Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ …..                                           16.12.2013 г.                     град Стара Загора

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД    ПЪРВИ  НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На двадесет и трети октомври                         две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР РАЧЕВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  СОНЯ КАМЕНОВА

                                                                                              ВАНЯ ТЕНЕВА

 

СЕКРЕТАР: Н.К.

ПРОКУРОР: ХРИСТО МИШОВ

 

като разгледа докладваното от младши съдия Тенева

ВНОХД № 1235 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

 

С присъда № 33 от 20.02.2013 г. по НОХД № 1156/2012 г. Районен съд Стара Загора е признал подсъдимия С.К.Т., с ЕГН **********, роден на *** г. в ***, за виновен в това, че на 15.08.2011 г. в с.3., общ. Стара Загора, причинил на Г.Д.С., с ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща се в сътресение на мозъка с пълна загуба на съзнание, осъществяваща медикобиологичния квалифициращ признак - разстройство на здравето, временно опасно за живота – престъпление по чл. 129 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 129 ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66 ал.1 НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание за срок от ТРИ години.

Със същата присъда подсъдимият С.К.Т. (със снета самоличност) е осъден да заплати на Г.Д.С. обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 7 000 /СЕДЕМ ХИЛЯДИ/ лева, ведно със законната лихва считано от датата на непозволеното увреждане – 15.08.2011 година – до окончателното изплащане на главницата, а в останалата част до 15 000 лева искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Подсъдимият С.К.Т. е осъден да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт направените по делото разноски в размер на 294,76 лева, както и държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 280 лева.

         Подсъдимия С.К.Т. е осъден да заплати на пострадалия Г.Д.С. и направените по делото разноски в размер на 350 лева.

Срещу постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия С.Т.. В жалбата се развиват доводи за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата. Сочи се, че обвинението не е несъмнено доказано. Подсъдимият изтъква, че не е установено по безспорен начин авторството на деянието и показанията на св. С. и св. А. са в пълно противоречие с показанията на другите свидетели по делото. Акцентира се, че показанията на М.А. не са единни по отношение на механизма на телесното увреждане, както и средството за извършването му. Излага съображения и че има противоречия в показанията на тази свидетелка по отношение на мястото на извършване на деянието. В жалбата подсъдимият посочва още, че няма събрани достатъчно доказателства по отношение на вида на телесната повреда. Прави извод, че постановената присъда следва да се отмени и вместо нея да се постанови нова, с която да бъде оправдан и да се отхвърли предявения граждански иск

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия излага подробни съображения, че обжалваната присъда е постановена при съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 предл. 1 от НПК, а именно липса на мотиви. Изтъква в аргументите си, че първата инстанция не е обсъдила показанията на свидетеля Г., която защитата счита за пряк очевидец на инцидента. Не е обсъдена възможността телесната повреда да е нанесена от побоя на група роми, каквито показания според защитата е дал свидетеля Г.. Алтернативно моли съда да признае подсъдимия за невиновен по съображения, изложени във въззивната жалба.

Окръжна прокуратура счита, че присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

         Подсъдимият не се признава за виновен, казва, че не е участвал в такова престъпление и в последната си дума отново казва, че е невинен.

        

 

Старозагорският окръжен съд като прецени изложените в жалбата доводи, становището на страните и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

 

         Жалбата е неоснователна.

За да постанови присъдата си, Старозагорският районен съд е събрал необходимите гласни и писмени доказателствени материали – обясненията на подсъдимия, показанията на множество свидетели - Г.С. и съпругата му Д.С. А.Б., Д. и М.К., А. К., М.А., К.Т., Н.П., Г.Г. и А.Г., както и на свидетелите В.Т., М.Н.Т., М. Т., М.Й.Т., В.М., М.Д., С.Д.И., И.И., Г. И., И.К., Я.Г., И. Д.. Разпитани са двама свидетели с името А.Д.С. и още свидетели - Б.С., Г. М., както и вещите лица Т.С. и Т.Т.. Приобщени са и съдебно – медицински експертизи на Д.С. и на гражданския ищец Г.С., както и други писмени доказателства от досъдебното производство. Пред настоящата инстанция се проведе съдебно следствие, по което беше призована отново свидетелката М.А. и в което заседание бяха приобщени показанията й, дадени пред съдия в досъдебното производство по делото.

Въз основа на анализа на посочените доказателства първата инстанция е възприела следната фактическа обстановка, която напълно се споделя от настоящата инстанция, а именно:

С.К.Т. е роден на *** г. в гр. ****,  с ЕГН: **********.

Пострадалият Г.С. и подсъдимият С.Т. ***. Подсъдимият притежава заведение, разположено в двора на имота на същия и  представляващо каравана с лятна градина. Вечерта на 15.08.2011 г. той празнувал именния ден на дъщеря си и църковния празник “Успение Богородично”, като бил поканил свои съселяни в заведението, повечето от които от ромски произход. Същата вечер семейство С. били на гости у други свои съседи – семейство К.. Когато С. се върнали у дома между 22.30 и 23.00 ч. в заведението все още звучала силна музика. Свидетелката Д.С. решила да отиде да направи забележка на съседите си Т., като в резултат на това те се скарали. Върнала се да вземе една икона, която сем. Т. им подарили, за да им я върне. Когато се върнала за втори път в заведението конфликтът между съпругата на подсъдимия и С. ескалирал и се стигнало до побой, в който участвали и други жени от гостите на заведението. В резултат на побоя на свидетелката С. били нанесени леки телесни повреди, а тя останала до кръста само по сутиен. В това време, малко след като съпругата му излязла отново, носейки вече иконата, пострадалият С. я последвал и я видял на улицата в това състояние (одраскана, с разкъсана блуза). Помогнал на съпругата си като я избутал от останалите и казал да тръгне към дома на семейство К., за да потърси помощ. Той влязъл в двора на къщата на подсъдимия Т., в лятната градина, където настанал бой, в който участвали гостите на подсъдимия, а последният също нанесъл удар с юмрук в лицето на пострадалия С., като в това време останалите лица го възпрепятствали да се отбранява. Подсъдимият му нанесъл втори удар с паве в главата, в резултат на което С. получил средна телесна повреда (разстройство на здравето, временно опасно за живота) – изгубил съзнание за кратко. Лекувал се в неврохирургия в болница в гр. Стара Загора. Не можел да ходи на работа за период около един месец, като освен това имал често главоболие и световъртеж.

Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни и свидетелски показания /л. 108 – л. 111 от досъдебното производство/, гражданският ищец Г.Д.С. е получил множество наранявания – травматични отоци, кръвонасядания и охлузвания на главата, кръвонасядания на лицето и разкъсноконтузна рана на горната устна на устата, разкъсноконтузни рани на двете бедра и множество охлузвания, кръвонасядания и отоци по гърба, горните и долните крайници. Също така според експертизата е получил и сътресение на мозъка, което съпроводено с пълна загуба на съзнание осъществява медикобиологичния квалифициращ признак – разстройство на здравето, временно опасно за живота. Описаните травматични увреждания са от действието на твърди, тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, посочени в показанията на пострадалия – нанасяне на удар с паве в областта на главата и множество удари по тялото с юмруци и ритници. Срокът за възстановяване на травмите е от около месец.

Възприетите от първата инстанция фактически положения относно авторството на деянието и начина на извършването му са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните доказателствени материали не са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК е анализирал свидетелските показания, заключението на приетата по делото експертиза на пострадалия и обясненията на подсъдимия и подробно е обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на показанията на свидетелите, които подкрепят обвинителната теза. Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени всички събрани по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване.

По делото могат да се обособят няколко групи свидетели, а именно едната група свидетели подкрепят обясненията на пострадалия и граждански ищец, като дават информация както за самото изпълнителни деяние, така и за телесните повреди и поведението на подсъдимия. В тази група се включват пострадалият С., съпругата му Д.С. д-р А.Б., Д. и М.К. и синът им А. К., М.А., Г.Г. и А.Г.. Към тази група свидетелски показания могат да се прибавят и свидетелските показания на К.Т. и Н.П., които макар и фрагментарни, подкрепят обясненията на пострадалия за действителната картина на деянието от 15.08.2011 г.  

Във втората група свидетели се включват показанията от разпитите на гостите в заведението на подсъдимия Т. (част от които негови роднини), както и съпругата му В.Т..

По делото може да се обособи и една трета група от свидетели, разпитани в хода на съдебното следствие от първа инстанция, които не дават съществена информация, относима към предмета на доказване по делото.

