Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

  327                                   27.03.2014 година               град Стара Загора 

 

Днес, на 27.03.2014  година, в разпоредително заседание, КРАСИМИРА ДОНЧЕВА - съдия-докладчик  по НОХД № 112/2014 година по описа на Старозагорски окръжен съд, наказателно отделение, образувано  въз основа на  обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Стара Загора, внесен срещу  Т.Г.Т.,  след като разгледа  и  обсъди въпросите по чл.248, ал.2 от НПК, установи  следното:

 

В хода на досъдебното производство са допуснати  съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, изразяващи се в следното:

Внесеният обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК.

В заключителната част на обвинителния акт, подсъдимият Т.Г.Т. е предаден на съд за това, че през периода 15.07.2003 г. – 31.05.2005 г., като управител и представител на фирма “***” ООД , с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС на обща стойност 244 359,73 лв., водел счетоводна отчетност и ползвал счетоводни документи с невярно съдържание – фактури, СД по ЗДДС и дневници за покупки /по-голяма част от които са изброени/ - престъпление по чл.257, ал.1, предл.1, във връзка с чл.256, вр. чл.2, ал.2 от НК.

 

В обобщен вид съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт е следното:

- изнесени са данни за данъчно – задълженото лице (ДЗЛ) “***” ООД гр. Стара Загора, за което се твърди, че се представлява и управлява от подсъдимия Т. (които данни  при това са непълни, тъй като с оглед вида на търговското дружество – дружество с ограничена отговорност, освен подсъдимия има и друг съдружник – Г.Т., като не е посочено той с какви права разполага и има ли представителна власт, както и въз основа на кое решение по фирменото дело прокурора черпи тези факти. В случай, че и вторият съдружник има правото да управлява и представлява търговското дружество, прокурорът следва да обоснове защо именно подсъдимият Т.Г.Т. е субекта на данъчното престъпление – което не е сторил; не е проследена съдбата на търговското дружество – ДЗЛ, а това са факти от значение за обосноваване субективната страна на престъплението/;

- изнесени са данни за извършена данъчна ревизия на ДЗЛ “***” ООД /погрешно записан в този абзац като ЕООД/, които с оглед действителното фактическо положение се явяват некоректни и непълни. Сочи се за извършена данъчна ревизия с издаден ДРА № 1489/30.11.2005 г., с който са установени данъчни задължения по ЗДДС в размер на 248 747 лева и лихва – 22 000,37 лева, който е послужил на прокурора за обосноваване на обвинението срещу подсъдимия Т., но видно от доказателствата по делото е, че този ДРА е бил отменен с Решение № 153 от 15.02.2006 г. на НАП – Пловдив, т.е. към момента на изготвяне и внасяне на обвинителния акт за разглеждането му от ОС – Стара Загора по НОХД № 904/2007 г. на 22.10.2007 г. ДРА е бил вече отменен, при това преди повече от една година и половина /обвинителния акт е с вх. № 16364 от 22.10.2007 г./. Видно е, че е издаден нов РА № 24-00-918 от 14.11.2006 г., който и чиито констатации също не се упоменават във фактическото обвинение;

- изнесени са данни за доставчиците на горепосоченото ДЗЛ, въз основа на фактури, от които е сформиран резултатът в инкриминираните справки-декларации по ЗДДС (които данни при това са непълни, защото не се съдържа никаква фактическа информация за фирмите – доставчици  ***” ЕООД, “***” ЕООД и “***” ЕООД, а също и по отношение на ЕТ “***”, като за този търговец само са изброени инкриминираните фактури, включени в дневника за покупки за данъчен период м. април 2005г. и в справка – декларация по ЗДДС № 900999/11.05.2005г. – виж л.5 от ОА);

- изложено е в един абзац становището на подсъдимия по обвинението и е възпроизведено съдържанието на заключението на съдебно счетоводната експертиза, назначена в хода на ДП /базирана на отменения ОА/.

 

Съдията – докладчик намира, че с посоченото съдържание обвинителният акт  не може да изпълни главното си предназначение  -  да формулира обвинението така, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на  подсъдимия  в него. Това е така, тъй като предмет на обвинението е  не деятелността  на  фирмите-доставчици на представляваното от подсъдимия  дружество, а  тази  на  подсъдимия в качеството му на управител на ДЗЛ,  свързана  с  обстоятелствата  по водене на счетоводна отчетност с невярно съдържание и по подаване на  всяка  една  от инкриминираните справки-декларации по ЗДДС, както и начина, по който чрез всяка от тях е укрито данъчно задължение.

 

Обвинението, както се посочи, е за престъпление по чл.257, ал.1, предл.1, във връзка с чл.256, вр. чл.2, ал.2 от НК, имащо за предмет данъчни задължения в особено големи размери – ДДС на обща стойност 244 359,73 лв., извършено през периода 15.07.2003 г. – 31.05.2005 г.. Съгласно ТР № 1/07.05.2009 г. на ВКС по т.д. № 1/2009 г. на ОСНК, т.2 в случаи като настоящия се касае за продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК. Видно от изготвения обвинителен акт е, че прокурора не повдига обвинение за самостоятелни престъпления за всеки от данъчните периоди по обвинението, а ги включва в посочения период, поради което вътрешното му убеждение следва да се тълкува /доколкото същото не е формулирано чрез излагане на правни изводи/ в смисъл, че обвинението е за продължавано престъпление, извършено през периода 15.07.2003 г. – 31.05.2005 г.. Във внесения за разглеждане обвинителен акт нито в обстоятелствената част, нито в диспозитива, се сочи и обосновава приложението на чл.26 от НК, което с оглед задължителния характер на посоченото тълкувателно решение, се явява съществен порок на внесения обвинителен акт, налагащ връщането му за прецизиране на обвинението в предходната досъдебна фаза /тъй като не може да бъде отстранен от съда/, с повдигане на ново обвинение и изготвяне на нов обвинителен акт.

Доколкото се касае за престъпление, извършено при условията на продължавана престъпна дейност, в обстоятелствената част на обвинението дейността на подсъдимия през всеки от данъчните периоди от обхвата на обвинението следва да бъде описана с обективните му и субективни признаци, предвидени в материалноправната норма, очертаващи състава на престъплението. Това не е сторено с внесения за разглеждане обвинителен акт, в който по данъчни периоди единствено е възпроизведено съдържанието на заключението на ССчЕ /базирано на отменения ДРА/, без да са изложени от прокурора фактически и правни изводи, касаещи съставомерността на поведението на подсъдимия през съответния данъчен период.

Формите на изпълнителното деяние на престъплението по чл.256 от НК, в редакцията му, ДВ бр.62/1997 г., в сила до 13.10.2006 г.  са две – водене на счетоводна отчетност с невярно съдържание и ползване на счетоводни документи с невярно съдържание – осъществявани с преследването на специфичната за това престъпление съставомерна цел – осуетяване на данъчни задължения в големи размери. Когато преследването на съставомерната за това престъпление цел – осуетяване на данъчни задължения в големи размери, е довело до укриване на данъчни задължения в особено големи размери, е налице утежнена наказателна отговорност по чл.257, ал.1, във вр. с чл.256 от НК, в редакцията им, ДВ бр.62/1997 г. Тук следва да се отбележи, че доколкото е последвала законодателна промяна в материалноправните норми, регламентиращи наказателната отговорност за данъчни престъпления, в обвинението за прецизност следва да бъде посочено по коя редакция е повдигнато същото.

В конкретния случай, видно от диспозитива на обвинителния акт, срещу подсъдимия Т. е повдигнато обвинение за осъществяване на квалифицирания състав на горепосоченото престъпление, като според обвинението престъпният резултат е постигнат и чрез двете форми на изпълнителното деяние – водене на счетоводна отчетност и ползване на счетоводни документи с невярно съдържание. Съдията-докладчик констатира, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не се съдържа изложение на факти и изградени въз основа на тях правни изводи, обосноваващи всяка една от формите на изпълнителното деяние. Следва да се маркира, че в обстоятелствената част на обвинителния акт дори не е посочено кой е водел счетоводството на ДЗЛ. От съдържанието на обвинителния акт не е ясно (защото не е посочено)  точно кои документи обвинението определя като такива с невярно съдържание  (фактурите за покупки от посочените фирми-доставчици, включени в съответния дневник за покупки и в СД по ЗДДС или фактурите и дневниците за покупки за съответния данъчен период и съответната СД по ЗДДС) и защо посочените  документи са с невярно съдържание, като отговорът  на последния въпрос налага да бъде проследена връзката между данъчна фактура за фиктивна покупка – отчетен регистър по чл.124 от ЗДДС  и  справка-декларация. Не се сочи и къде са “ползвани” инкриминираните документи с невярно съдържание - при воденето на счетоводната отчетност на ДЗЛ и/или при упражняване на стопанската му дейност и/или представяне на информация пред органите по приходите. 

Посочената неяснота относно това кои са инкриминираните документи се задълбочава и от начина, по който е формулиран диспозитива на обвинителния акт, според който документи с невярно съдържание са само изброените фактурите, издадени от посочените доставчици. Тук следва да се посочи, че в диспозитива на ОА е допуснат съществен пропуск, а така също и в постановлението за повдигане на обвинение, равнозначен на липсата на обвинение по отношение на първите две деяния, извършени през данъчен период м.07.2003 г. и м. 08.2003 г., по отношение на които липсва индивидуализация на инкриминираните фактури /такива въобще не са посочени /. В така изготвения диспозитив на обвинителния акт не се съдържа индивидуализация на отделните деяния, съставляващи данъчни престъпления, извършени през съответния данъчен период, тъй като не е посочен данъчния период за всяко от отделните деяния, ползваните през него документи с невярно съдържание /като по отношение на фактурите за всички периоди липсва индивидуализацията им чрез посочване на данъчна основа и начислен ДДС/, като не е посочен сумарно по периоди неправомерно приспаднатият данъчен кредит, чрез който са укрити данъчни задължения.

По никакъв начин  не става ясно  в какво се състоят действията на  подсъдимия по съставяне и използване на инкриминираните документи.  Не става ясно кой е изготвял и представял за осчетоводяване процесните фактури, кой е изготвял отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС за съответните данъчни периоди, както и СД по ЗДДС, кой и как ги е подписвал /лично или чрез електронен подпис/ и подавал в съответното данъчно подразделение. В тази връзка е необходимо да  бъде  изложено  в  какво се състоят конкретните действия на подсъдимия, касаещи инкриминираните документи –  като например кой е осигурявал  в счетоводството на ДЗЛ фактурите за фиктивни покупки,  кой е  разпореждал включването им в дневниците за покупки, тъй че осчетоводените чрез тях стопански операции да намерят израз в подадената за съответния данъчен период справка-декларация по  ЗДДС;   ако посочените действия не са извършвани лично от подсъдимия  какво е  било отношението му към тях като начин за постигане на престъпния резултат  и др.

От изложеното е видно, че е налице непълнота и неяснота в обвинителната теза, свързана с начина на осъществяване и на двете форми на изпълнително деяние на престъплението по обвинението.

Тъй като обвинението е, че деянието по чл.256 от НК /ред., ДВ, бр.62/1997г./ е извършено с цел да се осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери и, обусловило квалифицирането му по  чл.257, ал.1 от НК /ред., ДВ, бр.62/1997г./, в обстоятелствената част на обвинителния акт /което не е сторено/ следва да бъде посочено защо размерът на укритите данъчни задължения е определен като особено голям. Това е елемент от обективната страна на състава на престъплението и следва да намери отражение в обстоятелствената част на ОА.

След като обстоятелствената част на обвинителния акт не съдържа всички обстоятелства, които обуславят съставомерността на деянието с оглед дадената на същото правна квалификация -  ТР № 2/07.10.2002 г. на  ВКС на РБ, следва да се приеме, че чрез непосочването им е допуснато нарушение на процесуалните правила, при това съществено, тъй като има за последица ограничаване на правото на защита.

 

В обвинителния акт са налице и други неточности, несъвместими  с упражняването на правото на защита.

Така например в обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт:

- е посочена фактура № 435/29.11.2003 г., издадена от ЕТ “***” – С., като е със сгрешена дата на издаване, тъй като видно от приложената по досъдебно производство фактура № 435 от този доставчик, същата е издадена на 21.11.2003 г.;

- описана е данъчна фактура № 258/22.02.2004 г., издадена от “***” ЕООД, включена в дневника за покупки за данъчен период м. февруари 2005 г., като видно от приложената фактура е, че годината на издаването й е 2005 година;

- описани са данъчни фактури № 434/16.05.2004 г., № 443/28.05.2004 г., издадени от “***” ЕООД, както и фактура № 199/27.05.2005 г. и № 200/27.05.2004 г., издадени от ЕТ “***”, включени в дневника за покупки за периода 01.05.2005 г. – 31.05.2005 г. /края на данъчния период е посочен в обвинителния акт 314.05.2005 г./ като видно от самите фактури е, че годината на издаване на всички е 2005 година, а не посочената от прокурора 2004 година.

 

В обобщение, всичко гореизложено относно съдържанието на  обвинителния акт има за последица ограничаване на правото на защита на подсъдимия, тъй като упражняването му предпоставя конкретна и ясна обвинителна теза, развита в пълнота в обвинителния акт.

Тъй като ограничаването на правото на защита винаги е съществено нарушение на процесуалните правила (ТР № 2 /07.10.2002 г. на ВКС на РБ), на основание чл.248, ал.2, т.3 във връзка с чл.249, ал.2 от НПК, съдебното производство следва да бъде прекратено и делото върнато на прокурора с указания за отстраняване на допуснатите съществени  нарушения на процесуалните правила.

 

Предвид изложеното и на основание чл.249, ал.2  във връзка с чл.248, ал.2, т.3 от НПК съдебното производство следва да бъде прекратено и делото върнато на прокурора за отстраняване на указаните в настоящото разпореждане съществени нарушения на процесуалните правила.

Водим от от гореизложеното, съдията – докладчик

 

Р А З П О Р Е Ж Д А :

 

ПРЕКРАТЯВА  съдебното производство по НОХД № 112/2014 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора и ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура – Стара Загора за отстраняване на указаните в мотивите на разпореждането съществени нарушения на процесуалните правила.

 

Разпореждането подлежи на обжалване  и/или протестиране с частна жалба и/или  частен протест  пред Апелативен съд - Пловдив  в 7-дневен срок от получаване на препис от същото.

 

 

                                                           

                                                            СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: