М  О  Т  И  В  И

                 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда 199/ 07.11.2013г., постановена по НОХД № 1799/ 2013г. по описа на Ст.З.РС подсъдимия И.П.П. е бил признат за невинен по повдигнатото му обвинение за това, че на 10.04.2013г. в гр.Стара Загора, в немаловажен случай, е отнел чужди движими вещи- пари в размер на 1 280лв. от владението на П.Д.П., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, поради което го е оправдал по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.7, връзка с чл.194, ал.1 вр. с чл.28, ал.1 от НК. С присъдата е постановено  вещественото доказателство по делото – един чифт спортни обувки /маратонски марка „Суинг”/ черни на цвят да бъдат върнати на собственика им- подсъдимия И.П.П., след влизане на присъдата в сила.

Против горната присъда е постъпил въззивен протест от Районна прокуратура – гр.Стара Загора като оплакванията в протеста са за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. Считат, че в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд са събрани достатъчно доказателства, които навеждат на единствения възможен извод за виновността на подсъдимия. Подробни съображения и доводи се излагат в постъпилите допълнително съображения. Поради което и на основание чл.334, т.2 и чл.336, ал.1, т.2  от НПК се предлага присъдата да бъде отменена като бъде постановена нова такава, с която подсъдимия да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение. Взема се отношение и по вида и размера на наказанието като прокурорът счита, че за извършеното престъпление на подсъдимия следва да бъде наложено съответното предвидено в закона наказание, чиито размер да бъде определен при превес на отегчаващите вината обстоятелства. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – гр.Стара Загора поддържа изцяло подадения протест с всички негови доводи като намира, че авторството на деянието е безспорно установено предвид обективното разпознаване на подсъдимия от свидетелите; установения факт, че го е нямало около един час на мястото, където е следвало да бъде; както и заключението на трасологическата експертиза, доказваща, че той е бил в дома на пострадалите.  Поради което намира, че постановената присъда като неправилна и необоснована следва да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена друга, с която подсъдимия да бъде признат за виновен като му се наложи наказание при превес на отегчаващите вината и отговорността обстоятелства като в тази насока посочва за достатъчен само факта, че кражбата е извършена по отношение на негови близки хора. Относно начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода счита, че същото може да бъде както ефективно, така и условно, като в първия случай намира, че режима на изтърпяване на наказание следва да бъде „строг”.  

Защитникът на подсъдимия И.П.П. адв.Ч., взема становище, че подадения въззивен протест е неоснователен. Счита, че постановената присъда е правилна, законосъобразна и обоснована, съобразена със събраните в хода на делото доказателства. Според него единствените доказателства относно авторството на деянието изхождали от заинтересовани свидетели. Те можели да бъдат възприети за достоверни само ако останалите доказателства подкрепят по един или друг начин тяхната теза. Всички те били взети предвид от съда и потвърждавали дадените обяснения от страна на подзащитния му. На второ място счита, че следва да бъде поставено под съмнение намирането на следи от жилището на пострадалата при извършения оглед, послужили за извършване на трасологическата експертиза. Прави довод, че това  действие по разследването, както и изземването на следи в неговия ход, не е извършено по реда и чрез способите на НПК.

На трето място намира за опорочено и доброволното предаване на обувките на подсъдимия в деня на инцидента, а и изземването им било от лице, което нямало такива правомощия. На четвърто място развива довод, че наличието на следа само от една обувка само по себе си не е доказателство за извършеното престъпление. Освен това не бил доказан и размера на отнетата сума. Поради което моли присъдата да бъде потвърдена.

Подсъдимият И.П.П. заявява, че поддържа казаното от защитника си и заявява, че по делото имало заинтересовани лица, които искали да го осъдят. Това бил св.Ж.Ж., за когото много хора знаели, че дължи пари на някакви хора, и изчезването на парите на приятелката му според него било много странно. В последната си дума заявява, че приема това, което е постановил районният съд, като счита, че въззивният съд ще прецени доказателствата и ще потвърди постановената присъда.

Въззивният съд след като се запозна с материалите по  първоинстанционното НОХД № 1799/ 2013г. по описа на Старозагорския районен съд, и анализира мотивите на първоинстанционния съдебен акт, както и с оплакванията и доводите на страните пред настоящата инстанция, и взе предвид събраните при проведеното съдебно следствие пред настоящата съдебна инстанция доказателства,  приема за установено следното:

 

Въззивният протест е ОСНОВАТЕЛЕН.

С атакуваната присъда подсъдимия И.П.П. е бил признат за невинен по повдигнатото му обвинение за това, че на 10.04.2013 година, в гр.Стара Загора, в немаловажен случай, е отнел чужди движими вещи- пари в размер на 1280 лева от владението на собственика им- П.Д.П., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно по

смисъла на чл.28, ал.1 от НК, поради което го е оправдал по обвинението за престъпление по чл.195, ал.1 т.7, във вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 28, ал.1 от НК. Във връзка с обвинението по делото не е бил предявяван граждански иск от пострадалата П., която не е направила и искане за конституирането и като частен обвинител по делото.

В мотивите си съдът е приел, че липсват безспорни доказателства, установяващи по един несъмнен начин извършването на деянието и неговото авторство от страна на подсъдимия П.. Анализирайки всички събрани по делото доказателства, е стигнал до извода, че  въпреки положените от съда усилия за разкриване на обективната истина по делото, не са събрани безспорни и несъмнени доказателства, водещи до категоричния извод, че именно подсъдимият П. е автор на описаното в обвинителния акт престъпление. Поради което и с оглед обстоятелството, че съгласно чл.303, ал.1 от НПК, тъй като присъдата не може да почива на предположения, е признал подсъдимия за невинен и го е оправдал по предявеното му обвинение.

Настоящият въззивен състав намира, че с оглед повторния разпит на свидетелите П.Д.П. и свидетелите Ж.Т.Ж., Д.И.И. и Я.М.Ч. пред настоящата съдебна инстанция, с оглед съвкупната им преценка с останалите събрани по делото доказателства, оплакванията във въззивния протест относно безспорната установеност на деянието и неговото авторство от страна на подсъдимия П. са основателни. Неправилно и необосновано, в разрез с правилата на формалната логика и установената съдебна практика първоинстанционният съд е изградил изводите си досежно задължителните по чл. 301 от НПК въпроси, които следва да бъдат решени при постановяването на присъдата. Въпреки че по делото е била изяснена по възможност и почти изцяло фактическата обстановка по делото, анализирайки събраните по делото доказателства, първоинстанционият съд е достигнал до необосновани изводи относно липсата на безспорни доказателства, установяващи по един несъмнен  начин извършването на деянието и неговото авторство от страна подсъдимия.

