Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ….                                                  27.02.2014 г.                        град Стара Загора

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД             ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На пети февруари                                            две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                              

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

                                                                                             ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР РАЧЕВ                                                                                                 ВАНЯ ТЕНЕВА

 

СЕКРЕТАР: И.Г.

ПРОКУРОР: ПЕТЪР ВАСИЛЕВ

 

като разгледа докладваното от младши съдия Тенева

ВНОХД № 1007 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С присъда № 171/02.10.2013 г., постановена по НОХД № 1021/2013 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, подсъдимият В.А.А. –ЕГН ********** е признат за невиновен в това, че на 30.12.2012 година в село Г.Б., община Стара Загора, след предварителен сговор с А.Н.М., чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи – 15 броя чували с пшеница всеки по 45 кг., на обща стойност 303.75 лева от владението на собственика И.П.С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен и кражбата е извършена в условията на повторност и е оправдан по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.3,т.5 и т.7, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.28, ал.1 от НК.

         Със същата присъда подсъдимият А.Н.М. – ЕГН ********** е признат за невиновен в това, че на 30.12.2012 година в село Г.Б., община Стара Загора, след предварителен сговор с В.А.А., чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи – 15 броя чували с пшеница всеки по 45 кг., на обща стойност 303.75 лева от владението на собственика И.П.С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен и е оправдан по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.5, във връзка с чл.194, ал.1 от НК.

Като неоснователен е отхвърлен предявеният от пострадалия И.П.С., с ЕГН **********, против подсъдимите граждански иск за сумата от 303.75 /триста и три лева и 75 стотинки/ лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, вследствие на престъплението за което подсъдимите са предадени на съд, ведно със законната лихва считано от 30.12.2013 година до окончателно изплащане на сумата.

В полза на държавата е отнето вещественото доказателство по делото – 1 брой найлонов плетен чувал, син на цвят и е постановено същото да бъде унищожено като вещ с малозначителна стойност.

В срока по чл. 319 от НПК горепосочената присъда е протестирана от Районна прокуратура Стара Загора. В протеста се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна и постановена в противоречие с доказателствения материал по делото. ИСКАНЕТО е да се отмени присъдата на Районен съд Стара Загора и да се постанови нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатото им обвинение.

В съдебно заседание подсъдимите А. и М. и защитникът им адв. Ч. заявяват, че искат потвърждаване на присъдата на районния съд. Считат, че протестът е неоснователен, а постановеният съдебен акт на първа инстанция е правилен и справедлив.

В последната си дума подсъдимите заявяват, че не са виновни.

Становището на Окръжна прокуратура – Стара Загора е, че първоинстанционната присъда следва да се отмени и да се постанови нов съдебен акт, с който подсъдимите да бъдат признати за виновни. Излагат се доводи, че районният съд е постановил оправдателна присъда след избирателна преценка на част от доказателствата по делото.

 

Окръжен съд – Стара Загора на основание чл. 314, ал.1 НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, в т.ч. и по наведените основания и прие за установено следното:

Производството пред Районен съд – Стара Загора е било образувано по внесен от РП – Стара Загора обвинителен акт срещу В.А.А. за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т. 5 и т. 7 във вр. с чл.194, ал.1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК, за това, че в периода на 30.12.2012 г. в село Г.Б., община Стара Загора, след предварителен сговор с А.Н.М., чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи – 15 броя чували с пшеница всеки по 45 кг., на обща стойност 303.75 лева от владението на собственика И.П.С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен и кражбата е извършена в условията на повторност. Подсъдимият А.Н.М. е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.5, във връзка с чл.194, ал.1 от НК за това, че на 30.12.2012 година в село Г.Б., община Стара Загора, след предварителен сговор с В.А.А., чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи – 15 броя чували с пшеница всеки по 45 кг., на обща стойност 303.75 лева от владението на собственика И.П.С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен.

         Според доказателствата по делото районният съд е приел за установено, че действително през периода 29.12.2012 г. – 04.01.2013 г. в складовото помещение на пострадалия и граждански ищец С. е извършена кражба на чували със зърно (пшеница и ечемик). От доказателствата по делото обаче не може да се установи нито точното количество на откраднатото зърно, нито авторството на деянието или начинът на извършването му. Въз основа на материалите по делото първата инстанция е приела следната фактическа обстановка, която се споделя и от настоящата инстанция:

         Подсъдимият В.А.А. с ЕГН **********.

         Подсъдимият А.Н.М. с ЕГН **********.

         Пострадалият И.С. разполагал със склад за зърно в близост до  сградата на фабрика в с. Г.Б., община Стара Загора. Там съхранявал чували със зърно – ечемик и пшеница, които получавал като реколта от земеделска земя и които били разпределени в чували от по 45 кг. всеки. От зърното вземали периодично пострадалият и синът му Р. П., тъй като последният гледал животни. За броя на съхраняваните чували бащата и сина следели като от време на време преброявали чувалите. На 04.01.2013 г. П. отишъл до склада, за да вземе зърно и установил, че липсват чували с пшеница. Преди да се установи тази липса С. и синът му ходили до склада на 29.12.2012 г. и тогава преброили съхраняваните чували. В деня, когато Р. П. открил, че са отнети чували от склада им без тяхно знание или съгласие, забелязал, че вратата на склада е повредена отдолу, където имало шпертплат, а мрежата на двора на завода от източната му част била разкъсана и имало посипано зърно. Зърното образувало пътечка, която сочела в посока жилищата на подсъдимите. Не е бил извършен оглед на мястото.

         Пострадалият И.С. се познавал отпреди с подсъдимите, които живеели в същото село. Подсъдимите А. и М. не разполагали със земеделска земя, но често им било заплащано в натура (чрез чували със зърно и пшеница) за помощта, която оказвали на свидетелката Д.В.. През цялата 2012 г. свидетелката им заплащала по този начин, включително и към инкриминираната в обвинителния акт дата, а двамата подсъдими продавали зърното. На свидетелите С. И., А.М., М.М. също продали чували със зърно и то в периода преди коледните и новогодишни празници.

Протестът е неоснователен.

За да постанови присъдата си първата инстанция се е позовала на следните гласни и писмени доказателствени материали: показанията на свидетелите И.С., Р. П., С. И., А.М., М.М. и Д.В., обясненията на подсъдимите, веществени доказателства, съдебно – оценителска експертиза, справки за съдимост и други.

         Правилно първата инстанция е анализирала всички доказателства по делото и е преценила, че на основание чл. 303, ал. 1 от НПК не може да постанови осъдителна присъда, която да почива на предположения.

         От показанията на свидетеля И.С., който е предявил и граждански иск по делото се установява, че действително същият е разполагал със склад за зърно в района на завода на село Г.Б.. Там имало чували от по 45 кг. всеки, с ечемик и пшеница, като от тях той и синът му Р. П. периодично вземали, когато им е нужно. За липсващите чували пострадалият разбрал от сина си месец януари – февруари (в разпита си в съдебно заседание не може да посочи конкретна дата). От показанията му пред районния съд също така се разбира, че С. не е сигурен за липсващото количество чували – “Разбрахме, че около 15 чувала липсват, точно не мога да кажа, но мисля, че около 15 бяха. Може да са били и повече.” Добавя, че със сина си броят чувалите от време на време, но понякога вземат зърно, без да броят. Подали сигнал до полицията, когато установили липсите, но въпреки това не е извършен оглед. От обясненията на С. се установява, че вратата на склада е дървена, заключва се с катинар, който не е бил разбиван по неговите думи. В показанията си същият продължава “а отдолу (на вратата) е от шпертплат дъската, лесно може да се махне и да се мине отдолу”, но уточнява, че е била сложена пак обратно. Съмненията му попаднали върху подсъдимите, тъй като от източната част на завода мрежата била “повдигната” и имало зърно на земята, което образувало пътечка, сочеща в посока жилищата на А. и М.. Обяснява, че зърното било съхранявано в найлонови плетени чували, сини и бели на цвят, а подсъдимите знаели за склада, защото според думите на пострадалия са работили при него.

         Също така уклончиви и изпълнение с предположения са и показанията на сина на гражданския ищец – Р. П.. Той преповтаря думите на баща си, че вратата е била разбита отдолу и е извадена дъска, която после е сложена обратно, за да не личи и имало следи от зърно, които сочели в посока дома на подсъдимите. Категоричен е, че е взел чували със зърно на 29.12.2012 г. и след това, когато отишъл пак на 04.01.2013 г. установил, че липсват 15 чувала с пшеница.

         Правилно първата инстанция е анализирала показанията на тези двама свидетели и са направени изводи, че те не са достатъчни, за да подкрепят обвинителната теза. От тях не може да се извлекат категорични доказателства, че точно на инкриминираната дата 30.12.2012 г. (посочена в обвинителния акт) е отнета пшеница, разпределена в 15 чувала и че именно подсъдимите са автори деянието при това то да е извършено чрез разрушаване на преграда (вратата на склада). Като цяло районният съд е кредитирал показанията на С. и П. като последователни и непротиворечиви по отношение на факта, че действително в периода между 29.12.2012 г. и 04.01.2013 г. в стопанисвания от тях склад е извършена кражба на чували със зърно. Спазен е обаче основния принцип в наказателния процес, че една присъда не може да почива на предположения, а само на безспорно доказани факти по делото.

         Що се отнася до показанията на свидетелите - С. И., А.М., М.М., то районният съд правилно е стигнал до извода в мотивите си, че те също не са достатъчни да докажат макар и по косвен начин участие на двамата подсъдимите в престъплението, за което са предадени на съд. Чрез техните разпити се установява безспорно, че подсъдимите са разполагали с чували със зърно, които са им продали, но не може да се направи извод, че това е същото зърно, собственост на гражданския ищец С.. Свидетелят И. споделя, че и предишни години е купувал зърно от подсъдимите,защото знаел, че те работят при човек, който има ниви и заплаща за труда им именно като им дава зърно. Уточнява, че приблизителният период, в който е закупил от подсъдимите чували със зърно е било на Коледа и няколко дни преди Нова година т.е. както правилно е отбелязал и районният съд установява, се че тези продажби са станали преди посочената в обвинителния акт дата на престъплението – 30.12.2012 г. Показанията и на другите двама свидетели – М. и М. също не могат да подкрепят обвинителната теза – и двамата споделят, че за закупили пшеница преди празниците от подсъдимите. Свидетелят М., казва, че подсъдимият М. му обяснил, че има зърното от Д.В.. По делото е разпитана и тази свидетелка, която потвърждава думите на подсъдимия, а именно че има чували със зърно, които са му дадени от нея. В разпита си тя уточнява, че двамата подсъдими често й помагат и тя плаща за труда им, като им дава чували със зърно, като към инкриминирания период им е заплащала по същия начин. Преценени в съвкупност показанията на тези свидетели обосновават логичния извод, че няма достатъчно доказателства за осъждането на двамата подсъдими. Потвърждават се техните обяснения, че действително са разполагали със чували зърно, въпреки, че нямат земя, защото им е било заплащано по този начин. По отношение на писмените доказателства (съдебна експертиза, данни за дневната хранителна дажба на един кон и справки за съдимост) настоящата инстанция не намира за необходимо да се произнася, доколкото те не са относими към основните спорни моменти по делото – за авторството, механизма на изпълнителното деяние и количеството отнети движими вещи.

 

Предвид гореизложено и след като не установи основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, Окръжен съд – Стара Загора намира, че същата на основание чл. 338 НПК следва да бъде потвърдена като правилна.

Водим от горното, Окръжен съд – Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 171 от 02.10.2013г., постановена по НОХД № 1021/2013 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                ЧЛЕНОВЕ: 1

 

 

 

2.