Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер …                                           02.12.2013 г.                    град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд                                                                           ІІ  Наказателен състав

На 16.10.                                                                                  Година 2013

В публично заседание в следния състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА  ХРИСТАКИЕВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                        КРАСИМИР  ГЕОРГИЕВ

Секретар  М.  Т.   

Прокурор  ДИЧО  АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от  съдия ИВА СТЕФАНОВА

ВНОХ дело номер 1273 по описа за 2013 година,

за да се произнесе, намери за установено следното:

 

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда  № 128 от 30.07.2013 г., постановена по н.о.х.д. № 614/2013 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, подсъдимият Р.И.М. е признат за виновен в това, че на 26.07.2012 г. в с. Е., обл. Стара Загора, в условията на опасен рецидив е отнел чужда движима вещ на стойност 700 лв. от владението К.И.М., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като вещта не е била под постоянен надзор, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.2, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.„а” и чл.54 от НК е осъден девет години  лишаване от свобода при първоначален „строг” режим  в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Р.И.М., който я е обжалвал в законния срок чрез служебния си защитник адв. Д.Д.. Според жалбоподателя присъдата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, постановена при несъобразяване със събраните по делото доказателства. Моли въззивния съд да я отмени, като го оправдае по повдигнатото обвинение. Алтернативно – моли да бъде намален размерът на наложеното му наказание, тъй като счита, че същият е прекомерно завишен. Подробни съображения за това развива в пледоарията си служебният му защитник му адв. Д.Д..

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема становище, че обжалваната присъда е законосъобразна и правилна и като такава следва да бъде потвърдена.

                                                     - 2 -

Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбата оплаквания, събраните доказателства н.о.х.д. № 614/2013 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, изразените становища на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

Жалбата на Р.И.М. е частично основателна.

Първоинстанционният съд при разглеждане на делото и постановяване на присъдата не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на делото, и фактическите положения, приети за установени, се подкрепят от доказателствата по делото.

Жалбоподателят М. твърди, че не е изяснен въпросът чия е собствеността на отнетата кобила и подбудите му за стореното.

С оглед събраните по д.п. № з.м. 1326/2012 г. по описа на РУП – Казанлък и в хода на съдебното следствие по н.о.х.д. № 614/2013 г. по описа на Казанлъшкия районен съд доказателства, първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел за доказано, че жалбоподателят М. 26.07.2012 г. в с. Е., обл. Стара Загора, в условията на опасен рецидив е отнел чужда движима вещ на стойност 700 лв. от владението К.И.М., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като вещта не е била под постоянен надзор.

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и обосновано и правилно е приел твърдяното от защитата на подсъдимия М. като защитна позиция на подсъдимия, тъй като то се опровергава от доказателствената маса и от действията на подсъдимия.

Безспорно е по делото, че подсъдимият М. през 2012 г. живял няколко месеца в условията на фактическо съпружеско съжителство със свидетелката М.К.И. в дома на майка й /свидетелката К.И. М./ в с. Е., обл. Стара Загора.

В началото на лятото на 2012 г. подсъдимият М. и свидетелката И. се разделили, като М. отишъл да живее при  сестра си в гр. Нова Загора, а  И. заминала за Гърция.

На 26.07.2012 г., около 14 ч., свидетелката М. извела на паша на поляна, намираща се до дома й в с. Е., собствената си кобила, която завързала с въже за дървен кол, забит в земята.

Същия ден подсъдимият М. бил в с. Е. и минавайки покрай кобилата, той решил да я открадне. М. извадил дървения кол от земята и повел кобилата с въжето към гр. Г..

Около 20.30 ч. на същия ден подсъдимият М. отишъл до дома на свидетелката Руска Иванова Р. и й предложил да й продаде откраднатото животно. В този момент към дома на свидетелката приближил полицейски автомобил, в който се намирали свидетеля М.К.К. /служител в УП – Г./.

Старозагорски окръжен съд                       - 3 -                         в.н.о.х.д. № 1273/2013 г.

 

Подсъдимият М. видял полицаите и избягал в неизвестна посока.

А свидетелката Р. предала кобилата с протокол за доброволно предаване от 26.07.2013 г. /л.16 от д.п. № з.м. 1326/2012 г. по описа на РУП – Казанлък/.

С разписка от 27.07.2012 г. /л.17 от д.п. № з.м. 1326/2012 г. по описа на РУП – Казанлък/ кобилата била върната на свидетелката М..

Видно от заключението на съдебно-оценителна експертиза № 60-14/13.08.2012 г., стойността на отнетата кобила към 26.07.2012 г. е 700 лв. /л.28 - л.29 от д.п. № з.м. 1326/2012 г. по описа на РУП – Казанлък/.

Видно от справка за съдимост № 1816/20.08.2012 г., издадена от Казанлъшкия районен съд /л.33 – л.35 от д.п. № з.м. 1326/2012 г. по описа на РУП – Казанлък/, подсъдимият М. е осъждан многократно.

