Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

224                                         20.12.2013 г.                         град Стара Загора

 

        В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД              ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На 20 ноември                                                                              Година 2013

В публично заседание в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

                                                                            АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

СЕКРЕТАР: Д.Х.

ПРОКУРОР: ХРИСТО МИШОВ

като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

ВНОХД № 1285 по описа за 2013 година, и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

   

С Присъда № 15 от 12.09.2013 г. по НОХД № 209/2013 г. по описа на Районен съд – Чирпан подсъдимият Т.Г.Ж., с ЕГН ********** e признат за виновен в това, че на 27.11.2012 г. в с. З., обл. С. е държал взривни вещества – 10 броя фабрично произведени патрони с промишлена взривна смес “Амонит” с обща маса 2 кг, годни за употреба по предназначение, 5 броя заводско произведени цилиндрични тротилови пресовки “Артилерийски гръм” с проходен отвор и маса по 400 грама всяка, годни за употреба по предназначение, 7 броя електродетонатори тип ЕДМН-25 и 2 броя електродетонатори тип ЕДСН-500, годни за употреба по предназначение, 3 броя еднозвездни сигнални реактивни патрони, произведени в завод “Арсенал гр. Казанлък, годни за употреба по предназначение, огнепроводен шнур марка “ОШТА” с дължина 56 см и саморъчно направена пиротехническа запалка, съставена от огнепроводен шнур марка ОШП с дължина 132 см, капсул детонатор тип КД № 8С без иницииращ заряд, запълнен с двуосновен пироксилинов барут, годни за употреба по предназначение, без да има за това надлежно разрешение и на основание чл.339, ал.1, пр.2, хип.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на две години “лишаване от свобода”, изтърпяването на което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.

 

С обжалваната присъда е възложена възпитателна работа с подсъдимия Т.Г.Ж. ***, отговарящ за с. З., обл. С..

С присъдата подсъдимият Ж. е осъден да заплати направените  разноски по делото в размер на 619,50 лв..

 

В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана от подсъдимия Т.Г.Ж. чрез защитника му – адв. А.Н..

 

Подадената въззивна жалба и в писменото допълнение към нея се правят оплаквания за необосновяност поради едностранчив анализ на доказателствата, за неправилност и за незаконосъобразност поради допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения. Искането във въззивната жалба е обжалваната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която Т.Г.Ж. да бъде оправдан. 

 

 В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от подсъдимия и защитника му адв. Н.. 

 

 Становището на представителя на Окръжна прокуратура – Стара Загора е, че не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, поради което същата следва да бъде потвърдена.

 

Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл. 314, ал.1 от НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, и по повдигнатите основания във въззивната жалба, прие следното:

 

Подсъдимият Т.Г.Ж. с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 81, том І, д. № 184/1982 г. закупил недвижим имот: дворно място, застроено и незастроено с площ от 1400 кв.м, ведно с построените в това дворно място жилищна сграда и стопански постройки, намиращо се в с. З., ул. ***. В дворното място на имота имало две постройки – стара и нова къща. В новата постройка живеел подсъдимият Ж. и свидетелката Ж. – негова съпруга. Новата постройка представлявала двуетажна къща с таванско помещение. Двата етажа били обитаеми, като на първия етаж имало обособена битова стая. Къщата имала и таванско помещение, където имало обособена стая, в която имало разположено легло, маса и други вещи.

На 26.11.2012 г. в РУ “Полиция” – Чирпан била получена оперативна информация, че в имота на подсъдимия в с. З., обл. С. се намира незаконно оръжие, което същият държи без надлежно разрешение. На 27.11.2012 г. дома на подсъдимия бил посетен от полицейски органи свидетелите К.В.Н. – младши инспектор по КОС при РУП – Чирпан, Г.Д.Г. - младши инспектор при РУП – Чирпан и И.С.Б. - инспектор в РУП – Чирпан, Т.И. - КОС при РУП – Чирпан, разследващ орган – дознател Н.П. и две поемни лица – свидетелите Й.Н. – кмет на селото и М.Т. – секретар на кметството. В присъствието на подсъдимия било, извършено в неотложен случай  претърсване в имота на ул. ***, в с. З., обл. С., собственост и обитаван от подсъдимия Ж.. При претърсването в битова стая, находяща се на първи етаж на къщата, били намерени 1 бр. пушка едноцевна с надпис 1810 и 1 бр. пушка едноцевна с № 48800. В стая на таванско помещение на къщата, до която се достигало по вътрешно стълбище, разположени в пластмасова кесетка под легло със съдействието на подсъдимия, били намерени 5 бр. “Тротил” на пресовки по 400 грама, 3 бр. сигнални ракети, 10 бр. “Амонит” пресовки по 200 грама, 9 бр. електродетонатори, 1 бр. черен шнур в единия край прикрепен капсул детонатор, 1 бр. черен шнур.

