Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

     30                                        24.02.2014г.                     гр. СТАРА ЗАГОРА

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                  НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ                                        

на деветнадесети февруари                                                             година 2014                                                                                     

в публичното заседание в следния състав:                                  

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ:  КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

                                                                  АСЕН ЦВЕТАНОВ

секретар Маргарита Стоянова

прокурор Маргарита  Димитрова

като разгледа докладваното от съдията -докладчик  СП. ДРАГОТИНОВА

ВНОХД № 1033 по описа за 2014 година.

 

 

 Производството е на основание чл.313 и сл. от НПК.

           Постъпила е въззивна жалба от защитника на подсъдимата Н.Г.Н., адв.И.П.  против постановената по НОХД № 2070 / 2013г. по описа на Районен съд – гр.Стара Загора присъда № 221 от 10.12.2013г., с която е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, затова че през периода м.11.2012г. до м.03.2013г. включително, в гр.Стара Загора, след като е била осъдена с решение № 396 от 07.04.2011г. по гр.д. № 7053 /2010г. по описа на Районен съд – гр.Стара Загора, в сила от 04.05.2011г. да издържа свой низходящ – сина си Н.Г.Н., роден на ***г., чрез неговия баща и законен представител Н.Г.Н., съзнателно не е изпълнила това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно пет месечни вноски, с общ размер на неизплатената сума – 500 лева, като на основание чл.78 а от НК е освободена от наказателна отговорност и и е наложено административно наказание - глоба в размер на 1 000 лв..

             В жалбата са направени оплаквания за незаконосъобразност и  неправилност /необоснованост/ на присъдата, както и явна несправедливост на наложеното наказание, които са конкретно посочени.

               В жалбата се твърди, че  с присъда от 21.02.2013г. по НОХД № 1309/ 2013г. по описа на Районен съд – гр.Стара Загора подсъдимата Н. е била призната за виновна в извършване на същото престъпление като преди постановяването и подзащитната и изпълнила задължението си и изплатила общо сумата от 1 750лв., представляващи дължими месечни вноски за издръжката на малолетния и син, поради което решаващия съд е приложил разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК, и не и е наложил наказание. След приключване на това производство във връзка с образуваното изпълнително дело № 211 /2011г. по описа на ЧСИ – Яна Гаева, лично последната и била обяснила, че дължимите суми са изплатени, а за в бъдеще следва да заплаща само определената и издръжка в размер на 100 лева месечно. Въпреки това бившия и съпруг подал новата жалба до РП – гр.Стара Загора, в която се твърдели обстоятелствата по настоящото обвинение. Поради което счита, че подзащитната и изобщо не е знаела за претенциите на бившия и съпруг и че това била единствената причина да не изплаща постановената издръжка, както и обстоятелството че била безработна до м.10.2012г. и не разполагала с никакви доходи. Тези обстоятелства същата е била заявила в разпита си пред разследващия полицай, но въпреки това и било повдигнато настоящото обвинение. Поради което се прави довод за липса на субективния елемент от състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК – липса на умисъл поради това, че подсъдимата не е съзнавала, че извършва престъпление, нито е предвиждала и искала настъпването на обществено опасните последици, поради което счита, че съдът следва да приеме липсата на данни за умишлено противоправно поведение, насочено към засягане на обществените отношения. В този смисъл се цитира съдебна практика. Поради което моли за отмяна на постановената присъда и признаване на подзащитната и за невиновна за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

            Алтернативно се прави довод за явна несправедливост на наложеното административно наказание – „Глоба” в размер на 1000 лева, което намира за явно несправедливо и социално неоправдано. Прави довод за наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като счита, че в случая може да бъде приложена разпоредбата на чл.55, ал.1, в.”в” от НК, и моли размера на наложеното и наказание- глоба, да не надвишава 100 лева. Счита, че същата е напълно достатъчна за поправянето и и превъзпитанието и. Още повече, че при настоящото трудово възнаграждение на подзащитната и - от 300 лева, от  които 100 лв. отиват  за погасяване на старите задължения за  издръжка, с принудителното изпълнение на едно такова наказание, няма да и останат средства за издръжка, от което ще последва ново обвинение, вече по чл.183, ал.4 от НК.

              Жалбата е подадена в законния срок по чл.319 от НПК от легитимирано по силата на закона лице и с нея не са представени нови доказателства, предвид което е допустима. В съдебно заседание се поддържа от служебния защитник адв.П., която моли за отмяна на обжалваната присъда по съображения, изложени във въззивната жалба.

