Р Е Ш Е Н И Е

 

 15                                      24.01.2014 г.                          град СТАРА ЗАГОРА

 

 В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Старозагорският окръжен съд                                      НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На двадесет и втори януари                                                               Година 2014

в публичното заседание в следния състав:

                                                                        

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА  ДОНЧЕВА

                                                      ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар: Красимира Цонева

Прокурор: Вероника Гьонева

като разгледа докладваното от съдията ДРАГОТИНОВА

ВНОХД № 1333 по описа за 2013 година, прие за установено следното:

 

             Производството е по реда на глава ХХІ- чл.313 и сл. от НПК.

             Постъпила е въззивна жалба от защитника на подсъдимия Д.П.Д. адв.С.Р. против постановената по НОХД № 148 /2013г. по описа на Районен съд – гр.Раднево присъда № 303 от 31.10.2013г., с която е признат за виновен в извършено от него престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. с чл.194, ал.1 от НК, затова, че на 19.04.2013 г. в рудник „Трояново-север”-с.Ковачево, общ.Раднево, чрез използване на МПС-автобус „Сетра” с рег. № СН 1900 КА, и след предварителен сговор с Ж.Г.Г. за осъществяването на кражба, която не представлява маловажен случай, отнели чужди движими вещи -  106, 50 м кабел ШКПТ 10х 2,5 кв.мм и 16, 25 м кабел ШКПТ -19х2,5 кв.мм, на обща стойност 208, 36 лв., от владението на рудник „Трояново-север”- с.Ковачево, общ.Раднево, без съгласието на негов представител, с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4 и т.5, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, и чл.54 от НК е осъден на 1 година и 2 месеца „Лишаване от свобода”, като на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от 3 години и 2 месеца. 

             В жалбата са направени оплаквания за незаконосъобразност и  необоснованост на присъдата поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и за допуснати съществени процесуални нарушения от съда, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия - липса и необсъждане на всички събрани по делото доказателства, послужили за изграждане на непротиворечив извод за авторството на деянието. В този смисъл на първо място се прави довод, че присъдата почива единствено на косвени доказателства и на направеното от другия обвиняем по делото самопризнание на фактите по ОА /във връзка с което по отношение на него производството по делото е приключило със споразумение/, което според закона и съдебната практика е недопустимо. Поради което счита, че липсва установено по какъвто и да е начин авторство на деянието, и че присъдата почива върху предположения, като в този смисъл е налице съществено нарушение на процесуалните правила, а именно това по чл. 303 от НПК.

               На второ място се прави довод за липса на цялостен и задълбочен анализ на всички факти в мотивите на присъдата, от който да може да бъде направен безспорен извод относно виновността на подзащитния му, т.е. липса на мотиви, поради което също е налице съществено нарушение на процесуалните правила.

                Поради което счита, че подзащитния му - подсъдимия Д., следва да бъде оправдан по предявеното му обвинение като бъде постановена нова присъда, с която същият бъде признат за невинен и оправдан в извършване на горното престъпление. В съдебно заседание поддържа жалбата си като прави и алтернативно искане в случай, че присъдата бъде преценена като правилна и законосъобразна, наказанието на подсъдимия да бъде определено при наличието на многобройни смекчаващи вината и отговорността обстоятелства, а именно: чисто съдебно минало, добри характеристични данни, утежнено семейно положение, както и ниска стойност на отнетото/значително под размера на минималната работна заплата/. Поради което моли в този случай наказанието да бъде определено при условията на чл.55, ал.1 т.1 от НК- под законовия минимум от една година лишаване от свобода, което да бъде отложено за изтърпяване в изпитателен срок от 3 години.

Подсъдимият жалбоподател Д.П.Д. в предоставената му дума за лична защита заявява, че няма какво да добави към казаното от защитника му, заявява, че е невинен, и в последната си дума към съда моли да бъде оправдан.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора счита, че подадената жалба е неоснователна и моли същата да не бъде уважавана като бъде потвърдена постановената от РРС присъда. Счита, че същата е правилна, законосъобразна и мотивирана.

 

Настоящият въззивен съд след като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на защитата във връзка с нея, развити и в настоящото съдебно заседание, и след цялостна служебна проверка на материалите по делото съгласно изискванията на чл.314, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:

 

               За да постанови обжалваната присъда районният съд е приел за безспорно установено, че подсъдимият Д.П.Д. на 19.04.2013г. в рудник „Трояново-север”- с.Ковачево, общ. Раднево, чрез използване на МПС-автобус „Сетра” с рег. № СН 1900 КА, и след предварителен сговор с Жечко Ганев Ганев за осъществяването на кражба, която не представлява маловажен случай, са отнели чужди движими вещи- 106, 50 м кабел ШКПТ 10х 2,5 кв.мм и 16, 25 м кабел ШКПТ19х2,5 кв.мм, на обща стойност 208,36лв., от владението на рудник „Трояново -север”-с.Ковачево, общ.Раднево, без съгласието на негов представител, с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл. 195, ал.1, т.4 и т.5, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, и чл.54 от НК е осъдил същия на 1 година и 2 месеца „Лишаване от свобода”, като на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от 3 години и 2 месеца. 

Настоящият съдебен състав намира, че горната присъда е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.3, т.1/ липса и необсъждане на всички събрани по делото доказателства, послужили за изграждане на непротиворечив извод за авторството на деянието/ и по чл.348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК /липса на мотиви/.

Съгласно разпоредбите на чл. 14, ал.1, чл.107, чл. 301 и чл.305, ал.3 от НПК съдът е длъжен след като направи внимателна проверка на всички събрани доказателства, да вземе решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото като се ръководи от закона. Съдът е задължен да  посочи в мотивите си кои обстоятелства счита за безспорно установени и въз основа на какви доказателствени материали, събрани и проверени посредством допустимите по НПК доказателствени средства, и какви са правните съображения за взетото решение. Поради което следва да се мотивира на кои доказателства дава вяра и на кои не, и поради каква причина, а при противоречия между доказателствените материали да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.  Съдът не може да игнорира /да не обсъжда/ едно или друго доказателствено средство /вкл. обясненията на подсъдимия/, едно или друго възражение на страните. Неизпълнението на това задължение на съда винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и прави мотивите формални и декларативни. Освен това може да доведе до ограничаване на процесуалните права на страните, в частност на подсъдимия и неговия защитник. Нарушение на процесуалните правила е не само пълната липса на мотиви, но и липсата на такава част от тях, която се отнася до основните въпроси, на които трябва да се отговори с присъдата относно правнорелевантни факти, които следва да се вземат предвид при формиране на окончателната воля на съда.

В настоящия случай първата инстанция е установила, че авторството на деянието е доказано, но не е обсъдила съвкупно и достатъчно пълно и ясно всички доказателства по делото, които са свързани със съставомерността на деянието и авторството на деянието от страна на подсъдимия Д.. Нещо повече, съдът изобщо не е обсъдил всички доказателства по делото като съдията-докладчик се е задоволил само да посочи имената на свидетелите, които потвърждават обвинителната теза без да посочи какви важни за изясняване на основни факти по делото обстоятелства се установяват от техните показания. На първо място, не са обсъдени обстоятелствата около твърдения от прокуратурата предварителния сговор между подсъдимия Д. и осъдения по същото обвинение св.Ж.Г. /кога, къде и по какъв начин е станало това/, и въз основа на какви доказателства се приема, че това квалифициращо обвинението обстоятелство е безспорно установено. Тези обстоятелства са установени от разпита на свидетелите, но съдът се е задоволил само да преповтори отразеното в обвинителния акт без да направи самостоятелен анализ на доказателствата. В тази връзка не е отговорено и на възраженията на подсъдимия и доводите на защитата, че освен от показанията на св.Г. /който се е признал за виновен, и с когото прокуратурата е сключила споразумение за прекратяване на делото/, това не е безспорно установено. Поради което действително е отдадено преимуществено значение на това самопризнание, с което е допуснато съществено процесуално нарушение като тези обстоятелства са приети за установени по безспорен начин единствено въз основа на направеното самопризнание на фактите по делото от св.Ганев. На второ място, не е даден достатъчно ясен отговор на въпросите: откъде /от какви места/ е бил отнет кабела: дали само от склада, до който достъп е имал и подсъдимия, или и от задвижващата станция, захранвана с ниско напрежение, или пък се касае до остатъчни кабели от ремонт/; как и от кого е бил натоварен в автобуса, управляван от св.Г., имал ли е възможност и дали подсъдимият сам е направил това/ като в тази насока не е са анализирани показанията на св.Г. и тези на св.Д.В.П., представляващи косвени доказателства по отношение на този факт/. В тази връзка изобщо не са обсъдени обясненията на подсъдимия/които са законно доказателствено средство/ в светлината на заявеното от свидетелите на защитата- св.И.Д.Ц. и св.Й.Г.Й.,  че през цялото време/след 20:00 или след 20:30 часа/ е бил с тях, и не е възможно да е разговарял със св. Ж.Г., и да е товарил кабелите в автобуса. В тази връзка са били направени доводи от защитата, на които не е бил даден достатъчно задълбочен и подкрепен с анализ на събраните по делото доказателства отговор. Липсва анализ на това обстоятелство при обсъждане на останалите събрани по делото доказателства, както и извод защо при съвкупната преценка съдът дава вяра на едни, но не дава вяра на други гласни доказателства. На трето място, не са обсъдени и резултатите от проведените очни ставки между подс. Д. и св.Г., и между св.Д.Н.Н. и св.Г.Т.П., както и между подс. Д. и св.Г.П. и подс.Д. и св.Д.Н. /по въпроса за това признал ли е подс. Д. непосредствено след деянието пред преките си началници /св.Г.П., Д.М.М., и колежката си /св.К.Н.М./ за извършеното от него. В мотивите си по този въпрос първоинстанционият съд се е задоволил само да посочи, че „относно съпричастността на подсъдимия Д. към извършеното престъпление в хода на съдебното следствие са се събрали достатъчно данни, че същият е признал пред свидетелите Д.Н., Г.П., Д.М. и К.М. за извършеното престъпление”. Не са коментирани фактите и обясненията на подсъдимия по начин, че да може да бъде проверено как се свързват с останалите доказателства, както и тези на свидетелите на защитата- дали имат допирни точки с останалите доказателства и дали и защо съдът ги отхвърля изцяло. 

Необсъждането на едни доказателства, формалното изброяване на други, и несъпоставянето на всички събрани по делото доказателства е съществено нарушение на процесуалните правила - нарушение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК. Тази разпоредба задължава съда да формира вътрешното си убеждение на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. В мотивите на протестираната присъда това не е сторено. Що се отнася до събраните по делото противоречиви доказателства, при наличие на такива, няма пречки съдът да кредитира едни доказателствени материали и да отхвърли други, а и е длъжен да  го направи. При всяко положение обаче следва да се мотивира така, че да позволи на горната инстанция да проследи логиката на вътрешното му убеждение, израз на което е постановената присъда.

С оглед на изложеното по-горе, настоящата инстанция приема, че са налице съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.1 и т. 2, пр.1 от НПК, които са основание за отмяна на постановения съдебен акт поради липса на мотиви, които да обосноват произнасянето му, довело и до ограничаване процесуалните права на подсъдимия и неговия защитник. Същите не могат да бъдат отстранени от настоящата инстанция и налагат разглеждането на делото отново от първата инстанция.

По изложените съображения, тъй като е налице безусловно основание присъдата да бъде отменена, въззивната инстанция не разглежда жалбата по същество - по отношение наведените доводи за неправилност и необоснованост на постановената от първоинстанционния съд присъда. Направените оплаквания по същество обаче следва да бъдат обсъдени от районния съд при новото разглеждане на делото.

 

Видно от гореизложеното и на основание чл. 335,  ал.2, във вр. с чл. 348, ал.3, т.1 и т.2, пр.1, вр. с чл. 334, т. 1, пр.2. от НПК, съдът

 

                                                                       Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОТМЕНЯ присъда № 303 от 31.10.2013г., постановена по НОХД № 148/2013г. по описа на Районен съд – гр.Раднево.

 

ВРЪЩА делото на Районен съд – Раднево за ново разглеждане от друг състав на съда при спазване на горните задължителни указания.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

                                                     

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.