Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 34                                  27.02.2014 година          град Стара Загора

 

   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                 ІІ наказателен състав

на пети февруари                                                               2014 година

В публично съдебно заседание в следния състав:                

               

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

           

                                           ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                        КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

СЕКРЕТАР : М.Т.

ПРОКУРОР: ДИЧО АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

ВНОХД № 1017 по описа за 2014 година,

за да се произнесе взе в предвид следното:

         

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

 

С Присъда № 187 от 25.10.2013г., постановена по НОХД № 1081/2013г. по описа на Старозагорски районен съд, подсъдимият  Д.Н.Н., ЕГН **********, Е ПРИЗНАТ за ВИНОВЕН в това, че на 12.09.2008г., в  гр. ********, е запалил имущество със значителна стойност – моторно превозно средство лек автомобил, марка „Форд Ескорт”, рег. № СТ 0240 СК, на стойност 3876.00 /три хиляди осемстотин седемдесет и шест/ лева, собственост на П.Д.Ц., поради което и на основание чл. 330, ал. 1 от НК вр. с чл. 54 от НК, Е ОСЪДЕН на ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, изпълнението на което наказание на основание чл. 66, ал. 1 от НК, Е ОТЛОЖЕНО за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

 

 Със същата присъда подсъдимият Д.Н.Н., Е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец П.Д.Ц. сумата в размер на 3876.00 /три хиляди осемстотин седемдесет и шест/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието – 12.09.2008г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 100 /сто/ лева, направени разноски за един повереник.

 

   Със същата присъда подсъдимият Д.Н.Н., Е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ сумата от 155.04 /сто петдесет и пет лева и четири ст./, представляваща дължимата държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както  и сума в размер на 305 /триста пет/ лева, представляваща направени разноски.

 

  Против горепосочената присъда в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е постъпила жалба от подсъдимия Д.Н.Н. чрез защитника му – адв. С.М.Ч. ***.

 

  В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност  на постановената присъда. Прави се искане  да бъде постановена оправдателна присъда и да бъде отхвърлен предявеният граждански иск. Същите се доразвиват в съдебно заседание.

 

          Становището на Окръжна прокуратура-Стара Загора е, че тъй като не са налице основания за изменяване или отменяване на обжалваната присъда, същата следва да бъде потвърдена.

 

          Окръжният съд, след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата и взе в предвид основанията, изтъкнати в жалбата на  подсъдимия и тези в съдебно заседание, прие за установено следното:

 

С Присъда № 122 от 25.09.2012г., постановена по НОХД № 1918/2011г. по описа на Старозагорски районен съд, подсъдимият Д.Н.Н., ЕГН **********, Е ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН в това, че на 12.09.2008г. в гр. **** е запалил имущество със значителна стойност – моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Форд Ескорт”, с ДК№ СТ 0240 СК, на стойност 3876.00 /три хиляди осемстотин седемдесет и шест/ лева, управляван от П.Д.Ц., поради което и на основание чл. 330, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК, Е ОСЪДЕН на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК, Е ОТЛОЖЕНО изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

 

Със същата присъда подсъдимият Д.Н.Н. Е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.Ц. ***, с ЕГН ********** сумата в размер на 3876.00 /три хиляди осемстотин седемдесет и шест/ лева, представляваща обезщетение за причинените с деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 12.09.2008г. до окончателното изплащане на сумата, а на Държавата ДТ върху уважения граждански иск в размер на 155.04 лв. /сто петдесет и пет лева и четири стотинки/.

 

С Решение № 252 от 22.11.2012г., постановено по ВНОХД № 1278/2012г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора Е ОТМЕНЕНА Присъда № 122/29.05.2012г., постановена по НОХД № 1918/2011г. по описа на Старозагорски районен съд и делото е върнато на Районна прокуратура Стара Загора за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.

 

С внесения нов обвинителен акт въз основа на който е постановена обжалваната присъда, предмет на настоящата проверка, подсъдимият е предаден на съд за това, че на 12.09.2008г. в гр. ***** е запалил имущество със значителна стойност – МПС лек автомобил марка “Форд Ескорт” с ДКН № СТ 0240 СК на стойност 3876.00 /три хиляди осемстотин седемдесет и шест/ лева, собственост на П.Д.Ц. – престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК. В обстоятелствената част на процесния обвинителен акт представителят на Районна прокуратура Стара Загора е посочил, че свидетелят П. Б. през 2007г. е притежавал лек автомобил марка “Форд Ескорт” с ДКН № СТ 0240 СК, който през същата година продал на свидетеля Б. М., а в началото на 2008г. последният продал процесния автомобил на свидетеля П.Ц. за сумата от 1500 лева. При така приетите за установени обстоятелства, държавното обвинение посочва като собственик на автомобила, респективно пострадал от деянието свидетеля П.Д.Ц..*** намира, че процесният обвинителен акт не покрива изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК. От приетите за установени в обстоятелствената част на обвинителния акт  факти, касаещи облигационните отношения между горепосочените свидетели относно процесния автомобил, е изведен незаконосъобразен извод относно собствеността на МПС-то, предмет на престъпното посегателство, отразен в заключителната част на акта, т.е. налице е противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и заключителната. В отменително решение № 252 от 22.11.2012г., постановено по ВНОХД № 1278/2012г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, изрично е посочено, че следва в обвинителния акт категорично да се заяви чия собственост е запаленият лек автомобил, от което да явства кое е пострадалото лице по смисъла на чл. 74 от НПК, като при това прокуратурата следва да съобрази разпоредбата на чл. 144, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Подчертано е, че каквито и да е други облигационни отношения, изразяващи се в заплащане на цена и фактическо предаване на владението върху процесното МПС, не могат да легитимират заплатилия владелец като собственик по смисъла на горната законова разпоредба. Въпреки изричното посочване на допуснатите на досъдебното производство съществени процесуални нарушения от категорията на отстранимите, ограничаващи правото на защита на една от страните, при изготвянето на нов обвинителен акт прокурорът отново не е отстранил същите. Това обстоятелство е убегнало от вниманието на съдията-докладчик при подготвителните действия на делото за съдебно заседание. В случая следва да се отбележи, че при разглеждане на гражданския иск, решаващият съд в мотивите си не е изложил съображения въз основа на какви обстоятелства приема за установено, че свидетелят П.Д.Ц. е собственик на процесния автомобил, което от своя страна да обуслови качеството му на пострадал от деянието, респективно участието му в съдебно производство като граждански ищец.

 

Също така Окръжен съд Стара Загора констатира, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не са посочени онези факти и обстоятелства, поради които прокурорът приема, че е налице съставомерния признак значителна стойност на запаленото имущество.  

 

В Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г. на ВКС на РБ, се указва, че след като обстоятелствената част на обвинителния акт не съдържа всички обстоятелства, които обуславят съставомерността на деянието с оглед дадената на същото правна квалификация, следва да се приеме, че чрез непосочването им е допуснато нарушение на процесуалните правила, при това съществени, тъй като има за последица ограничаване правото на защита. Гореизложеното относно съдържанието на обвинителния акт има за последица ограничаване на правото на защита на обвиняемия, тъй като упражняването на последното предпоставя ясно и точно развита обвинителна теза, както относно фактическата, така и относно правната страна на обвинението.

 

Тъй като ограничаването на правото на защита е съществено нарушение на процесуалните правила /в случая от категорията на отстранимите/, първоинстанционния съд, като е приел за разглеждане процесния обвинителен акт, съответно съдията-докладчик не е изпълнил задълженията си по чл. 249, ал. 1 във вр. чл. 248, ал. 2, т.3 от НПК, е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е абсолютно основание за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснатото съществено процесуално нарушение.

 

В тази връзка, въззивният съд не следва да коментира събраните доказателства по делото и доводите за неправилност, наведени от страните на обжалваната присъда.

 

Съблюдавайки горното и на основание чл. 334, т. 1 във вр. чл.335, ал.1, т.1от НПК, съдът

 

 

                                Р Е Ш И :

 

               ОТМЕНЯВА Присъда  № 187 от 25.10.2013 г., постановена по НОХД № 1081/2013 г. по описа на Районен съд  гр. Стара Загора.

 

               ВРЪЩА делото на Районна прокуратура гр. Стара Загора за отстраняване на посочените съществени нарушения на процесуалните правила.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                       2.