Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 31          / 27.02.                     Година 2014                    Град Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Старозагорският окръжен съд                   Първи наказателен състав

На двадесет и трети октомври                                          Година 2013

в публичното заседание в следния състав:

                                                         

Председател: КРАСИМИР РАЧЕВ

Членове: 1. СОНЯ КАМЕНОВА

                          2. ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар:  Н.К.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР РАЧЕВ ВНЧХД
№ 1090 по описа за 2013 година, прие за установено следното:

 

 

Производството е на основание чл. 317, ал. 3 от НПК.

 

С Присъда № 37 от 18.02.2013 год., постановена по НЧХД № 438/2012 год. по описа на Казанлъшкия районен съд, първоинстанционния съд е признал подсъдимия М.М.М. за не виновен в това, че на 28.03.2012 год. в сградата на общината в гр. М. е казал в нейно присъствие нещо унизително за честта и достойнството на Д.К.Н., а именно, че е “малоумна, и като малоумна им пише писма” в качеството и на длъжностно лице – секретар на Община гр.**** при или по повод изпълнение на службата й, поради което бил оправдан по обвинението по чл. 148, ал. 1, т. 3 във вр. чл.146, ал. 1 от НК.

Със същата присъда предявеният от Д.К.Н. против подсъдимия М.М.М. граждански иск за сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на извършеното деяние по чл. 148, ал. 1, т. 3 във вр. чл.146, ал.1 от НК, считано от датата на непозволеното увреждане е бил отхвърлен като неоснователен.

На основание чл.190, ал.1 от НПК Д.К.Н. е била осъдена да заплати на подсъдимия М.М.М., направените по делото съдебни разноски в размер на 600 лв.

Недоволен от така постановената присъда е останала частната тъжителка Д.К.Н., която в законоустановения срок е депозирала жалба срещу същата. В жалбата се твърди, че присъдата на Казанлъшкия районен съд е постановена при наличието на съществени процесуални нарушения допуснати в хода на съдебното производство, поради което моли присъдата да бъде отменена и постановена нова, с която оправданият подсъдим да бъде признат за виновен и наказан, гражданският иск уважен изцяло и да й се присъдят направените по делото разноски.

 

В съдебно заседание частната тъжителка Д.К.Н. чрез повереника си адв. П. поддържат жалбата и направените в нея искания.

В съдебно заседание подсъдимия М.М.М. чрез защитника си адв.Ч. взема становище, че е доволен от присъдата на първоинстанционния съд и моли същата да бъде потвърдена изцяло.

След като взе предвид становищата на страните и цялостна служебна проверка на НЧХ дело № 438/2012 год. по описа на Казанлъшкия районен съд, съгласно изискванията на чл. 314, ал. 1 от НПК настоящата инстанция стигна до извода, че жалбата е неоснователна.

 

Казанлъшкият районен съд в мотивите към обжалвания съдебен акт е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани в хода на производството гласни и писмени доказателства и правилно е приел, че в своята съвкупност същите не обосновават обвинението и несъмнено водят до направения от съда извод за не виновност на подсъдимият М.М.М. в извършване на престъпното деяние, за което е обвинен, като основателно е взел предвид следните съображения:

Приел е, че показанията на свидетелите Г. Г. и П. следва да се възприемат като преки гласни доказателствени средства, тъй като са дадени от свидетели очевидци на извършените действия от страна на М.. Действително същите са дадени от негови колеги, с които той е работил и които в този смисъл може да се възприемат, че са дадени от заинтересована страна, но трябва да им се даде вяра, тъй като същите са последователни и кореспондират помежду си. Единствено е установено противоречие в същите дадени от страна на свидетеля Г. и свидетеля Г., като последният заявява, че тъжителката ги е заплашвала, че ще ги съди, а Г. обяснява в показанията си, че не е допуснал да се наруши добрият тон. Тези противоречия обаче не касаят основния предмет на обвинението, а именно претендираните обидни реплики, като в тази връзка и двамата свидетели са категорични, че такива не са изречени от подсъдимия М. спрямо частната тъжителка.

Правилно съдът е възприел, че тези свидетелски показания и обясненията на подсъдимия М., които действително са дадени от заинтересована страна, но кореспондират помежду си, са в противоречие с показанията на свидетелката К. и свидетеля Н., които също са дадени от заинтересовани страни / първата е приятелка и колежка на Н., а вторият е неин съпруг/. Същите обаче също така са косвени доказателствени средства, тъй като не са дадени от преки очевидци на случилото се, а се възпроизвеждат впечатления и интерпретация на случилото се от името на частната тъжителка.

Съдът правилно е приел, че само на базата на показанията на свидетелите К. и Н., тъй като те се явяват косвени доказателствени средства, не кореспондират с нито едно от останалите събрани по делото доказателства и тъй като присъдата не може да почива на предположения, правилно и законосъобразно е постановил оправдателна присъда. Този извод се споделя напълно и от настоящата съдебна инстанция.

 

С оглед гореизложените съображения и тъй като настоящият съдебен състав не констатира допуснати от районния съд съществени

нарушения на материалния и процесуалния закон, които биха могли да доведат до отмяна или изменение на постановената присъда, то същата следва да бъде потвърдена изцяло.

 

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 37 от 18.02.2013 год., постановена по НЧХД № 438/2012 год. по описа на Казанлъшкия районен съд, като правилна и законосъобразна.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                           2.