М О Т И В И:

 

Подсъдимият  М.М.Й. е предаден на съд за престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, предложение второ и б.”в” във връзка с чл.342, ал.1 от НК за това, че  на 02.11.2012 г., в землището на с.М., обл.Стара Загора, на път ІІ-57, на километър 11+00, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил “А.”, модел “А-4”, с ДК  № СТ *** АМ,  в условията на независимо съпричинителство с В. С.И., ЕГН **********,  нарушил правилата за движение, а именно:

-чл.20, ал.1 от ЗДП, съгласно който водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват;

-чл.20, ал.2 от ЗДП, съгласно който водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като в конкретния случай подсъдимият управлявал лекия автомобил със скорост 110.14 км/час, несъобразена със състоянието на пътя - мокро едрозърнесто асфалтово покритие, с условията на видимост – в тъмната част на денонощието, при която движението се извършва при включени къси светлини, с паднала на места мъгла, като съобразената с пътно-климатичните условия скорост е била не по-висока от 70-80 км/час, при разрешена скорост на движение – 90 км/час;

-чл.42, ал.1, т.1 от ЗДП, съгласно който, водач, който ще предприема изпреварване, е длъжен преди да подаде сигнал да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство не е подало сигнал за изменение на посоката  за движението си наляво,

в резултат на което, по непредпазливост, причинил смъртта на пострадалия В. С.И., ЕГН ********** и двустепенна средна телесна повреда на пострадалата В.Г.Б., ЕГН **********, изразяваща се в счупване на лявата и дясната мишнични кости на двата горни крайника, което счупване както в съвкупност, така и по отделно, е причинило трайно затруднение в движението на двата горни крайника, за срок по-дълъг от 30 дни.

 

В с.з. от 16.09.2013 г. са приети  за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове срещу подсъдимия М.М.Й., предявени  от:

-В.Д.К. за сумата от 200 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на сина й В. С.И., ведно със законната лихва считано от 03.11.2012 г. до окончателното й изплащане, както и иск за сумата от 1000 лв. - обезщетение за имуществени вреди, представляващи разноски направени за погребението на сина й В. С.И.;

-С.И.К.  за сумата от 200 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на сина му В. С.И., ведно със законната лихва считано от 03.11.2012 г. до окончателното й изплащане, както и иск за сумата от 1000 лв. - обезщетение за имуществени вреди, представляващи разноски направени за погребението на сина му В. С.И..

 

След като съдът отказа провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.370, ал.1 във връзка с чл.371, т.2 от НПК, въз основа на изразено от страните съгласие да не се провежда разпит на някои конкретно посочени свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство, се проведе съкратено съдебно сдледствие в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК.

 

Подсъдимият М.М.Й. не дава обяснения по повдигнатото срещу му обвинение. Защитата застъпва становището, че подсъдимият не е допуснал нарушения на правилата за движение, поради което не следва да носи отговорност за пътно-транспортното произшествие, имащо за последици смърт на едно лице и средна телесна повреда на друго.

 

Съпоставяйки събраните по делото доказателства - ценени  поотделно и в тяхната съвкупност  -  съдът прие за установено следното  от  ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият М.М.Й. е роден на *** ***, където и живее.  Загубил е баща си когато е бил шестнадесетгодишен. Подсъдимият е завършил средното си образование в Професионална гимназия по електротехника – Стара Загора, специалност “****”.  Понастоящем подсъдимият М.М.Й.  е студент в МГУ “И. Рилски” – София, специалност “****”,  като освен това и работи – считано от м.май.2009 г. –  в ****.

Прекият работодател на подсъдимия и съседите му по местоживеене го описват като личност с множество положителни качества.

Подсъдимият М.М.Й. не е осъждан.

Подсъдимият е правоспособен водач на МПС  от 2008 г. – категория “В”. Като такъв веднъж е наказван с глоба в размер на 20 лв.

 

Гореизложените обстоятелства се установяват от справка за съдимост (л.165 ДП и л.45 НОХД),  справка за нарушител от региона (л.15 ДП), характеристики (л.53 и л.54 НОХД), заверено копие на титулната страница  от студентската книжка на подсъдимия и на страница за заверен семестър на учебната 2012/13 година (л.55 и 56 НОХД).

 

На 02.11.2012 г.  свидетелките В.Г.Б. (л.69 НОХД) и П.Г.Б. (л.70 НОХД) –  и двете от град Р., сестри, решили заедно с приятеля на втората от тях – пострадалият В. С.И., да отидат на дискотека в град Стара Загора. Наближавало 23.00 часа. Тримата потеглили от дома на момичетата в град Р. с л.а. “***” с ДК № СТ **** ВА, управляван от В. С.И.. На седалката до водача пътувала свидетелката П.Г.Б., а свидетелката В.Г.Б. се возела зад сестра си.

В. С.И. – роден 1987 г., бил правоспособен водач на МПС, категория “В”. Като такъв три пъти бил наказван за допуснати нарушения на правилата за движение (справка за нарушител от региона, л.16 ДП).

Освен двете момичета и пострадалият, компанията, запътила се към дискотека в град Стара Загора, включвала още и свидетелите И.И.Ж. (л.76 ДП) и С.Й.Г. (л.75 ДП). Последните двама се придвижвали с л.а. “***” с ДК № СТ **** АХ, който от друг адрес в град Р. потеглил за Стара Загора. Автомобилът бил управляван от свидетеля И.И.Ж., а спътникът му бил на седалката до него. 

