МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 1 от 09.01.2014 г.

по НОХД № 536 по описа за 2013 г. на Окръжен съд –

Стара Загора

 

 

Обвинението против подсъдимия М.Г.М., с ЕГН ********** е в това, че на 15.07.2013 г. на път 53 452, в посока изток - запад, на км 11 източно от с. Р., общ. С., при управление на МПС - товарен автомобил м. „Мерцедес 410 Д" с per. № СТ 8307 СМ нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват… с конкретните пътни условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие”, като не съобразил скоростта си с условията на ограничена видимост поради наличната растителност от северната страна на платното за движение; чл.44 ал.1 и ал.2 от ЗДвП: (ал.1) “При разминаване водачите на пътни превозни средства са длъжни да осигурят достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства;” (ал.2) “Ако разминаването не може да се извърши безопасно поради наличието на препятствие или стеснение на платното за движение водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства”, но не сторил това, като предизвикал пътно-транспортно произшествие с л.а. м. "Трабант" с per. № СТ 2436 СВ и по непредпазливост причинил смъртта на Х.Д.В., на 85 години от гр. С. престъпление по чл.343, ал.1, б”в” вр. чл.342, ал.1 предл. трето от НК.

 

   На основание чл.76 и сл. от НПК, съдът конституира в качеството на частен обвинител по делото М.Х.В., наследник по закон на починалия пострадал Х.Д.В., представлявана от адвокат П.П..

 

   В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Предлага на съда като приложи императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК във връзка с чл.58а, ал.1 от НК и след като индивидуализира наказанието “лишаване от свобода” в размер под средния към минималния на предвиденото в закона, за срок от две години и шест месеца, при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, да го намали с една трета и да му наложи наказание за срок от една година и осем месеца, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от четири години. Предлага подсъдимият М. на основание чл.343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК да бъде лишен от право да управлява МПС за същия срок – една година и осем месеца.

 

Повереникът на частния обвинител – адв. П.П. *** поддържа обвинението срещу подсъдимия наред с прокурора. Счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин от направеното от подсъдимия М. самопризнание, подкрепено от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и пледира за осъдителна писъда. Пледира за определяне на наказание лишаване от свобода в размер под средния предвиден в закона, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което с оглед направеното самопризнание и на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. с чл.58а, ал.1 от НК да се редуцира с 1/3 до предложения от прокурора размер – една година и осем месеца. Счита, че за постигане целите на наказанието не е наложително да изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода, а изпълнението му да се отложи за изпитателен срок. По отношение на наказанието лишаване от право да управлява МПС, предлага на съда да бъде определено в минимален размер, а именно - една година.  

Защитникът на подсъдимия М.Г.М. – адв.  П.Г. ***, в хода на съдебните прения не оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието. Моли съдът да определи на подзащитния й М. наказание “лишаване от свобода” в размер на една година при условията на чл.58а, ал.4 от НПК във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК като пледира за наличието на многобройни  смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства. Пледира за отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години. По отношение на наказанието лишаване от право да управлява МПС, предлага на съда да бъде определено в същия размер – една година.

Подсъдимият М.Г.М. поддържа пледоарията на защитника си и изразява искрено съжаление за настъпилия резултат.

 

Подсъдимият М. в проведеното открито съдебно заседание, насрочено служебно за предварително изслушване, направи искане за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, като направи изявление, с което призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

 

Съдът разгледа и реши делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.

 

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

 

Подсъдимият М.Г.М. е роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, средно образование, разведен, работи във ***, неосъждан, ЕГН **********. Баща на две деца, едно от които е малолетно – на 5 години.

 Подсъдимият М. е правоспособен водач на МПС и притежава свидетелство за правоуправление на МПС, категория “В” и “С” от 27.10.1994 г.

Подсъдимият М. от 17.09.2012 г. работи във *** като работник разносна търговия, във връзка с което служебно му е поверено да управлява товарен автомобил марка “Мерцедес 410 Д” с рег. № СТ 8307 СМ. Товарният автомобил е собственост на ***, с адрес на управление гр. *** и собственик Д.Д..