При анализа на свидетелските показания от първата група свидетели районният съд правилно е преценил, че те са достатъчни, за да подкрепят обвинителната теза. Първоинстанционният съд е подложил на внимателен анализ показанията на пострадалия и граждански ищец по делото Г.С., който разкрива последователно, детайлно и логично развитие на ситуацията от 15.08.2011 г. - вечерта малко преди 23.00 ч., след като се прибрали от семейство К., съпругата му Д.С. отишла да направи забележка заради шума и музиката от заведението на С.Т.. С. споделил притеснението си с нея, а именно да не ходи там, познавайки подсъдимия, който отправял заплахи към него за убийство още през 2010 г. Докато се къпел, съпругата му се върнала много разстроена, защото е била обиждана в заведението и решила да се върне обратно, за да предаде обратно на сем. Т. една икона, която те получили като подарък от тях. Тръгнала преди С. да успее да се облече и когато той я последвал, видял как на улицата съпругата му е разсъблечена, а В.Т. й нанасяла удари с юмруци, подпомагана от още две жени от ромски произход. Виждайки тази гледка св. Г.С., успял да помогне на жена си като разблъскал групата роми и й казал да търси помощ от съседи, след което влязъл в заведението. Там част от гостите от ромски произход го нападнали и удряли в гърба, обездвижили ръцете му, а подсъдимият Т. му нанесъл удар с юмрук в лицето, а преди да му нанесе удар в тила с едно паве, извикал силно „Убийте го !“. След този удар в главата пострадалият не помни как е излязъл на улицата, но когато дошъл в съзнание видял св. Г.Г. да го засланя с тялото си, а ромите от заведението продължили да му нанасят удари. Споделя, че след като се прибрал вкъщи също изгубил съзнание и повръщал. С него бил д-р А.Б., който му помогнал същата вечер. На другия ден след инцидента постъпил на лечение в неврохирургия в болница в гр. Стара Загора, където престоял три дни. Лечението продължило един месец в домашни условия, поради което се наложило да не работи в този период, а медикаменти е приемал в продължение на два месеца.

Разказаното от него се потвърждава и от думите на съпругата му Д.С. която е разпитвана два пъти в хода на съдебното следствие пред първа инстанция. Първата инстанция подробно е описала ескалиралия конфликт между нея и съпругата на подсъдимия, като с оглед доказване на обвинението в важно да се отбележи, че последователността и хронологията на събитията в нейния разказ съвпадат с този на пострадалия С.. Потвърждава думите на съпруга си, че след като я видял в това състояние (бита и полуразсъблечена) се спуснал да й помага, а група роми го нападнали и той влязъл в заведението. Също така потвърждава и че е чула подсъдимият да казва „Убийте го !“, но не е присъствала по време на целия побой, защото тръгнала да потърси помощ от съседите си – Д. и М.К.. След това се върнала заедно със свидетелите сем. К. и заварила пострадалия на улицата с разкъсани дрехи и в кръв. За удара с паве, след който пострадалият е загубил съзнание св. С. твърди, че е научила от самия него и не е пряк очевидец. Всички тези факти са внимателно и подробно обсъдени от първата инстанция и макар че свидетелката е съпруга на пострадалия и разпитите й следва да бъдат ценени с оглед предполагаемата й пристрастност настоящата инстанция ги кредитира и намира, че те са последователни, детайлни и не са вътрешно противоречиви.

         По отношение на телесната повреда на съпруга й, С. споделя, че след като се прибрали вкъщи след инцидента, той изгубил съзнание и повръщал, а впоследствие се оплаквал от главоболие и световъртеж.

         По делото е разпитан и д-р А.Б., който по – рано вечерта е присъствал на събирането у семейство К.. Той не е присъствал на инцидента, но дава ясни показния за състоянието на пострадалия непосредствено след това. След като получил телефонно обаждане от съпругата на пострадалия, веднага се отзовал и отишъл до заведението на Т. – часът бил около 12 и малко след това дошла и полицията. Опитал се да разбере какво е станало, но подсъдимият, който по думите на д-р Б. бил видимо пиян, забранил на останалите присъстващи в заведението да му кажат какво е станало. Свидетелства за това, че по главата и тила на пострадалия е имало кръв и малко след случката С. му споделил, че изпада в безсъзнание за няколко минути. Пред самия свидетел Б. пострадалият повърнал няколко пъти и “облещил очите си”, което било според свидетеля сигурен признак за мозъчно сътресение. След направена компютърна томография се установило, че наистина има мозъчна контузия.

         Свидетелят Д. К. също е разпитан два пъти в хода на съдебното следствие пред първа инстанция. Той излага показания, които са последователни и подкрепят казаното от обсъдените по – горе свидетели за развитието на събитията от 15.08.2011 г. вечерта. След като съпругата на подсъдимия дошла за помощ в дома му, той изтичал първи на улицата и видял пострадалия да лежи на земята. Той не е очевидец на инкриминираното деяние, но дава показания за състоянието на пострадалия непосредствено след инцидента. Свидетелства за това, че С. имал рани по гърба си и от двете страни на главата, като също така посочва, че към момента в който е видял пострадалия да лежи на земята, същият е бил в безсъзнание. След като дошъл в съзнание С. му споделил, че именно подсъдимият Т. го е ударил с паве в главата. Този свидетел обяснява пред съда, че точно пред входа на заведението има купчина с павета и е посочил едно такова окървавено паве на полицията, за да изземат и да направят ДНК изследване, но твърди, че не имало ответна реакция от страна на полицаите.

