Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 23                         03.02.2014 г.                град Стара Загора

 

Окръжен съд                                                    Наказателен състав

На 27 ноември                                                               Година 2013

В  открито заседание, в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

 

                                       ЧЛЕНОВЕ:1. ИВА СТЕФАНОВА

                                                        2. КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

Секретар Р.Р. 

Прокурор ВАНЯ МЕРАНЗОВА

като разгледа докладваното от  съдия  ХРИСТАКИЕВА

ВНОХ дело номер 1296 по описа за 2013 година, намери за установено следното:

 

        Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

            Въззивното производство е образувано по  протест на  Районна прокуратура Стара Загора,  в който се излагат съображения за необоснованост и незаконосъобразност на постановената присъда. Искането, което се прави с жалбата, е за отмяна на  постановената оправдателна присъда и постановяване на нов съдебен акт, с който подсъдимият бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Представителят на обвинението, в  хода на съдебните прения, изразява становище, че първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна и следва да бъде отменена и постановен нов съдебен акт, с който се приложи  разпоредбата на чл.78а НК.

        Служебният защитник на подсъдимия С.И.К. - адв. И.М.,  в съдебно заседание изразява становище, че постановената присъда  по нохд №1628/2013 г. на Старозагорски районен съд е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена, а протестът като неоснователен моли да бъде отхвърлен.

Съдът, след като обсъди оплакванията в подадения протест,  становищата на страните, изразени в съдебно заседание и събраните доказателства по нохд №1628/2013 г. на Районен съд Стара Загора,  намери за установено следното:

        С Присъда №163/26.09.2013 г., постановена по нохд №1628/2013 г. по описа на Старозагорски районен съд   подсъдимият С.И.К. е признат за невинен в това, че през месец февруари 2013 г. в с.Стрелец, Община Стара Загора, отнел чужди движими вещи – 1 брой медна тава с вместимост 20 литра – на стойност 62.40 лв.; 1 брой медна лула с дължина 1,60 метра за ракиен казан с накрайници от неръждаема стомана – на стойност 23,40 лв.; 2 броя механични счупени крикове – обща стойност 15,60 лв.; 4 броя метални въжета с дължина на всяко по 4 метра с диаметър  от по 15 мм всяко – на обща стойност 40,80 лева; 7 броя буркани с компоти – дюли, боб и домати – на обща стойност 12,60 лева  и 2 кг захар – на обща стойност 4,40 лева, всичко на обща стойност 159,20 лева от владението на Неделчо И. Грозев, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл.304 от НПК, съдът го оправдал по  повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.194 ал.3 вр. ал.1 НК.

        Настоящият състав, в изпълнение разпоредбата на чл.314 ал.1 от НПК, извърши цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията посочени от страните и намери, че атакуваната  присъда е постановена при спазване на материалния и процесуалния закон, поради което не са налице основания за изменение или отмяна на същата.

        Заключенията на първоинстанционния съд относно приетите за установени фактически обстоятелствата, включени в предмета на доказване, се основават на обективен, всестранен и пълен анализ на събраните на досъдебното производство доказателствени материали съобразно действителното им съдържание, които се подкрепят от самопризнанията на подсъдимия С.И.К., направени по реда на чл.371 т.2 от НПК. С оглед на това настоящият съд не счита за необходимо да преповтаря установените факти по делото.

        Приетите фактически обстоятелства от Старозагорски районен съд правилно са подведени под нормата на чл.194 ал.3  вр. ал.1 от НК.  Чрез съответните доказателствени способи са установени по делото всички елементи от обективната и субективна страна на посочената законова разпоредба.

        Правилно е прието от първостепенния съд, че деянието на подсъдимия К. представлява маловажен случай, както с оглед ниския размер на причинените имуществени вреди, така и поради факта, че същите са възстановени в хода на съдебното производство.

        Разпоредбата на чл.218б ал.1 от НК предвижда за деяния, вкл. и за това по чл.194 ал.3 от НК, когато стойността на предмета е до размера на две минимални работни заплати за страната, установени към датата на извършване на деянието, наказание “глоба” от  сто до триста лева, налагано по  административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или заместен.

        Деянието, извършено от подсъдимия С.И.К., покрива всички положителни предпоставки по чл.218б ал.1 от НК, като в конкретния случай не е налице нито една от пречките, предвидени по ал.2 на същата разпоредба. 

        На практика това означава, че деянието което отговаря на  изискванията на чл.218б ал.1 от НК като престъпление се декриминализира и става административно нарушение съгласно изричната разпоредба на чл.424 ал.1 от НК – за деянията по чл.218б от НК се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания. От препращането към ЗАНН се налага единствено правилния извод, че и образуването на самото административно-наказателно производство следва да се извърши при спазване разпоредбите на този закон. Разпоредбата на чл.424 ал.5 от НК не установява специален ред, изключващ приложението на ЗАНН, а единствено и в съответствие с чл.47 от ЗАНН определя компетентния в случая административнонаказващ орган.

        В заключение на изложеното по-горе следва да се посочи, че цитираните разпоредби, които декриминализират извършеното от подсъдимия С.К. деяние като престъпление, задължават съда да квалифицира същото като административно нарушение, по отношение на което се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания. Това означава, че съгласно принципа, установен в чл.36 ал.1 ЗАНН, производството се образува със съставяне на акт за извършеното административно нарушение. Разпоредбата на чл. 36 ал.2 ЗАНН установява случаите в които акт не се съставя – когато производството е прекратено от съда или от прокурора и делото е препратено на административно-наказващите органи.

        С оглед изложеното по-горе, правилно първоинстанционният съд на основание чл.304 от НПК е приел, че деянието на подсъдимия К. не съставлява престъпление, с оглед на което го е признал за невинен и оправдал по повдигнатото обвинение.

        В изпълнение  разпоредбата на чл.424 ал.1 от НК съдът е постановил след влизане на присъдата в сила преписи от материалите по делото да се изпратят на РУ ”Полиция” по местоживеене на подсъдимия за образуване на производство по чл.218б от НК.

        Доводите на представителя на обвинението за налагане административно наказание на подсъдимия К. по чл.78а от НК са несъстоятелни. Съгласно изричната разпоредба на чл.424 ал.1 от НК за деяния, които отговарят на изискванията на  чл.218б ал.1 от НК задължително се прилага специалния ред, предвиден в  Закона за административните нарушения и наказания, който е съвършено  различен от този по чл.78а от НК. Както бе посочено по-горе  съгласно разпоредбата на чл.36 ал.1 ЗАНН, административно-наказателното производство се образува със съставяне на акт за извършеното административно нарушение/извън случаите посочени в разпоредбата на чл. 36 ал.2 ЗАНН/ от компетентния административен орган и завършва с издаване на наказателно постановление.

        Не съществува законова пречка подсъдимият и в хода на съдебното следствие да възстанови отнетата вещ, каквато възможност  е предвидена в разпоредбата на чл.197 от НК.  По този начин в настоящия случай не е допуснато нарушение от съда като е дадена възможност на подсъдимия да възстанови предмета на престъплението, с което са изпълнени всички предпоставки, визирани в чл.218б ал.1 НК.

        Изложеното по-горе налага извода, че решението на първоинстанционния съд е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, водим от което съдът

       

                                  Р    Е     Ш      И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  Присъда №163/26.09.2013 г., постановена по нохд №1628/2013 г. на Старозагорски районен съд.

 

        РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и/или  протестиране.

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

                        

                 2.