Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

46                                           27.03.2014 г.          град  СТАРА ЗАГОРА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                   НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На двадесет и седми март                                                           Година 2014

В съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

                                                                                                                 АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

секретар Маргарита Стоянова

прокурор ПЕТКО  ГЕОРГИЕВ

сложи за разглеждане докладваното от съдия ДРАГОТИНОВА

НЧД № 116  по описа за 2014 година.

 

Производството е на основание чл.44 от ЗЕЕЗА.

 

Същото е образувано във връзка с искане на Окръжна прокуратура– гр.Стара Загора по повод получена Европейска заповед за арест за лицето К.И.М. с ЕГН **********, съгласно Европейска заповед за арест, издадена на 10.02.2014г., от Съдията при Районен съд- гр. К.- Република П., И.Н., упълномощен  по делегация да представлява Окръжния съд в гр.К., във връзка с което с определение № 139/ 06.03.2014г., постановено по ЧНД № 89/ 2014г.  по описа на Старозагорския окръжен съд, на основание чл.43, ал.3 от ЗЕЕЗА, във вр. с чл.64, ал.4, вр. с чл.63, ал.1 от НПК е взета по отношение на исканото лице мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Определението е било обжалвано и потвърдено от Апелативен съд- гр.Пловдив по ВЧНД № 103/ 2014г. с определение № 92/ 13.03.2014 година.

С писмо от 18.03.2014г. на Директор Дирекция „МПСЕВ” към Министерство на правосъдието е получен оригинала на издадената ЕЗА на полски език и с легализиран превод на същата. От ОП- Стара Загора е постъпила и изисканата служебно справка УИС на Прокуратурата на Република България относно лицето К.И.М.. В съда е постъпила и изисканата справка от РС- Стара Загора относно наличието на водени срещу това лице наказателни производства, от която е видно, че срещу исканото лице К.И.М., в момента се води наказателно производство в България, като са приложени съответните доказателства за това.

В писмото, с което е изпратена ЕЗА е посочено, че същата се отнася до лицето К.И. М., което е „полски гражданин”. В самата ЕЗА обаче в графа „А т.8 /Пълни данни за издирваното лице/, е посочено, че същото е с българско гражданство. Във връзка с установяване на противоречието по отношение гражданството на лицето и постоянното му местоживеене, както и данни за семейството му,  служебно бяха изискани съответните документи. Такива постъпиха и бяха приети като писмени доказателства по делото под формата на официални справки и копия от официални документи, а именно:  от  Община – гр.Стара Загора, от ОД на МВР – гр.Стара Загора- отдел ”Български документи за самоличност”; от АИС „Граничен контрол”; както и характеристична справка от Началника на ІІ РУ„П”- Стара Загора, и такава от Директора на ІІ-ро СОУ –Стара Загора.             

В съдебно заседание исканото лице след запознаване с текста на оригиналната заповед за  арест и след разяснение на процедурата по закона взема становище, че не е съгласно с искането за предаване. Заявява, че признава постановената присъда, и желае да изтърпи същата в РБългария като прави искане да не бъде предаван на полските съдебни власти за изтърпяване на наложеното наказание.

Защитникът му адв.П.П. *** счита, че е налице хипотезата на чл.44, ал.8, във връзка с чл. 40 т.4 от ЗЕЗЗА, с която разпоредба е дадена на българския  съд една факултативна възможност да не бъде предавано исканото лице и изпълнението на ЕЗА и да бъде отказано изпълнението и като съдът приеме да приведе в изпълнение спрямо исканото лице наложеното му  с присъдата на полския съд наказание лишаване от свобода. Счита, че по този начин ще бъдат охранени по- добре правата на един български гражданин, като ще се даде възможност той да изтърпи наказанието си в български затвор.

Представителят на ОП - Стара Загора  също намира, че с оглед обстоятелството, че лицето е български гражданин, има сключен законно граждански брак и семейство, състоящо се от съпруга и родени от брака 2 деца, които от 2000 година постоянно живеят на територията на РБългария,  в гр.С.З., кв.„Л.”, ул.„В.” № 97, който е настоящия им адрес, на който от 2012 година постоянно живее и самият той, а децата са редовни ученици в трети и седми клас на едно от основните училища в града/ Второ основно училище „П.Р.С.”, както и с оглед изрично заявеното желание на лицето да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода по задочно постановената му присъда от полския съд,  в РБългария, българският съд следва да постанови отказ от предаване на лицето въз основа на ЕЗА като приеме да се приведе в изпълнение тази присъда, което да бъде направено чрез ОП- Стара Загора.

Предвид събраните по делото доказателства и закона, съдът прие за установено следното:

От приложения по делото оригинал и легализиран превод на български език на постъпилата ЕЗА се установява, че същата е издадена с цел изпълнение на влязла в сила присъда срещу българския гражданин, К.И.М. с ЕГН **********.

От изисканите служебно документи от Община – гр.Стара Загора, включително пълна справка НБД, удостоверение за граждански брак и удостоверения за раждания, се установява, че исканото лице преди сключването на гражданския си брак на 05.10.2002г., е било с фамилно име „В.”, когато го е променило, приемайки фамилното име на съпругата си – „М.”. Това обстоятелство се установява от удостоверението за сключен граждански брак № 583/ 05.10.2002г. на Община - гр. Стара Загора. Съпругата му – В.М. е с полско гражданство. От брака си двамата имат две законородени деца: П.К.В., родена на ***г., и К.К. М., родена на ***г.. Освен тях М. има и още едно припознато дете -  П.Н.Г., родена на ***г..

От представената по делото характеристична справка от ОД на МВР-гр.Стара Загора, се установява, че лицето е с българско гражданство и има криминална регистрация като през 2004г. и през 2010г. е осъждано. Видно от справката за задграничните пътувания на лицето същото многократно е излизало и се е завръщало в РБългария в периода 26.01.2010г.- 16.10.2012г. като преди и след тези дати няма данни за задграничните му пътувания. Тази информация, както и данните от самата ЕЗА, кореспондират с обясненията на лицето, че през период за около 10 години е пребивавало на територията на РПолша, за което говори и обстоятелството, че съпругата му е полска гражданка, където се е занимавало с търговия, но от 2012г. окончателно се е завърнало в РБългария и се е установило да живее при семейството си. Последното пък от 2000 година постоянно живее на територията на РБългария,  в гр.Стара Загора, кв.„Л.”, ул.„В.” № 97, който е настоящия им адрес на  лицето, а родените от брака му с полската гражданка М. деца в момента са редовни ученици в трети и седми клас на Второ  основно училище „П.Р.С.”-гр. Стара Загора.

Видно от съдържанието на Европейската заповед за арест, лицето К.И. Милхарек /М. с оглед българската транскрипция/ с ЕГН **********, се издирва от съдебните власти на Република Полша  въз основа на Европейската заповед за арест от 10.02.2014 г., издадена от Съдията при Районен съд- гр.К. – Р.П., И.Н., упълномощен  по делегация да представлява Окръжния съд в гр.Катовице, с цел предаване за изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода на основание чл. 607а и сл. от НПК на Република Полша, съответно Рамкото решение на Съвета на ЕС от 13.06.2002г. относно  процедурите за европейските заповеди за арест и трансфер между държавите-членки. Няма съмнение, а и исканото лице не отрича, че става въпрос именно за него, и че той е извършил престъплението, за което е издадена ЕЗА. От превода на същата е видно, че заповедта отговоря на изискванията на чл.36 и чл.37 от ЗЕЕЗА/.

Съдът констатира, че издадената ЕЗА от 10.02.2014г. съдържа всички посочени в чл.37 от ЗЕЕЗА реквизити, което е основание за произнасяне на съда по съществото на направеното искане: Налице е съответствие по форма, с оглед специалното приложение на съдържанието  и формата на ЕЗА, дадени в Приложението по 37, ал.1 от ЗЕЕЗА: издадена е от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити съгласно образеца по приложението към закона като съдържа пълни данни относно обстоятелствата по ал.1 т.1- т.7 на чл.37 от закона. Придружена е с легализиран превод на български език, извършен от оторизиран преводач.

Същата отговаря и по съдържание на посочените в чл. 37 от закона изисквания. От обстоятелствата, описани в нея, се установява, че същата касае деяния, извършени от лицето, които се наказват съгласно правото на издаващата държава с лишаване от свобода за максимален срок не по-малко от три години, респ. мярка изискваща задържане не по-малко от 4 месеца. Поради което съдът прие, че в случая са налице задължителните предпоставки на чл. 36 от закона за изпълнението и.

От съдържанието и не се установява деянията, за които е издадена, да представляват такива по чл. 36, ал.3 от ЗЕЕЗА, за които не се изисква проверка за двойна наказуемост. И двете описани в нея деяния обаче представляват престъпления и по българския НК. Поради което са налице условията за нейното изпълнение съгласно чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗЕЕЗА. Видно от самата заповед, същата съдържа правната квалификация на деянията като е издадена за извършени от лицето престъпления по: 1. чл. 13, ал.1 НК във връзка с чл. 282 НК и чл. 157, ал.1 от НК във връзка с чл. 11, ал.2 от НК на Република Полша, и 2. по чл. 157, ал.1 от НК на Република Полша. За тези престъпления видно от същата Заповед, съгласно Наказателния кодекс на Р Полша се предвиждат различни наказания между които и ефективни наказания лишаване от свобода до 5 години и до 10 години. 

Освен това при изследване на предпоставките за уважаване на искането на издаващата държава настоящият съдебен състав прецени, че не е налице нито едно от предвидените алтернативно в чл.39 от закона задължителни основания за отказ от изпълнение: На първо място, в Република България престъплението, за което е издадена заповедта не е амнистирано и същевременно не попада под нейната наказателна юрисдикция. Следователно не е налице задължителното условие за отказ от изпълнение по чл.39 т.1 от ЗЕЕЗА, представляващо абсолютна предпоставка за отказ на изпълнение на заповедта за арест.  На второ място, Окръжния съд не е уведомен, че исканото лице е осъдено за същото престъпление, за което е издадена заповедта с влязла в сила присъда на български съд, или на съда на трета държава-членка или е изтърпяло  наказанието, или че присъдата не може да бъде преведена в изпълнение според законодателството на държавата, в която е осъдено. Освен това от приложеното по делото свидетелство за съдимост се установява, че исканото лице не е осъдено за същите престъпления с влязла в сила присъда на българския съд. Третото условие по чл. 39 от ЗЕЕЗА, а именно че исканото лице не е малолетно, също не е налице.  

Тъй като ЕЗА е издадена за изпълнение на наказание лишаване от свобода, и исканото лице е било известено за наказателното преследване срещу него, не е присъствало на делото, но е имало упълномощен защитник, който го е представлявал в течение на цялото производство по делото, и е изчерпан целия ред за повторното и преразглеждане като не е било уважено искането за спиране изпълнението на наказанието лишаване от свобода, както и за помилване на лицето, не е необходимо изискващата държава да представи някакви гаранции. Касае се за задочно постановена влязла в сила присъда, която не може да бъде преразглеждана по никакъв начин. Освен това от съдържанието на ЕЗА е видно, че в случая не се касае до изпълнение на наказание доживотен затвор или мярка, изискваща доживотно задържане. Поради което не е налице условието на чл.41, ал.2 от ЗЕЕЗА и никаква допълнителна гаранция не следва да бъде предоставяна.

По отношение на предвидените в чл.40 от ЗЕЕЗА факултативни основания за отказ, даващи основание на съда да откаже изпълнение на ЕЗА съдът прие, че не са налице такива по т.1,  т.1а, т.2, т.3 и т.5 на чл. 40, предвид следното: преди получаването на заповедта лицето не е привлечено като обвиняем или подсъдим в Република България за същото престъпление/т.1/; и не е налице образувано или прекратено наказателно производство за това/т.1а, което е видно от изисканата справка от Унифицираната информационна система на РБългария/. От приетите по настоящото дело доказателства за водените към момента наказателни производства спрямо лицето по НОХД № 70/2014г. по описа на Районен съд – гр.Стара Загора е видно, че лицето е привлечено като обвиняем и е подсъдим за друго деяние в РБългария, което не е за престъплението, за което е издадена ЕЗА./ В случай на изпълнение на ЕЗА последното представлява основание по чл.52 от ЗЕЕЗА за отлагане  предаването на лицето след влизане в сила на постановения съдебен акт или след изтърпяване на постановеното във връзка с него наказание лишаване от свобода/. Освен това давностният срок за наказателно преследване и за изпълнение на наказанието не е изтекъл съгласно българското законодателство и престъплението не е подсъдно на българския съд/т.2/; съдът не е уведомен, че исканото лице е изтърпяло или изтърпява наказание в държава, която не е членка на Европейския съюз по влязла в сила присъда за същото престъпление, за което е издадена./т.3/; престъплението не е извършено на територията на РБългария, а изцяло на територията на издаващата държава- членка/т.5/.

Исканото лице обаче живее в Р България и е български гражданин, и прокурорът е поискал да приеме да се приведе в изпълнение мярка, наложена от съда на издаващата държава, изискваща задържане. Поради което е налице едно факултативно основание за отказ от изпълнение на ЕЗА, а именно това по чл.40, т.4 от ЗЕЕЗА.

Предвид установяването на това основание съдът има възможност на преценка дали да изпълни или да откаже изпълнението на ЕЗА. Исканото лице обаче е български гражданин; има сключен законен граждански брак и семейство, както и родени от брака деца. От 2012 година постоянно живее на територията на РБългария на посочения по делото адрес, на който от 2000 година са се установили и постоянно живеят съпругата и децата му. През този период, въпреки че е излизало в чужбина, за да работи и изкарва прехраната на семейството си, многократно се е завръщало в РБългария. Двете му родени от брака деца са ученици в основната и началната степен на образователната система в РБългария, като са записани и посещават редовни учебни занятия във ІІ-ро основно училище в гр.Стара Загора. Макар че съпругата му е полска гражданка, същата от 2000 година живее постоянно в РБългария на посочения адрес, където е родила децата им, които заедно и с помощта на родителите му отглеждат. Поради което съдът прие за безспорен факта, че връзката на лицето с България е трайно установена. Въпреки 10-годишния му престой в РПолша, където е пребивал във връзка е извършвания от него законен бизнес с цел осигуряване на собствената и тази на семейството си издръжка, лицето не желае повече да се завърне там поради страх за живота му и този на семейството му с оглед на извършеното престъпление там, /данни за което се съдържат данни и в самата ЕЗА/. С оглед направеното от него изрично искане да не бъде предавано за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода по присъдата в РПолша, наличието на съответните законови предпоставки, както и становището на представителя на ОП- Стара Загора, че ще бъде внесено искане за привеждане в изпълнение на това наказание по реда на чл.457 от НПК, налице е основанието по чл.44, ал.8 във вр. с чл.40, т.4 от ЗЕЕЗА. Поради което съдът счете, че следва да откаже изпълнението на ЕЗА. Още повече, че спрямо лицето има заведено и друго наказателно производство в РБългария/за престъпление, различно от посоченото в ЕЗА/, и по този начин, освен че ще бъдат охранени правата на един български гражданин като му се даде възможност да изтърпи наказанието си в български затвор,  в по-висока степен ще бъдат постигнати и целите на наказанието по чл.36 от НК включително и във връзка с воденото срещу него наказателно производство в РБългария, с което ще бъдат гарантирани и интересите на българското правосъдие. С това по никакъв начин няма да бъдат засегнати интересите на общността/ЕО/, тъй като се касае до предварително договорена възможност между двете държави членки, транспонирана в българското законодателство чрез ЗЕЕЗА. 

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да постанови отказ от изпълнение на ЕЗА, като приеме да приведе в изпълнение от ОП – гр.Стара Загора наложеното от издаващата държава наказание лишаване от свобода в размер на 2 години и 6 месеца, което да бъде изтърпяно в български затвор. С оглед на което след влизане в сила на решението препис от същото следва да бъде изпратен на ОП - Стара Загора за внасяне на предложение в ОС - Стара Загора за образуване на производство по чл.457 от НПК.

Водим от горното и на основание чл.44, ал.8, във връзка с чл.40 т.4 от ЗЕЕЗА съдът

 

Р      Е      Ш      И   :

 

ОТКАЗВА ДА ИЗПЪЛНИ  Европейска заповед за арест, издадена на 10.02.2014 г., от Съдията при Районен съд- гр.К.- Р.П. И.Н. цки, упълномощен  по делегация да представлява Окръжния съд в гр.К., Р.П., спрямо българския гражданин К.И.М. с ЕГН **********, за изтърпяване на наказание лишаване от свобода по задочна  присъда от 24.11.2010 година по дело № ІІ К 48/ 09 на Районния съд- гр.М., Р.П..

 

ПРИЕМА да приведе в изпълнение от ОП - Стара Загора наказанието лишаване от свобода в размер на 2/две/ години 6/шест/ месеца, наложено на К.И.М. с ЕГН **********, по задочна  присъда от 24.11.2010г. по дело № ІІ К 48/ 09 на Районния съд- гр.М., Р.П..

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест пред Апелативен съд- гр.Пловдив в петдневен срок от днес.

 

ПРЕПИСИ от решението да се изпратят за сведение и изпълнение на ОП - Стара Загора както и на Началника на Затвора- гр.Ст.Загора, а за сведение - на ВКП Отдел „Международен” и на МВР - Дирекция „Международно оперативно сътрудничество”. 

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                                2.