Въззивният съд с оглед съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, включително и при проведеното пред него съдебно следствие приема за безспорно установена по делото следната фактическа и правна обстановка, така, както същата е описана от пострадалата П. и св.Ж., а именно:

Пострадалата свидетелка П.Д.П. и свидетелят Ж.Т.Ж. живеели заедно на семейни начала в една стая на първия етаж от двуетажна къща-близнак/югоизточна стая, водеща се всекидневна, но обитавана само от тях двамата/, находяща се на адрес: гр. Стара Загора, кв. „К.Г.”, ул. „И.Х.„ № 5, в която на първия етаж живеела и бабата на св.Ж., като съвместно ползвали третата стая на същия етаж, която била кухнята. На втория етаж живеели други родственици на св. Желязков.

На 10.04.2013г. двамата били поканени на рожден ден на сестрата на св.Ж., който се празнувал в другата част на сградата- близнак. В същата стая, където двамата живеели, свидетелката П. в метална черна кутия от часовник, поставена свободно върху шкаф, държала парична сума, която поначало била нейна лична собственост, получена от роднини по повод завършване на средното и образование, и с която имала намерение да заплати семестриалната си такса за следване в Тракийския университет в Стара Загора. Тя била по- голяма от 1280 лв., но от нея били вземани пари, тъй като била ползвана съвместно със съжителя и- св.Ж.. Дори в същия ден на инцидента те взели 30 лв. за подарък на сестрата на св. Желязков, като от нея останали след преброяване 1280лв., факт, за който и двамата свидетели са категорични.

На подсъдимия случайно било известно, че парична сума в приблизително такъв размер била държана в металната кутия върху шкафа в стаята, тъй като 4-5 дни преди инцидента бил „на купон” в тази стая, поканен от св. Желязков. По повод на един „бас” последният  извадил банкнота от 20 лв. от парите на пострадалата от металната кутийка, при което парите били видяни от присъстващите, след което отново ги прибрал на същото място. След този ден местонахождението им не е било променяно с оглед категоричните показания на двамата свидетели пред настоящата съдебна инстанция.

Преди да излязат за рождения ден двамата свидетели П. и Ж. оставили отворен прозореца на стаята им - югоизточна стая на къщата, със спусната външна ролетна щора, за да се проветрява, като не заключили външната врата на къщата, защото там останала бабата на св. Ж.. По пътя на излизане от дома си, свидетелите се срещнали с подсъдимия П. и св. Д.И.И. като се поздравили, и след това, около 20, 00 часа отишли да празнуват рождения ден, като останали там до около 22, 30 часа. По време на срещата им подсъдимият П. разбрал, че двамата отиват на гости да празнуват рожден ден и няма да бъдат у дома си./видно от показанията на св. П., св. Желязков по ДП и пред съда, както и обясненията на подсъдимия П./.

Прибирайки се у дома около 22, 38 часа, след като изпратили сестрата на св.Ж. /която живеела наблизо, на около 5-10 минути път от тях отиване връщане/, двамата чули шум от рязко изпращяване на външната ролетна щора на стаята им, и от отдалечаващи се стъпки на човек, който бяга. Стоейки пред входа на къщата, двамата свидетели нямали пряка видимост към прозореца на стаята и не могли да видят прескачането на прозореца от лицето, което избягало по този начин оттам, прескачайки външната ограда. В този момент, тъй като не видели лицето, а само силуета му, а и наоколо било тъмно и непознатият бил облечен в тъмни дрехи, двамата не могли да го разпознаят. Свидетелката П. се усъмнила, че нещо не е наред и бързо се прибрала, за да провери дали парите и са на мястото си, тъй като те били единственото ценно нещо в стаята им. При влизането в стаята установила липсата на парите си в размер на 1280 лева от същото място, където преди да излязат, ги били оставили- в металната кутия върху шкаф в стаята.

Св.Ж. веднага хукнал да гони непознатото лице, преследвайки го по осветена улица, като му извикал: ”Спри!”, но тъй като то бягало много бързо и свило в тъмна уличка, той се върнал у дома си и позвънил на телефон „112”. Докато го преследвал обаче, успял да установи, че лицето било младо, облечено било с тъмни дрехи и с черен анорак, късо подстригано и с нормално телосложение, като по външен вид много прилича на подсъдимия П., когото той добре познавал, и „не можел да сбърка с никого другиго”. Поради което при пристигането на полицейските служители заявил пред тях, че го е разпознал и дал подробно описание, а при появата на подсъдимия, потвърдил, че това е лицето, което е преследвал. Освен това, за да провери съмнението си, още преди това св. Желязков се обадил на св. Д.И.И., у когото същия ден подсъдимият П. бил поканен на семеен празник- на прощъпулник на детето му, и който живеел срещу тях, на адрес: Стара Загора, ул. „И.Х.” № 8. На това събиране присъствали и свидетелите: Я.М.Ч. /фактически съжител на семейни начала с подсъдимия/, М.Й.П. и Р.Ц.М.. След това всички присъстващи останали да гледат мач у св.И. – на втория етаж на къщата, който започнал в 21:45 часа. Още преди да свърши първото полувреме на мача/ в 22, 30 часа/, към 22,00 часа, свидетелката Ч. /според нейните показания пред РС, помолила подсъдимия да отиде да купи цигари от близкия магазин- „Нон стоп”, намиращ се в края на улицата/на 5-10 минути път- отиване и връщане/. Той излязъл според нея след десет- петнадесет минути/ т.е. най- късно към 22:10 часа/, и въпреки че мястото, откъдето трябвало да купи цигарите било на около 15-20 минути път/отиване и връщане/, не се върнал в този интервал от време. Тъй като се забавил, присъстващите също започнали да се питат защо не се връща, а когато/според тях след около 15 минути/, когато ”залаяли кучетата”, погледнали към улицата, видели, че пред къщата отсреща има полицейска патрулка, и че подсъдимият стои там и разговаря с полицаите. Там бил и св.Ж., и още много хора. Междувременно на място пристигнал и вторият полицейски екип. Тъй като св.Ж. споделил съмненията си с полицаите, а и самият подсъдим не се противопоставил на заповедта да остане на място докато се изясни случая, и при поискване доброволно предал обувките, които били на краката му, същият бил задържан и отведен от органите на полицията.