Двете моторни превозни средства – л.а. “***” и л.а. “***” – се срещнали на изхода на град Р. и заедно потеглили към Стара Загора. Първоначално първи се движел л.а. “***”, следван от л.а. “***”. По-късно, около с.М., пострадалият В. С.И. изпреварил с управлявания от него лек автомобил, л.а. “***”.

Около 23.30 часа, движейки се по път ІІ-57 между селата С. и М., в посока от изток към запад, наближавайки километър 11+000, л.а. “***” застигнал л.а. “А. А-4” с ДК № СТ *** АМ, собственост на Й. М.Й. – брат на подсъдимия М.М.Й., управляван от последния. В автомобила, на предната седалка пътувала свидетелката В.В.Г. (л.68 ДП) – приятелка на подсъдимия.

Преди л.а. “А. А-4” се движел л.а. “***” с ДК № СТ 53 35 СН, собственост и управляван от свидетеля Н.М.С. ***. В лекия автомобил се возели свидетелите И.И.И. (л.72 ДП) – на седалката до водача, а отзад - М.Г.С. (л.73 ДП) и И.Й.И. (л.71 ДП).

 

Произшествието е протекло в тъмната част на денонощието – около 23.30 часа, в землището на с.М., обл. Стара Загора, по път ІІ-57, на километър 11+000, между селата С. и М.. От съдържащата се на л.34 ДП справка от БАН, Национален институт по метеорология и хидрология, Филиал Пловдив, се установява, че за зоната между селата М. и С., за  времето от 22.00 часа до 00.30 часа, средната температура на въздуха е била около +9.4оС, относителната му влажност – 94%, имало е тих вятър, хоризонталната видимост е била до 10 000 м,  небето - напълно покрито с облаци, почвата -  влажна, имало наличие на роса.

Платното за движение било покрито с едрозърнест, износен асфалт, на места с неравности. Към време на огледа на местопроизшествие – започнал в 23.58 часа на 02.11.2012 г., видно от Протокола за оглед на ПТП (л.39 ДП), асфалтовото покритие било и влажно. Пътният участък в района на произшествието е оформен като прав пътен участък, с двупосочна организация на движението, като лентите са разделени с прекъсната разделителна линия, тип “М3”. И двете пътни ленти са с ширина от по 3.5 метра. От двете страни на платното за движение са указани банкети, след които има затревени скатове, с денивелация спрямо ниво асфалт  - около 0.5 – 1.6 метра.

 

При приближаване на километър 11+000, първи в колоната от автомобили  (относими към възникналото произшествие) се движел л.а. “***”. Свидетелят Н.М.С., управлявал автомобила със скорост в рамките на 58 – 60 км/час. След този автомобил, застигайки го, се движел л.а. “А. А-4”, управляван от подсъдимия М.М.Й. със скорост 89 км/час. При достигане на километър 11+000, л.а. “А. А-4”, бил застигнат от л.а. “***”, управляван от пострадалия В. С.И. със скорост 113 км/час. 

При отсъствие на насрещно движещи се автомобили, водачите на двата автомобила (л.а. “***” и л.а. “А. А-4”), задействайки леви пътепоказатели, предприели маневра изпреварване – подсъдимият М.М.Й. (водач на л.а. “А. А-4”) предприел изпреварване на л.а. “****”, а пострадалият В. С.И. (водач на л.а. “***”) –  предприел изпреварване на л.а. “А. А-4” и л.а.“***”. Подсъдимият М.М.Й. и пострадалият В. С.И. започнали маневрата изпреварване от положение на движение на автомобилите в северната пътна лента. Двамата водачи започнали едновременно отклоняването на автомобилите на ляво. Леките автомобили “***” и “А. А-4” започнали отклоняване на ляво, когато се намирали от мястото на осъществяване на първия удар между тях  (спрямо предна част на л.а. “***” и задна на л.а. “А. А-4”) на 62 – 67 м за л.а. “А. А-4” и на 81 – 87.5 м за л.а. “***”. В надлъжно направление, разстоянието между предната част на л.а “***” и задната част на л.а. “А. А-4”, при отклоняването им наляво, било 14 – 25.5 м. При задействането на пътепока-зателите и започване на отклоняването наляво, л.а. “А. А-4” се  движил със скорост 89 км/час, а л.а. “***” - със скорост 113 км/час. Никой от двамата водачи – подсъдимият М.М.Й., съответно пострадалият В. С.И., не реагирал на предприетата маневра от другия водач. Започнатата от всеки от тях маневра изпреварване продължила до смяна на лентата за движение – и двата автомобила навлезли в южната пътна лента. При възникналата ситуация се осъществил попътен, леко кос удар, челен за л.а. “***” и заден за л.а. “А. А-4”.  Спрямо отправните точки, приети при огледа на местопроизшествие – железобетонен стълб № 120, означен като ориентир 0, намиращ се в нивата, южно от пътното платно на километър 11+000, от който стълб е спуснат въображаем перпендикуляр спрямо осовата линия на пътя, пресечната точка между които е означена като ориентир 01  -  мястото на осъществяване на първия удар между автомобилите по отношение на платното за движение, в надлъжно направление е на разстояние 26 м на изток от мислената линия, преминаваща през ориентири 0 и 01. В напречно направление ударът е в южната лента за движение, на разстояние 1.0 – 2.6 м на север от южния край на платното за движение. В процеса на попътния удар започналото отклонение на л.а. “А. А-4” надясно и отклоняването на л.а. “***” наляво, довело до протривания от дясно на ляво по задната броня на л.а. “А. А-4”. Л.а. “А. А-4” в процес на неустойчиво движение се отклонил към северната лента, като водачът му реагирал чрез екстремно спиране, непосредствено след края на първия удар, когато л.а. “А. А-4” бил на около 72.5 м от мястото на втория удар. Водачът на л.а. “***” реагирал за спиране на по-късен етап – когато се намирал на разстояние от 54.7 м от мястото на последвалия втори удар с л.а. “А. А-4”. Л.а. “А. А-4”, след достигане на максимално спирачно закъснение, продължил движението си по дъговидна траектория, отлагайки спирачна следа от предна дясна гума и навлизайки с предната си лява част отново в южната пътна лента. В този момент, когато л.а. “***” изминал около 80 м след положението си при първия удар, този автомобил отново достигнал л.а. “А. А-4” и помежду им се осъществил втори удар. Този втори удар също бил в зоната на средата на южната лента на платното за движение. Скоростта на л.а. “А. А-4” при този втори удар била около 76 км/час, а на л.а. “***” около 109 км/час. В следствие действието на ударните импулси л.а. “А. А-4” продължил движението си в посока запад, в процес на спиране, ротирал по посока на часовниковата стрелка, при което се осъществил минимален контакт с преден ляв калник на л.а. “***” и се установил в положението, отразено в протокола за оглед на местопроизшествие. Л.а. “***”, отклонявайки се наляво, в процес на спиране продължил движението си на югозапад и напуснал платното за движение по затревения банкет и следващият го затревен нисходящ скат. При това движение се осъществил челен, кос удар на предната лява част на л.а. “***” в крайпътно дърво. Скоростта при удара в дървото била 72 – 73 км/час. След удара, л.а. “***” ротирал в посока обратна на часовниковата стрелка и продължил движението си на северозапад, като след отлагане на дъговидни следи, се установил в установеното при огледа на местопроизшествие положение.

