О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

 60                                      28.01.2014 година                       град СТАРА ЗАГОРА

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На двадесет и осми януари                                                              Година 2014

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                              2. КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от  съдията  Драготинова

ВЧНД № 1027 /2014 година, за да се произнесе взе в предвид следното:

 

          Производството има своето правно основание в чл.243, ал.7 от НПК.

 

          Постъпил е въззивен частен протест от РП - Казанлък срещу определението от закрито заседание на 30.10.2013г. по ЧНД № 1410/2013г. по описа на КРС, с което е отменено постановление за прекратяване на наказателното производство от 09.08.2013г. на РП – гр.Казанлък по ДП ЗМ № 133/ 2013г. по описа на РУ”Полиция”- гр.Казанлък, водено срещу И.И.И. за извършено престъпление по чл.209, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК като делото е върнато на РП- Казанлък за доразследване със задължителни указания.

Оплакванията в протеста са за неправилност-незаконосъобразност и необоснованост на определението. Представителят на прокуратурата счита, че неправилно районният съд при проверката на обжалваното постановление е приел, че в случая не е установено от субективна и обективна страна, съгласно съдебната практика, че деецът умишлено и с конкретни действия е въвел в заблуждение физическо лице, от което се стреми да получи имотна облага, че ще изпълнява задълженията си по договора, съгласно условията на същия. Прави довод, че тъй като в случая лицето Иванова е попълнила електронни формуляри, които са били автоматично обработени от системата на „В.К.”ООД – гр.София и тази на „Г.Ф.” АД– гр.София и автоматично е получила одобрение за получаване на потребителски кредит, макар и да е декларирала неверни данни, относно самоличността си, не е налице въвеждане в заблуждение на физическо лице, тъй като електронната система няма как да бъде годен субект на престъплението по чл.209 от НК. Освен това двете плащания, които И. е направила, сочели за намерението и да изпълни поетите договорни задължения. Поради което счита, че се касае за договорни отношения – унищожаемост на сделка, която следва да бъде отменена по реда на ЗЗД, а не за умишлено престъпление по чл.209 и сл. от НК. С оглед на което счита, че определението на Казанлъшкия районен съд следва да бъде отменено и да бъде потвърдено постановлението на Районна прокуратура – гр.Казанлък.

Препис от частния протест е изпратен на пострадалия „Г.Ф.” АД- гр.София, но възражение срещу него не е постъпило по делото.

          Съдът след като се запозна с всички доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, а така също и със становищата и доводите на страните, намери за установено следното:

          Въззивният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН, а обжалваното определение - правилно, законосъобразно и обосновано.

          Досъдебното производство № ЗМ 133/ 2013г. по описа на РУП – гр.Казанлък е образувано против И.И.И. за престъпление по чл.209, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК - за това, че при условията на продължавано престъпление в периода 08.11.- 16.11.2012г. в гр.Казанлък, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила заблуждение у служители на „В.К.” ООД – гр.София и „Г.Ф.” АД – гр.София, като се представила за К.Г.В. от гр.Казанлък, сключила договори за паричен заем на нейно име и с това причинила имотна вреда на „В.К.” ООД – гр.София и „Г.Ф.” АД – гр.София в размер общо на 795.00лв.  Видно от обжалваното определение, съдът е приел, че неправилно с постановлението за прекратяване на ДП е прието, че  В./всъщност И./, която изобщо не е била привличана като обвиняем и дори не е разпитана като свидетел, изобщо не е имала намерение да погаси поетите задължения към ЮЛ, и по този начин да набави за себе си имотна облага.  Освен това съдът е приел, че действията и – двете плащания, които е извършила, всъщност обективират не намерението и да изпълни поетите договорни задължения, а да заблуди пострадалия, че действително има намерение да изпълнява условията по договора- да плаща ежемесечните вноски на определения падеж.

             От материалите по ДП, а именно: Запис на Заповед от 08.11.2012г. с издател К.В., разписка от същата дата от името на К.В. като заемател,  формуляр – договор за заем /потребителски кредит/ CN-138975 от 06.11.2012г. с  между заемодателя „Г.Ф.” АД – гр.София и заемателя К.В.; Запис на заповед от същата дата с издател К.В.; сведение от И.И.И./представляващо признание досежно обстоятелство, че именно тя е изтеглила въпросните кредите от името на св.В./; протоколи за сравнително изследване на подписа на К.В.; експертни справки /съдебно-почеркови експертизи на подписа и/; разпитите на свидетелите: К.Г.В.; Р.В.Г.; М.Г.М.; Ж.М.М.; Г.А.Д., други банкови, счетоводни и спедиторски документи, както и договор за куриерски услуги от 31.05.2012г. между „В. К.” ООД – гр.София Л. – Е.” ЕООД; допълнително споразумение от 01.08.2012г. от „Л.– Е.” ЕООД и „В.К.” ООД – гр.София, е установена по безспорен начин приетата от прокурора фактическа обстановка. Не съществува спор относно фактическите обстоятелства, а именно: че на 05.11.2012г. по електронен път И., използвайки личните данни и подписа на св.В., е кандидатствала и след преценка на кредитния инспектор на кредитодателя заявката и е била одобрена като е бил сключен онлайн договор за паричен заем със заемодателя „В.К.” ООД– гр.София в размер на 395.00лв.. Сумата и е била доставена чрез куриерска фирма „Л. – Е.” ЕООД, и при доставката същата е подписала запис на заповед и разписка за получените парични средства./като  отново е подписала св.В., използвайки нейните лични данни, предоставяйки копие от личната и карта/. Освен това на 06.11.2012г. И. използвайки личните данни и подписа на св.В., е кандидатствала и след преценка на кредитния инспектор на друго кредитно дружество за бързи кредити е сключила онлайн и договор за заем с „Г.Ф.” АД – гр.София в размер на 400.00лв., като в заявката отново попълнила данните на св.В.. Договорът е бил подписан лично от нея и при направената доставка от куриерска фирма „С.”, а отпуснатата парична сума е била усвоена от нея на касата на „И.П.” АД, намираща се в магазин „Б.” в гр.Казанлък, след представяне на оригинала на личната карта на св.В.. По втория договор направила плащане на два пъти съгласно условията на договора – в размер на 130.00лв. и в размер на 140.00лв.. По първия договор обаче И. не е направила никакво плащане. В резултат на това на 25.01.2013г. св.Ваклинова е получила известие от „В.К.” ООД – гр.София за просрочено плащане към тях. Поради наличие на договор с „В. К.” ООД – гр.София с доставчика „Л. – Е.” ЕООД на 09.04.2013г. последният е изплатил сумата от 520лв., явяваща се неустойка, поради нередовен запис на заповед на свидетелката В., с което имотната вреда на „В.К.” ООД – гр.София е била възстановена/което обаче не премахва престъпния характер на деянието/.

             Видно от обжалваното прокурорско постановление, прокурорът е приел, че от правна страна в настоящия случай се касае за възникнали облигационни отношения между  св.И.И. и двете дружества заемодател- „В.К.” ООД – гр.София и „Г.Ф.” АД – гр.София./предоставящи заеми по т. нар. „бързи кредити”/. Изложен е довод, че от материалите по делото не може да се направи категоричен извод, че св.В. /всъщност И./, изобщо не е имала намерение да погаси поетото си задължение към двете юридически лица  и ощетявайки ги по този начин да набави за себе си имотна облага, още повече, че била изплатила две от вноските по единия кредит, поради което не било налице престъплението измама по смисъла на  НК.

Правилно и обосновано районният съд въз основа на изложената фактическа обстановка е приел, че в случая не се касае за облигационни отношения, и само използването на личната карта на св.В. е достатъчно, за да се приеме наличието на измамлива цел. Освен това законосъобразно е посочено, че внасянето на две от месечните вноски от името на свидетелката В. не я оневинява, като е приел, че с тези си действия същата всъщност е искала да прикрие извършеното деяние. Правилно и законосъобразно съдът е приел и, че макар сключените договори по своята същност да са унищожаеми, те са породили своето правно действие и св.В. до момента на обявяването им по надлежния гражданско-правен ред за такива, е задължена да плаща поетите от И. кредитни задължения, вкл. и е лихвите по същите. Поради което не може да се направи извод, че действията на И. нямат за цел личното и облагодетелстване и причиняването на имотна вреда както на заемодателите, така и на трето заинтересовано лице- св.В.. Още повече от обективните и действия, а именно използването на личните данни на св.В., както при кандидатстването на сключването на договорите онлайн, така и при получаването на една от сумите на каса чрез използването на оригиналната и лична карта, говорят че от субективна страна деянието е напълно доказано. Поради което обосновано е приел, че умисълът е манифестиран именно чрез горепосочените и действия. Освен това съдът правилно е приел, че с оглед установените по категоричен начин данни по ДП, че при подписването на горепосочените документи И. е фалшифицирала подписа на св.В., и прокуратурата следва да обсъди  дали не се касае и до друг вид престъпления освен това по чл.209 от НК, а именно някакво документно престъпление, напр. по чл.316, или по чл.318 от НК/ във връзка с неправомерното ползване на личната карта на св.В./.

            Въззивният съд намира, че тези изводи на съда са правилни и са в унисон с изискванията на закона и съдебната практика.  Поради което и настоящият въззивен състав намира, че изводът на прокурора, че деянието не съставлява престъпление от общ характер е необоснован и незаконосъобразен.

            Основанието за прекратяване на наказателното производство е чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1 т.1 от НПК, което предполага, че основанието за прекратяване е, че  деянието не е извършено или не съставлява престъпление.             

            Въззивният съд обаче намира, че в случая извода на прокурора за липса на престъпление от общ характер е недостатъчно обоснован, поради което е и незаконосъобразен. Необосновано и незаконосъобразно, без да бъдат извършени всички относими в случая процесуално- следствени действия, в постановлението е прието, че става въпрос за гражданско-правни отношения. В случая са налице обективирани действия от страна на дееца, които макар и да са възникнали на основата на договорни взаимоотношения, само поради извършената подмяна с личните данни на св.В., без които самите договори не биха били сключени предвид личността на молителя, умисълът за измама  може да се счита за безспорно установен. Освен това умисълът за измама се установява и в поредицата от действия на И., а именно попълнените и подписани лично н от нея документи: записите на заповед и разписки за получени парични средства/ Запис на Заповед от 08.11.2012г.,  договор – формуляр за заем /потребителски кредит/ CN-138975 от 06.11.2012г. със заемодателя „Г. Ф.” АД – гр.София; Запис на заповед от същата дата с фалшифицирания подпис на св. Катя Ваклинова; както и на договор- формуляр със заемодателя „В.К.” ООД – гр.София при направената  доставка от куриерска фирма „С., както и с послужването с оригиналната лична карта на св.В. при изплащането на сумата по договора с - „Г.Ф.” АД – гр.С.. Тези действия са извършени от нея с цел да извлече за себе си имотна облага и да причини на пострадалия имотна вреда. Предвид което е налице пряка причинно-следствена връзка между нейните действия и настъпилата имотна вреда за пострадалия. 

             Създадените договорни взаимоотношения между И. /от името и за сметка на св.В./, и пострадалите ЮЛ са не само в сферата на гражданско- правната материя, но и ангажират наказателната и отговорност, независимо от довода на прокурора, че  не ставало въпрос за ФЛ, което само можело да бъде заблудено. Действително само ФЛ могат да имат съзнание и да формират воля и представи, поради което могат да бъдат въвличани в измами. В случая обаче с оглед частично събраните по ДП доказателства/само по отношение на единия кредитодател/ е видно, че обработката на данните от заявките на двете кредитни дружества се извършва от кредитни инспектори, длъжностни лица при съответните ощетени ЮЛ. Същите извършват проверка относно валидността и статуса на личната карта на кандидата в сайта на МВР. Освен това чрез фирмен софтуер  следят всички кандидатури и правят проучвания в публичните регистри- за месторабота и кредитна задлъжнялост на кандидатите. Именно това е станало причина в случая да бъдат използвани данните на друго лице - св.В.. По делото е разпитана св. Р.Г., служител на „Г.ф.” АД- София, кредитен инспектор, работеща на трудов договор в дружеството, като е установено, че именно тя е обработила данните от заявлението на Иванова до този кредитодател. В договора и в длъжностната и характеристика е записано, че същата одобрява или отхвърля заявления в рамките на позволените лимити при спазване на кредитни стандарти. Т.е. поради особености при сключването на т. нар. „онлайн заеми”, и заложеното в самата система автоматично/стандартизирано/ одобряване на същите при наличие на определени формални предпоставки, при което представителят на кредитодателя и кредитополучателят не контактуват лично, именно това позволява да бъде извършена само една формална проверка по документи. С оглед на което основателно не е приет довода, че ЮЛ не можели да бъдат заблудени, тъй като всъщност не се касае до заблуда на ЮЛ, а на физическите лица, работещи в тях. Именно в подмяната на личните данни на И. с тези на св.В. се състои начина на възбуждане на заблуждение у служителя на ощетеното ЮЛ, поради което следва да се приеме, че е налице измамливо намерение още в самото начало на възникване на договорните отношения. Последното показва недвусмислено умисъла за причиняване на имотна вреда на пострадалите, който се изразява в това, че още при поемането на задължението за връщане на сумата по заема не е съществувало такова намерение, а  с „предоставените” лични данни на друго лице, въпреки платените две първоначални вноски по единия заем, се е целяло  увреждането на пострадалите. С оглед на гореизложеното правилно действията на И. са били възприети от първоинстанционния съд като такива, които категорично сочат на умисъл за измама по въвеждане и поддържане на заблуждение у отговорните за това служители на ощетените ЮЛ, че кандидатстващото да получи заемите лице /което обаче не е тя самата/ отговаря на формалните критерии и е постигнато съгласие относно всички елементи на сделките, и че при неизпълнение те могат да постигнат изпълнение като насочат действията си срещу това лице. По този начин, чрез умишленото създаване на една невярна представа у кредитните служители /което пък е условие за сключването на сделката/, е била създадена една невярна представа за изрядност, което ги е мотивирало да одобрят /посредством софтуера на дружеството/ акта на имущественото разпореждане/, последица от което е причинената на дружествата имотна вреда. Горепосочените съзнателни прояви на И. /която дори не е разпитана като свидетел, а от нея по делото има представено само сведение/, съпътстват и следват горепосочените облигационни сделки/ сключването на договорите за заем/. Доказана е изискуемата от закона цел- получаването на имотната облага при кумулативна даденост на липса на намерение за поемане на облигационни тежести и изпълнение на дължимата престация още в момента на постигнатия двустранен консенсус. Горното касае и издадените от името на св.В. разписки като начин да бъдат удовлетворени по съдебен ред взискателите с връщане на дадената парична сума. Самото им издаване/ на името на друго лице/ също по недвусмислен начин демонстрира умисъла на дееца за извършване на измама, макар че същата по принцип представлява документ, удостоверяващ даването, респ. получаването на паричната сума. Подписването на такава разписка в никакъв случай не би могло да освободи дееца от наказателна отговорност за извършената измама, макар и да съставлява и друго престъпление/както правилно е отбелязал съдът/. В тази насока прокурорът изобщо не е изложил никакви мотиви, а изложените такива, че все пак е имало изпълнение по единия от кредитите чрез плащане на две от вноските, са непълни, за да обосноват направения извод за липса на престъпление. Освен това издаването на писмен документ от страна на длъжника в полза на кредитора, доказващ наличието на парично задължение, дава само възможност за завеждане на граждански иск, но не гарантира възстановяване на причинената имотна вреда /тъй като на пострадалия не е гарантирано реалното изпълнение по договора/. Чрез фалшифицирането на попълнените в тях данни е била постигната целта по възбуждането и поддържането на заблуждението, че е дадена някаква гаранция от страна на вписаното в тях лице, че сумите ще бъдат върнати.

              Заблудата в случая е формирана и поддържана именно  поради създадената у представителите на ощетените ЮЛ невярна представа относно самоличността на лицето, кандидатстващо за получаване на такъв заем, респ. относно достоверността на предоставените от него данни за самоличността му. Във втория случай /с „Г.ф.”АД- София/ същата е формирана неправилно два пъти като умисълът за измама е демонстриран както при кандидатстването /по отношение на кредитния инспектор/, така и при получаването/ по отношение на служителя на „И.п.”/ на отпуснатия заем чрез предоставянето за проверка на личната карта на св. В..

                Поради което съдът намира, че направеният от прокуратурата формален извод, че липсвали данни за престъпление, тъй като не можело да има измамливи действия по отношение на ЮЛ, е необоснован и незаконосъобразен. В тази връзка съдът намира /макар и да не е направен такъв довод/, че в случая имуществените разпореждания са довели до невъзстановим разход за ощетените ЮЛ, тъй като въпреки наличието на договор за заем и на разписки за това, същите са издадени на името на друго лице. Пострадалият не разполага дори с правната възможност да получи по съдебен път от увреждащия го длъжник даденото по договора за заем заедно с лихвата, тъй като и в тази насока е налице измама/ досежно самоличността на другата страна по заема/. Този факт сам по себе си е достатъчен за да се приеме, че е доказано измамливото намерение да не бъде изплатена сумата по заема, и води до единствено възможния и безспорен извод, че целта на извършените действия е била да бъде извлечена имотна облага като бъдат увредени пострадалите.

          В тази насока е и съдебната практика: за да е налице наказателна измама, следва да са събрани несъмнени доказателства, че още към момента на  поемане на задължението, деецът не е имал намерение да го изпълнява. Доколкото по делото са налице такива доказателства за измамлива цел на Иванова още при сключването на договорите за заем, деянието покрива признаците за наказателна измама, и е съставомерно както от обективна, така и от субективна страна. Субективната страна на деянието се доказва именно с обективираните действия на И., посочени по- горе.

              Поради което изводите на КРС, че в случая от правна страна е налице наказателна измама и/или  друго престъпление, а именно такова по глава ІХ от НК /Документни престъпления/, изводимо от фактическите обстоятелства по делото, и действията на И. обективират именно такова престъпление, са правилни и законосъобразни.

           Направените оплаквания в протеста са неоснователни, поради което съдът намира, че следва да бъде потвърдено обжалваното определение, с което е отменено прекратяването на наказателното производство  по делото за престъпление по чл.209, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК и делото е върнато на РП- Казанлък за продължаване на производството по делото.

Предвид гореизложеното определението на КРС следва да бъде потвърдено, а постановлението на РП- Казанлък- отменено като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като делото бъде върнато на РП- Казанлък за отстраняването им с оглед дадените от съда указания в отменителното  определение.

 

          Водим на горните мотиви и на основание чл.243, ал.7 от НПК, съдът

 

О  П  Р   Е  Д  Е  Л  И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА определението от закрито заседание на 30.10.2013г. по ЧНД № 1410/2013г. по описа на КРС, с което е отменено постановлението за прекратяване на наказателното производство от 09.08.2013г. на РП – гр.Казанлък по ДП ЗМ № 133/ 2013г. по описа на РУ”Полиция”- гр.Казанлък, водено срещу И.И.И.за извършено престъпление по чл.209, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК,  и делото е върнато на РП- Казанлък за отстраняването им с оглед дадените от съда указания в отменителното  определение.

 

         Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

                                                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

                                                                                                                                                     2.