановена по н.о.х.д. № 479/2012 г. по описа на Чирпанския районен съд, подсъдимият Д.Й.Д. е признат за виновен в това, че на 24.09.2010 г. на АМ „Тракия” в землището на гр. Чирпан, обл. Стара Загора, противозаконно е повредил чужда движима вещ – автомобилна гума, марка „Барум” 385/65/22,5 на стойност 426, 80 лв., собственост на Д.В.Т., поради което и на основание чл.216, ал.1, пр.2 и чл. 54 от НК е осъден на четири месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи в затворническо заведение от закрит тип, при първоначален строг режим, съобразно чл.60, ал.1 и чл. 61, т.2 от  ЗИНЗС.

Със същата присъда подсъдимият Д.Й.Д. е осъден да заплати на Д.В.Т. сумата в размер на 426, 80 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието – 24.09.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Д.Й.Д., който я е обжалвал в законния срок. Според жалбоподателя Д., присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, като обвинението не е доказано по несъмнен начин. Счита, че правото му на защита е нарушено. Моли въззивния съд да отмени обжалваната присъда изцяло, като го оправдае по повдигнатото обвинение и отхвърли предявения против него граждански иск. Подробни съображения за това развива в пледоарията си защитникът му адв. Р.К..

Въззиваемият Д.В.Т. счита, че присъдата е правилна и законосъобразна и моли съда да я потвърди. Подробни съображения за това развива в пледоарията си повереникът му адв. И.М..

                                                       - 2 -

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема становище, че обжалваната присъда е законосъобразна и правилна и като такава следва да бъде потвърдена.

Пред въззивния съд не бяха направени искания за повторен разпит на подсъдимия, свидетелите и експерта.

Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбите оплаквания, събраните доказателства по н.о.х.д. № 479/2012 г. по описа на Чирпанския районен съд, изразените становища на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

Жалбата на Д.Й.Д. е неоснователна.

Първоинстанционният съд при разглеждане на делото и постановяване на присъдата е приложил правилно закона за извършеното престъпление, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на делото, и фактическите положения, приети за установени, се подкрепят от доказателствата по делото.

Жалбоподателят Д. твърди, че не е повредил противозаконно чужда движима вещ – автомобилна гума, марка „Барум” 385/65/22,5, собственост на пострадалия Т., и че няма никакви доказателства по делото в тази насока. Счита, че районният съд превратно е тълкувал събраните по делото доказателства, които са противоречиви и от които не може да се направи обоснован извод за неговата вина. Моли съда да отмени осъдителната присъда и да го оправдае, както и да отхвърли предявения против него граждански иск.

С оглед събраните по д.п. № 59/2011 г. по описа на РУП – Чирпан и в хода на съдебното следствие по н.о.х.д. № 479/2012 г. по описа на Чирпанския районен съд доказателства, първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел за доказано, че жалбоподателят Д. е извършил престъплението по чл. чл.216, ал.1, пр.2 от НК

Районният съд подробно и задълбочено е обсъдил твърдението на жалбоподателя Д., че не е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.216, ал.1, пр.2 от НК, че самият той и пътуващите с него В., М. и Л. са били потърпевши от действията на Т. – а именно, че управляваният от последния товарен автомобил многократно е блъскал лекия автомобил, управляван от подсъдимия, както и че в резултат на това автомобилът на Д. е получил множество повреди.

Обосновано и правилно първоинстанционният съд е приел горните твърдения като защитна позиция на подсъдимия Д., тъй като те се опровергават от събраните в хода на наказателното производство гласни и писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност.

Районният съд е направил подробен и задълбочен анализ на посочените по-горе доказателства, като е изложил защо и на кои свидетелски показания дава вяра, като изчерпателно е обсъдил гледната точка на всяка една от страните.

 

Въз основа на всестранното и прецизно обсъждане на доказателствената маса, районният съд е приел за установена фактическата обстановка по делото. Въззивният съд изцяло споделя както нея, така и изложените от първата инстанция логически и правни изводи за инкриминираното деяние.

А именно, че на 24.09.2010 г. подсъдимият Д. и свидетелите Д. М. М., В.П. В. и Д. Е. Л. пътували за гр. Бургас за Турнира по културизъм „Мечката”, който щял да се проведе на 25.09.2010 г. Четиримата били в лек автомобил, марка „Тойота”, модел „***”, рег. № ****, управляван от подсъдимия. На предната лява седалка бил свидетелят Л., а на задната седалка – свидетелите М. и В..

На 24.09.2010 г., около 16 ч., на около 170-ти километър по АМ „Тракия”, в близост до гр. Чирпан, свидетелят Д.В.Т. управлявал личния си товарен автомобил, марка „ДАФ” с рег. № ****, към който било прикачено ремарке с рег. № **** ЕХ. Свидетелят Т. ***, в средната лента за движение, когато решил да изпревари движещия се пред него товарен автомобил. Свидетелят Т. видял в далечината зад себе си лекия автомобил, управляван от подсъдимия Д. в лявата лента за движение, но преценил, че лекият автомобил е на достатъчно разстояние зад него за безопасно извършване на маневрата изпреварване. След това Т. дал ляв мигач и навлязъл в лявата лента за движение, като по този начин неволно „сякъл” пътя на подсъдимия Д. и го принудил да намали скоростта си.

Подсъдимият Д. се ядосал и започнал да присветва с фаровете и да свири с клаксона. След като завършил предприетата маневра изпреварване, свидетелят Т. се върнал обратно в средната лента за движение и продължил движението си в нея. Тогава подсъдимият Д. го изпреварил, престроил се в средната лента за движение пред автомобила на Т. и започнал да му пречи да се движи нормално, като намалявал скоростта си и по този начин го принудил да спре.

Тогава подсъдимият Д. излязъл от автомобила си и тръгнал към камиона на Т., като в ръката си държал дълго острие /нож/, подобно на сабя. Приближил се до кабината на товарния автомобил, като говорил и ръкомахал с ръце, и се опитал да я отвори, но не успял – Т. се уплашил от действията на подсъдимия и заключил вратите. Тогава подсъдимият Д. пробол с острието лявата гума на първия мост на ремаркето на товарния автомобил, нарушавайки субстанцията й, и направил повърхностна резка на лявата гума на втория мост.

Виждайки на лявото странично огледало на камиона какво прави подсъдимият, свидетелят Т. се изплашил още повече и потеглил с товарния си автомобил, заобикаляйки автомобила на Д..

Вследствие на извършеното от подсъдимия Д. пробождане, лявата гума на първия мост на ремаркето на товарния автомобил на Т. омекнала, при движението на камиона се разкъсала и от нея започнали да хвърчат парчета. Т. видял това в огледалото и усетил, че камионът се наклонява на ляво.

Като дългогодишен шофьор, свидетелят Т. знаел, че при движение с такава повреда може да катастрофира, но бил много уплашен и решил да рискува и да се опита да се придвижи до гр. Стара Загора. Той потърсил съдействие от полицията по телефона и оттам му казали, че ще го чакат на „кръговото” до гр. Стара Загора, което не сторили.

Известно време подсъдимият Д. се движел с автомобила си ту пред камиона на свидетеля Т., ту зад него, като накрая го изпреварил и продължил напред към гр. Стара Загора.

След като пробол едната гума и наранил повърхностно другата гума на товарния автомобил, подсъдимият Д. решил да си създаде защитна версия. Той позвънил от мобилния си телефон на тел.112 и съобщил на дежурния оператор, че след гр. Пловдив на АМ „Тракия”, в близост до Стара река, ТИР се ударил в управлявания от него автомобил отзад и не е спрял, казал още, че в момента е изпреварил камиона и се опитва да го спре, но камионът го блъскал отзад. Д. съобщил номера на товарния автомобил на свидетеля Т. ***, като подал устен сигнал за случилото се.

Междувременно свидетелят Т. успял да стигне до автосервиз на фирма „Д.”, където работели свидетелите Д.Н.Д. и С.С.С.. На място дошли и служители на РУП – Стара Загора, които изготвили фотоалбум на товарния автомобил. След това гумите на камиона били сменени с нови от свидетелите Д. и С..

Свидетелят Т. отишъл до РУП – Стара Загора, но подсъдимият Д. вече не бил там.

Видно от заключението на стоково-оценъчната експертиза /л.73 – л.74 от д.п. № 59/2011 г. по описа на РУП – Чирпан/, общата стойност на 2 бр. автомобилни гуми за товарен автомобил, марка „Барум”, с размери 385/65/22,5, възлиза на 853.60 лева или 426.80 лв. – едната, към 24.09.20110 г.  

Видно от заключението на фоноскопната експертиза – протокол № 12/ДОК-474 /л.78 – л.82 от д.п. № 59/2011 г. по описа на РУП – Чирпан/, се установява, че изследваният телефонен запис /на 1 бр. оптичен носител CD-R, 700MB 52X, марка „Verbatim”/ е с продължителност 3 минути и 56 секунди и представлява разговор между мъж, означен като М1 в заключението, представил себе си като Д.Д., и оператор на телефон 112 от Национална система 112. При „отстраняване” на основния разговор между Д. и оператора, в интервала от 2-ра минута и 47 секунди до 3-та минута и 8 секунди, се чува втори мъжки глас, означен като М2, който казва: „Мале как му цепна гумите”, в отговор на което мъжкият глас, означен като М1, казва: „Затова ножа, аз знам ше ми избега, задна и газ”.

Заключенията са компетентни и районният съд ги е възприел изцяло.

Районният съд обстойно е обсъдил всички гласни доказателства – обясненията на подсъдимия Д. и всички свидетелски показания, като ги е съпоставил с обективните находки по делото и събраните писмени доказателства.

 

Възражението на жалбоподателя Д., че районният съд превратно е тълкувал събраните по делото доказателства, които са противоречиви и от които не може да се направи обоснован извод за неговата вина, е неоснователно и въззивният съд не може да го възприеме.

Безспорно по делото е това, че на 24.09.2010 г. подсъдимият Д. и свидетелите М., В. и Л. пътували за гр. Бургас с лек автомобил, марка „Тойота”, модел „***” с рег. № ****, управляван от подсъдимия.

Безспорно е и това, че на същата дата, около 16 ч., на около 170-ти километър по АМ „Тракия”, в близост до гр. Чирпан, управляваният от свидетеля Т. товарен автомобил, марка „ДАФ” с рег. № ****, с прикачено ремарке с рег. № *** ЕХ, се движел в посока гр. Стара Загора.

По делото не се спори и затова, че при движението си камионът на Т., при предприето изпреварване, неволно е „сякъл” пътя на подсъдимия Д. и го принудил да намали скоростта си.

Спорните въпроси са какво е било поведението на водачите Т. и Д. от този момент нататък, дали е имало контакт между камиона и лекия автомобил, дали Д. е принудил Т. да спре и дали с дълго острие, подобно на сабя, Д. е пробол лявата гума на първия мост на ремаркето на товарния автомобил, нарушавайки субстанцията й, като е направил и повърхностна резка на лявата гума на втория мост.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя Д., че районният съд едностранчиво е преценил доказателствата по делото и че правото му на защита е нарушено.

Районният съд логично и последователно е изложил своите разсъждения, базирайки се на събраните по делото доказателства, като е обсъдил всички противоречия между тях. Направените фактически и правни изводи са подробно мотивирани и подкрепени от обсъдените доказателства, а не са плод на превратно тълкуване на последните, каквото възражение прави защитата.

Показанията на свидетелите – очевидци М., В. и Л. също са подробно обсъдени от районния съд, който е изложил защо и доколко ги кредитира, въз основа на преценката им в съответствие с останалите доказателства по делото и с оглед принципите на вътрешното убеждение и непосредствеността.

Относно разказаното от свидетелите В. и Л., че лекият автомобил е „допрял” камиона, при което се е откачил предната броня на колата и се е наложило да спират, за да може Д. да я нагласи, както и относно разказаното от свидетелите М. и В., че камионът е блъскал лекия автомобил отзад около 10-15 пъти, то тези твърдения остават противоречиви помежду си, изолирани и неподкрепени от събраните доказателства по делото.

Следва да се подчертае, че няма никакви обективни данни за това, че управляваният от подсъдимия Д. лек автомобил е бил ударен /отпред или отзад/ от товарния автомобил, управляван от свидетеля Т..

Безспорно установено по делото е, че подсъдимият Д. не е предявил претенция за нанесени щети на лек автомобил „Тойота ***” с рег. № ****, във връзка с настъпило ПТП на 24.09.2010 г. на АМ „Тракия”, не е извършван оглед и не е изплащано обезщетение /писмо № 1581/05.04.2012 г. от ЗД „ЛЕВ ИНС АД, ведно с 3 бр. уведомления за заведени щети, и писмо № 1107/27.03.2012 г. от ЗД „БУЛ ИНС” АД/. Посочените данни засягат застрахователния период 16.01.2010 г. – 15.01.2011 г., в който би следвало да се съобщи за всяко настъпило застрахователно събитие. А сред описаните в писмо № 1581/05.04.2012 г. от ЗД „ЛЕВ ИНС АД повреди на лекия автомобил и в приложените към него 3 бр. уведомления за заведени щети, няма застрахователно събитие, което по време, място и резултат да съвпада с описаното от подсъдимия Д. относно обсъжданите събития на 24.09.2010 г.

Поради това правилно и обосновано районният съд е преценил, че не следва да се изследва застрахователният период след 15.01.2011 г., тъй като същият е извън предмета на настоящото дело.

Възражението на жалбоподателя Д., че няма противоречия между показанията на свидетелите М., В. и Л. /както помежду им, така и между тях и неговите обяснения/, е неоснователно и не може да бъде възприето. В мотивите на обжалваната присъда подробно са изложени разминаванията в показанията на посочените свидетели – очевидци и несъответствията между разказаното от тях и от подсъдимия Д. относно твърдяните сблъсъци между лекия автомобил и камиона, повредите на лекия автомобил, дали и кога подсъдимият Д. се е обадил на тел.112, дали са пили кафе в гр. Стара Загора и дали са ходили в полицейски участък там. Именно поради това и поради несъответствието им с другите събрани по делото доказателства районният съд обосновано и правилно не е кредитирал показанията на свидетелите В. и Л. относно поведението на подсъдимия Д. – а именно, че не е увредил гумите на камиона.

Несъстоятелно е твърдението на подсъдимия Д., че районният съд се е предоверил на показанията на свидетеля Т. /граждански ищец и частен обвинител/, които са единственото доказателство, подкрепящо обвинението.

Показанията на свидетеля Т. не следва да се изключват от доказателствената маса по делото само въз основа на това, че Т. има качеството и на пострадал от престъплението. Той също е и свидетел – очевидец и поради това неговите показания следва да се изследват наред с останалите доказателства по делото, което е сторил районният съд.

Следва да се отбележи, че показанията на свидетеля Т. напълно съответстват както на гласните доказателства по делото /показанията на свидетелите С. и Д., сменили гумите на камиона в автосервиз на фирма „Д.”/, така и на останалите доказателства /фотоалбум на товарния автомобил, заключения на стоково-оценъчната експертиза и на фоноскопната експертиза,  справки, писма, фактура и др./.

 

Въззивният съд изцяло възприема коментара на районния съд относно обаждането на подсъдимия Д. на тел.112, заключението на фоноскопната експертиза и важното място на това доказателство за разкриването на обективната истина по делото.

Възраженията на защитата на подсъдимия Д., че този запис няма доказателствена стойност, тъй като не е събран по реда на НПК, че не е изяснено чий е гласът на записа и че думите са извадени от контекста, са неоснователни.

Става дума за официално изискана от органите на досъдебното производство и предоставена от „Районен център 112” – Бургас информация с писмо № 1615 от 22.05.2012 г. /л.99 от д.п. № 59/2011 г. по описа на РУП – Чирпан/. А именно, че на 24.09.2010 г., в 16.05 ч., на ЕЕНСП 112 е постъпило едно обаждане от лице, представило се с имената Д.Д., от телефонен номер ****** относно претърпяно ПТП на АМ „Тракия”, в частта между гр. Чирпан и гр. Стара Загора, между лек автомобил „Тойота ***” и товарен автомобил. Към писмото е приложен CD с един запис.

Именно този звукозапис, приобщен към доказателствената маса по делото по реда на НПК, е бил обект на фоноскопната експертиза. Няма пречка този звуков файл, съдържащ данни от регистъра на националния спешен телефон 112 да бъде ценен като годно доказателство, тъй като това следва и от нормата на чл. 17 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, според която данните от регистъра са веществени доказателствени средства.

Подсъдимият Д. потвърждава, че самият той се е обадил на тел.112, от личния си мобилен телефон, съобщил е за ПТП на АМ „Тракия”, в частта между гр. Чирпан и гр. Стара Загора, и е съобщил регистрационните номера на своя лек автомобил „Тойота ***” /рег. № ****/ и на товарния автомобил /рег. № ****/.

Според заключението на фоноскопната експертиза, разговорът е с продължителност 3 минути и 56 секунди и се провежда между мъж, означен като М1 в заключението, представил себе си като Д.Д., и оператор на телефон 112 от Национална система 112. При „отстраняване” на основния разговор между Д. и оператора, в интервала от 2-ра минута и 47 секунди до 3-та минута и 8 секунди, се чува втори мъжки глас, означен като М2, който казва: „Мале как му цепна гумите”, в отговор на което мъжкият глас, означен като М1, казва: „Затова ножа, аз знам ше ми избега, задна и газ”.

Съпоставяйки всички тези доказателства, районният съд обосновано и правилно е приел, че са доказани както авторството на деянието, така и какво е било средството на престъплението. Безспорно е съвпадението между показанията на свидетеля Т. за тези обстоятелства и за поведението на подсъдимия Д. на пътя на 24.09.2010 г., от една страна, и посочената по-горе размяна на реплики между Д. /М1/ и третото лице /М2/, от друга страна.

Оплакването на жалбоподателя Д., че е нарушено правото му на защита, като районният съд е отказал да се изслуша звукозаписът, предоставен от „Районен център 112” – Бургас, както и да назначи автотехническа експертиза, е неоснователно и въззивният съд не може да го възприеме.

 Изслушването на звукозаписа не би допринесло с нищо за изясняването на фактическата обстановка по делото, тъй като подсъдимият Д. не отрича нито факта, че е се е обадил на тел.112, нито съдържанието на разговора си с оператора /отрича само провеждането на разговора, който се чува с по-ниско ниво от основния, отразен в заключението на фоноскопната експертиза с по-черен шрифт/. Още повече, че в съдебното заседание на 26.04.2013 г. адв. К. е оттеглил искането си за изслушване на звукозаписа.

Що се отнася до отказа да назначи автотехническа експертиза, въззивният съд изцяло споделя мотивите на районният съд за това и счита, че експертите не биха могли да работят по поставената от защитата задача, тъй като същата е твърде хипотетична.

Действително, в хода на досъдебното производство не е извършено разпознаване, но това не го опорочава, както твърди жалбоподателят Д.. В компетентността на органите на досъдебното производство е да избират процесуално-следствените действия, които да използват, като се съобразяват със спецификата на всеки казус.

От всичко изложено, което детайлно е обсъдил в мотивите си, районният съд е направил правилния и обоснован извод, че подсъдимият Д. на 24.09.2010 г. на АМ „Тракия”, в землището на гр. Чирпан, обл. Стара Загора, противозаконно е повредил чужда движима вещ – автомобилна гума, марка „Барум” 385/65/22,5 на стойност 426, 80 лв., собственост на свидетеля Т.. Налице са всички съставомерни признаци на деянието по чл.216, ал.1, пр.2 от НК.

Поради това въззивният съд счита за неоснователно твърдението на жалбоподателя Д., че районният съд е следвало да го оправдае.

Първоинстанционният съд подробно и задълбочено е обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства относно деянието по чл.216, ал.1, пр.2 от НК на подсъдимия Д. – отчел е добрите му характеристични данни семейното му положение /има малолетно дете, за което трябва да се грижи/, професионалните му занимания със спорт и постиженията му в тази област, трудовата му ангажираност, средната към ниска степен на обществена опасност на деянието и на дееца, съдебното му минало – осъждан е два пъти и не е изтекъл срокът по чл.88а от НК за реабилитация. Всичко това е дало основание на първата инстанция обосновано и правилно да приеме, че определянето на размера на наказанието на подсъдимия Д. следва да стане при наличие на превес на смекчаващите вината обстоятелства, като районният съд е преценил, че най-справедливо е размерът на наказанието на подсъдимия Д. да е четири месеца лишаване от свобода /за престъпление по чл.216, ал.1, пр.2 от НК наказанието е до пет години лишаване от свобода/.

 

Настоящият съдебен състав напълно споделя горната преценка по чл.54 от НК на районния съд и счита, че наложеното наказание на жалбоподателя Д. е справедливо, законосъобразно и правилно.

Тъй като подсъдимият Д. е осъждан, законосъобразно и правилно районният съд не е отложил изпълнението на горното наказание на основание чл.66, ал.1 от НК, тъй като не са налице законовите основания за това. Поради това районният съд е постановил подсъдимият Д. да изтърпи в затворническо заведение от закрит тип, при първоначален строг режим, съобразно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от  ЗИНЗС.

Съдът счита, че с това наказание ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК, по отношение на подсъдимия  Д. и че не се налага това наказание да бъде намалено, тъй като същото е справедливо, законосъобразно и правилно.

По отношение на гражданския иск срещу подсъдимия Д. – за причинените на гражданския ищец Т. с деянието имуществени вреди, въззивният съд счита, че същият е основателен и доказан изцяло за уважения размер от 426, 80 лв.

Видно от всички събрани по делото доказателства, с деянието си на 24.09.2010 г. подсъдимият Д. противозаконно е повредил чужда движима вещ – автомобилна гума, марка „Барум” 385/65/22,5, собственост на свидетеля Т.. Престъплението по чл.216, ал.1, пр.2 от НК е извършено умишлено и е налице причинно-следствена връзка между него и повреждането на гумата.

Видно от заключението на стоково-оценъчната експертиза /л.73 – л.74 от д.п. № 59/2011 г. по описа на РУП – Чирпан/, общата стойност на 2 бр. автомобилни гуми за товарен автомобил, марка „Барум”, с размери 385/65/22,5, възлиза на 853.60 лева или 426.80 лв. – едната, към 24.09.20110 г.  

Присъденото по обезщетение за пострадалия Т. в размер на 426, 80 лв. е съобразено с претърпените от последния имуществени вреди от повреждането на описаната по-горе автомобилна гума.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не констатира основания за отмяна или изменение на присъдата.

Поради гореизложените съображения съдът счита, че жалбата на Д.Й.Д. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а постановената присъда следва да бъде потвърдена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, съдът

Р      Е      Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 3 от 21.06.2013 г., постановена по н.о.х.д. № 479/2012 г. по описа на Чирпанския районен съд.

               РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                  2.