Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 27                                            12.02.2014                              град Стара Загора

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД         ПЪРВИ  НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На петнадесети януари                                две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                              

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМЕНОВА

ВАНЯ ТЕНЕВА

 

СЕКРЕТАР: И.Г.

ПРОКУРОР: ВАНЯ МЕРАНЗОВА

като разгледа докладваното от съдия Тонев ВНОХД № 1324 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С присъда № 201 от 13.11.2013 г., постановена по НОХД № 2115/2013 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, подсъдимият П.Д.К., ЕГН **********, е признат ЗА ВИНОВЕН в това, че през периода 20-25.01.2013 год. в гр.Стара Загора, местността „****”, в условията на продължавано престъпление в съучастие като извършител с Г.В.М., ЕГН **********, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот –(разбиване на входна врата на къща, разрушаване на оградна мрежа, срязване на метална планка и метални шипове на врата), чрез използване на моторно превозно средство (лек автомобил „Опел Фронтера” с ДК № СТ **** АН) и техническо средство (метален лост тип „кози крак”, ножица за рязане на тел, дрелка) отнел чужди движими вещи на обща стойност 2653,00 лева, както следва:

- на 20.01.2013 год. - 1 брой легло от винкел и мек материал на стойност 15,00 лева, 3 броя синджири за опъване на автомобили с дължина от 2 метра всеки от тях на обща стойност 30,00 лева, 2 броя пожарогасители със среден размер с вместимост от 8 литра всеки от тях на обща стойност 50,00 лева и 1 брой подвижна лампа на стойност 25,00 лева, всичко на обща стойност 120,00 лева;

- на 20.01.2013 год. – 1 брой електрическа печка на стойност 10,00 лева, 2 броя менгемета със средна големина на обща стойност 80,00 лева, 2 броя скоби за пружини на амортисьори на автомобил на обща стойност 40,00 лева, 1 брой електрически котлон на стойност 10,00 лева и 1 брой маса с мраморна плоча с размери 100/70 см. на стойност 80,00 лева, всичко на обща стойност 220,00 лева;

- на 23.01.2013 год. - 8 броя чукове с тегло 300 грама всеки от тях на обща стойност 16,00 лева, 250 броя гаечни ключове с различни размери на обща стойност 250,00 лева, 130 броя бургии с различни размери на обща стойност 130,00 лева, 10 броя щанги с дължина от по 40 см. на обща стойност 15,00 лева, 40 броя стоманени щанги с различни размери на обща стойност 40,00 лева и 10 кг метални части (болтове и гайки) на обща стойност 10,00 лева, всичко на обща стойност 461,00 лева;

- на 24.01.2013 год. - 1 брой ножица за рязане на ламарина  на стойност 10,00 лева, 1 брой метална легалка за лягане под автомобил на стойност 40,00 лева, 1 брой дървена легалка за лягане под автомобил на стойност 20,00 лева, 3 броя маси от ламарина с размери 110/60 см. на обща стойност 75,00 лева, 2 броя въртящи се столове на обща стойност 06,00 лева и 2 броя хидравлични крикове на обща стойност 60,00 лева, 30 броя лагери с различни размери на обща стойност 30,00 лева, 3 броя дрелки на обща стойност 75,00 лева, 3 броя метални магарета на обща стойност 60,00 лева, 2 броя компресори за въздух на обща стойност 300,00 лева, 1 брой чугунена мивка на стойност 20,00 лева, 20 броя поцинковани тръби на обща стойност от 40,00 лева и 3 броя автомобилни гуми с джанти на обща стойност 60,00 лева, всичко на обща стойност 796,00 лева;

- на 25.01.2013 год. - 2 броя кислородни бутилки на обща стойност 100,00 лева, 2 броя бутилки с въглероден двуокис на обща стойност 100,00 лева, 2 броя крикове на обща стойност 96,00 лева, 2 броя машини за шлайфане „Фесто” на обща стойност 300,00 лева, 3 броя пистолети за пръскане на автомобили на обща стойност 360,00 лева и 1 брой машина за огъване на ламарина „Абкан на стойност от 100,00 лева, всичко на обща стойност 1056,00 лева;

от владението на собственика им К.К.К., ЕГН **********, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3 и т.4 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК във връзка с чл.373, ал.2 от НПК във връзка с чл.58а във връзка с чл.54 от НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. НА ОСНОВАНИЕ чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така определеното наказание на подсъдимия П.Д.К. е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ.

Със същата присъда подсъдимият Г.В.М., ЕГН **********, е признат ЗА ВИНОВЕН в това, че през периода 20-25.01.2013 год. в гр.Стара Загора, местността „****”, в условията на продължавано престъпление в съучастие като извършител с П.Д.К., ЕГН **********, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот –(разбиване на входна врата на къща, разрушаване на оградна мрежа, срязване на метална планка и метални шипове на врата), чрез използване на моторно превозно средство (лек автомобил „Опел Фронтера” с ДК № СТ **** АН) и техническо средство (метален лост тип „кози крак”, ножица за рязане на тел, дрелка) отнел чужди движими вещи на обща стойност 2653,00 лева, както следва:

- на 20.01.2013 год. - 1 брой легло от винкел и мек материал на стойност 15,00 лева, 3 броя синджири за опъване на автомобили с дължина от 2 метра всеки от тях на обща стойност 30,00 лева, 2 броя пожарогасители със среден размер с вместимост от 8 литра всеки от тях на обща стойност 50,00 лева и 1 брой подвижна лампа на стойност 25,00 лева, всичко на обща стойност 120,00 лева;

- на 20.01.2013 год. – 1 брой електрическа печка на стойност 10,00 лева, 2 броя менгемета със средна големина на обща стойност 80,00 лева, 2 броя скоби за пружини на амортисьори на автомобил на обща стойност 40,00 лева, 1 брой електрически котлон на стойност 10,00 лева и 1 брой маса с мраморна плоча с размери 100/70 см. на стойност 80,00 лева, всичко на обща стойност 220,00 лева;

- на 23.01.2013 год. - 8 броя чукове с тегло 300 грама всеки от тях на обща стойност 16,00 лева, 250 броя гаечни ключове с различни размери на обща стойност 250,00 лева, 130 броя бургии с различни размери на обща стойност 130,00 лева, 10 броя щанги с дължина от по 40 см. на обща стойност 15,00 лева, 40 броя стоманени щанги с различни размери на обща стойност 40,00 лева и 10 кг метални части (болтове и гайки) на обща стойност 10,00 лева, всичко на обща стойност 461,00 лева;

- на 24.01.2013 год. - 1 брой ножица за рязане на ламарина  на стойност 10,00 лева, 1 брой метална легалка за лягане под автомобил на стойност 40,00 лева, 1 брой дървена легалка за лягане под автомобил на стойност 20,00 лева, 3 броя маси от ламарина с размери 110/60 см. на обща стойност 75,00 лева, 2 броя въртящи се столове на обща стойност 06,00 лева и 2 броя хидравлични крикове на обща стойност 60,00 лева, 30 броя лагери с различни размери на обща стойност 30,00 лева, 3 броя дрелки на обща стойност 75,00 лева, 3 броя метални магарета  на обща стойност 60,00 лева, 2 броя компресори за въздух на обща стойност 300,00 лева, 1 брой чугунена мивка на стойност 20,00 лева, 20 броя поцинковани тръби на обща стойност от 40,00 лева и 3 броя автомобилни гуми с джанти на обща стойност 60,00 лева, всичко на обща стойност 796,00 лева;

- на 25.01.2013 год. - 2 броя кислородни бутилки на обща стойност 100,00 лева, 2 броя бутилки с въглероден двуокис на обща стойност 100,00 лева, 2 броя крикове на обща стойност 96,00 лева, 2 броя машини за шлайфане „Фесто” на обща стойност 300,00 лева, 3 броя пистолети за пръскане на автомобили на обща стойност 360,00 лева и 1 брой машина за огъване на ламарина „Абкан на стойност от 100,00 лева, всичко на обща стойност 1056,00 лева;

