Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 7                                        14.01.2014 г.                град Стара Загора

                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд                                                                  ІІ Наказателен състав

На 04.12.                                                                           Година 2013

В публично заседание в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

                                                                  ВАНЯ ТЕНЕВА         

Секретар  М.  Т.                  

Прокурор  ДИЧО  АТАНАСОВ   

като разгледа докладваното от  съдия ИВА СТЕФАНОВА

ВАН дело номер 1314 по описа за 2013 година,

за да се произнесе, намери за установено следното:

 

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С решение № 1059 от 06.11.2013 г., постановено по а.н.д. № 723/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд, обвиняемият Р.В.К. е признат за невинен в това, че на 15.07.2011 г. в гр. Стара Загора при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Опел Вектра”, рег.№ СТ **** АН, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2, изр. второ от ЗДП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни да намалят скоростта и да спрат винаги, когато възникне опасност за движението”, и чл.116 от ЗДП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към престарелите хора”, с което по непредпазливост причинил на Т.И.П. средни телесни повреди, изразяващи се в черепномозъчна травма /разкъсноконтузна рана на главата, кръвоизлив под паежинната мозъчна обвивка и сътресение на мозъка/, причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота, коремна травма /подкапсулно разкъсване на слезката с набиране на кръвна колекция по капсулата и ограничено кръвонасядане под външната обвивка на тънкото черво/, причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота, и счупване на лявата лопатка, причинило трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник, и е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.„б”, пр. второ, във връзка с чл.342, ал.1 от НК.

Недоволна от така постановеното решение е останала Районна прокуратура – Стара Загора, която го е протестирала в законния срок. В протеста се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и несъобразено със събраните по делото доказателства. Моли въззивния съд да отмени протестираното

                                                                       - 2 -

решение и да осъди обвиняемия К. за извършеното от него престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, като му наложи наказание по чл.78а от НК. Подробни съображения за това са развити в допълнителните съображения към протеста.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема становище, че протестираното решение е незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да бъде отменено. Излага съображения, че на обвиняемия К. следва да му бъде наложено наказание по чл.78а от НК за престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК.

Въззиваемият Р.В.К. взема становище, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Подробни съображения за това развива в пледоарията си защитникът му адв. Н.М..

Пред въззивния съд не бяха направени искания за разпит на обвиняемия, както и искания за допускане на нови доказателства.

Окръжният съд, след като се запозна с направените в протеста оплаквания, събраните доказателства по а.н.д. № 723/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд, изразените становища на страните и провери изцяло правилността на протестираното решение, намери за установено следното:

Протестът на Районна прокуратура – Стара Загора е неоснователен.

Първоинстанционният съд при разглеждане на делото и постановяване на решението е приложил правилно закона за извършеното деяние, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на делото, и фактическите положения, приети за установени, се подкрепят от доказателствата по делото.

Пред въззивната инстанция Районна прокуратура – Стара Загора прави и поддържа възражения, които са свързани със съставомерността на горното деяние.

Въззивният съд изцяло споделя изводите на районния съд, изложени в протестираната присъда, че обвинението по чл.343, ал.1, б.”б”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК против обвиняемия К. е останало недоказано.

Оплакването на Районна прокуратура – Стара Загора, че въз основа на събраните по делото доказателства районният съд е следвало да приеме, че обвиняемият К. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.”б”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, е неоснователно и въззивният съд не може да го възприеме.

Първоинстанционният съд е обсъдил подробно и задълбочено всички събрани по делото доказателства – обясненията на обвиняемия Р.В.К., показанията на свидетелите – очевидци Д.Б.К. /съпруга на обвиняемия/ и М.Д.А. /тъща на обвиняемия/, заключенията на комплексната автотехническата и съдебномедицинска експертиза от 23.10.2013 г. и съдебномедицинските експертизи, както и останалите доказателства по делото и е направил правилния извод относно липсата на съставомерност на извършеното.

Старозагорски окръжен съд                        - 3 -                     в.а.н.д. №  1314/2013 г.

 

Изложената в обжалваното решение фактическа обстановка се подкрепя от всички събрани в хода да наказателното производство доказателства, поради което въззивният съд не може да приеме за основателно оплакването на Районна прокуратура – Стара Загора, че фактическите положения, приети за установени, не са съобразени с доказателствената маса по делото.

На 15.07.2011 г., около 10.30 ч., обвиняемият Р.В.К. управлявал лек автомобил „Опел Вектра” с peг.№ СТ **** АН. Той се движел в гр. Стара Загора по ул.„****” в посока север-юг, в западната /най-дясната по посока на движението му/ лента от двете ленти за движение в посока север-юг. За движение в посока юг-север била предвидена една лента

На предната дясна седалка била свидетелката Д.Б.К. /тогава – приятелка на обвиняемия и с фамилия по баща Д./, а на задната седалка била свидетелката М.Д.А. /майка на Д/.

Автомобилът на обвиняемия К. се движел със скорост около 45 км/ч., която била под максимално разрешената за движение в населено място скорост от 50 км/ч.

По същото време по западния тротоар на ул.„****”, също в посока север-юг, се движел пешеходецът Т.И.П..

Обвиняемият К. забелязал пешеходеца, но не го възприел като опасност за движението и не намалил допълнително скоростта си, тъй като поведението на П. с нищо не подсказало, че той има намерение да предприеме пресичане на пътното платно в посока запад-изток. Още повече, че малко по-надолу /на юг/ се намирали пешеходна пътека и кръстовище с бул.„****”, регулирано с работеща светофарна уредба.

Срещу входа на паркинга за магазин „****”, до знак БЗ, П. внезапно променил посоката на движението си и без да се огледа, предприел пресичане на пътното платно на ул.„****” в посока запад-изток, притичвайки бързо пред автомобила на обвиняемия.

В този момент лекият автомобил, управляван от обвиняемия К., се намирал на около 22,32 м. на север от пешеходеца.

Тъй като възприел П. като опасност за движението от момента, в който същият внезапно стъпил на пътното платно, обвиняемият К. предприел спасителна маневра за заобикаляне на пешеходеца, подавайки звуков сигнал и насочвайки автомобила си наляво с навлизане в средната лента за движение – с цел да избегне съприкосновение с него, като го заобиколи отпред /от ляво по посока на движението на К./. Но внезапно и за кратко време /между 0,64 и 1,53 секунди/ П. пешеходецът спрял да се движи /според свидетелките К. и А. от юг идвало такси/, обвиняемият К. отново променил посоката на движение на автомобила си надясно, към западния тротоар. Целта на К. била да избегне пешеходеца, като го заобиколи в гръб /от дясно по посока на движението на К./.

                                                 - 4 -

Въпреки това, на 3,2 м. източно от бордюра на западния тротоар на ул.„****”, в дясната от двете ленти за движение в посока север-юг, на около 0,2 м. в дясно от двойната непрекъсната линия, настъпил удар между управлявания от обвиняемия К. лек автомобил и пешеходеца П.. А именно, предната лява част на автомобила контактувала с лявата страна на пешеходеца в областта на долните му крайници, при което тялото на последния се приплъзнало по предния капак и предния ляв калник и паднало в ляво от автомобила, носено от него около 1,05 м.

Към момента на удара скоростта на движение на лекия автомобиле  била 20,26 км/ч., т.е. – освен предприетата спасителна маневра за заобикаляне на пешеходеца, обвиняемият К. е предприел и аварийно спиране, намалявайки скоростта си на движение.

Вследствие на пътнотранспортното произшествие пострадалият П. получил черепномозъчна травма /разкъсноконтузна рана на главата, кръвоизлив под паежинната мозъчна обвивка и сътресение на мозъка/, причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота, коремна травма /подкапсулно разкъсване на слезката с набиране на кръвна колекция по капсулата и ограничено кръвонасядане под външната обвивка на тънкото черво/, причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота, и счупване на лявата лопатка, причинило трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник.

В горния смисъл е заключението на допълнителната  съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 465/2012 г. /л.132 – л.134 от д.п. № зм 453/2011 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, Сектор „Пътно полиция”/.

На 24.07.2011 г. пострадалият П., който страдал от редица хронични заболявания, починал поради влошаване на здравословното му състояние. Видно от назначените в хода на досъдебното производство две тройни съдебномедицински експертизи – първоначална и повторна /съответно, л.30 – л.35 и л.110 – л.114 от д.п. № зм 453/2011 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, Сектор „Пътно полиция”/, травмите, получени от пострадалият П. при пътнотранспортното произшествие на 15.07.2011 г., не са били в пряка причинно-следствена връзка с последвалата му смърт.

Видно от заключението на комплексната автотехническата и съдебномедицинска експертиза № 314/2013 г. от 23.10.2013 г. /л.55 – л.65 от а.н.д. № 723/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд/, произшествието е възникнало на двупосочна улица с две ленти за движение в посока юг и една лента за движение в посока север. Лекият автомобил „Опел” се е движел в посока юг по ул. „****”. Пешеходецът се е движел по западния тротоар на улицата, в посока юг. Когато е стигнал до знак БЗ, той е предприел пресичане в посока изток и след като е изминал 3,2 м. от западния бордюр, е настъпил ударът. Според показанията на свидетелките А. и К.,

Старозагорски окръжен съд                        - 5 -                     в.а.н.д. №  1314/2013 г.

 

дадени в съдебно заседание, пешеходецът се е движил бягайки. След като пешеходецът е навлязъл на платното за движение, водачът го е възприел като източник на опасност и е реагирал. Водачът е насочил автомобила наляво, като е навлязъл в средната лента и е подал звуков сигнал /според свидетелката А./, за да избегне пешеходеца. Пешеходецът би следвало да се е спрял на 3,2 м. източно от западния бордюр на улицата, за време 0,64 секунди преди удара. В същото време водачът е променил посоката на движение на автомобила надясно към западния тротоар. Настъпил е удар, като предна челна лява част на автомобила е контактувала с лявата страна на пешеходеца. Тялото се е приплъзнало по предния капак и предния ляв калник и е паднало в ляво от автомобила. Тялото е носено от автомобила около 1,05 м.

Ударът между автомобила и пешеходеца е в областта на долните крайници на пострадалия, с последващо възкачване и превъртане в лявата част на капака на автомобила и падане на терена с контактна повърхност лява задна повърхност на главата, лява мишница и лява половина на гръден кош.

Експертизата не може да се ангажира с отговор на въпроса, дали пострадалия е спрял или се е движил в момента на удара.

Автомобилът е установен след удара с предната част насочена надясно, към западния бордюр. Предния страничен ляв габарит на автомобила е бил на 3,4 м. от бордюра, до двойната непрекъсната линия. При направения анализ на пътната ситуация се стига до извода, че мястото на удара е на 3,8 м.   източно от ориентира и 0,5 м. северно то него, т.е. ударът е настъпил на 3,2 м. източно от западния бордюр, в дясната от двете ленти за движение в посока юг, на около 0,2 м. в дясно от двойната непрекъсната линия.

Скоростта на лекия автомобил „Опел” преди удара не може да бъде изчислена поради липса на технически значими данни. Направения динамичен анализ показва, че преди удара автомобилът се е движил със скорост около 45 км/ч. Опасната зона за спиране на лекия автомобил при тази скорост е 24,82 м.

В зоната на ПТП по направление на посоката на движение на процесния автомобил не съществуват зрителни прегради които да възпрепятстват визуалния контакт пешеходец – водач. Водачът е имал обективната възможност да възприеме пешеходеца през цялото време от движението му по западния тротоар и платното за движение до момента на удара.

Определяне разстоянието от мястото на удара, на което е бил автомобилът, когато водачът е реагирал с аварийно спиране на опасността е 22,32 м. Времето, за което автомобилът е изминал това разстояние, е 2,08 секунди.

Определяне времето за което пешеходеца е изминал разстоянието от западния бордюр до мястото на удара – 3,2 м. при бързо бягане /с 8 км/ч/ е 1,44 секунди. Разликата 2,08 сек. – 1 ,44 сек. = 0,64 сек. показва минималното време, което пешеходецът е престоял пред автомобила, преди да настъпи удара.

                                                      - 6 -

Времето необходимо за пълното спиране на автомобила от скорост 45 км/ч. /включително и времето за реакция на водача/ е  2,97 секунди.

Разликата 2,97 сек. – 1,44 сек. = 1,53 сек. показва максимално възможното време за престой на пешеходеца в позицията му пред автомобила, през което време водачът не е имал възможност да спре преди мястото на удара.

Според експертизата, водачът не е реагирал адекватно на   възникналата   опасност. Първоначално той е избрал траектория със заобикаляне в ляво /пред/ пешеходеца. В случай, че пешеходецът се е движил с 8 км/ч., за времето на реакция на водача и началото на ефективното спиране, то той /пешеходецът/, ще е изминал 2,2 м. от бордюра – достатъчно  разстояние,  което трябва да накара водача да избере траектория със заобикаляне зад гърба на пострадалия. Високата скорост на пешеходеца също е основание за избор на такава траектория.

Експертизата не може да отговори категорично и еднозначно дали водачът е реагирал своевременно, тъй като няма данни, от които да се определи колко време пешеходецът е бил неподвижен на платното пред автомобила. За време на престой от 0,64 секунди до 1,53 секунди водачът не е бил в състояние да предотврати удара със спиране. Остава възможността за заобикаляне в дясно /в гръб/ на пострадалия.

Според експертизата, за водача е съществувала техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП при изпълнение на следните действия, в посочената последователност:

-да започне незабавно аварийно спиране в момента, когато пешеходеца е навлязъл на платното за движение;

-да насочи автомобила възможно най-вдясно до западния бордюр, с цел да заобиколи пешеходеца в гръб.

Мястото на удара е на 3,2 м. от западния бордюр, автомобилът е широк 1,76 м., а с огледалата за обратно виждане – 2 м. При спиране от скорост 45 км/ч. до 20,26 км/ч. с автомобил със система АВС, водачът има възможност да води прецизно автомобила в коридор с ширина 2,5 м. При това положение, според експертизата, остава разстояние от 0,4 м. до гърба на пешеходеца /за ширина на профила на пешеходеца се приема 0,6 м./ Освен това, с цел запазване здравето на пешеходеца е възможно да се избере приплъзващ удар с десните колела в западния бордюр като част от спасителна маневра.

Според експертизата, причините за настъпване на ПТП, от техническа гледна точка са колебливи действия от страна на водача за посоката на движение след възникване на опасността.

Експертът инж. Николов уточнява в съдебното заседание на 06.11.2013 г., че внезапното навлизане на пешеходеца на пътното платно остава неизяснено  докрай с физическия и математическия апарат, с който разполага експертизата, тъй като времето, през което пешеходецът е стоял неподвижно, няма как да бъде точно измерено.

Експертът инж. Н. е категоричен, че ако се приеме, че скоростта

Старозагорски окръжен съд                        - 7 -                     в.а.н.д. №  1314/2013 г.

 

на пешеходеца е била 8 м/ч. и че той е стоял неподвижно на пътното платно между 0,64 секунди и 1,53 секунди, водачът е нямал възможност да спре преди мястото на удара.

Според експертизата /т.1.1 и т.1.2./, от техническа гледна точка са недостоверни твърденията на свидетелката Атанасова и на свидетелката Костова /че пешеходецът е изскочил пред автомобила на около 3м. - 5 м. и че е „закачен” с левия калник на автомобила и е паднал пред него/, тъй като когато пешеходецът е навлизал на платното за движение, автомобилът е бил на около 22 м. от него. А разположението на автомобила след удара, мястото на което е намерено петното от кръв /на 1,19м. в ляво от автомобила/ и положението на тялото на пешеходеца свидетелстват за механизма на самия удар – носене и отхвърляне след удара.

Районният съд е направил подробен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, като се е мотивирал кои от гласните и писмените доказателства приема и защо, с оглед извършената съпоставка между тях и преценка на тяхната достоверност. Взети са предвид както отношенията между обвиняемия К. и свидетелките Костова и Атанасова /съответно, негови съпруга и тъща/, така и това, че те са единствените очевидци на случая и техните показания не се оборват от нито едно от събраните по делото доказателства.

В мотивите на протестираната присъда подробно е изложено и коя част от заключението на комплексната автотехническата и съдебномедицинска експертиза № 314/2013 г. от 23.10.2013 г. /т.2.7 и т.2.8/ и какви са съображенията за това, а именно – комплексният анализ на събраната по делото доказателствена маса.

Предвид всичко изложено, районният съд законосъобразно и обосновано приел, че обвинението против обвиняемия К., че при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Опел Вектра”, рег.№ СТ **** АН, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2, изр. второ от ЗДП и чл.116 от ЗДП, е недоказано.

Според Районна прокуратура – Стара Загора, наличието на пешеходец на пътя задължава водача на МПС да намали скоростта, с готовност да спре, още в момента, в който е могъл да го забележи. В подкрепа на това в допълнителните съображения към протеста е посочена съдебна практика, според която действително е така, но това се отнася за намиращите се на пътното платно пешеходци, които представляват опасност за движението.

В настоящия случай, както беше изложено по-горе., пешеходецът П. се е движел в посока север-юг по западния тротоар на ул. „****” като срещу входа на паркинга за магазин „****”, до знак БЗ, той внезапно променил посоката на движението си и без да се огледа, предприел пресичане на пътното платно в посока запад-изток, притичвайки бързо пред автомобила на обвиняемия.

                                                    - 8 -

В този момент лекият автомобил, управляван от обвиняемия К., се намирал на около 22,32 м. на север от пешеходеца.

Т.е. – опасността за обвиняемия К. е възникнала в момента, в който пострадалият П. внезапно навлязъл на платното за движение, недалеч от намиращата се малко по-надолу пешеходна пътека. Освен че с това си действие нарушил чл.113, т.1 и чл.114, т.1 от ЗДП, по този начин пострадалият П. навлязъл в опасната зона за спиране на обвиняемия К. от 24,82 м. /лекият автомобил се движел със скорост от 45 км/ч./.

Въззивният съд изцяло споделя становището на районния съд, че при възникване на опасност за движението, водачът на моторното превозно средство има единственото задължение съгласно чл.20, ал.2 от ЗДП да намали скоростта или да спре /в този смисъл е и Р-1132-80-ІІІ н.о./. Но тъй като пострадалият П. внезапно навлязъл в опасната зона за спиране на обвиняемия К., за последния не е съществувала техническа възможност да избегне настъпването на ПТП, като намали скоростта си на движение и спре преди мястото на последвалия удар с пешеходеца. Поради това е правилен и законосъобразен изводът на първата инстанция, че обвиняемият К. не е и няма как да е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДП и не следва да носи отговорност за настъпилите общественоопасни последици.

Според Р-168-78-ІІІ н.о., стоящ на тротоара пешеходец не съставлява опасност за движението до момента, в който започва пресичането на пътното платно. Дотогава водачът не е длъжен да взема мерки за безопасност. Опасната зона за спиране следва да се отчита от този момент. В рамките на опасната зона водачът не може да се вини защо е предприел тази, а не друга спасителна маневра, защото времето за реакция и действие е малко.

Когато водачът на пътно превозно средство е принуден поради не правомерното движение на друг участник в движението да предприеме спасителна маневра, не може да бъде упрекнат, че не е избрал най-сполучливия вариант и това да се счита за нарушение на правилата за движение /Р-4-78-ОСНК, Р250-80-ІІІ н.о./.

Поради гореизложените съображения въззивният съд счита, че основателно районният съд не е възприел заключението на комплексната автотехническата и съдебномедицинска експертиза № 314/2013 г. от 23.10.2013 г. в т.2.7 и т.2.8 относно техническата възможност за обвиняемия К. да избегне настъпването на ПТП и причините за възникването му.

Възражението на Районна прокуратура – Стара Загора, че по делото има и други заключения на автотехнически експертизи, които дават други отговори на основните въпроси по делото, е неоснователно.

Действително, в хода на досъдебното производство са назначени две такива експертизи, но същите са взели предвид показанията на обвиняемия К., дадени от него в качеството му на свидетел. Тъй като това е недопустимо, районният съд е назначил нова автотехническа експертиза и комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза.

Старозагорски окръжен съд                        - 9 -                     в.а.н.д. №  1314/2013 г.

 

Неоснователно е и възражението на Районна прокуратура – Стара Загора, че въз основа на едни и същи данни експертизите дават различни отговори на едни и същи въпроси.

Следва да се отбележи, че едва в хода на съдебното следствие пред първата инстанция свидетелките Костова и Атанасова казват, че пострадалият П. е спрял на пътното платно, тъй като отдолу /от юг/ е идвал друг автомобил. Тези свидетелки, независимо от връзката си с обвиняемия К. / съпруга и тъща/, са единствените очевидци на случая и техните показания не се оборват от нито едно от събраните по делото доказателства. Районният съд е взел предвид тези обстоятелства, когато е обсъждал техните показания.

А и експертът инж. Н. е категоричен, че ако се приеме, че скоростта на пешеходеца е била 8 м/ч. и че той е стоял неподвижно на пътното платно между 0,64 секунди и 1,53 секунди, водачът е нямал възможност да спре преди мястото на удара.

Предвид установената и описана по-горе фактическа обстановка и съгласно трайната съдебна практика, водачът на моторно превозно средство не носи наказателна отговорност, когато в опасната зона за спиране на моторното превозно средство бъде увредено лицето, което е създало опасността /ТР-106-83-ОСНК, т.5, б.”б”/.

Относно обвинението за допуснато нарушение по чл.116 от ЗДП, въззивният съд изцяло споделя разсъжденията на районния съд в тази насока и извода му, че обвиняемият К. не е допуснал такова нарушение.

Предвид всичко изложено, въззивният съд приема, че в изпълнение на нормата на чл.304 от НПК районният съд правилно, обосновано и законосъобразно е признал обвиняемия К. за невинен.

При извършената цялостна служебна проверка на протестираното решение, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не констатира основания за изменяне или отменяне на същото.

Поради гореизложените съображения съдът счита, че протестът на Районна прокуратура –Стара Загора е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение, а постановеното оправдателно решение следва да бъде потвърдено.

Воден от горните мотиви и на основание чл.334, т.6, и чл.338 от НПК, съдът

Р   Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1059 от 06.11.2013 г., постановено по а.н.д. № 723/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                2.