М О Т И В И

 

към Решение № 1 от 03.01.2014 г. по АНД  № 534/2013г. по описа на Окръжен съд – гр. Стара Загора

                  

Постъпило е Постановление № 2837/2013 – 05.12.2013г. на Окръжна прокуратура - гр. Стара Загора, с предложение за  освобождаване на обвиняемия П.Б.Б. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл.78 А от НК.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Стара Загора, поддържа изложената фактическа обстановка в постановлението и правната квалификация на деянието. Счита, че са налице предпоставките на чл. 78 А от НК,  моли съда обвиняемият  да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 278, ал. 1   от НК, като на основание чл.78А от НК бъде освободен от наказателна отговорност и да му  се наложи административно наказание „Глоба” към минималния размер, предвиден в закона.

          Обвиняемият П.Б.Б. не оспорва изложеното в постановлението на прокуратурата.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

 

През 2012г. обвиняемият П.Б. се занимавал със строителна дейност – производство на циментови тухли, като за целта често поръчвал да му докарват пясък от язовир “****”, който получавал в дома си в с. ****, общ. ***** на ул. “***” № **. През м. септември 2012г., в докарания му пясък от язовир “****”, обвиняемият Б. на няколко пъти открил в него при пресяването му 16 /шестнадесет/ броя монети от древността. Обвиняемият не съобщил за тях на органите на властта, а ги прибрал в дома си, като ги скрил в спалнята на първия етаж на къщата си под дюшека на едно от леглата в нея. На 18.07.2013г. в дома на обвиняемия Б. *** е извършено процесуално-следствено действие – претърсване и изземване, при което са открити въпросните 16 старинни монети, като за целта е съставен съответния протокол. Видно е от последния, че Ж. П. Б. е посочил като собственик на монетите **** – обвиняемия П.Б.. В обясненията си обвиняемият не отрича, че той е собственик на монетите и че ги е придобил по горепосочения начин.

От заключението на съдебно-културно-историческата експертиза, възприето от съда като добросъвестно и компетентно, се установява, че инкриминираните вещи:

- един брой бронзова монета на *****І, сечена във ***** на стойност 35 /тридесет и пет/ лева; 

 - един брой римска бронзова монета на стойност 1 /един/ лев;

 - един брой римска бронзова монета 1,8 см на стойност 0.10 лева;

- един брой монета, денар на **** 55г. пр. Хр. на стойност 75 /седемдесет и пет/ лева;

 - един брой римска бронзова монета 1,4 см на стойност 0.10 лева;

- един брой монета антониниан на **** 247г. на стойност 10 /десет/ лева;

- един брой римска бронзова монета на ***** на стойност 2 /два/ лева;

 - един брой римска бронзова монета 1,6 см на стойност 0.10 лева;

 - един брой монета антониниан на ***** на стойност 12 /дванадесет/ лева;

- един брой монета денар – серат на ***** на стойност 85 /осемдесет и пет/ лева;

 - един брой монета бронзова на ***** на стойност 40 /четиридесет/ лева;

- един брой монета бронзова на ****** на стойност 10 /десет/ лева;

 - един брой монета медна ***** имитативна на стойност 1 /един/ лев;

- един брой монета бронзова ******на стойност 5 /пет/ лева;

 - един брой римска бронзова монета 1,5 см на стойност 0.10 лева;

 - и един брой римска бронзова монета 1,7 см на стойност 0.10 лева,

представляват археологически материал от античността, т.е. движима културна ценност.

 

От събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства е установено по безспорен начин авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му – обвиняемият Б. е открил културни ценности и в продължение на седем дни след откриването им през м. септември 2012г. не е съобщил на властта.

Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства –  протокол за претърсване и изземване /л. 6-7 от ДП/, протокол за разпит на обвиняемия Б. /л. 31 от ДП/; протокол за разпит на свидетеля Р.Ж. К. /л. 32 от ДП/, протокол за разпит на свидетеля Д.К.Д. /л. 33 от ДП/, протокол за разпит на свидетеля Н.С.Т. /л. 34 от ДП/, протокол за разпит на свидетеля М.Б.С. /л. 43 от ДП/, характеристична справка /л. 45 от ДП/, декларация за СМПИС /л. 47 от ДП/, справка за съдимост /л. 52 от ДП/, както и от заключението на съдебно културно-историческата експертиза.

 

Цитираните доказателства си кореспондират помежду си, същите са последователни и логични и водят до единствения обоснован извод, че обвиняемият Б. е автор на деянието, поради което съдът счита, че не следва да коментира всяко едно от тях поотделно.

                                                                                                    

          С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обвиняемият П.Б.Б.  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 278, ал.1 от НК. Съдът намира за умество да отбележи, че деянието от обвиняемия Б. е извършено при пряк умисъл. Същият не оспорва начина, по който е придобил процесните монети, като обстоятелството, че е скрил същите под дюшека на едно от леглата в спалнята си, говори недвусмислено, че същият е бил наясно със задължението си да ги предаде на властта  и че същите са представлявали културна ценност.

 

            С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице условията на чл. 78а от НК – за извършеното престъпление се предвижда наказание  „Лишаване от свобода” до 3 години или „Глоба” от 500 до 3000 лева. Същото е умишлено, обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78А, от деянието не са настъпии имуществени вреди, поради което обвиняемият  П.Б.Б. следва да бъде освободен от наказателна отговорност като му се наложи административно наказание „Глоба” в размер на 1100 /хиляда и сто/ лева.

 

            При определяне на размера на наказанието - глоба, съдът се съобрази с тежестта на деянието, причините за неговото извършване – незачитане на установения в страната правов ред и неуважение към културното наследство на страната и смекчаващите вината обстоятелства – направените частични самопризнания и чисто съдебно минало. Отегчаващи вината обстоятелства не са налице.

 

 

           Водим от горните мотиви, съдът постанови решението си.

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :