ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 14                                           09.01.2014 г.                         град Стара Загора

 

        В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД              ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На 9 януари                                                                                  година 2014

В закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

                                                        ВАНЯ ТЕНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

ВАНД № 1335 по описа за 2013 година, и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК във връзка с чл.249, ал.3 от НПК.

   

    С Разпореждане № 622 от 21.11.2013 г. по АНД № 1444/2013 г. по описа на Районен съд – Казанлък е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на Районна прокуратура – Казанлък за отстраняване на допуснатите на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения, посочени в обстоятелствената част на разпореждането.

 

В срока по чл.249, ал.3 от НПК е депозиран частен протест от прокурор при Районна прокуратура – Казанлък срещу горепосоченото разпореждане. В частния протест се развиват съображения за това, че постановлението за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, внесено за разглеждане в Районен съд – Казанлък не страда от пороците, описани в разпореждането на съда, които да са довели до нарушаване правото на защита на обвиняемото лице. Прокурорът намира протестираното разпореждане за незаконосъобразно и неправилно, поради което моли въззивният съд да го отмени и да върне делото на Районен съд – Казанлък за разглеждане на внесеното постановление.

 

     Окръжен съд – Стара Загора, след като извърши цялостна служебна проверка на разпореждането и по повдигнатите в частния протест оплаквания, прие следното:

 

     Производството пред Районен съд - Казанлък по АНД № 1444/2013 г. по описа на съда е образувано въз основа на постановление на Районна прокуратура – Казанлък по чл.375 от НПК срещу обвиняемия Р.Ф.Ф., който се предава на съд с обвинение в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, предл. ІV, б. “а”, предл.ІІ, вр. чл.343, ал.1, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.129, ал.2 и ал.1 от НК.

Съдията - докладчик в разпоредително заседание при извършване на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание е установил, че в хода на досъдебното производство – при повдигане на обвинението с постановление от 26.09.2013 г. и при изготвяне на постановлението е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, изразяващо се според първостепенния съд в това, че обвиняемият е привлечен в това качество по несъществуващ текст от материалния закон, а именно чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Въззивният съд констатира, че действително в постановлението за привличане на обвиняем и в постановлението на РП – Казанлък бланкетната норма на чл.343, ал.3, б. “а”, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК по обвинението срещу Ф. по отношение на едно от вменяваните му нарушения на правилата за движение по пътищата е запълнена текстово  със старата редакция на чл.20, ал.2 от ЗДвП /ДВ, бр. 43/2002 г./, действала до изменението й с ДВ, бр.51/2007 г., в сила от 30.06.2007 г. /която е в сила към момента на извършване на деянието/. Макар да е допуснато това нарушение, то същото не се е отразило върху правото на защита на обвиняемия, тъй като и в старата редакция на чл.20, ал.2 от ЗДвП, която е вписана в повдигнатото обвинение и в новата редакция на същия законов текст се съдържа обстоятелство /което не е конкретното посочено от разследващите органи, но се извлича от фактите/, с което не е съобразил скоростта си обвиняемия Ф. и в тази връзка същият е разбрал обвинението в неговата пълнота. С оглед на това не се налага връщане на делото на разследващия орган за повдигане на ново обвинение, но прокурорът при изготвяне на новото постановление /поради нарушения, които ще бъдат изложени/ следва да прецизира обвинението вписвайки редакцията на чл.20, ал.2 от ЗДвП в сила към момента на извършване на деянието и конкретно посочвайки обстоятелство, с което не е съобразил скоростта си обвиняемия Ф..

 

Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния съд, че постановлението на РП – Казанлък по чл.375 от НПК е немотивирано,  макар и по други съображения. Видно от обстоятелствената част на  постановлението, внесено за разглеждане пред РС – Казанлък, прокурорът след изложение на фактическата обстановка не е изложил фактическите си и правни изводи за извършеното от обвиняемия престъпление, за конкретно допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата, за вида на причиненото на пострадалия телесно увреждане /описано е травматичното увреждане, без същото да е правно квалифицирано/, за наличието на причинноследствена връзка между допуснатите нарушения на правилата за движение и настъпилия вредоносен резултат. Не се съдържат съображения и досежно формата на вина, при която обвиняемият Ф. е извършил престъплението, за което се предава на съд. Това са задължителни елементи от съдържанието на обстоятелствената част на прокурорския акт.

Въззивният съд намира, че макар и да няма специални изисквания към съдържанието на постановлението по чл.375 от НПК, то освен, че следва да бъде мотивирано съгласно изискванията на чл.199, ал.2 от НПК, с оглед предназначението си – да очертае рамките на съдебното производство и да формулира предмета на доказване /идентично с предназначението на обвинителния акт/ трябва да формулира обвинението ясно, пълно и непротиворечиво по начин да гарантира в пълнота правото на защита на обвиняемия.

Проверяваното постановление е немотивирано с оглед на изложените непълноти в обстоятелствената му част и не е в състояние да очертае предмета на доказване в съдебната фаза, което неминуемо има за последица ограничаване правото на защита на обвиняемия. Районният съд правилно е приел, че прокурора не е обосновал наличието на една от материалноправните предпоставки по чл.78а, ал.1, б. “в” от НК, като формално е изписал, че от престъплението не са причинени имуществени вреди.

С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че правилно е постановеното от първоинстанционния съд прекратяване на висящото пред него съдебно производство, поради нередовности на постановлението по чл.375 от НПК, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия и връщане на делото на РП – Казанлък, като следва да бъдат отстранени пороците му, констатирани от двете съдебни инстанции.

 

 Въззивният съд, след като намери доводите в частния протест за неоснователни и след като при извършената цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт не установи основания за изменението или отмяната му прие, че обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 622 от 21.11.2013 г. по АНД № 1444/2013 г. по описа на Районен съд – Казанлък, като ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Казанлък за изготвяне на ново постановление по чл.375 от НПК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                             ЧЛЕНОВЕ:          1.      

 

 

                             2.