Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

222                                         13.12.2013 г.                         град Стара Загора

 

        В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД              ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На 20 ноември                                                                             Година 2013

В публично заседание в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

                                                                            АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

СЕКРЕТАР: Д.Х.

ПРОКУРОР: ХРИСТО МИШОВ

като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

ВНОХД № 1240 по описа за 2013 година, и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

   

С Присъда № 123 от 28.06.2013 г., постановена по НОХД № 916/2013 г. по описа на Районен съд – Стара Загора всеки от подсъдимите И.И.К., роден на ***г. и М.М.Д., роден на ***г. е признат за невинен в това, на 22.01.2013 г. в с. З, община С., в съучастие помежду си, под формата на съизвършителство да е отнел чужди движими вещи: 14 бр. суджуци  с обща маса 5 килограма на стойност 45,15 лв. от владението на В.С.В., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен и макар непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по обвинението по чл.194, ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК.

Постановено е след влизане в сила на присъдата преписи от материалите по делото да се изпратят на РУП по местоживеене на подсъдимите за образуване на производство по чл.218б от НК.

 

В срока по чл.319 от НПК срещу присъдата е подаден протест от прокурор при Районна прокуратура – Стара Загора.

В протеста и изготвеното допълнение към него се развиват съображения за неправилност и незаконосъобразност на присъдата в оправдателната й част, като представителя на Районна прокуратура – Стара Загора, счита че  въпреки наличието на предпоставките по чл.218б от НК подсъдимите Д. и К. не следва да бъдат признати за невинни и оправдани, тъй като не се касаело за изначално декриминализирано и непрестъпно деяние. Искането в протеста и в допълнението към него е обжалваната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимите И.И.К. и М.М.Д. да бъдат признати за виновни в извършване на престъпление по повдигнатото им обвинение, след което да бъде постановено делото да бъде изпратено на Началника на Първо РУ “Полиция” – Стара Загора за налагане на административно наказание.

 

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора поддържа протеста, но по съображения, различни от изложените в допълнението към него. Развиват се съображения за това, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд при наличието на предпоставките по чл.218б от НК е приел, че извършеното от подсъдимите деяние по повдигнатите им обвинения не съставлява престъпление, а административно нарушение и законосъобразна е постановената оправдателна присъда. Представителя на ОП – Стара Загора счита, че протестираната присъда следва да бъде изменена като се постанови на основание чл.424, ал.5, вр. ал.1 от ПР на НК делото да се изпрати на началника на РУП за налагане на административно наказание.

 Служебният защитник на подсъдимите адв. Т.Г. оспорва протеста, като развива съображения за законосъобразност и правилност на атакуваната присъда, поради което счита, че следва да бъде потвърдена от въззивния съд.

Подсъдимите И.И.К. и М.М.Д. в последната си дума заявяват, че искат потвърждаване на оправдателната присъда.  

 

Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл. 314, ал.1 от НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, и по повдигнатите оплаквания в протеста, прие за установено следното:

 

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимите И.И.К. и М.М.Д. с обвинение в това, на 22.01.2013 г. в с. З., община С., в съучастие помежду си, като съизвършители са отнели чужди движими вещи: 14 бр. суджуци  с обща маса 5 килограма на стойност 45,15 лв. от владението на В.С.В., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като случаят е маловажен и макар непълнолетни са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си - престъпление по чл.194, ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК.

 

В хода на производството пред първоинстанционния съд подсъдимите са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл.371, т.2 от НПК и са изразили съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Първоинстанционният съд, след като е извършил преценка за обоснованост на самопризнанията правилно е приел, че същите се подкрепят изцяло от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и производството по делото се е развило по диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие - по чл.372, ал.4, вр. с чл.371, т.2 от НПК, като в съдебно заседание подсъдимите чрез родителите си са възстановили изцяло на пострадалия Вельо Събев Велев сумата от 45,15 лв. – явяваща се равностойността на отнетите 14 бр. суджуци.