 от владението на собственика им К.К.К., ЕГН **********, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен и деянието представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.3 и т.4 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.„б” от НК във връзка с чл.373, ал.2 от НПК във връзка с чл.58а във връзка с чл.54 от НК е осъден на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в затворническо заведение от закрит тип при първоначален „СТРОГ” режим на изтърпяване съобразно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.

На основание чл. 53, ал. 1, б. “а” от НК е отнет в полза на Държавата лек автомобил „Опел Фронтера” с ДК № СТ **** АН, собственост на подсъдимия П.Д.К., който е послужил за извършване на престъплението. Постановено е веществените доказателства да бъдат върнати на собственика им - К.К.К..

Подсъдимите П.Д.К. и Г.В.М. са осъдени да заплатят на Държавата по сметка на Старозагорския районен съд сумата от 31,28 лева (тридесет и един лева двадесет и осем стотинки) всеки, която сума представлява направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Горепосочената присъда е обжалвана само от подсъдимия Г.В.М.. Според въззивната жалба присъдата е неправилна и незаконосъобразна, изразяващо се в неправилно определяне на наказанието по отношение на подс. М., което е явно несправедливо. Исканията са за приемане, че е налице превес на смекчаващи вината обстоятелства, обуславящи намаляване размера на наказанието. Наред с това се излагат съображения за групиране на наказанията на жалбоподателя,”които попадат в съвкупност” като се определи едно общо наказание по реда на чл.23-чл.25 НК, без прилагане на чл.24 НК.

В съдебно заседание подсъдимият М. и защитникът - адв. С. заявяват, че поддържат жалбата. Последният моли да бъде намалено наложеното му наказание. Подсъдимият К. не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.

Становището на Окръжна прокуратура – Стара Загора е, че жалбата е неоснователна и следва да бъдат оставена без уважение, а първоинстанционната присъда потвърдена като правилна и справедлива.

Окръжен съд – Стара Загора на основание чл. 314, ал.1 НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, в т.ч. и по наведените от страните основания както и по отношение на необжалвалия подсъдим на основание чл. 314, ал. 2 от НПК и прие за установено следното:

С внесен от РП – Стара Загора обвинителен акт двамата подсъдими са предадени на съд, както следва:

подсъдимият Г.В.М. за престъпление по чл.196, ал.1,т.2, вр.с чл.195, ал.1,т.3 и т.4, във вр. с чл.194,ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 вр. ал.1 във вр. с чл.26,ал.І от НК вр. чл.29,ал.1, б.”б” от НК, а подсъдимият П.Д.К. е предаден на съд за престъпление по чл.195,ал. 1,т.3 и т.4 във вр. с чл.194,ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 вр. ал.1 , във вр. с чл.26,ал. 1 от НК.

Производството пред Районен съд – Стара Загора е протекло по реда на глава 27 НПК. Подсъдимите М. и К. са признали фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като са се съгласили да не се събират доказателства за тях. Настоящата инстанция напълно споделя тази фактическа обстановка, която е изложена в мотивите на първа инстанция и тя е следната:

Подсъдимите К. и М. се познавали отпреди, тъй като живеели в съседни къщи в местността „****” на гр.Стара Загора. В близост до дома на К. се намирала къщата на пострадалия К., която последният посещавал рядко.

Около 09.00 часа на 20.01.2013 год. подсъдимите се намирали в местността „****” на гр.Стара Загора. Подсъдимият К. се сетил, че в близост до дома му в същата местност се намирала къщата на К.К., в която последният не живеел постоянно, и споделил това обстоятелство с подсъдимия М., който от своя страна му предложил да влязат в къщата на К. и да отнемат противозаконно от владението му движимите вещи, които последният съхранявал в недвижимия си имот, а подсъдимият К. съгласил. За да се придвижат до къщата на пострадалия, подсъдимите К. и М. използвали собствения лек автомобил на К. „Опел Фронтера”. Подсъдимият М. носил със себе си метален лост, тип „кози крак”, който да използва за извършването на кражбата. След като пристигнали пред къщата на св.К. в местността „****” на гр.Стара Загора, подсъдимият К. спрял автомобила на пътя пред къщата непосредствено до недвижимия имот на св.К.. Подсъдимият М. слязъл от колата и отишъл да огледа района около къщата, след това взел металния лост, тип „кози крак”, който носил със себе си и разбил пантите на входната врата на къщата, която била заключена. Подсъдимият М. намерил в помещението следните вещи - 1 брой легло, 3 броя синджири за опъване на автомобили, 2 броя пожарогасители и 1 брой подвижна лампа. Докато подсъдимият М. извършвал гореописаните действия, подсъдимият К. стоял пред къщата на и оглеждал внимателно района около недвижимия имот, като внимавал да не дойде някой. Подсъдимите изнесли посочените движими вещи от къщата на св.К., като по този начин ги отнели от владението на собственика им без негово съгласие, след което ги натоварили в автомобила на подсъдимия К. и потеглили в посока пункт за изкупуване на метали, находящ се в гр.Стара Загора. Там продали откраднатите от къщата на св.К. движими вещи и получените парични средства поделили помежду си, а впоследствие ги изразходвали за свои лични нужди.

Вечерта на 20.01.2013 год. подсъдимите решили отново да отидат до къщата на св.К. в местността „****”, за да отнемат още движими вещи от там. Към къщата на св.К. имало изградена допълнителна постройка, в която последният държал работни инструменти и електрически уреди, като едната стена на посочената допълнителна постройка била направена от оградна мрежа. Подсъдимият К. взел от дома си ножица за рязане на тел, след което се качил на лекия си автомобил „Опел Фронтера” и заедно с М. се придвижили до къщата на св. К.. Подсъдимият М. взел ножицата за рязане на тел и срязал оградната мрежа. Така двамата подсъдими влезли в допълнителната постройка към къщата и отнели следните движими вещи, собственост на св.К. – 1 брой електрическа печка, 2 броя менгемета, 2 броя скоби за пружини на амортисьори на автомобил, 1 брой електрически котлон и 1 брой маса с мраморна плоча с размери 100/70 см. Подсъдимите изнесли посочените движими вещи и ги  натоварили на използвания от тях “Опел Фронтера”. Подсъдимите продали откраднатите движими вещи в пункта за изкупуване на метали, в който по-рано на същия ден били продали движими вещи, собственост на К., като получените парични средства отново поделили помежду си, а впоследствие изразходвали за свои лични нужди.

Сутринта на 23.01.2013 год. М. и К. решили отново да отнемат от къщата на св.К. още вещи. Този път се насочили към гаража за автомобили, който бил изграден в двора на недвижимия имот. Гаражът бил заключен с метална врата, на която били поставени допълнителни приспособления за сигурност – заключващо устройство, което се състояло от метални шипове, обградени от метална планка. Придвижили се с използвания и в предишните случаи автомобил и влезли в двора на къщата. Подсъдимият К. носел от дома си дрелка и с нея подсъдимите срязали металната планка и металните шипове на вратата на гаража, след което проникнали в него. В гаража подсъдимите намерили следните движими вещи: -8 броя чукове, 250 броя гаечни ключове, 130 броя бургии, 10 броя щанги с дължина от по 40 см., 40 броя стоманени щанги с различни размери и 10 килограма метални части - болтове и гайки. Подсъдимите изнесли посочените движими вещи и ги поставили в багажника на автомобила, като потеглили към пункта за изкупуване на метали, в който на 20.01.2013 год. продали движими вещи, собственост на св.К.. Там продали носените от тях вещи, а получените парични средства поделили помежду си и впоследствие изразходвали за свои лични нужди.

На 24.01.2013 год. сутринта подсъдимите отново отишли до недвижимия имот на св.К. с управлявания от подсъдимия К. автомобил „Опел Фронтера”. Решили да отнемат от там движимите вещи, които били в гаража на К. и които подсъдимите не могли да изнесат на 23.01.2013г. Подсъдимите влезли безпрепятствено в гаража, тъй като на 23.01.2013 год. вече били взломили по гореописания начин вратата му. Там намерили следните движими вещи - 1 брой ножица за рязане на ламарина, 1 брой метална легалка за лягане под автомобил, 1 брой дървена легалка за лягане под автомобил, 3 броя маси от ламарина, 2 броя въртящи се столове, 2 броя хидравлични крикове, 30 броя лагери, 3 броя дрелки, 3 броя метални магарета, 2 броя компресори за въздух, 1 брой чугунена мивка, 20 броя поцинковани тръби и 3 броя автомобилни гуми с джанти. Подсъдимите изнесли посочените движими вещи, натоварили ги на автомобила и потеглили към  пункт за изкупуване на метали, находящ се на пътя гр.Стара Загора - гр.Димитровград, където продали носените от тях вещи, като получените парични средства поделили помежду си и впоследствие ги изразходвали за свои лични нужди.

На 25.01.2013 год. сутринта подсъдимите отново отишли до горепосочения недвижим имот с управлявания от подсъдимия К. лек автомобил „Опел Фронтера”. В гаража на св.К. те намерили следните движими вещи, които решили да отнемат - 2 броя кислородни бутилки, 2 броя бутилки с въглероден двуокис, 2 броя крикове, 2 броя машини за шлайфане „Фесто”, 3 броя пистолети за пръскане на автомобили и 1 брой машина за огъване на ламарина. Подсъдимите изнесли посочените движими вещи от гаража и ги поставили в автомобила на К., след което се прибрали.

Част от движимите вещи, които не успели да продадат на пункт за метали, подсъдимите продали на различни лица - един от криковете, които подсъдимите били отнели от св.К., продали на св. Динев срещу сумата от 20 лева. На 13.02.2013 год. подсъдимият К. се свързал по телефона със св.А.В. И., който работил като заварчик, и му предложил да му продаде отнетите движими вещи - 2 броя кислородни бутилки, 2 броя бутилки с въглероден двуокис и  2 броя пистолети за пръскане на автомобили. Св.И. се съгласил да ги закупи срещу сумата от 500.00 лева. Тъй като нямало къде да съхранява вещите помолил К. да ги закара със собствения си автомобил в базата на негов познат, където да ги оставят на съхранение. Подсъдимите и св.И. отишли до базата на „Техномонтаж” ЕООД в гр.Стара Загора, където разтоварили двата броя кислородни бутилки и двата броя бутилки с въглероден двуокис, а св. И. им заплатил сумата от 500 лева. В хода на разследването третите лица, у които се намирали откраднатите вещи (2 броя кислородни бутилки, 2 броя бутилки с въглероден двуокис, 2 броя пистолети за пръскане на автомобили и 1 брой хидравличен крик) били предадени от тях на разследващите органи, за което били оформени съответни протоколи за доброволно предаване.

 

Въззивният съд намира също така, че процедурата на съкратеното съдебно следствие /по която се е развило първоинстанционното производство/ е проведена от районния съд в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Депозираните по реда на чл. 371, т. 2 НПК самопризнания на подсъдимите са доказателствено обезпечени. При постановяване на присъдата са ползвани събраните на досъдебното производство доказателствени материали – протокол за оглед на местопроизшествието, фотоалбум, разпити на обвиняемите, разпити на свидетели, съдебно – оценителна експертиза, протокол за оглед на веществени доказателства, справки за съдимост и други.

Правилно гореописаните факти са били подведени под съответните приложими правни норми, в резултат на което районният съд е стигнал до единствения законосъобразен извод, че подсъдимият К. от обективна и субективна страна е извършил престъпление по чл.195,ал. 1,т.3 и т.4 във вр. с чл.194,ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 вр. ал.1 , във вр. с чл.26,ал. 1 от НК, а подсъдимият М., от обективна и от субективна страна, е осъществил състав на престъпление по чл.196, ал.1,т.2, вр.с чл.195, ал.1,т.3 и т.4, във вр. с чл.194,ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 вр. ал.1 , във вр. с чл.26,ал.І от НК вр. чл.29,ал.1, б.”б” от НК.

От обективна страна подсъдимите са отнели от пострадалия К. движими вещи на обща стойност 2 653 лева без негово съгласие. Кражбата е квалифицирана по т. 3 и 4 на чл. 195, ал. 1 НК, тъй като за да отнемат описаните в обвинителния акт вещи подсъдимите са действали в съучастие под формата на съизвършителство и са използвали различни технически средства (метален лост тип „кози крак”, ножица за рязане на тел, дрелка), с които са разбили прегради, здраво направени за защита имота на пострадалия К. (разбиване на входна врата на къща, разрушаване на оградна мрежа, срязване на метална планка и метални шипове на врата). Престъплението е довършено, като подсъдимите са установили трайна фактическа власт върху вещите - предмет на престъплението, обективирано в напускането на местопроизшествието заедно с отнетите вещи с лек автомобил, собственост на осъдения К.. В тези им действия, както и с оглед последващото разпореждане с отнетите движими вещи, от субективна страна се обективира и присвоителното намерение. Деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл, като подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на извършеното, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици и пряко са целяли настъпването им. Едновременно с това правилно деянието е квалифицирано като извършено в съучастие под формата на съизвършителство. Налице са и признаците на продължавано престъпление – през един непродължителен период от време (от 20 – 25.01.2013 г.) подсъдимите К. и М. са извършили няколко деяния, осъществяващи признаците на квалифициран състав на кражба, като са отнели движими вещи от един и същи имот и действайки при пряк умисъл.

Квалификацията на деянието по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК по отношение на М. е обусловена от предходните осъждания на последния, както следва:

- с Присъда по НОХД № 921/2006 год. на Софийски градски съд, влязла в сила на 26.01.2007 год., за престъпление по чл.354а, ал.3 от НК на „пробация”, изтърпяна на 08.04.2008 год.;

- с Определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХД № 2635/2008 год. на Софийски районен съд, влязло в сила на 19.08.2008 год., за престъпление по чл.194, ал.1 от НК на „пробация”, заменена впоследствие с влязло в сила на 04.06.2009 год. определение по ч.н.дело № 386/2009 год. на ОС-Стара Загора с „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца и 28 дни, изтърпяно на 03.05.2010 год.;

- с Определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХД № 72/2009 год. на Софийски районен съд, влязло в сила на 12.01.2009 год., за престъпление по чл.195, ал.1 от НК на „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца с три години изпитателен срок, впоследствие приведено в изпълнение и изтърпяно на 05.12.2009 год.;

- с Определения за одобряване на споразумения за прекратяване на наказателното производство и присъда по следните дела - НОХД № 1268/2009 год. и № 832/2009 год. на Старозагорския районен съд и НОХД № 6554/2009 год., № 3499/2009 год. и № 1065/2010 год. на Софийски районен съд, влезли в сила през периода 23.07.2009 год. – 04.05.2010 год., за престъпления по чл.195, ал.1 и чл.194, ал.1 от НК, за които с определение по ч.н.дело № 10805/2010 год. на Софийския районен съд на основание чл.25 и чл.24 от НК му е било определено и наложено едно общо наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, изтърпяно на 19.04.2011 год.

По делото във въззивна инстанция се събраха данни от справката за съдимост на подсъдимия М. и за още едно осъждане, което не е било известно на районния съд – Присъда по НОХД 1749/2013 г. на РС Стара Загора, в сила от 13.11.2013 г. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 от НК. С оглед на това и искането във въззивната жалба за извършване на кумулация по реда на чл. 25 от НК, настоящият състав намира, че макар да са налице предпоставките за групиране на наказания по последните две присъди, това следва да се извърши от районния съд по реда на чл. 306 от НПК. Съгласно чл. 39, ал. 1 от НПК и постановеното Тълкувателно решение 3 от 16.11.2009 г. на ВКС по т.д. 3/2009 г. компетентен да се произнесе е винаги съдът, който е постановил последната влязла в сила присъда, с което ще бъде спазен и принципът за двуинстанционност на това производство.

Правилно първата инстанция е определила, че престъплението, за което подсъдимият М. е предаден на съд е било извършено от него преди да са изтекли 5 години от изтърпяване на наложените му преди това наказания „лишаване от свобода”, с оглед на което настоящето престъпление се явява извършено от него в условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл.29, ал.1, б.„б” от НК.

По отношение на оплакването пред настоящата инстанция за явна несправедливост на наложеното наказание, въззивният съд го намира за неоснователно по следните съображения:

Районният съд в съответствие с чл. 373, ал. 2 НПК е определил наказанието на подсъдимия М. съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК. Като смекчаващи отговорността обстоятелства първата инстанция е взела предвид изразеното критично отношение, младата възраст на подсъдимия и тежкото му материално и имотно състояние. От друга страна е отчетено, че размерът на причинените вреди в резултат на престъплението е висок (2 653 лева), а обремененото съдебно минало на М. показва, че въпреки многократните осъждания и определените му наказания (които градират от пробация, през условно осъждане до ефективно изтърпяване на лишаване от свобода) не са изпълнили целите си за превъзпитание и индивидуална превенция. При предвидено наказание от три до петнадесет години лишаване от свобода за настоящото престъпление, извършено от М., районният съд е определил четири години ефективно изтърпяване лишаване от свобода т.е. само с една година над минимума. Съгласно императивните разпоредби на чл. 58а от НК така определеното наказание е редуцирано с 1/3 до две години и осем месеца лишаване от свобода, които да се изтърпят ефективно в затворническо общежитие от закрит тип съгласно чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.

Що се отнася до възражението на защитата, че миналите осъждания на М. незаконосъобразно са били ценени като отегчаващи отговорността обстоятелства, то същото е неоснователно. Те са такива обстоятелства с уточнението, че се имат предвид предишните му осъждания (по НОХД № 921/2006 год. на Софийски градски съд, НОХД № 2635/2008 год. на Софийски районен съд), извън тези, определящи правната квалификация на извършеното от него престъпление като такова при условията на опасен рецидив.

По отношение на наложеното наказание от една година лишаване от свобода на другия подсъдим К. и с оглед спазване на разпоредбите на чл. 337, ал. 2 от НПК, съгласно които увеличаване на наказанието може да се извърши при съответен протест или жалба, настоящият въззивен състав, счита че то е определено законосъобразно и справедливо. С оглед чистото съдебно минало на К. правилно първата инстанция е отложила ефективното изтърпяване на така опредленото наказание.

По отношение на постановеното отнемане на личния автомобил на подсъдимия К. на основание чл. 53, ал. 1, б. “а” от НК, то е съобразено с предпоставките в закона. Лекият автомобил е собственост на К., за което са събрани доказателства на първа инстанция, а самият автомобил е послужил за извършване на престъплението т.е. това е вещ, обуславяща приложението на специален състав по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК.

Правилно районният съд се е произнесъл и по отношение на веществените доказателства и разноските по делото.

Предвид гореизложено и след като не установи основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, Окръжен съд – Стара Загора намира, че същата на основание чл. 338 НПК следва да бъде потвърдена като правилна.

Водим от горното, Окръжен съд – Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 201 от 13.11.2013 г., постановена по НОХД № 2115/2013 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                ЧЛЕНОВЕ: 1

 

 

2.