Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 6                                               13.01.2014 г.                    гр. СТАРА ЗАГОРА

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                   ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На четвърти декември                                                                                Година 2013

в публичното заседание в следния състав:                                     

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                                      К. ДОНЧЕВА

 

Секретар Красимира Цонева

Прокурор  ВАНЯ МЕРАНЗОВА

като разгледа докладваното от съдията - докладчик  СП. ДРАГОТИНОВА

ВНОХД № 1177 по описа за 2013 година.

 

          Производството е по чл.318 и сл. от НПК.

          Постъпила е въззивна жалба от подсъдимия Х.В.Т. против присъда № 11/ 30.01.2012 г., постановена по НОХД № 407/ 2011 г. по описа на КРС, с която същия е признат за виновен и осъден по предявеното му обвинение по чл. 343б, ал.1 от НК на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено изпълнението му за изпитателен срок от три години. Освен това на основание чл. 343г, вр. с чл. 37, ал.1 т.7 от НК съдът е постановил и лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС за срок от шест месеца.             

         В жалбата са направени оплаквания за неправилност- необоснованост, незаконосъобразност и съществено нарушение на процесуалния закон/ на чл. 303, ал.1 и 2 от НПК/, при които е постановена присъдата. Прави се довод, че установената по делото фактическа обстановка не сочи подсъдимия за автор на деянието по един несъмнен и категоричен начин: липсват преки доказателства, а от косвените не можело да се направи единствено възможният извод, който да доведе до осъдителна присъда. При съпоставянето на фактите, се налагал извода за несъставомерност на деянието. На основание чл. 318, ал.1 и чл. 334 т.1 и т.2 от НПК се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимия да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

          В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа изцяло от новия защитник на подсъдимия жалбоподател адв. М., който моли за отмяна на присъдата като неправилна, незаконосъобразна и постановена при съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа се довода за неизясненост на фактическата обстановка по делото още на ДП, както и за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, основан само на анализ на някои доказателства при пълно пренебрегване на доказателствената сила на други доказателствени източници. Прави се довод, че по отношение доказаността на авторството на деянието са налице само косвени доказателства и липсва дори едно безспорно доказателство, което да сочи подсъдимия за извършител на престъплението. След подробен анализ на доказателствата по делото защитата счита, че при липса на категорични доказателства от свидетели, че именно подсъдимият е управлявал въпросното МПС на инкриминираната дата, не може само на показанията на техническото средство - дрегер да бъде направен извод относно главния факт за доказване. В тази насока намира изводите на РС, че той се доказвал от показанията на свидетелите:  И.И., Р.Д., Н.К., Х.Д., Н.П., С.М., Т.Н., М.К., Р.С., А.Я., И.П., И.Д., П.П. и И.К., които подробно обсъжда, за необосновани. Освен това счита, че необосновано съдът бил направил и извода, че обвинението се доказвало от приложените по ДП и приети по делото писмени доказателства. Счита за абсолютно неправилен и необоснован извода на съда, че след като подсъдимият се е съгласил да даде проба за алкохол с дрегер, това било равносилно на признание. В тази насока съдът не бил обсъдил обстоятелството, че в случая става въпрос за служител на КАТ, който предвид вътрешноведомствената уредба на МВР при отказ да даде такава проба може да бъде дисциплинарно уволнен, а освен това бил подложен и на натиск от  страна на дежурния офицер, който факт изобщо не бил анализиран от РС. Счита, че с оглед липсата на извършени още на ДП процесуално-следствени действия и събрани доказателства в тази насока, а именно: изискване на записите от „телефон № 166”, от видеозаписите на охранителните камери на бензиностанциите, липсата на иззети дактилоскопни следи от купето и от волана на автомобила, на одорологични материали от седалката и от волана на автомобила, на изготвени разпечатки от мобилните разговори, проведени от подсъдимия въпросната вечер, които на настоящия етап не могат да бъдат извършени и събрани, обвинението не може да бъде доказано. В тази насока съдът следвало да вземе предвид само показанията на свидетелите: И.К., Н.К., С.М., Т.Н. и М.К., Н.А. и В.М., както и от тези на разпитаните пред въззивната инстанция свидетели: Н.К., Д.И., Р.П. и И.Г.И., подкрепящи обясненията на подсъдимия.

Взема отношение по събраните при настоящото съдебно следствие допълнителни доказателства като счита, че приобщените материали от дисциплинарната преписка нямат доказателствена стойност, тъй като обясненията, дадени от лицата по нея не са събрани по реда на НПК. Прави и друг довод, че по делото имало невярно записани показания на свидетели и формално водене протоколите за разпит по ДП и на съдебните протоколи, въпреки че те не били оспорени към съответния момент.

 Алтернативно прави и друг довод-  че е нарушена процедурата и реда за установяване за употреба на алкохол и други упойващи вещества, съгласно Наредба № 30 от 27.06.2001г. на МЗ, МВР и МП – чл.3, ал.2, тъй като след като подсъдимият Т. в края на краищата се е съгласил да направи тест с дрегер, не му е бил съставен нов талон за медицинско изследване. Въз основа на гореизложеното счита, че обвинението не е доказано, а съгласно чл.303, ал.1 от НПК присъдата не следва да почива на предположения. Поради което на основание чл.336, ал.1, т.3, вр. с чл.334, т.2 от НПК моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подзащитния му да бъде признат за невиновен.

          Подсъдимият- жалбоподател Х.В.Т. след дадени нови обяснения по делото пред настоящия състав на съда в личната си защита заявява, че в резултат на това обвинение животът му е излязъл от  нормалното му русло: останал е без работа тъй като бил дисциплинарно уволнен, разделил се с жена си, ампутирали крака на баща му, а жената, с която съжителствал на семейни начала, която също работела в системата, в момента заплашвала, че ако се потвърди присъдата, ще остане и без нея. Заявява, че е награждаван 14 пъти от различни ръководства на полицията за десет години и е абсурдно един полицай като него след дългогодишна служба в полицията и добросъвестно свършена работа „да плюе” на кариерата си. Освен това счита, че няма никаква разлика между казаното от него по време на наказателното производство и на дисциплинарното, че по време на инцидента е бил в отпуск, но не е управлявал автомобила, който предоставил на друго лице, и именно той бил извършителят на деянието. В последната си дума моли да бъде оправдан.           