В дадените от него показания по ДП, приобщени към доказателствения материал по делото по съответния за това процесуален ред, както и пред настоящия съдебен състав при повторния си разпит и след прочитане на показанията му от ДП, по реда на чл. 281, ал.4, вр. с ал.1 т.1 и т.2 от НПК, свидетелят Ж.Т.Ж. заявява, че по- късно, докато стоял отвън с полицаите, и видял подсъдимия в лице, е могъл да се увери още веднъж в правотата на съмнението си, а именно, че това е лицето, което е преследвал. Освен това преди да се обади на полицията този свидетел позвънил и на св. Д.И. и го попитал дали подсъдимият е там, но получил отрицателен отговор. Това още повече затвърдило съмненията му, че лицето, което е преследвал, е именно подсъдимият П.. Още веднъж този свидетел е имал възможност да се убеди  в това докато е стоял навън и е разговарял с полицаите от пристигналия на място първи полицейски екип. Същият твърди и при проведения пред настоящия съдебен състав повторен разпит, че категорично е разпознал подс. П. като лицето, което е преследвал, в момента, когато го забелязал половин час след това да излиза от уличка, в близост до която нямало никакъв магазин и да отива към дома на приятелката си, св. Я.Ч.. След около 7 минути отново го видял да върви, този път към къщата на родителите си, която била на същата улица, по която той се придвижвал, след което след една минута излязъл оттам и тръгнал към него и към полицаите. Дошъл при тях от посоката на „Нон стоп”-а, като заявил, че е ходил да купува цигари.

Във връзка с подадения в 22,45 часа от св.Желязков на телефон „112” сигнал на място пристигнали  служители на Първо РУ”Полиция” – гр.Стара Загора/св. Д.И.И. и М.К.Т., разпитани пред съда/, след което бил извършен оглед на местопроизшествие от втория полицейски екип- разсл. полицай при І РПУ- Стара Загора Тодор Станчев в присъствието на поемните лица- св. Н.Р.Н. и Н.К.П., и специалист- технически помощник/ вж. протокола за оглед на МП от 10.04.2013г., приложен на л.7 – 10 по ДП/. При огледа надлежните органи иззели 2 бр. трасологични следи, както и дактилоскопни следи от металната кутийка и картонената кутия, където се съхранявала въпросната парична сума, във връзка с което била изготвена експертна справка от 08.05.2013г. /л.11 от ДП/, от която се установява, че дактилоскопните следи са негодни за сравнителна идентификация поради липса на достатъчен брой идентификационни признаци. Иззетите 2 бр. трасологични следи от стаята обаче са послужили за изготвяне на заключението на трасологическата експертиза, назначена по ДП.

Тъй като св.Ж. веднага след като се усъмнил, че е преследвал именно подсъдимия, се е обадил  на св. Д.И., разпитан повторно пред настоящия въззивен състав, за да попита дали той е там, и е получил отрицателен отговор, и това е станало категорично във времевия интервал след 22:30 часа, като и разпитаните по делото свидетели Я.Ч., Р.М. и М.П., които са се намирали в този момент у св.И. са потвърдили, че след като е излязъл за цигари „на полувремето”, т.е. към 22,30 часа, подсъдимият не се е завърнал, а е бил забелязан от тях да стои пред къщата на св. Желязков, където в това време е имало и полиция, / и като се има предвид, че сигнала за инцидента е постъпил в полицията в 22:45 часа/ видно от справката за извършена проверка във връзка със случая- на л. 41 от НОХД № 1799/ 2013 г. по описа на Ст.З.РС/, и св. показания на св.Ж., че органите на реда са пристигнали на място десет минути по- късно/, съдът приема за установено по безспорен начин, че във времевия интервал от 22:30 часа поне до 23:00 часа/ когато най- рано е пристигнала полицията/ подсъдимият не разполага с доказателства, т. нар.„алиби” за това къде е бил/ като се има предвид, че отиването и връщането от близкия „Нон стоп”, намиращ се на същата улица, е не повече от 10-15 минути, както и че подсъдимият се е озовал пред къщата на пострадалата не по- рано от пристигането на първия полицейски екип/.

Предвид което настоящият въззивен съд не кредитира с доверие обясненията на подсъдимия, че е излязъл да купува цигари към 22, 30 часа. На първо място същите не са подкрепят дори от показанията на св. Ч., която в разпита си пред първостепенния съд е заявила, че към 22, 00 часа още докато са гледали мача/ т.е. не в почивката между двете полувремена, както заяви пред настоящия състав на съда, и както са твърдели и свидетелите /Д.И., Р.М.и М.П./, го е помолила да отиде да купи цигари и той е тръгнал за магазина 5-10 минути след 22, 00 часа, т.е. най- късно към 22, 10 часа. Макар същата свидетелка по време на повторния си разпит пред настоящия състав на съда да променя показанията си, което е обяснимо с оглед близката и връзка с подсъдимия, съдът намира, че следва да кредитира с доверие именно показанията на тази свидетелка, дадени пред РС.

