Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  35                                               27.02.2014 г.                         град Стара Загора

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД         ПЪРВИ  НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На пети февруари                                         две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                              

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР РАЧЕВ

ВАНЯ Т.

 

СЕКРЕТАР: И.Г.

ПРОКУРОР: ПЕТЪР ВАСИЛЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Тонев

ВНОХД № 1005 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

 

С присъда № 217 от 05.12.2013 г., постановена по НОХД № 2122/2013 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, подсъдимият Р.А.Б. – роден на *** г. в ****, ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 27.02.2013 г., в гр. Стара Загора, в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у Р.М.Г., продавач-консултант в павилион на „***”АД, с предишно фирмено наименование „***” АД, заблуждение относно факта, че й предава сумата от 450.00 лева, като цена на закупени тютюневи изделия, с което причинил имотна вреда на „***”АД, представлявано от С.М.Б., в размер на 230.00 лева, поради което и на основание чл.211, предложение трето във връзка с чл.209, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, буква ”а” от НК във връзка с чл. 371, т.2 от НПК му е определено наказание  лишаване от свобода за срок от четири години, което на основание чл.58а, ал.1 от НК е намалено с една трета и е осъден на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален “строг” режим в затворническо заведение от „закрит” тип.

Горепосочената присъда е обжалвана от подсъдимия Р.А.Б., чрез защитника му адв. И.М.. Оплакването в жалбата е, че присъдата е явно несправедлива и наложеното наказание не е съобразено с всички обстоятелства от значение при определяне и индивидуализиране на наказанието. Исканията са за намаляване размера на наказанието, което се обуславя от неправилна преценка от страна на първоинстанционния съд на наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които налагат по-нисък размер на наказанието. Подсъдимият е направил пълни самопризнания, семейството му се намирало в тежко материално положение, изразява самокритично отношение към извършеното, ощетеното юридическо лице не е предявило претенция към подсъдимия за обезщетение.

В съдебно заседание подсъдимият Б. и служебният му защитник адв. М. заявяват, че поддържат жалбата. В последната си дума подсъдимият изразява съжаление за стореното и моли за намаляване на наказанието.

Становището на Окръжна прокуратура – Стара Загора е, че наложеното на подсъдимия наказание е правилно е определено, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционната присъда - потвърдена като правилна, законосъобразна и справедлива.

 

Окръжен съд – Стара Загора на основание чл. 314, ал.1 НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, в т.ч. и по наведените от страните основания и прие за установено следното:

 

С внесен от РП – Стара Загора обвинителен акт подсъдимият Р.А.Б. е бил предаден на съд за престъпление по чл. 211 във връзка с чл. 209, ал.1, във връзка с чл. 29, ал.1, буква „а” НК, за това, че на 27.02.2013 г. в град Стара Загора, в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у Р.М.Г., продавач-консултант в павилион на „***”АД, с предишно фирмено наименование „***” АД, заблуждение относно факта, че й предава сумата от 450.00 лева, като цена на закупени тютюневи изделия, с което причинил имотна вреда на „***”АД, представлявано от С.М.Б., в размер на 230.00 лева.

Производството пред Районен съд – Стара Загора е протекло по реда на глава 27 НПК. Подсъдимият Б. е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тях, и тези факти са следните:

Подсъдимият Р.А.Б. е многократно осъждан, като влияние върху квалификацията на деянието – предмет на настоящото производство, оказват следните осъждания:

 - с Присъда № 34/28.01.2009 г. по НОХД № 1023/2008 г. на Районен съд – гр. Пазарджик, в сила от 08.07.2009 г., потвърдена с Решение № 137/2009 г. по ВНОХД № 428/2009 г. на Окръжен съд – гр.Пазарджик, е признат за виновен в извършване на престъпление по 131а, вр.чл.129, ал.1, вр. чл.29 ал.1 б.”а” от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години и осем месеца при първоначален „строг” режим.

Наказанието е изтърпяно от 06.08.2009 г. до 19.02.2013 г. в Затвора гр. Пазарджик.