 

След произшествието, подсъдимият М.М.Й. и свидетелката В.В.Г., пътуващите в л.а. “***”, както и пътуващите в л.а. “***” (пристигнал на местопроизшествието) - свидетелите И.И.Ж. и С.Й.Г., слезли от колите си и отишли до л.а. “***”. Последните двама помогнали на пострадалата В.Г.Б. да излезе от л.а. “***”, след което със своята кола я откарали в МБАЛ “проф.д-р С. ***. Водачът на л.а. “***” – пострадалият В. С.И., бил притиснат на мястото си зад волана от смачканата предна част на управлявания от него автомобил. Свидетелят И.Й.И. (пътувал в  л.а. “***”) се обадил на тел.112 и съобщил за пътно-транспортното произшествие. Пристигнали линейка, екип на Пожарната и на Гражданска защита. Пристигнал  и екип на “Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, в състава на който били свидетелите Г.П.П. (л.64 ДП) и Г.П.Г. (л.66 ДП). Чрез  разрязване на част от каросерията на л.а. “***”, водачът му – В. С.И., бил изваден от колата и откаран в МБАЛ “проф. д-р Ст.Киркович” – Стара Загора, където на 03.11.2012 г. починал.

 

След произшествието, в Сектор “Пътна полиция” на ОД на МВР – Стара Загора водачът на л.а. “А.  А-4” – подсъдимият М.М.Й. бил тестван за алкохол с техническо средство –  дрегер с № 7510-0063, който не отчел наличието на такъв, видно от Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества – л.36 ДП.

 

От заключението на Съдебно-медицинска експертиза на труп № 319/03.11.2012 г. – л.78 ДП, изготвена от вещото лице д-р Е.Н.Б., относно което страните изразиха съгласие по смисъла на чл.371, т.1 от НПК и което съдът възприе като пълно, ясно и обосновано, е видно, че при огледа и аутопсията на В. С.И. са установени – множество охлузвания, кръвонасядания, оток и разкъсно-контузни рани по главата, тялото и крайниците; счупване на костите на лявата предмишница; многофрагментно счупване на две места на лявата бедрена кост с оформен голям хематом; счупване на левия голям пищял; контузия на белите дробове; мастна емболия.

Вещото лице д-р Е.Н.Б. заключава – в което му експертно становище няма основание за съмнение, че:

-причина за смъртта е мастната емболия - получена в резултат на  масивната травма на меките тъкани и счупването на дълги тръбести кости, в съчетание с кръвозагуба,

-установените травматични увреждания отговарят да са получени по механизма на причиняване на травма на водач в автомобил, при челен удар.

От горепосоченото заключение е видно и, че при изследване на взетата от пострадалия В. С.И. кръвна проба, не е установено наличие на алкохол.

 

От заключението на Съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 428/15.11.2012 г. – л.93 ДП, изготвена от вещото лице д-р Т.Г.П., относно което също бе изразено съгласие от страните по смисъла на чл.371, т.1 от НПК и което съдът възприе като пълно, ясно и обосновано, се установява, че в резултат на пътно-транспортното произшествие пострадалата В.Г.Б.  (една от пътничките в л.а. “***”) - е претърпяла счупване на лявата и дясна мишнични кости на двата горни крайника – травматични увреждания, всяко от които е довело до трайно затруднение в движението на съответния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.

 

Въз основа на гласните доказателства по делото и най-вече въз основа на данните по изготвените протокол за оглед на местопроизшествие и приложения към него фотоалбум (л.39-54 ДП) безпротиворечиво се установяват  горепосочените обстоятелства  на място,  време, условия и участници в  пътнотранспортното  произшествие. 