       Представителят на Окръжна прокуратура– гр.Стара Загора поддържа становището си при предходното разглеждане на делото и заявява, че въззивната жалба е неоснователна, а постановената присъда- правилна и законосъобразна. След подробно обсъждане на целия събран по делото доказателствен материал  заявява, че  при съвкупната преценка не може да бъде направен друг извод освен този, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е  бил осъден. Намира, че тезата на подсъдимия, че не той е управлявал въпросния автомобил, а го е управлявало друго лице, на което той бил предоставил за ползване въпросното МПС, се е появила едва пред 2012 г. при разглеждането на делото пред съда, и колкото повече време минавало се появявали нови версии, което не само води до пълни противоречия в показания на свидетелите, но и до правни и логически абсурди, които нямат връзка не само помежду си, но и с първоначално взетото становище на подсъдимия във връзка с проведеното дисциплинарно производство. Счита, че съдът следва да кредитира като достоверни само показанията на онези свидетели-полицаи и граждани, които не са си променили показанията през цялото време от инцидента до настоящия момент. Прави довод, че съдът не би следвало да кредитира като достоверни показанията на онези свидетели, които при изключително избирателна памет изнасят факти, които са в полза на подсъдимия, но не си спомнят такива, които са в негова вреда. Поддържа и становището си при първото разглеждане на делото пред въззивния съд, а именно, че фактическата обстановка по делото е изключително ясно установена, и че единственият проблем е само качеството на подсъдимия, който е бивш полицай в служба „КАТ”, и е бил дисциплинарно уволнен във връзка с извършеното от него престъпление. Предвид което счита, че присъдата следва да бъде потвърдена.

След като се запозна подробно и задълбочено с материалите по първоинстанционното НОХД № 407/ 2011г. по описа на КРС, както и с оплакванията в жалбата, обсъди обстойно доводите на страните и анализира мотивите на постановения съдебен акт, след изпълнение на дадените от ВКС задължителни указания относно изясняване на делото от фактическа страна, въззивният съд в настоящия си съдебен състав намира за установено следното:

Въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Настоящото въззивно производство е проведено след отмяна по реда на възобновяването на основание чл.422, ал.1 т.5 от НПК на постановеното от друг въззивен състав на ОС-Стара Загора решение по ВНОХД № 1078/ 2012 г. по описа на съда. С решение № 123/ 10.06.2013 г. по н.д. № 306/ 2013 г. на ІІ н.о. на ВКС е отменил постановеното по ВНОХД № 1078/ 2012 г. по описа на Ст.З.ОС решение №173/ 03.08.2012 г. и е върнал делото за ново разглеждане на друг състав на съда от стадия на съдебното заседание  със задължителни указания във връзка с преценката за обосноваността на първоинстанционната присъда и пълнотата на събрания доказателствен материал при обсъждане на всички доводи и възражения на страните.

С атакуваната присъда № 11/ 30.01.2012 г., постановена по НОХД № 407/ 2011 г. по описа на КРС подсъдимия Х.В.Т. е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение за това, че инкриминираната дата е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно-1, 45 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал.1 и чл. 54 от НК го е осъдил на 6 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години. На основание чл. 343г, вр. с чл. 37, ал.1 т.7 от НК е лишил подсъдимия  от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца.

И при настоящото разглеждане на делото пред съда настоящият въззивен състав възприема напълно приетата за установена  от първоинстанционния съд фактическа и правна обстановка, а именно:

На 15.01.2011г. около 04:25ч. в гр.Казанлък, на бул.”К.А.Б.№ 220 в района на бензиностанция „ОMV” при управление на МПС- лек автомобил „Н.А.” с рег. № СТ 30-04 АТ, водачът му причинява ПТП в района на бензиностанцията- след удар в бетонен бордюр в северния край на бензиностанцията, изгубва контрол над управлението на автомобила, който продължава движението си и при последователни удари в метални модули на бензинова колонка с №1 и 2, преустановява движението си при бензиноколонки с № 3 и 4. Поради подаден сигнал за ПТП от работник на бензиностанцията на място пристига екип на СОД- Казанлък, както и дежурния полицейски патрул автоконтрольори- екип на КАТ-Казанлък/св. Ст.М. и св. В.М./. От извършения оглед на местопроизшествие от следовател при ОСлО при ОП- Стара Загора са установени причините за ПТП, както и настъпилите щети, като в този протокол/ на л.4 от ДП/ изрично е посочено, че сигнала за извършителя е бил „за служител на МВР”. Поради което на място е бил повикан и дежурният офицер от РУ”П”- Казанлък- св. И. Димитров И.. В този смисъл са и докладните записки в които изрично се посочва името на подсъдимия Х.Т.. В този смисъл са и материалите по приложената административната преписка във връзка с  налагането на адм. наказание на подсъдимия: АУАН от 15.01.2011 г.№531654, талон за медицинско изследване, протокол за тестване с техническо средство, справката за нарушител от региона, приети като писмени доказателства по делото.

Още при пристигането на екипите на оторизираните органи подсъдимият, който е бил заварен в района на бензиностанцията, оспорил факта, че той лично е управлявал автомобила, поради което се наложило да се преглеждат видеозаписите от района на бензиностанцията. Твърдял, че пътния инцидент бил предизвикан от друго лице, на което той предоставил в услуга управлението на лекия си автомобил без обаче да съобщава името му. Същевременно е настоявал пред служителите от полицейските екипи/ част от които негови колеги/ да тестват с техническо средство извикания от него на място свидетел И. Рачев И., който обаче в разпита си на ДП и пред съда не потвърждава версията му, че е управлявал автомобила./ Такъв тест по отношение  на този свидетел е бил направен и е отчела нула промила алкохол/. Едва по време на проведеното съдебно следствие пред първоинстанционния съд подс.Т. е посочил и във връзка с това е бил допуснат до разпит и разпитан св.Н.Х.А., който е потвърдил неговите обяснения.

От материалите по ДП е видно, че поради упоритото отричане на факта, че именно той е управлявал въпросното МПС и е причинил ПТП в района на бензиностанцията, се е наложило да бъде гледан в присъствието на подсъдимия съществуващ към този момент видеозапис. Същият е прегледан в присъствието на свидетелите - очевидци Н.С.К., Х.П.– служители на бензиностанция  ОМV – гр.Казанлък, Р.П. Д., П.Т.Д., Н.К. П./управител на бензиностанцията/ и Т.Х.Н. – полицейски инспектор в група „ПК”-гр.Казанлък, който обаче по неизвестни причини не е бил иззет тогава, а по-късно това е било отказано от управителя поради техническа невъзможност и изтичане на срока за съхранението му. От показанията на тези свидетели обаче се установява, че по време на инцидента в лекия автомобил „Нисан”, управляван от подсъдимия не е имало други лица, както и частичното описание на лицето, което е слязло от автомобила след инцидента, в което някои от тях са разпознали подсъдимия Т.. Освен това са разпитани свидетели очевидци от заведението на бензиностанцията/ Р.П.Д. и М.И.А./, които са заявили, че непосредствено след като чули удара, са забелязали подс. Т. да влиза в заведението, видимо притеснен. Именно поради това, въпреки че подсъдимият Т. е заявил, че е бил в заведение, където е консумирал алкохол, е бил помолен от колегите си да даде проба за алкохол с техническо средство, което първоначално отказал. Което наложило след снемане на писмени обяснения от присъстващите на място лица, издаването на място на медицински талон, и придружаването му от полицейските служители до ФСМП- Казанлък за даване на кръвна проба, което той също отказал. Едва след това и след като от момента на инцидента вече бил изминал около два часа - в 6,30 часа, същият се е  съгласил да му бъде извършен тест с техническо средство - „Алкотест- дрегер - 7410” с фабр. номер 0189. При което е била констатирана инкриминираната алкохолна концентрация  в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно - 1, 45 на хиляда. Поради което му  е бил съставен АУАН серия В с бл. № 53164 с дата 15.01.2011г.. Същата е установена по надлежния ред/след отказ за даване на кръвна проба след издаден медицински талон за това и след отказ от даване на такава проба/, и в тази насока не са допуснати никакви нарушения на Наредба № 30.

С оглед на противоречивото му поведение, което всъщност от самото начало представлява създаване на пречки на полицейските органи да изпълнят задълженията си по закон/при положение, че същият е оторизиран да изпълнява именно такива функции като служител/ст. полицай в „ООР”-РУП-гр. Казанлък/, съдът не възприема довода му за оказан натиск върху него от страна на когото и да било, поради мотива, че ще бъде уволнен, тъй като преди това, бидейки в служебен отпуск, бил употребил алкохол. Впрочем проследяването на фактите и съпоставянето на обстоятелствата около установяването на алкохолната концентрация в кръвта му, както и факта, че версията му за това кой всъщност е управлявал МПС / дали той самият след като бил пил клеева тинктура /съдържаща спирт/, или повиканият на място и пристигнал след като полицейските екипи вече са били там св. Рачев, респ. по- късно появилият се св. А., за когото пък е създадена друга версия- че след като причинил въпросното ПТП се уплашил и напуснал страната/, говори за едно изключително непоследователно и противоправно процесуално поведение на подсъдимия, на което той безспорно има право. Но именно поради това му поведение правилно и обосновано съдът не е дал вяра на обясненията му. В тази връзка настоящият въззивен съд намира за неоснователно и неотговарящо на обективната истина, установена от материалите по делото, възражението му, че не бил променял тезата си от самото начало на разследването.

Във връзка с основния факт на доказване в процеса, а именно: управлявал ли е подсъдимият Т. във въпросната нощ автомобила си с установената алкохолна концентрация, са налице следните спорни по делото обстоятелства, посочени във въззивната жалба и пледоарията на защитата, а именно: бил ли е разпознат подсъдимия на прегледаните в момента на инцидента видеозаписи от района на бензиностанцията като лицето, излизащо от автомобила непосредствено след него; сам или с друго лице е напуснал заведение „Чинарите”, в което е консумирал алкохол въпросната нощ; със или без автомобила си  е тръгнал оттам, бил ли е забелязан действително в центъра на Казанлък с приятели към 03.00 часа; предоставял ли докато е бил в заведение „Чинарите” ключовете на автомобила на друго лице и споделял ли е пред свидетели, че ще се среща с това лице в 04.00 часа на бензиностанция ОМВ, /отстояща на около 1,5-2,5 км/ от това заведение, за да му върне ключовете от колата; ако да- защо не е съобщил тези обстоятелства на разследващия орган веднага; как се е озовал в района на бензиностанцията преди пристигането на екипите на СОД и на РУ”П”- Казанлък.

По отношение на всички тези обстоятелства настоящият въззивен състав намира, че с оглед събраните пред РС, както и при допълнителното съдебно следствие пред въззивния съд доказателства, при съвкупната им преценка, оплакванията относно безспорната установеност на деянието по чл.343б, ал.1 от НК и неговото авторство от страна на подсъдимия Т., са неоснователни.

Правилно и обосновано в унисон с правилата на формалната логика и установената съдебна практика първоинстанционният съд е изградил изводите си относно задължителните по чл.301 от НПК въпроси, които следва да бъдат решени при постановяването на присъдата. По делото е била изяснена по възможност изцяло фактическата обстановка по делото, и анализирайки събраните по делото доказателства, първоинстанционият съд е достигнал до обосновани изводи относно наличието на безспорни доказателства, установяващи по един несъмнен  начин извършването на деянието и неговото авторство от страна подсъдимия.

По делото в тази насока след допълнително проведеното съдебно следствие са оформени две групи доказателствени съвкупности: тази на свидетелите: И.Р.И., Р.П.Д., М.И.А., Н.С.К., Х.Д.П., Н.К.П., С.Д.М., Т.Х.Н., Р.С., И.Д.И., П.Й.П., А.Г.Я. и И.Р.П., подкрепящи тезата на обвинението, и тази на свидетелите: М.Е.К., Н.А., В.И.М., както и на разпитаните пред въззивната инстанция посочени от защитата при предходното му разглеждане  пред въззивната съдебна инстанция свидетели: Д.И., Р.П. и И.Г.И., както и повторно допуснатия до разпит св.Н.К., подкрепящи обясненията на подсъдимия.

В разпита си по ДП /на л.34/ св.И.Р.И. е заявил, че подсъдимият Т. и друг негов приятел – св.М.К. му се обадил рано сутринта на 15.01.2011г. като му е казал, че подсъдимият се е ударил в колонка на бензиностанция ОМV, като преди това спукал гума, и че трябва да отидат двамата на място, за да му помогнат, за да оправят колата. При пристигането им на бензиностанцията са заварили две патрулки: на СОД и на полицията, и когато дежурният го попитал кой е управлявал автомобила подсъдимият признал, че именно той е шофирал и той е причинил ПТП. Освен това този свидетел изнася факта, че във въпросната нощ на инцидента– на 14.01.2011г. подсъдимият Т. и св.М.К. са били заедно в неговото заведение – кафе-аператив „Ч.”, където са консумирали алкохол и са си тръгнали към 23:45ч., като са се уговаряли, че ще ходят на друго заведение. Категоричен е, че подсъдимият Т. си е тръгнал с неговата кола – „Н.”. Свидетелят И.Р.И. по време на съдебното следствие потвърждава дадените от него показания по ДП, че действително на 15.01.2011г. между 04:00 и 05:00ч. свидетелят М.К. му е звъннал по телефона, „за да отидат да приберат колата на подсъдимия от бензиностанцията”. Отрекъл е обаче факта да е присъствал на разговор между подс.Т. и колегите му за това кой е управлявал автомобила. Въпреки, че показанията му от ДП не са прочетени с оглед съществуващите непълноти и противоречия в тях, от същите е видно, че този свидетел не потвърждава тезата на подсъдимия за предоставянето на ключовете от автомобила на някакво друго лице. Това е и свидетеля, на който по настояване на подсъдимия, е била извършена проба за алкохол с техническо средство в нощта на инцидента, показала нула промила алкохол.

Свидетелят Р.П.Д. на ДП е дал показания, че на 15.01.2011г. докато пиел кафе с приятеля си в района на бензиностанция ОМV, към 04:00ч. е чул силен шум и е забелязал как лек автомобил марка „Нисан” се удря последователно в бензиноколонките, след което спира в една от тях. Същият е категоричен, че в автомобила е имало само един човек, облечен с тъмни дрехи – с черно яке и панталон,  който е слязъл от него и е бил видимо пиян, като се е движил със залитане. Пристигналият на място полицейски екип е искал обяснения именно от това лице, когото той познава като полицай с прякор „Зъбчо”. Същото е потвърдил в разпита си по ДП св.М.И.А., като и двамата свидетели са давали обяснения във връзка с видяното от тях. По време на съдебното следствие, и след прочитане на показанията му дадени по ДП този свидетел Д. е заявил, че прочетеното не е вярно, като след прочитане на показанията му е заявил, че не ги поддържа. Предвид обстоятелството, че показанията му не се поддържат от другия очевидец на инцидента, св. М.И.А., съдът не ги кредитира с  доверие.

Свидетелят М.И.А. потвърждава дадените от него показания по ДП като отрича само обстоятелството, че е видял именно подсъдимия да слиза от автомобила, но заявява, че извода, че той е шофирал лекия автомобил „Н.” си е направил, тъй като именно той е влязъл в заведението, след като е чул шума от сблъсъка на колата с бензиноколонките. Показанията му също са били прочетени пред съда и са потвърдени изцяло от него.

Свидетелят Н.С.К. – работник на бензиностанция ОМV– гр.Казанлък, който е бил на работа по време на инцидента и е очевидец на ПТП, по време на ДП е заявил, че в автомобила е имало само един човек – мъж с черно яке и черен панталон, който веднага след причиняване на ПТП е излязъл от колата и е влязъл в заведението на бензиностанцията. Пред РС поддържа дадените от него показания, че веднага след като се е ударил в колонката шофьорът е излязъл от колата, но уклончиво е заявил, че в момента не може да си спомни дали точно подсъдимия е лицето, което е видял да излиза от колата. Категоричен е обаче, че това лице  е било около 30-години, мъж с черни дрехи. Предвид липсата на противоречия в неговите показания и съвкупната им преценка с останалите доказателства, съдът правилно е преценил същите за такива, които по- скоро подкрепят тезата на обвинението, като основателно не им е дал вяра по отношение на обстоятелството, че същият не е могъл да разпознае в лицето на подсъдимия това лице, което е забелязал да слиза от колата след инцидента.

Свидетелката Х.Д.П.– касиер на бензиностанция ОМV- гр.Казанлък, която е чула силния сблъсък на автомобила с бензиноколонките на бензиностанцията и е натиснала „паник-бутона”, потвърждава   показанията на предходните свидетели, въпреки че заявява, че не е видяла кой е слязъл от колата.

Свидетелят Н.К.П.управител на бензиностанция ОМV- гр.Казанлък, който не е очевидец и само е участвал в преглеждането на видеозаписите от камерите в присъствието на подсъдимия и полицейските служители, потвърждава обстоятелствата, изнесени от  горепосочените свидетели, че на записите се е виждало, че произшествието се  причинява от лек автомобил „Нисан Алмейра” управляван от водач с черни дрехи, на видима възраст на около 30 години, който веднага след това излиза от колата. По време на съдебното следствие потвърждава изцяло дадените от него показания. Неговите показания потвърждават изнесения от останалите свидетели факт, че при пристигането на полицейските служители след подадения от техен служител сигнал, в района не е имало други лица освен подсъдимия.

Свидетелят С.Д.М. – младши автоконтрольор дежурен по КАТ, който е пристигнал пръв на мястото на инцидента, заедно с колегата си св.Т.Х.Н. заявява, че  след като към 04:40ч. са били извикани от РУП – гр.Казанлък, заедно с дежурния офицер /св. И.Д.И./ са отишли на бензиностанцията като на място са констатирали причината за ПТП и са установили, че водача на лекия автомобил е колегата им – полицай Х.В.Т.. Именно поради това, че случаят е бил със служител на МВР, на място е бил изпратен и инспектор Н.. По време на съдебното следствие този свидетел категорично потвърждава показанията си, че участвалия в ПТП автомобил е бил управляван от колегата им Х.Т., който пред него си е признал, че е причинил ПТП-то. Именно поради това му е съставил и АУАН. Категорично отхвърля версията друг да е управлявал автомобила, като заявява, че това обстоятелство е щяло да му бъде съобщено от подсъдимия  при съставянето на акта.

Свидетелят Т.Х.Н., автоконтрольор в група ПК  към РУ”П”- Казанлък, в разпита си на ДП заявява, че когато на 15.01.2011г. около 05:50ч. по сигнал за инцидент със служител на РУП – гр.Казанлък е отишъл на мястото на инцидента там вече са били служители на СОД, както и екипа на дежурните по КАТ – свидетелите С.М. и В.М., като до автомобила се е намирал и подсъдимия Т. – служител в РУП – гр.Казанлък – група „ООР”. Дежурният по КАТ му е казал, че по време на произшествието автомобилът е бил управляван от подсъдимия Т.. Заедно с останалите свидетели той е един от лицата, които са прегледали записите от видеокамерите. Този свидетел е категоричен, че макар и записът да е неясен, по телосложението и облеклото на мъжа, е можело да се предположи, че това е подсъдимия Х.Т., поради което е отишъл при дежурния инспектор И.И. и му е разказал какво е видял. Освен това дежурните по КАТ му казали, че пред тях той си е признал, че е управлявал МПС-то по време на ПТП, поради което му е било предложено да бъде тестван с техническо средство. Тъй като подсъдимият отказал да даде проба, му е бил изготвен талон за медицинско изследване, като заедно с дежурните по КАТ са придружили Т. до ФСМП – гр.Казанлък за вземане на кръв. При пристигането там обаче последният отказал  да даде проба, като сам е вписал това в талона за медицинско изследване. Тогава бил тестван за алкохол с „Алкотест – дрегер – 74,10 с фабричен № 0179”, който  в 06:31ч. на 15.01.2011г. е показал 1,45 на хиляда концентрация на алкохол в издишваният въздух. Пред РС поддържа изцяло дадените от него показания по ДП.

Свидетелката Р.С.– собственик на лек автомобил „Н.А.” по време на инцидента потвърждава обстоятелството, че през инкриминирания период автомобила е бил управляван с пълномощно от подсъдимия, макар че се води на нейно име.

Свидетелят И. Д.И. - помощник оперативен дежурен към РУП – гр.Казанлък в нощта на инцидента, разпитан за първи път пред съда. Този свидетел заявява, че около 04:45ч. е бил събуден от дежурния И. К., който приема сигналите за инциденти, около 04:25ч., във връзка с което колегите му от СОД са отишли на място и са установили ПТП в района на бензиностанция ОМВ. Заявява, че неговото присъствие там било необходимо поради това, че водачът на  претърпяното ПТП е бил Х.Т., който е полицейски служител. Същият свидетел изнася и факта, че  колегата му, дежурен на телефон 166 - св.К., му е доверил, че подсъдимият Т. му се е обадил да не изпраща екип на КАТ, защото е пил и могат да го уволнят. При пристигането си на място е видял  обстановката на местопроизшествието и следите на удара от автомобила, в който нямало никой. Отвън обаче бил колегата му – подсъдимият Т. заедно с още две лица, които стояли в южния край на бензиностанцията и разговаряли. От колегата си св.Н.К. разбрал, че автомобила е бил управляван от мъж, когото той му посочил – св.И.Р., който установили на място и тествали с алкотест-дрегер. Последният отчел нула промила. Започнали разпити на други свидетели, като им било разпоредено и да прегледат и видеозаписите на бензиностанцията. След което управителят на бензиностанцията  му е казал, че първоначално посоченото от него лице /подсъдимият Т./ не е управлявал автомобила. След като обаче на управителя Н.К.П. му е била припомнена наказателната отговорност същият написал обяснения, в които е заявил че водачът е именно подсъдимият Х.Т., който го помолил да каже, че друг е управлявал автомобила. Същото казал пред него и свидетеля М.К., но отказал да напише в обясненията си какво точно е говорил с подсъдимия. Потвърждава показанията на св.Н.П., че при прегледа на видеозаписа е установено, че лицето, което е излязло от автомобила след като се е ударило в бензиноколонките, е полицай Х.Т., поради което на негово име е бил съставен АУАН. Поради това са се опитали да го тестват с техническо средство, а след отказа му са му издали талон за кръвна проба. Поради това, че същият постоянно е отричал факта, че именно той е причинил ПТП и е настоявал да бъде тествано друго лице/св. Рачев/, се е наложило да го придружат до ФСМП – гр.Казанлък, където той е отказал да даде кръвна проба, но се е съгласил да бъде тестван с дрегер, който показал наличие на алкохол в издишания  въздух.

 Свидетелят П.Й.П., разпитан за първи път пред съда, провел дисциплинарната проверка по случая срещу подсъдимия, заявява, че след като е събрал всички материали, свидетелски показания и документи  е стигнал до извода, че същият действително е употребил алкохол, управлявал е МПС, вследствие на което е допуснал ПТП. Поради което е излязъл с предложение същият да бъде дисциплинарно уволнен от МВР. В този смисъл са и материалите по приложената по делото дисциплинарна преписка, приложена като писмено доказателство от настоящия въззивен състав на съда. Действително дадените по нея обяснения и показания на свидетели не представляват годно доказателство по НПК, но писмените такива по нея, а именно актовете на съответните оторизирани ръководители и началници на подсъдимия, както и самата заповед за дисциплинарно уволнение, която е именно по повод въпросния инцидент, е такова доказателствено средство.

Разпитаните за първи път пред районния съд свидетели полицейски служители, отзовали се на сигнала,  А.Г.Я. и И.Р.П., също потвърждават факта, че при пристигането си на място са заварили само подсъдимия Т., който бил вътре в автомобила. Въпреки че са чули  репликата му: „Какво направиха с колата?”, а на въпроса им: ”Кой е управлявал автомобила?” той е отговорил, че не той го е управлявал, тъй като са заварили подсъдимия Т. в колата, са му разпоредили да остане на място. Именно те са снели първоначалните обяснения от персонала на бензиностанцията, които според тях са били непротиворечиви.

В момента на инцидента по ДП по неизвестни причини не са били иззети записите от видеокамерите на бензиностанцията от органа по разследването като едва по време на съдебното следствие съдът е разпоредил това да бъде извършено. Видно от приложеното по делото писмо от 08.12.2011г. на Началник сектор „КИС” – гр.Стара Загора, е отговорено, че записът не е наличен, поради което не може да бъде предоставен, както и че системата - многоканален цифров магнетофон/ МЦМ/ съхранява записите до 40 дни, след което файлът автоматично се изтрива.

От друга страна съдът обсъди и показанията на свидетелите, подкрепящи защитната теза на подсъдимия, които или променят коренно дадените от тях показания, включително и при разглеждането на делото пред съда,  или дават уклончиви показания по въпросите от значение за изясняване на основния факт в процеса, или пък показанията им са нелогични и нямат връзка с останалите безспорни и непроменени от началото на разследването доказателства, посочени по- горе, а именно:

Свидетелят М.Е.К. в разпита си по ДП заявява, че на 14.01.2011г. с приятелката и подсъдимия Т. са били на заведение „Ч.” до 11:45ч. като той е бил с неговата кола, а Х.- със своята -  лек автомобил „Нисан Алмейра”.  След това поканили подсъдимия на гости у тях в дома на приятелката му, където живеел, и там подс.Т. пил бира, както и някакви капки за стомах, тъй като не му било добре. Около 04:00ч. си тръгнал като той го изпратил до автомобила му. След около 10-15 минути Х. му звъннал по телефона и му казал да отиде на бензиностанция ОМV, където се намирал, като го предупредил, че там има и полиция. По телефона същият му прозвучал притеснено, и когато отишъл в района на бензиностанцията, видял, че е станало ПТП в самата бензиностанция с автомобила на подсъдимия, поради което се обадил на приятеля си св.И. Рачев да дойде, за да приберат автомобила на подсъдимия. По време на съдебното следствие пред РС този свидетел поддържа дадените от него показания на ДП като променя само часа, в който подсъдимият Т. си е тръгнал със собствения си автомобил от тях - към 03:00ч.. Заявява, че след около един час, около 04:00ч. подс.Т. му позвънил като му казал: ”Ела  да видиш какво се случи с колата!”. В останалата им част потвърждава дадените от него показания на ДП. При разпита му пред настоящия въззивен състав този свидетел напълно променя дадените от него показания преди това пред РС и на ДП като за първи път съобщава, че към 21, 30 часа, още докато били в заведението на св. Рачев,, при подсъдимия дошло непознато за него лице, на което той дал ключовете от колата си, както и че подс.Т. не се е прибрал със своя автомобил, а с неговия, като е постоял у тях докъм 3,00- 3, 30 часа, след което си е тръгнал пеш.Не съобщава обаче да е знаел за среща между подс. и това лице на бензиностанцията във връзка с предаването на ключовете на колата, нито името на това лице. /По време на разглеждането на делото пред настоящия въззивен състав тя бе представена, но не бе приета от съда като доказателство предвид липсата на процесуална възможност за това/.

Свидетелят Н.Х.А., установен и разпитан за първи път по време на съдебното следствие пред РС, допуснат по искане на защитата на подсъдимия след дадените от него обяснения в съдебно заседание на 01.09.2011г. в показанията си пред съда потвърждава версията на подсъдимия, че е бил заедно с него  в една компания в заведение „Чинарите” и че подсъдимият му е предоставил ключовете на управлявания от него автомобил, за да се види с една позната. Уговорката им била към 04:00ч. да се срещнат на бензиностанция ОМV, за да му върне ключовете на колата. Отивайки към бензиностанция ОМV, се ударил в бензиноколонките, и в паниката си избягал като си изключил и телефона, след което заминал за Германия. След като през лятото се завърнал в България, решил да свидетелства в полза на подсъдимия. Заявява, че  след инцидента оставил ключовете на автомобила на таблото, и че познатата му се казвала Валя, по-късно установена и също разпитана като свидетел по делото- В.В.К.. Същата свидетелка потвърждава показанията му, че вечерта на 14.01.2011г. св.А. ***, за да я заведе в гр.Павел баня на ресторант, като  е управлявал лек автомобил на негов познат, която трябвало да му върне още същата нощ,  като счита, че вероятно е  направил това след като я е оставил - към 03:30часа.  Освен това св.А. твърди в разпита си пред съда, че момчето на бензиностанцията-св. Н.К., го е видял, че излиза от колата. При прочитане на показанията му, дадени пред друг съдебен състав, заявява, че съобщеното пред този състав на съда е вярно, както и че не бил съобщил горните факти пред друг състав на съда, тъй като не бил сметнал за нужно да ги съобщава, в който смисъл бил подписал и нотариално заверена декларация.

Пред настоящия въззивен състав е разпитан и св. В.И.М., който заявява, че подс. Т. е дал проба с техническо средство, въпреки че е отричал да е управлявал автомобила си, след като е бил заплашен от дежурния офицер, че няма да бъде повече полицай. Предвид изложеното по- горе съдът намира, че показанията му не могат да бъдат кредитирани с доверие, още повече, че обективно подс.Т. е следвало да се счита заплашен с уволнение и при отказа да изпълни полицейско нареждане. Поради което същите са и нелогични и представляват по- скоро опит за извършване на услуга на подсъдимия.

Пред настоящата въззивната съдебна инстанция по указания на ВКС отново са били допуснати са разпитани като свидетели и лицата: Д.В.И.; Р.П.П. и И.Г.И. – полицейски служители в РУП – гр.Г.  и   гр.К..

  Свидетелят Д.В.И. заявява, че в нощта на инцидента са били с подсъдимия и собственика на заведението в една компания като по едно време при тях дошъл и свидетеля  Н.А., който помолил подсъдимия да му даде ключовете за неговата кола. На другият ден Н. му съобщил, че блъснал колата на Х. на бензиностанция ОМV. Категоричен е, че подсъдимият не си е тръгнал с колата, а пеш, тъй като е живеел наблизо. От колегите  си знае, че подсъдимият не е управлявал автомобила, с който е станало ПТП. Освен това  заявява, че момчето, на което подсъдимия е дал ключовете към 21:00ч., е било по-ниско и по-слабо. Обяснява присъствието на подсъдимия на бензиностанцията с известния му от подсъдимия факт, че той е трябвало да се срещне с това момче, за да му върне ключовете от колата му. На въпроса на какво разстояние се намира заведението от бензиностанцията заявява, че разстоянието е около 1,0 – 1,5 км. От подсъдимия знае, че са го били принудили да бъде тестван за алкохол и да подпише акта за административно нарушение. Тези показания съдът не възприе за достоверни предвид момента на даването им- едва пред въззивната съдебно инстанция, както и липсата на логичност в тях.

Свидетелят Р.П.П., заявява, че на датата 15.01.2011г. при извършване на обход по питейните заведения в гр.К., около 03:30ч., пред магазин „А.”– гр.К. видял спряна колата на колегата си – подсъдимия Т.. Помислил, че е той, но в този момент видял от нея да излиза непознато момче на около 30 години, слабо и ниско, облечено с тъмни дънки и черно яке. Когато след 10-15 минути срещнал подсъдимия на улица „И.”, и разговарял с него в присъствието на едно момче и едно момиче, той му казал, че е дал колата си на приятел, и че е тръгнал да си прибере колата. Впоследствие разбрал, че с неговия автомобил е станало ПТП. Твърди, че от дежурния полицай И.Д. разбрал, че се е случил инцидент с подсъдимия. За разстоянието между мястото, където е видял подсъдимия /ул.”И.” и бензиностанция ОМV/ твърди, че е около 2,5 км. Този свидетел заяви, че подсъдимия има два прякора „З.” и „Н.”, като впоследствие отрече, че е чувал някой да го нарича с прякор „Зъбчо”./Всъщност това е прякорът, който свидетелите очевидци на ПТП са съобщили в разпита си, чрез който са посочили подсъдимия за безспорен извършител на престъплението/. Неговите показания също не бяха възприети от съда като достоверни предвид момента на даването им- едва пред въззивната съдебно инстанция, както и наличието на противоречия и липсата на логичност в тях.

Свидетелят И.Г.И. заявява, че е забелязал подсъдимия Т. да минава около полицията около 04:00ч., както и че е бил сам. Малко след като реагирали на друг сигнал, се отзовали и на сигнал за произшествие на бензиностанция ОМV – въпросния инцидент. Когато отишли там, на място видели само подсъдимия Т., но тъй като той отричал, че е причинил ПТП,  се наложило да бъдат прегледани материалите от видеозаписите на камерите. Според него човекът от видеозаписа не бил подсъдимия, тъй като бил доста по-слаб от него, а и качеството на снимките било лошо. Именно този свидетел за първи път изнася факта, че дежурният офицер – св.И.Д.И. е бил в лоши отношения с подсъдимия Т., и че макар да не е техен пряк началник, в качеството си на дежурен офицер от полицията, има правомощия да подаде сигнал за образуване на дисциплинарно производство, което е и направил в случая. В показанията си противоречи, като от една страна заявява, че св.И. е в лоши отношения с много хора, вкл. и с подсъдимия, а от друга страна-че не знае в какви в действителност отношения са двамата. И неговите показания, макар и да се намират в унисон с показанията на предходния свидетел, също не бяха възприети от съда като достоверни предвид момента на даването им- едва пред въззивната съдебно инстанция, както и наличието на противоречия и липсата на логичност в тях.

Пред настоящата въззивна инстанция бе допуснат и повторен разпит на свидетеля Н.С.К. – работник от бензиностанция  ОМV- гр.Казанлък и очевидец на ПТП. /По време на разглеждането на делото пред настоящия въззивен състав бе представена нотариално заверена декларация с променени показания на този свидетел, но тя не бе приета от съда като доказателство предвид липсата на процесуална възможност за това/.

При непосредствения разпит на този свидетел пред настоящия съдебен състав същият промени показанията си, дадени по ДП и пред друг съдебен състав, като заяви, че момчето, което е видял  да излиза от автомобила в деня на инцидента, е било ниско, слабо, на  около 30 години, и това не е бил подсъдимия, който е в залата. Такива категорични показания обаче при предходното разглеждане на делото същият не е давал. Отрече да е казвал на полицаите кой е бил водача на автомобила, и да го е посочвал, както и обстоятелството да е  казвал на управителя на бензиностанцията, че това е подсъдимия Т.. Освен това заяви, че не му е известно докато е бил на смяна към 07:00часа да е  идвало друго лице, което полицаите да искат да тестват и да водят да дава кръвна проба, макар и да признава, че това е било възможно, тъй като той не е бил там през цялото време. В тази насока показанията му противоречат на останалите събрани по делото доказателства, че такъв човек е имало, и това е св. И.Р.И., както и на св. М.К., на които почти веднага след инцидента подсъдимият Т. се е обадил, за да ги помоли да дойдат и да му помогнат, и които са били в района на бензиностанцията доста по- късно от него, когато там вече са били полицейските екипи. Предвид уклончивостта и противоречието им с останалите доказателства, както и с дадените преди това от него самия показания, и обстоятелството, че същите са променени едва пред въззивната съдебна инстанция, съдът не възприе същите за достоверни като не им даде вяра.

Предвид всичко гореизложено след обсъждане на всички доводи и възражения на страните въззивният съд прие, че кредитирането на оспорените от защитата на подсъдимия доказателствени материали и правни изводи, не е резултат на допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, опорочаващи оценъчната му дейност и базираните върху нея фактически изводи. От съвкупната преценка на доказателствата по делото авторството на деянието от страна на подсъдимия Т. е доказано по безспорен начин, поради което обосновано е прието, че именно той е лицето, което на инкриминираната дата е управлявало въпросния автомобил с установената по законен начин забранена от закона алкохолна концентрация. Освен това от така установената фактическа обстановка е видно, че само една случайност/ и взетите предварителни мерки по обезопасяване от самите служители на бензиностанцията/ са предотвратили настъпването на по- тежки последици от действията на подсъдимия в района на бензиностанцията.

Въззивният съд възприе за неоснователен и довода относно  наличието на някакво нарушение на специалната нормативна уредба  /Наредба № 30 от 27.06.2011г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС/ като намери за доказана по несъмнен начин съставомерната алкохолна концентрация, установена чрез вземане на тестването с техническо средство на подсъдимия. Безспорно установено е, че подсъдимият Т. е отказал да даде кръвна проба като първоначално на мястото на ПТП е отказал да бъде тестван и с техническо средство- дрегер. Въпреки че е отказал да даде такава, му е бил издаден талон за медицинско изследване, и е бил придружен от полицейските органи до ФСМП- гр. Казанлък, където отново е отказал да даде кръв и собственоръчно го е вписал това в съответната книга. При изразено от него съгласие на това място му е била извършена само техническа проверка за алкохол от органите на КАТ, с което той се е съгласил, и не е поискал да му бъде издаден талон за медицинско изследване, още повече, че е имал възможност за това, намирайки се пред самото медицинско заведение. Поради което напълно правомерно му е съставен АУАН. Поради което съдът намира за незаконосъобразен довода, че в този момент отново не му е бил издаден талон за медицинско изследване предвид категоричния му отказ точно в този момент да даде кръвна проба, както и предвид обстоятелството, че вече му е бил издаден такъв. В тази насока освен, че намира за обосновани изложените от  районния съд изводи, съдът счита, че това оплакване категорично не намира опора в закона. В чл.5 от цитираната по-горе  Наредба № 30/ 27.06.2011г. изрично  се посочва, че при невъзможност за извършване на проверка с техническо средство на място, от всички участници в ПТП се вземат проби от лекар или медицински специалист от лечебното заведение, в което са транспортирани за помощ или настанени на лечение. Именно затова на това място подсъдимият е решил да се подложи на техническа проверка с дрегер, познавайки като служител на КАТ разпоредбите на закона, още повече, че се е надявал да бъдат получени други данни предвид изминалия достатъчно дълъг период от време./Освен това е общоизвестен факта, че алкохолното съдържание в кръвта е по- високо от това в издишания въздух/. Наред с това и чрез други доказателствени средства по делото – показанията на разпитаните по делото свидетели, както и писмените такива – съставеният АУАН, също е установено какво е било състоянието му към този момент. С оглед на което изводите на районния съд за съставомерност на посочения обективен признак от състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, са правилни и законосъобразни. Обосновано съдът е приел за доказано деянието и от субективна страна, като е приел, че същото е извършено виновно от подсъдимия - при евентуален умисъл.

Макар и да не се правят оплаквания относно явната несправедливост на наложеното наказание, съдът при служебната проверка на присъдата констатира, че в тази насока също не са налице някакви допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закон, и наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо. Напротив, съдът е подходил възможно снизходително- при отчитане на смекчаващите вината обстоятелства, отчитайки чистото съдебно минало и добрите характеристични данни /правилно не е отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство наложеното му административно наказание за предходно нарушение по ЗДвП като погасено по давност/, и само на едно отегчаващо вината обстоятелство/факта, че е полицейски служител/, поради което правилно е определил наказанието лишаване от свобода в размер на 6 месеца, при баланс на смекчаващите и отегчаващи вината и отговорността обстоятелства/и дори при превес на смекчаващите/.

Макар че въззивният съд намира, че неправилно не е било отчетено като такова настъпилото в района на бензиностанцията ПТП, което повишава обществената опасност на деянието, както и причинените имуществени вреди с оглед наличието на установена причинна връзка между настъпилото ПТП и употребата на алкохол, поради липсата на протест не би могъл да обсъжда този въпрос. Предвид липсата на предишни осъждания и  наличието на останалите обстоятелства по чл. 66, ал.1 от НК съдът законосъобразно е отложил изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от три години. Освен това законосъобразно на основание чл.343г от НК съдът е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Предвид което определеното наказание от шест месеца/ под минимума от предвидено в закона наказание/, то също не е явно несправедливо.  

             По изложените съображения съдът намира, че обжалваната присъда е законосъобразна, обоснована и постановена при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, поради което намира, че същата следва да бъде потвърдена.

 

         Водим от гореизложеното и на основание чл. 334 т.6 от НПК съдът

 

Р     Е    Ш    И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА  присъда № 11/ 30.01.2012г., постановена по НОХД № 407/ 11г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

         

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или/ протестиране.

 

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                      2.