Р Е Ш Е Н И Е

№ 3                                                       09.01.2014 г.                            град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Стара Загора                                                        I Наказателен състав

На 11 декември                                                                               Година 2013

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМЕНОВА

ВАНЯ ТЕНЕВА

Секретар Н.К.

Прокурор НЕЙКА ТЕНЕВА

като разгледа докладваното от съдия ТОНЬО ТОНЕВ ВАНД номер 1317 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. ХХІ от НПК.

С Решение № 925 от 02.10.2013 г., постановена по АНД № 1915/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд, обвиняемият Г.Б. А. – Б., с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 28.08.2013 г. в гр. Стара Загора, без да има за това надлежно разрешително, държал високорисково наркотично вещество, а именно – 0,3476 грама марихуана със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 11,3 % /тегловни процента/ на стойност 2, 0856 лв., като деянието представлява маловажен случай – престъпление по чл. 354а, ал.5, във връзка с ал.3, т.1, пр.1 от НК, като на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 /хиляда/ лева. Отнето в полза на държавата е вещественото доказателство – марихуана (коноп, канабис) с нетно тегло 0, 2473 грама (след ФХЕ), като е постановено след влизане в сила на решението да бъде предадено за унищожение по надлежния ред на Агенция “Митници”. Обвиняемият е осъден и да заплати разноски в размер на 71, 50 лева в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт.

Недоволен от така постановеното решение е останал обвиняемият Г. А. – Б., който го е обжалвал в законния срок чрез защитника си адв. А.Й.. Според жалбоподателя решението е неправилно и явно несправедливо. Изложени са аргументи за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. Искането е обвиняемият А. – Б. да бъде оправдан и да му бъде отменено административното наказание глоба. Срещу жалбата е постъпило възражение от Районна прокуратура – Стара Загора, в което се излагат аргументи за неоснователност на същата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема становище в съдебно заседание, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно и като такава следва да бъде потвърдено.

Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбата оплаквания, събраните доказателства по АНД № 1915/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд, изразените становища на страните и провери изцяло правилността на обжалваното решение, намери за установено следното:

Жалбата на Г. А. – Б. е неоснователна.

Първоинстанционният съд при разглеждане на делото по реда на глава XXVIII и постановяване на решението е приложил правилно закона за извършеното престъпление, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на делото, и фактическите положения, приети за установени, се подкрепят от доказателствата по делото.

Жалбоподателят А. – Б. се признава за виновен и твърди, че всичко описано в постановлението на районна прокуратура е вярно. Изразява съжаление за стореното. С оглед самопризнанието на обвиняемия, събраните по б.п. № зм 1106/2013 г. по описа на 01 РУП – Стара Загора и в хода на съдебното следствие по АНД № 1915/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд доказателства, първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел за доказано, че Г. А. – Б. е извършил престъпление по чл. 354а, ал.5, във връзка с ал.3, т.1, пр.1 от НК.

Установената фактическа обстановка по делото е следната:

На 28.08.2013 год., в град Стара Загора, на обвиняемия А., във връзка с постъпил сигнал до органите на Първо РУ”П” град Стара Загора за извършващо се престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК е бил извършен обиск и изземване, при които в първата преграда на личния му портфейл било установено, описано и съответно иззето пакетче от розово полиетиленово фолио с размери 2х1,5 см., съдържащо суха, зелена тревиста маса, която при тестване с полеви наркотест реагирала положително на марихуана /коноп, канабис/. На поставените му въпроси от извършващия обиска разследващ полицай обвиняемият веднага признал, че намерената в него при описаните процесуално-следствени действия марихуана е негова, купена от него самия за лична употреба. Направените от А. изявления били надлежно отразени в съставения нарочен протокол за обиск и изземване.

         С определение от 29.08.2013 год., по ЧНД № 536/2013 год. по описа на РС град Стара Загора, съдът одобрил извършения на 28.08.2013 год. обиск и изземване от Г.Б. А. А., ЕГН **********, по БП № 1106/2013 год. по описа на Първо РУ ”Полиция” град Стара Загора.

Видно от заключението на извършената по делото физико-химическа експертиза с Протокол № 325/29.08.2013 год. на БНТЛ при ОД на МВР град Стара Загора гореописаното пакетче от розово полиетиленово фолио с размери 2х1,5 см., открито и иззето от обвиняемия А., е съдържало марихуана /коноп, канабис/ с тегло 0,3476 грама, със съдържание на наркотичен активно действащ компонент - тетрахидроканабинол, в размер на 11,3 % /тегловни процента/. Както правилно е приела първата инстанция марихуаната е наркотично вещество, няма легална употреба, пазар и производство и подлежи на контрол, съгласно Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и Единната конвенция за психотропните вещества на ООН, ратифицирана от Република България. Те е включена и в приложение № 1 на чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП - "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина". Съгласно Приложение № 2 на ПМС № 23/29.01.1998 г. за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството правилно е определена цената от 2, 0856 лева за иззетото количество марихуана.

Въззивната инстанция счита, че районният съд правилно е интерпретирал събраните по делото доказателства и в мотивите към обжалваното решение ги е анализирал, като е изложил своите логически и правни изводи. Въз основа на тях е установил описаната по-горе фактическа обстановка и е постановил решението си при несъмнено доказано обвинение.

Законосъобразно и правилно районният съд е приел, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъпление по чл. 354а, ал.5, във връзка с ал.3, т.1, пр.1 от НК, тъй като, с оглед малкото количество наркотично вещество, ниската му стойност, критичното отношение към извършеното и чистото съдебно минало на А. – Б., деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т.9 от НК и е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид.

В процесния случай, възраженията на защитата, че са налице условия за приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, са неоснователни. Условие за прилагането на спомената разпоредба е деянието, макар и да осъществява признаците на престъпление, поради своята малозначителност да не е общественоопасно или неговата обществена опасност да е явно незначителна. Нормата на чл. 354а от НК засяга важни обществени отношения, свързани със здравето на гражданите. От голямо значение е и зачестяването на тези престъпления в днешно време най-вече сред младото поколение, което от своя страна обуславя висока степен на обществена опасност. Предвид това не може да се касае за малозначителност на деянието, поради което разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК е неприложима. В този смисъл е и практиката на ВКС, която се споделя от въззивната инстанция – Решение номер 523 от 09.01.2009 г.на ВКС по н.д. номер 560/2006 г. III – то НО, Решение номер 490 от 13.10.2008 г. на ВКС по к.д. номер 390/2008 г. I НО.

Първоинстанционният съд законосъобразно и правилно е приложил нормата на чл. 78а от НК и е освободил обвиняемия от наказателна отговорност. Г. А. – Б. не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК, от деянието не са настъпили имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване, и за извършеното умишлено престъпление по чл. 354а, ал.5 от НК се предвижда наказание глоба до хиляда лева.

Разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК предвижда наказание глоба от хиляда до пет хиляди лева, а според чл. 354а, ал.5 от НК, в маловажни случаи по ал.3 и ал.4 наказанието е глоба до хиляда лева. Тъй като съгласно чл. 78а, ал.5 от НК, когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба, глоба от 1000 лева удовлетворява изискванията и на двата посочени текста. Поради това районният съд законосъобразно и правилно е наложи на обвиняемия административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваното решение, съобразно чл. 314, ал.1 от НПК, съдът не констатира основания за неговата отмяна или изменение.

Поради гореизложените съображения съдът счита, че жалбата на Г. А. – Б. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а постановеното решение следва да бъде потвърдено.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 334, т.6, и чл. 338 от НПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 925 от 02.10.2013 г., постановена по АНД № 1915/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.