Последното осъждане на М. е с присъда по н.о.х.д. № 329/2009 г. по описа на  Казанлъшкия районен съд, влязла в сила на 09.02.2010 г., с която му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и десет месеца, при първоначален строг режим в затвор. Наказанието е изтърпяно от подсъдимия М. на 19.05.2011 г., когато е бил освободен от Затвора – Стара Загора.

След като е обсъдил всички тези доказателства в мотивите си, районният съд е направил правилния и обоснован извод, че подсъдимият М. на 26.07.2012 г. в с. Е., обл. Стара Загора, в условията на опасен рецидив е отнел чужда движима вещ на стойност 700 лв. от владението К.И.М., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като вещта не е била под постоянен надзор.

Налице са всички съставомерни признаци на деянието по чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал., т.2, във връзка с чл.194 ,ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.„а” от НК.

Поради всичко изложено въззивният съд счита за неоснователно твърдението на жалбоподателя М., че районният съд е следвало да го оправдае, тъй като обвинението против него е останало недоказано. Обжалваната присъда е постановена съгласно изискването на чл.303 от НПК – тя не почива на предположения и подсъдимият М. е признат за виновен, тъй като обвинението е доказано по несъмнен начин.

Въззивният съд изцяло споделя съображенията на районния съд, че деянието на подсъдимия М. е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, б.”а” от НК, тъй като подсъдимият е извършил престъплението, след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и към датата на извършването му не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда /по н.о.х.д. № 329/2009 г. по описа на  Казанлъшкия районен съд/, съгласно чл.30 ал.1 от НК.

                                                    - 4 -

По делото няма никакви данни, които да подкрепят оплакването на жалбоподателя М., че не е изяснен въпросът чия е собствеността на отнетата кобила и че подбудите му за извършеното са били да подпомогне финансово свидетелката Иванова, като й изпрати парите от продажбата на кобилата в Гърция.

Пред въззивната инстанция жалбоподателят М. прави и поддържа алтернативно възражение, свързано с размера на наложеното му наказание, като моли съда да го намали като прекомерно завишено.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства относно деянието по чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.2 от НК на подсъдимия М. – отчел е тежкото му семейно положение и материално състояние, обремененото му съдебно минало и лошите характеристични данни. Всичко това е дало основание на първата инстанция да приеме, че определянето на размера на наказанието на подсъдимия М. следва да стане при баланс между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Поради това районният съд е преценил, че най-справедливо е размерът на наказанието на подсъдимия М. да бъде девет годинаи лишаване от свобода /за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.2 от НК наказанието е от три до петнадесет години лишаване от свобода/.

Настоящият съдебен състав, обаче, не споделя горната преценка по чл.54 от НК на районния съд и счита, че наложеното наказание на подсъдимия М. е твърде тежко. Въззивният съд счита, че наказанието на подсъдимия М. следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно – тежко семейно положение и материално състояние, сравнително ниска стойност на отнетото, липса на щети от престъплението – отнетата вещ е върната на следващия ден на собственика й, признание за извършеното деяние /дадено в хода на досъдебното производство/.

Ето защо, съдът намира, че наказанието на подсъдимия М. следва да се определи в минималния размер, предвиден в чл.196 ал.1 т.2, във връзка с чл.195 ал.1 т.2 от НК /законът предвижда от три до петнадесет години лишаване от свобода/, а именно три години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип. Съдът счита, че с това наказание ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК, по отношение на подсъдимия  М..

Предвид изложените по-горе съображения и справедливостта, въззивният съд счита, че следва да намали размера на наложеното на подсъдимия М. наказание от девет години на три години лишаване от свобода.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не констатира други основания за отменяне или изменяне на присъдата.

Поради гореизложените съображения съдът счита, че жалбата на Р.И.М. е частично основателна и постановената присъда следва да бъде изменена в частта й, с която на подсъдимия М. е наложено наказание девет

Старозагорски окръжен съд                       - 5 -                         в.н.о.х.д. № 1273/2013 г.

 

години лишаване от свобода за престъплението по чл.196 ал.1 т.2, във връзка с чл.195 ал.1 т.2 от НК, при първоначален „строг” режим  в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като същото следва бъде намалено на три години лишаване от свобода, което следва да бъде изтърпяно от подсъдимия М. при първоначален „строг” режим затворническо общежитие от закрит тип.

при първоначален „строг” режим  затворническо общежитие от закрит тип.

Воден от горните мотиви и на основание чл.334, т.3 и чл.337, ал.1, т.1 от НПК, съдът

 

Р       Е       Ш       И    :

 

ИЗМЕНЯ присъда  № 128 от 30.07.2013 г., постановена по н.о.х.д. № 614/2013 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, В ЧАСТТА Й, с която на подсъдимия Р.И.М. на основание чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.2, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1 б.„а” и чл.54 от НК е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ ГОДИНИ при първоначален „строг” режим  в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като НАМАЛЯВА размера на това наказание на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, което следва да бъде изтърпяно от подсъдимия М. при първоначален „строг” режим затворническо общежитие от закрит тип.

ПОТВЪРЖДАВА обжалваната присъда в останалата й част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

                        

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                         2.