Пред служителите на РУП – Чирпан, както и в протокола за претърсване, подсъдимият обяснил, че пушките са стари антики и са останали от покойния му дядо, а другите вещи били на баща му – Г.Ж.. Намерените вещи били приобщени по делото със съставения протокол за претърсване и изземване, изготвен от РУП – Чирпан и одобрен с определение от 28.11.2012 г. по ЧНД № 469/2012 г. по описа на РС – Чирпан.

На следващия ден 28.11.2012 г. подсъдимият Ж. предал доброволно в РУП – Чирпан 3 кг шашки с жълт цвят и неправилна форма, сложени в найлонови торби с надпис “Скаленит”, за което бил съставен протокол. За това взривно вещество срещу подсъдимия намо повдигнато обвинение.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвената балистическа експертиза – Протокол № 692/19.12.2012 г., видно от заключението на която е, че предоставените за изследване 1 бр. пушка марка “Крнка” кал. 15,24 мм,  образец 1869 г. и 1 бр. пушка марка “Бердана” кал. 10,67 мм образец 1870 г. не са огнестрелни по смисъла на ЗОБВВПИ и поради липса на боеприпас за пушките е било невъзможно да се проведе експериментална стрелба с цел установяване годността им да произвеждат изстрел и поразяват жива сила.

Видно от заключението на назначената Химико-техническа експертиза – Протокол № 1/03.01.2013 г., изготвена от експерти при СДОТО МВР – София, 10 бр. фабрично произведени патрони с промишлена взривна смес “Амонит” с обща маса 2 кг са годни за употреба по предназначение, 5 бр. заводски произведени цилиндрични тротилови пресовки “Артилерийски гръм” с проходен отвор и маса по 400 грама всяка, са годни за употреба по предназначение, 7 бр. електродетонатора тип ЕДМН-25 и 2 бр. електродетонатора тип ЕДСН-500 са годни за употреба по предназначение, 3 бр. еднозвездни сигнални реактивни патрони, произведени в завод “Арсенал” – Казанлък са годни за употреба по предназначение, огнепроводен шнур марка “ОИТА” с дължина 56 см и саморъчно направена пиротехническа запалка, съставена от огнепроводен шнур марка ОШП с дължина 132 см капсул-детонатор, тип КД № 8С без иницииращ заряд, запълнен с двуосновен пироксилинов барут са годни за употреба по предназначение. Промишлена взривна смес “Скаленит” с обща маса 3 кг, предадена от подсъдимия Ж. с протокол за доброволно предаване от 28.11.2012 г. е годна за употреба по предназначение. Според заключението на експертизата по смисъла на ЗОВВБПИ предоставените за изследване материали представляват взривно вещество и производството, закупуването, съхранението и използването им е на разрешителен режим от органите на МВР.

Въззивният съд, след самостоятелна преценка на доказателствата по делото намира, че от събраните в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд доказателства, безспорно се установява гореизложените фактически обстоятелства, видно от които е, че с деянието си на инкриминираната дата подсъдимия Т.Г.Ж. от обективна и субективна страна е осъществил състава  на престъпление по чл.339, ал.1 от НК, като на 27.11.2012 г. в с. З., обл. С., в дома си е държал взривните вещества по обвинението, без надлежно разрешение. Деянието е извършено виновно, при пряк умисъл.