Съдът не възприема за достоверни показанията на посочените по- горе свидетели,  близки приятели на подсъдимия, които не са били разпитвани по ДП, а са допуснати до разпит по искане на защитата едва пред съда, че това е станало „на полувремето”/т.е. в почивката между полувремената - в 22:30 часа/ с оглед противоречието им с показанията на тази свидетелка, която най- добре знае към колко часа е станало това, както и с оглед по- голямата пълнота и последователност в нейните показания. На второ място, дори и да се приеме за достоверна версията на подсъдимия, че към 22:30 часа е отишъл да купува цигарите от близкия „Нон стоп”, и че там се е видял със св. Б.Б.Ж./ на когото впрочем се е обадил от ареста през нощта, за да го помоли да стане свидетел за това обстоятелство/, като се има предвид, че времето, за което е могло да стане това/ около 15 минути отиване и връщане/, както и продължителното му отсъствие от дома на св. И. след това, и пристигането му пред полицията най- малко половин час след това,/ а не 10-15 минути, както твърдят свидетелите И., М. и П., версията му, на връщане от магазина е бил спрян и задържан от органите на реда, не може да се приеме за достоверна. Същата се подкрепя само формално от показанията на горепосочените свидетели, негови близки приятели, които обаче са вътрешно противоречиви и противоречат на обективно установения факт относно времето, когато е било възможно да пристигне на място първия полицейски екип / имайки предвид часа на подаването на сигнала чрез тел.”112” до полицията/22,45 часа/, и останалата част от показанията им, че „когато са залаяли кучетата” са погледнали навън и са забелязали подсъдимия да стои и разговаря с полицаите пред къщата на пострадалата. Те противоречат и на показанията на св. Ж., и на св. полицейски служители Д.И. и М.Т., че едва след като са разговаряли с него и св. П., са забелязали подс. да приближава към тях. Поради което намира за напълно достоверни показанията на св.Ж.. Последният по време на разпита си пред съда св.Ж. е заявил, че е видял подсъдимия да се задава от посоката на магазина „Нон стоп” около половин до един час след инцидента /който е около 22:38 часа/, т.е. към 23,00 до 23,30 часа, когато полицията вече е била на място, и след като го е видял два пъти да преминава от други улички, неводещи към близки магазини- към къщата на приятелката си, а после и към тази на родителите си. В  интервала около 22, 10 - 22, 30 часа същият е имал много добра възможност да извърши деянието, тъй като в стаята не е имало никой, като проникне през незатворения прозорец чрез повдигане на външната ролетна щора на стаята, където са били държани парите, да отнеме същите и при позвъняването на св. Ж. и св. П., да избяга през прозореца. Освен това е разполагал с достатъчно време след проведената гонитба от св.Ж. както да закупи цигарите, така и да укрие парите в дома на родителите си, където не е било извършено претърсване и изземване в неотложен случай/видно от материалите по ДП/. Такъв е извършен само в дома на приятелката му. При установяването и задържането му от полицията не му е бил извършен обиск при условията на чл. 164, ал.3, във вр. с ал.1 т.1 от НПК, нито е била проверена на място версията му дали е ходил в магазина, за да купи цигари, което е слабост на разследването. Той обаче е бил задържан по непосредствено дадени  сведения от св.Ж., потвърдени и от св. П., и са били извършени други неотложни процесуално- следствени действия. Което говори за това, че към момента на деянието е съществувала много висока вероятност  и достатъчно данни именно той да е извършителят му.

За да приеме за установено по безспорен начин, че именно подсъдимият е автор на деянието, предмет на обвинението, съдът взе предвид и следните обстоятелства, намиращи се поотделно и помежду си в неразривна връзка: Подсъдимият е знаел, че постр. св.П. и св.Ж. не са в стаята си, като намирайки се в отсрещната през улицата къща почти през целия ден, е имал и възможност да наблюдава къщата и да забележи, че прозорецът на стаята, където са били парите, е оставен със спусната външна ролетна щора, и че към часа, в който „е тръгнал да купува цигари за приятелката си”, двамата не са се били прибрали. Освен това той добре е познавал къщата, тъй като често е имал възможност да пребивава там, бил е приятел на св.Ж. и е познавал навиците на семейството. Освен това категорично е знаел точното местонахождение на парите, поради което е имал достатъчно време и възможности да отнеме въпросната парична сума от владението на пострадалата. За да влезе в стаята, за подсъдимия е било достатъчно да повдигне отвън ролетната щора на прозореца/ отстоящ на около 1 метър от земята/ и по този начин да проникне вътре в стаята. Благоприятстващ отнемането факт е, че прозореца на стаята от югоизточна страна на къщата/където е била държана металната кутия с въпросната парична сума/, видно от протокола за оглед, се намира откъм двора, заграден с невисока ограда/около 1, 60 м/,  и е бил на ъгъл откъм входната врата на къщата. Т.е. е бил скрит за евентуално идващите отвън лица, но същевременно от него, макар и зад спуснатите ролетни щори, е имало достатъчна видимост към улицата за стоящ от вътрешната страна човек, като с този факт подсъдимият също е бил добре запознат.

След като е проникнал в стаята, подсъдимият е взел намиращата се в кутията парична сума от 1280 лева, и в този момент, който съдът приема, че е към 22:38 часа с оглед категоричните и непротиворечиви показания на пострадалата свидетелка П. и св.Ж., последните са позвънили на входната врата. Подсъдимият е чул звънеца и много бързо е напуснал стаята като е повдигнал щората до нивото на средата и/в каквото положение е била заварена при извършения оглед на местопроизшествие/, поради което св. П. и св.Желязков са чули шум от рязко вдигане/”изпращяване”/ на ролетната щора на прозореца на югоизточната стая на първия етаж на къщата, както и шум от отдалечаващи се стъпки. Освен това са видели как неразпознато в този момент от тях лице, побягва по улицата, като са свързали появата му с шума от щората на прозореца. Поради което са разбрали, че това лице е било вътре в стаята им. Тъй като това е станало много бързо, а наоколо е било тъмно, а и лицето е било с тъмен анорак с качулка, не са могли веднага да го разпознаят. По – късно след проведената гонитба от св. Ж., който е имал възможност по-дълго време да го наблюдава, и по време на която лицето вече не е било с качулка на главата, този свидетел е разпознал подсъдимия като в разпита си е описал признаците на външния му вид, въз основа на което е направил такъв категоричен извод. Видно от неговите показания на ДП/л. 21/, същият заявява, че го е разпознал по телосложението/нормален ръст и  висок колкото него/, както и по прическата/късо подстриган/, като го е описал като „облечен в тъмен на цвят анорак с качулка”, както и като човек, който изглежда „по същия начин като приятеля му И., който познава от много  време” и не може „да го сбърка с друг”.

Св.П., която на ДП е заявила, че е „видяла човека, който скочи и побягна”, а св.Ж. е тръгнал да го гони, също съобщава, че непосредствено след като се е върнал той и е съобщил, че го е разпознал,  и това е лицето И.П., т.е. подсъдимия. Освен това на този разпит, а пред настоящия състав на съда, тя също е съобщила, че е видяла подсъдимия да идва по улицата след което е влязъл в къщата на родителите си, и почти веднага е излязъл и тръгнал към тях. Показанията и, дадени по ДП, бяха прочетени по реда на чл. 281, ал.4, вр. с ал.1 т.1 и т.2 от НПК пред настоящия състав на съда, и приобщени в тяхната цялост към доказателствения материал по делото.

И двамата свидетели /П. и Ж./ са категорични относно факта, че подсъдимият е знаел за съществуването и местонахождението на парите, тъй като преди около 4-5 дни са правили „купон” в същата стая, на който е присъствал и подсъдимия. Освен това заявяват, че след купона обаче изчистили основно стаята, като бърсали и пода с вода и препарат, тъй като било мръсно, а впоследствие св.Ж. пак е почиствал пода по друг повод. Горното обстоятелство изключва въпросната следа от спортни обувки на подсъдимия, с които той е бил същия ден, да е била оставена от него на този купон.

Поради което и с оглед на тези непротиворечиви и взаимно допълващи се показания на св.Ж. и св.П. съдът възприе същите като напълно достоверни, поради което ги кредитира с доверие. 

Обективно защитната му теза, че няма нищо общо със случая, се потвърждава само частично от показанията на св. Б.Б.Ж., които обаче съдът не приема за достоверни, тъй като същите противоречат на останалите обсъдени по-горе доказателства. Тъй като предвид гореизложеното подсъдимият е бил към 22, 38 часа в дома на пострадалата, в случай, че е тръгнал за магазина към 22,10 часа/ каквито са първоначалните показания на св. Ч., впоследствие променени/ и като се има предвид възможната им заинтересованост предвид обстоятелството, че същата е негов съжител на семейни начала и имат общо дете, същият е имал достатъчно време и възможности да отнеме въпросната парична сума, както и да я укрие, и го е направил. След което пред опасността да бъде заловен на място, е избягал през отворения прозорец. Доказателство за което е намерената вдигната наполовина външна ролетна щора, оставена преди това спусната до долу, като последното обстоятелство се установява от протокола за оглед на местопроизшествие.

В тази насока съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелите: Д.И.И., М.Й.П. и Р.Ц.М., близки приятели на подсъдимия, като намира същите за заинтересовани и крайно неубедителни предвид липсата на пълнота и последователност, както и вътрешното им противоречие и това с показанията на св.Я.Ч. пред РС и по ДП между тях по въпросите: в колко часа след като е помолила подсъдимия да и купи цигари от близкия магазин подсъдимият е излязъл от къщата на св. Д.И., както и в колко часа след като всички присъстващи там са чули лая на кучетата е видяла, че същият стои и разговаря с полицаи пред къщата на св.Ж., както и други по несъществени въпроси като какво е било времето и дали е превалявало или не, дали у св.Желязков се е влизало с обувки или не. Съдът напълно възприема показанията на тази свидетелка в разпита и пред РС въпреки промяната им при повторния и разпит,/ което е обяснимо с оглед близките и отношения с подсъдимия/, като намира същите за по-достоверни и отговарящи напълно на първоначалните и показания. Същите са по- близо и като момент до датата на инцидента. Поради което прие, че подсъдимият П. е   излязъл да купува цигари най- късно около  22,10 часа.

Предвид горния анализ на събраните по делото гласни доказателства съдът прие, че по делото във връзка с установяване на авторството на деянието от страна подсъдимия са установени две групи доказателствени съвкупности, които категорично се опровергават едни други: обясненията на подсъдимия И.П.П., както и на свидетелите Д.И.И., М.Й.П. и Р.Ц.М., на св.Б.Б.Ж., и само частично- на св.Я.Ч.- от една страна, и от друга - показанията на пострадалата свидетелка П.Д.П., и на св. Ж.Т.Ж. /неин фактически съжител на съпружески начала/, както и тези на свидетелите полицейски служители.

Гореописаната фактическа обстановка обаче е безспорно и непротиворечиво установена и от останалите писмени материали, приобщени към доказателствения материал по делото, чрез прочитането им по чл.283 от НПК, както и от тези, събрани при проведеното пред настоящия състав съдебно следствие. Те кореспондират напълно помежду си с показанията на пострадалата св. П. и на св. Ж. и водят до единствено възможния логичен извод, че подсъдимият е извършител на престъплението, за което е предаден на съд. Впрочем и първостепенният съд също е кредитирал с доверие показанията на пострадалата св.П. и на св.Ж. като логически, последователни и непротиворечиви.

Освен това при съвкупната преценка на  доказателствата съдът взе предвид и веществените доказателства събрани по делото, а именно иззетите при отгледа на местопроизшествие 2 броя трасологични следи. Видно от посочения протокол за оглед се установява, че: от балатум на пода в югоизточната стая на 70 см. северно от южната стена и на 90 см. западно от източната стена, е била иззета следа № 1, а от балатум на пода в югоизточната стая на 57см. северно от южната стена и на 124 см. западно от източната стена, при огледа била иззета следа № 2.

С протокол за доброволно предаване от 10.04.2013г. подсъдимият П. доброволно е предал чифт маратонки – черни на цвят, кожени, марка „SWING” /л.26 от ДП/ на старши полицая – служител на Първо РУ”Полиция” – гр.Стара Загора – св.Д.И.И., в присъствието на старши полицай - св.М.К.Т..

Във връзка с това действие по разследването, по ДП е била назначена и изготвена съдебна – трасологическа експертиза /л.27-36 от ДП/. От заключението на последната се установява, че предоставената за изследване следа № 1 /иззета от балатум на пода в югоизточната стая на 70 см. северно от южната стена и на 90 см. западно от източната стена/ при огледа, е оставена от предната част на лявата обувка от приобщените към делото веществени доказателства -  чифт мъжки обувки - маратонки – черни на цвят, кожени, марка „SWING”, предадени с протокол за доброволно предаване от подсъдимия П.. От това заключение се установява и, че предоставената за изследване следа № 2/иззета при огледа  от балатум на пода в югоизточната стая на 57см. северно от южната стена и на 124 см. западно от източната стена/, е възможно да е оставена от подметката на лявата обувка от приобщените към делото веществени доказателства – доброволно предадени от подсъдимия – чифт мъжки спортни обувки, посочени по-горе. Т.е. досежно ВД с оглед категоричността на извода на експертизата, която не е оспорена и е приета като доказателство по делото, извода, че оставените следи от предната част на лявата обувка/маратонка – черна на цвят, кожена, марка „SWING”/, може да бъде направен един безспорен извод /досежно следа  № 1/ и един вероятностен извод  /досежно следа № 2/, че подсъдимият П. в същия дене бил във въпросната стая. /тъй като с оглед показанията на пострадалата св. П. и св. Желязков стаята е била почистена два пъти предните дни след събирането на купона у тях, а и по делото са налице показанията на свидетели, че по принцип  същата се е почиствала редовно и при влизане в нея гостите са се събували/.

Въпреки че защитата оспорва годността на извършените процесуално- следствени действия при вземането на отпечатъците от тези следи както и протокола за доброволно предаване, с което са били предадени от подсъдимия вещественото доказателство- чифт черни обувки, тип маратонки, съдът намира, че в тази насока не са налице допуснати никакви съществени процесуални нарушения, налагащи изключването на посочените по- горе доказателства от доказателствената съвкупност.  Видно от показанията на свидетелите поемни лица при огледа на местопроизшествие Н.К.П. и Н.Р.Н. /разпитани пред РС/, при съставянето на протокола за оглед на местопроизшествие на 10.04.2013 г. от органа по разследването/приложен на л.7-10 от ДП/, е бил спазен реда за това по чл.155 и чл.156 от НПК, като същият е извършен в присъствието на поемни лица и на специалист технически помощник- експерт от БНТЛ при ОД на МВР- Стара Загора. Този протокол е съставен съгласно изискванията на чл.128, чл.129 и чл.137 от НПК. В случая поемните лица не могат да се считат за заинтересовани от изхода на делото, тъй като са били специално подбрани да не са близки със страните. Същите са останали на разположение на органа докато са били необходими, запознати са били от органа по разследването с правата и задълженията си и с подписите си са удостоверили извършените от органа по разследването действия. Дадените от тях показания във връзка с извършените от органа по разследването действия по съставяне на протокола за оглед и изземването на следи от МП не насочват към каквито и да било нарушения, накърняващи правата на подсъдимия. Видно от самия протокол за оглед, в него е отбелязано наличието на „видими” с просто око следи на пода в стаята. Това обстоятелство би могло да бъде обяснено и с обстоятелството, че около 20,00 часа същия ден в района на гр.Стара Загора е преваляло/ по- скоро преръмяло/. Ето защо поемните лица са били повикани „да видят как се вземат следи” като експерта се е насочил именно към видимите следи по пода, от които са взети отливки. Поради което не е налице и някакво нарушение в тази насока.

По ДП е бил е съставен и протокол за доброволно предаване от 10.04.2013г. /приложен на л.26 от ДП/, видно от който подсъдимият доброволно е предал обувките, с които е бил, когато е бил задържан пред къщата на пострадалата, и е бил посочен като извършител на кражбата. Този протокол сам по себе си представлява доказателство, което би могло както да разобличи, така и да оправдае подсъдимия. Не се оспорва доброволния характер на предаването на това веществено доказателство. Единствено се навява някакво съмнение, че тъй като това действие не било извършено в полицията, а на място, не било ясно как следата от обувката му се е озовала на мястото на произшествието след доброволното предаване. Видно от показанията на поемните лица- св.Н.П. и св.Н.Н., през цялото време докато е бил извършван огледа и са били сваляни отпечатъците в къщата отпред е имало много хора, между които всички свидетели по делото, с оглед на което намира тези твърдения за неоснователни. Що се отнася до довода, че маратонките не били предадени на разследващия орган, а на присъстващия ст.полицай гр.„ООР”към І–во РУ”П”- Стара Загора Д.И., който ги е приел, видно от самия протокол, съдът намира, че тъй като се касае до доброволно предаване с оглед разпоредбата на чл. 159 от НПК няма пречка този протокол да бъде съставен и от други органи, както в случая от полицейски орган по ЗМВР. Освен това с този протокол не е заместено друго действие по разследването, което е следвало да бъде извършено- претърсване или изземване, които по принцип са принудителни действия, за да се налага съставянето му от органа по разследване в присъствие на поемни лица съгласно чл.162 от НПК.

Що се отнася до довода, че изземването на маратонките е станало предварително и това е следвало да стане в полицията, а не  на място, съдът възприема същия за напълно неоснователен и недоказан. По време на извършения оглед в жилището са били намерени следи от обувки, които са били и видими с просто око, поради това че времето е било влажно, а пода в стаята- сух и почистен/същият е бил почистван два пъти преди не повече от 4-5 дни, а дори и по- малко пред инцидента, видно от показанията на св. П. и св.Ж./. Това обстоятелство е отразено и в самия протокол за оглед, в който на л.3 е записано дословно, че трасологичните следи са били „видимо от подметка на обувка- 2 броя”. Поради което са били проверени обувките на всички присъстващи на място, включително и на подсъдимия, и още тогава е установено, че двете видими следи са от маратонките на подсъдимия./вж. показанията на св. Желязков на ДП- л.22/. Метереологична справка за времето на 10.04.2013 г. в Гугъл показва, че около 20,00 часа в района на гр.Стара Загора действително е преваляло като влажността на въздуха е била 82 %, а в следващите часове към 22,00-23,00 часа е било предимно облачно със 77% влажност. Част от разпитаните по делото свидетели/ напр.Св.Д.И./също потвърждават това обстоятелство.

Предвид всичко гореизложено съдът прие, че следва да даде вяра на показанията на пострадалата свидетелка П.П. както и на      показанията на свидетеля Ж.Т.Ж., които са единодушни по въпросите относно: времевия момент, в който двамата са забелязали присъствието на човек в стаята си; начина, по който е избягал от там без да показва лицето си, а именно през прозореца; установяването на кражбата непосредствено след това от св. П.; разпознаването на лицето от св.Ж. при преследването му; отговора на св. Д.И. при обаждането на св. Желязков и св. П. за това, че подсъдимият не е бил у тях малко след това; сигнализирането на полицията; момента и начина на появата на подсъдимия първоначално от друга улица, където е бил преследван от св.Ж., а впоследствие от улицата пред къщата им; поведението на подсъдимия в целия този интервал от време, възможността през това време както да закупи цигарите от намиращия се в края на същата улица магазин „Нон стоп”, така и да укрие парите в къщата на родителите си, която също му е била по път.

С оглед на което прие за безспорно установено, че подсъдимият П. обективно е бил разпознат от свидетеля Ж. като извършител на деянието; че към момента, в който същите са позвънили на входната врата на къщата-към 22,38 часа, именно той, а не някое друго лице, се е намирало в стаята им, след което бързо я е напуснало, отнасяйки със себе си отнетото, избягвайки през прозореца; че е бил преследван известно време от св. Желязков, след което е успял да избяга и да скрие откраднатата парична сума в дома на родителите си;  едва след което, около половин до един час/към 23,00 - 23,30часа/, се е появил пред пристигналия на място полицейски екип, идвайки от към посока на магазина, но след като е бил забелязан преди това да излиза от друга улица, и да отива към къщата на приятелката си, а после и към тази на родителите си. В същото това време, в което е излязъл от дома на св. Д.И./ 22, 10 ч. най- късно към 22, 30 часа/, не е бил там, и изобщо не се е завърнал, въпреки че купуването и връщането му не би могло да отнеме време повече от 15 минути. Освен това не е съществувала пречка и след проведената гонитба от св.Ж. подсъдимият да е закупил цигарите от магазина „Нон стоп”, който е бил на същата улица.

Показанията на свидетелите полицейски служители Д.И. и М.Т., също потвърждават по един непротиворечив начин достоверността на показанията на първата група свидетели. Последните заявяват, че са били изпратени по сигнал, че от домашния адрес на пострадалата П. липсва определена парична сума, а именно сумата от около 1200 лева, която се е намирала в стаята, която е с непосредствено лице към улицата. Това са свидетелите, пред които пострадалата св.П. и св.Ж. непосредствено след инцидента са споделили с подробности за станалото и за съмненията си относно извършителя, както и за мястото, откъдето е била отнета въпросната парична сума. Св. Т. заявява и нещо друго в разпита си пред съда,  а именно, че е останал изненадан от обстоятелството, че при задържането му след като е бил категорично разпознат от тези свидетели, подсъдимият не е  задал никакви въпроси, както обикновено в неговата практика се е случвало. Макар и да представляват косвени доказателства, показанията на тези свидетели потвърждават изнесеното от горепосочените свидетели, а именно тяхната убеденост, че извършителят е техен съсед, с когото се познават, и когото категорично са разпознали, когато същият се е задал  по улицата докато са разговаряли пред дома им.

Съдът не кредитира с доверие показанията на другата група свидетели, посочени от защитата на подсъдимия, а именно показанията на свидетелите: Д.И.И., М.Й.П. и Р.Ц.М., както и тези на свидетелката Я.М.Ч., дадени пред въззивния съд. Техните показания освен, че са непълни, тъй като се отнасят само ориентировъчно до часа, в който подсъдимият е напуснал дома на св.Ж.,  и е бил забелязан след това да разговаря с полицаите пред дома на св.Ж., са лишени от конкретика и са твърде общи, поради което не могат да имат някаква решаваща доказателствена стойност в случая. Досежно показанията на св.Ч. относно часа, в който е излязъл подсъдимия бяха изложени мотиви по-горе. Освен това те се разминават напълно не само с показанията на посочената по-горе група свидетели, но и писмените доказателства по делото, и преди всичко със заключението на трасологическата експертиза. С оглед близките им приятелски отношения с подсъдимия също могат да се считат за достатъчно заинтересовани.

Съдът прецени и обстоятелството, че закупуването на цигарите, съответстващи по марка и количество с описаните в протокола за полицейски обиск, не променя с нищо установената по – горе фактическа обстановка. Закупуването на цигарите с оглед появата на подсъдимия половин до един час след гонитбата със св.Ж. от близкия магазин /”Нон стоп”/ е напълно възможно и вероятно като факт, който следва да се приеме в полза на подсъдимия. Намирането на въпросните цигари у него обаче не може да обясни защо е бил забелязан от св.Ж. да излиза от друга улица, намираща се в противоположна посока на този магазин, отиването му до къщата на родителите му и появата му пред полицейския екип най- рано половин час след излизането му от къщата на св. Д.И.. Слабост на  разследването е, че не е било извършено претърсване в неотложен случай в другото му жилище- това на родителите му, а само в дома на приятелката му, за което обстоятелство съобщава в разпита си св. Ж.. С оглед на което прие за напълно неоснователни и недоказани доводите на защитника на подсъдимия относно липсата на безспорна установеност на извършване на деянието и неговото авторство от страна на подсъдимия.

Предвид което при съвкупната преценка на доказателствата съдът прие, че неправилно и необосновано, въпреки че е кредитирал с доверие показанията на първата група свидетели/, които са конкретни, последователни и не противоречат на останалите доказателства по делото, РС е приел, че обвинението не е доказано по безспорен начин.

Предвид гореизложеното първостепенният съд не е следвало да кредитира с доверие дадените от подсъдимия обяснения, които предвид гореизложеното се явяват защитна теза. Същите са в пълно противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени по-горе, които съдът прие за напълно достоверни и достатъчни за установяване по един категоричен начин авторството на деянието от страна на подсъдимия поради тяхната логическа връзка и последователност, както и със заключението на ТЕ. Поради всичко гореизложеното въззивният съд не прие за правилен и обективен както извършения от РС анализ на доказателствата относно факта на извършване на деянието, така и досежно авторството на деянието от подсъдимия П.. С оглед и на самостоятелно проведеното допълнително съдебно следствие прие, че авторството на деянието от страна на подсъдимия П. е установено по един безспорен начин.

Предвид което от обективна страна съдът прие, че с действията си на посочената дата подсъдимият П. в немаловажен случай е отнел от владението на собственика им- П.Д.П., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, чужди движими вещи- парична сума в размер на 1280 лева, като деянието е извършено повторно по смисъла на чл. 28, ал.1 от НК.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

 

Предвид гореописаната и възприета фактическа обстановка от обсъдените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие пред първата и настоящата въззивна инстанция, безспорно и категорично се налага единствено възможният правен извод, а именно- че на 10.04.2013г. в гр.Стара Загора, в немаловажен случай, подсъдимият П. е отнел чужди движими вещи- пари в размер на 1 280 лв. от владението на П.Д.П., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК. Деянието е довършено, и не се касае до опит, тъй като макар и да е заловен в момента на отнемането на вещите/паричната сума/, същият е успял не само да я отнеме от владението на собственика и като е прескочил през прозореца и е напуснал къщата, но и успешно да я укрие чрез последващите си действия, чрез които е придобил възможност за безпрепятствено разпореждане с нея.

Обвинението е доказано по несъмнен и непротиворечив начин, поради което на основание чл. 303 от НПК въззивният съд следва да признае  подсъдимия за виновен в извършване на деянието, описано в обвинителния акт.

Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия  за виновен в това, че  на 10.04.2013г. в гр.Стара Загора, в немаловажен случай, е отнел чужди движими вещи- пари в размер на 1 280 лв. от владението на П.Д.П., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, представляващо престъпление по чл.195, ал.1, т.7, връзка с чл.194, ал.1 вр. с чл.28, ал.1 от НК.

Деянието е извършено повторно по смисъла на чл. 28 от НК, тъй като настоящото си деяние подсъдимият П. е извършил след като е бил осъждан преди това с влязла в сила присъда за друго такова престъпление/видно от справката му за съдимост/. За да се приеме , че деянието е извършено повторно необходимо е както предходното деяние, така и настоящото, да не са маловажен случай. В случая се касае до специален рецидив на кражба, тъй като видно от квалификацията на деянието по НОХД № 1027/ 2003 г. по описа на Ст.З.РС,  приключило със споразумение, същата е по чл. 194, ал.1 от НК, а не по чл. 194, ал.3 от НК, касаеща хипотезата „маловажен случай”. Освен това горното е видно  и от самия  бюлетин за съдимост.

Към датата на извършване на настоящото деяние на 10.04.2013 г. не са били изтекли 5 години от изпълнение на наказанието  по НОХД № 1027/ 03г. по описа на РС-Стара Загора. Видно от приложената по ДП справка от ТД на НАП- гр. Пловдив, във връзка с наложеното наказание по това дело /глоба в размер на 400 лв. /е било образувано изпълнително дело, и от последното предприето действие по него от 09.06.2010 г. към датата на деянието /10.04.2013г./ не са изтекли 5 години. Наложеното наказание не е изпълнено и съгласно чл. 82, ал.5, вр. с ал.4 , вр. с ал.1 т.5 от НК не е погасено по давност поради наличието на горното изпълнително производство.

Не се касае до „маловажен случай” по смисъла на чл. 93 т.9 от НК, тъй като деянието с оглед стойността на отнетите вещи/1280 лв./, липсата или незначителността на вредните последици, както и с оглед липсата на други смекчаващи обстоятелства, не представлява по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид.

За да признае подсъдимия за виновен в извършване на деянието съдът прие за установено, че от субективна страна същият е съзнавал неговия обществено опасен характер, предвиждал е и е искал настъпването на обществено-опасните последици, поради което същото е извършено виновно при пряк умисъл.

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО на подсъдимия И.П.П.:

 

При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия И.П.П. съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието, визирани в чл.54 от НК, предвиденото за извършеното престъпление наказание, степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, а така също съобрази и целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.

Съгласно първия принцип в специалния текст на НК, действащ по време на извършване на престъплението, е предвидено  наказание от една до десет години лишаване от свобода.

С оглед спазването на втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.

Смекчаващи отговорността обстоятелства за този подсъдим са: младата му възраст, трудова ангажираност, както и обстоятелството, че има малолетно дете, за което е задължен да полага грижи и да дава издръжка.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете обремененото му съдебно минало – обстоятелството, че същият е осъждан, макар да не му е налагано наказание лишаване от свобода, както и наличието на лоши характеристични данни поради обстоятелството, че престъпното деяние е извършено по отношение на близък човек и приятел, с което е накърнен обществения морал.

Водим от изложеното, съдът приема, че за извършеното престъпление на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, под средния размер. Ето защо и на основание  чл.195, ал.1, т.7, връзка с чл.194, ал.1 вр. с чл.28, ал.1 от НК, и чл.54 от НК  съдът наложи на подсъдимия наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което намери за напълно достатъчно за постигане целите на чл. 36 от НК.

Съдът прецени, че с оглед наличието на предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, а именно: налагането на наказание до 3 години лишаване от свобода, липсата на наложено до този момент наказание лишаване от свобода въпреки предходното осъждане на дееца за престъпление от общ характер, за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, не е необходимо същият да изтърпи наложеното му наказание. Поради което отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание една година ЛС за изпитателен срок от четири години.

Съдът прецени, че така определеното наказание е достатъчно с оглед на конкретното деяние на подсъдимия и в максимална степен ще допринесе за изпълнение целите на наказанието по чл. 36 от НК, а именно: да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, както и да се въздейства предупредително и възпитателно върху него и останалите членове на обществото.

 

ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

На основание чл. 112 от НПК съдът постанови иззетото с протокол за доброволно предаване от 10.04.2013г. по делото веществено доказателство - 1 чифт спортни обувки /маратонки марка „С.”/, черни на цвят, кожени, да бъдат върнати на собственика им - подсъдимия И.П.П., след влизане на присъдата в сила.

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

 

На основание чл.189 ал.3 от НПК тъй като подсъдимия П. е признат за виновен и осъден по предявеното му обвинение същият следва да бъде осъден да заплати на Държавата по бюджетната сметка на МВР направените на ДП разноски по делото за възнаграждение на експерти, а именно – в  размер на сумата от 159, 14 лв..

 

ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:

 

Причините за извършване на деянието са ниско правно съзнание и незачитане на морала и нравствените устои на обществото.

 

Поради гореизложеното въззивният съд отмени присъдата, с която подсъдимия П. е признат за невинен по повдигнатото му обвинение по чл. чл.195, ал.1, т.7, връзка с чл.194, ал.1 вр. с чл.28, ал.1 от НК, като вместо нея постанови нова присъда, с която осъди подсъдимия И.П.П. по посоченото обвинение така както бе изложено по- горе.

 

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.334 т.2 във връзка с чл.336, ал.1 т.2 от НПК, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

                            

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                            2.