Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 19                                         30.01.2014 г.                       град Стара Загора

                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд                                                                  ІІ Наказателен състав

На 22.01.                                                                           Година 2014

В публично заседание в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                  КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ 

 

Секретар  М.Д.                 

Прокурор  ВАНЯ МЕРАНЗОВА   

като разгледа докладваното от  съдия ИВА СТЕФАНОВА

ВАН дело номер 1331 по описа за 2013 година,

за да се произнесе, намери за установено следното:

 

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С решение № 988 от 22.10.2013 г., постановено по а.н.д. № 1347/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд, обвиняемият Г.Ж.Г. е признат за виновен в това, че на 26.02.2013г. в гр. Стара Загора потвърдил неистина – че свидетелство за регистрация част втора № 002266514 за лек автомобил с рег. № ***** АВ е изгубено, в писмена декларация от 26.02.2013 г., която по силата на закон – чл.141, ал.2 от ЗДП се дава пред орган на властта – ОД на МВР – Стара Загора, Сектор „Пътна полиция”, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно: че свидетелство за регистрация на МПС за лек автомобил с рег. № ***** АВ част II е изгубено – престъпление по чл. 313, ал. 1 НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал Г.Ж.Г., който го е обжалвал в законния срок. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в несъответствие със събраните доказателства по делото. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да го оправдае. Алтернативно, моли за приложение на чл.55, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК по отношение на размера на глобата. Подробни съображения за това развива в жалбата си и в пледоарията си защитникът му адв. А.М..

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема становище, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

                                                     - 2 -

Пред въззивния съд не бяха направени искания за разпит на обвиняемия, както и искания за допускане на нови доказателства.

Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбата оплаквания, събраните доказателства по а.н.д. № 1347/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд, изразените становища на страните и провери изцяло правилността на обжалваното решение, намери за установено следното:

Жалбата на Г.Ж.Г. е неоснователна.

Първоинстанционният съд при разглеждане на делото и постановяване на решението е приложил правилно закона за извършеното деяние, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на делото, и фактическите положения, приети за установени, се подкрепят от доказателствата по делото.

Оплакването на жалбоподателя Г., че въз основа на събраните по делото доказателства районният съд е следвало да приеме, че не е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК, е неоснователно и въззивният съд не може да го възприеме.

Първоинстанционният съд е обсъдил подробно и задълбочено всички събрани по делото доказателства – показанията на свидетелите Х.Л.Х. и Я.И.Я. /полицейски инспектори в Първо РУП – Стара Загора, осъществили проверката на обвиняемия Г. на 12.02.2013 г./, Б.К.С. /началник група „РОППСС” в сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора, с когото обвиняемият Г. разговарял във връзка със спирането от движение на закупения от последния лек автомобил/ и Р.Р.И. /системен оператор в сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора, която приела представените от обвиняемия Г. документи за пререгистрация на закупения от него лек автомобил, сред които и декларация, че втората част на СРМПС е изгубена/, заключенията на двете криминалистически експертизи /почеркови/ и писмените доказателства по делото /АУАН, заповеди, заявления, СРМПС – част І и част ІІ, декларации, писма и др./ и е направил правилния извод относно авторството и съставомерността на извършеното.

Изложената в обжалваното решение фактическа обстановка се подкрепя единно и безпротиворечиво от всички събрани по делото доказателства, поради което въззивният съд не може да приеме за основателно оплакването на жалбоподателя Г., че обжалваното решение почива единствено и само на субективните възприятия на свидетелите.

Безспорно е по делото, че на 23.10.2012 г. обвиняемият Г. закупил лек автомобил марка „БМВ”, модел 323 И, с рег. № ***** АВ, от С.И.Г. от гр. Ямбол, видно от договор за покупко-продажба на МПС с рег. № 3470 от 23.10.2012 г. Но автомобилът не бил пререгистриран в КАТ – Стара Загора.

На 12.02.2013 г. Г. управлявал посочения автомобил в гр. Стара Загора по бул. „****”, където бил спрян за проверка от свидетелите Х. и Я. /полицейски инспектори при Първо РУП – Стара Загора.

Старозагорски окръжен съд                         - 3 -                       в.а.н.д. №  1331/2013 г.

 

При проверката било установено, че обвиняемият Г. е неправоспособен водач на МПС и не притежава СУМПС, за което на място бил съставен АУАН № 434 /бланков № 590860/, който бил подписан от обвиняемия без възражение. При съставянето на акта, като доказателство, била иззета част втора на свидетелството за регистрация на МПС № 002266514, което станало в присъствие на обвиняемия Г. и отразено изрично в акта за установяване на административното нарушение. На Г. било обяснено, че свидетелството за регистрация ще бъде изпратено в сектор „ПП” при ОД на МВР – Ямбол /по адрес на продавача/, тъй като след покупката автомобилът не е бил пререгистриран на адреса на обвиняемия в гр. Стара Загора.

Копие от АУАН било връчено на обвиняемия Г., за което той се подписал.