         Като свидетел по делото е разпитана и М.К., която също казва, че е видяла пострадалия да лежи на асфалта и на въпроса й какво се е случило, той й отговорил, че С.Т. го е ударил с паве по главата.

         Синът на свидетелите Д. и М.К., който също е присъствал след инцидента, не да дава съществена информация за предмета на доказване по делото. Описва външното състояние на Г. и Д. С., което съвпада със свидетелските показания на останалите свидетели от първата група, а за самото авторство на деянието, не дава показания да е чул лично от пострадалия кой му е нанесъл удара в главата.

         Що се отнася до свидетелските показания на К.Т. – то те също не съдържат информация по същество на обвинението, но от тях може да се извлече изводът, че свидетелката М.А. е била очевидец на деянието, както и самата тя твърди. Свидетелката Т. казва, че веднага след като музиката от заведението спряла, се чули крясъци и А. излязла на улицата да види какво става. Самата Т. се грижила през това време за внука си и излязла на улицата чак към 12.00 часа.

         Свидетел на деянието и пряк очевидец е М.А., която е разпитвана в хода на съдебното следствие, както и в досъдебното производство пред разследващ полицай и пред съдия. Пред настоящата инстанция свидетелката беше призована за повторен разпит, както и бяха присъединени чрез прочитане показанията й, дадени пред съдия в досъдебното производство. Първата инстанция е анализирала правилно показанията на тази свидетелка - кредитирала е разпитът й пред разследващия полицай като най – скорошен спрямо инкриминираната дата на деянието. По отношение на извършителя на престъплението, за което е повдигнато обвинението, свидетелката заявява, че това е подсъдимият С.Т.. В разпита си от 07.11.2011 г. в досъдебната фаза А. заявява, че е видяла именно подсъдимият да удря пострадалия С. по главата и гърба, тя допълва и че група роми също му е нанасяла удари, но по тялото. Тези й показания не са в противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал и с показанията и на самия пострадал. От веществените доказателства, съдебно – медицинската експертиза и от показанията на пострадалия и другите свидетели става ясно, че той е имал травми и по двете бедра и гърба си, които обаче травми не са инкриминирани. Единствено от удара по главата е последвало мозъчно сътресение и загуба на съзнание – такова заключение е направил съдебният лекар, извършил експертизата по делото. При последвалите разпити и при многократните въпроси от страна на всички страни в процеса А. е категорична, че именно С.Т. е ударил пострадалия. Това свое възприятие свидетелката повтори и пред настоящата инстанция. По отношение на предмета, с който е извършено деянието, се установява както от разпита на пострадалия, така и от думите на св. А., че това е паве. Вярно е, че при първия си разпит пред районния съд свидетелката заявява, че оприличава предметът, с който е нанесен удара в главата на С. на дърво. Това обяснение се съдържа и в показанията й пред съдия от 03.05.2012 г., но както пред първата инстанция, така и пред настоящия състав свидетелката потвърждава, че всъщност е паве или камък (като заявява, че за нея камък и паве е едно и също). Настоящата инстанция кредитира тези показания на свидетелката, а именно че деянието е извършено с паве, както обяснява и самият пострадал. По делото се установи категорично, че такава купчина павета е имало точно пред входа на заведението на подсъдимия – за това свидетелстват Д. К., М.К. и Н.П.. Свидетелят Д. К. заявява, че е искал да предаде на пристигналите на място полицаи окървавено паве, за което е смятал, че е използвано от подсъдимия, но такова не е иззето. Във въззивното съдебно следствие св. А. уточнява, че за нея именно това е средството, с което подсъдимият е нанесъл удара (павето, което св. Д. К. е държал след инцидента). По отношение на оплакванията в жалбата, че тази свидетелка не дава последователни показания за това къде се случило деянието, то те не се споделят от настоящия състав. Вярно е, че в хода на досъдебното производство св. А. заявява, че пострадалият Г.С. се е намирал навън до входната врата на лятната градина, а пред районния съд, че деянието се е случило до вратата, вътре в заведението. Всъщност тези две заявление не са противопоставими с оглед факта как изглежда заведението на подсъдимия Т.. По делото не е извършен оглед от органите на досъдебното производство, но по делото са налице множество показания на свидетели, при съпоставянето на които настоящата инстанция достигна до извод за това как е устроено заведението, в което се твърди да е извършено деянието. От свидетелските показания на Г.С., М.А., св. Д.С. М.К. се установява, че направо от улицата (без тротоар) се влиза по пътека, която води до входа на заведението т.е. той е изтеглен малко по – навътре. Самото заведение представлява лятна градина с каравана. От свидетелските показания в досъдебната фаза на С.И., който е бил поканен от подсъдимия на събирането на 15.08.2011 г. се установява, че по време на боя масата, на която са седяли подсъдимият и съпругата му е точно до вратата на заведението. Както правилно е отбелязала първата инстанция в тези показания, които се подкрепят от свидетеля, той обяснява, че виковете са се чули точно на входа на заведението. Това потвърждава още веднъж казаното от пострадалия и граждански ищец Г.С. и свидетелката М.А. за това къде е извършено деянието.  