Гореустановената чрез заключенията на съдебно-медицинските експертизи причинно-следствена връзка между факта на пътно-транспортното произшествие и причинените в резултат на извършването му смърт на пострадалия В. С.И. и средна телесна повреда  по см. на чл.129, ал.2 от НК на свидетелката В.Г.Б.  също е безспорна по делото.

Основният спорен момент е за механизма на пътно-транспортното произшествие, обстоятелствата относно който определят отговорността за извършването му. Те и цялостното поведение на подсъдимия като водач на моторно превозно средство, съдът  прие за установени, тъй както са изложени по-горе, въз основа на следното:

Гласните доказателства по делото, макар и в съвкупността си да определят, че пътно-транспортното произшествие е настъпило при осъществяване на маневра изпреварване от водачите на  л.а. “***” и  л.а. “А. А-4” – пострадалият В. С.И. и подсъдимият М.М.Й.,  не са еднозначни относно начина на осъществяване на  посочената маневра от съответния водач. Тук е мястото да се отбележи, че относно показанията на всички свидетели от хода на досъдебното производство – с изключение на тези, дадени от свидетелите В.Г.Б. и П.Г.Б. – страните изразиха съгласие по смисъла на чл.371, т.1 от НПК, което бе одобрено от съда на основание чл.373, ал.3 от НПК, а посочените показания – приобщени към доказателствата по делото по реда и на основание  чл.373, ал.1 във връзка с чл.283 от НПК.

Подсъдимият М.М.Й. в хода на съдебното следствие, а и в хода на досъдебното производство, не дава обяснения относно начина на осъществяване на пътно-транспортната злополука. Разбирането на повереника на частните обвинители и граждански ищци, че чрез направеното от подсъдимия изявление по чл.371, т.2 от НПК същият е изразил становище  по фактите от обвинението, т.е. относно обстоятелствата на извършване на пътно-транспортното произшествие, е неправилно. Когато бъде оставено без уважение искането на подсъдимия за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.372, ал.4 във връзка с чл.371, т.2 от НПК – както в случая - направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт не може да бъде ползвано при постановяване на присъдата. Това е така, защото по своето процесуално естетство, изявлението по чл.371, т.2 от НПК няма друго значение, освен значението на  предпоставка за провеждане на съответната диференцирана процедура. То не притежава характеристиките на законоустановено доказателствено средство, подлежащо на приобщаване към доказателствената съвкупност чрез някой от предвидените в НПК способи на доказване. За това как подсъдимият М.М.Й.  като водач е  възприел случилото се следва да се има предвид съобщеното от  него  пред свидетелите Г.П.П. и Г.П.Г. (л.64, съответно л.66 ДП) – мл.автоконтрольори в Сектор “Пътна полиция” на ОД на МВР – Стара Загора. Пред посочените двама свидетели, пристигнали на местопроизшествието, непосредствено след извършването му, подсъдимият М.М.Й. обяснил, че преди да предприеме маневра изпреварване на л.а. “***”, в далечината зад управляваното от него МПС, в своята, дясна, северна пътна лента видял светлините на лек автомобил. Подсъдимият не видял водача на посочения автомобил да е задействал пътепоказател, указващ, че ще предприема маневра изпреварване, а и въобще този лек автомобил бил далече зад него. Подсъдимият обяснил, че след като започнал маневрата изпреварване  на л.а. “***” и се изнесъл в южната пътна лента, управляваното от него моторно превозно средство било ударено отзад от движещ се зад него автомобил – л.а. “***”, управляван от пострадалия. Така подсъдимият обяснил случилото се и на свидетелите И.Й.И. и М.Г.С. (пътници в л.а. “***”, л.71, съотв. -  л.73 ДП).  Съобщеният от  подсъдимия   пред посочените свидетели механизъм на произшествието намира потвърждение в показанията на водача на л.а. “***” – свидетелят Н.М.С. (л.74 ДП). Този свидетел е видял водача на л.а. “А. А-4” да подава ляв мигач, лекият автомобил да се изнася в лявата пътна лента, а в последствие слухово е възприел и удар между коли. Приятелката на подсъдимия, пътувала в управляваното от него МПС, свидетелката В.В.Г. – л.68 ДП,  също потвърждава съобщения от подсъдимия начин на осъществяване на пътно-транспортната злополука. Тази свидетелка обяснява, че по времето, когато подсъдимият “даде мигач, за да изпевари Фолксвагена и се изнесе наляво”, видяла в страничното огледало, зад тях “бързо да се приближават светлини на фарове”.

Друг механизъм на произшествието съобщават свидетелките В.Г.Б. и П.Г.Б. – л.69, съответно л.70 НОХД. Според посочените две свидетелки л.а. “***”, в който те пътували, след като изпреварил л.а. “***”, след като се прибрал в северната пътна лента и настигнал л.а. “А. А-4”, известно време се движил след този автомобил. След това водачът му – пострадалият В. С.И., подал сигнал за изпреварване и след като л.а. “***” се изнесъл в лявата, южна пътна лента, изпреварваният от тях л.а. “А. А-4” също се изнесъл в лявата пътна лента, пресичайки им по този начин пътя. Свидетелката В.Г.Б. изразява незнание относно това водачът на л.а. “А. А-4” – подсъдимият М.М.Й., подал ли е сигнал за изпреварване преди също да се изнесе в лявата пътна лента. За разлика от нея свидетелката П.Г.Б. е категорична,  че е видяла водача на л.а. “А. А-4” да подава мигач за изпреварване “в момента, в който предницата на нашия автомобил беше на една мислена линия горе-долу със задната част на А.-то”.

В показанията на останалите свидетели - очевидци на произшествието – И.И.И. (л.72 ДП, пътуващ в л.а. “***”), С.Й.Г. (л.75 ДП, пътуващ в л.а. “***”) и И.И.Ж. (л.76 ДП, водач на л.а. “***”) – не  се съдържат данни  кой от двата леки автомобила – “***” и “А. А-4” първи е предприел изпреварване. Последните двама свидетели съобщават, че са видели л.а. “***” да подава ляв мигач преди да предприеме изпреверване на автомобила пред него.

В обобщение  следва да се посочи, че  гласните доказателства, ценени в съвкупност и поотделно, позволяват направата на извод, че и двамата водачи – пострадалият В. С.И. и  подсъдимият М.М.Й., са включили левите пътепоказатели към момента на започване на отклоняване на автомобилите наляво, но не позволяват направата на заключение относно основния, определящ  за механизма на пътнотранспортното произшествие въпрос – този, кой от двата леки автомобила – “***” и “А. А-4” първи е предприел изпреварване.

 С оглед установяване на механизма на пътно-транспортното  произшествие и на база установените следи и находки, отбелязани в протокола за оглед на местопроизшествие, както и уврежданията по превозните средства, по делото са изготвени няколко авто-технически експертизи, приети към доказателствените материали по съответния процесуален ред, които експертизи   -  с оглед хронологията на изготвянето им – са:

-авто-техническа експертиза № 670/2012 – л.102 ДП, изготвена от вещото лице инж. В.И.В.;

-допълнителна авто-техническа експертиза № 670 Д/2012 – л.149 ДП, изготвена от вещото лице  инж. В.И.В.;

-повторна авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лице  инж. Б.М.И. – л.79 НОХД;

-тройна авто-техническа експертиза, изготвена от вещите лица – проф. д-р инж. С.М.К., инж. С.А.З. и инж. Б.М.И..

 

Съдът прие, че не следва да ползва експертното становище, съдържащо се в Авто-техническа експертиза № 670/2012 г., доразвито в допълнителна Авто-техническа експертиза № 670 Д/2012 г., поради следното:

Според горепосочените основно и допълнително заключение, мястото на първия удар между л.а. “***” и л.а. “А. А-4” е в южната пътна лента (както приемат и вещите лица, изготвили назначените  в хода на съдебното следствие повторна и тройна АТЕ), като вещото лице изготвило тези заключения - инж. В.И.В., посочва, че същото се намира на 26.3 м западно и на 2.15 м южно от ориентир 01. Вещото  лице заключава, че при първия удар между двата автомобила  контактът е между предна дясна част на л.а. “***” и задна лява част на л.а. “А. А-4”. На това  експертно менение на вещото лице обаче  противостоят обективно установените деформации и протривания по задната броня на л.а. “А. А-4”, тъй както са заснети на снимка № 6 от фотоалбума към огледа за местопроизшествие. Според вещото лице инж. В.И.В., след като л.а. “***” е настигнал л.а. “А. А-4”, л.а. “***” е този, който първи е подал ляв мигач и е предприел изпреварване. Вещото лице обяснява, че не може да отговори на въпроса от какво разстояние водачът на л.а. “***” спрямо изпреварвания автомобил е предприел посочената маневра, поради което следвало да се приеме, че това разстояние е минимум 10 м, тъй като тази дължина се явявала минималното разстояние за  безопасно осъществяване на маневрата. Освен условности като тази, изразеното от вещото лице инж. В.И.В. експертно становище, съдържа  и множество технически вероятности, без аргументирано да е защитена  - като отговаряща в оптимален обем на данните по делото - една от тях. Поради неустановено наличие на спирачни следи преди мястото на първия удар между посочените два автомобила, вещото лице определя скоростта на движение на л.а. “***” в два основни варианта. Първи вариант – при употребена спирачна система неаварийно от водача му (при аварийно спиране би имало наличие на спирачни следи) и втори вариант - ако водачът му не е употребил спирачна система до настъпването на първия удар. На първия вариант са изготвени няколко подварианта в зависимост от това от какво разстояние е била употребена спирачната система. И в двата основни варианта скоростта на л.а. “***”  е определена като средно аритметично число на различни, технически възможни стойности на скоростта му на движение. При всички тези варианти и подварианти на скоростта на л.а. “***”,  скоростта на л.а. “А. А-4” след първия удар е определена като равна на тази преди осъществяването му или по-ниска от нея, което експертно мнение съдът приема, че противоречи на основни физични закони, тъй като ударът между л.а. “***” и л.а. “А. А-4” е попътен.

 

Заключенията на повторната авто-техническа и тройната авто-техническа експертиза, второто от които се базира и на извършен непосредствен  оглед от вещите лица на л.а. “***” и л.а. “А. А-4” (наложил назначаването на тази тройна експертиза като възможност за събиране на нови изходни данни за механизма на произшествието), са еднозначни. Всяко от посочените заключения е пълно, ясно и обосновано и тъй като липсват основания за съмнение в правилността на аргументирано изложените експертни становища, съдът възприе съдържащия се в тези две заключения механизъм на пътно-транспортното произшествие, посочен по-горе при фактическото  изложение на случилото се.

