Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 8                                       14.01.2014 г.                        град Стара Загора

 

        В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                   НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На осемнадесети декември                           две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: К. ГЕОРГИЕВ

                                                                      ВАНЯ ТЕНЕВА

 

СЕКРЕТАР: Н.К.

като разгледа докладваното от младши съдя Тенева ВНЧХД № 1313 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

 

С присъда № 166 от 01.10.2013 г., постановена по НЧХД № 2534/2012 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, подсъдимата Й.В.Н. е призната за невиновна в това, че на 24.08.2012 година, в град Стара Загора, чрез вестник „***” брой № ***, в качеството си длъжностно лице по повод изпълнение на службата си – ***, е допуснала отпечатването и разпространяването на статия с която се разгласява позорно обстоятелство за Д.К.Н., а именно: „….Същевременно с месеци отсъства от работа, а когато се върне, създава интриги и разбива колектива....” и е оправдана по така повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.148, ал.2, във връзка с ал.1, т.2 и т.4, във връзка с чл.147, ал.1 от НК.

Със същата присъда подсъдимата И.Б.П. е призната за невиновна в това, че на 24.08.2012 година, в град Стара Загора, чрез вестник „***” брой № ***, в качеството си длъжностно лице по повод изпълнение на службата си – ****, е изготвила и предоставила за отпечатване и разпространяване, статия с която се разгласява позорно обстоятелство за Д.К.Н., а именно: „….Същевременно с месеци отсъства от работа, а когато се върне, създава интриги и разбива колектива....” и е оправдана по така повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.148, ал.2, във връзка с ал.1, т.2 и т.4, във връзка с чл.147, ал.1 от НК.

Със същата присъда подсъдимата Т.Л.Я., е призната за невиновна в това, че на 23.08.2012 година, в град М. е разгласила позорно обстоятелство за Д.К.Н., а именно: „….Същевременно с месеци отсъства от работа, а когато се върне, създава интриги и разбива колектива....”, като е сторила това публично и е оправдана по така повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.148, ал.2, във връзка с ал.1, т.1, във връзка с чл.147, ал.1 от НК.

Със същата присъда подсъдимият К.Б.К. е признат за невиновен в това, че на 23.08.2012 година, в град М. е разгласил позорно обстоятелство за Д.К.Н., а именно: „….Същевременно с месеци отсъства от работа, а когато се върне, създава интриги и разбива колектива....”, като е сторил това публично и е оправдан по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.148, ал.2, във връзка с ал.1, т.1, във връзка с чл.147, ал.1 от НК.

Районният съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от тъжителката Д.К.Н. граждански иск за сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на престъплението за което подсъдимите са предадени на съд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането, до окончателно изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. 

Частната тъжителка е осъдена да заплати на всеки от подсъдимите направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Недоволна от горепосочената присъда е останала частната тъжителка Д.К.Н., която я обжалва чрез повереника си адв. С.П. в срок и иска да бъде отменена и да се постанови нова, с която подсъдимите Й.В.Н., И.Б.П., Т.Л.Я. и К.Б.К. да бъдат признати за виновни и осъдени.

До даване ход на делото в съдебно заседание са депозирани писмени бележки от частната тъжителка и жалбоподател, с които се допълва подадената жалба.

В съдебно заседание частната тъжителка Д.Н. се явява като заявява, че поддържа изложените в жалбата и допълнението към нея доводи и иска отмяна на атакувания съдебен акт.

Подсъдимите Т.Я. и К.К. не се явяват пред въззивната инстанция, но чрез защитника си адв. С.Ч. оспорват жалбата и молят съда да я остави без уважение като неоснователна. Подсъдимите Й.Н. и И.П. (която също не присъства при проведеното открито съдебно заседание) чрез защитника си – адв. Т.Б. също оспорват жалбата и молят съда да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и обоснована.

В последната си дума подсъдимата Н. заявява, че е изпълнила професионалното си задължение като журналист и моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

 

Окръжен съд – Стара Загора на основание чл. 314, ал.1 НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, в т.ч. и по направените от страните оплаквания и възражения и прие за установено следното:

 

Производството пред Районен съд – Стара Загора е образувано по подадена от Д.К.Н. частна тъжба, с които е повдигнато обвинение срещу К.К. и Т.Я. за престъпление по чл. 148, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 147, ал. 1 от НК, за това, че на 23.08.2012 година, в град М. публично са разгласили позорно обстоятелство по отношение на нея, а именно че „….Същевременно с месеци отсъства от работа, а когато се върне, създава интриги и разбива колектива....”. Със същата тъжба е повдигнато обвинение и срещу Й.Н. и И.П. за престъпление по чл. 148, ал. 2 във връзка с чл. 148, ал. 1 т. 2 и 4 във връзка с чл. 147, ал. 1 от НК за това, че на 24.08.2012 година, в град Стара Загора, чрез вестник „***” брой № *** са разгласили позорно обстоятелство за тъжителката, а именно: „….Същевременно с месеци отсъства от работа, а когато се върне, създава интриги и разбива колектива....”.

Накратко установените релевантни по делото факти са следните:

Частната тъжителка Д.К.Н. е била няколко години **** на Община М., но била уволнена от кмета на Общината. С решение на Административен съд Стара Загора тъжителката била възстановена на работа. В изпълнение на съдебното решение тя се явила в община М. на 23.08.2012 г., но била посрещната от група протестиращи служители на Общината (сред които и подсъдимите К.К. и Т.Я.), които категорично изявили нежеланието си да работят с Н.. На протеста присъствали и журналисти от различно медии, сред които и вестник “***”. На следващия ден в посочения вестник излязла статия, отразяваща протеста и в която статия били посочени под формата на цитати мнението на служители от община М., че не желаят да работят с тъжителката, като били изброени различни причини. Сред изказаните мнение било и изречението: “Същевременно с месеци отсъства от работа, а когато се върне, създава интриги и разбива колектива”. В самата статия е отразено и мнението на тъжителката Н., която заявява, че при различни одити и външни проверки работата й е оценена високо и тези служители, които протестират са новоназначени и не се познават. По делото е установено също така, че статията е напечатана под редакцията на подсъдимата Й.В., а на място самият протест бил отразен от И.П..

Горните фактически обстоятелства, които са установени и от първоинстанционния съд, се доказват от събраните по делото доказателства – обяснения на подсъдимите, разпити на свидетелите Д.Г. и Х.К., множество писмени доказателства – копия на статия във в-к “***” и статии в други местни медии, справка за ползвани болнични и отпуски в периода от 04.11.2011 г. до 03.04.2013 г. и за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2011 г., справка за командировки на тъжителката, експертни решение на ТЕЛК, заповед за уволнение, справка за сключените трудови договори с подсъдимите К. и Я. и др. доказателства.

От събраните гласни доказателствени материали чрез проведените разпити на първа инстанция става ясно, че наистина на 23.08.2012 г. пред сградата на община Мъглиж е имало протест срещу връщането на Н. обратно на работа. В протеста са участвали и подсъдимите К.К. и Т. Я., които към този момент са били служители на Общината. В самата статия думите “Същевременно с месеци отсъства от работа, а когато се върне, създава интриги и разбива колектива” са записани като цитат именно на тези двама подсъдими. В разпитите пред първа инстанция обаче и К. и Я. не се признават за виновни по отношение на именно тези реплики. К. добавя, че е чувал по отношение на Н., че отсъства много заради болнични, отпуски и командировки. От разпита на другата подсъдима П., която е отразила протеста на място се установява, че тя не е сигурна дали е интервюирала точно лицата К. и Я., тъй като на протеста по думите й имало около 40 човека, а тя разговаряла най – малко със седем или осем от тях. И двамата подсъдими служители на община М. заявяват, че не са работили с Н. или я познават бегло, което обективно отговаря на представената справка – и К. и Я. са назначени едва два месеца преди уволнението на тъжителката. Изявлението на Н., че не познава тези хора и не е работила с тях е отразено в същата статия. По делото са представени писмени документи, които обхващат период от 2008 г. до 2012 г. и се отнасят до ползваните платен отпуск, отпуск поради временна неработоспособност (ползване на болничен) и командировки. По делото е приложена и молба от тъжителката, с която тя оспорва част от представените справки и дава подробно обяснения за останалите. След съвкупната им преценка съдът намира, че в така представените документи се забелязват продължителни периоди на отсъствие от работа на тъжителката. Независимо обаче дали периодът, в който Н. е отсъствала от работа може да бъде определен като дълъг, то за всяко отсъствие от работа има основание – ползван болничен лист, заповед за командировка или на полагаем платен отпуск. Следва да се отбележи също така, че и в самата статия е отбелязано като цитат единствено, че Н. отсъства “с месеци” от работа, без да се посочва причината за това.

По отношение на личността на тъжителката и отношенията й с колектива са разпитани двама свидетели, които правилно първата инстанция е написала, че техните показания са неотносими към обвинението, повдигнато с частната тъжба. Доколкото те са подробно анализирани в мотивите на районния съд, настоящата инстанция не намира за необходимо да ги преповтаря или допълва.

Изхождайки от всичко изложено до тук, въззивният съд намира, че правилно РС – Стара Загора е приел, че подсъдимите не са осъществили от обективна и субективна страна престъплението клевета.

Клевета по смисъла на НК и съдебната практика представлява разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго или приписване на неизвършено престъпление. За да е налице клевета по смисъла на наказателното право от обективна страна е необходимо да се прецени на първо място дали действията на подсъдимите представляват “разгласяване” на такива неистински и позорни от гледна точка на общоприетия морал факти, респективно приписване другиму на престъпление.

По отношение на подсъдимите К.К. и Т.Я. не се доказа по категоричен начин точно те да са изрекли цитираното в тъжбата изречение : “Същевременно с месеци отсъства от работа, а когато се върне, създава интриги и разбива колектива”. Както правилно е посочил в случая районният съд една присъда не може да почива на предположения, които в случая се отнасят до авторството на деянието.

Що се отнася до изпълнителното деяние на другите подсъдими – Й.Н. и И.П., то за тях се установява, че са действали в качеството си на журналисти и са отразили протеста пред община М. на инкриминираната дата 23.08.2012 г. и мнението на други лица - служителите от Общината, присъствали на него. Такъв протест обективно наистина е имало на тази дата и той е бил отразен и от други медии. В случая следва да се добави, че в същата статия е отразено и мнението на тъжителката т.е. и главният редактор и управителката на в-к “***” са проявили необходимата професионалната етика като са описали и коментара на пряко засегнатата от тези събития Н.. Ето защо настоящата инстанция направи извод, че такова отразяване на събития и мнения не може да се приеме, че представлява “разгласяване” по смисъла на чл. 148 във вр. с чл. 147 от НК.

По отношение на самите думи дали те представляват клеветнически изявления или са право мнение, израз на гарантираното от Конституцията свобода на изказване, първата инстанция е изложила подробни мотиви, които се споделят и от настоящия състав. Следва да се допълни, че думите, по отношение на тъжителката, че “отсъства от с месеци работа” не съдържат факти и обстоятелства, които обективно да бъдат възприети като позорящи. Що се отнася до следващия цитат, че Н. “създава интриги и разбива колектива”, то представлява едно общо съждение, без да се поставя в отношение с конкретни факти и деяния и също следва да бъде изключено като клеветнически израз. Вярно е отбелязано в мотивите на първата инстанция, че в чл. 39, ал. 2 от Конституцията на Република правото на мнение се ограничава до момента, в който то накърнява правата и доброто име на другиго. Районният съд правилно е стигнал до извода, че протестиращите пред общината са упражнили правото си да изразят мнение, а медиите са отразили изложените мнения. Липсва субективната страна на престъплението “клевета”, а именно не е налице нито пряк, нито евентуален умисъл. По отношение на подсъдимите К. и Я. той не следва да се обсъжда, доколкото за тези подсъдими не се доказа да са автори на изразите, възприети като клевети от тъжителката. А по отношение на Н. и П. липсват както интелектуалният, така и волевият момент на умисъла. В случая целта е била не злепоставяне на тъжителката, а информиране на обществото по значими теми и е в изпълнение на обществената функция на журналистите. Не е налице и евентуален умисъл, при който деецът при преценката на истинността на публикуваните факти е проявил необоснована самонадеяност, която не почива на конкретни обективни факти, а се основава на случайността. При тази форма на вина деецът ще отговаря, ако не е извършил необходимите проучвания относно истинността на фактите, съставляващи позорни обстоятелства или сочещи на престъпление.

Всичко изложено до тук, налага извода, че изказаните мнения и отразяването им е в рамките на конституционно упражнени права и не осъществява състава на клевета, нанесена публично или разпространена от длъжностно лице чрез печатно издание. При този изход на делото правилно също така съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от частната тъжителка граждански иск. На основание чл. 190, ал. 1 от НПК следва да се потвърди и присъдата по отношение на разноските за адвокатски хонорар, които тъжителката следва да заплати на подсъдимите.  

Ето защо, като намери доводите в жалбата и в допълнителната молба за неоснователни и като не установи при извършената цялостна проверка на обжалвания съдебен акт основания за отмяната или изменението му, на основание чл. 338 НПК Окръжен съд – Стара Загора намери, че следва да потвърди обжалваната присъда.

 

Водим от гореизложеното Окръжен съд – Стара Загора

                                                                               

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 166 от 01.10.2013 г., постановена по НЧХД № 2534/2012 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

         Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                ЧЛЕНОВЕ:  1.         

                                 

    

                                    2.