Първата инстанция е анализирала вярно и точно показанията и на двама от гостите в заведението на подсъдимия – Г. С. Г. и съпругата му А.Б.Г.. За тези свидетели защитата прави възражения, че Г. е бил пряк свидетел на инцидента, а показанията му не са обсъдени в този смисъл. От разпита на Г. се разбира, че е бил в заведението до 22.00 ч., след което си тръгнали и излязъл на улицата около 23.00 ч., привлечен от крясъци и трошене на чаши и чинии. Видял група роми да удрят пострадалия С. отвън на улицата, което съвпада с казаното и от самия пострадал, че вероятно докато е бил в безсъзнание са го удряли и отвън на улицата. Самият Г. обяснява, че не е видял целия инцидент, но когато излязъл на улицата видял, че пострадалият бил вече “смлян от бой”. Опитал се да разгони ромите, като се сбил и дори поискал от съпругата си да му донесе газовия пистолет. Не присъствал през цялото време и на развитието на конфликта отвън на улицата, тъй като един от ромите му хвърлил ракия в очите и той ходил и се връщал няколко пъти до заведението и до вкъщи, за да се измие. Всичко това показва, че възраженията на защитата са несъстоятелни – Г. е бил пряк свидетел на вече ескалиралия конфликт и не е очевидец на деянието, което се е случило в заведението.

Съпругата му не дава съществени показания по предмета на делото. От нейните думи се установява, че също е чула силен шум откъм улицата, както и че пред къщата на Т. е имало действително купчина павета, с едно от които пострадалият твърди да е ударен. По отношение на противоречията в показанията на Д. К. и сем. Г. за това как пострадалият е стигнал от улицата до близката пейка първата инстанция е дала логично обяснение, което се подкрепя от настоящия състав.

Показанията на кмета на с. З. ,  Н.П., който е разпитан два пъти пред първата съдебна инстанция, също са подробно пресъздадени и анализирани от районния съд. Той също не е бил очевидец на целия побой, но дава ценна информация за обстановката пред и в самото заведение, както и за поведението на подсъдимия и състоянието на пострадалия. Описва, че като отишъл на мястото след 23.00 ч. видял на улицата насъбрало се множество от българи и роми, които викали и се разправяли помежду си. Г.С. му споделил, че подсъдимият Т. го е ударил с паве и добавил “Удари ме, загубих съзнание, лошо ми става, падах, ставах !” Казва и че е видял такова паве, което е било окървавено. Твърди в показанията си, че имало петна от кръв на улицата, които на следващия ден съпругата на подсъдимия измила. Вратата на заведението била заключена, а вътре било тихо и тъмно и не се виждал безпорядък, дори му направило впечатление, че малкото останали хора не говорели помежду си и всички твърдели, че нищо не било станало. Това описание на обстановката в заведението не изключват по никакъв начин обясненията на пострадалия, както и на всички свидетели от първата група, тъй като са възприети от свидетеля Н.П. след инцидента. В разпитите и на втората група свидетели, повечето от които са били и гости в заведението, също прави впечатление, че твърдят целият конфликт да е протекъл отвън. В тази група могат да се отделят свидетелските показания на В.Т., М.Н.Т., М. С. Т., М.Й.Т., М. И. Д., В.Д. М., И.И., Г. И и С.И. (който дава противоречиви показания, сравнени с разпита му в досъдебна фаза). Първата инстанция е обсъдила поотделно показанията на всички тези свидетели и се е аргументирала детайлно защо не ги кредитира, като тези изводи се поделят и от въззивния съд.