Подсъдимият и защитникът му оспорват субективната страна на деянието като твърдят, че подсъдимия Ж. не е знаел за наличието в дома му на взривните вещества по обвинението. Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения защо приема, че подсъдимият е знаел за наличието на взривните вещества, които се възприемат от въззивният съд. От показанията на свидетелите полицейски служители Т.И., Г.Д.Г., К.Н., И.С.Б. и на поемните лица Й.Н. – кмет на селото и М.Т. – секретар на кметството, присъствали при извършеното претърсване и изземване в дома на подсъдимия, непротиворечиво и по несъмнен начин се установява, че подсъдимият доброволно ги е отвел в таванската стая на къщата и е посочил мястото, на което са се намирали иззетите взривни вещества – под леглото, поставени в пластмасова касетка, като е дал обяснения, че същите са на баща му Г.Ж.. Обясненията на подсъдимия, че е завел оперативноследствената група и поемните лица  за да им покаже вещи, останали от баща му, като не е разбрал, че се търсят взривни вещества, не отговарят на действителното фактическо положение и същите са дадени в полза на изградената защитна теза. От показанията на посочените свидетели безспорно се установява, че подсъдимият е бил уведомен, че поводът за посещението на полицейските служители в дома му е получен анонимен сигнал за незаконно държане на оръжие и взривни вещества. От показанията на свидетеля Г.Д.Г., дадени при първоначалния и допълнителния разпит, които правилно са кредитирани от районния съд като незаинтересовани и достоверни, се установява, че този свидетел след кратък разговор, проведен с бащата на подсъдимия – свидетеля Г.З., от който получил утвърдителен отговор за останали от него взривни вещества, при завръщането си в дома на подсъдимия го е поканил доброволно да предаде взривове, останали от “дядо Г.”. Непосредствено след това подсъдимия е отвел дознателя Н.П., експерта Т.И., двете поемни лица и по-горе посочените полицейски служители към таванското помещение, където благодарение на оказаното от негова страна съдействие са намерени и иззети взривните вещества, описани в протокол за претърсване и изземване от 27.11.2012 г., за които собственоръчно подсъдимият е вписал, че са на баща му Ганьо Ж.. За това, че подсъдимият е знаел за наличието им, следва да се съди от действията му по отвеждане на следствено оперативната група точно в таванското помещение, където са се съхранявали взривните вещества. За субективната страна на деянието се съди не от дадените от подсъдимия обяснения, а от извършените от него действия, несъмнено сочещи на знание за съществуването на взривните вещества по обвинението и упражняваната върху тях фактическа власт чрез “държане”.

За да е съставомерно деянието по чл.339 от НК, което е престъпление на просто извършване, е достатъчно деецът да е “държал”  взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси без да има за това надлежно разрешение. При тази форма на изпълнителното деяние е достатъчно от обективна страна взривовете да се намират във фактическа власт на дееца, като без значение за съставомерността е времетраенето на фактическата власт върху предмета на деянието. Без значение е и чия собственост са. Тук следва да се отбележи, че въззивният съд не споделя само един от фактическите изводи на първата инстанция, а именно, че не е доказано взривовете, предмет на престъплението, да са собственост на бащата на подсъдимия Г.Ж.З.. Районният съд правилно е приел, че от съвкупния анализ на доказателствата се установява, че именно Г.З., който е работил като миньор, а впоследстивие като взривател, е имал разрешително да купува, съхранява и борави с взривни вещества. Правилно е приел и това, че преди построяването на новата къща подсъдимия  и баща му са живеели в едно домакинство, както и че след като З. напуснал този имот през 2006 г. /когато починала съпругата му/ и се е установил да живее на друг адрес в същото село, на ул. ***, не е взел всички свои вещи. При така установеното и липсата на каквито и да било данни подсъдимият да се е занимавал с взривни дейности, следва единствения възможен извод, че процесните взривове са останали от бащата на подсъдимия. За знанието на подсъдимия, че държи тези взривове се изложиха съображения от въззивния съд, като с оглед на обстоятелството, че Т.Ж. е ловец, същият няма как да не е знаел, че притежаването на взривове също подлежи на разрешителен режим.

С оглед на гореизложеното въззивният съд намира за неоснователно оплакването на жалбоподателя за недоказаност на деянието от субективна страна.

Неоснователни са оплакванията в жалбата за едностранчив анализ на доказателствата. Първоинстанционният съд е уважил всички доказателствени искания на подсъдимия, като единствено без уважение е оставено искането за допускане като свидетел на дознателя Н.П., изготвил протокола за претърсване и изземване от 27.11.2012 г. Това искане правилно не е уважено на основание чл.118, ал.2 от НПК. Районният съд е подложил на внимателен и задълбочен анализ всички събрани по делото доказателства, като е обсъдил противоречиви свидетелски показания, противоречията в обясненията  на подсъдимия със свидетелски показания и е изложил съображения кои от тях кредитира, с оглед на което неоснователно е възражението за едностранчив анализ на доказателствата.

 Повдига се оплакване за постановяване на присъдата при липса на мотиви като се сочи, че в мотивите се съдържа изложение, което няма отношение към подсъдимия Ж.. Действително, в края на страница 2 и началото на страница 3 от мотивите е описано съставомерно деяние по чл.339, ал.1 от НК извършено от подсъдим И.Т.К., което няма никакво отношение към настоящия казус, но безспорно е, че се касае за техническа грешка, която не се отразява върху правото на защита на подсъдимия, тъй като мотивите в останалата им част и постановената присъда са ясни и непротиворечиви и посочения технически недостатък не води до неяснота при формиране волята на съда.  

Въззивният съд намира, че при изготвянето на протокола за претърсване и изземване не са допуснати процесуални нарушения, които да го правят негодно доказателствено средство. Становището на защитата, че в протокола за претърсване и изземване следва да бъдат посочени всички служители на РУП – Чирпан, присъствали в къщата на подсъдимия по време на извършване на това действие по резследването не почива на законово изискване. Съгласно разпоредбата на чл.162, ал.1 от НПК претърсването и изземването се извършват в присъствието на поемни лица и на лицето, което използва помещението, или на пълнолетен член на семейството му. Видно от протокола за претърсване и изземване /л. 26 от ДП/, същият съдържа необходимите реквизити, като е посочен органът който го е изготвил – дознателя Н.П., посочени са поемните лица Й.Н. и М.Т., посочен е и Т.Г.Ж. като лице, ползващо имота, в който се извършва претърсването и изземването, като са вписани и имената на експерта Тихомир Иванов Иванов от Служба КОС при РУП – Чирпан, присъствал на претърсването с оглед естеството на предмета на проверката. Протоколът, в съответствие с изискванията на чл.161, ал.2 от НПК, с определение по ЧНД № 469/2012 г. по описа на РС – Чирпан е одобрен от съдия  от същия съд.

С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваната присъда е обоснована и правилна, постановена след обстоен и внимателен анализ на доказателствата, при събирането и проверката на които съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения.

Окръжният съд намира, че при определяне на наказанието първоинстанционният съд неправилно е индивидуализирал наказанието при условията на чл.54 от НК, тъй като в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия Т.Ж. обстоятелства, при наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Първоинстанционният съд за смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства е отчел чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, оказаното от него съдействие в хода на досъдебното производство и доброволно предаденото на другия ден на органите на РУП – Чирпан 3 кг взривно вещество с надпис “Скаленит”. Не е отчел степента на обществена опасност на дееца, която също е от значение за индивидуализиране на наказанието. Подсъдимият Ж. е семеен, повече от 30 години е работил като учител в с. Зетьово, като понастоящем работи като контролен орган  в Регионална дирекция по горите – Чирпан; неосъждан е, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и се ползва с много добро име сред съселяните си. Касае се за деец с изключително ниска степен на обществена опасност и за деяние, представляващо изолиран случай в живота му, които наред с приетите от районния съд смекчаващи отговорността му обстоятелства, които въззивният съд възприема за многобройни, сочат на това, че предвиденото в закона – в разпоредбата на чл.339, ал.1 от НК, най-леко наказание от 2 години лишаване от свобода се оказва несъразмерно тежко, поради което същото следва да бъде определено под този най-нисък предел. Въззивният съд, отчитайки всички обстоятелства от значение за индивидуализацията намира, че наказание лишаване от свобода за срок от една година ще изпълни целите както на генералната, така и на специалната превенция по чл.36 от НК, като законосъобразно е приетото от първата инстанция, че наказанието не следва да се изтърпява ефективно, а да се отложи на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години.

 

С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че наказанието, определено от първоинстанционния съд на подсъдимия Ж. е несъразмерно тежко, поради което обжалваната присъда следва да бъде изменена чрез намаляване размера на наказанието “лишаване от свобода”  от две години  на една година.

Присъдата в останалата й част, касаеща приложението на чл.66, ал.1 от НК, възлагането на възпитателната работа с условно осъдения, произнасянето в частта на веществените доказателства и възложените в тежест на подсъдимия разноски, е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Районният съд е пропуснал да се произнесе с присъдата относно всички веществени доказателсва по делото, като се е занимал само с двата броя пушки, които е постановил да бъдат върнати на собственика им след влизане в сила на присъдата, а не е сторил това за веществените доказателства – предмет на престъплението, с оглед на което дължи произнасяне с определение, постановено по реда на чл.306, ал.1, т.4, предл.1 от НПК.

 

Предвид гореизложените съображения и на основание чл.337, ал.1, т.1, във вр. с чл.334, т.3 от НПК, Окръжен съд – Стара Загора

 

                                  Р     Е     Ш     И :

 

ИЗМЕНЯ присъда № 15 от 12.09.2013 г., постановена по НОХД № 209/2013 г. по описа на Районен съд – Чирпан В ЧАСТТА й относно размера на наказанието, като :

НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия Т.Г.Ж., с ЕГН ********** наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от две години на ЕДНА ГОДИНА.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

 

                          2.