Р Е Ш Е Н И Е

 

32                                 27.02.2014 година          град Стара Загора

 

   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                 ІІ наказателен състав

на пети февруари                                                               2014 година

В публично съдебно заседание в следния състав:                

               

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

           

                                           ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                        КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

СЕКРЕТАР : М.Т.

ПРОКУРОР: ДИЧО АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

ВНОХД № 1334 по описа за 2013 година,

за да се произнесе взе в предвид следното:

         

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

 

С Присъда № 163 от 07.11.2013г., постановена по НОХД № 615/2013г. по описа на Районен съд – Казанлък, подсъдимият  С.К.С., ЕГН **********, Е ПРИЗНАТ за ВИНОВЕН в това, че на 06.08.2012г. в землището на с.  ****, общ. ****, обл. ***, е отнел чужди движими вещи – 1 бр. кобила на стойност 2100 лева, 1 брой кобила на стойност 2500 лева и 1 бр. конче на стойност 250 лева, или всичко на обща стойност 4850 лева, от владението на П.К.И., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК и чл. 54 от НК, Е ОСЪДЕН на ТРИ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” при първоначален СТРОГ режим в Затвор, КАТО Е ПРИЗНАТ ЗА НЕВИНЕН И ОПРАВДАН  в това отнените от него чужди движими вещи да са на обща стойност от 5050 лева.

Със същата присъда подсъдимият С.К.С. Е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец и частен обвинител П.К.И. сумата от 4850 /четири хиляди осемстотин и петдесет/ лева - причинени имуществени вреди, както и съдебно-деловодни разноски в размер на 600 лева, като е отхвърлен предявеният граждански иск до размера от 5050лв. като неоснователен и недоказан.

 

 

Със същата присъда подсъдимият С.К. С. Е ОСЪДЕН да заплати направените по делото съдебни разноски в размер на 220 лева, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск от 194 лв.

 

Против горепосочената присъда в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е постъпила жалба от подсъдимия С.К.С. чрез защитника му – адв. С.М.М. ***.

 

 В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност  на постановената присъда. Прави се искане  да бъде постановена оправдателна присъда.

 

          Становището на Окръжна прокуратура - Стара Загора е, че  не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, поради което същата следва да бъде потвърдена.

Въззивният съд след като извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда и взе предвид основанията, изтъкнати в жалбата, прие за установено следното:

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С.С. е осъждан многократно за престъпления от общ характер. Така по НОХД № 464/2010г. по описа на РС–Казанлък, с определение в сила от 03.06.2010г. за извършено деяние по чл. 235, ал. 3, т. 4, вр. с ал. 1 и чл. 28, ал. 1 от НК му е наложено наказание пет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за тригодишен изпитателен срок.

По НОХД № 1199/2010г. на РС–Казанлък, с определение в сила от 04.11.2010г. за престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК му е наложено наказание от 7 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за тригодишен изпитателен срок. на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

С определение № 5/14.01.2011г. по НОХД № 806/2010г. на РС–Казанлък, на подсъдимия С. за извършено престъпление на 23/24.05.2009г. по чл. 194, ал. 1 от НК, е наложено наказание „Пробация”. Определението на съда за одобряване на споразумението е вляло в законна сила на 14.01.2011г.

С определение по ЧНД № 70/2011г. на РС – Казанлък, в сила от 22.02.2011г. му е определено и наложено едно общо наказание по горепосочените НОХ дела, а именно най-тежкото от тях лишаване от свобода за срок от седем месеца, чието изпълнение е отложено за тригодишен изпитателен срок.

По НОХД № 441/2011г. на РС-Казанлък, с определение в сила от 19.07.2011г., на С. е наложено наказание от 6 месеца лишаване от свобода в затвор при строг режим, за престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. На основание чл. 25, ал. 1 от НК, същото е кумулирано с наказанието, наложено по НОХД № 806/2010г. на РС-Казанлък, като му е определено общо наказание от 6 месеца лишаване от свобода, а на основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено отделно да изтърпи определеното общо наказание от 7 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор.

Видно от приложената по делото справка за изтърпяване на наказанията на подсъдимия С., същият е постъпил в затвора гр. Стара Загора на 07.07.2011г. за изтърпяване на наказанието от 7 месеца лишаване от свобода, след което от 15.01.2010г. от същата дата е изтърпял общо наказание от 6 месеца лишаване от свобода. Подсъдимият С. е освободен на 08.06.2012г. по изтърпяване.

Пострадалата П.И. притежавала две кобили и едно конче, които отглеждала в дома си в с. ****, общ. ****. Обикновено през деня, същата оставяла животните да пасат на поляна в западната част на селото, недалеч от дома й, на около 300м от къщата, в която живеела, като връзвала двете кобили поотделно със сезално въже, а кончето се движело свободно около майка си.

На 06.08.2012г. около 12.00-12.30ч. подсъдимият С.С. взел свидетеля Ж. А. Й. от дома му в с. ***, като заедно с още едно неустановено лице с лек автомобил, управляван от това лице отишли в центъра на с. **** /старо име ***/ да пият кафе. След като третото лице си тръгнало, подсъдимият казал на св. Й., че трябва да отидат до горната страна на селото, тъй като там имало вързани коне, за да ги вземат. Свидетелят първоначално отказал, но тъй като подсъдимият му казал: “*******, ще ти дам 50 лева, тръгвай”, се съгласил да придружи подсъдимия до мястото. След като стигнали до мястото, подсъдимият  забелязал на поляната вързаните коне, собственост на И.. Двете кобили на име „****” и „****” били вързани с въже за дървета, а в близост до тях се намирало малкото конче. Подсъдимият С. отвързал конете и се качил на едната кобила, вързал част от въжето на врата на другата кобила и потеглил, като по този начин се отдалечил с двете кобили и малкото конче, което се движело покрай тях, от мястото, където били оставени.