         Свидетелката В.Т. – съпруга на подсъдимия, твърди, че не е имало сбиване и не е посягала на Д.С.. Последната се сбила с нея, а Т. само я изкарала отвън и заключила вратата. Не чула никакви викове и в заведението не е имало бой. Тези показания са изцяло изолирани и противоречат на показанията на всички свидетели от първата група и които (с изключение на сем. С.) не са заинтересовани към крайния изход на делото. От всички тях безспорно се доказва, че Д.С. е била бита, с разкъсани дрехи, което е станало и повод да ескалира конфликтът по – късно и да се стигне и до боя над пострадалия С.. Те са недостоверни и относно твърденията за липса на викове и писъци, защото е видно от показанията на гореописаните свидетели, че именно този шум ги е привлякъл на улицата. Противоречат и на приобщената по делото съдебно – медицинска експертиза, в която са ясно описани нараняванията на С.. Другите двама свидетели М.Н.Т. и съпругът й М. Т. са роднини на подсъдимия. Тези показания следват линията на казаното от В.Т., а именно за липса на сбиване между нея и Д.С. или каквито и да било наранявания на последната. Те не се кредитирани от районния съд по същите съображения, изложени за показанията на съпругата на подсъдимия и този извод е правилен. М.Н.Т. казва в разпита си пред първа инстанция, че след като С. напуснала заведението, се прибрали вкъщи. После казва, че само тя към 22.50 ч. отишла да измие чинии в къщата си, а като се върнала в заведението звучала музика, която спряла точно в 23.00 ч. В този момент В.Т. заключила вратата, като свидетелката не пояснява защо. Показанията на М. Т. са още по – объркани и хронологично противоречиви – той обяснява в разпита си, че е дошла полиция в заведението, също без да пояснява защо и не чул за какво са си говорили полицаите с подсъдимия. Само този свидетел единствен посочва, че Д.С. се върнала в заведението с икона след като полицията дошла, което противоречи на всички събрани гласни доказателства и на логическата последователност на конфликта. Същият свидетел твърди и че на улицата имало “гюрюлтия”, но той не може да даде повече информация, защото не бил излизал, а и лично спрял подсъдимия и съпругата му да излязат навън.

Що се отнася до свидетелката М.Й.Т., която е майка на подсъдимия, нейните показания също не са кредитирани от районния съд като необективни и недостоверни. В разпита си тя заявява, че св. С. е удряла съпругата на подсъдимия и  чула двама непознати, които били до оградата на заведението да отправят ругатни към нея и присъстващите в заведението. Освен тези ругатни нищо друго не била чула или видяла. Показанията и са фрагментарни и се спират на избирателни моменти от протеклите събития на 15.08.2011 г. и правилно е отбелязано, че противостоят на множеството свидетелски показания за шума и виковете от сбиването, в което пострадалият е получил средна телесна повреда. Както е отбелязано и в мотивите на първата инстанция само тя и В.Т. твърдят св. С. да е започнала конфликта, като е дърпала и удряла Т.. Това не се споменава дори в разпитите на свидетелите М.Н.Т. и М. Т., които също твърдят да са видели как св. С. се върнала в заведението с въпросната икона.

По делото са разпитани и част от гостите в заведението на подсъдимия, които не са негови роднини или съседи, но той поканил за именния ден на дъщеря си, за да ги почерпи. Това са свидетелите М.Д., В.М., С.И., И.И. и Г. И. Показанията на всички тези свидетели, дадени в хода на съдебното следствие са лаконични и повърхностни и не могат да бъдат подкрепени като достоверни. В този смисъл са несъстоятелни аргументите на защитата, че показанията на пострадалия С. и на свидетелката А. са в противоречие с тях. Като обобщение на показанията им настоящият съд намира, че свидетелските показания на тази група са с ниска доказателствена стойност, доколкото повечето от разпитите представят една непълна картина на случилото се, без детайли и с вътрешни противоречия помежду си. Свидетелят М.Д. споделя, че към 22.30 ч. една жена оставила икона и всичко било мирно и тихо. Не знае по – нататък какво се е случило, но въпреки че твърди всичко да е било спокойно, се изплашил за детето си, с което бил в кръчмата и си тръгнал, подканян от подсъдимия. Показанията му не могат да бъдат кредитирани с оглед останалите събрани доказателства, че всъщност между В.Т. и Д.С. е имало шумна разправия и дори побой. В обясненията си не казва да е имало конфликт или побой отвън, както се установява от множество други доказателства, но прави впечатление че споделя да е видял един мъж да влиза в заведението и то втория път, когато С. се върнала с иконата, което подкрепя още веднъж изложените от пострадалия факти. В показанията му обаче няма данни дали въобще е имало побой, като самият свидетел твърди, че “не си спомня много.” В.М. също не разбрал точно какво става, като той единствен от всички групи свидетели казва, че пострадалият е проявил агресивно поведение, като го ударил веднъж в устата. Не пояснява нито причината за това поведение, нито кога приблизително е станало, но веднага пояснява в разпита си, че той в бой не е участвал и си тръгнал. Отдалеко видял как много хора се биели на пътя и се чували викове и крясъци, даже една бутилка изхвърчала. Последното не противоречи на приетата за достоверна по делото фактическа обстановка, доколкото се установи, че конфликтът е ескалирал отвън и в него са участвали и други лица, които са се били помежду си, без участието на пострадалия. Свидетелят И.И. също споделя, че бил много пиян, чул викове, група лица се скарали на входа. Уточнява, че боят станал отвън, но защо е направил такава преценка не става ясно – добавя в разпита си, че нищо не видял, защото когато излязъл “те” (без да уточнява кои точно) се прибирали навътре. От разпита му се разбира също, че е участвал активно в сбиването, като лиснал ракия в лицето на “едно момче” и получил удар. Показанията на Г. И., също гост на празника в заведението, се разминават значително във времево отношение – той казва, че към 8 – 9 часа вечерта е станал побоят. Само чул викове, не видял някой с някого да се бие вътре в заведението. В показанията си свидетелят С.И. първо казва в съдебно заседание, че всичко станало много бързо и не се чувало много, но след прочитането на разпита му пред разследващ полицай подкрепя казаното на досъдебното производство. Там обясненията му са по – подробни и както беше коментирано по – горе във връзка с показанията на А. подкрепят фактическата обстановка относно мястото, където твърди пострадалият и св. А. да му е нанесен удар с паве в главата. Този свидетел обаче не назовава конкретни имена за това кой е видял да удря пострадалия, а казва, че няма как да е видял, защото се дръпнал настрани.

По делото подсъдимият е дал обяснения само пред първата инстанция, които са доста лаконични. Той казва, че е невинен и не е участвал в такъв побой. Свидетелите Н.П. и Д. К. били кандидати за кметове на с. Змейово, заедно с него и той бил удобна мишена, защото бил заплаха за поста на тогавашния кмет. Те не съдържат информация за това как се е развил конфликтът вечерта на 15.08.2011 г. и не могат да се съпоставят по тази причина с други доказателства по делото. Относно навеждането на съмнения, че показанията на цитираните свидетели са пристрастни, въззивната инстанция намира, че оценката на гласните им показания е направена при съпоставка с всички останали доказателства по делото и с оглед житейската логика и ги намира за достоверни.

По делото са разпитани и двама полицаи, които са дошли на мястото на деянието след подаден сигнал – И.К. и Я.Г.. Те също са разпитвани два пъти пред районния съд и не дават съществена информация за деянието, защото са дошли доста време след като конфликтът е приключил. Прави впечатление, че когато пристигнали на място са видели скупчено множество пред заведението, самия пострадал, както и следи от кръв по улицата, но не е направен оглед и не са снемани сведения от свидетели или извършвани други действия по разследването, въпреки правомощията, които НПК им дава според чл. 194, ал. 3 от НПК. И двамата дежурни, изпратени по сигнала казват, че всичко било спокойно в заведението и не посочват да са извършвали целенасочени разпити, а само посочили къде може да се подадат заявления и снели самоличността на някои от присъстващите лица. Не си спомнят да им е било посочвано окървавено паве. Към третата група свидетели се отнасят свидетелят Б.С. – той бил гост в заведението, но заспал на масата и нищо не чул, Г. М. – казва, че не бил на 15.08.2011 г. в заведението и думите му не са опровергани от други свидетели. Така също са разпитани двама свидетели с идентични имена със снета самоличност на лист 47 по кориците на делото на първа инстанция, като за единия се установява, че научил за конфликта от новините и не е присъствал в селото на инкриминираната дата, а другият А.С. твърди, че си тръгнал много рано и нямал нищо общо с побоя. От извикания втори патрул в селото е разпитан полицаят И. Д., който също не споделя нищо съществено по предмета на доказване.

В резултат на разпитите на множество свидетели първоинстанционният съд е формирал и несъмненият извод за извършеното от подсъдимия деяние, което е причинило средна телесна повреда на пострадалия Г.С.. За да квалифицира телесното увреждане като такова по чл. 129, ал. 2 от НК районният съд се е позовал на извършената по делото съдебно – медицинска експертиза на вещото лице д-р Т.С., където подробно са описани травматичните увреждания на С.. Травматичното увреждане, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, е сътресение на мозъка с пълна загуба на съзнание. В съдебно заседание след изслушването на свидетелите вещото лице поддържа заключението си, в което се е позовал на медицинска документация от невро – хирургично отделение на МБАЛ “Проф. д-р С. *** и на свидетелските показания на самия пострадал, на Д. К. и А.Б.. Неоснователни са възраженията на защитата за липса на достатъчно доказателства за квалифициране на нараняванията като средна телесна повреда, доколкото показания за загуба на съзнания несъмнено се доказаха по делото, а вещото лице заявява в съдебно заседание, че няма значение времето, през което пострадалият е бил в безсъзнателно състояние – непосредствено след инцидента в такова състояние го е видял свидетелят Д. К., както и А.Б.. По делото се събраха данни удар в главата с тъп предмет да е нанесен само от подсъдимия Т., а в самата експертиза на вещото лице е изрично написано, че в резултат именно на ударите в областта на главата и лицето пострадалият е получил мозъчно сътресение – комоцио и съчетано със загубата на съзнание е довело до квалификацията му като разстройство на здравето, временно опасно за живота. Доводите, които защитата навежда в съдебно заседание за възможността средната телесната повреда да е причинена от побоя на групата роми, не се споделят от настоящата инстанция. Вътре в самото заведение (на входната врата) пострадалият също споделя да е бил удрян в гърба от неустановени лица от ромски произход, но е категоричен, че ударите в главата са му били нанесени само от подсъдимия. В този смисъл са и показанията на А., дадени пред разследващ полицай и които са кредитирани от районния съд като достоверни. Предявените веществени доказателства свидетелстват за наранявания по тялото на пострадалия, каквито е установила и експертизата, но които не могат да бъдат квалифицирани като средна телесна повреда, а като лека по смисъла на НК и не са предмет на обсъждане по така повдигнатото обвинение.

В заключение въз основа на приетата за установена фактическа обстановка първата инстанция правилно е приела, че подс. Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, а именно средна телесна повреда, изразяваща се в сътресение на мозъка с пълна загуба на съзнание, осъществяваща медикобиологичния квалифициращ признак - разстройство на здравето, временно опасно за живота.

От обективна страна подсъдимият С.Т. е нанесъл удар главата на пострадалия с твърд предмет – паве, в резултат на който С. е получил сътресение на мозъка и е загубил съзнание. От субективна страна деянието е извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и предвиждайки, че може да нанесе сериозно увреждане на здравето на пострадалия, насочвайки се именно към главата на пострадалия, той го е ударил с паве, като е искал настъпването на общественоопасните последици от действията си – преди да замахне към пострадалия е извикал силно към обкръжаващите го роми “Убийте го !”.

При индивидуализацията на наказанието първостепенният съд правилно е отчел степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и наличните по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Наложеното наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години, въззивният съд счита за справедливо и съобразено с целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК.

По отношение на гражданския иск срещу подсъдимия Т. за причинените на гражданския ищец Г.С. с деянието неимуществени вреди, въззивният съд счита, че същият е основателен и доказан до размера, за който е уважен – 7 000 лева ведно със законната лихва за забава. Определеното по този начин обезщетение е съобразено с претърпените от пострадалия болки и страдания в резултат на нанесеното му телесно увреждане – мозъчно сътресение, съчетано със загуба на съзнание, което състояние е временно опасно за живота. С оглед изложеното в мотивите на обжалваната присъда относно конкретните обстоятелства, при които е извършено престъплението и представените доказателства за физическото и психическо състояние на пострадалия по време на деянието и след него, наложилото се лечение, продължителния период за възстановяване – около месец и отсъствието от работа, въззивният съд приема, че размерът, до който е уважен гражданския иск е съобразен с чл. 52 от ЗЗД.

         Относно нанесената на пострадалия Г.С. травма, авторството и правната квалификация на деянието, въззивният съд разви съображения по – горе. А що се отнася до претърпените неимуществени вреди освен с показанията на самия пострадал, районният съд се е съобразил и с показанията на свидетелите А.Б. и Д.С. както и с експертното мнение на д-р С. за периода на протичане на възстановителния процес с оглед нанесената травма.

         По възраженията на защитата настоящата съдебна инстанция отговори в хода на извършения доказателствен анализ и не намира за необходимо да ги преповтаря. Що се отнася до аргументите за липса на мотиви на районния съд и връщане на делото на основание чл. 348, ал. 3, т.2 предл. 1 от НПК, то това искане не може да бъде уважено. При проверката на първоинстанционния акт не се установи липса на мотиви, а напротив районния съд много подробно е разгледал показанията на множеството свидетели, разпитани на първа инстанция, както и останалите доказателства по делото и е формирал аргументирано крайния си извод.

С оглед изхода на делото първата инстанция правилно се е произнесла и относно разноските, възложени в тежест на подсъдимия Т..

По изложените съображения съдът счита, че жалбата на С.Т. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а постановената присъда следва да се потвърди.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 НПК съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 33 от 20.02.2013 г. по НОХД № 1156/2012 г. по описа на Районен съд Стара Загора.

 

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

Председател:

 

Членове: 1.

 

      2.