Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 38                                                 11.03.2014 г.                      град Стара Загора

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД         ПЪРВИ  НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На девети октомври                                           две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                              

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР РАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМЕНОВА

ВАНЯ ТЕНЕВА

 

СЕКРЕТАР: ИВАНКА ГЕОРГИЕВА

ПРОКУРОР: ВАНЯ МЕРАНЗОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Рачев ВНОХД № 1066 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

 

С присъда № 23 от 04.02.2013 г., постановена по НОХД № 1335/2012 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, С.И.С.е признат за виновен в това, че на 23.07.2011 г., в гр. Стара Загора, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи: 1 (един) бр. ланец от 18 каратово злато, с тегло 11 грама, на стойност 396.00 лв. и 3 (три) бр. висулки, с изображение на делфин, на риба и на Света Богородица, всяка от 18 каратово злато и с тегло по 2 грама, общо 6 грама, на обща стойност 216.00 лв., всичко на обща стойност 612.00 лв. от владението на собственика Р.т.м., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, буква ”а” и буква ”б” от НК, във връзка с чл.54 от НК е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ при първоначален „строг" режим в Затворническо заведение от закрит тип.  

Със същата присъда подсъдимият С.И.С. е осъден да заплати на гражданския ищец Р. т.м., сумата от 612.00 (шестстотин и дванадесет) лева, представляваща причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 23.07.2011 г. до окончателното изплащане на сумата. Присъдени са и разноски в размер на 70.00 (седемдесет) лева, представляващи направени по делото разноски, както и сумата от 50.00 (петдесет) лева, представляваща държавна такса за уважения размер на гражданския иск.

В срока по чл. 319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана от подсъдимия С. И. С.. В жалбата се правят оплаквания, че присъдата на първоинстанционния съд е явно несправедлива по отношение на наложеното наказание. В законоустановения срок е подадена и жалба и от защитника адв. Й., според която присъдата на първа инстанция следва да бъде отменена като неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Изложени са твърдения, че обвинението не е доказано по безспорен начин и е нарушена презумпцията за невиновност.

В съдебно заседание подсъдимият Стоянов не се явява, вместо него се явява защитникът му адв. Й., която заявява, че подържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли съдът да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за невинен.

Становището на Окръжна прокуратура – Стара Загора е, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционната присъда - потвърдена като правилна.

 

Окръжен съд – Стара Загора на основание чл. 314, ал.1 НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, в т.ч. и по наведените от жалбоподателя основания и прие за установено следното:

 

Производството пред Районен съд – Стара Загора е било образувано по внесен от РП – Стара Загора обвинителен акт срещу С.И. С. за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б. ”а” и б. ”б” от НК за това, че на 23.07.2011 г., в град Стара Загора, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи: 1 бр. ланец от 18 каратово злато, с тегло 11 грама, на стойност 396.00 лв. и 3 бр. висулки, с изображение на делфин, на риба и на Света Богородица, всяка от 18 каратово злато и с тегло по 2 грама, общо 6 грама, на обща стойност 216.00 лв., всичко на обща стойност 612.00 лв. от владението на собственика им Р.Т.М., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Първата инстанция е възприела следната фактическа обстановка, която напълно се споделя и от настоящия въззивен състав и тя е следната:

Подсъдимият С. е роден на *****.

Подсъдимият и свидетелката М. се познавали и поддържали близки отношения, тъй като С. бил приятел с брата на свидетелката. На 21.04.2011 г. подсъдимият бил освободен от затвора и след излизането си оставил свои лични вещи, сред които отвертки и поялник в дома на свидетелката М. в гр. Стара Загора.

На 22.07.2011 г., около 23:50 часа, пострадалата била в близост до клуб ”****”, гр. Стара Загора. Там случайно срещнала подсъдимия, който я помолил да отиде до апартамента й, за да вземе свои вещи – поялник и отвертки. Свидетелката М. се съгласила и двамата с подсъдимия се насочили към дома й. В апартамента на свидетелката пристигнали около 00:05 часа на 23.07.2011 г. Двамата влезли в стая, обитавана от същата. В помещението на табуретка, поставена до леглото, свидетелката М. била оставила своя ланец от 18 каратово злато с прикачени 3 бр. висулки с изображение на делфин, на риба и на Света Богородица, всяка от 18 каратово злато. Бижуто и висулките към него свидетелката била закупила от Сирия и Ливан преди около 14-15 години. Минчева дала на подсъдимия исканите от него вещи, след което двамата отишли в кухнята на апартамента, където се намирала храната за котки. Тогава свидетелката решила да нахрани котката си, която се намирала в нейната стая. След като сипала храна в купичката на котката и докато си миела ръцете, подсъдимият предложил той да отнесе храната, което и направил. Докато бил в стаята и оставял котешката храна подсъдимият С. взел златния ланец с три бр. висулки - с изображение на делфин, на риба и на Света Богородица, всяка от 18 каратово злато, собственост на свидетелката М.. След като оставил храната и взел златните накити посочени по – горе, подсъдимият С. се върнал в кухнята на апартамента, взел вещите си и заявил, че си тръгва. Като изпратила подсъдимия свидетелката се прибрала в стаята си да се преоблече. Веднага й направило впечатление, че липсват златните накити. Свидетелката започнала да търси ланеца си из стаята, но не го намерила, след което се обадила по телефона на подсъдимия. След многократни позвънявания подсъдимият провел разговор с М., като й обяснил, че сутринта ще отиде до дома й, за да й помогне в търсенето. На сутринта телефона на подсъдимия бил изключен, което наложило свидетелката да отиде до мястото, където работил подсъдимият - в пункт за изкупуване на хартия в град Стара Загора, на пресечката на бул.”***” *** с бул.”****”. Подсъдимият обаче не се явил на работа. Сутринта на 23.07.2011 г. свидетелката подала в Първо РУ „Полиция” гр. Стара Загора сигнал, че познато за нея лице е откраднало златните й бижута. По делото е установено, че сутринта на 24.07.2011 г. подсъдимият е напуснал страната през ГКПП “Капитан Петко Войвода”.

Изготвена е и съдебно – оценителска експертиза, според която стойността на отнетите бижута е общо 612 лева, като правилно първата инстанция го е приела за добросъвестно и компетентно и неоспорено от страните в процеса.

За да се позове на тази фактическа обстановка районният съд внимателно е анализирал всички доказателства по делото, като не е допуснал превратното им тълкуване. Възраженията на защитата, че има основателни съмнения деянието въобще да е извършено или негов автор да е именно подсъдимият не се споделят от настоящата инстанция.

От доказателствения анализ на свидетелските показания на гражданския ищец М. се извежда убедително и логично заключение за авторството на инкриминираното деяние. Последователно и детайлно свидетелката разказва как тя и подсъдимият са се срещнали същата вечер и малко след полунощ на 23.07.2011г. отишли в дома й, за да може С. да си прибере някои свои вещи. В стаята й, на табуретка до леглото бил сложен златният синджир с три златни висулки, който пострадалата свалила преди да излезе същата вечер. Връщайки се  по - късно заедно с подсъдимия, тя посочва, че е видяла златния синджир да стои на същото място. Пострадалата решила да нахрани една от котките си и отишла в кухнята. След като приготвила храната, подсъдимият услужливо й предложил той да нахрани котката и отишъл преди нея в стаята на М.. Малко след това си тръгнал и свидетелката забелязала липсата на златния синджир. Веднага се обадила на С. и му казала да й върне златния накит. Подсъдимият отрекъл по телефона да е вземал синджира й и обещал да дойде на сутринта да го потърсят, след което спрял да отговаря на обажданията й. Сутринта на 23.07.2011 г. подсъдимият не се явил на работа, като според показанията на работодателя му – свидетелят Н., той не е предупреждавал, че ще отсъства и повече не се явил въобще. По делото се установява, че на 24.07.2011 г. С. е напуснал границите на страната в посока Гърция.

Посещението на С. в дома на пострадалата се потвърждава както от неговите обяснения, така и от думите на майката на М. – св. Г.. Във времевия период от 22.00 ч., когато пострадалата твърди да е излязла и да е оставила процесния златен синджир до малко след полунощ на 23.07.2011 г. не са влизали други лица в дома й. Майката на пострадалата също потвърждава, че златният синджир е изчезнал към момента, в който С. ги е посетил през нощта на 23.07.2011 г. Сутринта с дъщеря й ходили до работата на С., но там го нямало, след което М. подала сигнал в полицията.

По делото са събрани по молба на защитата и гласните показания на две свидетелки – С. и В.. И двете твърдят да са видели след посочената в обвинителния акт дата (23.07.2011 г.) пострадалата със златен синджир. Правилно първата инстанция е отхвърлила показанията на тези две свидетелки като уклончиви и неубедителни. Свидетелката С. твърди, че е видяла пострадалата М. със златен синджир и то зимно време – декември 2011 г. в голям магазин като “Кауфланд”. Показанията й са изпълнени с неясни обяснения по отношение на външния вид на синджира, който е видяла, като тя не е категорична дори дали е бил златен. Свидетелката В. твърди, че лятото на 2012 г. е видяла М. отново в магазин “Кауфланд” със златен синджир, като описва висулките. Правилно първата инстанция е отхвърлила и тези показания – въпреки че самата свидетелка твърди, че познава много добре пострадалата Минчева и е виждала процесния синджир и преди инкриминираната дата, тя също дава неточно описание и въпреки увереността й сочи висулки, различни от тези, които е имало на процесната движима вещ.

Първата инстанция правилно е анализирала обясненията на подсъдимия, като ги е приел като защитна теза и ги е кредитирал само в частта, в която С. признава, че процесната нощ е отишъл в дома на М., за да си вземе вещите. Противоречиви са показанията му относно причините за напускането му на страната непосредствено след кражбата.

При правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил законосъобразни правни изводи, квалифицирайки деянието, извършено от подсъдимия като такова по чл. 196, ал. 1, т.1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр.с чл. 29 ал. 1 б. “а” и “б” от НК. Подсъдимият е осъждан многократно. Правилно първата инстанция е преценила осъжданията на С., които са от значение за правната квалификацията по настоящото обвинение и по буква “а” и по буква “б” на чл. 29 от НК.

От обективна страна подсъдимият С. е отнел от владението на Р.М. следните движими вещи - 1 (един) бр. ланец от 18 каратово злато, с тегло 11 грама, на стойност 396.00 лв. и 3 (три) бр. висулки, с изображение на делфин, на риба и на Света Богородица, всяка от 18 каратово злато и с тегло по 2 грама, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. Подсъдимият е успял да преустанови досегашната фактическа власт върху бижутата, с което е прекъснал владението на М. и е установил своя трайна фактическа власт, като се е отдалечил от местопрестъплението. От субективна страна  подсъдимият е действал при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждал е общественоопасните последици на деянието и е искал настъпването на тези последици.

Правилно първоинстанционният съд е определил наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното деяние. При неговата индивидуализация са били отчетени всички обстоятелства, значими за вида и размера на санкцията, без да е налице надценяване на едни от тях за сметка на останалите. Правилно е било съобразено наличието както на смекчаващи, така и на отегчаващи отговорността обстоятелства. Поради изложеното въззивният съд намира, че наказанието на подсъдимия е правилно определено и справедливо.

С оглед приетото по-горе относно съставомерността и правната квалификацията на деянието на подсъдимия, съдът намира, че по същество изводите на пъроинстанционния съд за доказаност по основание и размер на предявения от пострадалата граждански иск за имуществени вреди са правилни. Налице са всички предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимия С. за извършения от него деликт: деянието на подсъдимия е противоправно и виновно. На гражданския ищец са причинени имуществени вреди, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с деянието, извършено от подсъдимия.

Въззивната инстанция, споделя изводите на районния съд и по отношение на размера на предявения граждански иск. Същият е преценен от гледна точка на заключението на вещото лице и показанията на пострадалата М.. С оглед на това, съдът намира, че гражданският иск е основателен и доказан в размер на 612 лева и следва да бъде уважен, като се присъди и законна лихва за забава.

Първоинстанционният съд правилно е възложил на подсъдимия направените по делото разноски в хода на съдебното и на досъдебното производство, както и държавната такса върху уважения размер от гражданския иск.

Предвид гореизложено и след като не установи основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, Окръжен съд – Стара Загора намира, че същата следва да бъде потвърдена като правилна.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 НПК, Окръжен съд – Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 23 от 04.02.2013 г., постановена по НОХД № 1335/2012 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                ЧЛЕНОВЕ: 1

 

 

2.