Била издадена заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 97/434/2013 г. от 14.02.2013 г. /спиране от движение за един месец/, която заедно с иззетото СРМПС част ІІ, била изпратени в сектор „ПП” при ОД на МВР – Ямбол, тъй като регистрацията на автомобила след покупката му от обвиняемия не била променена.

Няколко дни след съставянето на АУАН и изземването на СРМПС, обвиняемият Г. посетил в кабинета му в КАТ свидетеля Славов /началник група „РОППСС” в сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора/, с когото разговарял във връзка със спирането от движение на лек автомобил марка „БМВ”, модел 323 И, с рег. № ***** АВ. Г. обяснил на Славов, че е закупил посочения автомобил и иска да го регистрира в гр. Стара Загора, но същият е спрян от движение и му е отнета част втора от СРМПС за нарушения на ЗДП. След като обвиняемият Г. поискал да разбере дали в системата е отразено, че автомобилът е спрян от движение, свидетелят С.в извършил проверка, при която установил, че регистрацията на автомобила е в гр. Ямбол.  С. обяснил на обвиняемия, че по тази причина заповедта за прилагане на принудителни административни мерки /спиране от движение на автомобила/ и иззетата част втора от СРМПС ще бъдат изпратени в сектор „ПП” при ОД на МВР – Ямбол.

Така и било сторено, но с писмо № 3325/27.02.2013 г. от ОД на МВР – Ямбол горните документи били върнати на сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора, тъй като на 25.10.2013 г. в сектор „ПП”, гр. Ямбол, бил представен договор за покупко-продажба на МПС с рег. № 3470 от 23.10.2012 г. и Г.Ж.Г. бил въведен като предстоящ собственик в системата на „АИС-КАТ”. Според писмото, това обстоятелство не позволявало отразяване в системата на „АИС-КАТ” спиране от движение на посоченото превозно средство.

Междувременно, на 26.02.2013 г., обвиняемият Г. се явил лично в сектор „ПП” на ОД на МВР – Стара Загора при системния оператор /свидетелката И./ и представил заявление за пререгистрация на лек автомобил марка „БМВ”, модел 323 И, с рег. № ***** АВ, ведно с договора за покупко-продажба от

                                                                       - 4 -

23.10.2012 г., заповед от МВР за нестандартна рама, първа част на СРМПС и декларация, че втората част на СРМПС е загубена, на която саморъчно изписал „изгубена част 2 на свидетелство”.

С тези документи лекият автомобил марка „БМВ”, модел 323 И, с рег. № ***** АВ, бил пререгистриран и получил нов ДКН СТ 3328 ВВ.

Видно от заключението на  криминалистическа експертиза на писмени доказателства – протокол № 222/30.04.2013 г. /л.33 – л.36 от д.п. № ЗМ 140/2013 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора/, ръкописно изписаният текст „изгубена част 2 на свидетелство” в долната дясна част на Декларация с рег. № 131228000299 от 26.02.2013 г. е изпълнен от Г.Ж.Г., ЕГН **********. Положените подписи след реквизита „Декларатор” в долната част на посочената декларация вероятно са изпълнение от лицето Г.Ж.Г..

Видно от заключението на съдебно-почеркова експертиза от 11.10.2013 г. /л.42 – л.55 от а.н.д. № 1347/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд/, подписите в реквизитите „Нарушител” и „Подпис” в АУАН от 12.02.2013 г. са положение от Г.Ж.Г., ЕГН **********. Малкият обем на ръкописния текст, съдържащ отрицанието „НЕ” в реквизита за възражение, не съдържа признаци, индивидуализиращи почерка на изпълнителя, поради което е невъзможно да се идентифицира лицето, което е изпълнило този текст.

Предвид всичко изложено, районният съд законосъобразно и обосновано приел, че посредством описаните действия, на 26.02.2013 г. в гр. Стара Загора обвиняемият Г. потвърдил неистина – че свидетелство за регистрация част втора № 002266514 за лек автомобил с рег. № ***** АВ е изгубено, като подал писмена декларация от 26.02.2013 г., която по силата на закон – чл.141, ал.2 от ЗДП се дава пред орган на властта – ОД на МВР – Стара Загора, Сектор „Пътна полиция”, за удостоверяване истинността на посочените обстоятелства.

Районният съд подробно и задълбочено е обсъдил изложеното от обвиняемия Г., че не е получил препис от АУАН, че не знае, че от него е иззето СРМПС част ІІ и че при проверката от свидетелите Христов и Янков на 12.02.2013 г. документите на лекия автомобил са паднали на земята.

Събраните по делото доказателства единно и безпротиворечиво подкрепят извода на районния съд, че горните твърдения на обвиняемия Г. представляват неговата защитна позиция. Категорични и взаимно допълващи се са показанията на свидетелите Х. и Я. /осъществили полицейската проверка на 12.02.12013 г./, като по делото са представени и АУАН, подписан от обвиняемия Г., и ксероксно копие от иззетото СРМПС част ІІ.

Районният съд е коментирал и срещата на обвиняемия Г. със свидетеля Славов, при която Г. разказал за проверката на 12.02.2013 г., иззетото СРМПС част ІІ и спиране на лекия автомобил от движение, а Славов му обяснил, че заповедта за прилагане на ПАМ /спиране от движение на автомобила/ и иззетата част втора от СРМПС ще бъдат изпратени в сектор „ПП” при ОД на МВР – Ямбол.

Старозагорски окръжен съд                         - 5 -                       в.а.н.д. №  1331/2013 г.

 

Обосновано и правилно районният съд е кредитирал показанията на свидетеля Славов, тъй като същите са последователни, кореспондират с установения в съответната служба ред и се потвърждават от реалното изпращане заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 97/434/2013 г. от 14.02.2013 г. /спиране от движение за един месец/, ведно с иззетото СРМПС част ІІ в сектор „ПП” при ОД на МВР – Ямбол.

Въпреки че бил получил препис от АУАН /в който изрично било вписано, че като доказателство се изземва СРМПС част ІІ/ и че бил уведомен за наличието на заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 97/434/2013 г. от 14.02.2013 г. /за спиране от движение за един месец/, обвиняемият Г. побързал да пререгистрира собствения си лек автомобил с рег. № ***** АВ в КАТ – Стара Загора. Следва да се отбележи, че обвиняемият Г. не направил това от закупуването на колата /23.10.2012 г./ до 26.02.2013 г.

Следва да се отбележи и това, че пълният текст на бланката на Декларация с рег. № 131228000299, която обвиняемият Г. е подал 26.02.2013 г. при системния оператор /свидетелката И./ в сектор „ПП” на ОД на МВР – Стара Загора, е че СРМПС „не е отнето от контролен орган, а е изгубено /откраднато/”. След като е заградил в този израз и на същия ред „изгубено”, в долната дясна част на декларацията обвиняемият Г. собственоръчно е написал: „изгубена част 2 на свидетелство”.

Поради това обосновано и правилно районният съд е приел твърдението на обвиняемия Г., че е мислел, че СРМПС част ІІ е загубено по време на проверката от свидетелите Х. и Я. на 12.02.2013 г., като негова защитна позиция, неподкрепена от нито едно доказателство по делото.

Обоснован и законосъобразен е изводът на районния съд, че обвиняемият Г. с описаните по-горе действия същият е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.313, ал.1 от НК, предмет на настоящото наказателно производство.

Въззивният съд не споделя изложените в жалбата на обвиняемия Г. съображения за липса на достатъчно доказателства за съставомерността на инкриминираното деяние, тъй като такива са налице и те са детайлно анализирания от районния съд, както беше изложено по-горе. От този анализ районният съд е направил единствения възможен извод, а именно – че обвиняемият Г. е извършил инкриминираното деяние.

Обжалваното решение е изцяло съобразено с изискванията на чл.303 от НПК – не почива на предположения и обвиняемият Г. е признат за виновен, защото обвинението е доказано по несъмнен начин /а само от възприятията на свидетелите, като твърди жалбоподателят Г./. Поради това изложеното в жалбата оплакване за нарушение на чл.303 от НПК е неоснователно и въззивният съд не може да го възприеме.

Законосъобразен и правилен е изводът на районния съд, че в настоящото

                                                                    - 6 -

производство е от значение единствено обстоятелството дали съставеният на 12.02.2013 г. АУАН № 434 /бланков № 590860/ е бил надлежно връчен на обвиняемия Г., тъй като в него изрично е записано, че СРМПС № 002266514 е иззето като доказателство при съставянето на акта. Поради това всички съображения относно това дали изцяло е спазена процедурата при издаването на АУАН и при спиране от движение на лекия автомобил са правно ирелевантни

Първоинстанционният съд подробно и задълбочено е обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства относно деянието на обвиняемия Г. – отчел е ниската степен на обществена опасност на дееца, чистото съдебно минало, материалното му положение /липсата на доходи/. Всичко това е дало основание на първата инстанция обосновано и правилно да приеме, че определянето на размера на наказанието на Г. следва да се направи при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

 Настоящият съдебен състав напълно споделя горната преценка на районния съд и счита, че наложеното наказание на жалбоподателя Г. по чл.78а от НК е справедливо, законосъобразно и правилно. С освобождаването от наказателна отговорност и с налагането на Г. на административно наказание глоба в размер на 1 000 лв. /чл.78а от НК предвижда глоба в размер от 1 000 до 5 000 лв./ ще се постигнат целите на наказанието по чл.36, ал.1 от НК. Наложената глоба е в минималния размер, предвиден от закона.

Въззивният състав счита, че тъй като настоящото наказателно производство е по реда на гл. ХХVІІІ от НПК, няма възможност да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК, каквото алтернативно искане прави жалбоподателят Г.. В този смисъл е и ППВС-7-85, т.6.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваното решение, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не констатира основания за отмяна или изменение на решението.

Поради гореизложените съображения съдът счита, че жалбата на Г.Ж.Г. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а постановеното решение следва да бъде потвърдено.

Воден от горните мотиви и на основание чл.334, т.6, и чл.338 от НПК, съдът

Р       Е       Ш       И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 988 от 22.10.2013 г., постановено по а.н.д. № 1347/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                        2.