На 27.02.2013 подсъдимият Б. помолил своя познат и шофьор на таксиметров автомобил свидетелят П.В.П. да го откара до гр. *** Загора, като му обещал да му заплати за услугата 30-40 лева. На същата дата, след 16:00 часа двамата пристигнали в град *** Загора с автомобила на свидетеля. П. не познавал града и управлявал автомобила в посоки, които подсъдимият му съобщавал в момента. Подсъдимият накарал свидетеля П. да спре в централната градска част в близост до комплекс „Верея” и му казал да го изчака 15-20 минути.

Около 16:30–17:00 часа подсъдимият се насочил към намиращия се в близост павилион на „***” АД (към настоящия момент „***”АД), находящ се на ул.”***” № *** в град **** Загора. В павилиона като продавач-консултант работила свидетелката Р.М.Г.. Подсъдимият поискал да закупи тютюневи изделия – цигари, марка „Марлборо” – бяло. Б. пожелал да закупи 5 стека от тези цигари, но свидетелката установила, че разполага само с два стека от тази марка. Тогава подсъдимият започнал да разпитва за различни марки цигари – „Марлборо” – червено, „Давидов” и други. В крайна сметка подсъдимият поискал два стека цигари „Давидов Голд”, един стек цигари „Давидов Класик”, три стека цигари „Виктори” – бяло, два стека цигари „Марлборо” – бяло и 1 стек цигари „Марлборо” - червено. Свидетелката Г. приготвила цигарите и ги поставила в подаръчна торбичка, след което изчислила стойността на стоките и съобщила на подсъдимия, че трябва да заплати сумата от 450.00 лева, като му издала касов бон. Подсъдимият извадил пачка с банкноти и предал на свидетелката Г. парична сума, която последната преброила и установила, че е в размер на 440.00 лева. Свидетелката казала на подсъдимия, че парите са по-малко с 10 лева и по негово настояване отново ги преброила. Подсъдимият поискал парите обратно, за да ги преброи сам и започнал да ги брои. По време на броенето подсъдимият с ловкост заделил незабележимо част от банкнотите - сумата от 230.00 лева и ги укрил, като потвърдил на свидетелката, че парите наистина са по-малко, след което извадил и прибавил към сумата банкнота от 10 лв. Свидетелката Г. взела паричната сума и започнала отново да брои. По този начин подсъдимият въвел в заблуждение свидетелката Р. Г., че и предава сума от 450.00 лева, а в действителност й дал сума от 220.00 лв. Докато свидетелката за пореден път брояла банкнотите подсъдимият Б. взел торбичката с приготвените цигари и бързо се отдалечил от павилиона в посока изток, към центъра на града.

Когато приключила с броенето свидетелката Г. с изненада установила, че сумата, която подсъдимият платил не е 450.00 лева, а 220.00 лева. Веднага се обадила на регионалния представител на фирмата, а на следващия ден лично подала заявление във Второ РУ ”Полиция” – гр. Стара Загора.

В хода на разследването е било извършено разпознаване на лице, като свидетелката Г. е разпознала подсъдимия Р.Б., като лицето, което на 27.02.2013 г. я е измамило със сумата от 230.00 лева.

Въззивният съд, след извършена проверка, констатира, че процедурата на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 372, ал. 4 връзка с чл. 371, т. 2 НПК /по която се е развило първоинстанционното производство/ е проведена от районния съд в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Подсъдимият Б. е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Депозираното признание по чл. 371, т. 2 НПК кореспондира на събраните в досъдебното производство доказателства, които в достатъчна степен потвърждават по несъмнен и категоричен начин фактическите твърдения на прокурора, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, приети за установени от съда. Направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от: прочетените на основание чл.283 от НПК и приобщени по делото протоколи и други документи от досъдебно производство № 185/2013 г. по описа на Второ РУ „Полиция” – гр. Стара Загора, а именно постановление за привличане на обвиняем от 02.08.2013 г. и протокол за разпит на обвиняем от 02.08.2013 г. и от 29.08.2013 г.; протокол за разпит на свидетеля Г. от 09.04.2013 г.; протокол за разпит на свидетел Б. от 01.08.2013 г.; протокол за разпит на свидетел П. от 22.04.2013 г.; протокол за разпит на свидетел Г. от 30.07.2013 г.; протокол за разпознаване на лица и предмети от 30.07.2013 г.; справка за съдимост, рег. № 1635/09.04.2013 г.; справка от ГД „Изпълнение на наказанията”, рег. № 11761/21.08.2013 г.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 02.08.2013 г.; удостоверение, изх. № 20130710122639/10.07.2013 г., от Агенция по вписванията; пълномощно на св. Б.; приетите в хода на съдебното следствие пред районен съд като писмени доказателства - справка за съдимост, рег.№ 4963/03.12.2013 г., ведно с преписи от съдебни бюлетини.

Между всички горепосочени доказателствени материали липсват съществени противоречия, които да създават съмнения относно фактическите обстоятелства от значение за съставомерните признаци на инкриминираното деяние и авторството, като дори в конкретния случай всички надлежно събрани и проверени в хода на досъдебното производство доказателства подкрепят самопризнанието, направено от подсъдимия.

Правилно гореописаните факти са били подведени под съответните приложими правни норми, в резултат на което районният съд е стигнал до единствения законосъобразен извод, че извършеното от подсъдимия деяние осъществява, от обективна и от субективна страна, престъпление по чл. 211 във връзка с чл. 209, ал.1, във връзка с чл. 29, ал.1, буква „а” НК. С цел да набави за себе си имотна облага, подсъдимият Б. е създал невярна представа у свидетелката Р. Г. относно факта, че й предава сумата от 450.00 лева, като цена на закупени тютюневи изделия, като вместо това й заплатил само сумата от 220 лева, с което причинил имуществена вреда на „***”АД, представлявано от С.М.Б., в размер на 230.00 лева. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на това си деяние, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици, което се обективира от хронологията на развилите се събития. Деянието е извършено на 27.02.2013 година в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, буква „а” НК, тъй като към момента на извършването му подсъдимият Б. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено на основание чл.66 от НК и не са изминали пет години от изтърпяване на наказанието, съгласно разпоредбите на чл. 30 НК.

Всъщност оплакването пред настоящата инстанция е за явна несправедливост на наложеното наказание, което въззивният съд намира за неоснователно по следните съображения:

Районният съд в съответствие с чл. 373, ал. 2 НПК е определил наказанието на подсъдимия съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК в редакцията й към датата на инкриминираното деяние. В изложението не мотивите на първата инстанция са отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства – изразеното съжаление за случилото се, съдействието, оказано още на досъдебното производство чрез направените признания, затрудненото материално и имотно положение. Като отегчаващи отговорността обстоятелства са взети предвид множеството предишни осъждания на Б. и то предимно за извършени от него измами т.е. подсъдимият показва устойчиви навици да преживява по този престъпен начин. Още повече, че престъплението, за което е предаден на съд е извършено едва осем дена, след като е излязъл от затвора. Ниската стойност на нанесената имуществена вреда (в размер на 230 лева) и заявеното желание да върне сумата, но едва след като е заловен, не могат да обосноват по – нисък размер на наказанието предвид обремененото съдебно минало на подсъдимия. Всъщност първата инстанция е индивидуализирала наказанието под средния размер, предвиден за квалифицирания състав на измама по чл. 211 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Настоящата инстанция намира, че така определения размер от 4 години лишаване от свобода (т.е. преди редукцията по чл. 58а от НК) дори се явява занижен предвид обществената опасност на деянието и на самия деец. При спазване на разпоредбите на чл. 337, ал. 2 от НПК, съгласно които увеличаване на наказанието може да се извърши при съответен протест или жалба, настоящият въззивен състав не намира предпоставките да извърши промяна на наказанието в посока неговото увеличаване, поради което се съгласява с определеното от районния съд. Предвид доказателствата за имущественото положение на подсъдимия правилно районният съд не е постановил конфискация.

 

Предвид гореизложено и след като не установи основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, Окръжен съд – Стара Загора намира, че същата на основание чл. 338 НПК следва да бъде потвърдена като правилна.

 

Водим от горното, Окръжен съд – Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 217 от 05.12.2013 г постановена по НОХД № 2122/2013 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                ЧЛЕНОВЕ: 1

 

2.