МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 4 от 07.02.2014 г.

по НОХД № 1 по описа за 2014 г. на Окръжен съд –

Стара Загора

 

 

Обвинението против подсъдимия С.П.Т., с ЕГН ********** е в това, че през месец септември 2013 г. в Затвора – Стара Загора е поискал от лишения от свобода М.Я.С., ЕГН **********, дар – парична сума в размер на 3000 лв., която не му се следва и на 08.10.2013 г. в гр. Стара Загора е приел от М.Б.С. – сестра на лишения от свобода М.Я.С. и Ж.Б.С. – майка на лишения от свобода М.Я.С., дар – парична сума в размер на 1000 лв., която не му се следва, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностни лица във връзка със службата им – В.М.В. – Директор на държавно училище в Затвора – Стара Загора и В.И.К. – Началник Сектор “Социална дейност и възпитателна работа” в Затвора – Стара Загора – престъпление по чл.304б, ал.1 от НК.

 

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и описаната в обвинителния акт фактическата обстановка. Предлага на съда, с оглед направеното от подсъдимия самопризнание да приложи императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК във връзка с чл.58а, ал.1 от НК и след като определи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” в размер на една година и шест месеца, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, да го редуцира с една трета до размер на една година. Счита, че за поправянето на дееца не е наложително да изтърпи наказанието ефективно, поради което и с оглед наличието на предпоставките по чл.66, ал.1 от НК пледира за приложение на института на условното осъждане, като се определи три годишен изпитателен срок.  

 

Защитникът на подсъдимия С.П.Т. – адв.  И.К. ***, в хода на съдебните прения не оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието. Моли съдът да определи на подзащитния му Т. наказание “лишаване от свобода” в размер на една година и шест месеца, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което с оглед на направеното от него самопризнание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и на основание чл.58а, ал.1 от НК да бъде намалено с една трета. Пледира за приложението на чл.66, ал.1 от НК и отлагане изтърпяването на наказанието “лишаване от свобода” за срок от три години.

 

Подсъдимият С.П.Т. поддържа пледоарията на защитника си и изразява критичност към извършеното деяние. В последната си дума моли съдът за снизхождение.

 

Подсъдимият Т. в проведеното открито съдебно заседание, насрочено служебно за предварително изслушване, направи искане за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, като направи изявление, с което призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

 

Съдът разгледа и реши делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

 

Подсъдимият С.П.Т. е роден на *** ***, с постоянен адрес в същия град и настоящ в с. М., общ. С., българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, ЕГН  **********.

Подсъдимият С.Т. бил назначен на длъжността „***” със Заповед № ЛС-03-50/09.01.2001 г. на Министъра на правосъдието на РБ. Със Заповед № Л-131/16.01.2001г. на Главния директор на ГД „ГУМЛС” /понастоящем ГД „ИН”/ му било присвоено и звание „Сержант” от МВР, считано от датата на заемане на длъжността. На 19.02.2001 г. подсъдимият Т. подписал и Акт за встъпване в длъжност, издаден съгласно Заповедта на Министъра на правосъдието и официално встъпил в длъжност.

Със Заповед № Л-1771/23.06.2005 г. на Главния директор на ГД „ИН” е повишен в звание „Старши сержант” от МВР, считано от 01.07.2005 г.. Със Заповед № ЛС-03-1373/13.12.2006 г. на Министъра на правосъдието му е присъдена категория „Е - полицай”, а със Заповед № Л-3295/26.04.2010 г. на Главния директор на ГД „ИН” му е присъдена І-ва степен на категория „Е - полицай”.

Със Заповед № Л-8255/30.10.2012 г. на Главния директор на ГД „ИН” е назначен на длъжност „Надзирател ІІ-ра степен”, а със Заповед № Л-5141/03.06.2013 г. на Главния директор на ГД „ИН” е повишен в степен на длъжност „Надзирател І-ва степен”.

Съгласно длъжностната му характеристика извършвал дейности, свързани с управлението и комуникацията с лишените от свобода, насочване движението на лишените от свобода в рамките на Затвора, включително и конвойна дейност, поддръжка на безопасността, снаряжението и оборудването, включително и по време на дежурство, третирането на лишените от свобода във връзка с ежедневните им нужди, комуникация с персонала по повод нарядната служба и водената документация, както и обучителни дейности, свързани с изпълнението на служебните му задължения.

Свидетелят М.Я.С. е осъждан неколкократно и е изтърпявал наказания „Лишаване от свобода”, като на 07.10.2011 г. постъпил в Затвора – Стара Загора, също за изтърпяване на наложено му наказание „Лишаване от свобода” с начална дата на изтърпяване 17.09.2011 г., което продължава да търпи и към настоящия момент, в 7-ма група. Същият е ученик в училището на Затвора – Стара Загора, с охраната на което, в качеството си на надзирател, бил натоварен и подсъдимия С.Т.. Във връзка с изпълнението на служебните си задължения, подсъдимия Т. познавал свидетеля С. и знаел, че изтърпява присъда с голям размер на наказанието.

Един ден, в средата на месец септември 2013 г., по време на изпълнение на служебните си задължения, подсъдимият Т. извикал лишения от свобода - свидетеля М.Я.С., и му казал, че ще го уреди на работа като дежурен в училището на Затвора. Няколко дни по-късно подсъдимият отново говорил със свидетеля и го уведомил, че ще работи в спортната зала на училището, но за целта трябвало да му плати сумата от 3000 лв. и ако не му ги даде, щял да има проблеми в Затвора, няма да бъде предложен за УПО или за извеждане на работа. Свидетелят С. се притеснил от тези думи и се обадил по телефона на майка си – свидетелката Ж.Б.С., като я помолил да събере сумата от 1000 лв., които да даде на подсъдимия Т. като част от поисканото. От своя страна свидетелката С. го уверила, че ще направи каквото може, за да събере парите, но го посъветвала да се свърже с Началника на Затвора, за да се оплаче. Няколко пъти след този разговор подсъдимият отново напомнял на свидетеля, че трябва да му плати исканата сума, като на 07.10.2013 г. му казал, че на другия ден ще чака някой от близките му в кафе „Бис”, в близост до училище „Иван Вазов” в гр. Стара Загора, където щял да отиде към 17,00 ч., за да получи парите. Казал му също, че ще е с униформа, за да бъде разпознат от близките на свидетеля С..

Същия ден – 07.10.2013 г., свидетелят М.С. поискал среща със Зам. началника на Затвора – Стара Загора – свидетеля С.К.К., срещнал се с него в служебния му кабинет и го уведомил за случилото се, при което свидетелят К. незабавно телефонирал на свидетеля Й.К.П. – Началник група „ООЗ” – Затвора – Стара Загора при ГД „Национална полиция” – София. Свидетелят П. веднага отишъл в кабинета на свидетеля К., където заварил свидетеля С., който разказал и на него за претенциите на подсъдимия Т. и уговорката относно времето и мястото на предаването на парите. Свидетелят М.С. собственоръчно написал жалба до Окръжна прокуратура – Стара Загора, а свидетелят Й.П. изготвил докладна записка по случая, която лично ведно с жалбата, представил в ОП – Стара Загора, където била заведена преписка, а с постановление на ОП – Стара Загора от 08.10.2013 г. по случая е образувано и досъдебно производство.

Веднага след срещата със свидетелите С.К. и Й.П., свидетелят М.Я.С. телефонирал на майка си – свидетелката Ж.Б.С., живуща в гр. Димитровград и я уведомил, че на другия ден трябва да дойде до гр. Стара Загора, в кафе „Бис”, в близост до училище „Иван Вазов”, за да предаде парите на подсъдимия С.Т., когото щяла да разпознае по черната униформа, с която е облечен. Свидетелката Ж.С. се свързала по телефона с дъщеря си – свидетелката М.Б.С., информирала я за случая и поискала от нея съдействие за събирането на сумата, като от роднини и близки успели да съберат общо 1000 лв. - 20 банкноти по 50 лв., които да предадат на подсъдимия в уговореното време и  място. Междувременно свидетелят Й.П. се свързал по телефона с двете жени, уведомявайки ги, че ще получат пълно съдействие от съответните органи за разрешаването на случая.

На 08.10.2013 г. сутринта, свидетелката М.Б.С. предала сумата от 1000 лв. - 20 банкноти по 50 лв. на свидетеля Й.К.П. – Началник група „ООЗ” – Затвора – Стара Загора при ГД „Национална полиция” – София, за което бил съставен Протокол за доброволно предаване. Всички банкноти били подробно описани в Протокола по номинал и серийни номера, фотографирани в Сектор БНТЛ при ОД на МВР – Стара Загора и с разписка от същата дата били върнати на свидетелката С., с оглед предаването им на подсъдимия Т. по-късно, съгласно уговорката, а в тази връзка и за провеждане на оперативно мероприятие по задържането на обвиняемия.

 В следобедните часове на 08.10.2013 г. майката и сестрата на свидетеля М.С. – свидетелките М.Б.С. и Ж.Б.С., се срещнали в гр. Стара Загора и към 17,00 ч. седнали на една от масите в кафе „Бис”, в близост до училище „Иван Вазов”. Малко след това видели бял автомобил марка „Пежо 405”, управляван от мъж с черна униформа, който първо обиколил няколко пъти заведението с автомобила, след което го паркирал, слязъл от него и отишъл при тях, представяйки им се като „С.” и поискал да му дадат парите. Казал им да тръгнат след него, тъй като не желаел да получи сумата на масата в заведението и тримата станали, завили зад ъгъла от северната страна на кафенето и там свидетелката С. му дала сумата от 1000 лв., а подсъдимият С.Т. я взел, уверявайки свидетелките, че техният близък вече ще бъде постоянно при него и той ще го уреди на работа в Затвора. Казал им също, че допълнително ще се уговорят кога и къде да му дадат останалите пари, след което двете жени си тръгнали, а подсъдимият Т. се насочил към автомобила си.

По същото време в близост до мястото на тази среща бил полицейски екип на ОД на МВР – Стара Загора, част от който били свидетелите Й.К.П. и В.С.Т. – инспектор група „ООЗ” – Стара Загора към СООМЛС – ГД „НП” – София, като присъствал и следователят, водещ разследването по досъдебното производство, с чието постановление били възложени всички гореописани оперативни мероприятия, извършени от свидетеля Й.П.. Полицейският екип следял случващото се и веднага след предаването на парите се насочил към подсъдимия и непосредствено след като последният влязъл в автомобила си, свидетелят Й.П. отворил шофьорската врата и го поканил да излезе навън и да постави ръцете си на тавана на колата. Подсъдимият Т. се подчинил и на въпроса дали е вземал пари от близки на лишен от свобода отговорил, че е взел сумата от 1000 лв. в банкноти по 50 лв., намиращи се в левия долен джоб на униформеното му яке. Точно на същото място сумата била открита от водещия разследването следовател от ОСлО при ОП – Стара Загора, който я иззел и съставил за това Протокол за обиск и изземване от 08.10.2013 г., в който протокол подробно били описани по серийни номера всичките 20 бр. банкноти от по 50 лв., съвпадащи напълно с банкнотите, предадени доброволно по-рано същия ден от свидетелката М.С. в ОД на МВР – Стара Загора за описване и фотографиране и върнати й с разписка с цел предаването им на обвиняемия и задържането му.

 Видно от приложените по делото длъжностни характеристики на Директор на държавно училище в Затвора – Стара Загора и Началник Сектор „Социална дейност и възпитателна работа” в Затвора – Стара Загора, това са двете длъжностни лица от Администрацията на Затвора – Стара Загора, в чиито правомощия влиза изборът на затворници – ученици в училището и назначаването им на работа в самото училище. Директорът на държавно училище в Затвора – Стара Загора изготвя длъжностно разписание на персонала и утвърждава поименно разписание на длъжностите и работните заплати на основата на утвърдена численост на персонала и в рамките на средствата за работни заплати по делегирания бюджет, награждава и наказва ученици в съответствие със Закона за народната просвета, Правилника за прилагане на закона за народната просвета и Правилника за дейността на училището. Директорът на училището по длъжностна характеристика отговаря и за цялостната организация на процеса на труд в училището, като на основание чл. 147 ал.1 организира, контролира и отговаря за цялостната дейност, съставя бюджет и отговаря за разпореждането с бюджетните средства. В неговите правомощия е да определи един от учениците, който да дава дежурства в училището и спортната зала, като решението му бива формално одобрявано с писмена резолюция от Началника на Затвора. Последното е пряко свързано и с дейността на Началник Сектор „Социална дейност и възпитателна работа”, който притежава сходни правомощия, но вече за територията на целия затвор. Началникът на  Сектор „Социална дейност и възпитателна работа” пряко консултира Директора на училището по повод работата му, включително и по определянето на ученик за дежурен, като това решение Директорът би могъл да вземе и по негова препоръка. Началникът на Сектора е длъжностното лице, което съобразно установената в Затвора практика, лично представя на Началника на Затвора документи за резолиране, включително и документи, представени му от Директора на училището във връзка с работата на последния. Като цяло дейността на двете длъжностни лица е пряко свързана помежду си с оглед естеството на работата им и установената практика при функционирането на Затворническата администрация. Всички тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на свидетеля С.К. – Зам. началник на Затвора – Стара Загора. Именно пред тези две длъжностни лица е имал намерение да „ходатайства” подсъдимият Т., използвайки добрите си професионални отношения с тях и мотивиран от получената парична сума, за да повлияе на вземането на решение в тази насока.

 

Съдът намира, че гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените от подсъдимият С.Т. самопризнания на всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, а именно: протокол за доброволно предаване от 08.10.2013 г. /л.10 от ДП/; разписка от 08.10.2013 г. /л.11 от ДП/; протокол за обиск и изземване, изготвения към него фотоалбум /л.13-17 от ДП/; протокол за полицейски обиск на лице от 08.10.2013 г. /л.20 от ДП/; протоколи за разпит на обвиняем /л.22а, л.26, л.28 и л.130  от ДП/; протокол за разпит на свидетел – М.Я.С. /л.29 от ДП/;  протоколи за разпит на свидетели – М.Б.С., Ж.Б.С., Й.К.П., В.С.Т., С.К.К. /л.31 – 37 от ДП/; писмо рег. № 1681/09.10.2013 г. от Затвора – Стара Загора с приложени копия на документи от трудовото досие на подсъдимия, от затворническото досие на лишения от свобода М.Я.С., разпечатка на проведените телефонни разговори от лишения от свобода М.Я.С. /л.39-66 от ДП/; протоколи за разпит на свидетели – Н.И.Ч., Ю.Р.Б., Н.Г.Н., М.Е.М., Л.Х.Н. и С.К.К. /л.84-89 от ДП/; протокол за разпит на свидетел – З.И.Ч. /л.93 от ДП/; протоколи за разпит на свидетели – Н.Д.Д., Ж.С.В. /л. 98-99 от ДП/; справка за съдимост на подсъдимия С.П.Т. /л.102 от ДП/; протоколи за разпит на свидетели – В.И.К. и В.М.В. /л.104-105 от ДП/; писмо рег. № 1918/20.11.2013 г. от Затвора – Стара Загора с приложени копия на документи /л.114-125 от ДП/; Европейска дактилоскопна карта /л.126 от ДП/. Тези доказателства, събрани в хода на ДП подкрепят самопризнанието и са приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.283 от НПК.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

 

С оглед на приетата за установена фактическа обстановка съдът намери за безспорно установено по делото, че по описания начин, с деянието си от обективна и субективна страна подсъдимият С.П.Т. е осъществил състава на престъплението по чл. 304б, ал.1 от НК - през месец септември 2013 г. в Затвора – Стара Загора е поискал от лишения от свобода М.Я.С., с ЕГН **********, дар – парична сума в размер на 3000 лв., която не му се следва и на 08.10.2013 г. в гр. Стара Загора е приел от М.Б.С. – сестра на лишения от свобода М.Я.С. и Ж.Б.С. – майка на лишения от свобода М.Я.С., дар – парична сума в размер на 1000 лв., която не му се следва, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностни лица във връзка със службата им – В.М.В. – Директор на държавно училище в Затвора – Стара Загора и В.И.К. – Началник Сектор „Социална дейност и възпитателна работа” в Затвора – Стара Загора, а именно да бъде определен лишения от свобода М.Я.С. да работи като даващ дежурства в училището в Затвора – Стара Загора.

 

От субективна страна деянието е извършено виновно от подсъдимия, под формата на пряк умисъл, като същият е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. В случая престъплението е започнало с поискването на паричната сума от лишения от свобода и е довършено с получаването й от близките на същия, като са осъществени и двете форми на изпълнителното деяние.

 

За да е осъществен състава на престъплението по чл.304б, ал.1 от НК – «Търговия с влияние» е необходимо поетия ангажимент да е изпълним, без да е необходимо същият да е изпълнен. В този смисъл са Решение № 103/2011 г. на ІІ н.о. на ВКС, Решение № 310/2011 г. на ІІ н.о. на ВКС и Решение № 310/2011 г. на І н.о. на ВКС.

Съгласно приетата за установена фактическа обстановка не се е стигнало до провеждане на разговори от страна на подсъдимия Т. със свидетелите В.В. - Директор на държавно училище в Затвора – Стара Загора и В.И.К. – Началник Сектор „Социална дейност и възпитателна работа” в Затвора – Стара Загора, които са лицата, компетентни да вземат решение във връзка с приемането на лишения от свобода М.Я.С. на работа в училището в Затвора – Стара Загора. По безспорен начин е установено по делото, че подсъдимият Т. е имал намерението да го стори, като с оглед на близките им служебни отношения упражняването на влияние е било възможно и това съгл. практиката на ВКС е достатъчно за ангажиране на наказателната му отговорност за престъпление по чл.304б от НК.

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието.

Съгласно първия принцип в специалната част на закона за извършеното от подсъдимия С.П.Т. престъпление по чл.304б, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до шест години или глоба до пет хиляди лева.

При определянето и индивидуализацията на наказанието съдът обсъди направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК и анализира обществено опасния характер на деянието, личността на този подсъдим, подбудите за извършване на деянието, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Като смекчаващи отговорността на подсъдимия Т. обстоятелства съдът отчете чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, тежкото му семейно и мателиално състояние, оказаното съдействие в хода на разследването,  както и изразената критичност към извършеното деяние. Съдът не отчете отегчаващо отговорността му обстоятелство.

При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид по-високата степен на обществена опасност на деянието с оглед на заеманата от подсъдимия длъжност и местоработата му към момента на извършване на деянието – надзирател в Затвора гр. Стара Загора. 

Съдът отчете като причини и условия за извършване на престъплението – тежкото материално състояние на подсъдимия и желанието му да се  облагодетелства по неправомерен начин.

 

   Съдът, с оглед на гореизложеното и на основание чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК индивидуализира наказанието «лишаване от свобода» при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства под средния размер, а именно в размер на две години /или 24 месеца/, което намали с една трета /или с 8 месеца / и присъди подсъдимият Т. да изтърпи «лишаване от свобода» за срок от една година и четири месеца /или 16 месеца/.

 

Съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия С.Т., който е млад семеен човек, баща на две малолетни деца, извършил е първо правонарушение, определеното наказание «лишаване от свобода» не е наложително да бъде изтърпяно ефективно. С оглед на това и при наличието на материалноправните предпоставки по чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години.

 

Съдът на основание чл.59, ал.1 от НК постанови при изпълнение на така наложеното наказание «лишаване от свобода» да се приспадне времето, през което подсъдимия С.П.Т. е бил с мярка за неотклонение «Задържане под стража», считано от 09.10.2013 г. до 13.12.2013 г. , както и времето, през което спрямо него е била взема мярка за неотклонение «Домашен арест», считано от 14.12.2013г. до 07.02.2014 г.

 

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: