Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

37                                         07.03.2014 г.                        град Стара Загора

 

        В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД              ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На деветнадесети февруари                                                                   Година 2014

В публично заседание в следния състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

                                                                            АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

СЕКРЕТАР: М.С.

ПРОКУРОР: М. ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

ВНОХД № 1035 по описа за 2014 година, и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

   

С присъда1 от 09.01.2014 г. по НОХД № 255/2013 г. по описа на Районен съдГълъбово подсъдимият М.Г.А., с ЕГН ********** e признат за виновен в това, че на 12.07.2013 г., в района на «***» ЕАД гр. Г. държал и продавал акцизни стоки, тютюнево изделие – 0,5 кг. нарязан и изсушен тютюн за пушене с неустановена марка и 10 бр. кутии цигари, марка „ЛМ”, без бандерол на обща стойност 61,50 лв., когато такъв се изисква по закон - чл.2, т.2, вр. с чл.12, ал.1, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове и чл.28, ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, като случаят не е маловажен и на основание чл.234, ал.1 от НК, във връзка с чл.373, ал.2 от НПК, във връзка с чл.58а, ал.1 от НК е осъден на “лишаване от свобода” за срок една година и “глоба” в размер на 300 лева. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от три години

 

Със същата присъда подсъдимият М.Г.А. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 45 /четиридесет и пет/ лева, а в поза на държавата е отнет предмета на престъплението - 0,5 кг нарязан и изсушен тютюн за пушене с неустановена марка и 10 бр. кутии цигари, марка „ЛМ”.

 

В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана от подсъдимия М.Г.А. чрез защитника му – адв. В.А.. Във въззивната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на присъдата, като се навеждат доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

В жалбата се прави искане за отмяна на присъда и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият А. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото на прокурора или на съда за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.  

 

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа подсъдимия  А. и от защитника му– адв. А..

Подсъдимият – жалбоподател М.А., в последната си дума заявява, че не е толкова виновен, а просто вършил услуга. 

 

Становището на представителя на Окръжна прокуратура – Стара Загора е, че не са налице основания за отмяна на обжалваната присъда, поради което същата следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

 

Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл. 314, ал.1 от НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, и по повдигнатите основания във въззивната жалба, прие следното:

 

Подсъдимият М.Г.А. ***, не е осъждан.

На 12.07.2013 г. служители на РУП – Гълъбово провели специализирана полицейска операция по линия на “Акцизни стоки” след получен сигнал за разпространение на цигари без бандерол. При извършената проверка на портала на “***” ЕАД – Г. в сака на подсъдимия А. открили 0,5 кг нарязан и изсушен тютюн за пушене с неустановена марка и 10 бр. кутии цигари “ЛМ” без бандерол. Същите са предадени от подсъдимия А. с Протокол за доброволно предаване, като същият заявил, че цигарите и тютюна са били предназначени за негова колежка – свидетелката Снежана Лозева Стойчева, като Стойчева предварително му е заплатила 34,00 лева за цигарите - 10 бр. кутии цигари “ЛМ”.  

От показанията на свидетелката С., дадени пред съдия в хода на ДП /протокол от с.з. от 01.10.2013г. по ЧНД № 194/2013г. на РС-Гълъбово, л.14 -15 от ДП/ се установява, че познава подсъдимия М., като лице занимаващо се с продажба на цигари без бандерол, поради което за своя колежка поискала от него да й продаде един стек – 10 броя кутии цигари “ЛМ”. Подсъдимият А. при проведения разговор заявил, че в момента не разполага с такива цигари, но за следващата седмица ще й ги донесе. Казал на свидетелката С., че цената на цигарите е 34 лв., която последната предварително му заплатила. Уговорили се цигарите да бъдат доставени на работното място и за двамата, на 12.07.2013г. – датата на която подсъдимият е заловен с процесните цигари и тютюн от служители на РУП – Гълъбово.

От заключението на съдебнооценителна експертиза стойността на държаните от подсъдимия А. стоки без акцизен бандерол е 61,50 лева, включваща 17,50 лева – стойността на 0,500 кг тютюн и 44,00 лева – стойността на 10 кутии цигари марка “ЛМ”.

 

Въззивният съд, след самостоятелна преценка на доказателствата по делото намира, че от самопризнанието на подсъдимия, кореспондиращо на доказателствата събрани в хода на досъдебното производство, безспорно се установяват гореизложените фактически обстоятелства, видно от които е, че с деянието си на инкриминираната дата подсъдимия М.А. от обективна и субективна страна е извършил престъплениeто по предявеното му обвинение по чл.234, ал.1 от НК.

Обвинението срещу жалбоподателят е доказано от обективната и субективната му страна. Подсъдимият е извършил деянието виновно, при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Същият е знаел, че държи акцизни стоки – 0,5 кг. нарязан и изсушен тютюн за пушене с неустановена марка и 10 броя кутии цигари марка “ЛМ” без бандерол, като е съзнавал, че не е платен за тях акциз. В подкрепа на извода за осъществяване на деянието от подсъдимия при пряк умисъл е скриването на цигарите и тютюна в сак, сочещо на съзнанието му, че държи акцизни стоки без бандерол, което е противоправно и на желанието му да ограничи възможността на други лица да разберат за извършваното от него.

Основно място в оплакванията на защитата за незаконосъобразност на обжалваната присъда заемат развитите съображения за несъставомерност на деянието като престъпление по чл.234, ал.1 от НК, поради маловажност на случая.

Правилно, първоинстанционният съд е приел в мотивите на обжалваната присъда, че конкретното деяние не разкрива “маловажност на случая” по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Практиката на Върховния съд е многобройна и еднопосочна относно делата по чл.234 от НК, че преценката за маловажност е многостранна и винаги конкретна. ВКС е категоричен в своите решения, че трябва да се преценят в кумулативна даденост както обстоятелствата досежно обществената опасност на деянието, в контекста на неговите времеви и пространствени измерения; реализирания механизъм; характеризиращите инкриминирания предмет особености; значителността на вредните последици; мотивите и подбудите, ръководещи дееца; социалното отражение на престъплението и данните за личността на извършителя. В този смисъл са ППВС № 6/1984 г., т.6, ТР № 62/1978 г. на ОСНТ, Р № 568/16.01.2012 г. по н.д. № 2689/2011 г. на І н.о., на ВКС, Р № 373/30.09.2011 г., н.д. № 1524/2011 г., ІІІ н.о. на ВКС, Р № 353/07.10.2011 г. по н.д. № 1838/2011 г. на ІІ н.о. на ВКС и много други.

Въззивният съд намира, че конкретния случай не може да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Равностойността на предмета на престъплението, която в случая е ниска, не е единственият, нито изключителен критерий за подобна оценка. Този критерий съпоставен с другите фактически данни за мястото, където са били съхранявани цигарите и тютюна – в сак, индикиращо намерението на дееца за реалното им укриване и за предназначението им – за продажба, при това на работното му място, а не за лично потребление; с динамиката на този вид престъпление в страната към момента; както и с оглед данните по делото, че това не е изолиран случай на продажба на акцизни стоки – цигари без бандерол от страна на подсъдимия; мотивите за извършването му – за облагодетелстването на подсъдимия чрез осъществяването на престъпна дейност /въпреки, че работи по трудово правоотношение и получава доходи/ обуславят висока степен на обществена опасност и на деянието, и на неговия извършител.

С оглед на изложеното правилен и обоснован е извода на районния съд, че описаните критерии изключват маловажност на процесното деяние и обуславят квалифицирането му като немаловажен случай на деяние от този вид.

Деянието не разкрива малозначителност или явна незначителност на обществената опасност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК поради  изложеното досежно конкретното деяние.

 

Районният съд е индивидуализирал наказанието «лишаване от свобода» на подсъдимия А. при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но отчитайки наличието на две отегчаващи отговорността такива, в размер на една година и шест месеца, което след като е намалил с 1/3 на основание чл.58а, ал.1 от НК, е наложил за изтърпяване «Лишаване от свобода» за срок от една година, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК отложил за изпитателен срок от три години.

Въззивният съд констатира, че от районният съд неправилно са  отчетени отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, тъй като такива няма. Приетите от районният съд отегчаващи отговорността обстоятелства всъщност са обстоятелства определящи немаловажност на случая и не може повторно да се отчитат в тежест на подсъдимия. От друга страна, първоинстанционният съд при индивидуализацията на наказанието не е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство ниската стойност на предмета на престъплението.

С оглед на изложеното размера на наказанието «лишаване от свобода» на подсъдимия А. следва да бъде индивидуализиран при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства към минимума от една година, предвиден в чл.234, ал.1 от НК, което след редукцията му с 1/3 на основание чл.58а, ал.1 от НК, да се наложи в размер на осем месеца. Същото се отнася и до размера на наказанието «глоба», което следва да се индивидуализира до трикратния размер на пазарната цена на продаваните стоки или на 180 лв.

С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че наказанията, определени от първоинстанционния съд на подсъдимия А. са несъразмерно тежки, поради което жалбата му, като основателна, макар и на различно от посоченото основание, следва да бъде уважена, като се измени първоинстанционната присъда чрез намаляване размера на наказанието “лишаване от свобода” от една година на осем месеца, а «глобата» да се намали от 300 лева на 180 лева.

Присъдата в останалата й част е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

 

Водим от изложените мотиви и на основание чл.334, т.3, във вр. с чл.337, ал.1, т.1 от НПК, Окръжен съд – Стара Загора

 

                                  Р     Е     Ш     И :

 

ИЗМЕНЯ присъда № 1 от 09.01.2014 г., постановена по НОХД № 255/2013 г. по описа на Районен съд – Гълъбово В ЧАСТТА Й относно размера на наказанието, като :

НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия М.Г.А., с ЕГН ********** наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от една година на ОСЕМ МЕСЕЦА, както и размера на наложеното наказание ГЛОБА от 300 /триста/ лева на 180 /сто и осемдесет/ лева.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.       

 

                           2.