От горепосочените две заключения се установява следното относно възможността всеки един от водачите – на л.а. “***” и на л.а. “А. А-4”, да предотврати осъществените от неговия автомобил удари:

Както е посочено по-горе при излагане на установените факти по делото, водачите на двата автомобила са започнали маневрата изпреварване от положение на движение на автомобилите в северната пътна лента, като гласните доказателства определят, че и двамата водачи са включили левите пътепоказатели към момента на започване на отклоняване на автомобилите наляво. Вещите лица – изготвили повторната авто-техническа и тройната авто-техническа експертиза – заключават, че съизмеримостта на времената за движение на автомобилите при маневрите изпреварване (разлика в рамките на стотни, до десета от секундата), съпоставена със съобщеното от свидетелите, не позволява еднозначно определяне кой от двамата водачи първи е задействал пътепоказателя.

Двата автомобила максимално бързо са навлезли в южната лента за движение. При излагане на установения механизъм на пътно-транспортното произшествие вече се посочи местоположението на всеки от автомобилите, от което водачите на същите са започнали отклоняване наляво спрямо мястото на удара; посочи се и скоростта на л.а. “***” и на л.а. “А. А-4” към момента на задействане на пътепоказателите и започване на отклоняване на автомобилите наляво. От посочените заключения е видно, че при сравняване на необходимите разстояния за пълно спиране на автомобилите от водачите им – 134 м за л.а. “***”, управляван със скорост 113 км/ч и  91.3 м за л.а. “А. А-4”, управляван със скорост 88.9 км/ч (89 км/ч) – с разположението на двата автомобила спрямо мястото на удара към момента на отклоняване на автомобилите наляво - 81-87.5 м за л.а. “***” и 62-67 м за л.а. “А. А-4” – ако водачите са реагирали за спиране към посочения момент, не биха могли да спрат до достигане на мястото на първия удар между тях.

Вещите лица, изготвили повторната и тройната авто-техническа експертиза, заключават, че като се има предвид, че първият, а и вторият удар между автомобилите е попътен, за да не се осъществи той е било достатъчно водачът на л.а. “***” (удрящият автомобил), да намали скоростта си за движение чрез спиране до тази на л.а. “А. А-4”. Заключават, че при реагиране за екстремно намаляване на скоростта на движение от страна на водача на л.а. “***” -  от момента на подаване на пътепоказател от водача на л.а. “А. А-4” до започване на отклоняването на л.а. “***” наляво -  водачът на л.а. “***” е имал техническа възможност да намали скоростта на движение на автомобила си до тази на л.а. “А. А-4”, а и до по-малка скорост, тъй че първият удар между тези два автомобила да не се осъществи.

От посочените заключения се установява, че водачът на л.а. “***” към момента на осъществяване на първия удар е бил спрямо положението си при втория удар на разстояние около 80 м. Установява се, че водачът на този лек автомобил не е реагирал за спиране непосредствено след осъществяването на първия удар. Пострадалият В. С.И. е реагирал за спиране когато автомобилът му е бил на 54.7 м от положението си при втория удар или на 25.3 м след първия удар. Вещите лица заключават, че ако водачът на л.а. “***” е реагирал за спиране непосредствено в края на първия удар с л.а. “А. А-4”, то при достигане на линията на втория удар, този автомобил би имал скорост 69.1 км/ч. Съпоставката на тази скорост със скоростта на л.а. “А. А-4”  при втория удар с л.а. “***”, която е била 75.8 км/ч, налага извод – изложен в заключенията – че ако водачът на л.а. “***” е реагирал за спиране към момента на първия удар, до непосредствено в края му, същият е имал техническа възможност да намали скоростта на движение на автомобила си при достигане на мястото на втория удар до по-малка скорост от тази на л.а. “А. А-4” и този втори удар да не се осъществи.

Вещите лица от двете експертизи заключават, че независимо от това кой от двамата водачи първи е задействал пътепоказателя, всеки един от тях е имал възможност да възприеме включения ляв мигач на другия автомобил.

По отношение на водача на л.а. “А. А-4” от горепосочените две заключения се установява, че тъй като подсъдимият М.М.Й.,  е имал техническа възможност да възприеме бързото приближаване на движещия се след него в северната лента за движение л.а. “***”, същият е имал техническа възможност да предотврати първия удар като не предприема маневра изпреварване.  Вещите лица от двете експертизи заключават, че след осъществяване на първия удар водачът на л.а. “А. А-4” е реагирал непосредствено в края на удара за екстремно спиране при неустойчиво движение на автомобила си  (с оглед осъществения вече първи удар) и не е имал техническа възможност да предотврати възникването на втория удар с л.а. “***”.

 

Въз основа на всичко гореизложено съдът прие изложените по-горе фактически обстоятелства на осъществяване на пътно-транспортното произшествие. Събраните по делото доказателства не позволяват направата на извод пътната злополука да е протекла по механизма, описан в обстоятелствената част на обвинителния акт – водачът на л.а. “А. А-4” да е предприел маневра изпреварване при вече започната такава от л.а. “***”, в резултат на което да е препречил пътя му в насрещната, южна пътна лента; водачът на л.а. “***” да е предприел екстремно намаляване на скоростта чрез задействане на  спирачната система на автомобила си,  но въпреки това да е последвал  слъсък между двете моторни превозни средства.

Както вече се посочи,  съобщеното от свидетелите – очевидци на случилото се, явяващо се резултат от субективните им възприятия, не позволява направата на еднозначно заключение относно начина на осъществяване на маневрата изпреварване от съответния водач.  Същевременно чрез заключенията на кредитираните от съда повторна и тройна авто-технически експертизи се установи, че механо-математичните анализи на обективно наличните данни  за произшествието - следи и находки, отбелязани в протокола за оглед на местопроизшествие, както и уврежданията по превозните средства – определят, че двамата водачи на попътно движещите се автомобили - л.а. “***” и  л.а. “А. А-4”  - почти едновременно (с разлика в рамките на стотни, до десета от секундата) са включили левите пътепоказатели и са започнали маневра изпреварване от положение движение на автомобилите в северната пътна лента.  Що касае твърдението в обвинителния акт, че водачът на л.а. “***” е предприел екстремно намаляване на скоростта  на управляваното от него МПС преди първия удар, следва да се отбележи, че обективно не е установено наличие на  каквито и да е било спирачни следи от този лек автомобил преди първия сблъсък между двете моторни превозни средства. Обсъжданото твърдение  произтича от това, че в заключенията на авто-техническите експертизи, изготвени в хода на досъдебното производство от вещото лице инж. В.И.В.,  разглежданото поведение на водача на л.а. “***”  съставлява вариант на възможна реакция на водача  на този автомобил –  разгледана като една от множеството хипотези за механизма на ПТП в посочените заключения, които съдът отхвърли.

 

Въз основа на гореизложените фактически обстоятелства, съдът прие следното от ПРАВНА СТРАНА:

 

Установеният механизъм на пътно-транспортното произшествие налага извод, че подсъдимият М.М.Й. не е допуснал нарушение на вменените му в отговорност правила за движение по пътищата, съдържащи се в разпоредбите на чл.20, ал.1 от ЗДП, чл.20, ал.2 от ЗДП и чл.42, ал.1, т.1 от ЗДП.

Основна причина за настъпилото пътно-транспортно произшествие е това, че и двамата водачи  - подсъдимият М.М.Й., като водач на л.а. “А. А-4” и пострадалият – В. С.И., като водач на л.а. “***” – едновременно са включили левите пътепоказатели и са започнали отклоняване на управляваните от тях автомобили наляво, от северната - в южната пътна лента. Преди да започне маневрата изпреварване (регламентирана в чл.41, ал.2 от ЗДП) на движещия се пред него л.а. “***”, подсъдимият М.М.Й. е имал техническа възможност да възприеме  бързото приближаване на движещия се след него, в северната лента за движение – л.а. “***”, но  той  не  е  бил  длъжен  и не е могъл да предвиди, че водачът на този лек автомобил, след като го застигне, едновременно с него ще предприеме изпреварване. Мерките за безопасност при започване на маневрата изпреварване се предвиждат и предприемат при състоянието на съществуващите пътни условия и пътна ситуация и при прогноза за правомерност на поведението на другите участници в движението.  Л.а. “***” се е движил бързо  (със скорост, превишаваща разрешената – 113 км/ч), но  се е движел в северната пътна лента, тази, в която се е движил и л.а. “А. А-4”.  Това движение на л.а. “***” не е подсказвало, че след  като  застигне л.а. “А. А-4”, водачът му – пострадалият В. С.И., ще предприеме изпреварване на движещите се пред него моторни превозни средства. Застигайки л.а. “А. А-4”, л.а. “***” не се е движил в  насрещната, южна пътна лента,  тъй че подсъдимият М.М.Й. да е могъл да предположи, че ако предприеме маневра изпреварване, навлизайки  със своя автомобил в тази лява, южна пътна лента, ще препречи движението  му. Същевременно, следва да се отбележи, че подаването на сигнализация представлява началната фаза на маневрата. В случая, непосредствено преди подсъдимият да задейства левия пътепоказател на управлявания от него л.а. “А. А-4”, водачът  на л.а. “***” не е бил подал сигнализация за започване на маневра изпреварване, защото се установи, че и двамата водачи едновременно са включили  левите пътепоказатели към  момента на започване на отклоняване на автомобилите от северната в южната пътна лента. От изложеното, а и тъй като е безспорно, че насрещната лента за движение е била свободна, следва, че подсъдимият М.М.Й.  - като водач на л.а. “А. А-4”, при  конкретната пътна ситуация правомерно е задействал левия пътепоказател на управлявания от него л.а. и започнал осъществяването на маневрата изпреварване. Поради това и същият не е допуснал нарушение на чл.42, ал.1, т.1 от ЗДП, съгласно който, водач, който ще предприема изпреварване, е длъжен преди да подаде сигнал да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство не е подало сигнал за изменение на посоката  за движението си наляво. 

Същевременно по делото се установи, че при създалата се пътна ситуация,  ако водачът на л.а. “***” – пострадалият В. С.И., е реагирал за екстремно намаляване на скоростта на движение на управлявания от него автомобил – от момента на подаване на пътепоказател от водача на л.а. “А. А-4” до започване на отклоняването на л.а. “***” наляво – същият е имал техническа възможност да намали скоростта на движение на  автомобила си  до тази на л.а. “А. А-4”  (и до по-малка), при която първият удар между автомобилите да не се осъществи. Когато е подадена сигнализация за изменение на посоката на движението от един от изпреварваните водачи, това задължава изпреварващия да се откаже от маневрата, защото правомерно подадената сигнализация в този случай има предимство. В този смисъл и  Решение № 1044/10.12.1981 г. по н.д. № 848/1981 г., ІІІ н.о. ВС на РБ. При създалата се опасност за движението му, като не е намалил скорост (отказвайки се по този начин на практика от маневрата изпреварване), пострадалият В. С.И. е нарушил правилото на чл.20, ал.2, предложение второ от ЗДП, съгласно което водачите са длъжни да намалят скорост и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Посоченото правило е нарушено от пострадалия като водач на л.а. “***”  както  преди, така и след първия удар.  По делото  се установи, че след първия удар пострадалият В. С.И. е  реагирал закъснително за спиране  (на 25.3 м след мястото на осъществяването му), както и че ако същият  е  реагирал за спиране  на управлявания от него автомобил към момента на първия удар, до непосредствено в края му, е имал техническа възможност да намали скоростта на движение на автомобила си при достигане на мястото на втория удар до по-малка скорост от тази на л.а. “А. А-4” и този втори удар да не се осъществи.

Подсъдимият М.М.Й. не е допуснал и вмененото му нарушение на правилото на чл.20, ал.2,  предложение първо от ЗДП, съдържащо изискване като водач да се движи със съобразена скорост. Това е така, тъй като посоченото правило отнесено към поведението му като водач при конкретната пътна ситуация не намира приложение. Обстоятелството, че макар и непосредствено в края на първия удар, водачът на л.а. “А. А-4”  да е реагирал за екстремно спиране при неустойчиво движение на автомобила си, но въпреки това не е имал техническа възможност да предотврати възникването на втория удар с л.а. “***”, не се дължи на управление на автомобила от страна на подсъдимия с несъобразена скорост. Това е така защото вторият удар не би се осъществил  при отсъствие на първоначалния  сблъсък между л.а. “***” и л.а. “А. А-4”, отговорността за осъществяването на който е на пострадалия.

От подсъдимия М.М.Й. не е допуснато и нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДП. Отсъствието на постоянно упражняван контрол върху автомобила е самостоятелно нарушение на правилата за движение и може да бъде осъществено и обема случаи на изгубване на контрол върху управлението поради заспиване на водача, отклоняване на вниманието му, разсейване  - обстоятелства, които в случая не са налице.

Въз основа на гореизложеното съдът прие,  че  при конкретната фактическа обстановка на произшествието, подсъдимият  М.М.Й. не е допуснал нарушение на правилата за движение и в частност на вменените му в отговорност такива по  чл.20, ал.1 от ЗДП, чл.20, ал.2 от ЗДП и чл.42, ал.1, т.1 от ЗДП, пряка и непосредствена последица от които да е настъпилият общественоопасен резултат -  причиняване на смърт на едно лице и средна телесна повреда на друго.

Поради изложеното, съдът призна подсъдимия М.М.Й. за невинен в това, на 02.11.2012 г., в землището на с.М., обл.Стара Загора, на път ІІ-57, на километър 11+00, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил “А.”, модел “А-4”, с ДК  № СТ *** АМ,  в условията на независимо съпричинителство с В. С.И., ЕГН **********,   да е нарушил правилата за движение, а именно:

-чл.20, ал.1 от ЗДП, съгласно който водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват;

-чл.20, ал.2 от ЗДП, съгласно който водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие;

-чл.42, ал.1, т.1 от ЗДП, съгласно който, водач, който ще предприема изпреварване, е длъжен преди да подаде сигнал да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство не е подало сигнал за изменение на посоката  за движенето си наляво,

в резултат на което, по непредпазливост,  да е  причинил смъртта на пострадалия В. С.И., ЕГН ********** и двустепенна средна телесна повреда на пострадалата В.Г.Б., ЕГН **********, изразяваща се в счупване на лявата и дясната мишнични кости на двата горни крайника, което счупване както в съвкупност, така и по отделно, е причинило трайно затруднение в движението на двата горни крайника, за срок по-дълъг от 30 дни, поради което го оправда  по повдигнатото срещу му обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, предложение второ и б.”в” във връзка с чл.342, ал.1  от НК.

 

По предявените граждански искове:

Конституираните като граждански ищци  В.Д.К.  и С.И.К., видно от съдържащото се на л.12 ДП удостоверение за наследници  - № 584/08.11.2012 г., издадено от от Община – Р.,  са родители на загиналия при пътно-транспортното произшествие В. С.И.. Това обстоятелство определя  активната им легитимация като граждански ищци по предявените от тях на основание чл.45 от ЗЗД  граждански искове за претърпени неимуществени и имуществени вреди срещу подсъдимия, настъпили в резултат на смъртта на сина им.

Отговорността по чл.45 от ЗЗД за непозволено увреждане се поражда при наличността на причинна вързка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. В случая не се установи подсъдимият видновно да е допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата, пряка и непосредствена последица от които нарушения да е настъпването на пътно-транспортното произшествие, при което е загинал синът на гражданските ищци. Поради това, предявените от последните граждански искове се явяват неоснователни и недоказани.

Поради изложеното, съдът отхвърли предявените срещу подсъдимия М.М.Й. искове по чл.45 от ЗЗД:

1.)от В.Д.К. за:

 -сумата от 200 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на смъртта на сина й – В. С.И.,

 -сумата от 1000 лв.,  обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на смъртта на сина й  - В. С.И., представляващи разходи за погребението му, претендирани ведно със  със законната лихва, считано от 03.11.2012 г. до окончателното им изплащане,  като неоснователни и недоказани;

2.)от С.И.К. за:

-сумата от 200 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на смъртта на сина  му – В. С.И.,

-сумата от 1000 лв.,  обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на смъртта на сина му  - В. С.И., представляващи разходи за погребението му,  претендирани ведно със  със законната лихва, считано от 03.11.2012 г. до окончателното им изплащане,  като неоснователни и недоказани.

 

Прилагайки правилото на чл.190 от НПК, съдът не осъди подсъдимия на разноски.

 

Воден от горните съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: