Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ …                                     28.03.2014 година               град Стара Загора

 

Старозагорски окръжен съд,    наказателно    отделение,   първи състав, в  открито заседание на  дванадесети март,  две хиляди и  четиринадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. РАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:  СОНЯ КАМЕНОВА

АСЕН ЦВЕТАНОВ

СЕКРЕТАР: Н.К.

ПРОКУРОР: ХРИСТО МИШОВ

                

като разгледа докладваното от съдия КАМЕНОВА ВНОХД № 1042 по описа за 2014  година,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по глава ХХІ на НПК.

 

С Присъда № 185/24.10.2013 г., постановена по НОХД № 719/2013 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, подсъдимият К.Г.Д., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 06.07.2012 г., в град Стара Загора, причинил на С.Й.Т. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на левия горен крайник, а именно разкъсване на ротаторния маншон  на ставата и разкъсване на предната ставна капсула с предна нестабилност, поради което и на основание чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години.

С присъдата подсъдимият К.Г.Д. е осъден да заплати на частния обвинител С.Й.Т.  направените по делото разноски в размер на 300 лв.

Подсъдимият К.Г.Д. е осъден да заплати на Държавата, в полза на Съдебната власт, по бюджетната сметка на Районен съд – Стара Загора, сумата от 180 лв. – разноски по делото.

 

В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана пред Окръжен съд – Стара Загора от подсъдимия  К.Г.Д..

В жалбата е повдигнат довод за неправилност на присъдата, поради доказателствена необоснованост на фактически приетото.

ИСКАНЕТО във въззивната жалба е присъдата да бъде отменена и  да бъде постановена нова, с която подсъдимият К.Г.Д.  да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото срещу му обвинение.

В допълнително писмено изложение – постъпило по реда на чл.320, ал.3 от НПК, е развито и оплакване  за неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка е изложено алтернативно искане  - за изменение на обжалваната присъда като подсъдимият бъде признат за виновен в извършване на престъпление по  чл.133 от НК и оправдан по повдигнатото срещу му по-тежко обвинение – за престъпление по чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.

Окръжна прокуратура - Стара Загора застъпва становището, че не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, поради което същата следва да бъде потвърдена.

 

Окръжен съд – Стара Загора, след като извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда  – съгласно чл.314 от НПК,  както и по доводите във въззивната жалба, прие следното:

 

Основните фактически положения по делото са следните:

Няма спор, че  на  06.07.2012 г., около 19.00 часа, в офиса на ЕТ “****.”***, находящ се в бившата *** болница  - Стара Загора, сега МЦ “***”, възникнал конфликт между пострадалата  С.Т. С. (а не както е посочена в обжалвания съдебен акт с фамилно име – Т.,  виж съдържащото се на л.38 нохд  удостоверение № 5573/2012 от 20.03.2013 г.) и нейния работодател – подсъдимият К.Г.Д.. На конфликтната ситуация нямало свидетели. Обвинителната теза е, че по време на разправията, подсъдимият блъснал с ръце служителката си в областта на гърдите, при което тя политнала назад и паднала върху ръба на тонколона, в резултат на което претърпяла средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК и по-конкретно трайно затрудняване на движението на левия горен крайник, резултат от разкъсване на ротаторния маншон  на ставата и разкъсване на предната ставна капсула с предна нестабилност. Подсъдимият К.Г.Д. отрича да е блъскал пострадалата. Твърди, че при излизане от помещението, същата се спънала в прага на вратата и при падането, се ударила в поставени в близост до касата на вратата, един върху друг, два високоговорителя. Подсъдимият изразява убеждение, че травматичното увреждане, претърпяно от пострадалата при това падане, е било значително по-леко от инкриминираното, респективно – че това, предмет на обвинението,  не е причинено в резултат на случилото се на инкриминираната дата, а по-късно.

С обжалваната присъда Районен съд – Стара Загора е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото срещу му обвинение за престъпление по чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.  Видно от съдържанието на мотивите към присъдата е, че приетите от първоинстанционния съд фактически обстоятелства на случилото се вечерта на 06.07.2012 г. в офиса на ЕТ “****.”*** припокриват  в такава степен обвинителната теза, че  представляват дословен препис  на обвинителния акт. Дословното преписване на обвинителния акт обяснява и това защо пострадалата – С.Й. С., въпреки направеното от същата изявление в с.з.  (при конституирането й като частен обвинител), че след развода е с променено фамилно име,   в мотивите е  посочена с фамилно име Т..  Приетите за установени от първоинстанционния съд  факти не се основават на доказателствен анализ. Липсата на такъв е заместена с   цитати от показанията на свидетелката С.Й. С.,  дадени  пред съда,  с цитати от поясненията, направени от вещото лице д-р Р.М.Д. при изслушване на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, с цитати от показанията на свидетеля С.Н.Д.. Присъствието на посочените цитати в мотивите, имайки предвид обема им   -   от по половин страница, а  на  пострадалата -  дори повече и  от страница, е напълно неоправдано, при наличието на съдебен протокол, който съгласно чл.129, ал.1 от НПК е писменото доказателствено средство с доказателствена сила за извършените в хода на съдебното следствие действия, в тяхната последователност и събраните доказателства. Обемистият цитат от показанията на пострадалата С.Й. С. е последван от заключение, че същите са непротиворечиви, последователни и непроменящи се във времето. Посоченото заключение противостои на  факта, че в с.з. от 19.06.2013 г. (л.41 нохд), на основание чл.281, ал.4 във връзка с ал.1, т.1 от НПК - поради наличие на съществени противоречия – са приобщени към доказателствата по делото показанията на пострадалата, дадени в хода на досъдебното производство (л.42 ДП), “в частта, посочена от прокуратурата”.  В мотивите тези показания на свидетелката С.Й. С. от досъдебното производство не са коментирани.  Не са коментирани и приобщените на същото основание от процесуалния закон – наличие на съществени противоречия – показания на свидетелите Р.Г.Р. (виж л.42 нохд) и А. Г. Д. (виж л.78 нохд), дадени в хода на досъдебното производство. Същевременно, показанията и на двамата свидетели - без да е уточнено кои от дадените в двата етапа на  наказателното производство  се имат предвид  - са определени от съда  (стр.6 от мотивите) като последователни, логични и кореспондиращи с установеното по делото. При положение, че свидетелите Р.Г.Р. и А. Г. Д.  са  първите лица, с които пострадалата С.Й. С. е споделила случилото й се, на което както вече се посочи не е имало свидетели и по-точно причината, поради която е паднала в офиса (в резултат на блъскане от подсъдимия или в резултат на спъване, както твърди последния), показанията на същите се явяват с важност, не по-малка от тази на показанията на пострадалата. Подминавайки с мълчание, констатирани от него в хода на съдебното следствие съществени противоречия в показанията на основни свидетели от двата етапа на наказателното производство,  районният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в липса на мотиви.

Освен липса на мотиви, касаеща  доказателствата относно  приетите факти, такава  е  налице и  при  правните съображения на  съда в частта относно формата на вина  и  в частта относно наказанието.

В мотивите  на обжалваната присъда липсват каквито и да е било съображения  относно извода, че деянието е извършено при пряк умисъл. При изнесените в обвинителния акт факти като механизъм на причиняване на установеното телесно увреждане, възприети изцяло от съда   при падане  на пострадалата върху ръбест предмет в резултат на блъсване  – излагането на съображения за  умисъл  в действията на подсъдимия  или  за  непредпазливост (под формата на небрежност) е  било задължително,  още повече, че изводите за вината на дееца при извършване на инкриминираното деяние имат  определящо значение за това дали същото  съставлява престъпление по чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 от НК или по чл.133 от НК.

Налице е липса на мотиви  и за наложеното на подсъдимия  К.Г.Д. наказание. Първоинстанционният съд  е посочил, че е определил наказанието, вземайки предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, но не е дефинирал конкретните такива и обстоятелствата, обусловили преценката му. Посочил е, че е взел предвид  “другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства”,  но не е уточнил кои са те. Единственото конкретно обстоятелство, посочено при определяне на наказанието, е чистото съдебно минало на подсъдимия.

Освен горепосочената липса на мотиви, въззивният съд констатира, че първоинстанционният съд,  в хода на  съдебното следствие е допуснал и нарушения на процесуалните правила при проверка  на събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Видно от протокола от проведеното на 24.10.2013 г. с.з. е, че на основание чл.283 от НПК са четени  обяснение от С.Т., обяснение от Р.Р., обяснение от А. Д., обяснение от К.Г.Д. (подсъдимият по делото), протокол за разпит на обвиняем, протоколи за разпит на свидетелите Д., Ж., Н..

Чрез приобщаването на обясненията на подсъдимия К.Г.Д.  и на показанията на свидетели - дадени в хода на досъдебното производство,  не по указания в закона ред, регламентиран в чл.279, съответно в чл.281 от НПК, а на основание чл.283 от НПК, както е сторено в случая, грубо е нарушена обезпечената от закона възможност за активност на страните при събиране и проверка на относимия към фактите по делото доказателствен материал. Нещо повече, в нарушение на чл.105, ал.2 от НПК, по реда на чл.283 от НПК, съдът е приобщил към доказателствата  по делото  обяснения  на подсъдимия и на свидетели, снети  при  извършване  от полицейските органи на предварителна проверка по случая, дадени преди образуване на досъдебното производство по делото, което е особено грубо процесуално нарушение.

Допуснатите в хода на съдебното следствие от първоинстанционния съд процесуални нарушения, накърняващи правото на справедлив процес, са довели до постановяване на присъдата при неясен за страните кръг на доказателствените средства и от там до непредсказуем обем на фактическите данни, относими към обстоятелствата по делото, представляващи част от предмета на доказване.

Допуснатите от страна на първоинстанционния съд нарушения на правилата за събиране и проверка на доказателствата по делото, по правило са отстраними от въззивния съд, който освен контролна инстанция, е и инстанция по фактите. Неотстранима  обаче от въззивния съд  е липсата на мотиви –  посочена по-горе  - съставляваща абсолютно основание за отмяна на  присъдата с оглед на чл.335, ал.2 във връзка с чл.348, ал.3, т.2, предложение първо НПК.

Гореизложеното изключва  обсъждането на доводите във въззивната  жалба на подсъдимия К.Г.Д., касаещи доказаността на обвинителната теза.

Поради изложеното и на основание чл.335, ал.2 във връзка с чл.348, ал.3, т.1 и т.2, предложение първо  от НПК обжалваната присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

Водим от горното, Окръжен съд – Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Присъда № 185/24.10.2013 г., постановена по НОХД № 719/2013 г. по описа на Районен съд – Стара Загора и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

Решението не  подлежи на жалба и/или протест.

 

                                        

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ:

 

 

                                                   1.

 

 

                                                   2.