              Подсъдимата Н.Г.Н. редовно призована не се явява.  В призовката до същата  деловодителят от наказателно отделение е отбелязал, че на 12.02.2014г. е разговаряно по GSM  с лицето А.П.А. /съжител на жалбоподателката на семейни начала/, който и съобщил, че тя е получила инсулт и в момента е настанена в болница. Видно от изпратената с молба от 17.02.2014г. епикриза от лекуващия лекар д-р Ч. в отделение по „Неврохирургия” към МБАЛ „д-р Стоян Киркович” – гр.Стара Загора се установява, че същата действително в периода 04.02.- 14.02.2014г. е пребивавала в нервнохирургическото отделение в болницата с диагноза, съответстваща на съобщената от това лице. Видно от втората призовка до лицето, длъжностното лице по призоваването също е отбелязало, че „адресата е в много тежко здравословно състояние на главата и не може да става и говори”.

             Съдът предвид обстоятелството, че не е необходимо явяването на страните пред въззивната инстанция, както и поради обстоятелството, че такова искане не е направено и от служебния защитник на жалбоподателката, е дал ход на делото като го е приел за решаване.

                  Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Стара Загора счита, че постановената присъда е правилна и законосъобразна, съобразена с всички събрани по делото доказателства, поради което счита че същата следва да бъде потвърдена.

            След като се запозна с материалите по първоинстанционното НОХД  № 2070 /2013г. по описа на Старозагорския районен съд, както и с оплакванията и доводите в жалбата, и анализира мотивите на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд прие за установена следната фактическа и правна обстановка:

              Въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

              С присъда № 221 от 10.12.2013г. жалбоподателката Н.Г.Н. е призната за виновна в това, че през периода м.11.2012г. до м.03.2013г. включително, след като е била осъдена  с влязло в сила решение по гр.д. № 7053 /2010г. по описа на РС-Стара Загора – /Решение № 396 от 07.04.2011г. в сила от 04.05.2011г./  да издържа свой низходящ – сина си П.Н.., роден на ***г., чрез неговия баща и законен представител Николай Георгиев Нейков, съзнателно не е изпълнила това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно пет месечни вноски, с общ размер на неплатената сума  от 500 лева – престъпление по чл.183, ал.1 от НК. Тъй като за това и деяние по отношение на подсъдимата са били налице основанията на чл.78а от НК, съдът я освободил от наказателна отговорност и и е наложил предвиденото в тази разпоредба на закона минимално административно наказание, а именно  „Глоба” – в размер на 1000 лева.

   По делото е безспорно изяснен общия размер на неплатената издръжка, която подсъдимата Н. е била осъдена да заплаща ежемесечно по силата на решение № 396 от 07.04.2011г., постановено гр.д. № 7053 /2010г. по описа на Районен съд – гр.Стара Загора, в сила от 04.05.2011г, както и периода, за който същата не е била платена, въпреки че е била дължима. Направен е обаче  и се поддържа пред въззивната съдебна инстанция довод за липса на субективния елемент на деянието - знанието, че такава издръжка е дължима за инкриминирания период. Още в разпита си на ДП като свидетел подсъдимата Н. е заявила, че не е платила издръжката за този период, дължима на неин низходящ – сина и малолетния  П.Н.Ге., тъй като била заблудена от ЧСИ  Гаева, че вече е платила цялата дължима издръжка за минал период, във връзка с което е била осъдена по НОХД № 1309 /2012г. по описа на Районен съд – гр.Стара Загора, с Присъда № 35 /21.02.2013г., в сила от 09.03.2013г..

За да приеме, че деянието е съставомерно от обективна страна районният съд правилно и обосновано е приел, че горното осъждане на подсъдимата е във връзка с предходно деяние за същото задължение за издръжка, но за друг период -   периода м.06.2011г. – м.04.2012г. включително- за единадесет месеца като размера на това задължение е общо сумата в размер на 1100лв.. С присъдата по това дело  на основание чл. 183, ал.3, пр.1 от НК , въпреки, че е била призната за виновна, същата не е била наказана за това си деяние, тъй като е погасила задължението си преди постановяване на присъдата от първата инстанция. Съгласно чл. 183, ал.3 от НК тази разпоредба не може да бъде приложена повторно в случай, че деецът отново не изпълни задължението си към своя съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра, като е достатъчно само неплащането само на две или повече месечни вноски.

Неоснователно е и не намира опора в доказателствата по делото, довода на защитата, че подсъдимата не била заплатила дължимата издръжка за инкриминирания период общо за пет месеца – м.11.2012г. до м.03.2013г.включително, тъй  като считала, че няма неплатени задължения за минал период, и това и било казано от ЧСИ Гаева във връзка с образуваното изпълнително производство за предходния период. От доказателствата по делото районният съд правилно е установил, че във връзка с изпълнение на задължението и за издръжка по НОХД № 1309 /2012г. по описа на Ст.З.РС подсъдимата Н. е заплатила освен дължимата за инкриминирания период по това дело сума от 1100лв. и сумата от 600 лв./ за следващите 6 месеца/, като общо изплатената сума от нея е била 1 700лв.. След изтичането на тези шест месеца обаче, а именно за м.11.2012г. до м.03.2013г. вкл. /пет месеца/ същата не е платила нито една месечна вноска, тъй като периода, в който е започнала да плаща задължението си, е от м.04.2013г.. В разпита си по ДП като свидетел, подсъдимата Н. е заявила, че през този период същата е работела  „Средна гора” АД- гр.Стара Загора. Нямала представа за неизпълнението на задължението си за издръжка, а и съпругът и не и бил казал това. Освен това е заявила, че няма как да изплати наведнъж цялата сума за инкриминирания период от 500 лева. В хода на първоинстанционното производство по НОХД № 2070/ 2013 г. по описа на Ст.З.РС обаче е заплатила наведнъж цялата сума за инкриминирания период, което се удостоверява от приложената по делото вносна бележка от Банка „ДСК” от 05.12.2013г./л.26/. С което е направила признание, във връзка с обстоятелството, че дължи тази сума и че е много добре осведомена за размера на неплатените си задължения за издръжка. От показанията на свидетеля Н.Г.Н. /неин бивш съпруг и баща на детето/ се установява, че след като е била осъдена за издръжка за предходен период, подсъдимата Н. е заплатила на четири вноски първоначално сумата от 1700лв., но след справка от ЧСИ се е осведомил, че не му е изплатена изцяло дължимата сума за минал период.

При така установената фактическа обстановка районният съд обосновано е приел, че приведената от подсъдимата по НОХД № 1309 /2013г. сума от 1700лв. покрива задължението и по отношение на малолетния Пламен Николаев Георгиев за периода от м.06.2011г. до м.10.2012г. включително. Освен това обосновано е приел, че тъй като задължението и по отношение на пълнолетния и син Георги Георгиев  за краткия период, след влизане в сила на решението до навършване на пълнолетието му, не може да обоснове носене на наказателна отговорност, в интерес на подсъдимата е плащането на сумата от 1700 лева да бъде отнесено именно към задълженията и към малолетния и син, обуславящи наказателната и отговорност. За всички тези обстоятелства подсъдимата Н. е невъзможно и нелогично да не си е давала сметка, така че да бъде заблудена от ЧСИ Гаева. Още повече, че е могла да се информира като поиска справка по образуваното срещу нея изпълнително дело в писмен вид, а задължение на ЧСИ Гаева като длъжностно лице е било да и издаде такава. С оглед на което и липсата на всякакви доказателства относно несъзнаването на задължението и за плащане на издръжка към малолетното и дете, не може да се приеме, че същата е била добросъвестна и съзнателно не е бездействала като не е изплатила дължимата издръжка. С оглед на което  възражението и както и довода на служебния и защитник, че подсъдимата  е допуснала това неизпълнение  несъзнавано, и че като едва ли не грижовен родител по никакъв начин не е искала и допускала изпадането си в забава по отношение на задължението си да плаща издръжка, се явява недоказан. Предвид което и въззивният съд намира, че в случая деянието на подсъдимата Н. е извършено умишлено по смисъла на разпоредбата на чл.11 ал.2 от НК, тъй като същата добре е съзнавала  общественоопасния му характер /че не е платила дължимата месечна издръжка на малолетния си син като самото задължение няма бъдещ характер, а касае неотложни текущи нужди на детето, и недаването и може да доведе до неблагоприятни последици за него, предвиждала е неговите общественоопасни последици, и  е искала  настъпването им. Поради което деянието и е извършено умишлено, при пряк умисъл. В този смисъл посочената във въззивната жалба, цитирана от служебния защитник съдебна практика е неотносима в случая. Освен това в случая не се правят възражения за липса на парични средства и обективна невъзможност да бъде изпълнено задължението за издръжка за инкриминирания период, нито се касае за пречки от непреодолим характер, препятстващи неплащането на издръжката. От доказателствата по делото е видно, че подсъдимата работи, получава парични средства по трудово правоотношение, а изплащането в хода на съдебното следствие  пред първоинстанционния съд дължима издръжка в размер на 500 лв. доказва, че същата е могла да изпълни своевременно задължението си. Законосъобразни са изложените в тази насока мотиви на районния съд, че същността на издръжката е да задоволява ежедневните нужди на нуждаещите се лица, конкретни посочени в нормата на чл.183, ал.1 от НК, между които е и тази на низходящ – непълнолетното и дете, и същата е изискуема от началото на месеца, за който се отнася, като не следва да служи за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, а само на текущите му нужди за месеца.

     Досежно наказателната отговорност съдът правилно е преценил, че същата следва да бъде реализирана по административен ред, тъй като са налице основанията на чл.78а от НК /за престъплението по чл.183, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години; деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред; причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени/. Освен това обосновано е преценил, че с оглед наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно направените от подсъдимата самопризнания, изразеното самокритично отношение към извършеното и възстановяване на неизплатения размер на дължимата издръжка, наказанието „Глоба” следва да бъде определено в минималния размер, предвиден в нормата на закона – чл.78а, ал.1 от НК, а именно в размер на 1000 лева. В случая правилно не са отчетени отегчаващи вината обстоятелства, а размера на глобата е съобразен с имущественото състояние на подсъдимата.

  Въззивният съд прецени, че въпреки новопостъпилото в хода на въззивното производство обстоятелство, а именно много тежкото здравословно състояние на подсъдимата, установено с представената епикриза от отделение по неврохирургия към МБАЛ– гр.Стара Загора/прекаран инсулт/, няма основание за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава с налагане на наказание по НК. Макар това и състояние да представлява изключително смекчаващо обстоятелство съдът не би могъл да и наложи наказание пробация/ по втората алтернатива на чл. 183, ал.1 от НК/ като замени същото на основание  чл.55, ал.1, т.2 б.”в” от НК, и я осъди на „Глоба” в минимален размер от 100 лева.. Действително в този случай самото наказание – глоба би могло да бъде съобразено с имущественото и състояние. Съдът обаче намира, че именно тежкото и здравословно състояние в случая представлява пречка за налагане на наказание пробация, респ. замяната му с глоба в минимален размер от 1 00 лв.. Освен това освобождаването на дееца от наказателна отговорност и приложението на чл. 78а от НК/ административно- наказателна отговорност/ винаги се явява по- благоприятно за него, тъй като той се счита за неосъждан, което позволява при извършване на други престъпления да се приложи разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК. Като се има предвид, че поради липсата на парични средства подсъдимата лесно би се озовала в това положение/ако се запази този размер на издръжката/, именно това прави в конкретния случай приложението на чл.78а от НК по-благоприятно за нея, въпреки че дори и в минималния си размер по този текст на закона глобата се явява тежко наказание за нея с оглед имущественото и състояние. Освен това така наложеното наказание само по себе си не би попречило на жалбоподателката за в бъдеще да си намери подходяща работа, при която да си осигурява както средства за препитание, така и дължимата издръжка, а същевременно да гарантира справедливото осъществяване на наказателната репресия и превъзпитанието и с оглед предотвратяване извършването за в бъдеще на подобни деяния. Поради което, с оглед гореизложеното не е налице и явна несправедливост на наложеното наказание. За в бъдеще време размерът на издръжката би  могъл да претърпи промени, тъй като според закона/СК/ в случай на промяна на обстоятелствата, при които е била постановена издръжката, винаги може да се иска от гражданския съд да постанови изменението и в рамките на възможностите на задължения да предоставя издръжка родител.

 Поради което намира, че жалбата е неоснователна, и че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

 

            Водим от гореизложеното и на основание чл.338 във вр. с чл.334 т.6 от НПК, съдът

 

Р     Е     Ш    И :

 

           ПОТВЪРЖДАВА изцяло обжалваната присъда № 221/ 10.12.2013 г.,  постановена по НОХД № 2070/ 2013г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

          На основание чл.346 т.4 от НПК настоящото решение не подлежи на обжалване и/ или/ протестиране.

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. 

                                                                                                       

 

                                                                                              2.