Пострадалият Х.Д.В., на 85 години, живеел в с. К., общ. Н. и често пътувал с лекия си автомобил марка “Трабант” с рег. № СТ 2436 СВ до с. Р., общ. С. за да взема внука си П.Е.Г. от автобусната спирка, за да го прибере в с. К..

На 15.07.2013 г. по път 53 452 подсъдимият М.Г.М. пътувал служебно с т.а. “Мерцедес 410 Д” с рег. № СТ 8307 СМ в посока изток – запад от с. К., общ. Н. към с. Р., общ. С.. Платното за движение било сухо, покрито с асфалт. В участъка на км 11 платното за движение било с обща ширина на асфалтовото покритие 6,2 м, без маркировка на осовата линия. Подсъдимият М. управлявал автомобила със скорост 63,32 км/ч. В този участък подсъдимият навлязъл в десен завой, в който от северната страна на пътното платно имало ограничена видимост поради растителност – клони на орехово дърво, заемаща до 2 м от платното за движение. Водачът М. предприел заобикаляне на растителността, при което навлязъл в насрещната – южната половина от платното за движение.

В този момент по пътя в обратна посока запад-изток, към с. К., се движел пострадалия Х.В. със скорост 39 км/ч в своята половина на платното. В автомобила марка “Трабант” с него пътувал и малолетния П.Г., на 11 години.

Подсъдимият М.М. възприел насрещно движения се лек автомобил “Трабант” и предприел аварийно спиране, при което предните гуми на товарния автомобил “Мерцедес” блокирали и той започнал да се плъзга по платното. Водачът на л.а. “Трабант” не предприел спасителна маневра, нито аварийно спиране. Двата автомобила се ударили с предните леви челни части със зона на припокриване около 0,30 м. Вследствие на сблъсъка автомобила “Трабант” получил значителни пластични деформации в предната си челна и лява част. От ударния импулс лекият автомобил се изместил назад вдясно, като едновременно с това се завъртял по посока обратна на часовниковата стрелка. Автомобилът бил избутан в тревната площ южно от платното за движение, където преустановил движението си с предна част, насочена към северозапад. Товарният автомобил “Мерцедес също получил пластични деформации в предната си челна част. След удара товарният автомобил продължил движението си напред и вляво. Предно ляво колело блокирало в положение наляво. Автомобилът “Мерцедес” с предната си част навлязъл в тревната площ южно от платното, където преустановил движението си с предна част, насочена на юг.

Подсъдимият М.М. веднага излязъл от автомобила и отишъл до лекия автомобил “Трабант”, за да провери какво е състоянието на пътуващите. Той установил, че водачът Х.В. е без признаци на живот. Малолетният П.Г. бил в съзнание, като имал кръвотечение от главата, бил объркан и видимо уплашен. М. се обадил на телефон 112 и съобщил за настъпилото произшествие. На мястото пристигнал екип на ЦСМП – Стара Загора, който констатирал смъртта на водача на лекия автомобил “Трабант” Х.В. и откарал детето П.Г. за преглед и лечение в МБАЛ – Стара Загора.

Местопроизшествието било запазено от екип на сектор “Пътна полиция” – Стара Загора в състав мл. автоконтрольори Г.Г. и Х.И.. Бил извършен оглед на местопроизшествието /л.11-17 от ДП/, при който била иззета тахошайбата на товарния автомобил “Мерцедес” от дата 15.07.2013 г.

Полицейските служители тествали водача М.М. за употреба на алкохол и наркотични вещества с “Алкотест Дрегер 7410” и “Дрегер Дръг Тест 5000”, при което били отчетени отрицателни стойности.

Видно от заключението на автотехническата експертиза /л.56-65 от ДП/ центърът на удара между двете МПС отстои на 1,2 м източно от точка О-2 и на 1,40 м северно от южния край на платното за движение – т.е. в южната половина от платното, която е била попътна за л.а. “Трабант”. Скоростта на движение на товарния автомобил “Мерцедес” преди предприетото аварийно спиране е била 63,32 км/ч, а в момента на удара – 42 км/ч. Скоростта на л.е. “Трабант” преди и в момента на удара е била 39 км/ч. Подсъдимият М. в момента на възприемане на насрещния автомобил е реагирал своевременно, като е предприел аварийно спиране. М., при установената скорост от 63,32 км/ч, е имал техническа възможност да спре в рамките на опасната си зона, ако в платното е имало неподвижно препятствие. В случая обаче подсъдимият не съобразил, че пътят е двупосочен и би следвало да очаква появата на насрещно движещ се автомобил, още повече, че се движел в насрещната половина на пътя, а не в своята, поради растителността, която заемала голяма част от него. В този случай водачът М. е разполагал за спиране с приблизително половината от зоната за видимост. Подсъдимият М.М. е имал възможност да спре, ако се е движел със скорост 47,08 км/ч и по-малка от нея, поради което скоростта му на движение от 63,32 км/ч не е била съобразена със зоната на видимост. Скоростта, при която водачът на лекия автомобил “Трабант” би могъл да спре в рамките на половината от зоната за видимост е била 49,19 км/ч или всяка по-малка от нея, т.е. скоростта на лекия автомобил от 39 км/ч е била съобразена със зоната на видимост.

В резултат на сблъсъка между двете МПС-та Х.Д.В. получил множество травми, като съгласно заключението на съдебномедицинска експертиза на труп № 175/2013 г. /л.45 от ДП/ смъртта е настъпила поради комбинирана гръдна, коремна и гръбначномозъчна травма. От извършеното изследване на кръвна проба, с протокол № 404/16.07.2013г. на БНТЛ - ОД на МВР – Стара Загора е установено, че към момента на настъпване на ПТП-то водача В. не е бил под въздействието на алкохол.

Видно от заключението на изготвената в хода на досъдебното производство Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 299/2013 г. на 15.07.2013 г. П.Е.Г.,***, при ПТП като пътник в лек автомобил е получил – контузия на главата, гръдния кош и крайниците, счупване на носните кости, сътресение на мозъка, охлузвания и кръвонасядане на долните крайници. Описаните травматични повреди са получени от удари с или върху твърди предмети и отговарят да са получени при процесното ПТП. Същите са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Съгласно разпоредбата на чл.130, ал.1 от НК описаните травматични увреждания  съставляват лека телесна повреда.

Смъртта на Х.Д.В. е в пряка причинноследствена връзка с допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение, а именно: несъобразена скорост с конкретните условия на ограничена видимост, с което нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП “Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват… с конкретните пътни условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие” и не пропуснал насрещно движещото се ППС, заемайки насрещната лента за движение поради стеснение на своята лента от растителност, без да осигури странично разстояние за разминаване и без да може да спре, за да го пропусне, с което нарушил чл.44, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, съгл. ал.1 “При разминаване водачите на пътни превозни средства са длъжни да осигурят достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства”; съгл. ал.2 “Ако разминаването не може да се извърши безопасно поради наличието на препятствие или стеснение на платното за движение водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства”.

Съдът намира, че гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените от подсъдимия М. самопризнания на всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и от изцяло кореспондиращите им доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, подкрепящи самопризнанията и приобщени към доказателствата по делото, по реда на чл.283 от НПК. Кореспондиращите на самопризнанието доказателства, въз основа на които се установява по несъмнен начин приетата от съдът фактическа обстановка, са както следва: Протокол за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие от 15.07.2013 г. и изготвения фотоалбум към него; показанията на свидетелите М.Г.М., Г.Н.Г., Д.К.Д., Д.М.Д., Е.П.Г., М.Х.В. /протоколи за разпит на свидетели л.32-37 от ДП/, обясненията на подсъдимия, в които прави признания на вината си, заключението на Съдебномедицинска експертиза на труп № 175/2013 г. /л.45-48 от ДП/; заключението на Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 299/2013 г. /л.51-53 от ДП/; заключението на Автотехническа експертиза /л.56-65 от ДП/; удостоверение за наследници /л.70 от ДП/; справки относно собствеността на т.а. «Мерцедес 410 Д» с рег. № СТ 8307 СМ и л.а. «Трабант» с рег. № СТ 2436 СВ /л.74-78 от ДП/; Справка за нарушител от региона на Сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора от 10.09.2013 г. /л.81 от ДП/; констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 47865/16.07.2013 г. /л.82-83 от ДП/; справка за съдимост на М.Г.М. рег. № 3680/09.09..2013 г.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л.86 от ДП/; характеристика на М.Г.М. от «ВИЛИ КХК» ЕООД /л.93 от ДП/;  застрахователна полица от 03.01.2013 г. /л.94-97 от ДП/, както и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

 

С оглед на приетата за установена фактическа обстановка, съдът намери за безспорно установено по делото, че по описания начин с деянието си подсъдимият М.Г.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343, ал.1, б”в” вр. чл.342, ал.1 предл. трето от НК, като на 15.07.2013 г. на път 53 452, в посока изток - запад, на км 11 източно от с. Р., общ. С., при управление на МПС - товарен автомобил м. „Мерцедес 410 Д" с per. № СТ 8307 СМ е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват… с конкретните пътни условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие”, като не съобразил скоростта си с условията на ограничена видимост поради наличната растителност от северната страна на платното за движение; чл.44 ал.1 и ал.2 от ЗДвП: (ал.1) “При разминаване водачите на пътни превозни средства са длъжни да осигурят достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства;” (ал.2) “Ако разминаването не може да се извърши безопасно поради наличието на препятствие или стеснение на платното за движение водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства”, но не сторил това, като предизвикал пътно-транспортно произшествие с л.а. м. "Трабант" с per. № СТ 2436 СВ и по непредпазливост причинил смъртта на Х.Д.В., на 85 години от гр. С..

         От субективна страна деянието е извършено от подсъдимият по непредпазливост, под формата на небрежност, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

 

Съдът намира, че пострадалия Х.Д.В. не е допринесъл за съпричиняване на настъпилото ПТП, тъй като въпреки, че не е предприел спасителна маневра и е допуснал нарушение на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, това му поведение не се намира в причинноследствена връзка с възникналото ПТП. Видно от заключението на автотехническата експертиза скоростта на лекия автомобил “Трабант” от 39 км/ч. е била съобразена със зоната на видимост, т.е. той е имал възможност да спре в рамките на видимостта, ако на платното има неподвижно препятствие, каквато настоящата ситуация не е била – насреща се е движело друго МПС, при това с несъобразена скорост. Скоростта, при която водача на лекия автомобил би могъл да предотврати настъпването на ПТП, съгласно експертизата, е 49,19 км/ч. и по-ниска, като скоростта на движение е била 39 км/ч. и заключението на вещото лице е, че водачът на лекия автомобил “Трабант” е управлявал със скорост, съобразена с половината от зоната на видимост и той би могъл да спре в рамките на тази половина при условие, че тя му бъде предоставена от водача на товарния автомобил “Мерцедес”. Съгласно заключението на АТЕ скоростта, с която се е движел товарния автомобил “Мерцедес” – 63,32 км/ч., при безопасна скорост 47,08 км/ч., не е била съобразена с половината от зоната на видимост и водачът не би могъл да спре в тази половина, оставяйки другата половина на разположение на насрещно движещия се водач за спиране. Установява се също, че мястото на удара между двете МПС попада в опасната зона за спиране на лекия автомобил “Трабант”.

С оглед на изложеното, макар водача на лекия автомобил “Трабант” да не е предприел действия по намаляване на скоростта или спиране, то това му нарушение на правилата за движение по пътищата не е причина за настъпване на ПТП, което се дължи изцяло на допуснатите от страна на водача на товарния автомобил такива.

 

Поради изложеното съдът не споделя извода на вещото лице, че една от причините за настъпване на ПТП е липса на реакция от страна на водача на лекия автомобил “Трабант” за спасителна маневра, тъй като и при такава реакция с оглед поведението на подсъдимия като водач на МПС настъпването на пътното транспортно произшествие е било непредотвратимо.

 

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА

 

При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието.

Съгласно първия принцип в специалната част на закона за извършеното от подсъдимия М.М. престъпление по чл.343, ал.1, б”в” вр. чл.342, ал.1 предл. трето от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от две до шест години.

При определянето и индивидуализацията на наказанието съдът отчете направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК и анализира обществено опасния характер на деянието и дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Като смекчаващи отговорността на подсъдимия М.М. обстоятелства съдът отчете критичното отношение и искреното разкаяние за извършеното, добрите характеристични данни за личността му – същия е неосъждан, с добра трудова характеристика, не е системен нарушител на правилата за движение по пътищата. Като отегчаващо отговорността обстоятелство се отчетоха причинените на малолетния П.Е.Г. телесни увреждания, имащи характер на лека телесна повреда. Съдът отчете и по-ниската степен на обществена опасност на деянието от обичайната за този вид престъпления, с оглед начина му на извършване и обективното състояние на участъка от пътя, където е възникнало произшествието.

Съдът, с оглед на гореизложеното и на основание чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК индивидуализира наказанието лишаване от свобода при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, към минималния размер, в размер на две години и три месеца /27 месеца/, което намали с една трета /с девет месеца/ и присъди подсъдимият М. да изтърпи лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца  /или осемнадесет месеца/.

Съдът прие, че посочените смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях е изключително по смисъла на чл.55, ал.1 от НК и не са налице основанията за приложение на чл.58а, ал.4 от НК.

Съдът счете, че са налице предпоставките, визирани в чл.66, ал.1 от НК и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на конкретния извършител не се налага същото да бъде изтърпяно ефективно. От съществено значение за определяне на начина на изтърпяване на наказанието са всички обстоятелства, които имат отношение към личността на подсъдимия и очертават личната му обществена опасност. В случая личната обществена опасност на подсъдимия М. е изключително ниска. Той не е осъждан, с добра трудова характеристика е, осъзнава вината си и изразява чистосърдечно съжаление за случилото се. Следва да се отчете и тежкото му семейно положение – разведен е, но дължи издръжка на две деца. Очевидно катастрофата е трагичен инцидент в живота му, чиито последици той напълно осъзнава, видно от цялостното му поведение по време на наказателното производство и искреното му разкаяние. Съдът, не намери пречки за отлагане изпълнението на наказанието, защото процесът на поправяне и превъзпитание на М. е започнал и не се налага той да бъде изолиран от обществото в затворнически условия.

Предвид изложеното съдът намери, че за поправянето на подсъдимия не е наложително той да изтърпи наказанието, което следва да бъде отложено за минималния предвиден от закона срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. По този начин ще се реализира напълно предупредителният потенциал на условното осъждане, тъй като през целия този период е реална заплахата М. да изтърпи отложеното наказание.

Съдът на основание чл.343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК наложи на подсъдимия М. и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година, като наред с горните смекчаващи отговорността му обстоятелства отчете, че същият работи като професионален шофьор и упражняването на тази професия е единствения източник на доходи, с които се издържа не само той, но заплаща и дължимата за децата си издръжка. Съдът прие, че този срок на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство е справедлив и достатъчен за да се постигнат целите както на специалната, така и на генералната превенция.

Съдът постанови вещественото доказателство по делото – 1 бр. тахошайба за т.а. “Мерцедес” от 15.07.2013 г. да се върне на собственика ***, гр. С., ул. *** след влизане на присъдата в сила.

 

На основание чл.189, ал.1 и ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия М.М. бяха възложени направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 401,52 лв.

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: