Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

     11                                              22.01.2014г.                      гр. СТАРА ЗАГОРА

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

       СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                       НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

       На петнадесети януари                                                                             година 2014

        в публичното заседание в следния състав:                             

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:   КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

                                                                                     АСЕН ЦВЕТАНОВ

СЕКРЕТАР М.С.

прокурор Митко Игнатов

като разгледа докладваното от съдията - докладчик  СП. ДРАГОТИНОВА

ВНОХД № 1321 по описа за 2013 година.

  Производството е на основание чл.313 и сл. от НПК.

            Постъпила е от въззивна жалба от служебния защитник на подсъдимия Р.А.Б. адв. И.М. *** против постановената присъда №196 от 07.11.2013г. по НОХД № 2114/2013г. по описа на Старозагорския районен съд,  само в частта и досежно наложеното наказание. С присъдата подсъдимия Б. е признат за виновен и осъден по предявеното и обвинение по чл.211, пр.2-ро,  във вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б. „а”, и чл.58а, ал.1 от НК, на три години “Лишаване от свобода”, което е определил да изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от „закрит” тип. По делото не е бил предявен граждански иск.

             В жалбата са направени единствено оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание, което според нея е необосновано високо и несъответно на всички установени по делото обстоятелства, имащи значение за индивидуализиране на наказанието. В тази насока счита, че съдът се е задоволил само да посочи, но не е обсъдил всички смекчаващи вината обстоятелства: тежко материално и семейно положение/поради това че сам полагал грижите за гледане и издръжка на двете му непълнолетни деца/, изразено искрено съжаление и разкаяние, пълно съдействие на разследването за разкриване на обективната истина и изразено желание за възстановяване на паричната сума/ в което  отношение обаче бил възпрепятстван/, ниска стойност на причинената вреда. С оглед на което наложеното му наказание с оглед обществената опасност на деянието и дееца било несъответно и несъобразено с горните смекчаващи вината обстоятелства, с целите на специалната и генералната превенция, и било прекомерно завишено и строго. Поради което моли обжалваната присъда да бъде изменена в частта и досежно наложеното наказание като бъде намален неговия размер предвид обстоятелството, че един по- продължителен престой в затвора би намалил възможностите му за пълноценна ресоциализация. В съдебно заседание поддържа жалбата и направените в нея доводи.

             Подсъдимият Р.А.Б. в предоставената му лична защита също моли за намаляване на наложеното му наказание като заявява, че бил извършил деянието, тъй като нямал подкрепа, а имал наложителна нужда от финансови средства, за да гледа болната си майка и две си непълнолетни деца. В последната си дума моли за намаляване поне с малко на размера на наложеното му наказание.                          

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Стара Загора счита, че постановената присъда е правилна и законосъобразна, съобразена с всички събрани поделото доказателства, поради което счита че същата следва да бъде потвърдена.

          След като се запозна с материалите по първоинстанционното НОХД              № 214/2013г. по описа на Старозагорския районен съд, както и с оплакванията и доводите на страните пред настоящата инстанция, и анализира мотивите на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд прие за установена следната фактическа и правна обстановка:

            Въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

                   Неоснователно е оплакването на жалбоподателя Р.А.Б.Р.А.Б. за явна несправедливост на наложеното наказание. С оглед правилно установената по делото фактическа обстановка, правната квалификация на деянието е правилно определена, и не са допуснати при постановяване на присъдата или на ДП съществени процесуални нарушения. С оглед направените от подсъдимия самопризнания на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, делото е било разгледано по реда на глава ХХVІІ- чл. 371 т.2 от НПК- съкратено съдебно следствие като процедурата за това е спазена.

                 Тъй като оплакването в жалбата е само против присъдата в частта и досежно наложеното му наказание след направени пълни самопризнания от подсъдимия  и признание на вината, съдът намира, че не следва да обсъжда отново установената по делото фактическа обстановка. От правна страна с оглед и на направените от подсъдимия самопризнания правилно и обосновано е прието, че подсъдимия Б. следва да бъде признат за виновен в извършване на измама по описания в обвинителния акт начин/ представляваща опасен рецидив по смисъла на чл. 29 б. „а” от НК, тъй като е извършил престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по- малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК, и от изтърпяването на наказанието по което не са изтекли пет години към датата на деянието/. В тази насока са и направените от същия пълни самопризнания по фактите и обстоятелствата на обв. акт, включително и на вината, поради което делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие- чл. 371 т.2 от НПК.

                   Основното оплакване в жалбата е относно индивидуализацията на наложеното наказание. В тази връзка е изложен довод за явна несправедливост, изразяващ се в това, че според защитника на подсъдимия съдът при определяне на наказанието не бил отчел тежкото материално и семейно положение на нейния подзащитен/поради това че сам полагал грижите за гледане и издръжка на двете му непълнолетни деца/, изразено искрено съжаление и разкаяние, пълно съдействие на разследването за разкриване на обективната истина и изразено желание за възстановяване на паричната сума/ в което  отношение обаче бил обективно възпрепятстван/, както и ниска стойност на причинената вреда.

                   С оглед последната представена по делото справка за съдимост на подсъдимия Р.А.Б. от 22.04.2013 г., същият е многократно осъждан/ 5 пъти за измама в периода 2004 г- 2009 г. и 1 път за нанасяне на средна телесна повреда в условията на опасен рецидив/, които наказания са изтърпени от него ефективно до 19.02.2013 г.. Само един месец след излизането му от затвора – на 20.03.2013 г., същият е извършил настоящото си деяние. Освен това срещу него в момента се водят още 5 наказателни производства за измами/ видно от справката от УИС на Прокуратурата на РБ-л.19 от НОХД № 2114/ 2013 г. по описа на Ст.З.РС/. С оглед на богатото му съдебно минало и криминално досие, не може да се приеме, че същият е с добри характеристични данни. Въпреки че стойността на отнетото обективно не е голяма/ 280 лв.- под стойността на минималната за страната работна заплата към момента/, и е отнета от пострадалия ***, както и че подсъдимият е проявил „доброто” желание да я възстанови, не може да бъде омаловажено обстоятелството, че с оглед практиката на работодателя и невъзстановяването на паричната сума от извършителя, именно служителката на бензиностанцията, явяваща се поредна жертва на деянията му, св. К., е възстановила въпросната сума от заплатата си, и че за нея тази сума никак не е малка. Предвид което с оглед личността на подсъдимия, който въпреки предишните си осъждания за един и същ вид престъпления/измами/, не е коригирал поведението си и продължава да извършва такъв вид престъпления, действително е налице една особена упоритост при извършване на този вид престъпления, а поради особената ловкост, с която си служи, е налице и т.нар. „професионализъм”, което завишава обществената опасност както на деянието, така и на самия  деец. Всъщност с оглед доказателствата за предишните му осъждания действително извършването на този вид престъпления за него е станало начин на живот. Горните обстоятелства са били правилно отчетени от съда при индивидуализирането на наказанието, и представляват отегчаващи вината и отговорността обстоятелства. Неправилно обаче съдът е отчел при индивидуализиране наказанието като смекчаващи вината обстоятелства направеното самопризнание и изразен критичност. Тъй като след като веднъж е определил наказанието по реда на чл.58а от НК и е редуцирал наказанието с оглед разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, съдът няма право да отчете за втори път направеното от подсъдимия самопризнание като такова. Като резултат обаче наказанието е правилно определено- при превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства, въпреки че от мотивите на присъдата не става ясно каква е приетата от съда база за определяне на наказанието, от която след прилагане на редукцията същото е било индивидуализирано в размер на три години лишаване от свобода. Тъй като след редукцията при условията на чл. 58а е определено наказание в размер на три години ЛС, то явно е, че този  размер  е 4 г. и 6 м. лишаване от свобода/ което е едно достатъчно справедливо и съобразено с гореизложените обстоятелства наказание като се има предвид, че предвиденото в закона наказание е от 3 до 10 години ЛС/. Настоящият въззивен съд счита, че и при отчитане на неотчетените, но фактически взети предвид от съда допълнителни смекчаващи вината и отговорността обстоятелства, посочени от защитника му във въззивната жалба, а именно: тежкото материално и семейно положение, както и оказано пълно съдействие на разследването за разкриване на обективната истина чрез признаване на вината, няма основание за намаляване размера на така наложеното наказание. Всъщност с оглед личността на подсъдимия на практика то е достатъчно ниско и дори е проявен един либерализъм от съда, тъй като на практика то дори е към минимума на предвиденото в закона за извършеното от подсъдимия деяние.  Още повече, че то е и по- ниско в сравнение с вече изтърпяно от него наказание- от 3 г. и 8 месеца, което също не е дало резултат. Поради което въззивният съд също намира, че така наложеното наказание от 3 години лишаване от свобода е правилно и законосъобразно определено, съобразено, макар и  в недостатъчна степен, с целите на наказанието съобразно разпоредбата на чл. 36 от НК, а именно: да поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да въздейства предупредително върху него и да му отнеме възможността да върши други престъпления, както и да въздейства възпитателно и поправително върху останалите членове на обществото.                 

                    Поради което намира, че жалбата е неоснователна, и че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

            Водим от гореизложеното и на основание чл.338 във вр. с чл.334 т.6 от НПК, съдът

                                  Р     Е     Ш    И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА обжалваната присъда № 196 от 07.11.2013г., постановена по НОХД № 2114/2013г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

            На основание чл.346 т.4 от НПК настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                                          

 

                                                                                              2.