Първоинстанционният съд е постановил атакуваната оправдателна присъда срещу подсъдимите К. и Д., като в мотивите към нея е приел наличието на положителните предпоставки по чл.218б, ал.1 от НК и липсата на отрицателните предпоставки по ал.2 от същата разпоредба за приложението на ал.1, с оглед на което е счел, че за извършеното от подсъдимите деяние по чл.194, ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК следва да бъдат наказани по административен ред. Районният съд в присъдата и в мотивите към нея е постановил материалите по делото да се изпратят на Началника на РУП по местоживеене на подсъдимите за санкционирането им по административен ред.

Въззивният съд намира, че от самопризнанията на подсъдимите, които се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства се установява по несъмнен начин, че подсъдимите К. и Д. са извършили деянието по повдигнатото им обвинение с внесения за разглеждане обвинителен акт, което осъществява признаците на състава на престъпление по чл.194, ал.3, вр. с ал.1 от НК. Но, тъй като стойността на предмета на престъплението е 45,15 лева, т.е. значително под размера на две минимални работни заплати, установени за страната към датата на извършване на деянието /една минимална работна заплата към 22.01.2013 г. е в размер на 310 лв./ и предметът на престъплението е възстановен в хода на първоинстанционното съдебно производство, налице са в кумулативна даденост всички положителни предпоставки за приложението на чл.218б, ал.1 от НК, като едновременно с това, както правилно е оценил първоинстанционния съд, не са налице отрицателните такива по ал.2 от същата разпоредба. С оглед разпоредбата на чл.218б, ал.1 от НК извършеното от подсъдимите деяние по чл.194, ал.3, вр. с ал.1 от НК не съставлява престъпление. С посочената разпоредба законодателят изрично е декриминализирал престъпленията по чл.194, ал.3 от НК когато стойността на предмета е до размер на две минимални работни заплати за страната, установен към датата на извършване на деянието, като е обявил, че тези деяния представляват административни нарушения, за които наказанието се налага по административен ред, ако предмета на престъплението е възстановен или заместен.

В случая, тъй като едно от основанията за приложението на чл.218б от НК е възникнало след внасяне на обвинителния акт, в хода на съдебното производство пред първоинстанциония съд, напълно законосъобразно съдът на основание чл.301, ал.1, т.2 от НПК се е произнесъл с присъда по въпроса “съставлява ли деянието престъпление” след обсъждане на въпросите има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимите, извършено ли е виновно. Районният съд, след обсъждане на тези въпроси, е изложил съображенията си поради които приема, че извършеното от подсъдимите К. и Д. деяние не съставлява престъпление, а административно нарушение по чл.218б, ал.1 от НК, за което наказанието се налага по административен ред и правилно на основание чл.304, предл. последно от НПК ги е признал за невинни в извършване на престъплението по обвинението /деянието не съставлява престъпление/ и ги е оправдал по същото. В този смисъл е съдебната практика: Решение № 238/19.04.2011 г. по н.д. № 1386/2011 г.  І н.о. на ВКС; Решение от 18.03.2011 г. по ВЧНД № 3/2011 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд; Решение от 19.10.2009 г. по ВНОХД № 165/2009 г. по описа на Габровски окръжен съд.

С оглед на гореизложеното протестираната оправдателно присъда е постановена при правилно приложение на материалния закон – чл.218б, ал.1 от НК и на процесуалния закон – чл.301 и чл.304 от НПК, като първоинстанционният съд в съответствие с изискванията на чл.424, ал.5 вр. с ал.1 от ПР на НК е постановил материалите по досъдебното производство след влизане в сила на присъдата да бъдат изпратени на Началника на РУ “Полиция” по местоживеене на подсъдимите за санкционирането им по административен ред.

 

Предвид гореизложените съображения, след като намери оплакванията във въззивния протест и допълнението към него, както и това направено от представителя на ОП – Стара Загора в съдебно заседание, за неоснователни и тъй като при извършената съгласно чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, не се установиха основания за отмяната или изменението му на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК Окръжен съд – Стара Загора прие, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.

 

Воден от горните мотиви, съдът

 

                                  Р     Е     Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 123 от 28.06.2013 г., постановена по НОХД № 916/2013 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

           

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

 

                                         2.