Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 13                                         23.01.2014 г.                         град Стара Загора

 

        В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                  ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На 15 януари                                                                                     Година 2014

В публично заседание в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

                                                                            АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

СЕКРЕТАР: М.С.

ПРОКУРОР: МИТКО ИГНАТОВ

като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

ВНОХД № 1305 по описа за 2013 година, и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

   

С присъда № 292 от 22.10.2013 г. по НОХД № 258/2013 г. по описа на Районен съд – Раднево подсъдимият АИ.З., с ЕГН ********** e признат за виновен в това, че на 20.03.2013 г. в с. Т., общ. Р. се съвъкупил с лице от женски пол – Д.Б.Б. от с. Т., общ. Р., ЕГН **********, като я принудил към това със сила и заплашване и й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движенията на снагата, причинено от счупването на три ребра в лявата гръдна половина и счупването на тялото на ХІІ-ти гръден прешлен – изнасилване, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.152, ал.3, т.2 и т.5 от НК, вр. чл.152, ал.1, т.2 от НК, вр. чл.129, ал.1 и ал.2 от НК, вр. чл. 29, ал.1, б. “а” и “б” от НК и чл.54 от НК е осъден на 12 години “лишаване от свобода”, като на основание чл.58а, ал.1 от НК, вр. чл.373, ал.2 от НПК така наложеното наказание е намалено с 1/3 и му е определено наказание “лишаване от свобода” в размер на 8 години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор – затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл.59, ал.1 от НК е зачетено времето, през което подсъдимият Александър З. е бил задържан с МН “Задържане под стража”, считано от 21.03.2013 г.

Със същата присъда подсъдимият З. е осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Стара Загора направените разноски по досъдебното производство в размер на 545,64 лева.

С присъдата съдът е постановил унищожаването на веществените доказателства, приложени по делото след приключването му.

 

В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана от подсъдимия А.И.З..

В подадената жалба се правят оплаквания за несправедливост на присъдата. Искането е да бъде изменена обжалваната присъда като се намали размера на наложеното на подсъдимият А.И.З. наказание.

 

 В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа подсъдимия и от служебния му защитник адв. Т.Д.. 

 

 Становището на представителя на Окръжна прокуратура – Стара Загора е, че обжалваната присъда е правилна и наложеното наказание справедливо, поради което присъдата следва да бъде потвърдена.

 

Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл. 314, ал.1 от НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, и по повдигнатите основания във въззивната жалба, прие следното:

 

В хода на производството пред първоинстанционния съд подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл.371, т.2 от НПК и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

 

Първоинстанционният съд след като е извършил преценка за обоснованост на самопризнанието правилно е приел, че същото се подкрепя изцяло от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и производството по делото се е развило по диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие - по чл.372, ал.4, вр. с чл.371, т.2 от НПК.

 

Установените по делото фактически положения са следните:

Подсъдимият А.И.З. е роден на *** г. в гр. Р., български гражданин, ромска етнос, без образование, неженен, безработен. З. е осъждан за престъпления от общ характер, както следва:

С присъда по НОХД № 475/2005 г. на РС – Раднево, влязла в законна сила на 17.11.2005 г. е бил осъден на 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание е отложено с изпитателен срок от 2 години;

С присъда по НОХД № 18/2007 г. на РС – Раднево, влязла в законна сила на 22.06.2007 г. е бил осъден на 1 година лишаване от свобода, като на основание чл.68, ал.1 от НК е било постановено да изтърпи отделно от това наказание и наказанието от 6 месеца лишаване от свобода, наложено му с присъдата по НОХД № 475/2005 г. на РС – Раднево;

С присъда по НОХД № 276/2009 г. на РС – Раднево, влязла в законна сила на 20.11.2009 г. е бил осъден на 3 месеца лишаване от свобода, при строг режим;

С присъда по НОХД № 133/2010 г. на РС – Раднево, влязла в законна сила на 17.05.2010 г. е бил осъден на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип;

С присъда по НОХД № 204/2012 г. на РС – Раднево, влязла в законна сила на 06.11.2012 г. е бил осъден на 3 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Това наказание е изтърпяно до 16.01.2013г., когато е освободен от Затвора – Стара Загора. 

Подсъдимият А.З., с прякор “С.” живеел в с. Т., общ. Р., в къщата на свидетеля М.Г.Ж.. Освен него в къщата живеел и сведетеля Г.В.Д., по прякор “Г.”, като тримата спели в една стая. На 20.03.2013 г., от обяд до към 16,00 часа З., Ж. и Д., заедно с други свои познати от селото, пили бира и ракия в дома на Ж.. Около 17,00 часа Ж. и Д. легнали да спят, а подсъдимият З. тръгнал да си търси цигари. В магазина, освен цигари, си купил и малка бутилка от 200 мл. уиски, което също изпил. След това се отбил в заведение в селото, известно като “Барчето на Й.”, където си взел бира и продължил да пие, а към 19,40 часа тръгнал за дома на свидетелите М.М.И. и А.А.Д., с дъщерята на които живеел преди време на семейни начала. Около 21,00 часа напуснал дома им.

През целия ден и вечерта З. бил облечен със силно замърсено черно анцугово долнище с оранжеви кантове отстрани, с тъмносиня тениска с къс ръкав, в горната си част сива с две тъмносини ленти на гърдите и по една тъмносиня лента на ръкавите, бил обут с черни обувки с лого на “Мини Марица изток” ЕАД.

След като излязъл от дома на свидетелите И. и Д., подсъдимият тръгнал към къщата на свидетеля Ж., която се намирала в другия край на селото, но вместо да се прибере, продължил към дома на пострадалата Д.Б.Б.. Около 22,30 часа влязъл в двора през падналата телена ограда в западната му част, отишъл до къщата, счупил стъклото на едно от крилата на южния прозорец на югоизточната стая, покатерил се и влязъл вътре. В това време Б., която обитавала срещуположната стая /югозападната/, решила да отиде до тоалетна. Когато отворила вратата, видяла пред себе си З.. Не го познала веднага, тъй като в коридора било тъмно, а той бил и с ниско нахлупена на главата шапка. З. блъснал и съборил Б. на пода в стаята, след което започнал да съблича долните й дрехи. Когато пострадалата го попитала какво иска от нея и му казала, че няма пари, той й отговорил, че не е дошъл за пари, а е дошъл да я “ебе”. Съблякъл черното долнище на анцуга и памучния клин, с които била облечена пострадалата, разкъсал “пликчетата” й, след което я вдигнал и хвърлил на едното от леглата в стаята. Въпреки виковете на Б., З. вкарал члена си във влагалището й като започнал против волята й да осъществява полов акт с нея. Когато пострадалата викала от страх, болка и срам, З. я удрял силно с юмруци по лицето, по главата, по ребрата, крещял й да млъкне, заплашвал я, че ще я убие, че ще я застреля, като същевременно заблуждавайки я, бъркал с едната ръка в джоба на свалените си “гащи”. От нанесените удари, от устата на Б. потекла кръв. Тя изпитвала ужас, мислейки, че няма да оживее. Опитвайки се да накара З. да спре, го попитала дали има майка и как би се чувствал, ако някой “мъчи” майка му така, казала му, че го е познала, но въпреки това подсъдимият продължавал да се “гаври” с нея, като не преставал да й нанася удари в устата, гърдите и по цялото тяло. В един момент се опитал да проникне в ануса й, но като не успял, отново вкарал члена си във влагалището й и продължил да се съвъкупява с пострадалата, да я заплашва и бие. Когато “свършил”, се избърсал със салфетките, които намерил на масата, хвърлил ги на леглото и си вдигнал гащите. След това, вдигнал пострадалата, хвърлил я на другото легло в стаята и й казал, че ще спи там. Преди да си тръгне, попитал Б. дали има пари и когато му отговорила, че няма, той си тръгнал. След като се прибрал в дома на свидетеля Ж., около 23,30 часа, седнал на стола и запалил цигара. Тогава се събудил свидетелят Д.. На въпроса кога се е прибрал и откъде идва, З. отговорил, че се прибрал преди малко и че идва от “баба си А.”, където бил на гости. След като Д. отново заспал, З. съблякъл дрехите си, с които бил, хвърлил ги на масата отвън и си легнал. Около 01,30 часа на 21.03.2013 г. в дома на Ж. пристигнали служители на РУП – Р.. След като събудили З. и му казали, че трябва да ги придружи до участъка в селото, последният облякъл дънки и кафяво яке, обул обувките на свидетеля Д., т.е. съвсем други дрехи и обувки, а не тези, с които е бил по време на гореописаното деяние, и тръгнал с полицейските служители.

С протокол за доброволно предаване от 21.03.2013 г. свидетелят М.Г.Ж. предал доброволно 1 бр. тениска с къс ръкав, тъмносиня на цвят, в горната си част сива с две тъмносини ленти на гърдите и по една тъмносиня лента на ръкавите, с цип и бродиран в ляво син надпис “adidas”, поставени едно в друго 1 бр. шушляково анцугово долнище в черен цвят с оранжеви кантове и надпис под левия джоб “ECKOUNLTD” с разпрано дъно, силно замърсено и 1 бр. тъмносиньо анцугово долнище, с по два сиви канта /по-светъл и по-тъмен/ с джобове с ципове от двете страни и 2 бр. /чифт/ обувки, черни на цвят, силно замърсени, с лого на “Мини Марица изток” ЕАД, надпис на подметката “DIADORA”, номер 42, като пояснил, че предадените дрехи и обувки са на А. по прякор “С.” – дрехите и обувките, с които подсъдимият З. е бил по време на деянието.

Видно от заключението на изготвената в хода на ДП  дактилоскопната експертиза, намерената и иззета от вътрешната повърхност на източната рамка на западното крило на прозореца в спалнята на пострадалата Б., дактилоскопна следа под № 1, е идентична с десен малък пръст на подсъдимия А.И.З..

От заключението на изготвената по делото трасологична експертиза се установява, че намерените и иззети от местопроизшествието отпечатъци на обувки, са оставени от дясната обувка на предоставените за изследване 2 бр. /чифт/ обувки, черни на цвят, силно замърсени, с лого на “Мини Марица изток” ЕАД, надпис на подметката “DIADORA”, номер 42, носени от подсъдимия З. на 20.03.2013 г. и доброволно предадени от свидетеля Ж..

Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза на живо лице, пострадалата Д.Б.Б. е получила множество кръвонасядания по кожата на лицето, травматични отоци и кръвонасядания на двете устни на устата, разкъсноконтузна рана на горната устна на устата, кръвонасядане на дясното рамо, множество кравонасядания на двете бедра, кравонасядане и разкъсноконтузна рана в областта на влагалището и големите срамни устни. Травмите в областта на половия орган са получени по механизма на натиск, разтягане и триене и отговарят да са получени при проникване на еректирал полов член във влагалището. Всички тези травматични увреждания са причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза по писмени данни на пострадалата е видно, че освен описаните травматични увреждания при освидетелстването й, същата е получила още сътресение на мозъка, счупване на VІІІ-мо, ІХ-то и Х-то ребра в ляво, компресионно счупване на тялото на ХІІ-ти гръден прешлен, разкъсване на влагалището. Счупването на трите ребра в лявата гръдна половина и счупването на тялото на ХІІ-ти гръден прешлен, са причинили на пострадалата трайно затруднение на движенията на снагата със срок на възстановяване от осем до дванадесет месеца. Останалите травматични увреждания, включително и претърпяното мозъчно сътресение са причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От изготвената по делото съдебномедицинска експертиза на живо лице на подсъдимия А.З., при освидетелстването му на дата 21.03.2013 г. е установено характерно кръвонасядане на гърба, охлузване на коремната стена в ляво и лявата предмишница и чуждо тяло в подкожието на пениса.

Видно от заключението на изготвената по делото съдебнобиологична  експертиза на веществени доказателства по предоставените за изследване анцугово долнище в черен цвят; жълтеникава кувертюра за легло; потник, бял вълнен; долно бельо /пликчета/ бели на сини цветчета; черно долнище от анцуг; бельо, наподобяващо памучен клин със светлосин цвят; тъмносиньо горнище на анцуг; тъмносиня плетена блуза с дълги ръкави и с копчета в предната част; синя работна куртка с копчета; тениска с къс ръкав, тъмносиня на цвят, в горната си част сива с две тъмносини ленти на гърдите и по една тъмносиня лента на ръкавите, с цип и бродиран в ляво син надпис “adidas”; 3 бр. салфетки в бяло и розово има наличие на човешка кръв с кръвногрупова принадлежност А /бета/, която може да бъде отделена от лица с кръвногрупова принадлежност А /бета/, към които принадлежи и пострадалата Б.. По предоставените за изследване шушляково долнище на анцуг с оранжеви кантове, с надпис “ECKOUNLTD”, както и по трите броя розовобели салфетки има наличие на човешка сперма, която може да бъде отделена от лица несекретори или от лица с кръвногрупова принадлежност 0 /алфа, бета/, към която принадлежи подсъдимия З..

           

Въззивният съд след самостоятелна преценка на доказателствата по делото намира, че от събраните в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд доказателства, безспорно се установяват гореизложените фактически обстоятелства, видно от които е, че с деянието си на инкриминираната дата подсъдимият А.И.З. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.152, ал.3, т.2 и т.5, вр. чл.152, ал.1, т.2, вр. чл.129, ал.1 и ал.2, вр. чл. 29, ал.1, б. “а” и “б” от НК, като на 20.03.2013 г. в с. Т., общ. Р. се съвъкупил с лице от женски пол – Д.Б.Б. от с. Т., общ. Р., ЕГН **********, като я принудил към това със сила и заплашване и й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движенията на снагата, причинено от счупването на три ребра в лявата гръдна половина и счупването на тялото на ХІІ-ти гръден прешлен – изнасилване, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив.

Деянието е извършено умишлено, при пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.

 

Досежно оплакването за несправедливост на наложеното на подсъдимия З. наказание въззивният съд намира следното:

За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.152, ал.3, т.2 и т.5 от НК съгласно принципа на законоустановеност е предвидено наказание лишаване от свобода от 3 до 15 години.

При индивидуализацията на наказанието в законоустановените рамки първоинстанционният съд е обсъдил всички обстоятелства по чл.54, ал.1 от НК, имащи значение за определяне на наказанието. Първоинстанционният съд, при индивидуализиране на наказанието е отчел високата степен на обществена опасност на деянието и на дееца, наличието на отегчаващи отговорността на извършителя обстоятелства и нито едно смекчаващо отговорността му такова, при което е определил лишаването от свобода към максимума, предвиден в закона, а именно в размер на дванадесет години лишаване от свобода. Районният съд след като на основание чл.58а, ал.1 от НК е редуцирал така индивидуализираното наказание с 1/3 е определил подсъдимия да изтърпи осем години ЛС, при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

В жалбата не се сочат смекчаващи отговорността обстоятелства, а и въззивният съд служебно не намира такива, които да са основание за изменяване на постановената присъда и намаляване размера на наказанието, определено от първоинстанционния съд. В случая правилно е отчетено, че извършеното от подсъдимия З. престъпление – изнасилване, по квалифициращия състав на ал.3 на чл.152 от НК разкрива по-висока степен на обществена опасност от обичайната за този вид престъпление поради личността на пострадалото лице – касае се за възрастна жена, на 72 години, със занижена възможност за самоотбрана и с трайни последици от деянието върху психиката й. Деянието разкрива по-висока степен на обществена опасност и заради това, че осъществява два от квалифициращите признаци по чл.152, ал.3 от НК, а именно – по т.2 и по т.5 от текста.

Съвсем правилно, като отегчаващо отговорността обстоятелство, е отчетена бруталността и жестокостта, с които подсъдимият е осъществил насилствения полов акт, съпроводен с причиняване на средна телесна повреда с изключително дълъг оздравителен процес – за възстановяването на трайното затруднение на движението на снагата на пострадалата са били необходими от 8 до 12 месеца. Като отегчаващи отговорността обстоятелства са отчетени и останалите причинени й множество травматични увреждания, необхванати от квалификациращата средна телесна повреда.

Обосновано и правилно е отчетена завишената степен на обществена опасност и на подсъдимия с оглед на лошите му характеристични данни, трайно изградените му престъпни навици и проявената упоритост при осъществяване на престъпните му намерения. Същият е изтърпял ефективно пет наказания лишаване от свобода, наложени му за тежки умишлени престъпления /предимно против собствеността/, които са били с невисок размер, но не са въздействали поправително и предупредително върху личността на подсъдимия, предвид обстоятелството, че извършва настоящото деяние, което е тежко умишлено престъпление, но вече срещу личността и то само два месеца след последния му престой в Затвора – Стара Загора. С оглед на това въззивният съд споделя, че спрямо подсъдимият З. следва да бъде приложена засилена наказателна репресия, която да го приучи към спазване на законите в Република България и да му се отнеме възможността да извършва други престъпления. Въпреки това индивидуализираното наказание лишаване от свобода в размер на 12 години, отчитайки всички посочени обстоятелства по чл.54 от НК, се явява справедливо наказание, като не са налице основания, които да налагат неговото намаляване.

С оглед на гореизложеното, въззивният съд намира за неоснователно оплакването на подсъдимия за явна несправедливост на наложеното му наказание, а подадената жалба срещу присъдата за неоснователна.

Правилна е присъдата и в частта на присъждане на съдебните разноски в тежест на подсъдимия на основание чл.189, ал.3 от НПК, както и в частта й относно веществените доказателства.

 

Предвид гореизложените съображения, след като намери оплакването във въззивната жалба за неоснователно и тъй като при извършената съгласно чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, не се установиха основания за отмяната или изменението му на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, Окръжен съд – Стара Загора прие, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.

 

Воден от горните мотиви, съдът

 

                                  Р     Е     Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 292 от 22.10.2013 г., постановена по НОХД № 258/2013 г.  по описа на Районен съд – Раднево.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

 

                          2.