Подсъдимият С. се придвижвал в близост до с. ****, в гориста местност, където вързал двете кобили. Очевидец на случилото се станал свидетелят Ж. Й., който вървял след подсъдимия. По-късно на същата дата около 18.30ч. подсъдимият С. накарал св. Й. да се обади на свидетеля Р. Р., за който знаел, че се занимава с изкупуване на животни. По настояване на подс. С., св. Й. звъннал по телефона, като предложил на св. Р. да закупи два коня и едно конче.

Същата вечер около 21.00ч., св. Р. заедно със свой ***** – св. Г. Р. тръгнали за с. ****  с товарен автомобил марка „Мерцедес”, който бил покрит с брезент. Наближавайки селото, св. Р. се обадил по телефона на телефонния номер, с който разговарял и от който му било предложено да закупи конете, след което спрели автомобила в началото на селото. На мястото пристигнали подс. С. и св. Й.. Свидетелят Р. знаел, че  подсъдимият се занимава с кражби на животни и го попитал на кого са собственост животните, като от своя страна той заявил, че са на св. Й.. Разговорите относно покупко-продажбата на процесните животни се водели между св. Р. и подс. С.. След това подсъдимият завел на мястото двете кобили и малкото конче, като от своя страна св. Р. му платил 200 лева за тях и натоварил конете на товарния автомобил и се прибрал в с. *****, обл. ****.

Видно от заключението на повторна съдебно-оценъчна експертиза, общата стойност на конете към момента на извършване на деянието възлиза на 4850 /четири хиляди осемстотин и петдесет/ лева, съответно 1 брой кобила на стойност 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, 1 брой кобила на стойност 2100 /две хиляди и сто/ лева и 1 брой конче – 250 /двеста и петдесет/ лева.

За да приеме за безспорно установена изложената по-горе фактическа обстановка, първоинстанционният съд е подложил всички събрани доказателства по делото на задълбочен и прецизен анализ. Ясно е кои доказателства са кредитирани с доверие и кои не. Законосъобразно съдът е приел показанията на свидетелите Ж. А. Й. и Р. С. Р., дадени на досъдебното производство за достоверни /свидетелите в съдебно заседание са заявили, че поддържат тези показания/, поради тяхната логичност и кореспонденция помежду си. От същите по безспорен и категоричен начин се установява времето, мястото и авторството на престъпното деяние.

 Обясненията на подсъдимия С., че няма нищо общо с кражбата са в противоречие с горепосочените гласни доказателства, поради което правилно са възприети от  решаващия съд като негова защитна теза. Разбираеми са и уклончивите показания на свидетелите  Й. и Р., дадени в хода на съдебното следствие поради обстоятелството, че същите целят да прикрият участието си в престъпни деяния. Както вече бе посочено, свидетелите с категоричност заявяват, че подържат показанията си дадени на досъдебното производство. Следва да се отбележи, че към датата на депозиране на тези показания пред съдия от Районен съд – 08.08.2012г. /св. Й./ и 14.08.2012г. /св. Р./, подсъдимият С. не е бил привлечен като обвиняемо лице /постановление за привличане на обвиняем от 13.09.2012г. – лист 7 от ДП/. Поради което и не е било необходимо последния да бъде уведомяван за разпита на горепосочените свидетели. Обосновано първоинстанционният съд е приел показанията на свидетелите К. Р., Р. С. и К. С.К. за пристрастни поради родствената връзка на двама от свидетелите с подсъдимия /К. Р. – **** на подсъдимия и К. К. – ***. на подсъдимия/ и близките отношения на свидетелката Р. С. с подсъдимия /към момента на деянието са съжителствали на съпружески начала/. От показанията на свидетеля В. В. с категоричност не би могло да се установи, че на инкриминираната дата подсъдимият се е намирал в с. *****.

В тази връзка, въззивният съд не намира за необходимо да подлага на по-задълбочено обсъждане всяко едно от събраните по делото доказателства. Районен съд - Казанлък правилно и  логично е съпоставил доказателствата и е посочил кои от тях възприема за достоверни при установяването изложената по-горе фактическа обстановка, както и за причините, поради които едни кредитира с доверие, а други не.

            При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел за прецизна правната квалификация на деянието, посочена в обвинителния акт, като правилно е приложил материалния закон и е определил на  подсъдимия наказание „Лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор. При определяне размера на това наказание, а именно три години, решаващият съд е отчел като отегчаващи вината обстоятелства предходните осъждания на подсъдимия извън тези обуславящи квалификацията опасен рецидив, а като смекчаващи вината обстоятелства са отчетени тежкото му материално положение и обстоятелството, че няма постоянни доходи. По същество това представлява едно смекчаващо вината обстоятелство, поради което Окръжен съд Стара Загора намира, че размера на наложеното наказание “Лишаване от свобода” неправилно е определен при превес на смекчаващи вината обстоятелства, но поради липса на протест присъдата в тази й част следва да бъде потвърдена.

Водим от гореизложеното, Окръжен съд Стара Загора намира, че обжалваната присъда е правилна и обоснована, поради което същата следва на основание чл.334, т.6 във вр. чл. 338 от НПК, да бъде потвърдена.

Водим от горното, съдът

                            Р  Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 163 от 07.11.2013г., постановена по НОХД № 615/2013г. по описа на Районен съд – Казанлък.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                       2.